Икономиките на Гърция и Румъния. Икономиките на страните от Източна вкл. Югоизточна Европа

[nik1]

Икономиките на Гърция и Румъния. Икономиките на страните от Източна, вкл. Югоизточна Европа.

 

Нека да започна накратко  с икономиката на Гърция.

Гръцката икономика в периода 2009-2015 година претърпя колосален срив. Пряката причина за това се смята свръхзадлъжняването на Гърция при наличие на: (1) икономика със невисока конкуретноспособност , (2) раздут и нереформиран държавен и обществе н сектор, (3) икономическия популизъм на управляващите партии и правителства след 1981 година (4) корупция в обществената и частна сфера (банковата), (5) сравнително ниско ниво на върховенство на закона и (6) ниска ликвидност и/или лошо управление на целия банков сектор, вкл декапитализация на банки

Тук има две статии, които правят разрез в числа на гръцката дългова и икономическа криза, но в статиите не се дискутира какво се крие зад тези числа и тенденции като причини и следствия, където нещата са комплицирани и се изисква дълбочина на познаване на Гърция

http://www.nber.org/papers/w22370.pdf

https://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:910476/FULLTEXT01.pdf

 

Какъв е урокът от Гърция за България?

Приемането ни в Еврозоната и отпадането на валутния ни борд крият немалко опасности. Смята се че след примането ни в Европззоната, кредитите у нас ще поевтинеят, но това носи немалкия риск управляващите у нас да започнат да практикуват икономически популизъм под една или друга форма, без да могат да ползват сегашните предимства на валутния борд

http://ieagh.org/wp-content/uploads/2014/11/steve-hanke-annals.pdf

Редактирано Септември 10, 2018 от nik1

[nik1]

Икономиката на Румъния накратко:

Като цяло румънската икономика  не е голямо изключение от Югоизточноеропейските - тя не е с висока конкуретноспособност,

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/the-competitiveness-world-map/

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/?doing_wp_cron=1536592822.6027069091796875000000

в страната има усещане за корупция и има такава (фактът че министрите и политиците са обвинявани и съдени едва след като паднат от власт, показва че корупцията си битува във високите етажи  и върху нея има прокурорски и политически "чадър") 
Разбира се Румъния има две големи предимства пред повечето страни от Югоизточна Европа -(1) Самата Румъния е голям пазар (което е предимството и пред малкия пазар на България за привличане на чужди инвестиции и  развитие на компаниите) и (2) Румъния е по-близко географски и транспортно до развитите пазари на Западна и Централна Европа.

Високият растеж през последните няколко години на Румънската икономика беше осигурен чрез увеличаване на държавните разходи, разхлабване на фискалната дисциплина, вкл. повишаване на работите заплати на работещите в публичния сектор, и той си има своята цена ,следствия и опасности/предизвикателства:

https://money.bg/economics/stryaskashtiyat-problem-na-rumaniya-koyto-se-krie-zad-rekordniya-ikonomicheski-bum.html

https://money.bg/economics/rumaniya-tryabva-da-promeni-modela-na-ikonomikata-si.html

https://money.bg/economics/mvf-lipsata-na-fiskalna-distsiplina-zaplashva-rastezha-na-rumaniya.html

https://money.bg/economics/greshkite-na-rumaniya-koito-mogat-da-y-donesat-ikonomicheska-kriza-sled-buma.html

https://money.bg/economics/blizo-polovinata-ot-raboteshtite-v-sasedka-na-balgariya-sa-na-minimalna-zaplata.html

Румъния има сходен проблем с другите балкански и източноевропейски страни (с изкл на Турция) - липса на работна ръка, а високите възнаграждения в държавната и публичната сфера изкривяват пазара на труда - по- висококвалифицираните специалисти се насочват към паразитния държавен сектор, вместо към частния

Редактирано Септември 10, 2018 от nik1

[nik1]

Колкото и да е изненадващо, в много от прогнозите се счита че българската икономика ще има най-големия растеж (или втория по стойност) от икономиките на Централна и Източна Европа за 2018 и 2019 година - очаква се спад в растежа като на турската така и на румънската ,и  полската икономики, и сътоветно нарстване на темпа на разстеж на украинската икономика..

https://money.bg/economics/balgariya-shte-bade-nay-barzo-razvivashtata-se-ikonomika-v-regiona-prez-2018-i-2019-godina.html

https://money.bg/economics/pikat-na-balgarskata-ikonomika-idva-prez-2019-a.html

Редактирано Септември 10, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 3 часа, nik1 said:

Какъв е урокът от Гърция за България?

Приемането ни в Еврозоната и отпадането на валутния ни борд крият немалко опасности. Смята се че след примането ни в Европззоната, кредитите у нас ще поевтинеят, но това носи немалкия риск управляващите у нас да започнат да практикуват икономически популизъм под една или друга форма, без да могат да ползват сегашните предимства на валутния борд

http://ieagh.org/wp-content/uploads/2014/11/steve-hanke-annals.pdf

In the beginning God created sterling and the franc.

On the second day He created the currency board and money was well managed.

On the third day God decided that man should have free will and so He created the budget deficit.

On the fourth day, however, God looked upon His work and was dissatisfied. It was not enough.

So, on the fifth day God created the central bank to validate the sins of man.

On the sixth day God completed His work by creating man and giving him dominion over all God’s creatures.

Then, while God rested on the seventh day, man created inflation and the balance-of payments problem.

—Peter B. Kenen (1978, 13)

С това започва материала на Стив Ханке за валутния борд,

http://ieagh.org/wp-content/uploads/2014/11/steve-hanke-annals.pdf

той цитира "сътворението" на Питър Кенън; Peter Bain Kenen (November 30, 1932 – December 17, 2012) was a senior fellow in international economics at the Council on Foreign Relations and Walker Professor of Economics and International Finance at Princeton University.

https://en.wikipedia.org/wiki/Peter_Kenen

Доколкото си спомням, Ханке беше против опростяването на дълговете на Гърция и искаше обявяване на фалит, но ЕС и кредиторите не допуснаха това. Според мен дълговите проблеми на страните от Източна /Югоизточна Европа/ не са нещо изолирано от тези на целия ЕС, но тук се усещат по-остро. Става най-общо казано въпрос за т.н. "Crony capitalism":  

Crony capitalism is an economy in which businesses thrive not as a result of risk, but rather as a return on money amassed through a nexus between a business class and the political class. This is done using state power to crush genuine competition in handing out permits, government grants, special tax breaks, or other forms of state intervention[1][2] over resources where the state exercises monopolist control over public goods, for example, mining concessions for primary commodities or contracts for public works. Money is then made not merely by making a profit in the market, but through profiteering by "rent seeking" using this monopoly or oligopoly."

https://en.wikipedia.org/wiki/Crony_capitalism

И България въобще не е изключение, напротив, тук този спорт е силно развит с голямото участие на държавния сектор и политиците в "разпределението на порциите" в "обръчи от фирми". Гърците преминаха през стъргата на полу-фалит. Няколко години подред ходя там на море и виждам последствията в развитие, специално в сферата на туризма. Растежът на румънската икономика, както точно си посочил, е до голяма степен базиран на печатане на пари, те нямат валутен борд; вдигнаха рязко заплатите в държавния и обществения сектор, това увеличи покупателната способност, но тъй като местната им индустрия не съумява да задоволи потребителското търсене, генерират голям външнотърговски дефицит. При турците нещата са малко по-различни - те имат 4 пъти по-голям вътрешен пазар от румънския и сравнително слаба /спрямо целия им БВП/ зависимост на вътрешния пазар от внос, задоволяват го предимно със свои стоки, което генерира растежа им.

 

 

[Б. Киров]

Растежът на румънската икономика миналата година с 8 % е впечатляващ, но ако се погледне ретроспективно в годините, тяхната икономика е с по-нестабилен растеж от българската и като цяло БВП по номинал не може да надмине това, което са произвеждали през 2008; при България нещата бележат ръст нагоре, макар и плавно:

Валутният борд е спирачката в България, която обуздава мераците на политиците да харчат повече и да раздават пари на електората без покритие. Според мен в румънската икономика липсата на тази спирачка ги тласка силно към гръцкия вариант, тръгнали са по пързалката:

Това е кривата на консуматорски кредити в Румъния - за 2 години са скочили над 100 процента

Това е същата крива за България - стоят си почти на едно равнище от 2008

Това е средната заплата в България, от 2009 се е увеличила около 100 процента, но вече няма накъде, защото наличните пари от валутния борд я спират

Това е средната заплата за Румъния, за същото време отива доста над 100 процента, като "големия скок" е между 2016-2018 - близо 70 процента, очевидно растежът не е бил такъв тогава, това е популистки скок като политическо решение, дайте да дадем, обаче тук идва най-интересното:

Това е румънската заплата на "висококвалифициран" - тя при цялото и съществено увеличение е почти наполовина на средната работна заплата; как е в България:

Според мен, много по-нормално - заплатата на висококвалифициран е по-висока от средната заплата. В Румъния обаче очевидно още действа класовия пролетарски подход - заплатата на работещ в промишлеността е два пъти по висока от тази на висококвалифициран:

Тя пак е по-ниска от средната, очевидно средната се вдига нагоре от чиновническите и тези на заетите в държавния сектор, свещената крава на соца; в България нещата не стоят така:

Работниците в промишлеността вземат по-малко от средната и по-малко от висококвалифицираните, което, според мен, е нормално.

Като добавим и външнотърговския дефицит на Румъния, който отива към 10 процента от БВП, и 3 процентния бюджетен дефицит, както и малкото им валутни запаси, не съм голям оптимист за светлото бъдеще на икономиката им, дори в сравнение с нашата.

[новорегистриран2]

Хубава тема, поздравления за което.

А сега нека да изразя несъгласието с някои изводи относно Гърция и Румъния.

1) Гърция

Да, гръцката икономика е, както е описана по-горе, "корумпирана и неефективна", но това не са основните причини за срива й. До 1980-те гърците имат сравнително развита промишленост (предвид размерите на страната), но същата е в криза. Ставайки членка на ЕО през 1980 и някоя гръцките компании се изправят пред западните си конкуренти, което естествено води до загуба за гърците. Т.е. индустрията е не само криза от години, но и се изправя пред конкуренти, разполагащи със значително по-големи домашни пазари, на които могат да разчитат. Последствията са ясни... в наши дни смело може да се твърди, че Гърция има по-малка индустрия, дори от Сърбия.

Предвид така създалата се обстановка е ясно, че икономиката трябва да се преструктурира и да се даде път за развитие на икономически сектори, които могат да устоят на западноевропейските си конкуренти. И тук идва мястото на селското стопанство, леката промишленост, услугите (туризма) и корабостроенето + потребление, стимулирано чрез държавния бюджет.

Друга важна предпоставка бе достъпа до западен и местен капитал, което улесняваше всякакви бизнес начинания, вкл. в съседните страни и играта на икономически империализъм на Балканите. Т.е. големите количества свободен капитал доведоха до лоши инвестиции.

Явно, че и този модел е ограничен във времето от демографския фактор, та след 2008 видяхме как един след друг тези сектори се свиха и само туризма има някакви перспективи, доколкото в Европа поколенията близки до бейби бума все още са част от работната сила и имат високи доходи.

2) Румъния

Румъния е страната с най-развитата индустрия в региона и разполага с най-голямо население, природни ресурси и територия (ако не броим Турция). Т.е. има всички налични предпоставки да расте икономиката, друг въпрос е, че местните "работодатели" по начин на мислене не се отличават от българските. Т.е. рядко на някого би му хрумнало дори да си помисли да повишава заплатите доброволно или поради заслуги. Тук е мястото на държавата и политиците да постигнат баланс в интересите на всички обществени групи. Та при наличието на всички необходими фактори, вкл. намаляваща работна сила, и нежеланието на "работодателите" да увеличават заплатите, е естествено държавата, чрез административни мерки, т.е. с вдигането на МРЗ и заплатите на държавните служители, да принуди и частния сектор да започне да ги увеличава.

Така че смятам, че Румъния има още вътрешни резерви за увеличаване на заплатите докато се постигне поне нивото между 1500 и 2000 евро. От там ще трябва да започне преструктуриране на икономиката иначе ги чака застой.

3) Къде сме ние?

Номиналният ни БВП е малък, а още по-малки са населението ни и заплатите ни. За да се спре емиграцията трябва да се достигнат нива на заплатите равняващи се на средноевропейските в момента, т.е. 1000-1100 евро. Ако се запазят сегашните темпове на растеж (около 10% на година) ще ни трябват още 4 години, т.е. 2023. За сравнение румънците и гърците получават средно около 1000 евро. Защо това е важно?

Защото без хора не се прави бизнес! А като няма млади и предприемчиви хора никой няма да инвестира, просто защото няма хора, а ще отиде там където хората са в изобилие. Бившите комунисти, за които по презумция човешкия живот няма никаква стойност, с действията си целенасочено изпъдиха над половината от работната ни сила и едва сега, 30 години по-късно, осъзнаха, че няма да има кой да им работи в открадното. И започнаха кроежите на планове как да се заместят изпъдените българи с колонисти от бившия ссср, което естествено е поредната налудничава идея на тези същества.

Това ще да рече, че освен увеличаване на заплатите трябва да се върви към създаване на достатъчно на брой кадри за професиите на бъдещето. Приятно е да се види, че се предприемат стъпки и в двете посоки. http://www.codingburgas.bg/

Редактирано Септември 11, 2018 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 14 минути, новорегистриран2 said:

2) Румъния

Румъния е страната с най-развитата индустрия в региона и разполага с най-голямо население, природни ресурси и територия (ако не броим Турция). Т.е. има всички налични предпоставки да расте икономиката, друг въпрос е, че местните "работодатели" по начин на мислене не се отличават от българските. Т.е. рядко на някого би му хрумнало дори да си помисли да повишава заплатите доброволно или поради заслуги. Тук е мястото на държавата и политиците да постигнат баланс в интересите на всички обществени групи. Та при наличието на всички необходими фактори, вкл. намаляваща работна сила, и нежеланието на "работодателите" да увеличават заплатите, е естествено държавата, чрез административни мерки, т.е. с вдигането на МРЗ и заплатите на държавните служители, да принуди и частния сектор да започне да ги увеличава.

Така че смятам, че Румъния има още вътрешни резерви за увеличаване на заплатите докато се постигне поне нивото между 1500 и 2000 евро. От там ще трябва да започне преструктуриране на икономиката иначе ги чака застой.

 

За Румъния, тъй като и в друга тема се опитах да правя паралели между българската и румънската икономика, виждам, че има развитие оттогава, според мен в негативна посока:

Става въпрос за социалните осигуровки, направили са пълна рокада през 2018 - прехвърлят цялата тежест от раменете на работодателя върху раменете на работника. на пръв поглед това е много "дясно", напук на тенденцията на социалната Европа, където се разделят фифти-фифти тежестите, или на Китай и Русия, където тежестта пада изцяло върху работодателя. Да ама не. Защото го прави лява партия с десни мераци да администрира цялата икономика. Защото:

Дяволът е в детайлите. Какво се вижда от тези графики: Най-голям дял от БВП дават услугите и промишлеността. Там работодателите на пръв поглед печелят най-много от "дясната" данъчна реформа на лявата партия. Обаче не е така, защото в промишлеността бившата номенклатура, сега вече трансформирана в олигархия, наистина печели, но в услугите обикновено работодател и работник се покриват /фризьорка или обущар примерно/, така че сега ще трябва да плащат повече. В селското стопанство, което дава малък процент от БВП, за разлика от нас са заети огромен брой дребни собственици, които са работодатели и работници, сега те също са данъчно натоварени. В обществения сектор, където държавата е работодател, и са най-големи увеличенията на заплатите, държавата пилатовски се освобождава от осигуровките и ги мята върху раменете на работниците, значи с една ръка им увеличава заплатите, с другата им ги реже чрез осигуровките, с които ги товари.

Цялата тази работа с напомпване на заплати и данъчна реформа ми изглежда като пълзяща реставрация на държавния капитализъм, където новата номенклатура е политическата класа.

[nik1]

С една вметка: гръцката икономика през 1980 година има конкуретноспособност ,равна на средната за страните от ЕИО. (данните ги бях исзледвал във връзка с друга тема- темата за лесните пари)

Мисля, че това което ерозира в най-голяма степен  икономическата система в Гърция не е това, че Гърция ставайки член на ЕИО се изправя пред свободната конкуренция на компаниите и фирмите на другите членове (това окава влияние, но според мен не е първостепенно), а най-вече "лесните" пари, които изкривяват пазари и убиват конкуретнпоспособността (пак според данните тя намалява ), икономическия популизъм (управлението на Папандреу се нарича "десетилетие на икономически  популизъм",... което се превръща в 35-летие на икономиски популизъм)

https://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:910476/FULLTEXT01.pdf

Лесните и евтини (вкл безплатни) пари за Гърция са в такива количества, че са невъобразими за българският читател - само невърнатите кредити достигат над 400 милирда евро. Къде и как се насочват - дори и в идеалния случай (липса на корупция, несливане на иконимика и политика, постигнато върховенснство на закона, ефективност на институциите) те се насоват към нискотехнологични сектори и секторите с ниска добавена стойност..

Такива са туризмът, услугите свързани с туризма и най-вече селското стопанство в Гърция (което освен това е "дребно" и неконкуретно!), най-бедният регион на Гърция е този с най-равитото селско стопанство - това е регионът Източна Македония и Западна Тракия, който се равнява на Тесалия..

За случая на Гърция Стив Ханке казва нещо брутално - че политическата класа просто е крадяла парите (изполва този термин), "Гърция беше официално в еврозоната и харчеха пари като луди, гръцките политици не харчеха пари, а крадяха пари,"

Апропо - "Солунското метро" е израз на гръцката икономическа действителност , то се строи 15 години, глътнало е милиарди евро и все още няма работеща линия

===================

Това е положението за България, според мен следва да се умножи по 20 за Гърция:

 

 

Редактирано Септември 11, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Гърция, 2017 година:

Гърция има обществен сектор, който допринася за около 40% от БВП, а БВП на глава от населението по покупателна способност е около две трети от тази на еврозоната. Туризмът осигурява 18% от БВП. Имигрантите съставляват близо една пета от работната сила, основно в селскостопански и неквалифицирани работни места. Гърция е основен бенефициент на помощ от ЕС, равняваща се на около 3,3% от годишния БВП. От 2000 година досега Гърция е получила безвъзмездно 62 млрд евро от ЕС само по кохезионни програми, без да се броят други грантове и помощи.

Гръцката икономика е имала ръст от около 4% годишно между 2003 и 2007 г., но влезе в рецесия през 2009 г. в резултат на световната финансова криза, затягането на кредитните условия и неуспеха на Атина да се справи с нарастващия бюджетен дефицит. До 2013 г. икономиката се свива с 26% в сравнение с нивото отпреди кризата от 2007 г. Гърция изпълни критерия за бюджетен дефицит на ЕС за растеж и стабилност, който не надвишава 3% от БВП през 2007-2008 г., но го наруши през 2009 г., когато дефицитът достигна 15% от БВП. Злоупотребите с публичните финанси, неточността и неточното отчитане на статистическите данни и последователното неефективно развитие на реформите подтикнаха големите агенции за кредитен рейтинг да намалят рейтинга на международния дълг на Гърция в края на 2009 г. и доведоха страната до финансова криза. Под силен натиск от страна на ЕС и международните участници на пазара, правителството прие спасителна програма, която призова Атина да намали правителствените разходи, да намали укриването на данъци, да ремонтира социалните системи, здравеопазването и пенсионната система и да пазарите на труд и стоки. Мерките за строги икономии намалиха дефицита на бюджета до 1,3% от БВП през 2017 г. Последователните гръцки правителства обаче не успяха да прокарат много от най-непопулярните реформи пред силната политическа опозиция, включително тази на мощните профсъюзи и широката общественост.

През април 2010 г. водеща кредитна агенция определи гръцкия дълг с най-ниския си възможен кредитен рейтинг, а през май 2010 г. правителствата от еврозоната и МВФ предоставиха на Гърция спешни краткосрочни и средносрочни кредити на стойност 147 млрд. долара, за да може страната да посрещне плащанията си по заемите на кредиторите. Гърция продължаваше да се бори да изпълни поставените от ЕС и МВФ цели, особено след като Евростат ревизира възходящия дефицит и дълг на Гърция за 2009 г. и 2010 г. Европейските лидери и МВФ се договориха през октомври 2011 г. да предоставят на Атина втори пакет за спасяване от 169 млрд. долара. Втората сделка призова притежателите на гръцки държавни облигации да отпишат значителна част от своите дялове, за да се опитат да облекчат тежестта на гръцкия държавен дълг. Гръцките банки обаче, натоварени със значителна част от държавния дълг, бяха засегнати неблагоприятно от отписването и 60 млрд. долара от втория пакет за спасяване бяха заделени, за да се гарантира, че банковата система е адекватно капитализирана.

През 2014 г. гръцката икономика започна да се възстановява от рецесията. Гърция постигна три важни ключови цели: балансиране на бюджета - без да са включени плащанията по дълга; емитиране на държавен дълг на финансовите пазари за първи път от 2010 г .; и генериране на ръст на БВП от 0,7% - първата икономическа експанзия от 2007 г. насам.

Въпреки започващото възстановяване, широкото недоволство от мерките за строги икономии доведе на власт партията на лявата коалиция на радикалната левица (SYRIZA) след национални парламентарни избори през януари 2015 г. Между януари и юли 2015 г. несъгласията между правителството на СИРИЗА и Кредиторите от ЕС и МВФ за изпълнението на спасителните мерки и изплащането на дълга доведоха до значителни просрочия в плащанията и лиши гръцките банки от спешно кредитиране като постави под въпрос бъдещето на Гърция в еврозоната. За да предотврати разпадането на банковата си система, Гърция наложи контрол върху капитала през юни 2015 г., малко преди разтърсването на международните финансови пазари, като стана първата развита страна, която пропусна да изплати заем на МВФ. Изправен пред невъзможност да постигне споразумение с кредиторите, министър-председателят Алексис Ципрас проведе национален референдум на 5 юли 2015 с въпрос дали да приеме условията за спасяването на Гърция като сам призова народа в кампания за "не" глас. Правителството на Ципрас обаче впоследствие се съгласи с нов спасителен план от 96 милиарда долара, за да предотврати напускането на Гърция от Еврозоната. На 20 август Гърция подписа третата си спасителна програма, която й позволи да покрие значителни плащания по дълга към своите кредитори от ЕС и МВФ и да осигури на банковия сектор достъп до спешна ликвидност. Правителството на Ципрас, с нов кабинет от 20 септември, след като свика нови избори в края на август, успешно осигури изплащането на два отлагани транша от спасителните фондове. Въпреки икономическите сътресения, гръцкият БВП не се сви толкова рязко, колкото се очакваше в лошите прогнози, едва с  -0,2% през 2015 г., постигнати отчасти от силния туристически сезон.

През 2017 г. Гърция отбеляза подобрения в растежа БВП и намаляване на безработицата. Недовършените икономически реформи, огромният проблем с необслужваните кредити и продължаващата несигурност по отношение на политическото ръководство на страната задържат икономиката отново. Според някои оценки черният пазар на Гърция е в размер на 20- 25% от БВП, тъй като все повече хора са спрели да отчитат доходите си, за да избегнат плащането на данъци, които в някои случаи са се увеличили до 70% от брутния доход на дадено лице. Тези проблеми ще продължат да бъдат пречка пред икономиката през 2018 г. и допълнително да забавят възстановяването от финансовата криза.

БВП (по покупателна способност):

$298.7 billion (2017 est.)

$299.4 billion (2016 est.)

$300.3 billion (2015 est.)

БВП (по номинална стойност):

$200.7 billion (2017 est.)

БВП растеж:

1.4% (2017 est.)

-0.2% (2016 est.)

-0.3% (2015 est.)

БВП (PPP) на глава от населението:

$27,700 (2017 est.)

$27,800 (2016 est.)

$27,700 (2015 est.)

БВП консумация:

Консумация от домакинства: 73.3%

Консумация от държавата: 19.5%

Инвестиция в капитал: 10.9%

инвестиция в готова продукция: -1.7%

БВП по сектори:

аграрен: 4%

индустрия: 16%

услуги: 80% (2017 est.) / 40 % от БВП е от обществения сектор и 18 % от туризма, които са към сферата на услугите, останалите 22 % за други услуги/

Индустрии:

туризъм, хранителна и тютюнева, текстилна, химическа, металургия; минна, нефтопреработваща

Работна сила:

4.769 million (2017 est.)

Работна сила заета по сектори:

аграрен: 12.6%

индустрия: 15%

услуги: 72.4% (30 October 2015)

Безработица:

22.3% (2017 est.)

23.6% (2016 est.)

Население под линия на бедността:

36% (2014 est.)

Бюджет:

приходи: $95.36 billion

разходи: $98.08 billion (2017 est.)

Данъци и такси:

46.7% от БВП (2017 est.)

Бюджетен дефицит (-):

-1.3% от БВП (2017 est.)

Държавен дълг:

181.9% от БВП (2017 est.)

183.5% от БВП (2016 est.)

Вътрешни заеми отпуснати от банките:

$249.1 billion (31 December 2017 est.)

$231.4 billion (31 December 2016 est.)

Пазарна стойност на публично търгувани акции на борсата:

$42.08 billion (31 December 2015 est.)

$55.15 billion (31 December 2014 est.)

$82.59 billion (31 December 2013 est.)

Експорт:

$29.23 billion (2017 est.)

$27.1 billion (2016 est.)

Експортирани продукти:

Храни и напитки, фабрични изделия, петролни продукти, химикали, текстил

Експортни партньори:

Италия 10.6%, Германия 7.1%, Турция 6.8%, Кипър 6.5%, България 4.9%, Ливан 4.3% (2017)

Внос:

$50.23 billion (2017 est.)

$45.45 billion (2016 est.)

Импорт на стоки:

машини, транспортни средство, горива, химикали

Партньори за импорт:

Германия 10.4%, Италия 8.2%, Русия 6.8%, Ирак 6.3%, Южна Корея 6.1%, Китай 5.4%, Холандия 5.3%, Франция 4.3% (2017)

Дефицит от външна търговия:

21 млрд. долара за 2017 или над 10 % от БВП  !!!

Резерви във валута и злато:

$6.893 billion (31 December 2016 est.)

$6.026 billion (31 December 2015 est.)

Външен дълг:

$506.6 billion (31 March 2016 est.)

$468.2 billion (31 March 2015 est.)

Преки чужди инвестиции:

$34.18 billion (31 December 2017 est.)

$30.8 billion (31 December 2016 est.)

Гръцки инвестиции зад граница:

$33.79 billion (31 December 2017 est.)

$32.91 billion (31 December 2016 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gr.html

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Експорт:

$29.23 billion (2017 est.)

$27.1 billion (2016 est.) 

Експортирани продукти:

Храни и напитки, фабрични изделия, петролни продукти, химикали, текстил

Експортни партньори:

Италия 10.6%, Германия 7.1%, Турция 6.8%, Кипър 6.5%, България 4.9%, Ливан 4.3% (2017)

Внос:

$50.23 billion (2017 est.)

$45.45 billion (2016 est.)

Импорт на стоки:

машини, транспортни средство, горива, химикали

Партньори за импорт:

Германия 10.4%, Италия 8.2%, Русия 6.8%, Ирак 6.3%, Южна Корея 6.1%, Китай 5.4%, Холандия 5.3%, Франция 4.3% (2017)

Дефицит от външна търговия:

21 млрд. долара за 2017 или над 10 % от БВП  !!!

 

[Б. Киров]

Да, направо инвалидизирана икономика - двата й кита са публичния /обществен/ сектор и туризма, близо 60 % от БВП, като добавиш единствения им мощен едър капитал, корабоплаването, почти нищо друго не остава.

Today, shipping is the country's most important industry worth $9 billion in 2015, 4% of the country's GDP. If related businesses are added, the figure jumps to $17 billion or 7.5% of GDP, employs about 192,000 people (4% of the workforce), and shipping receipts are about 1/3 of the nation's trade deficit. In 2015, the Greek Merchant Navy controlled the world's largest merchant fleet, in terms of tonnage, with a total DWT of 334,649,089 tons and a fleet of 5,226 Greek-owned vessels, according to Lloyd's List. Greece is also ranked in the top for all kinds of ships, including first for tankers and bulk carriers.

https://en.wikipedia.org/wiki/Greek_shipping

Чужди инвестиции - по-малко от тези в България. Външна търговия  с пет пъти по-голям дефицит от нашия и ниска добавена стойност на износа. Този търговски дефицит е чудовищно голям, за САЩ примерно би означавал 2 трлн. долара, ако го съпоставим с техния БВП, но американския /който също е голям/ е четири пъти по-малък.

Резерви във валута и злато практически нямат, нашите са 5 пъти по-големи. Вътрешният им дълг е близо 182 % от БВП, външният, отделно, като гледам цифрата 506 млрд. долара вече надхвърля 250 %, заемите към банките са също над 120 %, на практика те са фалирала държава, която не е обявила фалит по политически причини. Забележително постижение на "левите" и "десните" политици в един 40-годишен тандем. Материалът който си постнал от този линк

https://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:910476/FULLTEXT01.pdf

е много точен и аналитичен и от интересна гледна точка, първо защото е пределно конкретен, второ защото е писан от гръцки икономист, но работещ в шведска институция. Швеция, която по население е съпоставима с Гърция, е перфектен фон за сравнение, когато се прави разрез на гръцката дългова криза

[Б. Киров]

On 12.09.2018 г. at 12:19, Б. Киров said:

https://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:910476/FULLTEXT01.pdf

е много точен и аналитичен и от интересна гледна точка, първо защото е пределно конкретен, второ защото е писан от гръцки икономист, но работещ в шведска институция. Швеция, която по население е съпоставима с Гърция, е перфектен фон за сравнение, когато се прави разрез на гръцката дългова криза

Според мен, този анализ си заслужава да бъде преведен на български, което съм се опитал да направя, доколкото мога. Освен това, втората му част, която е сравнителна между Швеция и Гърция, е много интересна от гледна точка на контраст между една добре управлявана и стабилна икономика /Швеция/ и една волунтаристично управлявана такава /Гърция/, ако се доразвие, което ще се опитам да направя в следващ постинг, доколкото е по силите ми.

Greek Debt Crisis “An Introduction to the Economic Effects of Austerity”

Panagiotis Mantalos, Department of Statistics, Swedish Business School. Örebro University, Sweden

 

Абстракт

Ние проследяваме причините за отрицателното развитие на гръцкия държавен дълг от 1980 до 2014 г., като изучаваме дефицитите на гръцката държава за същия период. Също така виждаме гръцкия дълг в рамките на различните политически режими. Накратко описваме двете програми за спасяване на Гърция и накрая посочваме сумата в евро на гръцките заеми. /авторът пише този текст през 2015, затова не включва Третата спасителна програма в него; междувременно той е починал през 2017 - бел. моя/. Негативните ефекти от строгите икономии са с около 22% по-малко от БВП и общото потребление на домакинствата и правителствата, както и месечните заплати; накрая, безработицата е нараснала с 21%.

Въведение

В интернет и телевизията, във вестниците и всякакъв вид медии икономическата криза е един от най-популярните теми. Без съмнение гръцкият дълг е в центъра на новините. Въвеждат се нови думи като "П.И.И.Г.С.", "Грекзит", икономии, тройка и други в ежедневния ни лексикон. Може би всички те звучат далеч от шведското ежедневие. Дълговата криза е нещо, което се случва в източната част на Средиземно море или в Южна Европа.

Гръцката криза обаче засяга пазари далеч от улиците на Атина. Малка страна, каквато е, Гърция засяга и Съединените щати. На Уолстрийт акциите може би днес могат да се сринат от гръцката дългова криза и по този начин кризата да се разпространи в други европейски страни.

 Ами на микро ниво, т.е. в частния сектор? Да! Гръцката дългова криза оказва негативно влияние и върху частния сектор. Пример за това, как шведският бизнес е силно засегнат от гръцката криза е New Wave Group, собственост на прочутия шведски производител на стъкло, Orrefors and Kosta Boda. До 2008 г. Гърция представлява 50% от европейския внос за производството на New Wave Group и само американският износ е по-голям от гръцкия износ. Гръцката криза обаче означава, че износът след 2009 г. е намалял до нула в Гърция. Това, както очаквахме, имаше голям ефект върху шведската фирма.

Но нека кризата да бъде поставена в исторически график. Повечето икономисти смятат, че е всичко това започнало в Съединените щати, когато балонът на жилищните кредити се спука. Спадът от 2008_GFC доведе до глобалната рецесия през 2008-2012 г. В същото време 2008_GFC допринесе за кризата в еврозоната, известна още като "европейската криза на държавните дългове".

Това е дълга дългова криза, която продължава от края на 2009 г. Нова въведена дума, PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция, Испания), показва шепата членове на Еврозоната, които не са в състояние да изплатят, рефинансират държавния си дълг без помощта на трети страни като Европейската централна банка (ЕЦБ) или Международния валутен фонд (МВФ).

Високите правителствени структурни дефицити и високите държавни дългове изправиха четирите държави от еврозоната пред високи лихвените проценти за държавните им облигации, в резултат на загрижеността на инвеститорите за бъдещата устойчивост на дълга. Необходимостта от помощ и спасяване стана абсолютно наложителна за тези държави, особено за Гърция. Голямата необходимост да бъдат спасени тези държави от Еврозоната увеличиха нуждата и исканията за спасителни програми.

 Сега въпросът "Защо да помогнем на Гърция" има прост отговор: икономистите се страхуваха от ефекта на доминото. Ако на Гърция не беше оказана помощ, тя би могла да събори целия Европейски съюз, заплашвайки вече крехките икономики на Португалия, Испания и дори на Италия.

Така се формира група от кредитори за спасяване и "суверенни програми за спасяване" бяха изградени и предадени на всички държави от Еврозоната, които имаха нужда от помощ. Европейската комисия, МВФ и ЕЦБ, наречени "тройка", представляват съвместно кредиторите за спасяване.

Затова беше изградена голяма програма за спасяване на Гърция, но мерките за строги икономии бяха само предпоставка за изпълнението на програмата за спасяване. През 2010 г. бе подписан меморандум (МΝΗΜΟΝΙΟ) от страните от Еврозоната, а в Гърция бяха създадени мерки за строги икономии.

Всичко това е история. Интернет има цялата необходима информация за Гърция и кризата с гръцкия държавен дълг. Можете да прочетете в детайли дори на Wikipedia.

Това, което правим тук, в това проучване, представя последиците от политиките на строги икономии върху различни гръцките икономически показатели.

1. Дългът

Сега знаем, че през 2013 г. Гърция е регистрирала държавен дълг от 175% от брутния вътрешен продукт на страната, докато през 1980 г. дългът е бил едва 23% от БВП. В тази глава ще се опитаме да проследим гръцкия държавен дълг от 1980 г. до 2014 г. Ще видим основните приходи на правителството и държавните разходи. Обикновено при държавните приходи включваме всички преки данъци (домакинства, корпорации), косвени данъци и нетни социални вноски; докато в държавните разходи включваме всички правителствени разходи за потребление, инвестиции и трансфери.

В таблица № 1 по-долу показваме приходите и разходите за Гърция за 2002 г. въз основа на ESA 1995; По този начин читателят лесно може да разбере общите приходи и разходи.

Таблица. 1 /В Милиарди евро/

I. ПРИХОДИ

1. Данъци върху производството и вноса 20,2

2. Текущи данъци върху доходите и имуществото 13,4

3. Социални вноски 21,3

4. От които действителни социални вноски 18,1

5. Други текущи приходи, включително продажби

6. Общо текущи приходи 61,1

7. Получени капиталови трансфери 1,9

8. ОБЩО ПРИХОДИ 63 1.

II. РАЗХОДИ

1. Разходи за държавното потребление 28,7

2. Колективно потребление 17,5

3. Социални трансфери в натура 11,2

4. Компенсации на наетите лица 17,3

5. Междинно потребление 10,2

6. Социални трансфери, различни от тези в натура 24,2

7. Социални трансфери в натура чрез пазарна продукция 0

8. Лихви 8,6

9. Субсидии 0,2

10. Други текущи разходи 1, 6

11. Общо текущи разходи 62,1

12. Други разходи 8,4

13. ОБЩО РАЗХОДИ 70,5

Освен това, на Фигура № 1 по-долу, ние наблюдаваме историческите данни за периода 1980-2014. Имайте предвид, че ние посочваме статистиката за 2002 г. за лесна справка.

Фиг. 1 – Приходи и разходи за Гърция 1980-2014

Най-забележимата информация е, че няма нито една година, в която да наблюдаваме излишък: това е само дефицит, тъй като разходите винаги са по-големи от приходите. Годината 2000 е също така ключова, защото бележи въвеждането на еврото като нова обща валута. На Фигура 1 наблюдаваме, че имаме почти постоянно успоредно увеличение както на приходите, така и на разходите. Друга важна година е 2004 г., когато бяха Олимпийските игри в Гърция. Това е и годината на промяна в правителството след десетилетие на социалдемократическо управление (ПАСОК). Консервативната партия (НД) се връща на власт.

Фигура № 2 показва дефицита за същия период 1980-2014 г.

Фиг. 2. Гръцкият дефицит 1980-2014

На фигура № 1 не личи някакво очевидно развитие или по-добре да се каже увеличение на дефицита за Гърция.

На фигура № 2 обаче дефицитът започва вече да изглежда не толкова нормално и наблюдаваме постоянно увеличение между 1999 г. и 2002 г. с някои големи скокове през 2003 г. до 2009 г. Разбира се, днес знаем, че дефицитът е бил променен манипулативно въз основа на правната помощ на "Goldman-Sachs". Там истинският дефицит беше маскиран. Дори и в момента, в който пишем, не сме сигурни колко чисти са данните, които използваме, дори и те да са от Евростат.

Както и да е, 1999-2004 са годините на Goldman-Sachs. Каквото и да са правели те, резултатът е една прогресивно увеличаваща се сума между 2007-2008 г. и друга съпоставима с нея увеличаваща се сума между 2008-2009 г. Само тези две години увеличават и без тях вече огромния дефицит с допълнителен дефицит от 30 милиарда евро!

За да дадем завършен вид на всичко това, имаме фигура № 3, която показва натрупания дефицит. Цифрата показва увеличаването на гръцкия държавен дълг само с размера на дефицита, натрупан по дълга над 260 млрд. евро.

Фигура 3. Акумулиран гръцки дефицит в млрд. евро – 1980-2014

Накрая, фигура № 4 показва гръцкия държавен дълг през различни периоди на управление. Не е трудно да се разбере, че както социалистическото, така и консервативното правителство натрупват своя собствена част с около по 160 милиарда евро дълг към гръцката държава.

Фиг. 4 Гръцкият дълг и гръцките политически партии

Таблица 2 по-долу показва различните правителства, министър-председателите и периодите, през които са на власт. Защо ние даваме такива означения на политиците: защото и двете партии, които доминират 30 години върху гръцката политическа сцена, са еднакво отговорни за гръцкия дълг.

Таблица 2. Политически партии и правителства 1990-2015

Високите държавни структурни дефицити и високите държавни дългове накараха гръцката държава да се изправи пред силно увеличение на лихвените проценти по държавни облигации в резултат на притесненията на инвеститорите относно бъдещата устойчивост на дълга. Необходимостта от помощ и изход от една безнадеждна ситуация стана без алтернатива за Гърция.  Гърция спешно се нуждаеше от спасителна програма. От 2 май 2010 г. държавите-членки от еврозоната съвместно с МВФ предоставиха финансова подкрепа на Гърция чрез Economic Adjustment Program. Еврогрупата се съгласи да предостави двустранни заеми, обединени от Европейската комисия (т. нар. Гръцки кредитен механизъм, или GLF), за да бъдат изплатени общо 80 милиарда евро за периода май 2010 г. до юни 2013 г. (Тази сума в крайна сметка беше намалена с 2,7 милиарда евро, тъй като Словакия реши да не участва в споразумението за гръцки кредит, докато Ирландия и Португалия отпаднаха, тъй като те сами поискаха финансова помощ). И накрая, МВФ предостави допълнителни 30 милиарда евро в рамките stand-by arrangement (SBA).

Фигура № 5 показва кой е притежавал гръцкия дълг в края на 2011 г., а Таблица 3 показва страните и сумата, която са предоставили.

Фиг. 5. Гръцкият дълг, октомври 2011 – 350 млрд.евро

Табл. 3. Двустранни заеми

Страните от Еврозоната, съвместно с МВФ, поеха неизплатените суми от първата програма (гръцки кредитен механизъм) плюс още 130 млрд. евро за периода 2012-2014 г. Втората програма обаче ще бъде финансирана от EFSF, която е напълно функционираща от август 2010 г.

Табл. 4. заеми на Европейски механизъм за финансова стабилност

Като цяло втората програма предвижда финансова помощ в размер на 164,5 млрд. евро до края на 2014 г. От тази сума ангажиментът за еврозоната възлиза на 144,7 млрд. евро, които се предоставят чрез EFSF, а МВФ - 19,8 млрд. евро.Таблица № 4 показва държавите от еврозоната и тяхната част от заема за SEAP за Гърция.

Накрая, фигура 6 показва кой е собственик на гръцкия дълг в края на 2014 г.

Табл. 6.

Интересното във фигури 5 и 6 е, че собствеността върху гръцките кредити бе преместена от пазарите, банките и финансовите институции (229 милиарда евро през 2011 г.) върху страните-членки на Еврозоната (195 милиарда евро) през 2014 г. Това обяснява всички текущи преговори между новото гръцко правителство и еврогрупата.Тези две големи програми за спасяване на Гърция обаче бяха изградени под условия за ограничения. Тези ограничения са мерки за строги икономии и са предпоставка за предоставяне на програми за спасяване.Политиките за строги икономии за намаляване на гръцките бюджетни дефицити бяха начин за гръцките правителства да покажат на своите кредитори, европейските си партньори, фискална дисциплина и приходите да се доближават до разходите.

Въпреки това, политиките на строги икономии, като съвместно намаляват държавните разходи и увеличават данъците, имат различни икономически и социални последици, като например увеличаване на безработицата. В следващата глава ще се опитаме да изучим тези ефекти, които строгите мерки налагат на гръцката икономика.

 

 

[Б. Киров]

В този постинг ще публикувам мой превод /с малки съкращения от частта за туризма/ на втората част от изследването на Panagiotis Mantalos за гръцката дългова криза, в която той анализира ефекта на строгите икономии, наложени от споразумението с "тройката" върху разходите, както и прави паралел със сходни показатели за шведската икономика; в следващ постинг ще напиша своите коментари върху този текст, както и ще се опитам да разширя някои от разгледаните от Panagiotis Mantalos показатели, нещо, което според мен би хвърлило своеобразен мост и към паралел с българската икономика.

2. Ефектите от строгите икономии

Тук ще проучим въздействието на строгите икономии върху БВП, компенсацията на заетите лица, равнището на безработица, разходите за крайно потребление на домакинствата и правителството и минималните заплати.

БВП

Ще започнем с въздействието на строгите икономии върху БВП на глава от населението. БВП (брутният вътрешен продукт) е индикатор за икономическото състояние на страната. БВП отразява общата стойност на всички произведени стоки и услуги, намалена със стойността на стоките и услугите, използвани за междинно потребление при тяхното производство. Изражението на БВП в PPS (стандарт за покупателна способност) елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави, а изчисленията на глава от населението позволяват да се сравнят икономиките, които се различават значително в абсолютния си размер.

Фигура № 7: БВП на глава от населението за периода 2003-2013 г. за Гърция, Швеция и еврозоната

Нека сега видим какво се е случило в гръцката икономика. След 2009 г. имаме спад на гръцкия БВП на глава от населението от повече от 21 000 през 2009 г. на 16 500 - т.е. с почти 22% по-малко за четиригодишен период, докато в еврозоната БВП на глава от населението се увеличава. Това, което наблюдаваме, е, че от друга страна шведският БВП на глава от населението от 33 000 през 2009 г. достигна до 45 000 през 2013 г., което показва стабилността на Швеция след кризата от 2008 г. Както и да е, отрицателните последици от строгите икономии не са под съмнение. Гръцкият БВП е с 22% по-малко.

Обезщетения на служителите

Друга област, в която имаме негативни съкращения, е компенсацията на служителите; тъй като част от строгите мерки е да се намалят правителствените разходи, очевидно компенсацията на служителите е част от тези съкращения. Имайте предвид, че компенсацията на служителите се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, платимо от работодател на служител в замяна на извършената от него работа, като включва и социалните вноски, изплащани от работодателя.

Както показва фигура 8, компенсацията на заетите лица е i% от БВП следвайки ефекта на БВП, това е стандартизиран i процент от БВП. Виждаме, че този показател през същото време е константен в еврозоната и се увеличава през последните четири години за Швеция.

Фигура № 8: Обезщетение на служителите i процент от БВП

Безработица

Докато видяхме, че отрицателните последици от строгите икономии са големи за БВП и компенсацията на служителите, наблюдаваме катастрофални ефекти върху безработицата в Гърция.

Фигура № 9: Процент на безработица на населението на възраст 25-64 години

Фигура 9 показва тези отрицателни ефекти. След Олимпийските игри в Атина през 2004 г. следват добри четири години за работната сила в Гърция; ниският процент на безработицата е толкова добър, колкото и нивото на безработицата в Швеция. Въпреки това, нивата на безработица се увеличиха експлозивно в рамките на периода на политиките на строги икономии. Коефициентът на безработица в Гърция се е увеличил от 7% през 2008 г. до над 28% през 2014 г. Дори ако очакваме в краткосрочен план увеличаване на заетостта в рамките на политиките за строги икономии, тук числата вече са твърде големи. Обърнете внимание, че в Гърция нивото на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа като процент от работната сила.

Крайни разходи за потребление

Друга област, в която очакваме строгите икономии да имат отрицателни последици, са разходите за частно потребление и Фигура 10 показва това точно за периода 2003-2014 г. Разходите за частно потребление се състоят от разходи, направени за прякото удовлетворяване на лицата или колективните нужди на частните домакинства или на институциите с нестопанска цел, обслужващи домакинствата (религиозни дружества, спортни и други клубове, политически партии и др.).

Фигура № 10: Разходи за крайно потребление на домакинствата по текущи цени, млн.евро

Фигурата показва много ясно разликата между здравата шведска икономика и гръцката икономика в условия на рестрикции.

И двете икономики консумират през 2008 г. около 160 000 милиона евро, но през 2014 г; шведската косумация е нараснала до 200 000, а гръцката е намаляла на 130 000 милиона евро.

Тук може би е началото на ефекта на снежната топка. По-малкото потребление прави много по-малко производство, а после докарва и безработица. Ефектът на снежната топка става още по-голям, ако калкулираме към него ефекта от разходите за потребление от страна на държавния сектор, показан на фигура 11.

Фигура № 11 показва крайните разходи за потребление от страна на държавния сектор: това включва стойността на закупените или произведените от правителството стоки и услуги и директно предоставени на частни домакинства за потребление.

Виждаме, че потреблението на шведското правителство е около 80 000 милиона евро от 2003 до 2008 г., с тенденция да се увеличават до над 110 000 през 2014 г. От друга страна, потреблението на гръцкото правителство се е увеличило от 32 000 през 2003 г. на 55 000 през 2009 г., след това се е понижило до 35 000 ниво през 2014 г.

Това означава, че общо отрицателните последици за гръцките потребителски разходи са от 50 000 милиона евро. Общият отрицателен ефект върху потреблението, причинени от политиките за строги икономии в Гърция между 2010 г. и 2014 г., е 23%.

Тази цифра почти напълно съвпада с намалението на БВП на човек от населението в Гърция, която е показана на фигура № 1, 22%. Този резултат още веднъж потвърждава, че потреблението е добър индекс на икономическия растеж.

Следващият показател, който ще проучим, е минималната заплата и това беше едно от ограниченията, които тройката наложи на гръцката икономика.

Фигура № 11: Разходи за крайно потребление на правителството, по текущи цени в милиони евро

Минимални заплати: EUR / месец

Данните за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални заплати. В някои страни основната национална минимална работна заплата не е фиксирана на месечна ставка, а на почасова или седмична ставка. За тези страни часовете или седмичните ставки се превръщат в месечни курсове. Националната минимална работна заплата се прилага законно, често след консултация със социалните партньори или пряко чрез национално междусекторно споразумение (това е в Белгия и Гърция). Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички служители или поне за голямото мнозинство от служителите в страната. Минималните възнаграждения са брутни суми, т.е. преди приспадането на данъка върху доходите и вноските за социално осигуряване. Такива приспадания варират в отделните страни.

Фигура 12, показана тук, сравнява гръцката и испанската минимална работна заплата, тъй като Евростат няма данни за Швеция. Това, което виждаме тук, е ограниченията за строги ограничения на заплатите, наложени от втората програма на EFSF за Гърция: намаление от 23,2% на месечните заплати.

За да обобщим, последните четири години от негативните ефекти върху икономиката на Гърция и особено върху гръцките домакинства е катастрофалното 23% намаление на богатството.

Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец

 

Тук даваме само една малка картина на отрицателните ефекти през тези четири години. Но тъй като кризата не е приключила, имаме тема с голямо бъдеще. Обърнете внимание, че всичко това е част от проблемите, последици от политиките на строги ограничения върху една малка икономика като гръцката икономика. Секторите на производство, промишлеността, търговията, селското стопанство, околната среда, образованието, здравеопазването и демографските и социалните условия са област, в която могат да се провеждат отделни проучвания и в които трябва да се работи в бъдеще.

[Б. Киров]

Фигура № 10: Разходи за крайно потребление на домакинствата по текущи цени, млн.евро

 

„Фигурата показва много ясно разликата между здравата шведска икономика и гръцката икономика в условия на рестрикции. „ – пише авторът и това е така.

Но онова, което не пише е очевидната разлика между доходите на домакинствата в Гърция и Швеция през този период и направените от тях разходи.

Годината 2007 е ключова за тази графика: и в двете икономики тогава сумата на консумираните пари от домакинствата се изравняват в абсолютни стойности през тази година, като – забележете! – преди това шведските домакинства /Швеция има почти същото по брой население като Гърция/ са консумирали по-малко от гръцките.

След пресечната точка на 2007 гръцките разходи на домакинствата отиват нагоре в сравнение с шведските и ги надминават – 2008 е пиковата година за тези разходи и те се държат на този пик до 2009, когато шведските падат надолу с 15 млрд. в сравнение с тях. И чак през 2010 шведите започват да консумират повече от гърците, чиито разходи се свиват до 2014 с 30 млрд., а тези на шведите  отиват нагоре с 40 млрд.

Но нека сега анализираме тази графика успоредно с друга – тази на ръста на БВП измерен в покупателната способност:

 

Това е БВП по покупателната способност на човек в Гърция 1990-2018 измерена в щатски долари

Това е БВП на човек по покупателна способност в Швеция за същия период.

Както се вижда от двете графики, гръцките домакинства през въпросната 2007, когато разходите им се изравняват с тези на шведските, гърците са имали БВП на глава от населението 32 000 щатски долара срещу  43 000 на шведите, но са харчели колкото тях, това е разлика от 32 %; нещо повече, след пиковата 2007 за доходите на гърците продължават да увеличават консумацията си и в един период от 2 години до 2009 задминават тази на шведските домакинство, при това със спадащи доходи: през 2009 БВП на човек в Гърция са с около 32 % по-ниски, но гърците харчат с 10 % повече от шведските домакинства.

И това не е всичко. Това безотговорно харчене става в условия на огромен държавен дефицит, който продължава да расте. Всъщност харченето става благодарение на този дефицит и през държавните дотации, компенсации и т.н. и при едни необосновано надути работни заплати, както ще се види по-натам. Припомням графиката за дефицита на Гърция в хронологичен план:

Фиг. 4 Гръцкият дълг и гръцките политически партии

Дефицитът във въпросната 2009, когато гърците харчат с 10 % повече от изработващите с 32 % повече от тях шведи е стигнал около 275 млрд. евро, тоест дългът на всеки грък по онова време вече е бил 150 % от всичко, което той харчи през годината, но успоредно с рязкото повишаване на дълга регистрираме и покачване на харченето, и то при спадащ тренд на БВП като цяло. Това е преходна година в която на власт идват ПАСОК, левите популисти в Гърция, и те явно е трябвало да „раздават” на електората „социални придобивки”, от рода на материално поощрение, че пиеш кафе във ведомственото кафе във вид на парична премия и т.н., в Гърция наистина са съществували такива странни аномалии.

Ако погледнем още една гледна точка към тази аномалия – по големи разходи на гръцките домакинства от тези на шведските в условията на коренно различна икономическа среда, контрастът ще стане убийствено силен, обърнем ли се към заплатите по същото време.

Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец

Тъй като авторът не е имал под ръка статистика за шведските минимални заплати /на базата на които се формират и средните/ той е ползвал сравнението с испанските минимални заплати. Това, което ясно се вижда от графиката е, че гръцките минимални заплати непрекъснато растат от 2004 до 2012, напук на спадащата производителност, по-ниския БВП и растящите главоломно дългове – гърците щракат с пръсти и танцуват сиртаки. Във въпросната 2009, когато гръцките домакинства са похарчили с 10 % повече от шведските или 165 млрд. евро /!!!/, гръцката минимална заплата е била около 850 евро, докато испанската е била 750 евро. По същото време шведската минимална заплата е била около 1000 евро /там е почасово/. Но нещата са още по-парадоксални в гръцкото чудо – гърците имат за онзи период много по-ниско ниво като цяло на заплати от шведите, а и от страните в Еврозоната като цяло, не само в минималната заплата, а и като цяло като процент от БВП:

Фигура № 8: Обезщетение на служителите i процент от БВП

Гръцките работници и служители получават, дори в пика на голямото харчене, едва около 35 % от БВП, докато тези в Швеция и Еврозоната винаги са били над 45 % от това съотношение /включително Испания, където работната заплата е била 15 % по-ниска в сравнение с гръцката в разгара на най-голямото задлъжняване на Гърция/. Това означава, че през 2009 година, когато работещите гърци са получили около 35 % от БВП под формата на заплата, който тогава по покупателна стойност е бил под 300 млрд евро, затънали в дългове от 300 млрд. евро са похарчили без притеснения 165 млрд. евро или близо 60 % от БВП, при положение, че са получавали заплати от 35 % от БВП. Хитроумний Одисей е способен на такава схема само. Има само един начин това да се е случило - чрез раздаване на пари под различни форми от държавата и чрез увеличаване на лошите кредити в банките.

Харчели и живели на вересия са всички в Гърция – не само политиците – това е било нещо като „негласен обществен договор”, за да се стигне до „катастрофата” с вътрешен и външен дълг, надхвърлящ общо 400 % БВП в номинална стойност. Както казваше един български депутат: "Сига плачити, ама Га ядохте кифтетата, не ривахте".

 

[Б. Киров]

Главната причина, според мен, за колапса на гръцката икономика не е само в това, че политиците и хората са харчели прекалено повече, отколкото икономиката може да произведе; мисля, че основната причина е зле структурираната гръцка икономика, нейната неефективност и насочеността й да произвежда малко като количество и с ниска добавена стойност.

Какво се е случило след 1980, за да се стигне до такава голяма атрофия, вече е друг въпрос, защото в следвоенните години до 60-те Гърция е една от най-динамично развиващите се икономики в Европа с ръст от над 10 %.

В темата беше посочена от Ник една от главните причини – лесните пари, получавани от еврофондовете, след приемането на Гърция в ЕС; само от кохезионни еврофондове, Гърция е консумирала безвъзмездно 62 млрд. евро, при това непрозрачно и неефективно. както и лесните заеми въз основа на фалшифицирани данни за растеж.

Зад усвояването на тези фондове в частност и въобще за недобре развитата промишленост и селско стопанство на Гърция, според мен обаче стои и една по-голяма предпоставка от „лесните пари” и тяхното корупционно усвояване от клиентелата на политиците – а това е визията на страните в ядрото на Еврозоната към Гърция /визирам най-вече Германия и Франция/ и Балканите като към икономическа периферия, но това е друга тема.

Парите са инвестирани предимно в инфраструктура, а не в национална промишленост и квалифицирана работна ръка, това по принцип е икономическия капан за страните от „периферията” на високоиндустриализираната и високотехнологична Европа; Гърция, респективно нейната политическа класа, обаче, без особена съпротива е приела тази своя роля, заради конюнктурни ползи за самата себе си и за своята политическа клиентела. Така или иначе, всички тези неща изпъкват релефно при сравнение, бегло, с показателите на шведската икономика. Швеция е страна с около 10 млн. население, колкото е това сега и на Гърция, но е останала извън ЕС, според мен, главно за да запази извънредно добре развитата си социална система, както и високото ниво на развитие на шведската промишленост и конкуретността на стоките на тази промишленост.

Накратко за икономическите показатели на Швеция:

БВП (по паритет на покупателната способност):

520,9 милиарда долара (2017)

504.6 милиарда долара (2016)

482.8 млрд. долара (2015)

БВП (официален обменен курс):

538,6 милиарда долара (2017.)

БВП - реален темп на растеж:

2,4% (2017)

3.2% (2016)

4,5% (2015)

БВП - на глава от населението (ППС/

$ 51,500 (2017 )

$ 50,500 (2016 )

49 000 щ.д. (2015)

Брутно национално спестяване:

28,9% от БВП (2017)

29% от БВП (2016)

28,8% от БВП (2015)

БВП по крайна употреба:

консумация на домакинства: 44,2%

правителствено потребление: 25,4%

инвестиции в основен капитал: 25,3%

инвестиции в готова продукция: 0,3%

износ на стоки и услуги: 45.5%

внос на стоки и услуги: -40,7% (2017 ест.)

БВП по сектори:

земеделие: 1,6%

промишленост: 33%

услуги: 65.4% (2017 ест.)

Работната сила:

5,361 милиона (2017 ест.)

Работна ръка – заетост по сектори:

земеделие: 2%

индустрия: 12%

услуги: 86% (2014 г.)

Процент на безработица:

6.6% (2017 ест.)

7% (2016 ест.)

Население под прага на бедност:

15% (2014 г.)

Бюджет:

приходи: 274.8 млрд. долара

разходи: 269,9 млрд. долара (2017)

Данъци и други приходи:

50,7% от БВП (2017)

Бюджетен излишък (+)

0,9% от БВП (2017 ет.)

Публичен дълг:

40.9% от БВП (2017 г.)

42,2% от БВП (2016 ет.)

Инфлация (потребителски цени):

1.9% (2017 ест.)

1,1% (2016 ест.)

Основен лихвен процент на търговските банки:

2% (31 декември 2017 г.)

Пазарна стойност на публично търгуваните акции:

560,5 милиарда долара (към 31 декември 2012 г.)

470,1 милиарда щатски долара (31 декември 2011 г.)

Износ:

169,7 млрд. долара (2017)

151,4 млрд. долара (2016)

Износ - стоки: машини (26%), моторни превозни средства, хартиени продукти, целулоза и дърво, продукти от желязо и стомана, химикали (2016 )

Износ - партньори: Германия 11%, Норвегия 10,2%, Финландия 6,9%, САЩ 6,9%, Дания 6,9%, Великобритания 6,2%, Холандия 5,5%, Китай 4,5%, Белгия 4,4%, Франция 4,2%

Внос:

154,8 млрд. долара, 2017

139,9 милиарда долара (2016)

Внос - стоки: машини, нефт и нефтопродукти, химикали, моторни превозни средства, желязо и стомана; храни, дрехи

Внос - партньори: Германия 18.7%, Холандия 8.9%, Норвегия 7.7%, Дания 7.2%, Китай 5.5%, Великобритания 5.1%, Финландия 4.7%, Белгия 4.7% (2017 г.)

Резерви на чуждестранна валута и злато:

59,39 млрд. долара (31 декември 2016 г.)

Сума на преките чуждестранни инвестиции :

$ 405,1 млрд. (31 декември 2017)

390,5 млрд. Долара (31 декември 2016 г.)

Сума на преки шведски инвестиции - в чужбина:

495,7 млрд. Долара (31 декември 2017 г.)

479,3 милиарда долара (31 декември 2016 г.)

Много са отличителните черти в сравнение с гръцките показатели, но съм подчертал с болд най-съществените: висока производителност, високо участие на населението като работна ръка, с 1 млн. повече работещи, много силна социална система на базата на солидарно високо облагане с данъци /над 50%/, стабилно балансирано харчене в бюджета с излишък в края на годината, добре развита промишленост с много висока добавена стойност в продукцията /12 процента заети в този сектор дават 33 процента от БВП/, на базата на тази промишленост по-голям износ, отколкото внос с положително търговско салдо, също така големи чужди инвестиции, съпоставими с БВП, както и също толкова големи шведски инвестиции в чужбина, много добре капитализирана стокова борса, нисък публичен дълг. Правят се високо капиталови инвестиции около 25-30 процента, това означава модерна производствена база, домакинските разходи са малка част от БВП, което освобождава големи средства за социални разходи и капиталови разходи.

 

Паралелите с България могат лесно да се направят, много по-лесно между икономиките на Гърция и България, разбира се, защото ние не сме застраховани от подобна на тяхната икономическа драма, поне засега, според мен. Не толкова като склонност да харчим безогледно, макар че и това го има като клиентелизъм, а повече като структура на икономиката, която ни прави периферия.

 

[Thorn]

от 1995 г. Швеция си е в ЕС

[Б. Киров]

Преди 1 час, Thorn said:

от 1995 г. Швеция си е в ЕС

 

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Така или иначе, всички тези неща изпъкват релефно при сравнение, бегло, с показателите на шведската икономика. Швеция е страна с около 10 млн. население, колкото е това сега и на Гърция, но е останала извън ЕС, според мен, главно за да запази извънредно добре развитата си социална система, както и високото ниво на развитие на шведската промишленост и конкуретността на стоките на тази промишленост.

Мой лапсус, да се чете "извън Еврозоната".

[Б. Киров]

Ако Гърция бе напуснала Еврозоната още през 2010, преди да бъде предоставен първият спасителен транш от 120 млрд. Евро от Еврозоната и МВФ /което предлагаше и Стив Ханке/, тя можеше да се върне към драхмата и с цената на голяма инфлация да рефинансира вътрешния си дълг; това е правено от ГЦБ няколко пъти преди 2000 година; но това означаваше „ефект на доминото” за цялата Еврозона – следващите щяха да бъдат Португалия, Испания, Италия…и все така.

Как са се печатали „количествени улеснения” след 2008 в САЩ от ФЕД и от ЕЦБ в Еврозоната се вижда много отчетливо:

Това е диаграмата за пари М1 /кеш в обращение/ за САЩ от 2008-2015, тези пари са „скочили” количествено от 0.8 трлн. долара на 4 трлн. долара или 500 %, те са в обращение и сега

 

В Еврозоната това става по-плавно и по-късно, евробюрократите от ЕЦБ се усещат малко по-късно от американските си колеги и, може би и стреснати от гръцката дългова криза, започват да печатат „количествени улеснения близо 2 години по-късно от ФЕД, затова пък „работят” здраво и постигат даже по-голям ефект, между 2010 и днес са емитирани над 4 трлн. евро, като така парите М1 в обращение в Еврозоната стават 8 трлн.

Шведската ЦБ не реагира така, тъй като Швеция нито е във валутен борд /шегичка/, нито е член на Еврозоната /шведите отказват членство след референдум/, така че шведската банка емитира малко повече шведски крони до 2008, когато гръмна кризата в САЩ и секна растежа, след което изтегля обратно тези банкноти, за да си държи висок курса на кроната

[nik1]

Сега се върнах от Гърция, бях няколко дни в къмпинга на Александруполис - времето е слънчево (ще бъде слънчево, топло и слабоветрено в следващите няколко дни), водата е топла, но много чиста..

Градът е уреден  (той е от малкото сравнително новите и модерни градове),  къмпингът е много, много добре поддържан, освен това си има голям плаж, а цените  са народни...

Но има ориенталска манталитетна уловка .

В рецепцията прибират документите (лични карти и паспорти) на хората, и им ги дават едва при напускане .. Опитах да си взема личната карта излизайки от къмпинга ,  казах че излизам в града и има нужда от личната си карта.

Отговорът беше; ооо няма проблем да се разхождате в града.. Аз попитах, ОК но ако се спре полицията, какво ще правя?.."Успокоиха" ме с усмивка: Няма проблем..

Няма проблем, само че полицаите им (повечето) не говорят английски , Няма проблем и ако ми беше прилошало или имах нужда от спешна и неотложна медицинска помощ..Няма проблем ако бях стоял в къмпинга 20 дни или повече, щматкайки без документи из чуждия град и чуждото място..
 

И не си мислете че документите се прибират в сейф или личните данни са защитени ...В белия ЕС от години е забранено личните документи да бъдат преснимани, задържани и ползвани (само полицията има това право, и в България е така), но за гърците ооо  няма проблем..

 

Редактирано Септември 16, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 минута, nik1 said:

Сега се върнах от Гърция, бяха в къмпинга на Александруполис - времето е слънчево, водата е топла но много чиста..Градът е уреден  (той е от малкото сравнително новите и модерни градове),  къмпингът е много много добре поддържан, освен това си има голям плаж, а цените  са народни...Но има ориенталска манталитетна уловка .

В рецепцията прибират документите (лични карти и паспорти) на хората, и им ги дават едва при напускане .. Опитах да си взема личната карта излизайки от къмпинга ,  казах че излизам в града и има нужда от личната си карта.

Отговорът беше; ооо няма проблем да се разхождате в града.. Аз попитах, ОК но ако се спре полицията, какво ще правя?.."Успокоиха" ме с усмивка: Няма проблем..

Няма проблем, само че полиците им (повечето) не говорят английски , Няма проблем и ако ми беше прилошало или имах нужда от спешна и неотложна медицинска помощ..Няма проблем ако бих стоял в къмпинга 20 дни или повече, щматкайки без документи из чуждия град и чуждото място..
 

И не си мислете че документите се прибиерат в сейф или личните данни са защитени ...В белия ЕС от години е забранено личните документи да бъдат преснимани, задържани и ползвани (само полицията има това право, и в България е така), но за гърците ооо  няма проблем..

И аз го видях това преди десетина дни, когато бях в Халхидики, Неа Флогита, и миналата година беше същото. Между другото, тази година за пръв път видях инцидент с полиция - имаше кражба в някаква вила на гърци, дойде полицейска кола, писаха протоколи, собственичката беше много разтревожена. Пълно е със сърби, македонци, българи, шиптъри, изчезнаха германците и руснаците. сърбите са закупили заведения и хотели и са въвели техния манталитет - до 13 ч. не сервират в заведенията за бързо хранене - "нема!" ми се тросна намръщен един сръбски бачкатор, познато; като "нема", нема, търсиш друго заведение. Самите гърци са се изтарикатили доста, пишат фиктивни касови бележки, вземат пари на ръка без бележки, общо взето българизират се. В същото време хотела, в който бях, се е ъпгрейднал изцяло с ново обзавеждане и собствениците са разширили бизнеса в цяла верига от 4 хотела, да им се чудиш откъде се финансират, обаче си работят перфектно.

[nik1]

Къмпингът в Александруполи е общински  и служителите бяха перфектни при издаването на документи...

Иначе, в някои заведенията, извън центъра, е така както пишеш - дават "странни" касови бележки..

Александруполи според наблюденията ми (поне 17- 20 пъти съм бил там) е предимно "български" , от към чужди туристи.

50, 60, 70 до 80 процента от чуждите туристи в зависимост от сезона и мястото са български туристи - "удобен" и предпочитан е за хората от централната и източната част на  Южна България, и изобщо за хората от Източна България,

За хората от Западна Европа или Западните Балкани ми изглежда, че Александруполи не е удобна гръцка туристическа дестинация..

/Има и турци , понеже е близо да Турция, Градът е транзитно място за всички турски туристи в Гърция, Много от тях нощуват или къмпингуват в града

Виждал съм румънци и и рускоезични - вероятно минават през източното румъно-българско ГККП, Варна и Бургас/

При това ми отиване се запознах и заприказвах на границата с едни "български" руснаци, отиващи на Самотраки - естонец и жена му от Балчик, които нямат право на естонско гражданство, тъй като били родени/или родителите на мъжа/ в "неразрешена" година. 

 

[Б. Киров]

Стори ми се, че са паднали цените на хранителните стоки, или може би така ми се видя заради повишението на нашите: качествено сирене, кашкавал можеш да си купиш за по 6-8 евро на килограм, колкото са и тук цените, даже по-високи; иначе по заведенията леко са се качили, обясняват го, че са въвели туристически такси. Плодове и зеленчуци с много хубаво качество от пазара си купувахме на същите цени, каквито и в България, с тази разлика, че ти дават сам да си избираш всичко.

Българите, наистина, тази година бяха повече от други години, при това не се притесняват да си плащат места на плажа и да влизат в заведения, за разлика от сърби и македонци, например, което е добре.

Като се замислиш - 18 % от БВП в Гърция идва от туризъм - това в номинална, не покупателна стойност прави около 40 млрд. долара, почти колкото е целия български БВП, голяма индустрия е, както и да го гледаш. Освен това ми прави впечатление, че много гърци от вътрешността са си накупили апартаменти и вили по морето, нещо като вътрешен туризъм, които използват цяло лято - примерно идват бабата и дядото от април и седят до края на септември, а младите им идват на гости за по няколко дни или през уикендите. затова апартаментите в Халхидики са доста по-скъпи от тези в Атина.

[nik1]

Аз пазарувам предимно от Лидъла в Александруполи - хранителните им стоки са с цени , горе-долу като нашите в веригите /някои хр. стоки са малко по-скъпи - например маслините и зехтинът, други са малко по-евтини - като вафли, сладоледи , безалкохолни, сода и минерална вода/.

В интерес на истината не обичам кашкавал,  а сирене си взимам от промоциите в Триумф , (плодивска верига, един от магазините ми е на 50 метра) - има промоциоцинални цени на 6-7 лева килограм "чисто" сирене, макар и не най-доброто качество

Алкохолът и цигарите /и нарязания тютюн - имам предвид Голдън Вирджиния-та/ са по-скъпи от напишите, ако не двойно - на 200 процента , то на 170-180 процента..

Иначе, по заведенията за хранене, павилионите и баничарниците/сувлакаджийниците в Александруполи - цените на стоките тази година са колкото нашите (тези в Пловдив)... но в Евро ..или дори по-високи.... Например днес сутринта платих точно 2,50 евро за една малка спаначена баничка - малко тригълно парче, и една поливинлитрова бутилка минерална вода../Преди две години години една голяма баница струваше 1.40-1.60 евро/

[Б. Киров]

Преди 1 минута, nik1 said:

Иначе, по заведенията за хранене, павилионите и баничарниците/сувлакаджийниците в Александруполи - цените на стоките тази година са колкото нашите (тези в Пловдив)... но в Евро ..или дори по-високи.... Например днес сутринта платих точно 2,50 евро за една малка спаначена баничка - малко тригълно парче, и една поливинлитрова бутилка минерална вода../Преди две години години една голяма баница струваше 1.40-1.60 евро/

Така е, общо взето за 2 години по заведенията цените са им скочили почти двойно - по-миналата година едно "фрапе" /кафе с лед/ беше 1.5-2 евро, тази е 3-4, като си плащаш и задължителната вода с него, преди беше безплатна; една бира е 4 евро и т.н., но пък ти ги вадят с усмивка от джоба - не знам какви са цените на шезлонги и чадъри по нашите плажове, не съм ходил от 10 години, но чадър и два шезлонга са ти консумацията, тоест за 6-7 евро ги имаш с обслужването.

Миналата година си купих някакво лекарство, което не беше скъпо, еквивалент има тук на същата цена, а е ефективно, поне за мен; козметика, шампоан, струва колкото тук, но е с друго качество, гарантирано по-добро. Общо взето цените им са колкото нашите, но в евро - ще рече по две.

[Б. Киров]

Интересно ми е да се проследи развитието на гръцката икономика в периода от 1955 до към 1975 - тогава Гърция, заедно с Япония, е най-бързо растящата икономика в света, средния темп на растеж на БВП през тези години е бил около 7.5, към средата на 70-те, въпреки Хунтата, гърците по много показатели са близо до развитите икономики в Европа. И после започва перманентен срив, който резултира в дълговата криза, но това е процес. Не мога да открия много надеждни данни в интернет за реални показатели през тези две десетилетия на възход на гръцката икономика.

Например, само частични статистики, които сами по себе си казват доста:

Това са данни от историческа статистика, сравняващи групата на EU15  и тази на OECD с показателите на Гърция от 1960-73; Гърция стои много по-добре почти по всички показатели, освен външнотърговския дефицит, явно още тогава е бил ахилесова пета на икономиката им, както и дефицита в бюджета, но тогава е бил под контрол, през 1980 е бил едва 23 % от БВП

това са малко по-подробни показатели за по-късни години - 1970-2000 и вече показват тенденции в развитие: секторът на индустрията им от 30 % се свива на 20, днес почти го няма, във Фактбук на ЦРУ дори не са го означили; освен това публичният сектор е набъбнал до 40 % от 30, като слагам тук образованието и здравеопазването

Тази графика е "трепач" - от 1994 Гърция де факто плаща само лихви по дълг, без да може да намалява главницата, като трупа още по-голяма главница, това е "сицилианската примка", колкото повече я дърпаш, за да я разхлабиш, толкова повече се задушаваш

Тази също е много показателна: каквото са вдигали като продуктивност е било до 1980, след това едно "плато" до 1990 и леко вдигане до 2000

Тази показва как започват да захранват икономиката им с траншове от ЕС, това са проценти от БВП, здраво папкане е падало, през тези години растежът им като цяло, според мен, може и да греша, лесно е да се провери, не надхвърля тези проценти на европейски трансфери; но дълговете си вървят заедно с лихвите

И тази е красноречива, текстът е писан от един разгневен, незнайно на кого, гръцки икономист, но графиката си я бива - показва какво е ставало с външнотърговския им дефицит през годините като процент от БВП, в случая гъркът си го изкарва на германците, като ги изкарва тях виновни за гръцките беди при износа и вноса, горе е германската графика на положително салдо през същите години; може би има частичен резон във воплите му