Икономиките на Гърция и Румъния. Икономиките на страните от Източна вкл. Югоизточна Европа

[nik1]

ОТ

Антигерманската пропаганда е като повечето друга "анти-" популистки пропаганди- избирателно и целенасочено се икзривява историята. /Да е забравяме че думата  охлокрация има гръцки произход / 

 

Днешата Германия като икономика (и политика) няма общо с лошата наци-Германия.

Интересното в цялата история е че Германия става икономическия мотор на Европа и ЕС защото скъсва с миналото си.

След Втората Световна Война в модерната Германия се развива така наречения D-mark патриотизъм (понеже няма с какво друго да се идентифицира патриотизма) - което извежда в култ спестовноста, нулевия дефицит, нулевия търговски баланс, който трябва да пазят D-марката,

https://www.google.com/search?q=D-Mark+Patriotismus”+(Deutschmark+patriotism)&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b

За разлика от средиземноморските и латинските страни (вкл и частично Франция, икономика с висока конкуретноспосоност), които разчитат на потреблението .

Ние не сме изключение от средиземнорските и латински икономики, просто, след това което се случи през 1996-97 направихме така, че левът да стане клонинг на Д-марката и въведохме валутен борд, еквиалент на златен страндарт..

Ако европейците трябва да сме гневни - то е на гърците и другите сиртакаджии ,особено на гърците.. Тук в българското пространство се набляга на емигратните като заплаха за ЕС,  (вкл се счита че индиректно емигрантската криза доведе до възхода на партии и движения които искат разпускане на ЕС), но нека не забравяме че например партията Алтернатива за Германия и други бяха създадени преди емигратската криза, във връзка с държанието на някои южните членове, и искаха изключване на Гърция от  Еврозоната,

Поне това беше в програмата на Алтернатива за Германия - популистко движение създадено основна на базата на членска маса  на Линке, социал-демократите и зелените,и поради тази причина водещо открита проруска и антиамериканска политика..

(аз също съм за изключването на Гърция от еврозоната, но това е нереално, защото би създало ефекта на доминото и би предизвикало невиждана криза с последващ колапс, много по реалистично е братята гърци да бъдат наблюдавани и от тях да бъде изисквано да не продължават с мизериите и магариите си)

 

Редактирано Септември 18, 2018 от nik1

[nik1]

https://mondediplo.com/2015/05/07germany

https://bg.mondediplo.com/article1360.html

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

ОТ

Антигерманската пропаганда е като повечето друга "анти-" популистки пропаганди- избирателно и целенасочено се икзривява историята. /Да е забравяме че думата  охлокрация има гръцки произход / 

Днешата Германия като икономика (и политика) няма общо с лошата наци-Германия.

Интересното в цялата история е че Германия става икономическия мотор на Европа и ЕС защото скъсва с миналото си.

След Втората Световна Война в модерната Германия се развива така наречения D-mark патриотизъм (понеже няма с какво друго да се идентифицира патриотизма) - което извежда в култ спестовноста, нулевия дефицит, нулевия търговски баланс, който трябва да пазят D-марката, За разлика от средиземноморските и латинските страни (вкл и частично Франция, икономика с висока конкуретноспосоност), които разчитат на потреблението .

Ние не сме изключение от средиземнорските и латински икономики, просто, след това което се случи през 1996-97 направихме така, че левът да стане клонинг на Д-марката и въведохме валутен борд, еквиалент на златен страндарт..

Ако европейците трябва да сме гневни - то е на гърците и другите сиртакаджии ,особено на гърците.. Тук в българското пространство се набляга на емигратните като заплаха за ЕС,  (вкл се счита че индиректно емигратската криза доведе до възхода на партии и движения които искат разпускане на ЕС), но нека не забравяме че например партията Алтернатива за Германия и други бяха създадени преди емигратската криза, във връзка с държанието на някои южните членове, и искаха изключване на Гърция от  Еврозоната,

Поне това беше в програмата на Алтернатива за Германия - популистко движение създадено основна на базата на членска маса  на Линке, социал-демократите и зелените,и поради тази причина водещо открита проруска и антиамериканска политика..

(аз също съм за изключването на Гърция от евроизоната, но това е нереално, защото би създало ефекта на доминото и би предизвикало невиждана криза с последващ колапс, много по реалистично е братята гърци да бъдат наблюдавани и оът трявх да бъде изисквано да не продължават с мизериите и магариите си)

+ Антигерманската пропаганда, която развиват някои гръцки икономисти и политици, според мен е прехвърляне на проблема от болната /Гърция/ върху здравата /Германия/ глава. При това се наливат от 9 дерета вода, за да се сатанизира Германия и виктимизира Гърция. В статията има, която съм превел и постнал по-долу, според мен, 20 процента резон и 80 процента популизъм и пропаганда, резонът е в това, че на базата на по-голяма производителност на труда и сдържаност в увеличаването на заплатите, Германия се е възползвала от своя REER /реално ефективен курс на еврото/ и е генерирала огромен положителен баланс от външната си търговия; както и в това, че REER на Гърция и други икономики е бил завишен, заради тяхната ниска ефективност на труда.

Авторът обаче, гръцки икономист, взема един частичен показател,REER /реално ефективен курс на еврото/  и го хиперболизира, като гради тезата си, че главно от този показател е причинена гръцката дългова криза: но това е замитане на всички реални и големи гръцки грешки в икономиката под масата и прикриването им, чрез тяхното омаловажаване и неглижиране, като същевременно се гледа със завист и дори омраза в "паницата" на "големия печеливш" - Германия. Да, но според мен, всяко спечелено евро от икономиката на Германия е било заслужено от качеството на нейната работна сила и управление, както на макро, така и на ниво фирми.

Статията е класически пример, как едни и същи факти могат да се четат по съвършено различен начин, когато се проявява пристрастие. Все пак, поствам тук съкратения й вариант, защото фактите в нея, въпреки пристрастието на автора, си стоят каквито са, а те заслужават внимание.

The real exchange rate of euro and Greek economic growth

 

Gregory T.Papanikosa,

aUniversity of Stirling, UK

bAthens Institute for Education and Research (ATINER), Greece

The JournalofEconomicAsymmetries12(2015)100–109

 

www.elsevier.com/locate/jeca

Това проучване твърди, че надцененото евро е причинило най-голямото спад в растежа на БВП в Гърция от Втората световна война. Острите спадове на растежа на БВП биха били избегнати, ако паричната и валутната политика на ЕЦБ бяха различни и по-благоприятни за страните, които пострадаха най-много от световната икономическа криза от 2007 г. Гърция беше последната, която беше засегната, но за съжаление беше "ударена" твърде силно. В това проучване се установи, че: а) реалният ефективен валутен курс на еврото е бил надценен с 20% и б) това е имало отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. 10% девалвиране би увеличило темпа на растеж на БВП на глава от населението с почти 1,25% годишно. Това би направило икономическата рецесия по-малка. По време на кризисните години изглежда, че паричната и валутната политика на ЕЦБ е фаворизирала определени държави в еврозоната, а Германия се очертава като големия печеливш.

РЕВК – реален ефективен валутен курс

РЕВК – Реалният ефективен валутен курс представлява средно-геометрично претеглени относителни цени (или разходи) на дадена страна и нейните търговски партньори, изразени в единна валута. Изчислява се като номиналния ефективен валутен курс се коригира с подходящи дефлатори – ценови или разходни индекси.Основните характеристики на методологията, използвана от ЕЦБ, е използването на средногеометрично изчисление на ефективните валутни курсове и на тегла, изчислени въз основа на търговията с промишлени стоки и с трети страни.  Използвани са два вида кошници. Едната кошница (кошница А.) е използвана при изчисленията на реалния ефективен валутен курс, базиран на индекс на потребителските цени, както и при изчисленията на номиналния ефективен валутен курс. Изборът на страните в кошницата се определя преди всичко на база значимост за външната търговия. Втората кошница (кошница Б.) е използвана при изчисленията на реалния ефективен валутен курс с дефлатор индекс на единица разход за труд. Страните в кошницата са избрани не само на база значимост на страните като търговски партньори, но и според наличието на данни за тези страни.Кошница A. Реален ефективен валутен курс, базиран на индекс на потребителските цени, и номинален ефективен валутен курс . При изчисленията с дефлатор потребителски цени се използва кошница А., а при дефлатор единица разход за труд се използва кошница Б. За страните от Европейския съюз са използвани хармонизирани индекси на потребителските цени. За страните от Еврозоната е използван общ индекс на единица разход за труд. /мой текст,Б. Киров/

През 1981 г. Гърция стана десетият член на Европейската икономическа общност, предшественик на днешния Европейски съюз (ЕС), главно по политически причини. Въпреки това мнозина смятаха тогава, че това ще бъде една бъдеща история за икономически успех и те изглежда са имали основание. Приемането на еврото през 2002 г. се очакваше да доведе до още една такава победоносна история, която наистина изглежда се случваше до края на 2009 г. Въпреки това икономическата криза в САЩ през 2007 г. стана европейска криза през 2008-2009 г. и гръцка икономически трагедия през 2010 г.

Както бе заложено в модела на единния валутен съюз, страните със структурни характеристики на Гърция би трябвало да направят болезнени фискални корекции и корекции на пазара на труда с високи нива на безработица и голям спад на продукция. Това най-вероятно щеше да бъде избегнато, ако еврото, въведено през 2002 г. като нова гръцка национална валута, беше обезценявано. След Втората световна война Гърция е постигнала много успешна девалвация на националната валута, като най-известната от тях е тази през 1953 г.

Девалвацията на еврото обаче не е в ръцете на гръцките политически органи. Напротив, от 2002 г. насам еврото е надценено, като степента на това негово надценяване е предмет на тази статия. Стойността на еврото сега се контролира от Европейската централна банка (ЕЦБ). Много е интересно, повече от петнадесет години след създаването на еврото, да видим как политиката на ЕЦБ се отрази на отделните членове на еврозоната, особено в годините на криза.

Тази статия разглежда преди всичко въздействието на тази политика на ЕЦБ върху гръцкия икономически растеж. Аз обаче обсъждам и влиянието на несъответствието на еврото върху всички страни от еврозоната. Мога фигуративно да използвам журналистическия жаргон, че по всичко изглежда изглежда, че еврозоната е разделена на две групи страни - "месари" и PIIGS.

Аз твърдя, че сегашната продължителна гръцка рецесия до голяма степен е резултат от продължително надценяване на еврото. Rodrik (2008 г.) твърди, че надценените валути са пречка пред икономическия растеж, защото "... причиняват дефицит на чуждестранна валута, подхранват рентиерство и корупция, големи дефицити по текущата сметка, кризи на платежния баланс и макроикономически цикли на застой и прегряване ". Това описание много добре илюстрира онова, което се случва с Гърция през годините на еврото, преди всичко след настоящата криза през 2009 г. В този смисъл книгата на Родрик може да се счита за пророческа.

Гръцката валутна история е разделена на години на драхмата (до 2001 г.) и години на еврото (след 2002 г.). Годините на драхмата се характеризират с нейната девалвации спрямо щатския долар, а годините на еврото със силното му поскъпване спрямо щатския долар. Надцененото евро има отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. Политиката на ЕЦБ за реалния ефективен курс (REER) изглежда е в полза на страни като Германия, които се издигнаха от позицията на "болния човек" на Европа в тази на "икономическа суперзвезда" на Европа .

На Гърция се признава един от най-успешните примери за валутни девалвации през 1953 г. Два пъти повече гръцки драхми (от 15 до 30 драхми) са били стават необходими за да купят един долар. Заедно с други фискални и структурни мерки, това поставя началото на процес на безпрецедентен икономически растеж в края на 50-те и началото на 60-те години.

Гръцката драхма бе фиксирана към долара до падането на споразумението от Бретън Уудс в началото на 70-те години (вж. Фиг.1). До 2000 г. гръцката драхма се плъзгаше надолу спрямо всички международни валути. Приемането на еврото след 2000 г. обърна тази тенденция на текущи обезценки. От 2002 до 2008 новата гръцка валута /еврото/ беше възприемана като постоянно надценена.

През 2009 г. Гърция беше засегната от това, което се оказа една от най-тежките рецесии в мирни години. По време на кризата стойността на еврото леко се обезцени спрямо щатския долар. Дори през 2014 г., пет години след началото на гръцката рецесия, стойността на еврото беше с 30% по-висока от стойността за 2002 г., като в даден момент през 2008 г. тя достигна стойност от 60% по-висока от стойността си през 2002 г.

Номиналният обменен курс на еврото е еднакъв за всички страни, но реалният процент се различава поради разликите в цените на вътрешния пазар. PPP на страните от еврозоната се различават, както и техните REER. Надцененият REER /реално ефективен курс/ е имал отрицателно въздействие върху гръцкия икономически растеж. През годините на еврото гръцкият REER беше надценен. Данни са налични от 1970 г. за всички страни, с изключение на Германия и Люксембург; техните данни съществуват след 1992 г. Периодът 1992-2014 г. съвпада с въвеждането на Икономическия и паричен съюз и Договора от Маастрихт за формиране на Европейския съюз. Споразумението е подписано на 7 февруари 1992 г. Представени са годишни оценки за надценяването на еврото, средната стойност за периода 1992-2001 г. и 2002-2014 г. и стандартните отклонения за двата периода. Важно е да се проучи надценяването или подценяването на REER за всяка страна от еврозоната през първите години от експеримента за еврото. Отрицателният (положителен) знак показва надценяване (подценяване) на REER. За да може да се покаже кризисният ефект, еврото трябва да бъде разделено на два отделни периода (през криза и след криза), единствената страна, която е има подценен REER по време на предкризисните години (преди 2010 г.) е Германия, последвана от Белгия, Люксембург и Финландия. Германската REER беше малко надценен преди 2002 г., но се превърна в подценяван през първите осем години на еврото (2002-2009 г.) и едва през последните четири години (2011-2014 г.) германският REER е оценен обективно. Никоя друга страна не е имала такъв предпочитан запис на стойностите на REER. От друга страна, Гърция е имала надценка на REER в девет от тринадесетте години на еврото, а средната стойност е била най-високата надценен REER в еврозоната.

 

 

Основният резултат, както би се очаквал, е огромното и безпрецедентно натрупване на немски търговски излишъци (виж Фиг.6). Германия е натрупала търговски излишък от 2,2 трлн. Евро по време на еврото (2002-2014 г.), средно годишно от 170 милиарда евро. В годините преди еврото търговският излишък на Германия е 76 милиарда евро годишно. Не е чудно защо Германия от болен човек стана икономическа суперзвезда. Тази звезда, обаче, изглежда"краде" светлината си от слънчевите страни от еврозоната, като Гърция. Да се надяваме, че Германия не е супернова и не може да се издържи срещу собствената си гравитация и ще се срине в черна дупка.

Историята на Гърция е точно обратното (вж. Фиг. 7).

 

Гърция винаги е имала проблем с търговския баланс, но той е станал безпрецедентен през времето на еврото. От годишния среден търговски дефицит от 25 милиарда евро в периода преди еврото той е станал 33 милиарда евро по време на еврото (2002-2014 г.), достигайки годишни стойности от 44 милиарда евро през трите години преди кризата (2006 - 2008 г.).

Останалите държави от еврозоната са между Гърция и Германия. В еврозоната се появяват две отделни групи. Първата група се състои от "победителите" от политиката REER на ЕЦБ. Тези страни са Германия, Австрия, Холандия, Финландия, Белгия и Люксембург. Загубите са за останалите държави от еврозоната: Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания. Фиг.8 показва търговските баланси на двете групи. Търговските излишъци на една група от страните от еврозоната почти съвпадат с търговския дефицит на другата група. Преди въвеждането на еврото търговският излишък на първата група беше около 117 млрд. Евро годишно, а търговският дефицит на втората група беше 17 млрд. Евро. Разликата е 134 млрд. Евро. През времето на еврото средният търговски излишък на първата група е 225 милиарда евро, а средният търговски дефицит на втората група е 127 милиарда евро. Разликата достигна 352 млрд. Евро.

Ако REER оказва влияние върху търговския баланс на страните, тогава REER в евро определено е от полза за определени страни за сметка на други. Големият победител беше Германия, а големият губещ беше Гърция. Ако Германия имаше правомощието да оформи политиката на обменния курс на ЕЦБ, както твърдят някои коментатори, тогава тя нямаше да поиска промяна в тази политика. Затова не е изненадващо, че Германия беше силен противник на новата политика на ЕЦБ за количествено облекчение, обявена през март 2015.

 

Фелдщайн (2000), който отбелязва първата годишнина от еврото през 2000 г., твърди, че девалвацията на еврото през първата година от съществуването му "... спомогна за укрепване на общото търсене чрез увеличаване на нетния износ на Европа и го направи без очевидни увеличение на общата инфлация "(стр. 346). Ползите обаче не бяха разпределени равномерно между страните от еврозоната. Фелдщайн заяви, че подцененото евро не е помогнало на Германия, защото за една германска фирма "... рязък спад на еврото означаваше също толкова рязко увеличение на производствените разходи и съответно загуба на конкурентоспособност" (стр. 347). Изглежда, че Германия успя да се справи с този проблем чрез редица канали през първото десетилетие на прилагането на общата валутна политика.

Първо, Германия последва политика на потискане на номиналния ръст на заплатите. Наблюдава се рязък спад на ролята на профсъюзите при договаряне на заплатите, като преговорите за заплатите се изместват от централно към фирмено равнище. Резултатът е много по-нисък ръст на заплатите в сравнение с останалите държави от еврозоната. Dustmann et al. (2014 г., стр.169) твърдят, че "... печалбите на Германия по отношение на конкурентоспособността по отношение на Франция, Италия и Испания не могат да се дължат на обезценяване на валутата (и всъщност еврото поскъпва спрямо валутата на повечето търговски партньори) защото всички тези страни споделят еврото и трябва да са се появили, защото германските заплати са се увеличили с по-бавни темпове, отколкото производителността спрямо тези други страни от еврозоната ". Изявлението им е вярно, но не разказва цялата история. Намаляването на заплатите в Германия не може само по себе си да доведе до конкурентно предимство. Еврото поскъпна от 2002 г. до 2009 г., но REER на Германия го обезцени, както е показано на Таблица 3. Обезценяването на немския REER създаде допълнително конкурентно предимство пред партньорите на Германия в еврозоната. Заедно с поскъпването на еврото спрямо всички останали валути Германия е помогнала да увеличи международната си конкурентоспособност и да достигне рекорден голям износ.

Надцененото евро увеличи миграцията на квалифицирани работници от цял свят в Германия. Това увеличи продуктивността на германските производствени компании, които подтискат растежа на заплатите. Това дори увеличи миграцията в страните от еврозоната, защото надцененото евро увеличи нивото на безработица в периферните страни от еврозоната. Това се игнорира от Dustmann et al. (2014). Вместо това те подчертават специфичната система на немските индустриални отношения. Все пак би било интересно да се проучи какъв е ефектът от заплащането на законната и незаконната имиграция в Германия през този период на поскъпване на еврото.

По-високата стойност на еврото увеличи аутсорсинга на производствените суровини на германските фирми в съседните страни (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Син (2006 г., стр. 1160-1161) заявява, че "вместо" Произведено в Германия "," Проектирано, сглобено и продавано в Германия "често е по-подходящ етикет и дори това може да е отчасти преувеличение. Вземете Porsche Cayenne като пример; тази кола изглежда е произведена в Лайпциг, но всъщност монтажната линия се намира в Братислава, Словакия. Малко повече от двигателя се добавя в Лайпциг ... около една трета от производствената стойност на автомобила се генерира в Германия. Не е чудно, че Порше няма проблеми с германските разходи за заплати! "Заключението на проучването е още по-интересно. Син (2006 г., стр. 1174) заключава, че "Германия не може да продължи тази стратегия за дълго време, защото тя води до масова безработица и хаос" (подчертава се). Германия през периода 2005-2009 г. беше в състояние да изнесе масова безработица и хаос в други страни от еврозоната чрез своя REER на еврото. Имаше огромно и безпрецедентно поскъпване на номиналната стойност на еврото. В един момент през 2008 г. едно евро се търгуваше на 1,6 щатски долара. Таблица 3 показва, че за Германия този период е белязан от най-високите стойности на подценяване на немския REER на еврото.

 

Мой коментар:

Заключенията на автора, според мен, са изцяло в грешна посока и неверни. Германия като основен икономически двигател на ЕС и Еврозоната не създава "безработица и хаос", а точно обратното - тегли ЕС и Еврозоната към висока производителност и фискална дисциплина, което й осигурява качествена продукция, респективно високи положителни стойности във външната търговия. Точно върху тази база ЕЦБ е "подценила" REER /реално ефективен курс на еврото/ за германия и още няколко ефективни икономики в Еврозоната, а е "повишила" същия показател за Гърция и други. Да се обръщат фактите наопаки е меко казано непочтено, но за всеки влак си има пътници.

Другото, за което авторът не пише е, че "количествените улеснения", безпрецедентни, на ЕЦБ след 2010 година, рефинансираха държавните резерви на страните в ЕС и Еврозоната пределно добре, главно чрез изкупуване на държавни ценни книжа. За България, например, това е повече от очевидно:

След 2015 година България е удвоила резервите си във валута и злато от 25 млрд. лева до около 50 млрд. лева; Гърция обаче е почти без резерви и с непосилно голям дълг. Но за нейната икономика и политици в предходните десетилетия важи фразата, че на "кривата ракета и космоса е крив", затова не виждат каква греда имат в окото.

[nik1]

Идиотска статия- ако можеше с надценяване да се натрупват търговски излишъци и от "болна икономика" да се ставаше звезда - то.. и самите гърци можеха да го постигнат.

Човекът не само не вижда гредите в своите очи,  той ми се струва че е много бос и елементарен - Германия е "болен човек"??

Германската икономика e третата най-конкуретноспособна иконимика в Европа и пета в света, гръцката е най-ниско конкуретноспособната в ЕС (на две места пред Молдовската), и  това са неща, които ги знаят и децата, защото ко0нкуретноспособността  се изследва подробно , от години , от всички авторитетни форуми и организации

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/the-competitiveness-world-map/.

Германците пестят и се свиват, а гърците харчат ..Германските пенсиоенри едвам свързат двата края (В Германия е такава действителността, а поради факта че социалдемократите се изместиха в центъра, се появиха крайните популисти от Алтернативата, по шаблон и течение наричани неправилно "крайно десни"), гръцките пенсионери доскоро живеха по-добре от работещите..

Германия пак е виновна..

 

Редактирано Септември 18, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

Идиотска статия- ако можеше с надценяване да се натрупват търговски излишъци и от "болна икономика" да се ставаше звезда - то.. и самите гърци можеха да го постигнат.

+

Напълно идиотска логика в цитираната статия, ако бъде резюмирана:

Основна теза:

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Това проучване твърди, че надцененото евро е причинило най-големия спад в растежа на БВП в Гърция от Втората световна война.

С до уточняване: че: "реалният ефективен валутен курс на еврото /за Гърция/ е бил надценен с 20%"

Да допуснем, че това е вярно, схематизирам: ако реалния ефективен курс на еврото в Гърция е бил надценен с 20 %, произведен продукт на стойност 1.2 евро в Гърция струва на външния пазар 1 евро; в същото време подценения ефективен курс на еврото в Германия с 20 % прави стойността на същия продукт произведен в Германия 0.8 евро; ерго германският производител може да продаде тази стока за 1 евро навън с печалба от 20 %, докато гръцкия производител ще загуби 20 % от същата произведена стока в Гърция, ако я продаде пак за 1 евро.

И оттук се надава силен вопъл: Германия ни ограби и натрупа търговски излишък за наша сметка, докато ние трупахме дефицит и дълг!

Обаче в тази логика следствието е заменено с причината: ЕЦБ е определила занижен реален валутен курс на Германия и завишен реален валутен курс на Гърция не защото звездите й са говорели, а на строго определени и многократно претеглени критерии.

Преди 7 часа, Б. Киров said:

на реалния ефективен валутен курс с дефлатор индекс на единица разход за труд.

 

Преди 7 часа, Б. Киров said:

За страните от Еврозоната е използван общ индекс на единица разход за труд. /мой текст,Б. Киров/

Това е изрично уточнено и всички страни-членки на Еврозоната са приели тази методика; следователно причината Гърция да има завишен реален ефективен курс на еврото, а Германия занижен е бил основният критерий  "единица разход на труд".

Авторът е разменил причината /ниска ефективност за единица разход на труд/ със следствието "завишен ефективен курс на Еврото за Гърция"; компромисът беше "количествени улеснения", емитирани от ЕЦБ /въпреки съпротивата на Германия/, за който компромис много добре се дискутира в тази статия, цитирана от теб:

https://bg.mondediplo.com/article1360.html

[Du6ko]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

+ Антигерманската пропаганда, която развиват някои гръцки икономисти и политици, според мен е прехвърляне на проблема от болната /Гърция/ върху здравата /Германия/ глава. При това се наливат от 9 дерета вода, за да се сатанизира Германия и виктимизира Гърция. В статията има, която съм превел и постнал по-долу, според мен, 20 процента резон и 80 процента популизъм и пропаганда, резонът е в това, че на базата на по-голяма производителност на труда и сдържаност в увеличаването на заплатите, Германия се е възползвала от своя REER /реално ефективен курс на еврото/ и е генерирала огромен положителен баланс от външната си търговия; както и в това, че REER на Гърция и други икономики е бил завишен, заради тяхната ниска ефективност на труда.

Некои съображения и разсъждения . Както знаем ефективността на работника или  служащия в Германия, Франция, Италия или Гърция е различна. И това не е от днеска , така беше през Пър Св Война , ВТ Св В., 1950 , 60 , 70 , 80 , 90 , 2000 година и т н. Това е обусловлено психологически , цивилизационно, климатически и т н.  Немецйа произвежда по ефективно, повече и по качественно от французина и италианеца, а те произвеждат по ефективно, повече и по качественно от гърка, той пък е по ефективен и производителен от Етиопеца . 

Ех всеки искаше Мерцедес, БМВ или Ауди, ама като нема сме съгласни и на Рено, Пежо , Ситроен или Фиат, без да ни е яд. Не всички купуваме винаги немски стоки, купувахме и фрески и италиански прахосмукачки, ризи , обувки.

ФОРМАЛЕН разчет с фиктивни цифри.

Немеца получава 1 000 марки, французина 1000 франка, италианеца 1 000 лири гърка 1000 драхми. Ясно е че франка ще е по евтин и ще се ОБЕЗЦЕНЯВА към Марката, драхмата се обезценява към ФРАНКА и още повече се обезценява към Марката. Така французина получава малко по малко от немеца но повече от италианеца, той път италианеца получава повече от гърка . Благодарение на ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО стоките от Франция , италия , Гърция КОНКУРИРАТ с немските ! Въпреки че работниците там са по малко ефективни !

Значи заради обезценката на местната валута икономиката на по - слабите страни функционира ! 

Не знам дали е понятно и ферщеен ли това ? 

И хоп - обединяваме се в прогресивния, нерушим, братски, вечен Евр Съюз ! И вечния , брастки нерушим Съюз въвежда обща валута. И така тази обща за Германия, Франция, Италия и Гърция валута ЗАКЛА икономиката на Гърция и я направи безсмисленна ! 

ФАСУЛСКИ просто - Гърция няма своя валута кочто да обезцени ! Понятно , мисля си лесно е да се разбере ?

Ще се съгласи ли гръцкият работник ДА МУ НАМАЛЯТ ЗАПЛАТАТА ?!? Ами вко Ви ударя по джоба , как ще реагирате ? Ще ме ударите и вие.

За да живее гърка , немеца , по точно ДОЙЧЕ БАНК му дава ПАРИ ! гърка живее. парите дадени се увеличават ! Връщане няма ! 

Кой ще плати Гръцките заеми на ДОЙЧЕ БАНК ?

Прваилно - НИЕ - арбайтерите, бачкаторите, работниците и служещите ще платим масрафа на гъхрците !

Аз лично СЕ ГОРДЕЯ че плащам чрез данъците и Еврото гръцкия масраф. 

[Dobri_I]

Преди 12 часа, Du6ko said:

Ще се съгласи ли гръцкият работник ДА МУ НАМАЛЯТ ЗАПЛАТАТА ?!?

Само че на "гръцкия работник" му вдигаха заплатата (без да му се подобрява производствеността). Заплатите в Гърция се увеличиха от 939,14 евро (Февруари 2002) до 1462,20 евро (Август 2011).

Увеличение на заплатите е 55%, а инфлацията за същия период е 34%. Дали пък митичните 20 процента не се дължат на необоснованото повишение на заплатите в Гърция?

Трябва да се отбележи, че в Гърция (а и Италия, Испания, Франция) преди приемането на еврото бяха свикнали ежегодно да вдигат заплатите с политическа цел, а след това да компенсират с дефлация на валутата.

 

Редактирано Септември 19, 2018 от Dobri_I

[nik1]

https://www.dw.com/bg/и-драхмата-няма-да-спаси-гърците/a-18550761

И драхмата няма да спаси гърците

Мнозина влиятелни икономисти от години твърдят, че за гърците ще е най-добре, ако се върнат към драхмата. Тя щяла да спаси страната им, при това сравнително бързо. Така ли е наистина?

 

 

Излизането на Гърция от еврозоната става все по-вероятно. Защото стигне ли се до неплатежоспособност, държавните ценни книжа, държани от гръцките банки, ще се окажат без стойност. Досега те служеха като гаранция за обезпечаване на кредитите, получавани от ЕЦБ. Без тези "гаранции" обаче ЕЦБ е длъжна да спре да отпуска спешни помощи за гръцките банки, тъй като няма право да поддържа една банкова система, която не е ликвидна. Така Гърция би се оказала "отрязана" от свежи пари, а с това фактически и от валутния съюз.

В една такава ситуация Гърция би могла да се опита да върне обратно драхмата. Мнозина експерти от години твърдят, че това е най-добрата възможност: трайно възстановяване на гръцката конкурентоспособност чрез драстично обезценяване с близо 50%. Предимствата, според тях, са следните: пътуванията до Гърция ще станат значително по-евтини, което би подсилило тъй важната за страната туристическа индустрия. Гръцкият износ също би поевтинял, което ще стимулира местното производство. Но има и един сериозен недостатък: стоките и услугите, които се внасят отвън, биха станали значително по-скъпи, което бързо ще си проличи в една страна като Гърция, която внася от чужбина близо половината от всички хранителни продукти и около четири пети от необходимата ѝ енергия.

Шефът на мюнхенския Институт за икономически изследвания Ханс Вернер Зин от години тръби, че дори самото връщане към старата национална валута би могло да спаси гръцката икономика: "Само след една до три години всичко ще се промени към по-добро, безработицата ще намалее, а благодарение на евтината драхма Гърция ще може да изнася своите продукти на европейския пазар и да привлича както туристи, така и инвеститори", твърди икономистът.

А дълговете?

Само че и новата драхма би имала един основен недъг: без значение какво ще се случи оттук нататък, гръцките дългове няма да се изпарят - те ще продължат да тегнат на бюджета, само че в евро! Така стойността на поетите дългове изведнъж ще се покачи драстично.

Връщането към драхмата не е алтернатива и поради една друга причина: твърде съмнително е дали след нужната девалвация на новата валута наистина ще се стигне до бързи успехи в експортната сфера. Освен маслини и цимент, Гърция няма почти никакви други продукти, които да са ценени на международния пазар. А за изграждането на индустрия, която да произвежда стоки за експорт, е нужен внос, който пък едва ли би бил възможен в условията на евтината драхма.

Спасението е в драхмата? Едва ли.

Има и други причини, поради които връщането към драхмата би могло да се окаже пълен провал. Според Нилс Кадрицке, автор на публикация по темата, една подобна акция се нуждае от много точно планиране и изключително добра организация - все неща, с които гръцката бюрокрация едва ли би се справила, още по-малко пък под шапката на едно правителство без управленчески опит. И още нещо не бива да забравяме, посочва Кадрицке: подобна операция изисква дисциплина и поверителност, а това са качества, които са чужди на цялата политическа класа в Гърция.

Гърците и парите

На друг аспект обръща внимание познавачът на Гърция Йенс Бастиан: "Огромното одобрение на гърците за еврото се дължи най-вече на недоверието, което изпитват към собствения си политически елит. Те просто не искат управниците им да имат достъп до машината за печатане на пари", обяснява Бастиан.

А Нилс Кадрицке обръща внимание на още една потенциална опасност: "Връщането към драхмата би превърнало социално закъсалите слоеве от населението в напълно беззащитна жертва на малцина притежатели на евро, които буквално биха изкупили страната. В резултат от това ще се стигне до най-голямото преразпределение на блага в Европа от навлизането на капитализма в бившия СССР".

Германското правителство междувременно е на мнение, че ЕС може да понесе излизането на Гърция от еврозоната - включително и поради това, че други държави в криза като Испания, Португалия и Ирландия отново показват признаци на стопанско оживление. Освен това ЕС и ЕЦБ вече разполагат с предпазни мерки, които са в състояние да осуетят прехвърлянето на гръцката криза към други държави от еврозоната. Една от тези мерки е Европейският стабилизационен механизъм, който в случай на нужда може да подпомага закъсали държави с до 500 милиарда евро.

Редактирано Септември 19, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Du6ko said:

екои съображения и разсъждения . Както знаем ефективността на работника или  служащия в Германия, Франция, Италия или Гърция е различна. И това не е от днеска , така беше през Пър Св Война , ВТ Св В., 1950 , 60 , 70 , 80 , 90 , 2000 година и т н. Това е обусловлено психологически , цивилизационно, климатически и т н.  Немецйа произвежда по ефективно, повече и по качественно от французина и италианеца, а те произвеждат по ефективно, повече и по качественно от гърка, той пък е по ефективен и производителен от Етиопеца . 

Мисля, че това е икономически расизъм, колега. Немецът от Източна Германия не беше по-различен от немеца от Западна, но икономиките им бяха различни като трабант и мерцедес; нито пък кореецът от Северна е по-различен от онзи от Южна, понякога в двете държави живеят разделени кръвни роднини, но икономиките им са; нито пък генетично българинът в САЩ е по-различен от този в Тутракан, както и този в Тутракан е по-различен от братовчед си в София, но печелят и работят различно. Мисля, че всичко е в системата.

По отношение на общата валута - ами дайте тогава да направим например ломски лев като отделна парична единица, който в ломска област да си девалвират, за да си оправят финасовите проблеми и да си надвият на харчовете, те там са най-изостанали в България, примерно, не че фиксирам точно този регион. Същото е и с еврото.

[nik1]

On 16.09.2018 г. at 23:07, Б. Киров said:

Интересно ми е да се проследи развитието на гръцката икономика в периода от 1955 до към 1975 - тогава Гърция, заедно с Япония, е най-бързо растящата икономика в света, средния темп на растеж на БВП през тези години е бил около 7.5, към средата на 70-те, въпреки Хунтата, гърците по много показатели са близо до развитите икономики в Европа. И после започва перманентен срив, който резултира в дълговата криза, но това е процес. Не мога да открия много надеждни данни в интернет за реални показатели през тези две десетилетия на възход на гръцката икономика.

Например, само частични статистики, които сами по себе си казват доста:

Това са данни от историческа статистика, сравняващи групата на EU15  и тази на OECD с показателите на Гърция от 1960-73; Гърция стои много по-добре почти по всички показатели, освен външнотърговския дефицит, явно още тогава е бил ахилесова пета на икономиката им, както и дефицита в бюджета, но тогава е бил под контрол, през 1980 е бил едва 23 % от БВП

това са малко по-подробни показатели за по-късни години - 1970-2000 и вече показват тенденции в развитие: секторът на индустрията им от 30 % се свива на 20, днес почти го няма, във Фактбук на ЦРУ дори не са го означили; освен това публичният сектор е набъбнал до 40 % от 30, като слагам тук образованието и здравеопазването

Тази графика е "трепач" - от 1994 Гърция де факто плаща само лихви по дълг, без да може да намалява главницата, като трупа още по-голяма главница, това е "сицилианската примка", колкото повече я дърпаш, за да я разхлабиш, толкова повече се задушаваш

Тази също е много показателна: каквото са вдигали като продуктивност е било до 1980, след това едно "плато" до 1990 и леко вдигане до 2000

Тази показва как започват да захранват икономиката им с траншове от ЕС, това са проценти от БВП, здраво папкане е падало, през тези години растежът им като цяло, според мен, може и да греша, лесно е да се провери, не надхвърля тези проценти на европейски трансфери; но дълговете си вървят заедно с лихвите

И тази е красноречива, текстът е писан от един разгневен, незнайно на кого, гръцки икономист, но графиката си я бива - показва какво е ставало с външнотърговския им дефицит през годините като процент от БВП, в случая гъркът си го изкарва на германците, като ги изкарва тях виновни за гръцките беди при износа и вноса, горе е германската графика на положително салдо през същите години; може би има частичен резон във воплите му

+

Ето една графика:

Ръста на БВП на глава от населението в Гърция за 2-те десетилетия преди 1980-та е над 6 процента, втори след този на Япония

Виждаме че също икономиката преододолява бързо петролната криза през 1974 година..

Какво се случва след 1980-та? Може би трява да се разбере и анализира добре управлението на ПАСОК на Андреас Папандреу -т.е т.н декадата на икономически популизъм

Папандреу е не само икономически популист, той е популист в класическия смисъл, изполващ реториката "народа срещу истаблишмента", като истаблишмента са "олигарските и капиталистите, прокараващи интересите на чуждия капитал"

Имам някаква теза или идея (тя не е изцяло моя )

От всичките мерки които предприема ПАСОК на Андреас Папандреу, може би най-деструктивната е

1) че държавният апарат и държавнарта икономика набъбват (извъшва се и национализция  на стратегически сектори), заплатите, бонусите и привилегиите за държавните служители нарсатват много

2) втора по ред е въвеждането на прогресивно данъчно облагане и насочването на парите към дребната средна класа

Всичко изглежда добре на повърхността (като за пред народа) но всъщност това се отразява на икономиомиктата зле

 

Та тезата ми е: Тези мерки и това управление превръщат традиционния за гръцкото обществото (традиционенни) клиентлизъм , патернализъм и непотизъм в държавна докрина и норма за политическите партии.

1) Всяка следваща на власт партия, за да спечели електората като клиент, трябва да предлага същото или повече.

2) Освен това тази средна класа е зависима и клиентилистка ,а не меритократична и успяла заради със  своите способности

3) Нещо повече (мисlя че съм го споменавал някъде): добре платеният и раздут публичен сектор привлича квалифицираните кадри, и за private сектора има дефицит

т.е наличието на добре платен и раздут публичен сектор изкривава пазар на труда в негативна за private сектора насока

4) За евросубсидиите и еврофондовете вече дискутирахме - те се насочват към секторите с ниска добавена стойност,

 

Ето няколко публикации във връзка с щедрия държавния сектор и профсъюзите:

https://www.dw.com/bg/широките-гръцки-пръсти/a-5535388

Широките гръцки пръсти

Бонус за идване навреме на работа, за използване на компютър, за владеене на чужд език - това са само някои от най-абсурдните примери за "щедрото" боравене с парите на гръцките данъкоплатци. Ето още такива "прегрешения":

 

Как се прахосват пари

Държавните служители могат да се пенсионират на 50-годишна възраст. Има администрация за едно езеро, което изобщо не съществува, а лесничеите получават надбавка за това, че работят на открито. Всичко това звучи абсурдно, но е нищо в сравнение с нещата, които ще изброим оттук нататък:

Гръцки стандарт: 14 месечни заплати

Неомъжени или разведени дъщери на работещи в публично-правния сектор получават след смъртта на родителите си тяхната пенсия. Около 40 000 жени в Гърция са облагодетелствани от този регламент, който струва около 550 милиона евро на година. Това обременява социалната система дотам, че според изчисления на експерти без радикални ограничения през идните 15 години социалната мрежа в страната ще рухне.

 

"Подаръци" за всички от сърце

 

От пълна разруха е застрашена и пенсионната система. Ето защо: държавните чиновници се радват не само на пълна защита срещу уволнения. Те могат да излизат и да получават пенсия също и преди да са навършили 50 години. Това великодушно правило е причината, поради която държавните разходи за пенсии в Гърция растат много по-бързо, отколкото в другите страни от Европейския съюз.

Това далеч не е единственият пример за облагодетелстване на държавни служители. Чрез различни бонуси те могат да печелят допълнително - до 1.300 евро на месец. Парични надбавки се отпускат например за използването на компютър, за владеенето на чужд език или за идване навреме на работа...

И още абсурди: всички на държавна служба в Гърция получават 14 месечни заплати. Половин месечна заплата има за Великден. Другата половинка се изплаща през лятото. 14-та заплата идва по Коледа, което облагодетелства една част от браншовете - таксита, ресторанти и фризьорски салони могат съвсем легално да изискват специална, по-висока цена, като един вид коледен подарък.

Да си на държавна служба в Гърция...

На коледен подарък прилича и отношението на държавата към един провалил се концерн. Години наред профсъюзите блокираха приватизацията на безнадеждно задлъжнялата авиокомпания Олимпик Еруейз. Това струваше милиони на данъкоплатците, докато работещите в авиокомпанията можеха да летят безплатно докъдето си поискат. (моя вметка: положението с OSE преди да го купи италианската държавна компания беше същото ,не милиони, а милиарди -мисля че ЕК задейства нянакви процедури за над милиадр евро, дадени като подарък на OSE в нарушение на чл. 107)

 

https://www.dw.com/bg/бисери-на-уникална-балканска-находчивост/a-5299787

Бисери на уникална балканска находчивост

Мотиви, с които един Кустурица отново би смаял света. Сюжети като по приказка от 1001 нощ. В случая на Гърция обаче става дума за една гротескна традиция, в която вероятно биха се припознали и други балкански страни.

 

Нагушване по гръцки

В лагера на бунтуващите срещу гръцките мерки за икономии преминаха и аптекарите - поради наредбата да намалят цените на около хиляда безбожно скъпи лекарства. Опълчиха се също и финансовите служители. Те пък защото правителството реши да замрази заплатите им и да окастри избуяващия бурен на привилегиите.

Нагли, но изобретателни

 

Говорител по телевизията - в Гърция това е тежка професия

 

Ръмжат от недоволство и други галеници на държавата - например данъчните инспектори, които от край време без каквито и да било възражения уважават данъчни декларации, с които лекари и адвокати удостоверяват доход под 12 хиляди евро на година. Поради това те не трябва да плащат никакъв данък, въпреки яхтата на пристанището и вилата на курортния остров. За 2008 един известен лекар представи данъчна декларация, документираща, че е спечелил за цялата година цифром и словом 800 евро. И данъчните му повярваха...

Умението на гърците да черпят облаги предизвиква у чужденеца удивление, тъй като безочливостта е гарнирана с фантазия. Пристанищните работници в Пирея успяха да издействат да им се заплаща не според броя на отработените часове, а според стойността на съответния товар. Това им гарантира заплата от около 10 000 евро на месец!

Премия за онези, които идват навреме на работа!

Забележителна е също и изобретателността на държавните служители в стремежа да се сдобият с още някоя и друга парична добавка. Така чиновниците в парламента успяха да наложат искането си за 16-месечна заплата. Винаги пък, когато синдикатите поставят искания за увеличения на заплатите, официално правителството остава непреклоннно, прави обаче друг един жест - отпуска премии за най-различни трудови заслуги, между които и за идване навреме на работа!

Говорителките и говорителите по телевизията пък, заедно с още 300 други професионални групи, се вместват в списъка на упражняващите тежки и нездравословни професии, което им гарантира ранно пенсиониране при оптимални условия.

 

Редактирано Септември 19, 2018 от nik1

[Du6ko]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Мисля, че това е икономически расизъм, колега. Немецът от Източна Германия не беше по-различен от немеца от Западна, но икономиките им бяха различни като трабант и мерцедес; нито пък кореецът от Северна е по-различен от онзи от Южна, понякога в двете държави живеят разделени кръвни роднини, но икономиките им са; нито пък генетично българинът в САЩ е по-различен от този в Тутракан, както и този в Тутракан е по-различен от братовчед си в София, но печелят и работят различно. Мисля, че всичко е в системата.

По отношение на общата валута - ами дайте тогава да направим например ломски лев като отделна парична единица, който в ломска област да си девалвират, за да си оправят финасовите проблеми и да си надвият на харчовете, те там са най-изостанали в България, примерно, не че фиксирам точно този регион. Същото е и с еврото.

По отношение на немците от изт и зап Германия. Първия канцлер на ФРГ - К Аденауер е казал - " На изток от Елба в немските земи живеят славяни , които са забравили кой е дядо им " .  Аденауер е смятал, че немците са прилежни работяги, обичащи музика и танци - валси. Донякъде е имал право. В Западние части на Германия никога не е имало що годе някаква силна държава - там са разни дребни княжества , баронства графства и херцогства. На Изток ( Германският ) благодарение на славянският елемент са се образували силните немски държави - Бранденбург - Прусия и Австрия. И долу горе свястните немски страни - Саксония и Бавария са също на изток , а не на Рейн. Рейнските немци където няма СЛАВЯНСКА КРЪВ са слабаци , които са неспососбни да се организират в свястна държава. Прусаците и Австрийците са имперски нации понеже имат славянска бойна кръв. Саксонците също са със силен славянски елемент, Баварците също заслужават уважение ! Момчетата имат хубава БИРА и кремвирши и са наследници на Келтите !

 

Останалите немци са прилежни арбайтери , еснафи.

 

Рейнска, немска германия е жалка картинка що се отнася до ДЪРЖАВНОСТ. В областтта на икономиката да западните немци са добри. 

Не случайно ФРГ са доволни от американката , английската и френска окупации. Източните немци - ГДР овците и Австрийците СЕ ОСВОБОДИХА от окупации. За съжаление днем източните немски провинции скоро ще бъдат пак окупирани. 

[Du6ko]

Преди 22 минути, Б. Киров said:

Мисля, че това е икономически расизъм, колега. Немецът от Източна Германия не беше по-различен от немеца от Западна, но икономиките им бяха различни като трабант и мерцедес; нито пък кореецът от Северна е по-различен от онзи от Южна, понякога в двете държави живеят разделени кръвни роднини, но икономиките им са; нито пък генетично българинът в САЩ е по-различен от този в Тутракан, както и този в Тутракан е по-различен от братовчед си в София, но печелят и работят различно. Мисля, че всичко е в системата.

По отношение на общата валута - ами дайте тогава да направим например ломски лев като отделна парична единица, който в ломска област да си девалвират, за да си оправят финасовите проблеми и да си надвият на харчовете, те там са най-изостанали в България, примерно, не че фиксирам точно този регион. Същото е и с еврото.

Същото се отнася и за КОРЕЯ и КИТАЙ ! СЕВЕРНА Корея и Северен Китай са ГОРДИ , независими държавообразуващи елементи. Пекин и Пхенян, Сиан ( Чан Чан и Лоян ) са центрвете на държавността.  Южните части на Корея и Китай - Сеул, Пустан, Хонконг , Шанхай са търговски и икономически центрове.

Ако Пхенян и Сеул се обединят , новата КОРЕЯ ще е по силна и от Япония ! 

Столиците и държавообразуващите елементи на Независими Корея и Китай са на север. На юг са икономическите центрове и колониалните придатъци. 

Същото се отнася и за Индия - СЕВЕРА на Индия е държавообразуващ елемент. Там са столиците , управлението , администрацията. 

[Б. Киров]

Преди 16 минути, nik1 said:

Ръста на БВП на глава от населението в Гърция за 2-те десетилетия преди 1980-та е над 6 процента, втори след този на Япония

Виждаме че също икономиката преододолява бързо петролната криза през 1974 година..

++ Тази графика почти напълно съвпада с другата на производителността:

 

Преди 16 минути, nik1 said:

Тази също е много показателна: каквото са вдигали като продуктивност е било до 1980, след това едно "плато" до 1990 и леко вдигане до 2000

Привилегиите за държавни служители звучат като гротеска, но явно е имало такива неща. Това също изглежда като подигравка със здравия разум:

Фигура 12: Минимални заплати: EUR / месец

През 2012, когато са на върха на кризата, минималната им заплата е по-голяма от тази на испанците, и почти равна на тази на шведите, които имат три пъти по-голям БВП и много по-малко дългове. При това минималната заплата не се определя почасово, а месечно със закон и от нея се определя и средна заплата административно, която по онова време е била над 1650 евро, облагодетелстващо предимно чиновниците на държавна служба, а те са много и както се вижда с най-невероятни допълнителни привилегии.

[Б. Киров]

Преди 22 минути, Du6ko said:

За съжаление днем източните немски провинции скоро ще бъдат пак окупирани. 

Доста неясно се изразявате. Какво имате предвид - че са били скоро окупирани от западните провинции или че са били окупирани от милиарди германски марки, които западната част изля в тях, за да изравни стандарта на двете части на Германия. Или нещо друго?

[Б. Киров]

За еврото и за връзката му с долара в частност и по-обобщено на взаимната свързаност на западната икономика, визирам Европа и САЩ, в контекста на които се намират и страните, за които говорим в тази тема, в това число и България:

 

Общ БВП на света 2017: 79 млрд. долара

БВП на ЕС и САЩ: 36 млрд. долара

Общо преки чужди инвестиции в света направени в страна от друга страна, входящи:

Европа има 4 трлн. инвестирани в САЩ

САЩ имат в Европа 6 трлн. преки инвестиции

Преките инвестиции на двете страни една в друга са 30 % от всички направени в света инвестиции

Отделно инвестициите на САЩ и Европа в трети страни са повече от 50 процента от всички направени преки инвестиции в света.

Така изглеждат инвестираните световни пари, според Евростат. Не всичко е пари в този свят, но това са много пари.

[Du6ko]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

Доста неясно се изразявате. Какво имате предвид - че са били скоро окупирани от западните провинции или че са били окупирани от милиарди германски марки, които западната част изля в тях, за да изравни стандарта на двете части на Германия. Или нещо друго?

Отново се бърка топлото с мекото . Да западните части на Германия и южните на Корея са доста по - богати от съответно Източните и Северната част на Германия / Корея. Също така и в Китай Гуанджоу е по - богата от Манджурия и даже Шанхай е по- развит и богат от Пекин. За това спор няма. Но Пекин и северен Китай , Северна Корея и Изт Германия се бореха срещу окупацията от чужди страни - Япония  , САЩ , СССР. За тях по - важно е да са независими.

За други най- важното е да си добре, както мъдро казва народа - "Преклонената глава , остра сабя не я сече"  Те са както тия които предпочитат да работят на сигурна работа и да се подчиняват и да си получават своята гаратирана заплата. Други предпочитат да работят сами за себе си , на свой риск и страх. Аз лично предпочитам да работя на някаква служба и за това завися от началниците си. Но имам няколко приятеля които се занимават с дребен и даде среден бизнес на свой страх и риск . Аз завися от началнитците си и имам гарантирана заплата - така както Ю Корея или ФРГ , други сами се борят за своя бизнес и са независими. 

[nik1]

Преди 27 минути, Du6ko said:

Отново се бърка топлото с мекото . Да западните части на Германия и южните на Корея са доста по - богати от съответно Източните и Северната част на Германия / Корея. Също така и в Китай Гуанджоу е по - богата от Манджурия и даже Шанхай е по- развит и богат от Пекин. За това спор няма. Но Пекин и северен Китай , Северна Корея и Изт Германия се бореха срещу окупацията от чужди страни - Япония  , САЩ , СССР. За тях по - важно е да са независими.

За други най- важното е да си добре, както мъдро казва народа - "Преклонената глава , остра сабя не я сече"  Те са както тия които предпочитат да работят на сигурна работа и да се подчиняват и да си получават своята гаратирана заплата. Други предпочитат да работят сами за себе си , на свой риск и страх. Аз лично предпочитам да работя на някаква служба и за това завися от началниците си. Но имам няколко приятеля които се занимават с дребен и даде среден бизнес на свой страх и риск . Аз завися от началнитците си и имам гарантирана заплата - така както Ю Корея или ФРГ , други сами се борят за своя бизнес и са независими. 

 Политиката е конюктура, изкуствен и/иули конюнктурен конструкт..

Културата е нещо сравнително константно Някои от културените особености са на хиляди години, други на стотици, и културата отразява не политическите виждания на дадената общност, и  не на какви модели се отдава важност (тук става дума за цивилизационна принадлежност, тя може да се смени рамките вътре на едно поколение, защото цивлизация и култура са различни неща  - вижте колко са различни европейците) а на простите неща;
Като това как взаимодействаме с другите,(вкл отношението ни към законите институциите които са общи за общността),....  до това как си подреждаме ценностите хората в даденото общество..

Разбира се културата е монотипна и затова се оценява в скала.

В тази връзка - няма значими регионални разлики между източногерманеца и западногерманеца, няма такива и между северокорееца и южнокорееца.

И източно-германците и западно-германците преобладаващо (преобладаващата част) предпочитат да работят в голяма компания,и да не си сменят често работното място (това обаче не важи като цяло за американците, те са съвсем друга култура)

И западно-германецът и източногерманецът преобладаващо уважават закона, уважават писаните правила и норми, и ръководителите и институциите си (това пък не важи за балканците, още по-малко за ромите).

И източногерманците и западногерманците (преобладаващо) не проявяват нетолерантност към другите (е.... ако дойдеш в България може да видиш какво е  всекиденвна н нетолерантност, тровене на живота на другите, смъртна завист и интриги, невъзможност за сработване

И източногерманците и западно-германите са скромни хора, не обичат да изпъкват, показват или гордеят (това не важи за латиносите , арабите, за западноафриканците и в немалка степен за американците от САЩ)

И източногерманците и западно-германите преодладаващо не цакат системата  (вижте гърците)

И източногерманците и западно-германите преодладаващо  могат да се сработват в колектив (а в България)

И така нататък..

 Та Киров е съвсем прав- разликата между фолсфагена и трабанта е само в това в каква икониомика и система се произвежда - дали в пазарна или командна..

[новорегистриран2]

On 17.09.2018 г. at 5:07, Б. Киров said:

Интересно ми е да се проследи развитието на гръцката икономика в периода от 1955 до към 1975 - тогава Гърция, заедно с Япония, е най-бързо растящата икономика в света, средния темп на растеж на БВП през тези години е бил около 7.5, към средата на 70-те, въпреки Хунтата, гърците по много показатели са близо до развитите икономики в Европа. И после започва перманентен срив, който резултира в дълговата криза, но това е процес. Не мога да открия много надеждни данни в интернет за реални показатели през тези две десетилетия на възход на гръцката икономика.

Поздравления за труда!

От посоченото виждам, че индустрията рязко спада след 1980. Защо? 1. Не е конкурентноспособна на западните им конкуренти;

2. Явно не е била насочена към cutting edge технологии, а към задоволяване на местните нужди.

3. Имала е конкурентни предимства, когато заплатите са били ниски и гръцкия пазар затворен. През 80-те това се променя.

4. През 80-те Гърция би трябвало да преживее криза, която да доведе до оздравяване на икономиката. Но еврофондовете се явяват като спасително въже и кризата е отложена с 30 години.

Ето интересен линк с данни http://www.greekdefaultwatch.com/2010/09/did-1980s-ruin-greece.html

[nik1]

"4. През 80-те Гърция би трябвало да преживее криза, която да доведе до оздравяване на икономиката. Но еврофондовете се явяват като спасително въже и кризата е отложена с 30 години. "

Отговорът на тази криза , бих я нарекъл трансформация, според мен щеше да се случи по без опустушения за гръцката икономика, но един нормален начин, ако икономичския популизъм не беше станал "норма".. Получи задълбочаване и мултиплициране на проблемите на гръцката икономика.

[Frujin Assen]

Извинявам се за офтопика. Но искам да покажа нещо на Ники и Киров.

Цитирай

Не „тънка червена линия”, а линия във всички цветове на дъгата свързва Държавна сигурност с властта и бизнеса през последните 30 години. Това подчерта в студиото на предаването „120 минути” по БТВ членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева.

https://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/vreme-za-otgovor/ekaterina-boncheva-otnosno-ds-i-biznesa-za-milioni.html

Аз като говоря, че българския бизнес не страда от корупцията, а я създава- не ми вярвате, като говоря, че нашия бизнесмен по презумпция е комунист и свързан с ДС вие пак не ми вярвате. Като ви говоря, че нашите бизнесмени не могат да оцелеят в нормална пазарна среда вие пак не ми вярвате. 

Белким повярвате на Екатерина Бончева, която е автентично дясна антикомунистка и чете досиетата.

[Б. Киров]

Преди 5 часа, nik1 said:

"4. През 80-те Гърция би трябвало да преживее криза, която да доведе до оздравяване на икономиката. Но еврофондовете се явяват като спасително въже и кризата е отложена с 30 години. "

Отговорът на тази криза , бих я нарекъл трансформация, според мен щеше да се случи по без опустушения за гръцката икономика, но един нормален начин, ако икономичския популизъм не беше станал "норма".. Получи задълбочаване и мултиплициране на проблемите на гръцката икономика.

 

Преди 5 часа, новорегистриран2 said:

От посоченото виждам, че индустрията рязко спада след 1980. Защо? 1. Не е конкурентноспособна на западните им конкуренти;

2. Явно не е била насочена към cutting edge технологии, а към задоволяване на местните нужди.

3. Имала е конкурентни предимства, когато заплатите са били ниски и гръцкия пазар затворен. През 80-те това се променя.

4. През 80-те Гърция би трябвало да преживее криза, която да доведе до оздравяване на икономиката. Но еврофондовете се явяват като спасително въже и кризата е отложена с 30 години.

Ето интересен линк с данни http://www.greekdefaultwatch.com/2010/09/did-1980s-ruin-greece.html

Ако се опитаме да разглеждаме икономическата политика на Гърция след войната до 1980 и след това до наши дни, могат да се установят някои много интересни особености в политическата философия на тези два периода при вземане на икономически курс и политики. При това можем да направим това в контекста на случващото се в Европа и света.

Периодът 1945-1980 най-общо казано можем да сложим под знаменател „десни и център-десни политики” в икономиката на Гърция. Веднага след войната Гърция е разкъсана от гражданска война между комунисти и антикомунисти, която завършва със забраната на комунистическата партия и поставянето й извън закона. На практика лява легитимна партия няма, дори автентична социалдемократическа такава.

Планът Маршал поставя разсипаната гръцка следвоенна икономика на крака, както и цяла западна Европа. До началото на 60-те в Гърция управлява дясна консервативна партия с рестриктивна фискална дясна политика и философия, която е изместена от по-либерална, но също автентична център-дясна коалиция на Георгиус Папандреу-старши, първият от династията Папандреу. Но по същество, тази център-дясна коалиция не променя икономическата философия на предходното дясно управление, нито пък това става по време на военната Хунта. Голямата промяна към ляв завой, който според мен, е популистко и псевдоляв идва след поемането на властта от ПАСОК, чиито създател е Андреас Папандреу-син.

ПАСОК на Папандреу идва на власт точно когато в САЩ, Европа и Съветския блок стават решаващи промени на цялата властова структура и концепция за развитие на икономиката. Парадоксалното е, че докато в САЩ и Западна Европа се променя цялата ляво-либерална насока, изразена в икономиката като кенсианство, преразпределение и печатане на пари, към дясноконсервативни ценности, в Гърция става точно обратното – ПАСОК изповядва и практикува философията на преразпределение, държавна намеса и клиетелизъм, тоест гръцки вариант на „крони капитализма” с пълна пара.

Защо се случва това и как е възможно в онзи момент на „обръщане на палачинката” в световен мащаб – според мен, по конюнктурни, политически причини. Гърция е абсолютно необходима на САЩ, Западна Европа и НАТО по онова време като твърд съюзник на Балканите и надеждна част от Южното крило на НАТО – ето защо западноевропейските лидери и американците си затварят очите за вътрешните политики на популистите от ПАСОК, те са без особено значение за тях, поне не толкова важни колкото твърдото и гарантирано участие на гръцките им съюзници в по-важния фронт срещу комунизма и Съветския блок.

И докато в САЩ идва като икономическа политика десния рейганизъм, а в Европа "тачъризма", десните икономически политики на канцлера Кол в Германия и голистите, след Де Гол във Франция са актуални, периферна Гърция разгръща едно позъкъсняло гръцко сиртаки на преразпределение, клиентелизъм и големи разходи, без фискална дисциплина и стратегия за растеж на БВП и производителност, характерни за изминалите две десетилетия в западния свят. При това това своеобразно политическо и популистко заиграване с „широките народни маси” се практикува и от двете основни партии, които всъщност са династиите Папандреу и Караманлис – едната /Папандреу/ го играе „ляво”, другата /Караманлис/ си служи с дясна реторика, но по същество и двете са ренегати от старите класически десни и десно-центристки партии, които сега нито са десни, нито леви, нито центристки, а по-скоро клиентелистки.

По същото време /началото на 80-те/ комунистите в Китай започват своя голям завой надясно към капитализъм, който продължава успешно и днес, а комунистите в Съветския съюз започват да „либерализират” вкостенилата се сталинска система по време на Брежневския застой с „перестройка и гласност” /неуспешно/.

Гърция, по-скоро гръцките политици от двете управляващи династии, залагат бъдещето на страната си в икономически план, като брокерски го търгуват на световната политическа борса за временни ползи и без икономическа перспектива.

[Б. Киров]

Какво и защо и как се е случило с икономиката на Гърция между 1960-2017 изразено в статистически графики:

 

БВП на Гърция в константни долари от 2010 г. Гръцкият БВП между 1960 и 2016 скача от 56.5 млрд. през 1960 до 184.6 млрд. през 1980, тоест над 350 % за 20 години, след което за следващите 27 години бележи най-голям растеж до 332 млрд. през 2007, което е по-малко от 180 % и спад на 247 млрд. през 2016; средната му стойност за целия 56-годишен период остава 195 млрд., тоест една стойност, която е почти равна на постигнатото до 1980. И това въпреки изливаните безвъзмездно в гръцката икономика помощи от ЕС.

В константни долари от 2010 БВП на глава от населението изглеждат още по-зле при сравнението между двата периода 1960-1980 и 1981-2016 за втория: през първия период имаме нарастване от 6799 на 19 143 долара за 20 години или растежът е 300 %, след което през втория 36 годишен период имаме един връх от 30 000 долара пак през 2007, което а растеж от 70 % спрямо 1980 и спад на 22 600 през 2016, като средната стойност за целия 56-годишен период остава 19055, тоест по-малка от постигнатото до 1980. На практика няма почти никакъв растеж между 1980-1996 за този показател, цели 16 години! После има едно сравнително голямо, но кратко, покачване след въвеждането на еврото през 2002 до 2007, и рязко пукване на балона след 2008, за да се върнат нещата на изходна позиция от 2001 /засега/.

 

Една много показателна статистика на философията на гръцката икономика – тя е консуматорска и „изяждаща произведеното в аванс” – гърците увеличават консумацията на произведения БВП до 75 % точно в разгара на дълговата си криза, затънали до гуша в дълг, вместо да стегнат колана и да инвестират в производствен капитал – дори и след този връх и при всички рестрикции и намаляващ силно БВП, гръцките домакинства и държава продължават да консумират над 70 % от БВП и до 2017, при положение в развиващите се и развити икономики се отделят между 20-30 % за инвестиции в капитал и отделно други обществени разходи, гърците свиват точно инвестициите в дълготрайни активи и производствен капитал, но запазват високия процент на консумация от БВП.

 

 

Ето обратната страна на същата графика – инвестиции във фиксиран капитал в млрд. долари – през 1995 те са били по-малко от 5! Това е недопустимо ниско, после, заедно с повишаването на консумацията ги вдигат до рекордните /!?/ 18 през 2007, защото тогава пазарът искаше стоки, преди кризата, за да ги смачкат отново до към 5 през 2017; което означава, че икономии се правят от инвестиции във фиксиран капитал, а не от консумация и обществени разходи; така подготвят „светло бъдеще” са икономиката на следващите поколения, залагат им бомба със закъснител.

 

Така изглежда консумацията на гръцките домакинства в млрд. долари между 1970-2016: от 8 млрд. през 1970 тя става 238 млрд. през 2008; апетитът идва с яденето, като братята гърци все по-ускорено започват да „ядат” условно казано по-големи части от произведеното през годините от тях – за 38 години „апетитът” им за консумация нараства 80 Пъти или 8000 %, но не и производителността, те си изработват психика на „богати бедняци” – през 1970 произвеждат 117 млрд., от които консумират 8, но през 2007, когато са произвели рекордните за тях 332 са изконсумирали 238 – и това е само консумацията на домакинствата, държавната е допълнително.

 

Как става такава ударна консумация – с растящи дългове, естествено, няма безплатни обеди. Между 1994-2013 дългът на гръцките домакинства нараства от 5.5 % от БВП на 65.3 % от БВП или над 1200 %; пир по време на чума, дългове и растяща консумация, две в едно.

 

А какво се случва със спестяванията през същия период показва тази графика – от 37 % през 1976 те се свиват на 4.8 % през 2011, за да се закрепят на около 10 % след това.

 

Ето какво се случва с гръцката индустрия между 1995-2016, графиката показва какъв процент от БВП дава тя; без коментар

 

Единственият светъл лъч в мрака на гръцката драма – сферата на услугите е в добра кондиция и продължава да крепи разклатения БВП; тя изработва за него около 80 %, като от тях 18 са само от туризъм, туризмът даже нараства като абсолютни стойности продукт.

 

Индекс на цените на стоки и услуги от основна потребителска кошница за средно градско домакинство: от 1.15 точки през 1960 те отиват на 8 точки за 20 години през 1980 /7 пъти/, след което скачат от 8 на 111 през 2012 или 14 пъти спрямо 1980 и близо 100 пъти спрямо 1960.

 

Източник за цифрите и графиките:

https://www.theglobaleconomy.com/Greece/cpi/

 

[Б. Киров]

On 20.09.2018 г. at 6:56, новорегистриран2 said:

Ето интересен линк с данни http://www.greekdefaultwatch.com/2010/09/did-1980s-ruin-greece.html

Споделям в основни линии виждането на автора, който пише за Гърция след 80-те години на миналия век:

"...политиката се основаваше на преразпределение на доходите и създаде чувство за право, което не е свързано с възнаграждение от усилията. Езикът и икономическата философия на 80-те години създадоха голяма част от днешните проблеми. Това намери отражение не само в силни обществени организации като профсъюзите, но и по-важното - голяма част от населението считаше за справедливо държавата да определя размера на заплатите и да участва в икономиката.
И все пак тази кампания за преразпределение - заедно с влизането на Гърция в Европейската икономическа общност, уреждането на монархическия въпрос и легализирането на комунистическите партии - помогнаха за укрепване на демокрацията. Лявото движение в политиката, дотогава или маргинализирано или преследвано, не само стана част от основния поток, но се превърна в основен поток. Всъщност, от 1981 г. партиите от лявата страна са печелили над 50% от гласовете на всички избори, с изключение на април 1990 г.
Това е обратната страна на икономическия колапс: големите сегменти от гръцкото население, често с експлозивни тенденции, бяха включени в политическия мейнстрийм. Гърция успя да установи рамка, в която споровете бяха решени, макар че харченето на пари се превърна в главен съдия за решаване (дори нещо като доктор за спешна помощ) на националните антагонизми.
Това, че тази политическа стратегия от 80-те години на миналия век помогна за укрепване на демокрацията, далеч не е оригинална теза, но рядко се поставя в контекста на "консолидиране на демокрацията чрез изразходване на толкова много пари, което разруши икономиката". Очевидно е невъзможно да се тества контра-фактологията - можеше ли да се нормализирали политиката без тези свръх-масивни държавни разходи? Никога няма да разберем това."

Бих отишъл малко по-далече от неговото заключение "никога няма да разберем това", ако пак се обърнем за сравнителен анализ към социалдемократическа Швеция през тези години: там икономиката, макар и управлението на държавата да е ляво, дори реално по-ляво като данъчна и социална политика от гръцките леви, преминава плавно и нагоре през 80-90 години на 20-ти век и продължава същия възходящ тренд и през първите две десетилетия на 21-ви. Швеция е блестящ и много силен социалдемократически контрапункт на популистко и псевдо-лявото клиентелистко управление на ПАСОК и бутафорния му псевдо-десен опонент Нова Демокрация в Гърция. С обществен сектор по-голям от гръцкия /около 50 % от БВП/, с данъци по-високи от гръцките, шведската икономика запазва висока производителност на промишлеността си, ефективност на обществения сектор и строга фискална дисциплина на държавни харчове без дефицити и дългове. Следващата принципна дясна политиката по отношение на икономиката Гърция, е надминавала Швеция в периода между 1960-80 по темпове на растеж на БВП осезателно.

Всичко идва след 80-те и спадът не е причина, а следствие на опорочена като генезис и идеология политическа каста, както и липсата на истинска лява партия и изфабрикуването на неин сурогат.

Проблемът е в управляващата политическа класа, той става икономически и системен.Според мен, последиците ще бъдат много по-дългосрочни, защото няколко поколения гърци са живели и възпитани с "чувство за право, което не е свързано с възнаграждение от усилията."

Нещо, което до известна степен по мое мнение има почва и в България и би могло да бъде най-голямата пречка пред излизането от капана на средните доходи.

[Б. Киров]

Някои сравнения между икономически показатели на България, Гърция и Турция в хронологичен план, които, според мен, показват определени тенденции. Най-напред с уговорката, че икономиката на Турция расте най-вече от реализация на продукция на вътрешния си пазар, но е много обвързана финансово, технологично и като пазар с икономиката на ЕС; турците се възползват от всички предимства на европейския пазар и технологии, но запазват вътрешния си пазар предимно за техни производители, техния външен оборот е сравнително нисък и въпреки отрицателното салдо, това не се отразява съществено на ръста на БВП. Друга характерна особеност на турската икономика е, че тя е извънредно концентрирана в европейската част, по-точно в Истанбул; Истанбул /15 млн./ с по малко от 18 % от общото население дава 40 % от БВП на Турция и като БВП  е повече от България и Гърция взети заедно, а и от почти половината държави в Европа, Истанбул е нещо като "държава в държавата" в икономически план, само в него живеят 35 турски милиардери /по класацията на Форбс/, в Гърция общо милиардерите са 4 за миналата година, в България /официално оповестили се/ те са 0.

https://www.istka.org.tr/media/1253/istanbul-fact-sheet-en.pdf

 

Тази графика показва БВП на глава от населението в период 1960-2015 в константни долари от 2010:

1980

Б – 3200

Т – 4980

Г – 19140

2015

Б – 7600 –      нарастване    137%

Т – 13900 –                            179 %

Г – 22600 -                             12 %

Отделил съм 1980 и 2015 г. като точки за сравнение и съм означил срещу сумата в долари за съответната страна процент на растеж за всяка от трите страни

Това е графика е за период 1990-2015, но вече в долари по покупателна способност на глава от населението:

1990

Б – 9290

Т – 11400

Г – 20 680

 2015

Б - 17 000 –                            нарастване    83 %

Т – 23 400 –                                                   102 %

Г – 24 100 –                                                    11 %

Това са стойности в проценти от БВП на капиталови инвестиции за два периода за трите страни - Турция и Гърция си разменят местата

1965 - 80

Б –                  35 %

Г –                   40 %

Т –                  15 %

 

1996-2015

Б-                    25 %

Г –                   15 %

Т-                    27 %

1996-                                       2015

Б- 21-                                      28

Г –21-                                     15

Т- 32-                                      32

Това са фиксирани в проценти стойности на дял от БВП от индустрия за трите държави през 1996 и 2015

28 % за България, 32 % за Турция и около 15 % за Гърция през 2015, като фабричното продукция е предимно текстилна и хранителна; нефтопреработващата и свързаната с нея химическа промишленост са другия голям сектор от гръцката индустрия. Липсата на капиталови инвестиции за обновяване на производствената база прави гръцката фабрична индустрия не конкуретно способна и е една от главните причини за външнотърговския дефицит на Гърция, гърците не съумяват да задоволят с фабрични стоки собствения си вътрешен пазар и внасят почти всичко отвън. България, която също е член на ЕС от 2007, за разлика от Гърция, се възползва от европейските пазари за своята фабрична продукция и индустрия и инвестира в нея съществен дял от БВП; същото прави и Турция. Причината за упадъка на гръцката индустрия не е единствено и главно голямата конкуренция на развитите европейски икономики, такава има и пред българската и пред турска промишлена продукция, причините са цялата икономическа философия на управлението десетилетия наред да се облагодетелстват със закони и дотации предимно селското стопанство, дребния бизнес и държавния непроизводителен сектор. Гърция няма крупни индустриални конгломерати, за разлика от Турция, защото държавата не оказва съдействие за това – по класациите на Форбс в Гърция има 3-4 милиардери, които са в сферата корабния бизнес и финансите; в Турция само в Истанбул има 35 милиардери, преобладаващо от сферата на индустрията.

Това е дълг на домакинствата като процент от БВП /България липсва на графиката, но съм добавил цифрата/

2017

Б –                  32.7 %

Т –                  17.4 %

Г –                   62 %

Това са спестяванията в трите държави като процент от БВП през 1980 и 2015

1980-                                       2015

Б – 37 % –                               23 %

Т – 13 % -                               25 %

Г – 30 %-                                10 %

Преки чужди инвестиции в млрд. долари:

Б - $45.26 billion (31 December 2016 est.).)

Г - $30.8 billion (31 December 2016 est.)

Т - $133.2 billion (31 December 2016 est.)

Пропорционално на БВП, гръцките преки чужди инвестиции са около 15 % от БВП, турските  около 18 %, тези в България са около 80 %; България стои най-добре по този показател в сравнение със съседите си, а и с повечето страни в света. Според мен, главната причина за това са благоприятните данъчни условия и човешкия капитал.

 

Резерви в чужда валута и злато:

2015

Б- 22 млрд. долара  - около 40 % от БВП

Г –6 млрд.  –              около 2.5 % от БВП

Т- 110 млрд. –            около 12-13 % от БВП

Този показател е важен при получаване на нови кредити, защото големите резерви гарантират възможност на държавата да изплаща лихвите по кредитите

Помощи в от икономически мигранти, изпратени в съответната страна, изразени като процент от БВП:

2015

Б-                                2.98 % от БВП

Г –                               0.22 %

Т-                                0.16 %

България получава около 15 пъти повече пропорционално на своя БВП от Гърция и 20 пъти повече от Турция; всъщност в България помощите от икономически мигранти са сравними с растежа на БВП, катоа през последните години тези суми надминават преките чужди инвестиции

Една обнадеждаваща за България графика: по иновационен индекс, който е базиран на два основни критерия:

1. Човешки капитал, инфраструктура, пазарни иновации и бизнес иновации

2. Технологии и изобретения

България категорично заема първо място в периода 2011-2015 сред всички балкански държави, при това с възходящ тренд

По износ на високотехнологична продукция /тук е ставало въпрос за това/, въпреки високия си иновационен индекс, България се съревновава за 3-тото място с Гърция, но е далече зад Румъния и Турция; лично моето обяснение е, че въпреки сравнително високия си иновационен индекс, България не съумява да привлече инвестиционни партньори с капацитет за съвместно развитие на високотехнологична продукция, за която да намери пазари. Нереализирани ползи.

Тази графика е от голямо значение, тъй като отрицателното салдо във външната търговия, според мен, е причинено от износ на нискотехнологични стоки и внос на високотехнологични. България е много отворена икономика, за разлика от Турция и Гърция, нашия износ и внос надхвърлят БВП и външнотърговското салдо е жизнено важно за растежа при такава икономика. Затова ще обърна специално внимание на това в следващ постинг.

Честит празник на всички!

[Б. Киров]

Високотехнологичните сектори /продукти и услуги/

През 2014 г. Европейският съюз има почти 46 000 предприятия в производството на високотехнологични продукти. Четири държави - Германия, Обединеното кралство, Италия и Полша - заедно съставляват около 53% от сектора на високотехнологичните продукти в ЕС-28.

Оборотът в сектора на високотехнологичните услуги с интензивно знание е по-висок от този за високотехнологичното производство във всички страни, за които има данни. Услугите с интензивно използване на знания генерират производствена стойност поне три пъти по-висока от високотехнологичното производство в Обединеното кралство, Португалия, Литва, Гърция, Испания и Румъния.

Търговията с високотехнологични продукти се отнася до вноса и износа на продукти, определени като високотехнологични. Тези високотехнологични продукти са разделени на девет групи: "космическо и авиационно оборудване", "въоръжение", "химия", "компютри-офис машини", "електрически машини", "електроника-телекомуникации", "не електрически машини" "фармацевтика" и "научни прибори ".

Високотехнологичните продукти представляват 17% от стойността на целия износ от ЕС-28 през 2014 г., макар и с големи различия между отделните страни, вариращи от 35,3% в Малта до едва 2,9% в Гърция.

Тук е класификаторът на Евростат за определяне на „високотехнологични продукти”:

https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Glossary:High-tech_classification_of_manufacturing_industries

Две продуктови групи, електроника-телекомуникации и космическо и авиационно оборудване, заемат заедно почти половината (47,1%) от износа на ЕС в областта на високите технологии . Други 42.0% идват от научни инструменти, компютри-офис машини и фармацевтика. Останалите четири продуктови групи - химия, електрически машини, неелектрически машини и въоръжение - съставляват само 10,9% от износа на високотехнологични продукти.

В стойностно изражение Германия през 2015 г. бе водещ износител на високотехнологични продукти на ЕС към външния свят, следвана от Холандия, Франция и Обединеното кралство.

Седем страни - Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Холандия и Австрия - регистрираха положително салдо от високотехнологична търговия. Като цяло обаче ЕС регистрира високотехнологичен търговски дефицит извън ЕС през 2015 г., като вносът е около 22 млрд. Евро по-висок от износа.

Пет групи продукти са най-търгувани вътре в ЕС и това е тенденция от дълги години, променят се само вътрешните съотношения между тези групи и количествата:

Червения индикатор показва обема на износа при търговията в млрд. евро между страните от ЕС през годините /той е по-голяма по обема от износа им при външната им търговия извън ЕС,/; синия цвят индикира обема на тези пет групи стоки търгувани като износ вътре в ЕС; по-долу е дадена графика с петте групи стоки, като неизменно остава „моторни превозни средства”, откъдето Германия извлича най-голямото положително салдо във външната си търговия /включително тази в ЕС/

 

Данните и фигурите на са Евростат:

https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:High-tech_statistics_-_economic_data

Ако погледнем в този контекст къде е ситуирана българската икономика по отношение на високотехнологични продукти, и ще видим:

България – от общ износ $25.37 billion (2016 est.) или като процент от него 4.7 % се падат на високотехнологични стоки /тук не се включват високотехнологични услуги, както бе уточнено по-горе/

 

Гърция – от общ износ $27.1 billion (2016 est.) или като процент от него 4.4 % за високотехнологични стоки през 2016

 

Турция – от общ износ $150.2 billion (2016 est.) или като процент от него 1.45 % за високотехнологични стоки

 

Румъния  – от общ износ $57.72 billion (2016 est.) или като процент от него 7.1 % за високотехнологични стоки – Румъния, базирайки се на добре развитата си промишлена база, целенасочено и рязко вдига производството и съответно износа на такава продукция. Стартирайки от почти равна позиция с България през 1998, през 2016 Румъния е изнесла високотехнологични стоки на стойност 3.1 млрд. евро /около 3.5 млрд щатски долара/ повече от България; между другото, приблизително толкова е външнотърговския дефицит на България за същата година.

Румъния, за разлика от България, обаче, не е толкова отворена икономика и може да понесе отрицателен баланс от външната си търговия, който компенсира с по-голям вътрешен пазар – общия обем на външната търговия съотнесена към БВП за Румъния е 60 %, докато този процент за България варира между 100-120 % през последните години.

ЕС – /включително с експорт вътре между страните от ЕС, който е значително по-голям от експорта извън ЕС - external exports, excluding intra-EU trade/ или като процент от него 17.2 %

Германия изнася високотехнологични стоки за 190 млрд. през 2016 – от общ износ $1.322 trillion (2016 est.) или като процент от него 14.37 %; на графиката се вижда, че Германия започва да изнася повече високотехнологични стоки от САЩ още през 2010 и това остава така и досега; само Германия изнася почти една трета от всички високотехнологични стоки в ЕС, предимно автомобили

За света като цяло  – от общ износ $15.82 trillion (2016 est.) или като процент от него 13.56 %; посочил съм данните в млрд. с черните цифри

https://data.worldbank.org/indicator/TX.VAL.TECH.CD?view=chart

България има много по-голям потенциал от това, което е реализирала като износ на високотехнологични стоки /4.7%/ и изостава от общоевропейското ниво /17%/, както и общото световно ниво /13.56%/, дори от балканските ни съседи /Румъния – 7.1%/, от които има по-високи показатели като иновационен индекс. Същото важи и за високотехнологичните услуги, което е предмет на съвсем друго изследване, както се вижда от цитирания в началото от мен текст на Евростат:

„Услугите с интензивно използване на знания генерират производствена стойност поне три пъти по-висока от високотехнологичното производство в Обединеното кралство, Португалия, Литва, Гърция, Испания и Румъния.”