Глобализация 3.0 ....... или деглобализация?

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

(ЕС според мен ще продължи да съществува под някаква форма, и това е така защото  страните са постигнали много силна и многостранна  взаимобвързаност..ЕС е като къща без изход, и мисля че всички системни политици и играчи разбират това, разбират че къщата трябва дс да се запази... негоряща)

+ По повод на това, за мен показателна е кандидатурата на Фридрих Мерц за председател на ХДС като евентуален наследник на Меркел и от кой е предложена тази кандидатура:

He has described himself as socially conservative and economically liberal, and is seen as a representative of the conservative and pro-business wings of the CDU.^[3] He has been chairman of the Atlantik-Brücke association which promotes German-American understanding and Atlanticism, and is a staunch supporter of the European Union and NATO. In 2018 he described himself as "a truly convinced European, a convinced transatlanticist" and said that "I stand for a cosmopolitan Germany whose roots lie in Christian ethics and the European Enlightenment and whose most important political allies are the democracies of the West. I gladly use this expression again: The democracies of the West."^[23][4

https://en.wikipedia.org/wiki/Friedrich_Merz

Между другото, впечатляваща е неговата професионална кариера в частния сектор, където една от позициите му е

BlackRock Germany, Chairman of the Supervisory Board (since 2016)

Кои са BlackRock бях писал в друга тема.

 

[nik1]

Преди 20 минути, Б. Киров said:

Съгласен съм за тезата на индийския автор, според мен, в нея има известна двойнственост, два пласта. В една част, където констатира края на либералната хегемония на САЩ, той е повече индиец, когато предлага нов "мултиплексов подход", което при него се свежда до Г+, вместо до Г-0 при вземането на решения той не дава конкретен механизъм, по който това ще се случва; нещо повече, на мястото на либералната демокрация с нейните изградени институции, той предлага включването на нови играчи, като корпоративния бизнес, неправителствени организации и други несистемни формирования, но това на практика поставя под съмнение целия западен модел на изборни власти в трите им форми - законодателна, изпълнителна и съдебна. На практика това би означавало недемократично решаване на световните проблеми, защото примерно корпоративните елити не са избрани от хората, нито пък са такива неправителствените организации. Ерго, тук авторът говори от името на плутокрацията.

 

Според мен в тезата като цяло говори "индиецът"  , приемащ светът какъвто е..

Попадение за темата е да се види и една индийска гледна точка

Ако направим паралелите с Китай и Европа (и доколото новия свят е проекция на Европа) :

-В Индия след периода на упадъка на ранния брамизъм, вече липсва липва единна религия или политическа философия,

-Индия никога не става империя;

/Дори във времената на най-силна политическа свързаност - тя е царство от "80 000 села и градове", всеки със своя си народ, нрави и управление/

- Индийския национализъм днес  е политически или по-скоро граждански, /с някаква противопакистанска насоченост/, а не е на етносна основа

т.е може да се обобщи така: Индия е един "мултиплексен свят" - има различни играчи , различни и по-сила, но никой не е хегемон /:)...освен плутокрацията   и олигархията, разбира се,......Апропо първите републики и олигархии се намират...... в Древна Индия, а не на Балканите/

https://books.google.bg/books/about/Republics_in_Ancient_India.html?id=xw0IAQAAIAAJ&redir_esc=y

====================

Интресен е въпросът каква е европейската (на ЕС) философия и идеология? Има ли такава?

Да има, и тя е тази на християн-демокрацията , като освен това в ЕС по дифолт има хегемония и хегемони  - тя е германо- френско-белгийско-холандска

[nik1]

Политическа идеология на християндемокрацията

---

Категория на документа: Други

 

Християндемокрацията е идеологията на "третия път", но пътят, намиращ се между либерализма и социализма.Тя възниква в края на 19 век тоест приблизително един век по-късно след появата на консерватизма, при нови исторически условия и социална стратификация на обществото; политически тя набира сили след Първата световна война.Християндемокрацията не е и не може да бъде консерватизмът на 20 век.Тя преследва други мисли и други идеали, друга е социалната й база и политическите нагласи на избирателите й, както и очакванията им.В тези условия християндемокрацията може да защитава единствено консервативни ценности, до колкото се отнася до защита на статуквото за доброто управление на обществото,но това е общество с традиция вече в упражняването на либералната демокрация; християндемкрацията не желае качествена промяна на обществото, за раазлика от социализма, но се приближава до социалния либерализъм по идеите си за реформи.

Християндемокрацията не може да бъде консерватизъм на 20 век и поради още една особеност: консерватизмът защитава нацията,правата и интересите й.Именно нацията е общността, която е органично и изначално дадена;тя е източникът на статуквото на обществото, тя е стожерът на обществения ред.В условията на теоритичната традиция на тоталитарния комунизъм през 20 век, християндемокрацията поема единствено функцията за охрана на статуквото, установено от съюзниците на европейския континент.Но тя е задължена да приеме и да носи пасивите на това статукво.Доколкото то е изградено въз основа на идеологическото противопоставяне между фашизма и националсоциализма, от една страна,а от друга - от комунизма и либералните му съюзници, християндемокрацията се разграничава от нацията и нациата-държава на консерватизма.Тя действително може да се разглежда като човешкото лице на нов световен ред, доколкото политическите й претенции са само национални, тоест континентални, а не световни; тя охранява религиозната привързаност на гражданите,която в някаква степен представлява отзвук от тяхното национално самосъзнание;тя е по европейски "домашно" в добрия смисъл на това понятие, което се дължи на присъствието на християнските ценности в идеологията й - индивидът е "чивек", той има душа, той е личност и като такава е субект на историческото развитие.Той не е подвластен на инетресите и волята на колективната общност-нацията или коласата, нито пък юрисдикцията на съответната политическа организация предопределя действията му, макар че той е задължен деюре да се съобразява с тях.

Личността

Всеки човек, твърди християндемокрацията, е създаден по Божия образ и подобие; заради това човешката личност е висша, независима реалност и не може да бъде обект на обществените отношения.Поради същата причина тя не може да бъде и средство за постигането на определна цел, тъй като се нарушава нейното достойнство,чийто носитл тя е изначално.В този смисъл всеки човек представлява "уникална екзистенция" и от тази гледна точка историята предтсвлява самореализация на личността.Съставката "християнска" в определението християндемокрация идва да подскаже присъствието на горните ценности в идеологията й.Но тези принципи и възгледи не са "религиозно кредо" , както подчертава Рафаел Калдера, венесуелски президент от 1969-1974 г. , един от всепризнатите лидери на световната християндемокрация, а преди всичко философска позиция, източник на вдъхновение при разглеждането на обществените процеси.За разлика от либералната и социалистическата идеология, които застават на материзлистически и рационалистични позиции, християндемокрацията следва "теологическия модус на битието" ; тя възприема принципа за "предначертаното развитие на цялата вселена, изхождащо от триединния Бог".Абсолютния разум е заложил в общественото развитие "висш смисъл и цели" ; поради това свободната разумна дейност и човешкия дух отличават човека от останалия материален свят; човекът е осъзната творческа изява на тази иманентност, на смисъла на света.(Гугов, 1998)

Освен разликата в изходната позиция относно нематериалността или материзлността на света, християндемокрацията разглежда хриситянството и като нравствено начало."Върховенството на нравствеността" е водещ нейн принцип в практическата и обществената дейност.Нещо повече- християндемокрацията смята, че "всеки социален проблем е нравствен проблем".Поради това отстраняването на социалните несправедливости в обществото не представлява проблем на икономическо и политическо естество; тяхното решение или преодоляване следва да се търси в преоценката на поведенческите норми.В този смисъл християндемокрацията търси устройство на обществения живот в духа на принципите на християнството; тя се противопоставя и отрича двойнствеността на прагматичната политика, чийто основен принцип е целесъобразността, а моаралът е заключен в тъмната стаичка на съвестта; тя утвърждава хармонията и съгласуваността между нравствените принципи на личността и такова обществено устройство, което осигурява на човека възможност за всестранно и пълноценно развитие.(Калдера, 1993).

Проявата на християнската нравственост на личността най-добре се демонстрира в "отговорността за другите"(Шатле, 1998).Персонализмът на Френския философ екзистенциалист Емануел Муние свързва тази проява с идетя за "отговорната свобода".Според Емануел Муние конфликтът между субективната ценностна ориентация на личността и условията за нейната реаизация съобразно реалните и обективни предпоставки може да се преодолее единствено чрез "отговорността на другите", тоест чрез отговорността на човека към обществото и възможността му за свободна инициатива и личен избор на тази основа (Гугов, 1998).

Библейския израз "Не е добре за човека да бъде сам" предопределя, от друга страна, необходимостта всеки човек да е повече или по-малко свързан с другите хора.Именно в служението на другите,съпричасността на личния живот към обществения се корени универсалният принцип на християнската нравственост.

Темата "служение" е свързана в политическата философия на християндемокрацията и с името на руския философ и политолог Иван Илин (1883-1954).Именно ъой въвежда определението за истинската политика като "служение, което изисква повишено чувство за отговорност и способност за отказ от личния успех"; правилното използване на властта според Иан Илин означава и постигането на по-висши цели.Една от тях е постигането на определна степен на независимост от отделната човешка личност.Съгласуваността на инересите на личността с тези на обществото съдействат за осъществаването на човешкото достойнство,свободата на личността - ключови категории във философията на християндемокрацията.Опазването и състоятелността на човешкото достойнство на личността са грижа и стремеж на самото гражданско общество.

Гражданско общество

Християндемокрацията не изповядва съзерцателност или бездействие; тъкмо обратното - възможността да се влияе на околната среда,да се преобразява тя и в този смисъл да служи още по-добре на личността и обществото е нейна първостепенна задача.Но освен преобразяването в природата християндемокрацията защитава идеята и за обновление на социалното.Социалното като ключова идея на християндемокрацията обобщава няколко идеи: труд, собственост, дълг на държавата към бществото и солидарност.За да съществува социалното като такова е необходим труд; основата на обществото е трудът, човешката личност се реализира чрез труда.Ето защо трудът е основна ценност за обществото, смята християндемокрацията.Днес трудът на личността е конституционно защитен в много държави.Например конституцията на Италия,приета след Втората световна война, гласи, че Италия е Република основаваща се на труда.Християндемокрацията разглежда собствеността като "система", в която вещите служат на личността, а чрез нея обслужват обществото.Правото на собственост се признава и за естествено право на човека; то е негово изконно право.Според християндемокрацията същестеуват различни видове собственост: обществена - принадлежи на държавата, а тя се разпорежда с нея от името и в интерес на всички; частна - тази,която всеки притежава поотделно в рамките на правилата; семейна собственост- нейн субект е семейството; общинска собственост - собственост, чийто субект е общината.Всички те с оглед на закона са равнопоставени. Според християндемокрацията частната собственост има двояка функция : първата се отнася до моралния аспект на собствеността - естествено право на човека и гаранция на неговата свобода; вторият аспект е юридически и разглежда частната собственост като начин на свободно изразяване на личността на отношението й към труда.Особено внимание християндемокрацията обръща на общинската собственост - тя играе важна роля за елиминиране на социалните бариери; превръща се в естествен стимул за обединение на услията на личностите в постигането на общото благо.Особено място във философията на християндемокрацията заема идеята за синдикатите, тоест профсъюзите.Християндемокрацията се разграничава от "корпоративната държава" на фашизма и призовава за "защита на свободните профсъюзи в организирани професии".Програмата на християндемокрацията за развитието на държавата предвижда макроикономическо израстване, засилен контрол върху бюджета и охрана на социалните придобивки.Тя е длъжна да съблюдава баланса между изискванията на повишена производителност на труда и подобряващ се жизнен стандарт на гражданите.

Солидарност

Ключова ценност за християндемокрацията е солидарността.Тя е универсална,тъй като се отнася и характеризира всяка социална класа, всяка национална обшност, както и обединението на националните общности в регионален и световен мащаб.Солидарността произтича от същността на християнската нравственост да обичаш ближния така, както обичаш себе си и е морален дълг на всеки християнин , на всяка личност,която вярва и е посветила живота си на максимата: "Бог е любов".Дълг на всеки християнин е да се противопоставя на несправедливостта в обществото,да ратува за хуманни отношения между хората,зачитащи достойнството на всяка отделна личност.Когато обществения ред не осигурява това, християнинът трябва да се бори за преодоляването на антихуманното различие между социалните класи,за изграждането на нова система от обществени отношения.тези действия не трябва да бъдат продиктувани от омраза.Истинският християнин не приема идеята за унищожението.Той се стреми към мир, към расова,класова,религиозна,регионална и всякаква друга "съвместимост"; той отрича дискриминацията във всичките й прояви и се ръководи от духа на толерантността в действията си.В своите прояви солидарността разчита на личната отговорност и вътрешноприсъщото желания на всеки християнин да полага грижи за своите близки.От друга страна тъй като хората имат общ произход(създадение по образ и одобие Божие) и поради това са равни по достойнство, те трябва да се възприемат като "съпринадлежащи" на една общност.Това е същността на обществената връзка за християндемокрацията, която се проявава под формата на права и задължения на отделната личност.В центъра на социалдемократическата солидарност се намират проблемите на социално слабите- това е възлова социална група за общността, за която тя е длъжна дори да предприеме структурни реформи, но да подобри положението й.

Субсидиарен принцип

Субсидиарността като обществен принцип с морално значение е ориентиран най- вече към местното самоуправление;Под това понятие трябва да се разбира "правото на местните общности чрез прякото участие на гражданите,самостоятелно да уреждат и управляват в рамките на закона,на собствената си отговорност и в полза на своите граждани на важните обществени проблеми".Представителят на италианската християндемокрация Ал. Де Гаспер вижда в региона онази институция,която като независима, представителна административна единица най-добре може да служи за управление на местните интереси, и като средство за децентрализация на самата държава.Концепцията си за политическото и общественото устройство християндемокрацията разглежда в пряка връзка с идеята за преустройство на обществения порядък;това е нужно, тъй като съгласно проучванията всеки втори жител на планетата живее в унизително положение за човешкото му достойнство и не може да задоволява основните си нужди.Заедно с това стремежът към това преустройство е демонстрация на некомформизма на християндемокрацията и обществения мир и спокойствие не могат да се осъществяват за сметка на оскърбителното състояние на личността.Програмата на християндемократическото преустройство на обществото се свързва с принципите на "социалното пазарно стопанство" с автор немският икономист Лудвиг Ерхарт; концепцията за "социално пазарно стопанство" се въвежда в немското общество след 1949 г.Ето и нейните основни принципи : -неделимост на понятието свобода(устойчива средна класа);-интегриране на всички слоеве на обществото,чрез съхраняване неприкосновеността и солидарната отговорност;-стабилна организация на стопанските и социални процеси,чрез активна държавна политика;-наличието на реална, а не мнима свобода на конкуренцията и ценообразуването.Социалното пазарно стопанство предполага и осъществява "пълно социално партньорство между труда и капитала; през 1951 г. Бундестагът приема специален закон, който гарантира пълното социално осигуряване на работниците.

Справедливост и свобода

Традициония ред и ценности които утвърждава християндемокрацията,сами по себе си демонстрира стремеж към установяване на по-голяма социална справедливост в обществото.Тя изисква повече от този, който притежава повече , и по-малко от този, който има по-малко.Тя повелява да се намалят различията между социалните класи,като се контролира необузданото забогатяване на имащите в полза на подобряване на положението на лишените от имущество.Най-важното условие за осъществяването на справедливостта в обществото е свободата.Свободното развитие на личността е резултат от взаимодействието на личността с обществото.Целта на държавата е да не допуска монопол върху властта по начин, опасен за социалните групи.Тя осигурява свободата не чрез пасивността си, а чрез благотворни действия, които обаче не прекрачват границите на християнския морал и сигурността на държавата.Такава свобода дава простор на мненията, гарантира плурализма; това е начина както личността, така и народът да направи своя максимално съзнателен избор на адекватни алтернативи и форми на управление.Свободата означава съзнателно подчинение на установения законов ред.Възможността да се излагат всякакви идеи и всякакви мнение не трябва да нарушава границите на приличието, съжителстването и поддържането на стабилен обществен ред.

Демокрацията

Демокрацията е втрорият елемент от названието "християндемокрация", но макар и поставена на второ място, това не означава, че тя има подчинен роля в християндемократическата философия.Тъкмо обратното- само в условията на истинска демокрация, основана на принципите на идеологическия и политическия плурализъм, е възможно осъществяването на християнския социален проект,а от там и на началата на християнството в обществеността.
Християндемокрацията утвърждава демокрацията и като система , и като политически режим.Тя застава зад така наречената ценностна концепция за демокрацията на Ж. Маритен.Същността на концепцията се заключава в следното : носител на демокрацията е народът, той е и нейния субект.В центъра на тази концепция се намира човекът и неговото достойнство.С понятието "народ" християндемокрацията обозначава съвкупността от субекти, живеещи в границите на една държавна общност; тоест това е нацията,а не само най-бедните и онеправдани социални слоеве от населението, тоест народа.Целта на демокрацията като политическа система е "подобряване балгосъстоянието на народа, задоволяване на потребностите и стремежите на обществото".Християндемокрацията се противопоставя на либералната концепция , която възприема дуржавата и обществото като тъждествени понятия.Това е концепцията за плуралистичната демокрацията на християндемокрацията; тя включва два момента: идеологически плурализъм и социален плурализъм.Идеологическият плурализъм предполага изразяването на различни и противоположни идеи и мнения,а обществото се произнася за целесъобразността им.От гледна точка на християнската етика и онтологията се подчертава, че идеята на свободата е най-висша ценност.Християндемокрацията свързва социалния плурализъм с естествените инстинкти на човека да общува - човекът е "проява на инстинкта за социалност".На тази основа общината става естествена територия за осъществяване на този инстинкт.Регионът е район, в който " се е запазил своеобразен начин на живот, нрави и обичаи, обусловени от етногенезиса и историческия процес".Основната институция е семейството, то възпроизвежда устоите на живота.Държавата и общестовото имат задължението да регулират правата на отделните социални групи.Особено значение придобиват профсъюзната и професионално отрасловата организация.Синдикатът е обществена форма на свободно изразяване на волята на работниците по отношение на работодателите.Синдикалните организации трябва да са изградени на "здрави корпоративни начала".Взаимозависимостта между личностите в общността, както и между общността като цяло от една страна, и личностите , от друга, е основният начин на християндемократическата общност.По този начин се отстранява монопола и политиката.Държавата осигурява ред в обществото, помага на слабите и гарантира социалния минимум на гражданите.Моделът на християндемокрацията за такова преразпределение на властта, и съответно и за ролята на държавата към общността, се осъществява тъй наречената общинна демокрация.

Общинна демокрация

Християндемокрацията разглежда държавата като "политическа община", предприятието - като "икономическа община", а народите трябва да заживеят в истинска " международна община".Жизнеспособността на общинната демокрация се състои в солидарността на членовете й и изповядването на християнския морал и ценности.Именно в общинната демокрация се проявавя специфичната ориентация на християндемокрацията като политическо течение, придържащо се към принципите на общественото устройство в духа на християнството.Създаването на един социален ред, който се ръководи и утвърждава на основата на християнските ценности и морал, който възвеличава духовността и не абсолютизира материалността.

"Органическата организация" , която се противопоставя на либералната "формална демокрация", християндемокрацията разглежда като "качествена демокрация"; от друга страна, тя я противопоставя на "количественната механична демокрация" характеризираща политическите режими в Източна Европа до 1989 г. По-късно за основен принцип на "органическата демокрация" хриситяндемокрацията,в частност - хриситяндемократическия съюз на Германия, издига демократично-организационния плурализъм.По-късно идеите на този съюз за "политическо самоуправление" като форма на взаимоотношение между държавата и гражданите, "народният контрол",предвиждащ "прехвърлянето на публични задачи върху обществени институти" и други, обогатяват напрактика концепцията за "органическа демокрация".

Етапи в развитието на християндемокрацията

И до днес оценката за ориентация на християндемократическите партии на европейският континент се колебае в спектъра от "дясна" до "дясноцентристка" или християндемокрацията се възприема като носител на "третия път".Тази неостановеност на политическият профил на хриситяндемокрацията е вследствие от различното нациоанлно развитие на Европейските държави през 19 век. Както беше посочено, тези от тях като Италия и Германия, в които нациоанлното обединение се осъществява късно- във втората половина на века се отличават с доминацията на католическата църква по исторически причини, създават предтечите на християндемократическите съвременни партии; в Германия това е католическата партия на центъра (1852 г.), а в Италия - италианската народна партия, създадена веднага след Първата световна война от свещенослужител- Луйджи Стурцо.Във Франция социалния католицизъм на Фр. Льопле и Латур дьо Пенстават идейният източник за създаването на френската католичекса партия веднага след революциятаот 1848г.В европейските държави, в които има и силни протестантски общности- Швейцария, Холандия, Люксембург, в политическото пространство присъстват силни християндемократически партии именно като изразители на статуквото.В Англия установяването на Англиканската църква през 16 век и отдалечаването и по този начин от континенталния католицизъм , съхраняват консервативната идеология в първоначалния й вид.В САЩ където още с основаването на държават е факт отделянето на църквата от държавата, католицизма се бори за оцеляване с доминиращите поритантски протестантски ценности и идеалите от епохата на просвещението.В границите на православието интерес представлява опитът на Сергей Булгаков за създаване на христия-социална пратия "съюз за християнска политика".Тя възниква през 1905 г.Опитът на С.Булгаков остава без последователи както в Русия , така и в другите източноправославни държави.В България след 1989 г. Се създава българска християндемократическа партия с председател Георги Гелеменов; по-късно опозиционния Съюз на демократичните сили с превръщането си в единна партия- ОДС (Обединени демократични сили) с председател Иван Костов,при управлението си (1997-2001г.) се ръководи в политическата си програма от принципните начала на Европейската християндемокрация, главно Германската.През 1950г представители на хрисияндемократическите партии от Центарлна Европа- Чехословакия,Унгария, Латвия, Литва,Полша и Югославия се обединяват в Християндемократически съюз от Централна Европа.Първоначалния контак между Европейски и Латиноамерикански християндемократи се осъществява през 1956 г.в Париж.По време на третия конгрес -среща Сантяго де Чили 1964 г. Се създава Световния комитет на християндемокрацията, който се преименува на световен съюз и се приема устав за дейността му.През 1982 г.в Кито, Еквадор съюзът приема названието Християндемократически интернационал.През 1976 г.в Люксембург представители на 13 християндемократически партии от 7 държави, членки на Европейската икономическа общност, създават Европейската народна партия (ЕНП) с пръв председател белгийският политик Лео Тиндемас.Програмата му включва установяването на диалог с вскички демократични сили, като се противопоставя на атеистичните социалистически движения.На първия конгрес на ЕНП през 1978 г. В Брюксел се приема програмата на ЕВП.В нея е записано че ЕНП се стреми да утвърждава социалната спарведливост и защита на човешките права и основни свободи на всички хора в Европа.

На 25 конгрес на ЕСХД проведен през 1996 г. В Любляна, Словения се приема историческото решение за сливане на ЕНП с ЕСХД.Това става факт в края на 1998г.

http://drugi.dokumentite.com/art/politicheska-ideologiq-na-hristiqndemokraciqta/85098/p2

[Б. Киров]

Преди 11 часа, nik1 said:

Според мен в тезата като цяло говори "индиецът"  , приемащ светът какъвто е..

Попадение за темата е да се види и една индийска гледна точка

Ако направим паралелите с Китай и Европа (и доколото новия свят е проекция на Европа) :

-В Индия след периода на упадъка на ранния брамизъм, вече липсва липва единна религия или политическа философия,

-Индия никога не става империя;

/Дори във времената на най-силна политическа свързаност - тя е царство от "80 000 села и градове", всеки със своя си народ, нрави и управление/

- Индийския национализъм днес  е политически или по-скоро граждански, /с някаква противопакистанска насоченост/, а не е на етносна основа

т.е може да се обобщи така: Индия е един "мултиплексен свят" - има различни играчи , различни и по-сила, но никой не е хегемон /:)...освен плутокрацията   и олигархията, разбира се,......Апропо първите републики и олигархии се намират...... в Древна Индия, а не на Балканите/

Съгласен съм с това уточнение: "светът какъвто е." Цитирам от текста на Амитав Ахрая:

"Мултиплексният свят няма да бъде свободен от безредици, но не е непременно обречен да бъде това, което Ян Бремер и Нуриел Рубини наричат "Г-нула свят" - "в който никоя държава или блок от държави няма политически и икономически лост - или волята - да провеждат истински международен дневен ред " - просто заради липсата на доминиращата водеща роля на САЩ. Споделянето на лидерство между западните сили и възникващите сили е по-постижимо от (твърдото) разделяне на власт. Светът, който е по-малко зависим от лидерството на САЩ - но без пълно отстъпление на САЩ в изолационизъм, все някак ще намери начини да си сътрудничи...Мултиплексният свят е свят на "Г-Плюс", включващ установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях."

Според мен, тази визия за бъдещо управление без твърдо разделяне на власт, с по-малка тежест на лидерство от страна на САЩ, но без оттегляне на САЩ в изолационизъм, хармонира с голямата стратегия на "въздържане" и гъвкаво "офшорно реагиране" на САЩ, която по мое мнение сега се формира като практика и тества; пак според мен, в контекста на цитирания текст реалност е и ще бъде многополюсния свят /"никоя държава или блок от държави"/, приемам че "мултиплексният подход "Г-Плюс" на Амитав Ахрая, според него, е механизъм за решаване на проблеми в един иначе /без такъв механизъм/ рискуващ да блокира и се конфронтира от такива проблеми многополюсен свят. Моите резерви са по отношение на актьорите във формата "Г-Плюс", по-точно към демократичната легитимност на някои от тях, както и от възможността те да бъдат купени, а именно:

установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях."

Това, което Чомски и автори като него наричат "фасадна демокрация".

[Б. Киров]

Прогнозите за потенциала на Индия да играе роля на глобална сила след няколко десетилетия, според мен, са направени като футуристичната статистика, поради обстоятелството, че статистиците си служат с числата като константни стойности във времето „сега”, без да вземат под внимание много важни фактори в развитие. Тези прогнози са базирани на растеж през последните 16 години, като се взема априори за даденост, че през следващите 30 ще се запази същия темп на растеж на БВП от близо 8 % годишно. На второ място се преекспонират възможностите за демографски бум в Индия и не се отчита фактът, че през следващите 20 години нарастването на населението ще достигне своя връх, след което ще започне цикъл на застаряване и плато в раждаемостта, както сега става в Китай.

 

Ако погледнем успоредно нарастване на население и растеж на БВП в номинална стойност, ще видим, че „големият скок” в растежа на БВП е между 2002-2018, за което време има над 500 % ръст, като демографски Индия е увеличила населението си около 2 пъти между 1960-2002, тоест за 40 години и с още 200 млн. тоест с 20 % през следващите 16 години. Индия в момента е 3-та по големина национална икономика по обем на БВП, но по покупателна стойност, която е около 4 пъти по-голяма от номиналната. Ако погледнем показател БВП на човек по покупателна стойност, графиката на растеж не е толкова стръмно летяща нагоре, колкото нарастването на целия БВП: тя вече е наполовина на растежа на целия БВП или около 250 %.

Покупателна стойност 4 пъти по-голяма от номиналната е огромна разлика и едва ли би могла да се запази с хоризонт от 30 години при условия на отворена глобална икономика и пазар.

Това е графика на растежа на БВП на човек от населението, който при целия си бърз темп, не достига дори до 30 % от този на Китай /и на България/, те, индийците, даже не би трябвало да се тревожат за капана на средните доходи, защото са на светлинни години от тяхното доближаване.

Индия има прекалено тежък вътрешен дълг, дължащ се на дефицит в бюджета, което е хронично явление и трупа инфлация:

Public debt:

70.2% of GDP (2017 est.)

68.9% of GDP (2016 est.)

Current account balance:

-$51.21 billion (2017 est.)

-$15.3 billion (2016 est.)

Структурата на индийската икономика, в сравнение с тази на САЩ, ЕС и дори на Китай, е на аграрна страна, още не преминала през етап на индустриализация, първия етап на модернизация:

Labor force - by occupation:

agriculture: 47%

industry: 22%

services: 31% (FY 2014 est.)

При високи персонални, осигурителни и корпоративни данъци, които отиват около 40 %, държавата успява да събере в бюджета едва

Taxes and other revenues:

9.4% of GDP (2017 est.)

country comparison to the world: 214

В ЕС и Китай този процент надминава 50 %, което за мен означава, че голяма част от най-бедното селско население въобще не е данъчно обложено, но това стеснява възможностите на държавата да провежда социална политика и да изпълнява ролята си на обществен регулатор, оттук идва и хроничния дефицит в държавния бюджет и трупането на дълг.

Външнотърговския баланс на Индия е силно отрицателен, при това тя е от страните изнасящи суровини и внасящи високотехнологични стоки:

Exports:

$299.3 billion (2017 est.)

$268.6 billion (2016 est.)

country comparison to the world: 21

Exports - commodities:

petroleum products, precious stones, vehicles, machinery, iron and steel, chemicals, pharmaceutical products, cereals, apparel

Exports - partners:

US 15.6%, UAE 10.2%, Hong Kong 4.9%, China 4.3% (2017)

Imports:

$426.8 billion (2017 est.)

$376.1 billion (2016 est.)

country comparison to the world: 13

Imports - commodities:

crude oil, precious stones, machinery, chemicals, fertilizer, plastics, iron and steel

Imports - partners:

China 16.3%, US 5.5%, UAE 5.2%, Saudi Arabia 4.8%, Switzerland 4.7% (2017)

Над 120 млрд. отрицателен баланс във външната търговия, което е близо 5 % от целия БВП, веднага свежда 8 % растеж до 3 %, това са много тежки цифри. Най-големият вносител е Китай, най-големият партньор за износ САЩ.

Неравенството е много голямо, такъв е процентът на бедност.

Обобщено, според мен, прогнозите за неудържим растеж на икономиката на Индия през следващите 30 години са силно преувеличени и нереални, ако се вземат предвид всички огромни проблеми пред нея, част от които посочих.

Една статия от донякъде скептичен индийски автор, по повод на големите очаквания на западни институции за растежа и ролята на Индия до 2050, също хвърля допълнително светлина върху изнесените факти и числа:

 

With $85 trillion, how India can become world's largest economy

Nov 12, 2011, 10.21 AM IST

The writer Minhaz Merchant is the Chairman, Merchant Media Ltd

 

Според проучване на американската банкова група Citi, Индия ще бъде най-голямата икономика в света след 39 години. Индийският БВП през 2050 г., измерен чрез паритета на покупателната способност (PPP), ще бъде 85,97 трлн. долара. Китай, на второ място, ще има БВП от 80,02 трлн. долара и САЩ 39,07 трлн. щ.д. (виж графиката долу).

С прогнозирано население през 2050 г. от 1,63 милиарда, Индия ще има доход на глава от населението от над 53 000 долара - в обхвата на най-богатите държави днес като Швейцария и Норвегия. Звучи ли ви твърде добре, за да е истина? Разбира се, че е така.

На хартия - математически - индийската бедност трябва да изчезне до 2050 г. Причината за това да не бъде факт е, че огромното неравенство в доходите ще продължи да расте, освен ако не приложим бързо икономическите реформи от второ поколение, които дават реални ползи за най-бедното население на Индия.

Проучването на Citi разчита в голяма степен на двата дивидента на Индия - демографския и демократичния. Демографският дивидент ще гарантира, че Индия има най-голям брой хора в трудоспособна възраст в света (над 800 милиона) между 2015 и 2035 г., преди да започне да се понижава, когато нашето население ще достигне плато от малко над 1,60 милиарда и ще започне да задтарява). Раждаемостта на все по-образованите градски и селски индийски жени ще се понижи от днешните 2,6 до 1,7, което е равновесието на раждаемостта и смъртността в средностатистическа страна за света като цяло.

Голям брой индийци в трудоспособна възраст между 18 и 60 години, обаче, ще бъдат по-малко от оптимално продуктивни, ако останат слабо образовани и поради това са безработни. За да спечелим от нашето 20-годишно демографско предимство в сравнение с другите, образователната реформа трябва ясно да отиде на приоритетно място в дневния ред на правителството. Изследователите са прави, когато казват, че стандартът на висшето образование е паднал. Твърде много са обучаващите се да бъдат изпълнители, а не творчески мислители.

Реформата в образованието трябва да започне с държавните начални училища. Шокиращо, в някои села в началните училища няма учители, ученици и има само по един празен навес, който служи като класна стая. Правителството харчи всяка година за образование по-малко, отколкото разходите за субсидирането на аграрните производители с торове.

Вторият дивидент, върху който Citi банк прогнозира ръста на Индия в класацията на БВП през 2050 г. - особено в сравнение с Китай - е демокрацията. Авторитарното правителство на Китай, аргументират се от банката, може да осигури ръст от 10% на БВП, да изгради магистрали и да създаде блестяща инфраструктура.Но под небостъргачите и маглев влаковете на Шанхай се крие социално напрежение. С нарастването на доходите на глава от населението в Китай, неговите 1,34 милиарда души все повече ще желаят истинска свобода: свободна преса, отворен интернет и, най-важното, демокрация.

Ако китайското правителство не може да се справи с това, не е изключено да има десетилетие на "китайската пролет". Това може да потопи Китай в години на несигурност. През цялата човешка история, когато страните стават по-богати, те стават и по-свободни. Дали Китай ще се окаже изключение? Малко вероятно. По този начин демокрацията на Индия е нож с две остриета. Нашето шумно и размирно, но все пак отворено общество обикновено прави две стъпки напред икономически и след това една стъпка назад.

Икономическите реформи от второ поколение бяха залегнали в UPA-I /The United Progressive Alliance (UPA) is a coalition of centre-left political parties in India formed after the 2004 general election/, но бяха торпилирани в UPA-II, поради тъпата опозиция в рамките на самата коалиция UPA. Време е да управляващите сами да си свалят идеологическите окови.

Трябва да позволим преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно, да въведем хибридни селскостопански технологии, за да удвоим добивите на реколтата в рамките на едно десетилетие, да модернизираме инфраструктурата, да направим придобиването на земя по-справедливо за земеделските стопани, да подобрим здравеопазването, да позволим законодателството да разгърне предприемаческата енергия на малките и средни предприятия - гръбнакът на икономиката - и най-важното, да се въведе строга, ефективна регулация за почистване на бизнес практиките от корупция.

Индия се превърна в третата по големина в света икономика през 2011 г., главно защото брутния вътрешен продукт на Япония се сви с около 2% до 4.42 трлн. долара след опустошителното земетресение и цунамито. Но ако нарастващият БВП не се превърне в жестока ирония за 445-те милиона все още отчаяно бедни хора в Индия, правителството трябва да започне втория етап на икономическа либерализация, без да губи повече време.

Горе вдясно на нашата схема има пирамидална форма, разделена на три секции. Тя отразява сегашната структура на доходите на домакинствата в Индия: голяма база от бедни и сравнително бедни от над 860 милиона, тесен междинен участък от средната класа - около 280 милиона, и малък връх на относително богатите от 70 милиона.

Графиката вдясно е с форма на диамант и отразява нещата, както биха могли евентуално да изглеждат през 2050 г., ако политическите и икономическите реформи имат желания ефект. Долната секция обхваща около 330 милиона от бедни и относително бедните (от 860 милиона днес), горната част се състои от богатите, около 300 милиона, от 70 милиона днес, а междинната изпъкналост обхваща разширената средна класа до близо един милиард, от 280 милиона днес. Това е бъдещето.Трябва да положим основата му днес.

https://economictimes.indiatimes.com/opinion/et-commentary/with-85-trillion-how-india-can-become-worlds-largest-economy/articleshow/10699821.cms

 

[nik1]

https://chitanka.info/text/2766-drevnoindijskata-kultura

 

 

Цитирай

 

Изучаващият индийското културно наследство ще се изправи пред много въпроси, които никога не си е задавал и пред много отговори, които може би няма да приеме, но ще излезе с убеждение, че светът, в който днес живеем, не е нито единственият възможен, нито вероятно най-добрият; че си струва да се спрем и да се огледаме, преди да сме извървели пътя докрай.

Връщането към древните цивилизации е един вид удължаване на човешкия живот в обратна посока. Защото това е съпреживяване на техния живот. Изучаването на древната индийска цивилизация и култура ни предлага твърде дълъг и изключително интересен живот в миналото.

В Индия всичко е много и различно. Многобройно е населението на тази страна — втора в света след Китай; огромна е територията й — колкото почти цяла Европа. Както никъде другаде в света, тук се общува на повече от сто и петдесет езика и петстотин наречия, принадлежащи към четири езикови семейства, а официално приетите езици, на които днес се създава литература, издават се вестници, работи телевизия и се води администрация са петнадесет. От вечните снегове на Хималаите до изгарящото слънце на Декан и от просмуканите с влага лесове на Асам до сухата пустиня Тар — това е климатът на тази страна. Австралоиди, дравиди, арии, монголоиди са вложили своите расови белези, за да се създаде днешният индиец, а многобройни народи, като иранци, гърци, партяни, хуни, араби, турци и европейци — своите културни традиции, за да се обогати и без това богатата културна съкровищница на Индия.

Една от най-забележителните черти на индийската култура е нейната дълговечност и непрекъснатост — дълговечност, която се измерва с хиляди години. Това обуславя богатството и разнообразието на индийската култура.

Индия е многорасова, многоезична, многорелигиозна и все пак в определяща степен единна. А една от най-съществените черти на нейната култура е единството в разнообразието като реален факт и като трайна тенденция от три хиляди години насам.

Относителната географска изолираност на страната, оградена на север от Хималаите, на изток, запад и юг от океана е създала у хората тук чувство за принадлежност към една родина. Затова индийците винаги са гледали на различията в културата като на различия в рамките на общата родина. Мощната ведическа традиция, санскритският език, приемането от народа на някои фундаментални ценности на живота, огромните свещени реки и общите места за поклонения, пръснати из цялата страна, са спомогнали за културното единство въпреки внушителното разнообразие. Тази тенденция се е очертала още във ведическите времена, защото още в Ригведа звучи избистрената вече мисъл, която ще стане по-късно мото на цялата хилядолетна индийска култура: истината е една, мъдреците я назовават различно.

Тази огромна и относително изолирана страна е създала у хората чувство за самодостатъчност, затова Индия рядко е предприемала завоевания извън своите граници. Нейните завоевания винаги са били в сферата на религията и културата. Противно на това нейната плодородна земя и огромни богатства винаги са привличали завоеватели отвън, а тя ги е приемала отначало естествено с дължимата съпротива, а после ги е абсорбирала, обогатявайки своята култура. Онези, които в древността и средновековието са успявали да я завладеят за по-дълго време, не са могли да я считат за провинция, а са я приемали като своя нова родина. Както може би никъде другаде в такава степен, победителите са се оказвали победени, а истинският победител е била отново индийската култура.

Никъде другаде в света толкова много раси и култури не са се срещнали и взаимно проникнали в течение на времето, както в Индия. Затова днес е трудно да се установи приносът на всяка една от тях. Ако е вярно обаче, че хората се отнасят избирателно към идеите и културните богатства, трябва да приемем, че от всички тях е възприето действително най-ценното и жизненото, онова, което е могло да се затвърди през вековете. Ето защо една от най-привлекателните черти на индийската култура днес е нейната непреходна мъдрост и поучителност.

Тази забележителна сплав, наречена индийска култура, е могла да се получи благодарение на рано формиралия се дух на толерантност към другите богове, към другите идеи, вярвания и навици. Този дух може да се види във всекидневния живот на индиеца днес, в неговото отношение към останалите хора, в зачитането на техните схващания, права и свободи, в сакралното му отношение към животните и най-вече в навика му да обръща внимание на всичко ново за него. Затова в тази земя на един пророк никога не е липсвала аудитория, нито свобода да изразява възгледите си, а образоваността на неграмотния индиец е нещо забележително. Изразявайки тъкмо тази черта от националния характер, Махатма Ганди ще каже, че иска да държи прозорците си отворени за всички ветрове.

Сливането на старото и новото, местното и чуждото винаги е било въпрос на свободен и разумен избор, а умението да се взема поука от опонента е нещо забележимо в религиозната и философската традиция.

Дълги и сложни са пътищата на формиране на всяка национална култура. Много са факторите, отговорни за това — географски, антропологически, социални, политически, икономически. Никоя култура не е минала без чуждо влияние, поради това че хората живеят едни до други, движили са се по тази земя и са се смесвали. Но докато за културното единство на света важна роля е имало създаването на големите империи в миналото, а културното единство в съвременните западни страни е създавано до голяма степен на базата на вътрешни войни за политическо обединение и с цената на изкореняване на регионалните различия, културното единство на Индия е постигнато благодарение на атмосферата на мир и социална стабилност. Вътрешен мир и социална стабилност, които се дължат главно на съществувалата хилядолетия кастова система. И докато такава цивилизация като древноегипетската бива елинизирана, а после почти изцяло заляна от исляма, докато даже персийската цивилизация бива ислямизирана, с Индия това не се случва. Напротив, тя допуска исляма в определени граници, не защото е донесен с мечове, не защото й е наложен със сила, както всъщност е, а защото й импонира със своя демократичен дух и с постулата за равенство на хората. Вътрешният мир и социална стабилност са едно от главните условия единството на индийската култура да се развие като единство на многообразие, в което ясно очертаните регионални различия се обединяват от твърде съществени общоиндийски черти. Такова развитие може да се окаже твърде поучително за света днес, когато все повече се очертава опасността от нивелиращото влияние на западната култура, когато трябва да се търси единство и общност на културите, получено не чрез заличаване на различията, а чрез запазване характерните черти на всяка национална култура.

В този век на невиждано развитие на комуникационните средства човек получи възможност да опознае по-добре световните културни ценности; но той рядко използва всички възможности и не е предпазен от унифициране и едностранчивост. Той рядко си дава сметка, че нашият век, наред с всичките си достойнства, е век на прекален материализъм, прекален индивидуализъм, прекален рационализъм и прекален цинизъм. Той често забравя за триединството на истина, добро и красота и е склонен да заменя всичко с научно-техническия прогрес. Често загубва верния поглед върху нещата и приемайки световния прогрес като аксиома, се самообявява за венец на всичко съществувало преди него. Естествено водещите умове на нашето време знаят това и все по-често и по-задълбочено се връщат към културните съкровищници на миналите цивилизации. Те знаят, че се променят езикът, навиците и начинът на живот на хората, но времето малко променя духа и същността на една култура, ако в нейните дълбини живее семето на някоя плодоносна за човешката природа идея.

Западната цивилизация от Ренесанса насам научи много за света извън човека и за човека като част от материалния свят. Нещо повече, тя превърна тази линия в своя главна цел на изследване. Нейният поглед е поглед навън, защото даже когато изучава човека, тя го обективира. Нейната концепция за живота е предимно материалистична, а това означава и прагматична. Днес никой не би могъл да оспори плодовете на този подход, колосалните и немислими преди това успехи в научната и техническата област. И все пак тази цивилизация има своите слабости. Днес средният човек е по-образован, но това не означава задължително по-добър. Той е може би по-целеустремен, но със сигурност по-малко цялостен. Той знае повече за природата, обществото и човешкото мислене, но е значително по-малко свързан с природата, често е измъчван от отчуждение и самотност, често забравя, че е част от едно цяло, наречено Вселена. Крайната цел на модерното индустриално общество е достигането на материално благополучие и на тази основа — щастие. Потребителският дух твърде често се излива в неприемливи форми. Самодисциплината и моралът се регулират повече от материални, отколкото от духовни подбуди. Стана ясно, че никакви социални и политически въздействия не могат да премахнат злото от живота на човека. Ето защо тази цивилизация все по-сигурно се убеждава, че й е необходимо и нещо друго. Зад очевидната истина за физическото единство на вселената тя не е далеч от признанието за духовното единство на света и за божествената природа на човека. С това се обяснява все по-големият интерес на съвременната индустриална цивилизация към индийската култура.

Казват, че всяка цивилизация има предразположеност към определен аспект от социалното творчество. Древна Гърция — към изкуството и абстрактното мислене, Рим — към политиката. Геният на индийската цивилизация е в религията и философията, а може би и в това да се живее на практика по техните изисквания. Забележително е, че тези, които привличат индийския ум и предизвикват всеобща почит, не са военните завоеватели, авторитетните управници и собствениците на огромни богатства, а мъдреците, духовните водачи, светите мъже от всяко поколение и от всяко кътче на страната.

Индийският ум винаги е бил обърнат навътре, защото е осъзнавал, че човешката вселена не е по-малко интересна и благодарна от външната вселена. Но има и нещо друго: той се е страхувал от примамките на природата. И това е ставало по същата логика, по която съвременното индустриално общество изпитва нужда от повече духовност. В тази богата навремето страна човекът никога не е изпитвал трудности при задоволяване на физическите си потребности, а там, където природата е толкова щедра, не само не се е налагало, но е било и опасно да й се придава повече привлекателност. Човекът е изпитвал повече нужда от самодисциплина и въздържане от външните съблазни при реализиране на своето Аз. С това се обяснява по-слабото желание да се разнищят тайните на физическия свят и недостатъчното развитие на научен дух, от една страна, и развитието на спиритуализма и философския дух, от друга. С това се обяснява по-малкото внимание към физическата същност на човека и толкова детайлното занимание с неговата духовна същност.

И така, без да отрича даденото на човека от природата и знаейки, че светът е изпълнен с огромни възможности да задоволи всички нужди, индийската мисъл узнава твърде рано, че удоволствието и земният успех не са всичко, от което човек се нуждае. Те са твърде тривиални и не могат да задоволят човешката природа като цяло, още повече, че задоволяването на физическите желания е като гасене на огън с масло.

От незапомнени времена Индия е признавала едно и само едно върховно благо — реализацията на божественото у човека, на духовното във физическото. Тя е знаела, че в края на краищата четири цели управляват живота на индивида — морално поведение, богатство, земни удоволствия и духовна реализация. Но в същото време единодушно и недвусмислено е утвърждавала през цялата си дълга история, че именно духовната реализация е най-висшият идеал на всеки. Само в тази универсална перспектива може да бъде разбран и оценен индийският възглед за живота. Днес много от нас няма да се съгласят с това мъчително преследване на идеала, който според разбирането на индиеца се постига след множество прераждания, но не би могло да се оспори неговата изключително възвисяваща роля в самия живот на индивида и обществото.

Една от най-интересните страни на индийската религиозна и философска мисъл е ролята, която тя отрежда на индивида в постигане на духовно възвисяване. Семитското, а оттам и християнското мислене е пренатоварено от силовия аспект на бога, от постоянния страх от накърняване на неговото величие и нуждата от застъпничество на пророците. Всяка стъпка на човека към духовно възвисяване се нуждае от подкрепящата ръка на бога, който изисква подчинение, преклонение и любов, който въздава и съди. Според индийското светоразбиране всеки индивид е призван сам да води битката с изкушенията на плътта и да овладее своето низко Аз. От това става ясно защо в индийското религиозно мислене в много случаи може да се мине без човекообразен бог; защо абсолютният дух, Брахман, може да бъде мислен и познаван, но не почитан и обичан; защо такива разпространени религии като будизма и джайнизма се смятат за атеистични; защо на множеството богове често се гледа като на същества, стоящи по-високо от човека, но от които, така да се каже, нищо не зависи; защо индийската религия в твърде голяма степен е философия и индийската философия — религия. Ключът към отговора на всички тези въпроси и разбирания на изключителната по своята сила традиция за тотално духовно и морално усъвършенствуване е в индийското учение за прераждането на душата по законите на карма.

Индийската религия и философия са твърде действени и практически обърнати към живота. И ако в една или друга степен това може да се каже за всяка религия и философия, за индийските то е тяхната главна същностна черта. Естествено идеологията винаги е стояла в основата на една национална култура. Но рядко тя е пронизвала с такава сила всички сфери на изкуството, всички човешки дейности, ежедневната мисъл и поведението на човека в интимен и обществен план, както в Индия. Интересно в тази връзка е, че във време на известна поквара на нравите, на засилен интерес към материални блага и земни удоволствия причина е било развитието на религиозно-философското мислене в тази посока, а не спонтанният ход на социалния живот.

Всеки, който изучава индийската култура, ще забележи лесно, че религията и философията са тясно свързани и взаимно проникнати. И това е така, защото крайната цел на двете е една и съща: да накарат човека да разбере своето върховно предназначение — освобождението от безкрайния процес на прераждания и постигане на върховно блаженство (мокша, нирвана, нихшреяса). Целта на религията е не само да пречисти чувствата на човека, но и да ги възвиси и да трансформира целия му живот. Подобно на това философията помага на човека да разбере своята истинска природа. Не любопитството, чистата научна истина, не любовта към размисъл движи философията, а желанието да разбере върховната ценност на живота. Тъкмо поради своята връзка с религията индийската философия е надлогична, интуитивна, безкрайно богата на морална проблематика и въпреки това не морализаторска. Добрият човек и доброто общество в Индия се отглеждат не чрез етически и социални, а чрез мистични и извънсоциални учения и идеали. Метафизиката е истинският закон за човека и обществото. Според индийската философия, която много хора прибързано обявяват просто за религия, човекът е преизпълнен с дефекти, а обществото с несправедливост и жестокост, за да породят у индивида безгранична любов и готовност за съдействие. Безкрайната вселена или цялото, от което отделните същества, обществото и видимата природа са органична част, е онова, което може да бъде истинският извор на човешката любов и привързаност. Правилното разбиране на личното Аз, на онова, което стои извън него, и на тяхната връзка налага да се премине отвъд чисто човешкото и чисто социалното, там, където в действителност се намират истинските мотиви за морално поведение.

Придържайки се към такова разбиране, сегашните индийски мислители смятат, че съвременният хуманизъм замества бога с природата и обществото и цели отдаване на каузи, като родина или нация, на които човекът дължи своето препитание, мир и защита; че той изисква от индивида да живее в съгласие с установените закони, обичаи и институции или му позволява да се стреми към тяхната промяна в също тъй ограничена перспектива. Във всеки случай обществото, заемайки мястото на безсмъртния бог, накърнява присъщите на индивида неколективистични чувства, съвест и ценности. Тъй нареченото „братство между народите“ или общност на човешките същества остават неосъществена химера, защото не почиват върху реалната оценка на Аза и не-Аза. Така, по мнение на индийските мислители от по-ново време, представата за вродената способност на човека да се усъвършенствува и за братството в едно свободно и неограничено общество, на които преди всичко залага научният хуманизмът, не могат да стимулират човешкия ентусиазъм, без да бъдат ориентирани и включени в една безкрайна, надчовешка и надсоциална, в една метафизична рамка.

Историята на световната цивилизация е изпълнена с внушителен низ на възход и спад на общественото и индивидуалното начало в алтернативен порядък. И това винаги е било обусловено от конкретни исторически, политически и социални условия. Интересното в случая е, че заменяйки едното с другото, хората са имали илюзорното съзнание, че извършват революционни преобразования, при това последните. Те не са си давали сметка, че се движат от едната към другата крайност, за да се върнат отново обратно. Крайният индивидуализъм в едно организирано общество е също толкова неуместен, колкото насиленият колективизъм. Един от уроците на индийската култура е съвършеният баланс на индивидуалните желания и социалните изисквания и, по-нататък, неразделимото единство на човек, общество и вселена. Това слага своя отпечатък върху индийския национален характер. Още ведическите мъдреци полагат изключителни усилия да разберат фундаменталното значение и цел на живота. Те стигат до убеждението, че животът е непрекъснато пътуване към безкрайното и вечното и прилагат истините, разкрити от тях, към организацията на обществото, превръщайки философията в същностна основа на всекидневния живот и дейност. Успехът за постигане на крайната цел на обществото лежи във всяка единица на социалния организъм, във всеки индивид с неговия дълг, детерминиран от мястото му в обществото, от това в какъв период от живота си се намира той и прочее. Самото формиране на кастовата система в индийското общество и дългото й съществуване имат своето оправдание не толкова в икономическите условия, с които обикновено се свързва появата на класите, колкото в това разбиране на крайната цел и смисъла на живота, в това изключително зряло съзнание за човешкия дълг. Самият факт, че това общество, в което духовната самореализация е основна цел, е издържало толкова дълго въпреки натиска на култури, коренно различни от неговата собствена, е доказателство за жизнеността на фундаменталната идея, формулирана толкова рано.

Вече почти два века индийската култура е подложена на изключително силно влияние на западната цивилизация. Може би най-силното в цялата й дълга история. Би било неправилно и най-малкото прибързано да се смята, че това е непременно отрицателно влияние. Напротив, както стана ясно, на тази култура й бе нужен тъкмо този поглед навън, характерен за западната култура. И трябва човек да види с очите си възприетото досега, за да се убеди отново в способността на индиеца да възприема тъкмо онова, което съставя действителна ценност, както и способността му да не изоставя своите традиции. Не че няма увлечения в една или друга посока, не че няма външно подражание на западни образци, не че няма истински сериозни постижения в духа на западните, но това, което е характерно за индиеца, е неговото съзнание за действителната ценност на индийската култура, пък и невъзможността му да излезе извън нея.

От казаното дотук трябва да е станало очевидно, че както западната, така и индийската култура имат своите силни и слаби страни. Но може би онова, с което индийската цивилизация ще остане в този свят сега и завинаги, е най-добре изразено от един от най-големите индолози — Макс Мюлер: „Ако ме запитат под кое небе човешкият ум най-пълно е развил своите скъпоценни дарования, най-дълбоко е размишлявал над великите проблеми на живота и е намерил за някои от тях решения, заслужаващи възхищението дори на хора, които са изучавали Платон и Кант — аз отново бих посочил Индия. И ако сам си задам въпроса от коя литература ние, европейците, закърмени почти изключително с идеите на гърците и римляните, а също и с идеите на една от семитските раси — евреите, можем да почерпим ония корективи, които са най-желателни, за да направим вътрешния живот на човека по-съвършен, по-дълбок, по-обхватен, накратко — по-човечен, живот не само за този живот, но и за трансформирания вечен живот, аз пак бих посочил Индия“.

 

 

[Skubi]

Гледам ги тези наши индийци и си мисля.

Колко ли зависи от климатичните обстоятелста /защото индия е топло и още по-топло/ което позволява поне по-2-3 реколти годишно и с най-примитивните методи и сечива, да се развие толкова богата и разнообразна култура. Дотогава тук на умереният климат, където максимум една реколта и то с як труд може да се вземе, защо тези хора си живеят почти на същото ниво на което са живеели когато са прицапали тука с турците и други нашественици векове преди....

Защото морално, културно местното/еропейско/ население с със сила или добра дума, с религия или атеизъм са им показвали пример за интеграция....Тях не може....

 

[nik1]

Преди 39 минути, Skubi said:

Гледам ги тези наши индийци и си мисля.

Колко ли зависи от климатичните обстоятелста /защото индия е топло и още по-топло/ което позволява поне по-2-3 реколти годишно и с най-примитивните методи и сечива, да се развие толкова богата и разнообразна култура. Дотогава тук на умереният климат, където максимум една реколта и то с як труд може да се вземе, защо тези хора си живеят почти на същото ниво на което са живеели когато са прицапали тука с турците и други нашественици векове преди....

Защото морално, културно местното/еропейско/ население с със сила или добра дума, с религия или атеизъм са им показвали пример за интеграция....Тях не може....

 

Индийците не са роми....

Ромите са вид "леки" хора (в буквалния и преносния- те не принадлежат към никоя каста, извън обществената структура на Индия са) и "trash" (както се наричат изпадалите общности в UK и USA) с индийско произхождение.. ..

Апропо, Не приемайте че светът прилича на Балканите (или Унгария) , където всички от "народа" са еднотипни.. "Trash" общности със своя специфична култура има например в USA и в UK..

 

 

 

 

 

Редактирано Ноември 3, 2018 от nik1

[Skubi]

Преди 5 минути, nik1 said:

Индийците не са роми....

Ромите са вид "леки" хора (в буквалния и преносния- те не принадлежат към никоя каста, извън обществената структура на Индия са) и "trash" (както се наричат изпадалите общности в UK и USA) с индийско произхождение.. ..

Апропо Не приемайте че светът прилича на Балканите (или Унгария) , където всички от "народа" са еднотипни.. "Trash" общности sys swpqима например в USA и в UK..

 

 

 

 

 

Но ромите са индийци поне според викито и самите те така се идентицифират...

Еднотипни?

 

 

[nik1]

Преди 17 минути, Skubi said:

Но ромите са индийци поне според викито и самите те така се идентицифират...

Еднотипни?

 

 

??

Ромите произхождат от Индия, но това не значи че всички индийици са роми.............Пак казвам, по друг начин - ромите са маргинална група в индийското общество (апропо в Индия също има роми!)

 

 

Цитирай

самите те така се идентицифират...

Не знам къде е написано това...

Българските роми се самоидентифицират  като българи , когато са в чужбина,  и "турци", "българи"или "цигани" .....в България..

 

 

 

Редактирано Ноември 3, 2018 от nik1

[Б. Киров]

В Индия има официално признато от държавата кастово разделение, което по време на британското управление е било много изострено и подчертано от британските власти, но е съществувало от дълбока древност:

The Indian government officially recognises historically discriminated communities of India such as the Untouchables under the designation of Scheduled Castes and Scheduled Tribes, and certain economically backward Shudra castes as Other Backward Class.[204][need quotation to verify] The Scheduled Castes are sometimes referred to as Dalit in contemporary literature. In 2001, Dalits comprised 16.2 percent of India's total population.[219]

https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit

Dalits се превежда като "недосегаемите" в смисъл, че тези хора са толкова нисши, че не трябва да бъдат докосвани и да живеят сегрегирано, а единствената работа, която могат да вършат е най-мръсната и черна работа.

Индийското правителство е направило карта на дискриминирани касти /не само "недосегаемите"/ и е отворило специални привилегии за работа и образование за тези групи:

Scheduled Castes distribution map in India by state and union territory according to the 2011 Census of India.^[14]Punjab had the highest proportion of its population as SC (around 32 per cent), while India's island territories and two northeastern states had approximately zero.

Според мен, доколко ромите по света са свързани с произход от Индия и ако това е така, доколко тези хора са принадлежали към дискриминираните касти е въпрос на много голямо изследване/ия, които тук едва ли можем да осветлим.

 

[Skubi]

Преди 29 минути, nik1 said:

Българските роми се самоидентифицират  като българи , когато са в чужбина,  и "турци", или "цигани" .....в България.

Малко е по сложен въпросът....

Поне по Marushiakova, E., Popov, V. "Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti." - In: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, 2001, 33-53. [Updated]

 

[Skubi]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

В Индия има официално признато от държавата кастово разделение, което по време на британското управление е било много изострено и подчертано от британските власти, но е съществувало от дълбока древност:

The Indian government officially recognises historically discriminated communities of India such as the Untouchables under the designation of Scheduled Castes and Scheduled Tribes, and certain economically backward Shudra castes as Other Backward Class.[204][need quotation to verify] The Scheduled Castes are sometimes referred to as Dalit in contemporary literature. In 2001, Dalits comprised 16.2 percent of India's total population.[219]

https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit

Dalits се превежда като "недосегаемите" в смисъл, че тези хора са толкова нисши, че не трябва да бъдат докосвани и да живеят сегрегирано, а единствената работа, която могат да вършат е най-мръсната и черна работа.

Индийското правителство е направило карта на дискриминирани касти /не само "недосегаемите"/ и е отворило специални привилегии за работа и образование за тези групи:

Scheduled Castes distribution map in India by state and union territory according to the 2011 Census of India.^[14]Punjab had the highest proportion of its population as SC (around 32 per cent), while India's island territories and two northeastern states had approximately zero.

Според мен, доколко ромите по света са свързани с произход от Индия и ако това е така, доколко тези хора са принадлежали към дискриминираните касти е въпрос на много голямо изследване/ия, които тук едва ли можем да осветлим.

 

 от https://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани#cite_note-Marushiakova_&_Popov_2001-41

Виж колко интирисно съвпадение ими с твоята карта....

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Skubi said:

 от https://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани#cite_note-Marushiakova_&_Popov_2001-41

Виж колко интирисно съвпадение ими с твоята карта.... 

Източника за тази карта:

Census of India 2011, Primary Census Abstract PPT, Scheduled castes and scheduled tribes, Office of the Registrar General & Census Commissioner, Government of India (28 October 2013).

[nik1]

Преди 2 минути, Skubi said:

Малко е по сложен въпросът....

Поне по Marushiakova, E., Popov, V. "Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti." - In: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, 2001, 33-53. [Updated]

 

Самоназванието "ром" го изполват романи-езичните , но в България мнозинството роми са  турско- , българо- и румънско-езични

 

 

On 23.01.2016 г. at 19:09, Perkūnas said:

 

Арменските цигани се наричат lom, а арабските dom, което означава, че ṛom си е с чисто индийски произход, но не е свързано с roma- "Рим" (което е книжна форма, в индийските езици за Европа има едно понятие, yona, yavana, т.е. "йонийци".

Вариантите в различните цигански говори показват, че названието произлиза от форма с начално церебрално ḍ, което в новоиндийските езици се реализира различно: r, l, d, ḍ.

ṛom < санскрит ḍomba "нисша каста от скитащи свирачи и танцьори", в новоиндийските езици думата означава "хора с нисши професии" като чистачи, улични музиканти, кошничари и.т.н. (повече примери от речника на сър R.L.Turner, A comparative dictionary of Indo-Aryan languages. London: Oxford University Press, 1962-1966).

Името агупи и египтяни, откъдето в крайна сметка е и английското gypsy, бохеми и.т.н. показва, че европейците са се опитвали по всякакъв начин да си обяснят произхода на тези скитащи групи.

Циганите се появяват в Европа доста преди османците. Огромният брой гръцки заемки в цигански показва, че са прекарали във Византия доста дълго време. На Балканите се споменават май в сръбски грамоти през 13-14 век точно като агупи. А за названието цигани има доста интересна хипотеза на полския езиковед Марек Стаховски, че не произлиза от името на някаква си маргинална фригийска секта, а от унгарското szegény "бедняк, просяк", което отговаря на циганската действителност.

 

http://www.iempam.bas.bg/journals/acta/acta23/73-84.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Dom_people

 

[Б. Киров]

Тук можем да настъпим мотиката и да ни удари по челото, защото в България зорлем създаваме социална каста от ромите, докато индийското правителство прави всичко по силите му да заличи сегрегираните касти, които са му наследство, споменах за квоти в университетите и държавните служби, но има много по-широко разгърната програма.

[nik1]

Преди 25 минути, Skubi said:

The Indian government officially recognises historically discriminated communities of India such as the Untouchables

 

Апропо.

От тук идва гръцкото по произход името "цигани" на ромите в България,  αθίγγανος на гръцки означава "недосегаеми"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани

 

 

Редактирано Ноември 3, 2018 от nik1

[nik1]

Преди 3 часа, nik1 said:

"Trash" общности със своя специфична култура има например в USA и в UK..

 

 

 

 

 

PS

Тези хора са "white trash" в САЩ -  културата и  начин им на живот наподобяват немалко тези на "уседналите" цигани

(в САЩ простутицията и кражбите по принцип са непопулярни и са преследвани твърдо от закона, но това не се отнася до необразоваността, бедността, беработицата,  алкохолизма, и антисоциалното поведение....)

"white trash" се бъркат с "redneck", "white trash" и "redneck" са различни групи и култури...

 

 

 

-------------------------------

В UK са познати т.н. "Irish Travellers" - хора с местен произход.. Културата и начина им на живот много наподобяват тази на номадите цигани или на типичните роми
 

Цитирай

 

The study found that Travellers are of Irish ancestral origin, but split off from the general population sometime around the mid-1600s – much earlier than had been thought previously. In one widely quoted finding, the DNA comparisons conducted in the course of the research found that while Irish Travellers originated in Ireland, they are genetically different from ‘settled’ Irish people, to the same degree as people from Spain.

 

 

 

 

https://theculturetrip.com/europe/ireland/articles/a-brief-history-of-irish-travellers-irelands-only-indigenous-minority/

 

 

 

 

Редактирано Ноември 3, 2018 от nik1

[Skubi]

Преди 9 часа, nik1 said:

PS

Тези хора са "white trash" в САЩ -  културата и  начин им на живот наподобяват немалко тези на "уседналите" цигани

(в САЩ простутицията и кражбите по принцип са непопулярни и са преследвани твърдо от закона, но това не се отнася до необразоваността, бедността, беработицата,  алкохолизма, и антисоциалното поведение....)

"white trash" се бъркат с "redneck", "white trash" и "redneck" са различни групи и култури...

 

 

 

-------------------------------

В UK са познати т.н. "Irish Travellers" - хора с местен произход.. Културата и начина им на живот много наподобяват тази на номадите цигани или на типичните роми
 

 

https://theculturetrip.com/europe/ireland/articles/a-brief-history-of-irish-travellers-irelands-only-indigenous-minority/

 

 

 

 

Незнам на къде се заплесе, но аз не за тези хора говоря.....

А за тези, които попадайки в западна европа за аламинут израждът този микроклимът който са свикнали тук в източна европа, независимо дали се казват роми, цигани, ромунгри или незнам още по-колоко вида....

Значи външната културна среда, богатсво не влие значително върху вътрешните им нужди и очаквания. Което ние тук знаем вече от столетия назад.....

[nik1]

Преди 3 часа, Skubi said:

Незнам на къде се заплесе, но аз не за тези хора говоря.....

 

Значи външната културна среда, богатсво не влие значително върху вътрешните им нужди и очаквания. Което ние тук знаем вече от столетия назад.....

Жив и здрав да си.. с теб приказка трудно става.. По горе говорихме за Индия.. къде захвана днешните цигани ? 

 

Цитирай

Незнам на къде се заплесе

Ти сега приказките ли ще ми броиш?

 

 

Цитирай

А за тези, които попадайки в западна европа за аламинут израждът този микроклимът който са свикнали тук в източна европа, независимо дали се казват роми, цигани, ромунгри или незнам още по-колко вида....

 

На теб к'во ти пречи че израждат микроклимата там? ....Да му мислят германците и французите как да ги интегрират....

 

Цитирай

А за тези, които попадайки в западна европа за аламинут израждът този микроклимът който са свикнали тук в източна европа, независимо дали се казват роми, цигани, ромунгри или незнам още по-колко вида....

Нещата са малко по- сложни .. Я да помислим кои балкански цигани отидоха на Запад- гръцките, или румънските и българските?.. Гръцките не отидоха, защото са сравнително добре интегрирани в Гърция...

 

Редактирано Ноември 4, 2018 от nik1

[Skubi]

Преди 59 минути, nik1 said:

Жив и здрав да си.. с теб приказка трудно става.. По горе говорихме за Индия.. къде захвана днешните цигани ? 

Прав си малко се отклонихме от темата. Но нали става дума за глобализация.....И от там, че има две големи нации по-численност, които ще играят в бъдещето роля Индия и Китай.

От първите имаме мостри от столетия, вторите сега почват да ни колонизират, но те са по-опасните....

И това води до новите курсове в политиката, която г-жа Меркел за сега фалира, отварянето на границите. Сега е на ред да се затварят....

Само една проблема има, че никога в живота на земята толкова много богатство, имот не се е концентрирало в толкова малко ръце колкото сега....

И от историята знаем, че ако това нещо не бива доброволно разпръснато между болшинството то-рано или късно води до провал....Всички империи рухват не от вражески нападения ами от вътрешно морално и икономично изтощаване....

Ние сме на границата на това остаряло изкуфяло европейско население+голям климатическа промяна/днес на (4.11. е +20 градуса в Будапеща/+ милиарди бедняци хора на кълбото....

Този приближаващ се взрив  искаше Меркел /лошо и с лоши методи/ да предотврати с това, че да пуща прясна кръв и бедни хора в Европа, за да я подновят.....

[Skubi]

Едно клипче повече от 1000 думи....

https://www.youtube.com/watch?v=w8jUFsWzogo&amp;feature=player_embedded

 

[Б. Киров]

On 7.11.2018 г. at 18:32, Skubi said:

Едно клипче повече от 1000 думи....

https://www.youtube.com/watch?v=w8jUFsWzogo&amp;feature=player_embedded

Такива клипчета поразяват въображението и са много ефектни, но...нещата са малко по-комплицирани, според мен

Тези двамата са връстници/набори - единият тежи 113 кг., другият 595 кг. Според мен първият има по-големи шансове да победи при двубой на ринга. Това е в кръга на шегата, но нещата в икономиката също изглеждат по подобен начин:

Това е класиране на световните национални икономики по БВП по покупателна стойност в щатски долари 1990 г., на Медисън, сериозен историк на икономиката. От него се вижда, че икономиките на Китай и Индия са "тежали" най-много в световен мащаб 50 години, от 1820 до 1870, обаче по това време Китай и Индия де факто са колонизирани от европейците, Индия от Великобритания, която през целия период има по-малък БВП от колонията си. Така че... "теглото" на БВП далече не е единствения показател за икономическа, политическа и военна мощ, а още по-малко за способност за утвърждаване на модел на глобализация, което е висша шампионска лига.

[Skubi]

Преди 32 минути, Б. Киров said:

Такива клипчета поразяват въображението и са много ефектни, но...нещата са малко по-комплицирани, според мен

Тези двамата са връстници/набори - единият тежи 113 кг., другият 595 кг. Според мен първият има по-големи шансове да победи при двубой на ринга. Това е в кръга на шегата, но нещата в икономиката също изглеждат по подобен начин:

Това е класиране на световните национални икономики по БВП по покупателна стойност в щатски долари 1990 г., на Медисън, сериозен историк на икономиката. От него се вижда, че икономиките на Китай и Индия са "тежали" най-много в световен мащаб 50 години, от 1820 до 1870, обаче по това време Китай и Индия де факто са колонизирани от европейците, Индия от Великобритания, която през целия период има по-малък БВП от колонията си. Така че... "теглото" на БВП далече не е единствения показател за икономическа, политическа и военна мощ, а още по-малко за способност за утвърждаване на модел на глобализация, което е висша шампионска лига.

Може, всичко може. В клипчето е интересно последната част, това с какъв темп скорост се развива Китай. И Това е което е впечатляващо. 

ПС. Във връзка със снимките, въпреки Мр Мускле и Мр Цуцуланчо средно афроамериканците все така си  живеят 1/2 толкова живот колкото белите в САЩ. 

 

[Du6ko]

On 9.11.2018 г. at 20:51, Б. Киров said:

Такива клипчета поразяват въображението и са много ефектни, но...нещата са малко по-комплицирани, според мен

Тези двамата са връстници/набори - единият тежи 113 кг., другият 595 кг. Според мен първият има по-големи шансове да победи при двубой на ринга. Това е в кръга на шегата, но нещата в икономиката също изглеждат по подобен начин:

Това е класиране на световните национални икономики по БВП по покупателна стойност в щатски долари 1990 г., на Медисън, сериозен историк на икономиката. От него се вижда, че икономиките на Китай и Индия са "тежали" най-много в световен мащаб 50 години, от 1820 до 1870, обаче по това време Китай и Индия де факто са колонизирани от европейците, Индия от Великобритания, която през целия период има по-малък БВП от колонията си. Така че... "теглото" на БВП далече не е единствения показател за икономическа, политическа и военна мощ, а още по-малко за способност за утвърждаване на модел на глобализация, което е висша шампионска лига.

Благодарение на 150 милионната ККП , древен и млад Китай в лицето на Китайската народна република се възроди от пепелта.

Редактирано Ноември 12, 2018 от Du6ko