"40-те правила на любовта" от Елиф Шафак

[Б. Киров]

Тази книга се чете на един дъх и изглежда сякаш е написана на един дъх, но не е. Елиф Шафак я започва на 23 годишна възраст и я завършва, когато е на 38, тя е писана 15 години и половина. Това е книга за духовното израстване на човека. Самата Шафак казва за нея: „Милиони хора по света четат една и съща книга, но всеки от тях го прави по различен начин – всяко отделно четене може да бъде сравнено по уникалност с пръстовите отпечатъци на човека.”

Книгата е необикновена като форма – тя е разказ в разказа, който се разпада на мозайка от самостоятелно звучащи гласове, всеки един различен от този на автора. И въпреки това, а може би заради това, историята е монолитна.

Оригиналното й заглавие е „Четиридесетте правила на любовта“  -  The Forty Rules of Love, 2009, но в българския превод на Емилия Масларова у нас е известна като „Любов”. Преводът е великолепен и силен, трябва да му се отдаде заслуженото, книгата, въпреки че авторката е туркиня, е писана в оригинал на английски. Тя е преведена на 48 езика, един от които е и българския. Тиражът и уникален за нашия книжен пазар – 88 000 екземпляра в 11 допечатки. Оценките на българската публика са от „Осанна!” до „Разпни го!”, но това няма особено голямо значение, по-важното, според мен е, че хората я четат жадно.

Дали я разбират и колко?

За това нямам отговор, но съм сигурен в едно, че липсва адекватна литературна критика, която поне да се опита да ги насочи. Ето как изразява същата мисъл един от 130-те читатели, написали отзиви за „Любов” на Елиф Шафак в сайта на Хеликон:

„Не съм Администраторът. Но много ми се иска да се обърна към всички. Чета мненията за тази и други книги. За някои са по няколко, за други са по няколкостотин. Но не помагат на Търсещия да прецени бива ли я книгата или не. Или е мого охулена, или обратното. В почти всички случаи обаче без никакви аргументи. Ако преобладават критичните мнения, почитателита ги обявяват за зложелателни. Ако преобладават хвалебствените, съм прочитал, че авторът и роднините му здраво го разхвалват, за да му вдигнат продажбите. Но нито едните, нито другите представят конкретни аргументи. И това ме кара да се обърна към всички ви (не само коментиращите този роман, а и други) не ви ли се иска да има един сайт или вестник с реална и обоснована критика, а не платена – за литература, кино, театър и др.? Да отсява зърното от плявата и да служи за ориентир на интересуващите се? Защото отдавна „такова животно няма”! ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! Можем да започнем сами, като пишем по-аргументирани оценки. Или пък не можем, защото не всеки читател е анализатор. Той или харесва, или не харесва и толкоз. Но май на всички ни трябва някакво такова МЯСТО.

Та така... какво мислите?”

Та така. Какво мислите вие за The Forty Rules of Love на Елиф Шафак, ако въобще сте чели книгата и ви се мисли и пише за нея?

Впрочем книгата я има тук:

https://www.helikon.bg/books/76/-%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_152581.html

https://chitanka.info/book/5207-ljubov

Биографията на Шафак и всичко за нея и от нея е в нейния личен сайт:

http://www.elifsafak.com.tr/home

[Б. Киров]

Романът на Елиф Шафак, според мен, е написан поне на четири основни пласта, в това той прилича на своеобразна литературна "матрьошка", в които може да се чете и разбира:

Първият е книга за любовта, любовен роман – това са двете основни и успоредни сюжетни линии: любовта между американката Ела и шотландецът приел източно име Азис, както и духовната любов между дервиша Шамс и книжника Руми.

Вторият пласт бих нарекъл „сладко богохулство” – това е онази притча за овчаря, който отправил молитва по свой наивен начин към Бог, прозвучал в ушите на пророка Мойсей като богохулство, но чут от Бог като искрена молитва. Тук са полифонично звучащите гласове на всеки един от героите, главни и второстепенни, разказващи случващото се в романа всеки от своята гледна точка, твърдо заловен и прикован за своята Истина, разминаваща се с тази на другите.

Третият пласт е сблъсък на първите два, от които се ражда нещо друго, трето, осъзнато и формулирано от авторката като нейно кредо и философия още в началото, суфисткото й разбирането и тълкуване за исляма като насочен навътре джихад, чиято крайна цел е да освободи човек от собствения му затвор на личното его, да го победи, за да стане духовно свободен:

"През 1244 година Руми се запознава с Шамс, пътуващ дервиш с необичайни възгледи и еретични възвания. Тази среща преобразява живота и на двамата. В същото време бележи началото на непоклатимо изключително приятелство, което суфистите от идните векове ще оприличават на съюз между два океана. След като среща невероятния си съратник, Руми се преобразява от духовник традиционалист в убеден мистик, страстен поет, защитник на любовта и родоначалник на екстатичния танц на въртящите се дервиши, с което дръзва да се освободи от всички общоприети правила. Във време на сблъсъци и дълбоко вкоренен фанатизъм Руми се обявява за всеобща духовност, като отваря вратите си за хора от всякакво потекло. Вместо насочения навън джихад — определян като „война срещу неверниците“ и воден от мнозина и в онези дни, и днес — Руми отстоява насочения навътре джихад, в който целта е да се борим срещу собственото си его, или nafs, и накрая да го победим.

Не всички обаче посрещат с разтворени обятия тези идеи, точно както не всички отварят сърцата си за любовта. Силната духовна връзка между Шамс и Руми става прицел на сплетни, клевети и нападки. Двамата остават неразбрани, завиждат им, злословят срещу тях, чернят ги, а накрая те са предадени от най-близките си. Три години след срещата им двамата са разделени по трагичен начин.

Но историята не свършва дотук.

Всъщност тя няма край. Близо осем века по-късно духовете на Шамс и на Руми са живи и до днес и се въртят в шеметен танц някъде сред нас…”

И последният, четвърти пласт на този необикновен роман е онзи, останал отвъд думите в него, предназначен за читатели, които могат да го уловят със слуха на „третото око”, духовното. Това е светът на „петата стихия” или „пустотата”, както го нарича Шамс /Слънцето/ от Тебриз. Танцът на дервишите. Поезията на книжника Руми, който казва за нея, че я записва само като едно перо в божията ръка.

 

Според моето разбиране, лично за мен, най-важен и съществен е третият пласт на прочит, този на свръх-идеята в романа, преобръщаща агресията навън при тълкуването на исляма, определена от авторката като „малък джихад” – борба срещу неверниците – в „голям джихад”, борба срещу личното духовно несъвършенство /nafs/. Това е Мост между Изтока и Запада, преодоляващ омразата и неразбирането между коренно различните им светове и култури.

 

[nik1]

30 Powerful Quotes From ‘The Forty Rules Of Love’ That Could Potentially Transform Your Life

By Rania Naim, March 4th 2016

   

The Forty Rules of Love is a book written by the Turkish female author Elif Shafak. Her book is inspired by Rumi’s message of love and his companionship with his spiritual master Shams of Tabriz. It’s a book that encourages you to transform your life and fill it with love.

Unsplash freddie marriage

 

 

1. “Every true love and friendship is a story of unexpected transformation. If we are the same person before and after we loved, that means we haven’t loved enough.”

2. “Whatever happens in your life, no matter how troubling things might seem, do not enter the neighborhood of despair. Even when all doors remain closed, God will open up a new path only for you. Be thankful!”

3. “Where there is love, there is bound to be heartache.”

4. “The words that come out of our mouths do not vanish but are perpetually stored in infinite space, and they will come back to us in due time.”

5. “Do not go with the flow. Be the flow.”

6. “What we need is sincere self-examination. Not being on the watch for the fault of others.”

7. “Some people make the mistake of confusing ‘submission’ with ‘weakness,’ whereas it is anything but. Submission is a form of peaceful acceptance of the terms of the universe, including the things we are currently unable to change or comprehend.”

8. “You can study God through everything and everyone in the universe, because God is not confined in a mosque, synagogue or church. But if you are still in need of knowing where exactly His abode is, there is only one place to look for Him: in the heart of a true lover.”

9. “I hunt everywhere for a life worth living and a knowledge worth knowing. Having roots nowhere, I have everywhere to go.”

 

10. “Try not to resist the changes that come your way. Instead let life live through you. And do not worry that your life is turning upside down. How do you know that the side you are used to is better than the one to come”

11. “Finally I understood that whenever people heard something unusual, they called it a dream”

12. “Fret not where the road will take you. Instead concentrate on the first step. That’s the hardest part and that’s what you are responsible for.” 

13. “No matter what your destination, just be sure to make every journey a journey within.”

14. “His honesty offended others, but he liked to provoke people to see what came out of them in moments of anger.”

15. “Let us choose one another as companions!
Let us sit at each other’s feet!
Inwardly we have many harmonies – think not
That we are only what we see.”

16. “Be thankful for every thorn that others might throw at you. It is a sign that you will soon be showered in roses”

17. “Don’t ever take words at face value. When you step into the zone of love, language as we know it becomes obsolete. That which cannot be put into words can only be grasped through silence.”

18. “Loneliness and solitude are two different things. When you are lonely, it is easy to delude yourself into believing that you are on the right path. Solitude is better for us, as it means being alone without feeling lonely.”

 

19. “The quest for Love changes us. There is no seeker among those who search for Love who has not matured on the way. The moment you start looking for Love, you start to change within and without.”

20. “Just as clay needs to go through intense heat to become strong, Love can only be perfected in pain.”

21. “Your destiny is the level where you will play your tune. You might not change your instrument but how well you play is entirely in your hands.”

22. “A life without love is of no account… Love has no labels, no definitions. It is what it is, pure and simple. Love is the water of life. And a lover is a soul of fire. The universe turns differently when fire loves water.”

23. “At every moment and with each new breath, one should be renewed and renewed again. There is only one-way to be born into a new life: to die before death.”

24. “I slept peacefully that night, feeling exultant and determined. Little did I know that I was making the most common and the most painful mistake women have made all throughout the ages: to naively think that with their love they can change the man they love.”

25. The real challenge is to love the good and the bad together, not because you need to take the rough with the smooth but because you need to go beyond such descriptions and accept love in its entirety.”

26. “ Quit worrying about hell or dreaming about heaven, as they are both present inside this very moment. Every time we fall in love, we ascend to heaven. Every time we hate, envy, or fight someone, we tumble straight into the fires of hell.”

27. “The way to a man’s heart can sometimes take a woman far away from herself, my dear.”

28. “Neither a drop of kindness nor a speck of evil will remain unreciprocated.”

29. “You can purify your body through fasting and abstinence, but only love will purify your heart.”

30. “If you want to strengthen your faith, you will need to soften inside. For your faith to be rock solid, your heart needs to be as soft as a feather.”

Rania Naim

https://thoughtcatalog.com/rania-naim/2016/03/30-powerful-quotes-from-the-forty-rules-of-love-that-could-potentially-transform-your-life/

[Б. Киров]

Преди 17 часа, nik1 said:

“Whatever happens in your life, no matter how troubling things might seem, do not enter the neighborhood of despair. Even when all doors remain closed, God will open up a new path only for you. Be thankful!”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

“Do not go with the flow. Be the flow.”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

 “Some people make the mistake of confusing ‘submission’ with ‘weakness,’ whereas it is anything but. Submission is a form of peaceful acceptance of the terms of the universe, including the things we are currently unable to change or comprehend.”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

“I hunt everywhere for a life worth living and a knowledge worth knowing. Having roots nowhere, I have everywhere to go.”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

“Try not to resist the changes that come your way. Instead let life live through you. And do not worry that your life is turning upside down. How do you know that the side you are used to is better than the one to come”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

“No matter what your destination, just be sure to make every journey a journey within.”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

“At every moment and with each new breath, one should be renewed and renewed again. There is only one-way to be born into a new life: to die before death.”

 

Преди 17 часа, nik1 said:

“If you want to strengthen your faith, you will need to soften inside. For your faith to be rock solid, your heart needs to be as soft as a feather.”

Това са някои от 40-те правила на Шамс от Тебриз в романа на Елиф Шафак; между другото, авторката е много навътре в историята и мисленето на суфизма и предполагам, че самата е посветен член на суфистка школа. Биографията й също е своеобразен роман.

[caress…]

Суфизмът е вълшебен. Не знаехте ли? 
А той винаги е бил на земята.
Просто Приказки....за Началото, 
Светлината на Любовта....проявяваща се в мъглата.

Известно е, че вълшебствата не се случват често, иначе що за вълшебства биха били? Но самите вълшебници, творящи чудеса и приказки, живеят винаги в отдалечени и скрити от човешките очи тайнствени светове. А как да се говори за онова, което се съзерцава в мълчание?

С приказна красота и великолепен по смисъл, загадъчен, почти невероятен, но въпреки това този роман описва реални светове... Такива светове се разкриват единствено пред чистите по сърце, само на човек, който искрено вярва в тях. И най-малкото съмнение прави невъзможно влизането в тяхното тайнство. В тези светове всичко, което се случва, е вълшебно, тоест неслучайно, а напълно закономерно. Самото вълшебство, приказните метаморфози, описани от авторката, се явяват закон, условие, основание за тези светове. Не може да се върви против закона, тъй като въртящият против него, мигновено бива изключен от приказката и се завръща в обичайния свят, където законите са други, временни и времеви, и нарушенията на тези закони са напълно допустими.
 

 

[Б. Киров]

Преди 48 минути, caress… said:

Суфизмът е вълшебен. Не знаехте ли? 

Малко знам за суфизма, но надявам се ще имам време да попълня празнотите. Стигнах до интерес към него от друга гледна точка, не литературна, по-скоро историческа. Суфизмът като течение в исляма. Цитирах един американски изследовател в темата за бъдещето на Турската република, който развива концепцията, чу суфистките ордени в съвременна Турция са инкубатори на политическите партии - доколко това е така е въпрос на изследване. Суфистките школи обаче са били инкубатори за движението на младотурците, нашият революционер Георги Раковски е бил член на такава секта, откъдето са и много от връзките му с балкански политически дейци.

[caress…]

Преди 9 минути, Б. Киров said:

Малко знам за суфизма, но надявам се ще имам време да попълня празнотите. Стигнах до интерес към него от друга гледна точка, не литературна, по-скоро историческа. Суфизмът като течение в исляма. Цитирах един американски изследовател в темата за бъдещето на Турската република, който развива концепцията, чу суфистките ордени в съвременна Турция са инкубатори на политическите партии - доколко това е така е въпрос на изследване. Суфистките школи обаче са били инкубатори за движението на младотурците, нашият революционер Георги Раковски е бил член на такава секта, откъдето са и много от връзките му с балкански политически дейци.

Принципно, ако се интересувате от мистиката на суфизма, в интернет могат да се намерят достатъчно материали. Суфизмът не е просто течение в Исляма, но ще се огранича с краткото определение на иранския поет Хакани: " Аз съм чист, защото служа на чистотата на суфия." Чистотата на един суфи не може да се предаде с думи или образи, може единствено да бъде почувствана със сърцето, с благодарност, трепет и радост приемащо всяко житейско събитие, както вълшебниците възприемат чудесата, а ангелите небесната храна. Само по този начин, вярват суфите, може да бъде усетен блясъка на чистата Любов. Това е едно чистосърдечно възприятие на света. Подобен, по детски чист поглед върху света, не допуска в съзнанието нито смърт, нито прояви на ненавист, зло, насилие, дори споровете стават излишни. Светът не е нищо друго освен чисто отражение на самия човек. Всичко, което виждаме, го има и в нас самите - това е нужно да се помни, когато събираме образи във възприятията си. Нужно е да се стремим да отразяваме вътре в себе си само онова, което желаем да преживеем. Да събираме и съхраняваме само най-чистото, пречиствайки се от суетата и от догмите.

Суфизмът е наричан " вълшебен", защото суфите живеят с или по-скоро в безвремеви и безкрайни приказки, изпълнени с тайнствени смисли. Суфият е син на Мига, разказвач на приказки, виждащ едновременно всички времена в един неповторим Миг, както огледалото вижда и отразява всичко около себе си точно в този миг.

Това е едно неповторимо с красотата, поетиката, романтизма и наивността си учение, защото е почти невъзможно за един разказвач на приказки да бъде убедителен или взет насериозно от суетящите се, рационални, прагматични и цинични хора. За мен е трудно да си представя, че суфизмът може да има влияние в нещо толкова изпълнено със суета, каквото е политиката. Суфизмът има единствено стойност на чист идеал, който е необвързан с корумпирания и циничен свят на цивилизацията, но съществува винаги паралелно с нея, за да я пречисти.

Мисля, че книгата е носител точно на това послание - чистота, пречистване, любов между хората.

[Б. Киров]

Ако четем романа на Шафак не само като ентусиазирани читатели на талантливо написана „женска” литература и се абстрахираме от факта, че книгата й „Любов”/в български превод/ е популярен любовен роман или роман за любовта, то трябва да имаме предвид също и че: Елиф Шафак е глобален говорител на TED, член на Съвета за креативна икономика в Давос и член-основател на ECFR (Европейски Съвет за Външни отношения, еквивалент на щатския ACFR). Тя публикува като колумнист в големите вестници и периодични издания по целия свят, включително във "Файненшъл таймс", "Гардиън", "Ню Йорк Таймс", Wall Street Journal, Der Spiegel и La Repubblica. Шафак има бакалавърска степен по международни отношения, магистърска степен по Gender  и Women’s Studies и е доктор по политически науки и политическа философия. Тя преподава в различни университети в Турция, Великобритания и САЩ, включително Мичиганския университет и университета в Аризона. Понастоящем тя е гостуващ професор по сравнителна европейска литература в Оксфорд. Като публичен говорител Шафак е представена от The London Speaker Bureau и Бюрото на говорителите на "Чартуел" и Penguin Speakers Bureau. Тя живее в Лондон.

Едно изследване на Mark Sedgwick:

https://en.wikipedia.org/wiki/Mark_Sedgwick

за възприемането на „Четиридесетте правила на любовта” в арабския свят ми разкрива съвсем различна гледна точка към този роман на Елиф Шафак и оценка за влиянието на суфизма върху нея:

Еклектичният суфизъм в съвременния арабски свят

Mark Sedgwick

Mark Sedgwick is professor MSO of Arab and Islamic Studies at Aarhus University. He is by training a historian, and works on Sufism in both the Arab world and the West. His most recent book is Western Sufism: From the Abbasids to the New Age (New York: Oxford University Press).

Резюме

Въпреки че Шафак се самоопределя като турски автор, тя е родена във Франция, живее постоянно в Лондон и пише "Четиридесетте правила на любовта" на английски, като се основава на западни източници, както и на класическата персийска история на Шамс и Руми. "Четиридесетте правила на любовта" следователно е по същество еклектична работа, аспект на "преплетената" модерност (Юнг), поне толкова, колкото е и културата на New Age. Тази статия първо ще разгледа книгата, след това нейното приемане сред арабския свят и накрая как това възприемане може да бъде най-добре разбрано.

Еклектичният суфизъм, който може да се тълкува като израз на съвременната субективност, може да се наблюдава днес в Мароко и Пакистан. Тази статия описва и обсъжда феномени въз основа на арабския превод на романа на Елиф Шафак "Четиридесетте правила на любовта" и неговото възприемане от читателите в Мароко и Пакистан. Статията твърди, че локално вкорененият еклектичен суфизъм, имащ почва  в целия арабски свят, както и в Мароко и Пакистан в частност, се основава на преосмисляне на ислямските традиции, като в традиционния ислям се интегрират глобални социални идеи. Едновременно с това се разглежда въпроса за връзката между еклектичния суфизъм и индивидуализма и възможността за развитие на определено ниво на индивидуализма на регионално ниво в арабския свят.

"Четиридесетте правила на любовта" като еклектична книга

"Четиридесетте правила на любовта" е седмият роман на Шафак, и третият написан на английски, практика, която тя е приела, докато преподава women’s studies в университета в Мичиган. Това е първият от нейните романи, който се съсредоточава върху суфизма, но и преди това тя се е интересувала от суфизма. Този неин интерес не възниква в атмосфера на ислямска ортодоксална среда, а в контекста на изследване на алтернативи, в период, в който тя, според собствените й думи, е "левичар, агностик, нихилист, феминистка, анархо-пацифистка, природозащитничка" (Shafak in Kortian 2010, 79). Интересът й към суфизма също така възниква в контекст, където много от нейните източници са западни.

В "Четиридесетте правила на любовта" се разказват две взаимосвързани истории. Поставената като външна рамка история е заложена в съвременна Америка и хроникира трансформацията на Ела Рубинщайн, нереализирана американска домакиня, по време на срещата й с Азис Захара, един странстващ суфист, етнически шотландец и холандски гражданин. Тази история е сътворена от въображението на Шафак. Централната история е класическата легенда за трансформацията на Джалал ал-Дин Руми при срещата му с Шамс от Табриз, също скитащ суфист и дервиш. Шафак пресъздава тази история по свой начин, но като цяло остава доста близко до оригинала й от тринадесети век. Тази централна история сама по себе си е рамката за четиридесетте "правила на любовта", които се разкриват с развитието на романа и които са посочени в заглавието. Запитана за произхода на тези правила, Шафак отговоря, че те са "оформени, докато продължавах да пиша романа, вдъхновени са от героите в романа, които ми ги подсказваха"(Munro 2010). Правилата са достъпни на различни уебсайтове, на английски и на арабски език, като са извлечени от книгата от ентусиазирани читатели.

Следователно, "Четиридесетте правила на любовта" са очевидно еклектични. Историята за Руми и Шамс е голямата класика на суфизма, а историята на Шафак за Ела и Азис по някакъв начин я следва. Историята за Ела и Азис е също толкова модерна и западна, както и самите "40 правила на любовта", формулирани от Шафак. Тези правила и книгата като цяло отразяват влиянието на западните източници на Шафак, които сами по себе си са еклектични. Авторите за суфизма, които Шафак чете и препрочита, са Annemarie Schimmel, Idries Shah, Coleman Barks, William Chittick, Karen Armstrong, Sachiko Murata и Kabir Helminski (Munro 2010). Всички те са западни автори (Murata е родена в Япония, но от 1979 г. живее в САЩ). Това са и авторите, които тя по-късно дава като източници в бележка към "Четиридесетте правила на любовта", като изключва Армстронг и Мурата и добавя Р. А. Никълсън, Камил Хелмински, Рефик Алган и Франклин Д. Луис (Shafak 2010, 355). Тези източници могат да се класифицират в четири категории.

Първо, има учени, чиято работа може да бъде използвана от всеки, който прави сериозно изследване на Руми, това са западни учени, но които пишат предимно като учени. Изданието и преводът на Никълсън от Матнауи, публикувано между 1925 и 1940 г., е класически труд, а преводът и съставителството на Chittick от 2004 г. на Maqālāt of Shams of Tabriz (Автобиографията на Shams-i Tabriz) също е важен източник и научен труд. Люис също е уважаван академичен автор за Руми.

На второ място, има автори на трудове за суфизма и исляма, които пресичат линията между академичното изследване и вдъхновението: Шимел, Армстронг, Мурата, а в някои от неговите творби - Читтик, който е съпруг на Мурата.

Трето, има автори като Колман Баркс, който е поет, а не учен, и чиито преводи на Руми (направени от други преводи, тъй като той не познава персийски), са направили Руми толкова популярен на Запад.

Четвърто, има автори западни суфисти: Idries Shah, Kabir и Camille Helminski и Refik Algan. Особено от тези западни суфистки автори произлизат еклектичните елементи в "Четиридесетте правила на любовта". В западния суфизъм съществуват редица различни потоци, три от които са представени в източниците на Шафак. Всички те са еклектични, като черпят както от западни, така и от суфистки източници.

Два от тези еклектични потоци биха могли да се характеризират като New Age, не в смисъл, че са част от някаква последователна школа на мислене или практика, а в смисъл, че са характерни за периода, определен от някои като "нова епоха" - 1965 г. до 1980 г. Първият поток е представен от Idries Shah, английски автор от индийски произход, пишещ за суфизма, който е бил широко популярен по време на "новата епоха", но чието влияние е избледнявало скоро след края на този период и особено след смъртта му през 1996 г. Той оказва влияние върху редица други писатели, освен върху Шафак, включително английския поет и романист Робърт Грейвс, номинираната за Нобелова награда английска писателка Дорис Лесинг и най-продавания в света бразилски писател Паулу Коелю. Той е напълно еклектичен автор /Идрис Шах/, защото принадлежи към т.н. кръг на Георги Иванович Гурджиев, едно движение в крайна сметка имащо корените си в теософията и психологията от деветнадесети век и опиращо се, доколкото го устройва, да доказва тезите си чрез класическата суфистка литература и арабския и южно азиатския фолклор (Sedgwick 2016, 208-21).

Вторият поток в западния суфизъм е представен от двамата Хелмински, които ръководят Threshold Society, американска Mevlevi tarīqa с клонове в Обединеното кралство, които (както всички Mevlevi tarīqa) черпят директно от текстовете на Руми (Pittman 2012, 210).  Threshold Society възниква през по-късния период на  “new age”  и фаворизира либералните тълкувания на исляма; не всички от членовете му се самоопределят като мюсюлмани обаче. Кабир Хелмински, подобно на Шах, има минало членство в движението Гурджиев (Dickson 2015, 104). Threshold Society се основава на традицията на Mevlevi, както е преподавана тази традиция в съвременна Турция, както и на западни източници, и по този начин е еклектична.

Трето и последно от трите влияния на западни суфисти върху Шафак, е чрез Читтик и Мурата, които от своя страна са свързани със западния суфизъм чрез Seyyed Hossein Nasr, иранец, който сега е шейх на Maryamiyya, тарика със смесен алжирски и френско-швейцарски произход, която няма пряка връзка с движението Гурджиев, въпреки че влиянието на теософията може да се открие в нейните постулати. Нейните интерпретации на исляма са предимно анти-модернистични и макар да е възникнала през "новата епоха", Seyyed Hossein Nasr е бил изключително критичен към преобладаващите течения от този период и отказал да се ангажира с тях (Sedgwick 2016, 102-07, 203-04 , 223).  Има и други потоци в западния суфизъм отвъд тези три, някои по-малко и по-малко еклектични, но техни следи не могат да се открият пряко в книгата или биографията на Шафак.

"Четиридесетте правила на любовта" понякога директно отразяват тези еклектични източници. Шамс и Руми виждат аура (Shafak 2010a, 134, 157), например, а аурите не произхождат от исляма, а от западния езотеризъм, особено от теософията. В един момент Шамс обяснява, че докато "християни, евреи и мюсюлмани ... се карат за външната форма, суфистите търсят същността" (Shafak 2010а, 299). Това е разбирането за Idries Shah и до известна степен за Maryamiyya, но не се среща сред източните суфисти.

В друг момент Шамс демонстрира едно много модернистично тълкувание на Корана 4:34, което обяснява статута на жените по отношение на мъжете и включва "idrib" сред действията, които мъжете се съветват да предприемат, ако са изправени пред непокорни съпруги. Въпросът е какво означава "idrib" в този контекст, тъй като очевидното му значение може да изглежда проблематично. Шафак решава този проблем, като Шамс първо цитира буквален английски превод, и след това го замества с "различен превод", който гениално променя  "idrib" не като "бие", а като "да си ляга с тях ("когато те пожелаят "(Shafak 2010а, 196-97) .

Разбирането на Шафак за шериата и улема също е доста еклектично. Много от улемите в "Четиридесетте правила на любовта" са подозрителни към суфизма или дори враждебни към него. Конфронтацията между Шамс и кадията на улема на Багдад в началото на книгата се повтаря няколко пъти по време на книгата, а борбата между суфистите и улема е основен елемент в сюжета.

Един централен въпрос, от векове, е връзката между шариата и haqīqa (истина, Божественото). Това е развито още в началото на "Четиридесетте правила на любовта", когато Шамс казва на кадията на улемата на Багдад:

„Шериата е като свещ. Той ни осигурява много ценна светлина. Но нека не забравяме, че една свещ ни помага да отидем от едно място на друго в тъмнината. Ако забравим къде сме тръгнали и вместо това се съсредоточим върху свещта, каква е ползата от нея?” (Shafak 2010а, 50).

Това е променен цитат от думите на Руми:

"Шериата е като свещ, показващ пътя ви. Ако вие не притежавате свещта, няма какво да освети вашия път; и когато излезете на пътя, светлината очертава вашите крачки по него; и когато стигнете до края на пътуването си; това е истината. Оттук е казано: "Ако истините бяха видни още в началото, [шериата] нямаше да бъде необходим" (Rum 1932, 5: 3).

Шафак пише нещо подобно на Руми като се съгласява, че шериата е средство за постигане на крайната цел. Разликата е, че докато Руми подчертава, че шариата е основно и необходимо средство, Шамс на Шафак не казва точно това и че докато Руми предполага, че шериата може да стане излишен, но чак след като човек е стигнал края на пътуването до Бога, Шамс предполага, че шериата е второстепенен, а самото пътуване е на първо място. Това не е едно и също нещо.

https://tifoislam.dk/article/download/102873/151907/

Следва продължение...

[Б. Киров]

...Подобни интерпретации се забелязват и в 40-те правила на Шафак. Повечето суфисти не биха се съгласили с първото правило, според което:

"Как виждаме Бог е пряко отражение на начина, по който виждаме себе си. Ако Бог ни донася най-вече страх и вина, това означава, че в нас има твърде много страх и вина. Ако видим Бог като пълен с любов и състрадание, такива сме и ние. "(Shafak 2010а, 30).

Повечето суфисти ще твърдят, че любовта на Бог не изключва страх от Бога. Повечето суфисти също не биха се съгласили с правило 40, че:

"Живот без любов не е от значение. Не се питайте каква любов трябва да търсите, духовна или материална, божествена или светска, източна или западна ... Любовта няма етикети, няма дефиниции. Тя е онова, което чисто и просто е "(Shafak 2010a, 350).

Повечето суфисти биха направили ясно разграничение между двата вида любов, любовта на Бога и любовта на човек. Любовта на Руми към Шамс обикновено се разбира от суфистите като форма на любов на Бога, следвайки идеята, че Бог е реализиран в човек kāmil като Шамс, който само по този начин може да бъде проводник за божественото към другите хора. Руми никога не влиза в спалнята на Шамс след вечеря, докато Ела отива в хотелската спалня на Азис в романа на Шафак (Shafak 2010a, 302-04). В крайна сметка Ела няма прелюбодействен секс с Азис, но дори и епилога на романа, който я кара да напусне съпруга и семейството си за нов и свободен живот в Амстердам, е очевидно модерен и западен, а един паралел между любовта й към Азис и любовта на Руми към Шамс може да се възприеме от традиционен суфист като оскърбление, тъй като явно включва сексуалното, което любовта на Руми към Шамс не прави. Търсенето на Ела на удовлетворение понякога изглежда има повече общо с "последвай мечтите си" на Куелю, отколкото с копнежа за Бог на суфистите, нещо, което се вижда от някои социологични изследвания на книгата в Англия (Adil 2010, Sufi 2013).

Мирогледът в "Четиридесетте правила на любовта" като еклектичен е оспорен открито от Elena Furlanetto (2013 г.) и, имплицитно, от Amira El-Zein (2010). Furlanetto обвинява Шафак, че е "самоориентализирала", защото "тя субективно придава западна перспектива, без реално /в суфизма/ да съществува такава" (Furlanetto 2013, 204). Furlanetto  твърди, че е възможно много ясно да се разграничат разликите в ислямската и западната перспективи на първо място, и че по принцип съществува "основна разграничителна линия между Исляма и Запада" (Jung  2017). Но както сам посочих по-горе, перспективите от западния суфизъм, които Шафак е включила, са по-скоро еклектични, отколкото чисто западни. Самият ислям също може да бъде еклектичен; суфисткото богословие, например, се основава на философията от късноантичната елинистична философия (Sedgwick 2016). Цялата култура, разбира се, също е еклектична.

El-Zein обсъжда "явлението Rumi", феноменалната популярност на Руми на Запад като цяло и в Америка в частност, популярност, отразена и в "Четиридесетте правила на любовта". Често се твърди, че Руми е най-продаваният чужд поет в Америка, което не е вярно - Омир се справя по-добре в това отношение, а също и Халил Джубран, например (Amazon 2016). Руми определено е направил пробив в американска култура, но не е най-популярният чужд поет. Ел-Зейн приписва това на Schimmel, Chittick, и —особено много — на Barks  (Amira El-Zein 2000, 7374), всички от които са сред източниците, които Шафак използва за романа си. Ел-Зейн обяснява и това по отношение на общите черти между явлението "Руми" и New Age и по отношение на привлекателността за съвременните американци на това, което тя нарича "Новият Суфизъм", дефиниран като "цялостна програма за духовно преобразяване", базирана на "четири основни пункта - любов; вселената на суфи; илюзия вместо реалност и самоемпатия."

"Основният ислямски компонент в труда на Руми," заключава тя, "се раздробява в супата на " Новия суфизъм ", и доколкото ислямът присъства в тази супа той е нещо като нейната фолклористична подправка" (El-Zein  2000, 74-76).

Разбира се, ислямът в "Четиридесетте правила на любовта" понякога се проявява като фолклор, което може би е неизбежно при всяко изображение на тринадесети век от писател, който е бил повлиян от магически реализъм и за когото любовта е централна тема. Това, което Ел-Зейн нарича "суфистка вселена", разбирано като непрекъснато въртящ се кръг на битието, не е толкова важно за Шафак, но другите елементи - илюзия противопоставена на реалност, потъване в мълчание и изчистване на мисълта от всякаква земна суета до постигане на празнота, могат да бъдат намерени в "Четиридесетте правила на любовта".

Но и "основният ислямски компонент на Руми" също присъства, въпреки размиването, както и основен ислямски компонент остава при Muslim Brothers, въпреки размиването в "супата" на масовата политика.

"Интересувам се от това, което суфизмът означава за нас в съвременния свят", казва Шафак в едно свое интервю. "Исках да изясня как ни привлича философията на Руми днес" (Munro 2010). Руми е нейната отправна точка, а Руми е една от ключовите фигури в суфисткия ислям. Въпреки обвиненията на Furlanetto и El-Zein,  "Четиридесетте правила на любовта" може да бъдат класифицирана като еклектична, а не като „самоориентарилизирала се" или като "разреждаща исляма" до изчезването му.

Възприемането на "Четиридесетте правила на любовта" в арабския свят

Когато през 2012 г. /в България тя е издадена 2009/ се появи първият арабски превод на "Четиридесетте правила на любовта", книгата обикновено се четеше в арабския свят като суфистка и ислямска, а не като еклектична. Английските рецензии предупреждават, че Близкия изток от тринадесети век на Шафак изглежда подозрително модерен (Goldberg 2010) и че аурите принадлежат повече към New Age, а не към исляма (Strauss 2010), а един от рецензентите направо отхвърля книгата като "слаб опит да се преопакова Паулу Куелю (Sufi 2013 г.), но нито една рецензия на арабски език не отбелязва нищо от това, макар че една все пак предупреждава арабските читатели, че суфизмът е нещо много повече от това, което се описва от него в книгата (Ahmad Muhammad Yahya  2015). Това е така, въпреки факта, че докато преводачът Khālid al-Jibīli е пропуснал последната бележка, в която Шафак изброява западните си източници (Шимел, Идрис Шах, Баркс, Читтик, Хелмински), той вобще не е направил опит да скрие еклектиката в книгата с превода си. Той отбелязва, че "Четиридесетте правила на любовта" първоначално са написани на английски език (Al-Jibīli 2012, 2) и е подменил "аурата" на Шафак, превеждайки думата като като hāla  (Shafak 2012, 50). Един от малкото случаи, когато той се е отклонил от оригинала на Шафак, е когато не е имал друга алтернатива с двата различни преводи /английски и арабски/ на Корана 4:34. Той решава проблема, като е използвал оригиналния арабски текст на Корана, (Shafak 2012, 287).

За да се възприеме в арабския свят "Четиридесетте правила на любовта" не като еклектична книга има редица възможни обяснения. Макар че нито името Елиф, нито името Шафак се срещат на арабски език, двете имена произхождат от арабски език, така че не изглеждат непознати. Читателите на книгата в арабски превод по дефиниция са по-малко хибридни от самата Шафак, дори само защото са избрали да четат на арабски книга, която биха могли да прочетат на английски език, и следователно може да се приеме, че е са по-малко приспособени към еклектизма. Английските рецензенти на книга за суфизма вероятно са избрани, защото имат известни познания за суфизма и за западния суфизъм, докато арабските рецензенти нямат основание да имат специализирани знания, тъй като суфизмът се разглежда като част от общата им култура. Отвъд това, неуспехът да се забележи еклектиката на "Четиридесетте правила на любовта" може да се разбира и като форма на ислямизация или локализация. Както отбелязва Jeffrey Kenney в своето изследване на съвременната египетска литература, мюсюлманските арабски читатели се интересуват от същите идеи като читателите навсякъде по света, но предпочитат тези идеи да им бъдат представени в ислямска рамка. В арабската литература в Египет, "историите за живота на Пророка Мохамед, Ейбрахъм Линкълн и Хелън Келър се смесват лесно, за да осигурят на читателите вътрешен мир" (Kenney  2015, 671). Тази популярна литература, която той изследва, "не просто се основава на ислямската традиция за легитимност; тя заплита традицията в нови дискурси и практики, които улесняват появата на различни разбирания за това какво означава да бъдеш мюсюлманин "(Kenney 2015, 665). По този начин глобалното става локализирано и в конкретния случай то е ислямизирано. Подобен прием сред арабската публика се забелязва и в кръговете около “Yogi Ali,”, Ali El Alfy (1985 г.) в Кайро. Йоги Али, подобно на Шафак, има космополитен произход. Гражданин на Бахрейн от египетски произход, Йоги Али отива в университета Макгъл в Канада и се запознава с една духовност в съвременни, глобални форми. За първи път се интересува от йога в Монреал и прекарва известно време в ашрам в Ришикеш, град в подножието на Хималаите, който привлича много западни ученици на йога. Той започва да се интересува от суфизма само след като се е преместил в Кайро, където е имал връзки и където е бил запознат с египетския клон на Хаккания. Йоги Али сега съчетава йога и суфизма, преподава йога и присъства на срещите на Хаккания. На лично ниво той заявява, че се интересува от допирните точки между двете системи, особено в кореспонденцията между Божествените имена в исляма и чакрите в йога (интервю, Кайро, 4 юни, 2016). Той организира сесии на "Суфи Йога", които съчетават повтарянето на Божиите имена от суфисткия dhikr с дихателни упражнения от йога пранаяма (Ali 2016), точно както други комбинират dhikr с индуски мантри (Haenni & Voix 2007, 252).

Вторият начин, по който се локализира "Четиридесетте правила на любовта" е, че той се прилага към съвременните арабски политически условия, точно както се прилагат идеите на съвременния политически умерен ислям. Zāhi Wahbi, рецензирайки "Четиридесетте правила на любовта" в авторитетния панарабски вестник Al-Hayat, чете книгата като контраст със сектантската омраза и конфликтност, опустошаващи арабския свят, и приветства посланието й, че любовта може да доведе до толерантност и приемане на други норми, далеч от "формалистичната ритуална религиозност" с нейната нетолерантност към "дълбока духовна вяра" (Wahbi 2014). Подобен възглед е възприет и от Хала Мустафа в "Ал-Ахрам", водещ египетски вестник, който също противопоставя суфистите на Шафак на нетолерантността, отбелязвайки, че Шамс е бил убит от "екстремисти" (mutatarifīn) "като тези, които виждаме понастоящем ", цитира няколко от правилата на Шафак с одобрение и завършва с реторичния  въпрос: защо, след като ислямът има такова" богато наследство ", хората последваха това, което доведе от Ibn Taymiyyahto през Sayyid Qutb до Ислямската държава (Хала Mustafā 2016). Дариа Шараф ал-Дин, която пише в друг уважаван египетски вестник "Ал Масри ал-яум", приветства книгата за литературните й качества и нейния трансформационен потенциал, способността й да показва на читателите скритите им сили, да води до съзерцание и спокойствие, и радост едновременно, а също и "толерантност и приемане на другия"  (Daria Sharaf al-Dīn 2015).

Това, че тези рецензенти са адаптирали "Четиридесетте правила на любовта" към съвременните арабски политически условия, не е изненадващо. Арабските читатели понастоящем са много загрижени от тези разделения, както се вижда и  от книгите, които купуват заедно с „Четиридесетте правила на любовта” от Nīl wa firāt - арабска версия на Амазон, която също като Amazon води статистика на други книги, закупени от хора, които са купили конкретно заглавие. Клиентите, закупили арабския превод на "Четиридесетте правила на любовта" също са закупили три други книги на Шафак, както може да се очаква, две класически произведения, превод на Хуруки Мураками и четири съвременни арабски романа. Четирите съвременни романа се занимават с политически въпроси, Единият от тях (Saadawi 2013) се занимава в стила на магическия реализъм  с последиците от тероризма в Багдад. Другите три са исторически романи, които се занимават с различни аспекти на сектантството. Тези проблеми не са точно онези, за които пише предимно Шафак, която не е от арабски произход. Нейните притеснения са свързани с разделението в самия Запад, в световен мащаб и конкретно в Турция. Тя описва като говорител на TED начина, по който всички сме склонни да се обграждаме с хора като нас, създавайки "общности на себеподобни" и по този начин взаимно неразбиране между богати и бедни, Изток и Запад, вярващи и агностици (Shafak 2010b). Това са разделенията, които самата тя среща. Разделянията между богатите и бедните засягат някои лондончани, разделенията между Изтока и Запада засягат хора като Шафак, които мислят глобално, а разделението между вярващи и агностици са актуални в Турция. Арабите са загрижени от други разделения.

Конкретният анализ, който направих на демографските данни на лайкващите и пишещите отзиви за книгата на Шафак в социалните медии в арабския свят, показва недвусмислено, че те са много сходни с тези, отбелязани от Haenni & Voix в Казабланка, и от Philippon в Лахор. Haenni & Voix откриват почитатели и последователи на нейния еклектичен суфизъм предимно сред "космополитната средна класа" на Казабланка (Haenni & Voix 2007, 243), и въпреки че не обсъждат пола, много от техните информатори са жени. Philippon също пише за "космополитната средна класа" и макар че тя не обсъжда изрично половете, отбелязва, че не случайно двамата лидери на  Lahori Sufi Order са жени (Philippon 2014).

Индивидуализъм

Това, което тази статия не е засегнала досега, е индивидуализмът, идентифициран от Haenni & Voix и Philippon. Haenni & Voix  контрастират интереса на еклектичните суфисти в Казабланка към "самореализация, вътрешно равновесие и духовен мир" с колективизма при социализма и национализма от предишни десетилетия и с политическия ислям. Те също така намират че "/индивидуалната/ визия за свещеното ... е в разрез с всяка религиозна власт" (Haenni & Voix 2007, 244-45). Philippon също отбелязва индивидуалистичните ценности на нейните еклектични суфисти, "враждебни към реакционните, политизирани и нормативни версии на исляма" (Philippon 2014, параграф 2). Макар да е вярно, че "Четиридесетте правила на любовта" на Шафак и някои от нейните арабски рецензенти са враждебни към религиозните власти, особено в тяхната реакционна и политизирана форма, враждебността към определени версии на религиозната власт не е еквивалентна на индивидуализма. Индивидуализмът е, най-важното, обратното на колективизма. Колективизмът се разбира от Дитрих Юнг и Кирстен Синклер (2015), след Андреас Реквиц (2006), като характеристика на втория от трите етапа на модерността, "масовото общество на 20-и век", което наследява "ограниченото либерално общество на 19-ти век". В арабския свят, твърдят те, това масово общество ("компактна група от хора ориентирана към еднакъв тип ценности на модерната субективност ") рефлектира във възхода на Muslim Brotherhood и в момента изглежда започва трети етап на модерността или по-точно постмодерността, която се "извършва на индивидуално, а не на колективно ниво" и "въз основа на индивидуалното религиозно и морално развитие на всеки отделен индивид" (Jung & Sinclair 2015, 29, 33, 35). В този смисъл еклектичният суфизъм пасва много добре с третия или постмодерния етап и това е така, не толкова защото постмодернизмът или еклектичният суфизъм са индивидуалистични, а тъй като те са органично антиколективистични. Колективизмът е характерен за един конкретен етап на модерността, масовото общество, а не на цялата човешка история преди постмодернизма. Това има смисъл, тъй като суфизмът винаги е бил по-фокусиран върху индивида, отколкото върху колектива и винаги имало напрежение между суфистите и религиозните власти.

Заключение

Травматичните последици от Арабската пролет 2011 предизвикаха търсене на алтернативни начини за приближаване до исляма. Това помага до голяма степен да се обясни феноменалната популярност на "Четиридесетте правила на любовта" на Елиф Шафак. Самата личност на Шафак е синтез между Изтока и Запада, символ на силата на глобализацията, туркиня, която живее предимно в Лондон и пише на английски език, използвайки класически персийски източници (с английски превод), американски поети като Колман Баркс, западни суфисти като Хелмински, както и Спиноза. Книгата й е еклектична, както в сюжета и фабулата, така и в посланието си. Освен че включва аура и феминистки прочит на Корана, тя размива линията между човешката и божествената любов и изразява позиции, характерни за западния суфизъм, като например идеята, че суфизмът е същността на всички религии и че шериата е стигнал до точката на изчерпването си, където може да бъде изоставен. Нещо от Спиноза се крие зад враждебността на книгата към улемата. Приемането на арабския превод на книгата обаче е локализирано и ислямизирано, както показват конкретното проучването в Казабланка на Haenni & Voix и лахорското изследване на Philippon.

Това обаче, което статията не открива, е индивидуализация, сравнима с тази, установена от Haenni & Voix и Philippon. Доколкото еклектичният суфизъм е индивидуалистичен, това е така, защото колективизмът е характерен за друг различен етап на модерност. Глобализацията е неизбежна, тъй като вече има огромен брой  глобализирани хора, чиито образование, светоглед и опит са хармонизирани с глобалните тенденции. Локализацията също е неизбежна, като се има предвид, че местните условия се различават на всяко отделно място и че не всички са еднакво глобализирани и способни да синтезират различни култури. Мюсюлманите в арабския свят по този начин изграждат по-скоро арабска и мюсюлманска постмодерна субективност, като черпят от и се присъединяват към глобалните тенденции, но също така ги адаптират към исляма и арабските условия.

[Р. Теодосиев]

Едно интересно интервю на Шафак от Читател:

http://www.chitatel.net/elif-shafak-interview/

Елиф Шафак: Ако романът е все още жив днес, дължим го на жените читателки

  

Исках да знам как изглежда човекът, който завършва своя книга с думите – „Светът изглежда по нов начин, когато огънят обикне водата.” Исках да видя какви са очите на този човек, който се бори с предразсъдъците, градени две хиляди години, за да разкаже, че красотата на Изтока и Запада може да са различни, но са еднакво ценни и важни за света. Сигурно, защото много исках, успях да се срещна с Елиф Шафак.

Туркинята Елиф Шафак е от жените, които не трябва да заговаряш. Когато минути преди началото на пресконференцията, се сблъсках с нея в асансьора, ми трябваха точно 3 секунди, за да разбера, че ще я харесам. Не заради книгите й и мислите в тях, а заради искреността й да пише за неща, в които вярва. Издаде се – с лешниковите си очи.

Елиф има дълбоки тъмни очи и прекрасен тембър. Тя говори спокойно и смирено и непрекъснато повтаря за това колко важно е да открием себе си, да подтиснем егото си и да се отдадем на света и любимите хора в него. Пресконференцията, продължила много повече от обявения един час, беше хубава среща. По време на двудневното си гостуване в България, Елиф даде няколко „ексклузивни” интервюта. Интересно как всички те бяха „ексклузивни” при положение, че това определение се използва, само когато ти си единствената медия, която има подобен материал, но нейсе... Срещата за един час беше хубава. Много по-хубава от възможните десет минути, които бихме получили с нея. Защото по време на този час, аз наистина видях човека, който вярва във всичко, което пише. Независимо от биографията си и въпреки нея.

Елиф Шафак е родена в Страсбург, израства в Истанбул и Мадрид, а узрява някъде в самолетните полети между Йордания, Германия, Анкара и САЩ. Учи „Международни отношения” и „Политически науки” и пише. Самата тя в речта си за международната конференция TED споделя, че започва да пише от много малка. Преди дни, на срещата ни в София, разказа, че не пише за себе си, разказва чужди истории, които трябва да бъдат чути. „Ставаме по-добри, когато някой ни разкаже добрата си история”, каза на сбогуване тя. Именно така изглеждаха и oтговорите й на разбърканите и неясни въпроси - като малки истории, които носи в себе си. Искаше да чуе и нашите истории, но шейсетте минути свършиха прекалено бързо. А вярвам, искаше го искрено.

Спирам до тук. Моите мисли за нея не са важни. В случая не са важни и мненията, които имаме за трите й книги издадени у нас – „Любов”, „Копелето на Истанбул” и новия роман „Чест”. Не са важни, не защото не са добри, а защото, както самата Елиф споделя – „хиляди хора четат една и съща книга, но не всеки прочит си прилича.” Важното е другото - отваряйки една книга, ти вярваш на човека вътре. Попиваш думите, търсиш сходните разсъждения и ако те преобладават, ако емоциите в нея резонират в теб, ти прегръщаш книгата, след като затвориш задната корица. Тя става част от теб. Ако след срещата с писателя осъзнаеш, че написаното вътре всъщност не е точно онова, в което той вярва и че той е написал всичко това, защото знае, че то „се продава”, разочарованието е разрушително. Трябваха ми три секунди, в сблъсъка пред асансьора, за да разбера, че до мен стои жена, с прекрасно силни лешникови очи, която до последен дъх вярва в думите си: „Живот без любов не е живот.”

Елиф Шафак ме плени. Открих мислите си в много нейни отговори. Сега е време да потърсите и вашите.

http://www.chitatel.net/elif-shafak-interview/