Пилотирана мисия до Марс и радиационен риск

[SAlexandrov]

Българският прибор на борда на ЕкзоМарс направи оценка на радиационния риск за астронавтите, които някой ден ще полетят към Марс

Снимка на заскрежен кратер на Марс, заснета от "ЕкзоМарс" на 2-ри септември. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

19 септември 2018 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана мисия към Марс, ще са изложени на поне 60% от общия радиационен лимит, който е препоръчан за тяхната кариера. Този резултат бе представен тази седмица на Европейския планетарен научен конгрес, който се провежда в Берлин, Германия. 

Българският прибор "Люлин-МО", който лети прикачен към научния комплекс "ФРЕНД" на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", събира данни за радиационната обстановка от изстрелването на мисията през 2016 година и това продължава до ден днешен. До този момент са получени резултати от шестмесечното пътуване към Марс, както и от околомарсианската орбита след пристигането. 

"Един от основните фактори при планирането и проектирането на дългосрочна пилотирана мисия към Марс е съображението за радиационния риск", съобщава Йорданка Семкова от Българска академия на науките и водещ учен на инструмента "Люлин-МО". "Радиационните дози, натрупани от астронавтите в междупланетното пространство, биха били няколкостотин пъти по-големи от дозите, натрупани от хората за същия период на Земята, и няколко пъти по-големи от дозите на астронавтите и космонавтите, работещи на "Международната космическа станция". Нашите резултати показват, че самото пътешествие би осигурило много съществено излагане на астронавтите към радиация".

Резултатите загатват, че по време на едно шестмесечно пътешествие към Червената планета плюс още шест месеца връщане към Земята, един астронавт би бил изложен на поне 60% от общия радиационен дозов лимит, който се препоръчва за цялата му кариера. 

Получените данни са в добро съгласие с тези от марсохода "Кюриосити" по време на неговото пътуване към Марс през 2011-2012 година и с други детектори на частици, които понастоящем се намират в космоса. Вземайки предвид и различните слънчеви условия, тези данни ще се използват да се потвърдят моделите за радиационната обстановка и да се направи преценка на радиационния риск на екипажите, които ще участват в бъдещи изследователски мисии.

Друг български прибор, наречен "Люлин-МЛ", ще бъде изстрелян през 2020 година в рамките на втория етап на програма "ЕкзоМарс". След като мисията пристигне през 2021 година, родният инструмент ще измери радиационната обстановка на самата повърхност на Марс. 

Източник: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2370-2018-19-sep-radiation-exomars 

[Exhemus]

И какво излиза? Осъдени сме да си умрем в люлката? Даже не можем да осеменим космоса  

[makebulgar]

Можем да летим в космоса, но корабите трябва да имат солиден щит от олово, или магнитен някакъв. И не трябва да имат прозорци. 

[SAlexandrov]

Преди 3 минути, makebulgar said:

Можем да летим в космоса, но корабите трябва да имат солиден щит от олово, или магнитен някакъв. И не трябва да имат прозорци

 

Покрай дискусията около лунните конспиралници се сещам, че проблемът няма да се реши с олово:

Твърдението за необходимостта от двуметрова оловна обвивка е изказвано от много конспиративни автори, но нито един от тях не е в състояние да покаже, че разполага с точен литературен източник за тази стойност. На практика два метра олово биха ни защитили от много голяма ядрена експлозия, която многократно надхвърля нормалната радиация, срещаща се в открития космос или в поясите „Ван Алън“.

Докато такива драстични мерки са необходими за защита от интензивна, високочестотна елекромагнитна радиация, не е такава природата на радиацията в поясите „Ван Алън“. Нещо повече- понеже радиацията в тези пояси е от високоенергийни протони и електрони, оловна обвивка би имала точно противоположен ефект поради индуцирането на т.нар. вторично Bremsstrahlung лъчение.

Металите биха могли да се използват за защита срещу корпускулна радиация, но те не са идеалният материал за това. Полиетиленът е добър избор за защита срещу корпускулна радиация и разнообразни материали вече са били в наличност за инженерите на „Аполо“, за да могат да създадат нужната защита за абсорбиране на радиацията от поясите „Ван Алън“. Фиброзната изолация между външната и вътрешна обвивка на командния модул вероятно е била най-ефективната възможност за радиационна защита. Ако е нужно да се използва метал при конструкцията на космически кораб, тогава един по-лек материал като алуминий е по-добър от олово или стомана. Защото колкото по-ниско е атомното число – толкова по-малко вторично Bremsstrahlung лъчение ще имаме.

Твърдението, че само голямо количество тежък метал (олово) би защитило астронавтите от лъчението във „Вън Алън“ е типичен пример за това колко слаби са познанията на авторите на конспиративни теории. Това, което те казват, че е най-добрата защита срещу радиация – всъщност би било най-лошата защита! ...(подари вторичното лъчение).

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/18-ufo/142-2015-moon-conspiracy-part-3

[makebulgar]

Преди 1 час, SAlexandrov said:

 

Покрай дискусията около лунните конспиралници се сещам, че проблемът няма да се реши с олово:

Твърдението за необходимостта от двуметрова оловна обвивка е изказвано от много конспиративни автори, но нито един от тях не е в състояние да покаже, че разполага с точен литературен източник за тази стойност. На практика два метра олово биха ни защитили от много голяма ядрена експлозия, която многократно надхвърля нормалната радиация, срещаща се в открития космос или в поясите „Ван Алън“.

Докато такива драстични мерки са необходими за защита от интензивна, високочестотна елекромагнитна радиация, не е такава природата на радиацията в поясите „Ван Алън“. Нещо повече- понеже радиацията в тези пояси е от високоенергийни протони и електрони, оловна обвивка би имала точно противоположен ефект поради индуцирането на т.нар. вторично Bremsstrahlung лъчение.

Металите биха могли да се използват за защита срещу корпускулна радиация, но те не са идеалният материал за това. Полиетиленът е добър избор за защита срещу корпускулна радиация и разнообразни материали вече са били в наличност за инженерите на „Аполо“, за да могат да създадат нужната защита за абсорбиране на радиацията от поясите „Ван Алън“. Фиброзната изолация между външната и вътрешна обвивка на командния модул вероятно е била най-ефективната възможност за радиационна защита. Ако е нужно да се използва метал при конструкцията на космически кораб, тогава един по-лек материал като алуминий е по-добър от олово или стомана. Защото колкото по-ниско е атомното число – толкова по-малко вторично Bremsstrahlung лъчение ще имаме.

Твърдението, че само голямо количество тежък метал (олово) би защитило астронавтите от лъчението във „Вън Алън“ е типичен пример за това колко слаби са познанията на авторите на конспиративни теории. Това, което те казват, че е най-добрата защита срещу радиация – всъщност би било най-лошата защита! ...(подари вторичното лъчение).

За високо енергийните лъчения единственото решение са тежки метали. Затова и за гама лъчението се използва олово, а не полиестер, алуминий или хартия. Вторичното лъчение не е проблем, тъй като целта е да се предпази живота на пилота на космическия кораб. При достатъчно дебел слой олово може да се активира вторично най-външния слой от оловото, който е изложен на пряко радиационно въздействие, но вътрешните слоеве няма да се активират. Тоест един кораб защитен с няколко слоя олово може и да "свети" отвън след продължително пътуване из космоса, но във вътрешността пилотите ще са защитени. При това вторичното лъчение е по-слабо от онова което искаме да спрем.

Редактирано Септември 19, 2018 от makebulgar

[Thorn]

Добре, а изкуствено магнитно поле може ли да се направи?