Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 6 часа, scaner said:

Тук се връзщаме в изходната позиция - избираме солипсизма или обективизма?

Предполагам разбрахте отдавна, че се изнервям, когато ми вмените едно от тези две рабирания. Дори ми направихте забележка.

Не, не и не. Така по ясно ли е ?

Преди 6 часа, scaner said:

Без аксиоми ние не можем да градим представата си за света.

Да. И какво от това ? 

Дайте да се разберем. По отношение на зависимата от съзнанието истина,  различия нямаме. Няма смисъл да разводняваме. Тя е познаваема. Ако сте чели "Критика на чистия разум" на Кант, говоря за феномените. Те са познаваеми. Ноумените обаче са нещо, за което не можем да твърдим нищо. Говоря за непознаваемост в този смисъл.

Подобен е и възгледа на древноевропейските софисти. Изразът приписван на Сократ "Аз знам, че нищо не знам" е положение от софистиката, което кореспондира на разбирането им по отношение на евентуално съществуваща вън от съзнанието истина (кантовите ноумени). Докато изразът приписван на Протагор "Човекът е мяра за всички неща, за съществуващите, защото съществуват и за не съществуващите защото не съществуват" е също положение от софистиката, който показва разбирането на древните мъдреци относно познаваемата истина (кантовите феномени).

В Правилния възглед феномените на Кант се наричат конвенционална истина, а ноумените на Кант се наричат абсолютна истина (шунята).

Конвенционалната истина е истината зависима от човешкото съзнание. Тя е познаваема, може да бъде изследвана, хората могат да си я демонстрират (доказват) един на друг.

Абсолютната истина е истината независима от човешкото съзнание. Шунята означава Пустота, в смисъл нещо, за което знаем, че не знаем нищо, ноумен, "аз знам, че нищо не знам". Тя е непознаваема.

Или ако обединим горните две части и говорим за една истина. Част от истината е свързана с конвенционалното съзнание и е познаваема, а друга част е независима от конвенционалното съзнание и поради това за нея няма как да знаем какво знаем. Знаем, че нищо не знаем.

Редактирано от mecho1
  • Потребител
Публикува
Преди 17 минути, deaf said:

Логиката е начин на мислене,а не истина. (По-горе стана дума за логиката.)

Да.

И като такава се явява характеристика на конвенционалното човешко съзнание.

  • Потребител
Публикува

Значението на съзнанието се раздува до гигантски размери! Съзнанието е само още един инструмент за по-лесно общуване между хората. Нищо повече.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 19 минути, deaf said:

Значението на съзнанието се раздува до гигантски размери! Съзнанието е само още един инструмент за по-лесно общуване между хората. Нищо повече.

Ако говорим за конвенционалното (познаваемото) съзнание да. Бих допълнил само - и за общуване на познаваемия човек сам със себе си.

Редактирано от mecho1
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, mecho1 said:

Предполагам разбрахте отдавна, че се изнервям, когато ми вмените едно от тези две рабирания. Дори ми направихте забележка.

Не, не и не. Така по ясно ли е ?

Вие настоявате за трета възможност? При положение че имаме избор само от две взаимоизключващи се възможности? Добре, но всяка друга възможност е някакъв микс от горните две. И избирането и не се различава от тях - пак става чрез догма. Не се нервирайте на това, светът е такъв.

Цитирай

Ноумените обаче са нещо, за което не можем да твърдим нищо. Говоря за непознаваемост в този смисъл.

След като не можете да твърдите нищо, защо твърдите че са непознаваеми?  Ако не можем да твърдим нищо, защо ги разглеждаме като съществуващи? Още тук влизате в противоречие.

Това е догмата за която непрекъснато пиша.  За да придобие реален смисъл, тя трябва да се превърне в аксиома, да се намерят потвърждения за нея. Но ако се намерят потвърждения, ноуменът ще се превърне във феномен. Затова  вие се опитвате да я закрепите с друга догма, "Абсолютната истина е истината независима от човешкото съзнание. Шунята означава Пустота, в смисъл нещо, за което знаем, че не знаем нищо, ноумен, "аз знам, че нищо не знам". Тя е непознаваема.". Може би искате да кажете "тя е непозната", не "непознаваема"? Защото "непозната" е моментен факт, който може да бъде регистриран и споделен, докато "непознаваема" характеризира безкраен процес във времето, когато обаче всичко може да се случи, и представете си, да я опознаем - тоест знанието да се увеличи и да знаем нещо :)

"Аз знам, че нищо не знам" е логическо противоречие - декларираме знание, което твърдим че го няма. А да тръгвате логически да джуркате едно противоречие, ще отидете в големи "дълбини". Ако леееко го променим към коректност в смиссъла, "аз знам малко - че има много неща които не знам", ще стане доста по-разбираемо и логично (и в смисъла в който е казано, екстраполирано към безкрайният обем на възможното знание), точно в контекста че знанието може да се променя и непознаваемоста е етикет който не трябва да се раздава преди да сме пробвали - независимо от нашите си дефиниции за измислени непознаваеми обекти. Забележете, "знание" и "познаваемост" са различни неща, това че знам малко не означав непознаваемост, а че до тук съм успял да стигна за наличното време. Не използвайте като аргументи обекти крепящи се само на дефиниции, те могат да се окажат и празно множество, незаслужаващо усилията ни. Когато говорим за "има", преди това трябва да сме отговорили на въпроса "а има ли"?

Това са догми. Самото съществуване на такива "непознаваеми" обекти се постулира чрез догми - не е достатъно да измислите дефиниция, тя трябва да включва реално съществуващи обекти. Догмите по-горе могат да станат аксиоми, могат да бъдат и опровергани в процеса на контакт със съответният обект.  Самото установяване на съществуването на ноумените е вече процес на опознаване. Но установяването на съществуване е важно - иначе обсъждаме едно празно от съдържание множество, което няма смисъл.

 

 

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, scaner said:

Вие настоявате за трета възможност? При положение че имаме избор само от две взаимоизключващи се възможности? Добре, но всяка друга възможност е някакъв микс от горните две.

Да, ние не знаем, колко възможности имаме, макар че съгласно логиката по която работи човешкото съзнание са действително две.

Ние за коя истина говорим. Ако е за истината зависима от съзнанието, то тя е познаваема. И няма какво да обсъждаме, независимо кой какъв възглед харесва.

Обаче ние говорим за истината, която е независима от съзнанието. Вие бихте бил прав, единствено ако и логическите закони са независими от съзнанието. Обаче това не ни е известно. 

И в светото писание е така. Някои вярват, че човека е създаден по Божи образ и подобие. Ако те са прави, и Вие сте прав, тъй като в тоя случай обективната (божията) истина би се подчинявала на същите логически закони,  с които сме запознати в нашата си човешка логика. Ако обаче Бог не е създал човека по свой образ и подобие, изглежда по вероятно да не сте прав, тъй като е по вероятно Божията логика да се отличава от човешката.

Същото е и при атеистическите възгледи, но не е толкова нагледно за обяснение, защото изглежда по неудобно да вменим на Майката Природа качествата на субект.

 

Преди 2 часа, scaner said:

След като не можете да твърдите нищо

Не само аз, и вие не можете да твърдите нищо, и Сократ не може да твърди нищо. "Знаем, че нищо не знаем". По определение, тъй като разсъждаваме за независимото от съзнанието.

Преди 2 часа, scaner said:

защо твърдите че са непознаваеми

Защото е по кратко. Аз няколко пъти писах, че не знаем дали съществуват, дали не съществуват, как съществуват, по каква логика, ние не знаем не само дали и доколко са познаваеми, ние не знаем дори дали ги вече познаваме или не ги познаваме, защото по определение (независими от съзнанието) не бихме могли да имаме критерий по който да установим това.

Има и още неща които пропускам нарочно, защото ми се струва адски досадно да повтарям тази дълга тирада постоянно, с цел да съм коректен. 

Преди 2 часа, scaner said:

Ако не можем да твърдим нищо, защо ги разглеждаме като съществуващи?

Не ги разглеждам съществуващи. Ако кажа съществуват и не съществуват, нито съществуват и нито не съществуват, ще ме обвините в противоречие, макар, че такова няма, просто не внимавате, кога за коя истина говорим. Защото, когато говорим за независимото от съзнанието, ние не знаем щое противоречие и що е непротиворечие.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, scaner said:

"Аз знам, че нищо не знам" е логическо противоречие

По човешката логика да. Ако говорим за конвенционалната истина е противоречие.

Но ако говорим за обективната истина не знаем дали е противоречие, тъй като тя е независима от съзнанието и не знаем дали се подчинява на същата логика.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 часа, mecho1 said:

Да, ние не знаем, колко възможности имаме, макар че съгласно логиката по която работи човешкото съзнание са действително две.

Ние за коя истина говорим. Ако е за истината зависима от съзнанието, то тя е познаваема. И няма какво да обсъждаме, независимо кой какъв възглед харесва.

Обаче ние говорим за истината, която е независима от съзнанието. Вие бихте бил прав, единствено ако и логическите закони са независими от съзнанието. Обаче това не ни е известно. 

Ето го разковничето.

Логическите закони няма как да са независими от съзнанието. Логиката е присъщ инструмент на нашето мислене. Тя не е присъща на обекта, а на съзнанието. По тази причина единствено логиката с която ние мислим има някакво значение - всичко се пречупва през нея, всички качества на всякакви истини се обработват само и единствено с тази логика - има или няма истина, каква е тя, какво и е отношението спрямо нас и всичко.

По тази причина, възможностите които имаме и обсъждахме, са само две, и ние прекрасно ги знаем кои са. Тук мърдане няма.

Колкото и да е независима от съзнанието някаква истина, ние сме принудени и длъжни да прилагаме нашите логически закони за нея.  Ето ви например Бог - не ни интересуват неговите логически закони, те нямат никакво значение за нас, те са си негови, той да му мисли. Ние работим изключително с нашите логически закони, и само на тяхна база можем да решим нещо познаваемо ли е или не. Но закотвяне на непознаваемост с някакви догми е безсмислен подход.

Затова твърдя, че между независимост от съзнанието и непознаваемост няма никаква изначална логическа и причинно-следствена връзка. Доколко има или няма връзка може да се реши единствено в процеса на познанието, използвайки единствено нашата си логика - само през нея се пречупва знание/незнание.

Цитирай
Преди 5 часа, scaner said:

защо твърдите че са непознаваеми

Защото е по кратко. Аз няколко пъти писах, че не знаем дали съществуват, дали не съществуват, как съществуват, по каква логика, ние не знаем не само дали и доколко са познаваеми, ние не знаем дори дали ги вече познаваме или не ги познаваме, защото по определение (независими от съзнанието) не бихме могли да имаме критерий по който да установим това.

По-кратко от какво? Аз за това ви питам, какви са причините за такава догматика.

Логиката тук е една.. Явно имате пред вид, не по каква логика, а че не знаете по какви закономерности съществуват, това е напълно естествено, но това се определя в процеса на изучаването, не с догма. Незнанието е естествено състояние в началото на познанието, но то няма общо с това дали обектът по отношение на който то е, е познаваем или непознаваем. Той е непознат, но за непознаваем е твърде агресивно и преждевременно да се твърди преди да се провери.

Цитирай

Не ги разглеждам съществуващи. Ако кажа съществуват и не съществуват, нито съществуват и нито не съществуват, ще ме обвините в противоречие, макар, че такова няма, просто не внимавате, кога за коя истина говорим. Защото, когато говорим за независимото от съзнанието, ние не знаем щое противоречие и що е непротиворечие.

Точно така, щях да ви обявя в противоречие. Но в случая ситуацията не е по-различна, премълчаването на отговора не премахва противоречието. Без значение за коя истина говорим, ние винаги мислим според нашата и никоя друга логика. А според тази логика, знаем какво е противоречие. И ако се окаже, че такова реално съществува за истина извън нашето съзнание, ние трябва да си коригираме нашата логика за да обхване и тази ситуация (от времето на Аристотел има съвсем палиативни корекции в тази посока). Така както логиката постепенно се е изграждала в човешкият вид с еволюцията, така ще направим и следваща стъпка. Но до тогава това е ситуация която няма смисъл да я мислим. Още повече че тук говорим за абсолютни истини, а абсолютността е абстракция на нашият разум на база истините произтичащи от феномените и като такава не може да доведе до промяна в логиката.

Логиката няма собствено битие. Тя не е и свойство на нещата, тя е качество на мислещият. А дали някой друг мислещ (Бог например) възприема нещата чрез някаква друга логика, това за нас няма абсолютно никакво значение.

Затова дайте да не намесваме измислени логики без нужда. Несъществуващи неща без нужда. Това е излишно догмотворчество и е само разредител в мисленето, който обърква нещата.

Цитирай

По човешката логика да. Ако говорим за конвенционалната истина е противоречие.

Но ако говорим за обективната истина не знаем дали е противоречие, тъй като тя е независима от съзнанието и не знаем дали се подчинява на същата логика.

Логиката е само една, и принадлежи на мислещият. Има други закономерности които не знаем (не логически). Затова без проблем можем да оценяваме всякаква истина, стига да добием представа за нея (поне дали съществува и в какво се състои). Защото за истина, за която принципно не можем да добием представа, тя не оказва въздействие върху нашият - вътрешен и външен - свят. За такава истина ние пълноценно можем да опишем света и без нея.

 

На няколко пъти по-горе излагам едни и същи тези в различни нюанси, за да се изяснят по-добре.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, scaner said:

По тази причина, възможностите които имаме и обсъждахме, са само две

Не са. Само две са, ако Бог е създал човека по свой образ и подобие.

Мърдане няма при конвенционалната истина. Там са само две. Дори по отношение на познаваемостта е само една. Познаваема е и точка. Тя не случайно се третира по един и същ начин от всички възгледи. Там каквито и възгледи да имаме сме в консенсус. Нарича се още от някои и консенсусна истина, по точно тази причина.

Разлики се появяват при метафизическите възгледи, в зависимост от това, кой възглед как третира идеята за Обективна Истина. 

  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, mecho1 said:

Разлики се появяват при метафизическите възгледи, в зависимост от това, кой възглед как третира идеята за Обективна Истина. 

Може би не си схванал, че обективната истина е също конкретна - зависи от Гледната Точка, като всяка идея за истина. И това дередже е "култово" в СТО. Освен това, да не забравим - доказано, мозъкът ни лъже, за оцеляване:  пипаш дървената маса - не е студена. Пипаш лъжицата на масата - а, студена?!. Пък е известно - и двете са на температура 20 градуса Целзии - стайна. "Известно" - от изследвания!

...

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, scaner said:

Логиката няма собствено битие.

Не всички догми гласят така. Логическите абсолютисти например считат, че логиката има собствено битие.

Хусерл казва, че логиката има собствено битие и не съществува друга истина освен конвенционалната и тя се явява самата обективна истина.

За да са доволни всички следва да кажем - "Конвенционалната логика е характеристика на конвенционалното съзнание". И мърдане няма, всички са съгласни.

  • Потребител
Публикува
Преди 23 минути, Малоум 2 said:

Може би не си схванал, че обективната истина е също конкретна - зависи от Гледната Точка, като всяка идея за истина. И това дередже е "култово" в СТО. Освен това, да не забравим - доказано, мозъкът ни лъже, за оцеляване:  пипаш дървената маса - не е студена. Пипаш лъжицата на масата - а, студена?!. Пък е известно - и двете са на температура 20 градуса Целзии - стайна. "Известно" - от изследвания!

Това е конвенционалната истина. За нейната познаваемост всички вероизповедания и всички философски школи са в консенсус. По точно всички я считат за познаваема.

Публикува

Добро утро !
Движа се по Универсален Материализъм. С него имам възможната за времето си свобода из материалистичната мисъл и общото материално съзнание.
Цивилизационната логика , в случая човешката ,  не е единственна приложима с оглед натрупаното до момента като знание, познание, както и да го наречете. Тя е правилната за локализацията си по място и време, но дори и в момента можем да работим с други световни модели  изискващи различна мисъл.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 17 часа, mecho1 said:

Не са. Само две са, ако Бог е създал човека по свой образ и подобие.

Не мисля така. Ни знаем практически нищо за Бог, за да правим прилики/разлики между неговото подобие с човека. За двете възможности - обективност/солипсизъм ние изхождаме единствено от нашата конструкция, със сетивата като междинни агенти, на които можем да вярваме или не. Дали ни е създал Бог или не, като чие подобие, няма никакво значение. Ако докажем, че ни е създал Бог, тогава това ще бъде доказатеклство срещу солипсизма, за обективизма. Но за сега няма такова доказателство. Други възможности освен тези две няма.

Цитирай

Разлики се появяват при метафизическите възгледи, в зависимост от това, кой възглед как третира идеята за Обективна Истина. 

Идеята за обективната истина също не се отразява на горните две възможности. както и да се третира тази идея, изборът се свежда до едната от двете възможности в основата. Разликите се появяват в по-висшите нива на надграждане на идеите, чрез трупане на допълнителни догми.

Цитирай

Не всички догми гласят така. Логическите абсолютисти например считат, че логиката има собствено битие.

Всъщност това с нищо не променя нещата. Важното е, че логиката с която сме принудени да работим е една, и не се носи от обектите - анализът на всякакви обекти ние по необходимост пускаме по пързалката на единствено достъпната ни логика. Освен това често в разговорният език се бърка 'логика' и 'закономерности', например "логиката на нещата е еди каква си", затова не трябва да се подвеждаме. Непознаването на закономерностите е незнание, а не непознаваемост. При среща с непознат обект състоянието на незнание е естествена аксиома, докато натоварването с непознаваемост е догма без никаква причина. Затова съм против използването на непознаваемост в дефиниции, няма смисъл, това качество трябва да е резултат.

Публикува

Дискусията ви не ми харесва как е разгърната и на къде залита. Познаваем Свят, Обективна Истина, Логика, като нещо задължаващо и пр.

Според вижданията ми изразени в Унив.Материализъм , Светът , цялостно е непознаваем, поради прости причини, Светът, Общия Универсум е твърде обширен , практически безкраен и поради Всемирната Промяна с която някой трябва да се състезава за да познае поне от части Светът.

Логиката се определя от Средата, матер.среда обкръжашаща и изграждаща локалната цивилизация, носителния и матер. субстрат.Без да губя време Една логика за Вас, Дрга за Светове недостижими за Човек, бързи и яростни, примерно около и под планковата граница, Различна логика и за Тези , примерно чиито „фотони“ би могли да бъдат Космоси като нашия.

Ние можем да ползваме „измислена логика“ подходяща за бъдещи наши търсения , „моделна логика“ и такъв подход намирам за приемлив и потенциално плодотворен.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 11 часа, laplandetza said:

примерно около и под планковата граница

В случая с константата на Планк става въпрос за конвенционална истина (научна истина). В строго научната работа, учените, макар и привърженици на различни интерпретации, са в консенсус. 

Котката на Шрьодингер става известна благодарение на това, че класическите интерпретации, за различните страни от планковата граница са различни. 

Ако използваме една и съща интерпретация, котката на Шрьодингер губи парадоксалния си смисъл.

Независимо обаче как интерпретираме, независимо дали възгледа е догматичен (възгледа на Айнщайн) или е правилен (възгледа на Бор), конвенционалната истина е една и съща. Когато отворим кутията имаме наблюдател, контекст и гледна точка, следователно независимо от философската интерпретация, тъй като сме във властта на конвенционалната  истина спор няма. Котката е или жива, или умряла, в зависимост от конкретния конвенционален резултат от експеримента.

Разликите са в случая, когато наблюдател липсва. 

1. Догматичен възглед (възгледа на Айнщайн)

      а) Догми

              - Старецът не играе на зарове (светът е детерминистичен).

              - Конвенционалната истина е цялата истина. Наблюдателя не влияе върху резултата от експеримента с акта на наблюдение. Каквото е преди да                 отворим, такова е и след като отворим

    Спекулация - котката в момента преди да отворим кутията е или жива или умряла, само дето не знаем още кое от двете, защото не сме отворили  капака.

2. Правилен възглед (възгледа на Бор)

    а) Догми

             - Няма догми

   Спекулация - нищо не можем да кажем за котката, тъй като всяко нещо, което кажем, ще е следствие от приета догма и възгледа ще бъде догматичен.

Парадокси:

1. Конвенционални - няма

2. Метафизически

       а) ако използваме една и съща интерпретация от двете страни на планковата граница - няма

      б) ако използваме различни интерпретации - има

 

Редактирано от mecho1
  • Потребител
Публикува
On 7.08.2019 г. at 10:39, mecho1 said:

Независимо обаче как интерпретираме, независимо дали възгледа е догматичен (възгледа на Айнщайн) или е правилен (възгледа на Бор), конвенционалната истина е една и съща. Когато отворим кутията имаме наблюдател, контекст и гледна точка, следователно независимо от философската интерпретация, тъй като сме във властта на конвенционалната  истина спор няма. Котката е или жива, или умряла, в зависимост от конкретния конвенционален резултат от експеримента.

Разликите са в случая, когато наблюдател липсва. 

Баш в интерпретациите "около Планк" - няма консенсус и това е предимство на научното изследване (ученият вярва в Природата, но се съмнява и затова изследва). Наблюдател означава "получаващ информация" и не е само и единствено Изследовател (наблюдател със съзнание и разум). Всяка частица е наблюдател, когато върху й падат Фотони (физическата информация се съдържа във фотоните) и Реагира по различни начини на тая информация - не всякога забележима за Изследовател. И Айнщайн е прав, и Бор е прав. Понятието за "скрити параметри" в КМ е очевидно, в смисъл на промяна физични свойства на частици, при облъчване с фотони. Получават се "придобити" нови характеристики и понеже не е известен "механизмът" им на получаване-причина за изменение - мислим-интерпретираме за скрити параметри - резултатите се разкриват вероятностно. Бор пък казва, да не интерпретираме за "причина-следствие". Друг казва - да пресмятаме по мат.модели и т. н. Няма консенсус. И Класиката, и КМ казват: "искаме да знаем състоянието на котката, без информация", ама ние я натикахме там - тоест, задали сме начални условия, които да зависят от случайна информация (на Изследовател не е известно кога, в кой момент от време, ще има разпад, задействащ отровата и затова - случайно?! Да, ама на Природата й е ясно кога ще се излъчи). И какво - ще доказваме, че светът е възникнал на случаен принцип?!. Ами - не е на случаен - а на физически детерминиран принцип на обмен на информация от фотони.

Въобще - конвенционална истина - задължително е да се приема със съмнение. Истината е конкретна: за един случай е една или друга - зависи от  Гл. Точка - на Изследовател. В Природата - всичкото взаимодействие е Истина (атом водород), а въздействието от "падащите фотони" - прави възможно  разнообразие от обекти, но с точно определени "пропорции", зависещо от фотоните. Светът е детерминиран от само себе си.

...

  • 2 years later...
  • Потребител
Публикува (edited)

Малко цитати от стари издания по марксистко-ленинска философия (70-те години на миналия век)

Кратък курс по философия
Учебно помагало за системата на партийната просвета
Второ преработено и допълнено издание
Партиздат. София 1973 

Цитирай

Има само един свят и той е в основата си материален

Но ако единството на света се заключава в неговата материалност, тогава какво става със съзнанието, което не е материално? Не следва ли от това, че то не влиза в единната верига на материалните изменения и превръщания и в такъв случай не са ли прави дуалистите, които признават съществуването на две независими едно от друго начала в света - материалното и духовното?

Всъщност наличието на съзнание в никакъв случай не говори против учението на диалектическия материализъм, че това, което прави света единен, е неговата материалност. Работата е там, че усещането, възприятието, съзнанието са свойство, продукт на високоорганизираната материя и поради това то не може да съществува независимо от материята. Основа за съществуването на идеалното (нашите усещания, възприятия, мисли и пр.) е материалното. Следователно в съзнанието няма нищо свръхестествено - то е неин най-съвършен продукт. Още Чернишевски бе казал, че както растението, като се развива, дава цвят, така и материята, развивайки се, дава съзнанието.

***

От научното решение, което дава марксистко-ленинската философия на въпроса, какво лежи в основата на света, се убеждаваме, че са съвършено неоснователни твърденията на идеалистическата философия и на религията за същесвуването на някакъв друг, нематериален свят. Всъщност никакъв друг свят освен света, който ни заобикаля и който в основата си е материален, не съществува. Не съществува нищо друго освен материята и формите на нейното движение.

Като се запознаваме с научното решение, което диалектическият материализъм дава на въпроса за същността и природата на съзнанието, ние виждаме, че са съвършено несъстоятелни твърденията на религията и на идеалистическата философия за съществуването и на някаква безсмъртна душа, която временно обитавала смъртното човешко тяло. За науката днес няма никакво съмнение, че съзнанието е свойство и продукт на човешкия мозък. Учението на Дарвин за произхода на човека и на Павлов и неговите ученици за физиологията на висшата нервна дейност опровергаха най-главната догма на религията - съществуването на независима от тялото безсмъртна душа.

Цитирай

Познанието е отражение

Цялата материалистическа философия едногласно потвърждава принципа на познаваемостта на света. За всеки повече или по-малко последователен материалист познанието представлява отражение на материалната действителност в главата на познаващия човек. Началото на теорията за отражението сложи още древногръцкият философ Демокрит, който е създател на теорията за атомния строеж на материята. За да обясни човешкото познание, Демокрит изхожда от предположението, че от външните материални тела непрекъснато изтичат съвършено фини техни образи, "идоли". Като попаднат в съответните сетива (зрителните в окото, слуховите в ухото и т.н.), те пораждат съответни зрителни, слухови и други усещания и възприятия. Сетивното познание е единствен източник на всяко познание, но над него се издига постигнатото познание чрез разума, което позволява да се разкрие истинската същност на света - атомите и пустотата.

Отразителния характер на познанието поддържат и френските просветители-материалисти от XVIII в. - Дидро, Хелвеций, Холбах, Ламерти. Те остро критикуват учението за "вродените идеи" и правилно утвърждават, че всичко, което може да бъде в ума, неизбежно трябва да мине през сетивата. Цялото съдържание на съзнанието се образува от усещанията, които се получават чрез въздействието на външните материални предмети върху сетивата.

Схващанията на Фойербах за познанието като отражение свидетелствуват за още по-голяма задълбоченост. В човешкото познание са дадени самите предмети и явления. Познанието за света, което получаваме посредством сетивата, е вярно познание. Ние можем да се доверим напълно на сетивните си органи от въздействието на материалната действителност, върху които получават нашите усещания и възприятия. Човекът може да се доверява и на своя разум, защото заедно със сетивата той дава истинско познание за природата и за самия човек като част от нея.

Цитирай

Екзистенциализъм

Изправен пред един чужд и абсурден свят, скъсал връзките си с едно също тъй абсурдно и враждебно общество, човекът на екзистенциализма не чувства никаква опора под краката си. Животът му става напълно безсмислен и безцелен и той неминуеми изпада във властта на тягостни "екзистенциални чувства". Нищо истински не може да го заинтересува, той започва да изпитва неопределима скука. Всичко до което се докосне, предизвиква у него погнуса. Той се чувствува "захвърлен" в света, осъден на вечна самота. На гърба му тегне непосилното бреме на абсолютната свобода, която той съзнава като пълен произвол, и на абсолютната отговорност, която той не е в състояние да раздели с никого. Но всички тези чувства бледнеят пред чувството за страх, което обхваща индивида при натрапчивата мисъл за предстоящата смърт. Именно за да се спасят от тези чувства, които според екзистенциалистите характеризират "истинското" съществуване, повечето хора се стремят да се откажат от себе си и да живеят като вещи: те се отъждествяват с функциите, които изпълняват в обществото, и се мъчат по всякакъв начин да забравят смъртта. "Истинското" съществуване съзнателно и непрекъснато с лице към смъртта, която зее като бездънна пропаст пред краката на човека и напълно обезсмисля неговия живот. Смъртта играе толкова голяма роля в учението на екзистенциализма, че един от неговите представители счита за основен въпрос на философията въпроса за самоубийството!

По такъв начин една от най-характерните черти на екзистенциализма е неговия непрогледен песимизъм. Не е трудно да се видят социалните корени на това черногледство. Те се намират в съвременното капиталистическо общество, в което широки слоеве на буржоазията и особено на дребната буржоазия преживяват като лична трагедия съдбата на своята класа. В този смисъл може да се каже, че екзистенциализмът дава вярно отражение на отчаянието и песимизма на загиващата буржоазия. Но неговите представители допускат основна теоретическа грешка: чувствата и настроенията, които изпитва една изправена пред гибел класа, те приписват на човешкото съществуване изобщо.

Екзистенциализмът не само отразява песимизма и отчаянието, които са обхванали съвременната буржоазия. Той самият допринася за засилването на тези настроения и заразява с тях и други обществени слоеве. Приписвайки на човека неизменни чувства за скука, погнуса, самота и страх от смъртта, екзистенциалистите искат да му внушат, че неговите усилия да подобри земната си участ са сизифофски усилия и като такива са осъдени на вечен неуспех. Екзистенциализмът смята за единствено важни проблемите на затворения в себе си индивид и с това отклонява вниманието на трудещите се от най-парливите социални проблеми. По такъв начин той ги дезориентира и обезверява, прави ги социално апатични и фактически улеснява задачата на най-реакционните антидемократични сили.

Марксистко ленинска философия
(Учебник за системата на партийната просвета)
Четвърто преработено и допълнено издание
Партиздат - София 1974

Цитирай

Съвременната наука разграничава две основни физически групи, два вида движеща се материя: веществена (вещество) и полева (поле).

Веществената група включва в себе си онези видове материя, състоящи се от частици, които притежават собствена маса (или т.нар. маса в покой). В тази група влизат: електрони, позитрони, мезони, неутрони, атоми ядра, молекули, агрегати от молекули, колоидни частици, кристали, течности, газове, минерали, скали и др. (2)

(2) Вж. М. Шахпаронов. Химия и философия, Изд. "Техника", 1964 г. стр. 7

Полевата група включва в себе си различни видове полета, частиците на които не притежават собствена маса. Тук влизат различните видове полета: гравитационно, електромагнитно (светлина в широк смисъл на думата), електронно-позитронно, различни мезонни полета (свързани със съществуването на ядрените сили) и др.

И веществото, и полето съществуват обективно. При всички техни състояния се запазват основните свойства (атрибути) на материята - маса и енергия. Това намира израз и в открития от Айнщайн закон за взаимната връзка на масата и енергията (E = mc²) който означава, че всеки материален обект, притежаващ маса от една или друга природа, по необходимост притежава и съответствуващ на нея вид енергия и, обратно, всеки материален обект, притежаващ един или друг вид енергия, по необходимост притежава съответна маса. Частиците на веществото притежават т. нар. маса на покой, частиците на полето не притежават такава. Частиците на веществото се движат с различна скорост (от 0 до скорост, близка до скоростта на светлината), частиците на полето се движат с една и съща, постоянна скорост; частиците на веществото биват заредени и неразредени (неутрални); тези на полето са само неутрални. Частиците и на веществото, и на полето притежават корпускулярни и вълнови свойства, но първите са ярко изразени при веществените частици, а вторите при частиците на полето. Разлика има и в природата на корпускулярно-вълновите им свойства. Частиците на веществото и на полето имат маса и енергия, но масата и енергията на веществената група са силно концентрирани и т.н.

Важно в случая е да се подчертае, че и веществото, и полето са материални. Съвременни идеалисти се мъчат да представят работата така, че масата се превръщала в енергия. За тях веществото е тъждествено с материята и масата (т. е. веществото е лишено от енергия), а излъчването (полето) е тъждествено с енергията (т. е. излъчването е лишено от маса). По такъв начин идеалистите "обосновават" изчезването на материята.

Науката доказа, че двете форми на движещата се материя - вещество и поле (излъчване), могат да преминават една в друга. Когато в момента на протичането на ядрения процес веществото се превръща в излъчване (поле), масата и енергията на веществото не се унищожават, а се запазват, като преминават в съответно количество маса и енергия на излъчването.

И така, материалните системи са сложно структурно изградени. Материята притежава качеството структурност. На това качество се основава структурният подход при изследването на системите.

 Накратко: материалистически монизъм, съществуването е ограничено само до материалния физически свят, съзнанието не може да съществува независимо от материята.  Може да се добави и атеизъм = материализъм. 

При подобна материалистична философия, въпросът за смъртта изглежда, че не е на дневен ред и може напълно да се игнорира, като нещо безсмислено. След като всичко е материя и съзнанието не може да съществува независимо от материята, след смъртта на физическото тяло би следвало да изчезне и съзнанието, което пък е продукт на високоорганизираната материя (физическото тяло). Без високоорганизираната материя, какво съзнание може да има?

Редактирано от Hulk

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!