Юнгианска психология

[Incorrectus]

Тема без специални правила и без ограничения. Авторът не се счита задължен да следи и да напомня за отклонения от темата, нито да насочва и поддържа разговорите. Да заповяда всеки, който има какво да каже върху юнгианската психология. 

Като начало някои от най-разпространените заблуждения, според цитат на потребителя Рамус в една друга тема ("Процесите. Идентичност на нещата при промяна")

Цитирай

Няма никакво основание размишленията на ЮНГ да се приемат за каквато и да е "истина". Те никога няма да бъдат доказани с каквото и да е. В размишленията му са налични "скокове", голяма част от тях имат окултен, дори "надчовешки" характер и са невъзможни за извеждане с логични инструменти. Самата личност ЮНГ е бил с такива...  да ги наречем - "интереси" и увлечения.

Юнг не е философ и не извежда фактите на своите концепции собствено логически, а ги открива емпирически в психиката на различни хора, включително и в своята. Същият механизъм води неговите привърженици.

Логически съгласувани са концепциите на Юнг, а не предпоставките, т.е. фактологията, на неговото учение. Тя (фактологията) е плод на наблюдение, а не на логика. Това са различни неща.

Най-разпространеното безпочвено обвинение - в окултизъм. Юнг е смятал окултните преживявания за психически детерминирани, а не за базирани на независими от съзнанието, сиреч трансцендентни, същности. В по-късните си години въвежда известен нюанс в идеите си за окултните феномени, т.е. допуска, че може да са духовни, което в никакъв случай не означава, че ги е изхвърлил извън пределите на психиката.

Цитирай

За времето си - е било чудесно и много напредничаво, рязко контрастиращо с фройдовата концепция.

Всъщност разколът започва не заради рязко контрастиране, а заради само един термин - "колективно несъзнавано". По този въпрос може да се кажат и други разни интересни неща, но в друг етап на разговора.

Цитирай

за тях няма никакво значение - важното е да е с достатъчно социален ореол и да върши работа да получат нужните им обяснения с достатъчно "мъглив" характер, даващ възможност за широки форми на лична инитерпретируемост и фантазиране. заради това е и цялата игра на Юнго-маниаците в темата, изнасилвайки я непрекъснато в личната си посока.

Напълно безпочвено твърдение. Няма нито едно доказателство, че "Юнго-маниаците" предварително договарят своите "мъгливи" обяснения и фантазии, че ги стиковат до степен да паснат една на друга. Истината е далеч по-проста. "Юнго-маниаците" просто са чели Юнг и говорят на един и същи език, разбираем за тях.

[dora]

Преди 37 минути, Incorrectus said:

Юнг не е философ и не извежда фактите на своите концепции собствено логически, а ги открива емпирически в психиката на различни хора, включително и в своята.

Обичайно за Юнг се говори от гледна точка на инейното му родство с Фройд, но рядко се споменава връзката с идеите на Ницше.

Извинявам се, че се повтарям с това, че цитирам един и същ учен - във видеото по-долу има интересна лекция на Питърсън по въпроса:

 

[caress…]

Още малко яснота във връзка с основната методология.

Способът на работа в аналитичната психология се състои и в това, че е необходимо да си безкомпромисно предан на материала, с който работиш, като няма значение какъв е той - дали е сън, спомен, емоционална реакция, образ, текст, мит, символ. Например, при интерпретацията на сънищата се прикрепяме към образа, както са изисквали Юнг и Лопес-Педраза или накратко, в качествен смисъл това означава да бъдем ограничени от това, което можем да кажем за точната феноменология на съня, без да се слиза на ниво обобщения и абстракции, без да се отклоняваме от съответния вид усещане, тъй като сме длъжни и в количествен смисъл да насочим вниманието си към съотвтетният предмет. Алхимичните процеси и Херметичните принципи в психологията на Юнг не са физически!, а са мислено и методологично отношение, което с уважение към образа на фантазията, е формулирано от самия Юнг по следния начин:

 "Преди всичко не позволявайте на нещо външно, което няма връзка, да проникне, тъй като образът на фантазията разполага с всичко необходимо в самия себе си" 

Това златно правило в психологията на Юнг може (mutatis mutandis със съответните необходими изменения) да бъде приложено към всякакви въпроси.

Прилагането на това методологично изречение не следва да става педантично или с буквалистки и формалистични намерения. Трудността на този метод се заключава в това, че липсват позитивно-фактически критерии за решение на това какво следва да бъде привнесено отвън и какво не. Решението не може да бъде операционно. Тази методология изисква тънък усет или ум, който ум е изисквал и Юнг от учениците си - ум, който вероятно е по-изтънчен, понеже съдържа в себе си онова, което Юнг е наричал диференцирана чувствена функция и силно интуитивна, вътрешна възприемчивост към "душата" на материала, обект на психологично изследване.

Този методологичен принцип включва свободните асоциации, субективните чувства, обяснения за причините какво би могло да се случи с психологичния материал, размишления за най-добри способи за реагиране и т.н. Феноменът Е и това е достатъчно. Той следва да се уважава и да се остави недокоснат в неговата таковост. Психологичният труд изисква дисциплина и навик в абстрахиране от своите субективни чувства, лични възгледи и внезапни идеи, които биха могли да ни се сторят, че са реалния мотив. Само по този начин можем да се надяваме, че сме открили самопроявлението на материята в нейната вътрешна дълбочина и истина.

Този откъс е от едни мои стари лекции, преведох набързо и се извинявам, ако не се чете гладко.

 

[Incorrectus]

Преди 21 минути, dora said:

Обичайно за Юнг се говори от гледна точка на инейното му родство с Фройд, но рядко се споменава връзката с идеите на Ницше.

Да, в т.нар. Автобиография има доста страници, отделени на Ницше. Завършил е медицина и е специализирал психиатрия, която в неговото време е прохождала. Неговото решение буди недоумение у близкото му обкръжение - да се откаже от бляскава медицинска кариера и да се заеме с нещо съмнително, каквото по онова време е била психиатрията. От друга страна той е възпитаник на старата (по немски образец) жестока образователна система. Още в училище научава гръцки и латински, чете много философия, история и митология...

Преди 13 минути, caress… said:

Психологичният труд изисква дисциплина и навик в абстрахиране от своите субективни чувства, лични възгледи и внезапни идеи, които биха могли да ни се сторят, че са реалния мотив. Само по този начин можем да се надяваме, че сме открили самопроявлението на материята в нейната вътрешна дълбочина и истина.

Големият проблем за пренасянето и контрапренасянето. За който той намира исторически паралел от несъзнавано естество в Rosarium philosophorum

[Малоум 2]

Преди 17 часа, Incorrectus said:

Да, в т.нар. Автобиография има доста страници, отделени на Ницше. Завършил е медицина и е специализирал психиатрия, която в неговото време е прохождала. Неговото решение буди недоумение у близкото му обкръжение - да се откаже от бляскава медицинска кариера и да се заеме с нещо съмнително, каквото по онова време е била психиатрията. От друга страна той е възпитаник на старата (по немски образец) жестока образователна система. Още в училище научава гръцки и латински, чете много философия, история и митология...

Големият проблем за пренасянето и контрапренасянето. За който той намира исторически паралел от несъзнавано естество в Rosarium philosophorum

https://megavselena.bg/6-greshno-shvanati-idei-ot-filosofiyata-na-nitsshe/

"6 грешно схванати идеи от философията на Ницше

Философията на Ницше е една от най-провокативните, но и често е разбирана погрешно. Когато четем Ницше, трябва да разберем напълно прочетеното, преди да си извадим поуките, които философът е имал предвид.

Философията на Ницше е комплексна. Езикът му не е това, което типично бихме очаквали и затова е малко по-трудно да се схване значението веднага. Но когато веднъж разберете, става почти невъзможно да го игнорирате.

Предлагаме ви някои от неговите идеи, представени чрез цитати, които най-често се оказват грешно интерпретирани и тяхното значение. Те не просто провокират мисълта, но са и вдъхновение, приложими са в ежедневието както за философите, така и за всички останали.

Колко малко ни трябва, за да сме щастливи! Звукът на гайдата. Без музика животът би бил грешка. Германецът дори си представя Бог да пее песни.

Философията на Ницше отдава огромно значение на насладата от живота. В този цитат Ницше насочва вниманието ни към факта, че гайдите рядко предизвикват щастие у този, който ги чува и ни напомня за важността на музиката.

Казва, че германците си представят Бог да пее песни, хвърляйки светлина върху факта, че ние виждаме „добрите“ неща като светли и радостни. За германеца (типично мислен като супер дисциплиниран сухар) да вижда доброто като нещо, което пее – това е препратка към радостта, която носи музиката за всички, които я чуват.

Ние обичаме живота, не защото сме свикнали да живеем, а защото сме свикнали да обичаме.

Лесно е да станем пасивни в ежедневието си. Рядко се откъсваме от ежедневната рутина и свикваме да наричаме това „живот“. Това обаче не ни прави щастливи. Вероятно това е имал предвид Ницше.

Онова, с което не сме свикнали, са нещата, които обичаме: любовта на семейството, приятелите, да бъдем с другите. Трябва да отделяме повече време за тези, които обичаме и да живеем живота, който обичаме.

Мислите са сенките на нашите чувства – все по-мрачни, празни и обикновени.

Мислим твърде много, когато чувствата ни заливат. Започваме да мислим най-лошото и да разглеждаме прекомерно сложността на ситуацията и чувствата на другите. Така надуваме кризата в мислите си и тя ни се вижда по-лоша, отколкото всъщност е.

Този цитат от философията на Ницше ни напомня, че тези мисли не са нашата реалност. Те са сянка на начина, по който се чувстваме. Трябва да разпознаваме чувствата си и да разбираме, че мислите ни не са истински образ.

Трябва да отделяме време, за да разделяме чувствата от мислите си. Ако сме тъжни за нещо, е напълно естествено да премисляме най-лошите детайли, но това не е реалност. Трябва да се изправяме пред ситуацията в истинската й реалност с бистра глава, а не в мрака, в който мисилите ни са я развили.

Това че Бог се превърна в човек ни насочва само към това, че човек трябва да търси спасението не във вечността, а по-скоро да установи своя рай на земята.

Ницше е критичен към съществуването на Бог, дори пита дали „човекът е една от грешките на Бога или Богът е една от грешките на човека“. Този цитат обаче е много уместен, защото съдържа идеята, че неразривната свързаност между Бога и човека означава, че раят може да съществува на земята и тъкмо към това трябва да се стремим.

Вместо да чакаме да попаднем в рая след като се споминем, ние трябва да създадем рай за себе си докато сме живи и да му се наслаждаваме. Отвори си време за нещата, които обичаш, за хората, които обичаш и гледай да си сигурен, че се наслаждаваш на живота.

Бракът, това е волята на двама да създадат един, който е повече от тези, които са го създали.

Философията на Ницше подчертава важността на брака. Не само е важен като израз на любовта, но и като сливане на двама души в едно. Веднъж обединени, те са по-силни, отколкото са били преди това.

Това е в сила не само за брака, но и за връзките изобщо. Когато сме заедно, трябва да се обичаме и да се подкрепяме във всяко отношение, защото именно това е, което ни прави нещо повече в сравнение с времето, когато сме сами. Заедно сме по-силни, отколкото разделени.

И ние трябва да смятаме всеки ден, в който не сме танцували поне веднъж, за изгубен. И трябва да наричаме всяка истина лъжа, ако не е била съпроводена с поне един смях.

Отново Ницше ни насочва към важността на това да се наслаждаваме на живота. Губим си дните без смях и без удоволствие. Философията на Ницше може да е объркваща, но яко успеем да я инкорпорираме в ежедневието си, ще живеем по-удовлетворени. Ще се научим да се радваме на малките неща. Надяваме се тези цитати да са провокирали теми за размисъл, а още от Ницше може да намерите тук.

Източник: learning-mind.com

..."

...

...

(Тая философия не е "моя" философия - колкото и благонравно(?!) да звучи тълкуването.... Казвал съм и преди време, затова се извинявам, че се повтарям: Смисълът на живота е да се измине творчески "жизнения път", а резултатите от творчество, понякога, могат да ни донесат моментна радост (щастие - "О, миг - поспри! Ти си тъй прекрасен!" и т. н. И, резултати, не само от лично творчество. Чували сме: "Каквото заграбиш с нокти и зъби, е твое!"... чиста животинска дейност, с извинение)

...

Редактирано Октомври 10, 2018 от Малоум 2

[Incorrectus]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Тая философия не е "моя" философия

Юнг пише, че Фройд е споделял пред него, че никога не е чел Ницше. В това той вижда компенсация - противопоставяне на Фройд на Ницше; Ерос(ът) има нужда от Власт, както Власт(та) от Ерос; едната страст води след себе си другата.

Двете стихии привидно не се търпят, но само привидно. Въпросът за еротизиращата роля на властта или за властта на еротичната страст не се нуждае от допълнителни дълбокомислия, а от непредубедени наблюдения - в личен, обществен и политически план.

[caress…]

Ницше беше казал някъде за творчеството си, че е и първият психолог - че не се занимава с философия, а с психология. Може би от сегашна гл.т. е най-правилно да се каже, че е бил първият философ, който се е занимавал с психология. В неговото "Есе Хомо, как да се превърнеш в самия себе си", стои следният наистина пребогат абзац от аналитико-психологична гл.т.

Spoiler

Могу ли я осмелиться указать ещё одну, последнюю черту моей натуры, которая в общении с людьми причиняет мне немалые затруднения? Мне присуща совершенно жуткая впечатлительность инстинкта чистоты, так что близость - что говорю я? - самое сокровенное, или "потроха", всякой души я воспринимаю физиологически - обоняю... В этой впечатлительности - мои психологические усики, которыми я ощупываю и овладеваю всякой тайною: большая скрытая грязь на дне иных душ, обусловленная, быть может, дурной кровью, но замаскированная побелкой воспитания, становится мне известной почти при первом соприкосновении. Если мои наблюдения правильны, такие не примиримые с моей чистоплотностью натуры относятся в свою очередь с предосторожностью к моему отвращению: но от этого они не становятся благоухающими... Как я себя постоянно приучал - крайняя чистота в отношении себя есть предварительное условие моего существования, я погибаю в нечистых условиях, - я как бы плаваю, купаюсь и плескаюсь постоянно в светлой воде или в каком-нибудь другом совершенно прозрачном и блестящем элементе. Это делает мне из общения с людьми немалое испытание терпения; моя гуманность состоит не в том, чтобы сочувствовать человеку, как он есть, а в том, чтобы переносить само это сочувствие к нему... Моя гуманность есть постоянное самопреодоление. - Но мне нужно одиночество, я хочу сказать, исцеление, возвращение к себе, дыхание свободного, лёгкого, играющего воздуха... Весь мой Заратустра есть дифирамб одиночеству, или, если меня поняли, чистоте... К счастью, не чистому безумству. - У кого есть глаза для красок, тот назовёт его алмазным. - Отвращение к человеку, к "отребью" было всегда моей величайшей опасностью... Хотите послушать слова, в которых Заратустра говорит о своём освобождении от отвращения?

Според Юнг, както вече беше споменавано на много места в темата за Процесите, онова, което ни дразни е ключето към изтласкани или несъзнавани съдържания, свързани със сянката. В Ницше за мен точно тази "работа" със сянката е безкрайно вълнуваща.

Но дори осъзнати или осветени, съвсем не означава, че тези съдържания ще спрат да ни дразнят. Интеграцията не означава изчезване, заличаване, а знание и разбиране, че и аз съм чудовище, но именно защото знам, че съм чудовище, не се държа чудовищно. 

Редактирано Октомври 11, 2018 от caress…

[Incorrectus]

Цитирай

Моето несъгласие с Юнг е точно в това - че собствената психика не може да бъде разбрана със средствата на собствената психика, като също толкова невъзможно е от това да бъдат извлечени общовалидни принципи. Затова съм по-склонна да считам Юнг за повече философ - продължител на германската традиция, отколкото като психолог. Но това не пречи абсолютно категорично да съм на мнение, че е ичключително интересен - един от най-големите и оригинални мислители на 20 век. (Не писах досега по горното, за да не отплесвам темата, но вие го формулирахте)

Той се е пазил от такива залитания. Бил е наясно, че единствено самонаблюдението не върши работа. Основен аргумент по отношение обективността на неговите теории е, че е успял да намери исторически паралели, основно в митологията и алхимията. Смятал е, че "без история няма психология (по памет)". Т.е. ако не намериш паралели на своите преживявания, не можеш да претендираш за обективност, не можеш да твърдиш, че психологията е наука.

[dora]

Преди 3 часа, Incorrectus said:

Той се е пазил от такива залитания. Бил е наясно, че единствено самонаблюдението не върши работа. Основен аргумент по отношение обективността на неговите теории е, че е успял да намери исторически паралели, основно в митологията и алхимията. Смятал е, че "без история няма психология (по памет)". Т.е. ако не намериш паралели на своите преживявания, не можеш да претендираш за обективност, не можеш да твърдиш, че психологията е наука.

Taка се появяват архетипите, но позоваването на историята според мен не решава проблема със субективността. Всички носим усещане за историзъм, както и всички придобиваме опита си от непосредствената си среда, която неизбежно е исторически обременена. Но това не значи, че изведеното чрез саморефлексия е:

- обективно

- възпроизводимо с други средства

- универсално

Не мога да отрека обаче, че неговите текстове ми доставят огромно интелектуално удоволствие. Буден, търсещ дух, хем радикален, хем воден от прецизната системност на голямата германска традиция. Хуманитаристите - вкл. и вие, предполагам, обаче сме някак си така възпитани, че едно "а дали?" да остава винаги, дори по отношение на харесващи ни текстове

 

Редактирано Октомври 11, 2018 от dora

[Incorrectus]

Преди 1 час, dora said:

Taка се появяват архетипите, но позоваването на историята според мен не решава проблема със субективността. Всички носим усещане за историзъм, както и всички придобиваме опита си от непосредствената си среда, която неизбежно е исторически обременена. Но това не значи, че изведеното чрез саморефлексия е:

- обективно

- възпроизводимо с други средства

- универсално

Не мога да отрека обаче, че неговите текстове ми доставят огромно интелектуално удоволствие. Буден, търсещ дух, хем радикален, хем воден от прецизната системност на голямата германска традиция. Хуманитаристите - вкл. и вие, предполагам, обаче сме някак си така възпитани, че едно "а дали?" да остава винаги, дори по отношение на харесващи ни текстове

 

Разбира се, защото психиката е самоорганизираща се система. Различни познавателни пластове - ясно познаваеми, смътно познаваеми, непознаваеми. Съдържанията на познавателните импулси, грубо казано, не идват от нас към психиката, а от нея към нас. От едно безконечно неизвестно, към едно ограничено известно. По този въпрос е казано нещо в следващия цитат. И нещо друго, отново в цитата, което ме порази навремето, когато за първи път се захванах да го чета. Неговата научна искреност. Обвиняван в окултизъм*, ходил на сеанси за викане на духове, но въпреки това изключително внимателен в своите твърдения, много здраво стъпил на земята. Някои свои текстове не публикува или препоръчва да бъдат публикувани след неговата смърт. 

* Между другото докторската му дисертация е за окултизма. Ходил е на сеанси не за да чуе какво ще му врачуват, а за да опитва да разгадае феномена.

Цитирай

Опыт показывает, однако, что имеется сравнительно большое число пациентов, для которых видимое завершение работы с врачом далеко от реального окончания аналитического процесса. Для них диалог с бессознательным еще продолжается и следует тем же путем, что и у тех, кто продолжает работать с аналитиком. Таких пациентов можно случайно встретить через несколько лет и узнать о примечательных результатах их последующего развития. Именно такие случаи уверили меня в том, что в психе происходит процесс, который преследует свою собственную цель, независимо от внешних факторов, и освободили меня от опасения, что я сам мог бы быть единственной причиной нереального - и, может быть, неестественного - процесса в психе пациента ("Психология и алхимия")

 

[caress…]

Хм, относно проблема със субективизма - можем ли да допуснем, че психиката сама го решава в моментите, в които го нихилира? Човек не е постоянно субективен, така както не е и постоянно засмян, раздразнен, бодър и т.н. Принципът на змията, захапала опашката си?

[dora]

Преди 42 минути, caress… said:

Хм, относно проблема със субективизма - можем ли да допуснем, че психиката сама го решава в моментите, в които го нихилира? Човек не е постоянно субективен, така както не е и постоянно засмян, раздразнен, бодър и т.н. Принципът на змията, захапала опашката си?

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cognitive_biases

[caress…]

Преди 1 час, dora said:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cognitive_biases

Но самият линк е обективна информация - описания, направени "отвън" , външни или обективни спрямо субективността на cognitieve biases!

[Du6ko]

ГОРЕЩИ НОВИНИ

Ню Йорк въведе трети пол „Х“ в актовете за раждане

Категорията е за тези, които не се смятат нито за мъже, нито за жени.

 

Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио подписа закон, с който добави категория трети пол в актовете за раждане, издавани в град Ню Йорк, пише електронното издание на вестник Protothema, цитирано от Агенция Фокус.
Новата безполова категория, известна като „Х“, е за тези, които не се смятат нито за мъже, нито за жени.
Вече няма да се изисква лекарско удостоверение. „Нюйоркчани трябва да бъдат свободни да кажат на своето правителство кои са, а не обратното“, заяви де Блазио.  ...

 

Нови успехи по пътя към светлото бъдеще.

[ДеДо Либен]

Преди 25 минути, Du6ko said:

ГОРЕЩИ НОВИНИ

Ню Йорк въведе трети пол „Х“ в актовете за раждане

Категорията е за тези, които не се смятат нито за мъже, нито за жени.

 

Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио подписа закон, с който добави категория трети пол в актовете за раждане, издавани в град Ню Йорк, пише електронното издание на вестник Protothema, цитирано от Агенция Фокус.
Новата безполова категория, известна като „Х“, е за тези, които не се смятат нито за мъже, нито за жени.
Вече няма да се изисква лекарско удостоверение. „Нюйоркчани трябва да бъдат свободни да кажат на своето правителство кои са, а не обратното“, заяви де Блазио.  ...

 

Нови успехи по пътя към светлото бъдеще.

Объркал си темата , това е за ,,НАЙ-НЕТОЛЕРАНТНИТЕ ПОБЕЖДАВАТ..."

Тролствай избирателно , в правилните теми.

Прочее , бегом в космическите - да запушваш дупки , че поредният психически неуравновесен пиндос май пак е просвредлил чтото.

п.с.игнор на КулаКин и ЧепиГин of Наука Бг форум.

[Du6ko]

Да объркал съм Юнг с Фройд. След Х чакам и У пола за да мога по- правилно да се ориентирам.

[dora]

Преди 14 часа, caress… said:

Но самият линк е обективна информация - описания, направени "отвън" , външни или обективни спрямо субективността на cognitieve biases!

Не мога да твърдя абсолютно за всичките, но повечето са доказани емпирично, тоест не се свеждат до субекта, разглеждащ собствената си психика.

Ето пример:

https://en.wikipedia.org/wiki/Modality_effect

[Incorrectus]

От юнгианска гледна точка вероятно би трябвало да кажем, че психиката като единствена дадена ни пряко реалност е напълно обективна. По-точно е да се каже, че тя не съдържа никакви индивидуалистични елементи. От човека като психосоматично същество надолу в дълбините на психиката се минава през автономни системи, съзнавани и несъзнавани. Всяка от тези системи по наклона надолу губи постепенно своите индивидуалистични характеристики та чак до органите, клетките и частиците, където, както пише Юнг, животът изгасва.. Интелектът и мисленето например са податливи на известен съзнаван аз-ов контрол, но чувстване, инстинкт, нагон, осезание - не и те нямат индивидуалистични черти. 

Индивидуалистични черти има съзнанието, а не психиката. Но като имаме предвид колко крехко е съзнанието, колко тесен периметър от случващото се е способно да обхване, колко лесно може да изгасне завинаги или да смени своя аз-ов носител (при психичен проблем), колко пъти гасне в рамките на денонощието... При загуба на libido - енергията на вниманието в случая, огромна част от съзнаваните процеси стават подпрагови, а при прилив на libido, някои подпрагови съдържания стават съзнавани. Това ежедневно се случва безброй пъти и също не подлежи на съзнаван контрол. Което показва колко относително е съзнанието, в рамките на което се помещава още по-крехката субективност на самосъзнанието, за разлика от психиката, която е абсолютна.

Нещо повече, Юнг въвежда исторически обилно засвидетелствуваното понятие scintilla, което се споменава в различни древни текстове по поразително сходен начин. Според него то изразява фрагментирани, изгубени в несъзнаваното елементи на личността, които трябва да бъдат интегрирани, за да се възстанови монадата като символ на цялостност, завършеност, зрялост на човека.

Цитирай

Глаз, подобно солнцу, является, как символом, так и аллегорией сознания. В алхимии scintillulae* соединяются, чтобы образовать золото (Солнце), в гностических системах атомы света реинтегрируются. С психологической точки зрения, эта доктрина подтверждает личностность или эго-характер психических комплексов: если отличительной чертой эго-комплекса является сознание, то возможно, что другие, "бессознательные", комплексы, будучи осколками душ, могут обладать своим собственным определенным светом. Из этих атомов создается Монада (и lapis в его различных значениях). Так учил Эпикур, утверждавший, что даже Бог возник в результате скопления атомов. Дорн использует концепцию scintillae в нравственной форме: "Пусть каждый человек в душе своей хорошенько задумается над тем, что было сказано выше, и так, мало помалу, он сумеет увидеть глазами своего разума большое количество сверкающих искр, свет которых будет становится все сильнее и сильнее, и достигнет такой яркости, что все необходимые вещи станут ему известны". Этот свет есть "свет природы". Как говорит Дорн в своей "Philosophiameditativa" (Юнг. "Mysterium Coniunctionis")

 

[caress…]

Една информативна статия за взаимодействието и обмяната на идеи между квантовия физик Паули и Густав Юнг. На руски език.

Юнг и Паули

[Incorrectus]

Статията е удоволствие, защото е писана от познавач. Една мисъл, която показва защо психологията не е "лесна работа" и нейните тайни не са достъпни за всяко просто самонаблюдение. Нужна е широка обща култура, знания върху история, митология, религия...

Цитирай

Смутное значение смысла заставляет нас выйти за пределы науки ... к мифу. Это неизбежно приводит к антиномии и затемнению научной ясности ... потому что нам приходится иметь дело с человеком в целом.

Между другото цяла серия от сънища на Паули Юнг анализира в "Психология и алхимия", разбира се, заради етични принципи не споменава чии са сънищата.

На свой ред и аз давам едно не особено популярно четиво, в което всеки запознат с фактологията на събитията от общата история и годината на интервюто (1938) ще разпознае известен пророчески елемент. Цък!

[Incorrectus]

В тази връзка нещо за съзнанието (квантовото?) и практиката, с която ни се проглушават ушите. За да не оспамвам другата тема прехвърлям мнението на потребителя Рамус тук. Неговата практика явно скита на воля из микро и макро света, което му дава основание да се подиграва с квантовата концепция за съзнанието и с трудовете на хора, които са специалисти по квантови системи. Въпросът е дали може да съществува практика в тази сфера, извън портите на ЦЕРН или някоя подобна съвременна технологична лаборатория? Очевидно - не, поради което обикновените потребители на научното знание не се бият в гърдите, че практикуват, а просто четат текстовете на тези, които са допускани да практикуват в ЦЕРН.

Цитирай

И квооооо - за природата на квантовото съзнание? :) Още някое име, на поредната книжчица, колекция от мнения и прозволни интерпретации и повърхностни аналогии - няма ли да видим - за пореден път.? Понеже няма как да е налице компетентност в ИИ от философи и психотерапевтки-професионалистки, които са невежи относно компютърни науки, се зачекна "съзнанието". Къде разум, къде ум, къде съзнание или интелект - една гола бозица и подрипвате в дуене кой колко знае, колко е прочел и колко може да възпроизвежда. А разбиране - нищо. Голо нищо. Практика - пак нищо. Голо нищо. Ей така - леене на празнословия, тема след тема... Жалка картинка

 

[caress…]

Преди 6 часа, Incorrectus said:

На свой ред и аз давам едно не особено популярно четиво, в което всеки запознат с фактологията на събитията от общата история и годината на интервюто (1938) ще разпознае известен пророчески елемент. Цък!

Нека да добавя още една чудесна разработка в тази връзка, цитатът от която идеално допълва посоченото от вас интервю и дава още по-пълна представа за идеите на Юнг относно Хитлер, които стават причина за безпочвените обвинения в нацизъм.

Spoiler

         В сущности своей Гитлер был прототипом юнгианца, который отдаёт свой разум на откуп бессознательному и с радостью окунается в божественное безумие, как советовал Юнг. 
         На Юнга произвёл огромное впечатление стремительный взлёт Гитлера, и он признавал, что диктатор, "должно быть, черпал какую-то необыкновенную энергию из тевтонского бессознательного" 161. Например, в марте 1934 года Юнг писал о "потрясающем феномене национал-социализма, на который весь мир взирает с изумлением" 162. Далее Юнг выдвигает предположение, что арийское бессознательное имеет "более высокий потенциал" по сравнению с еврейским. Юнг писал, что Гитлер "буквально поставил Германию на ноги". В 1932 году в одном из своих эссе Юнг прославлял "лидерские качества" фюрера, противопоставляя его "ведомым и ленивым массам, которые и шагу ступить не могут в отсутствие демагога". В 1936 году Юнг писал о пробуждении в Гитлере прежде подавлявшихся вотанических (Вотан - древнегерманское божество) элементов: "В немецком феномене впечатляет то обстоятельство, что один человек, очевидно одержимый, заразил целую нацию до такой степени, что всё пришло в движение и покатилось навстречу собственной гибели" 163. 
         Сознавал ли Юнг истинную природу нацизма? Едва ли. В 1938 году, через пять лет после прихода Гитлера к власти, Юнг называл Гитлера "визионером" и "воистину вдохновлённым шаманом и целителем", чья сила "скорее магическая, нежели политическая", "духовным сосудом", "первым человеком, объяснившим каждому немцу, о чём он думает и что чувствует в своём бессознательном разуме о судьбе Германии". И снова добавлял, что "власть Гитлера не политическая, а магическая". 
         Когда в июне 1940 года (сама дата, время летнего солнцестояния, не осталась незамеченной для Юнга и других нацистских мистиков) капитулировала Франция, Юнг воскликнул в экстазе: "Наступает эра Водолея!" Можно усмотреть тонкую иронию в том, что именно Юнг ввёл в оборот это словосочетание, ставшее особенно популярным с подъёмом движения нью-эйдж. 
         Не стоит говорить, что нацисты составляли лишь малую часть немецкого народа, даже когда они были у власти. А как насчёт "добропорядочных немцев", которые поддержали гитлеровский террор? Как это произошло? Точно так же, как происходит с нами каждый день под воздействием средств массовой информации. 
         Самым вездесущим средством массовой информации в те годы было радио. Более того, придя к власти, нацисты распорядились о массовом производстве и распространении дешёвых радиоприёмников среди всего населения страны. Вот что такое настоящая "массовая аудитория". Теоретическая подоплёка здесь та же, о которой писал в "Психологии масс" Фрейд: "Индивиды, участвующие в массовых феноменах, подвержены внушению до такой степени, что теряют совесть - настолько подавляют их индивидуальность массовые переживания". Промыватели мозгов называют это "институциональной агрессивностью человека", которая, как уверяют нас Фрейд и его последователи, доказывает, что мы, люди, являемся нацеленными на разрушение животными. Согласно Фрейду, эти агрессивные разрушительные влечения являются "частью животной природы человека". Цель общества, по Фрейду, заключается в том, чтобы "регулировать и контролировать при помощи различных форм принуждения вспышки этой врождённой животной страсти, против которой человеческий разум в конечном счёте бессилен". Основная идея Фрейда заключается в том, что "массы людей можно организовать, апеллируя к эмоциям. И наиболее действенным является апеллирование к бессознательному, которое способно подавлять рассудок и доминировать над ним".

Цитатът е взет от тук. Как може да изглежда възхитеният психиатър Юнг, наблюдавайки живото въплъщение на архетипа в действие, когато човек не разбира от какво е мотивиран ентусиазмът му. Факт е, че Хитлер е бил невероятно хипнотичен и харизматичен по време на публичните си изяви и речи, въплъщавал се е сякаш в друг човек, изцяло екзалтиран, обладан от съответния архетип. Но както всеки архетип и този на шамана има положителна и отрицателна страна, и ето как бе положено началото на мощното промиване на мозъци чрез пропаганда, което днес е приело чудовищни размери, имайки предвид скоростта, с която се разпространява имформацията.

Редактирано Октомври 18, 2018 от caress…

[caress…]

В каква степен могат да бъдат наблюдавани проявите на т.нар. " колективно несъзнавано", зависи не само от образованието и познанието за психичните процеси, подкрепени лабораторно по емпиричен път, но и като масови прояви в историята на човечеството. Онова, което не може да бъде доловено от апаратурата, може да бъде наблюдавано в човешкото общество. Дали това са обективни наблюдения и изводи, валидни за цялото човечество, или са отново плод на субективни убеждения - според мен не остава и капка съмнение в обективността и гениалността в разработките на Юнг. Единственото, върху което може да се спори, е неудачността на предложения термин " колективно несъзнавано", но и до днес не е била предложена по-добра парадигма, с по-точна терминология. 

За силата на пропагандата и сугестията, защо те въобще са възможни, кои психически процеси ги създават и мотивират, е писано много, но като базисни принципи са били обяснени от Юнг. Според мен не е възможно никакво дълбоко разбиране, без човек да посвети достатъчно време на трудовете на Юнг.

Spoiler

But perhaps Jung’s greatest contribution to human understanding were his perceptions on the way the collective unconscious, manipulated by political and cultural leaders who were, themselves, under the sway of the buried and unacknowledged Shadow, would manifest in mass movements and unrecognized societal and environmental destruction – what he called “psychic epidemics” and which he understood as a “struggle between light and darkness”.

“The world today hangs by a thin thread, and that thread is the psyche of man.” – Psychological Reflections (1905-1961)

In a lecture given in 1939, titled “The Symbolic Life”, Jung said:

“Indeed, it is becoming ever more obvious that it is not famine, not earthquakes, not microbes, not cancer but man himself who is man’s greatest danger to man, for the simple reason that there is no adequate protection against psychic epidemics, which are infinitely more devastating than the worst of natural catastrophes.”

Once emotions such as fear reach a certain pitch, Jung said, “…the possibility of reason’s having any effect ceases and its place is taken by slogans and chimerical wish-fantasies. This is to say, a sort of collective possession results which rapidly develops into a psychic epidemic.” – Civilization in Transition (essays from the 1920s and 1930s).

Also in Civilization in Transition:

“When we look at human history, we see only what happens on the surface, and even this is distorted in the faded mirror of tradition. But what has really been happening eludes the inquiring eye of the historian, for the true historical event lies deeply buried, experienced by all and observed by none. It is the most private and most subjective of psychic experiences. Wars, dynasties, social upheavals, conquests, and religions are but the superficial symptoms of a secret psychic attitude unknown even to the individual himself.”

In The Structure and Dynamics of the Psyche (1913 – 1935), Jung warned: “Greater than all physical dangers are the tremendous effects of delusional ideas.”

Jung, having witnessed the enormous popularity of Adolph Hitler and his delusional ideas, noted that:

“As soon as people get together in masses and submerge the individual, the shadow is mobilized, and, as history shows, may even be personified and incarnated.” – The Archetypes and the Collective Unconscious (1934–1954)

Jung believed that our national leaders are the literal incarnation of the people’s collective unconscious – that we call forth the leader who will speak to our deepest desires – and that when that unconscious is denied, it emerges in a destructive shadow form.

“So-called leaders are the inevitable symptoms of a mass movement, …a reflected image of the collective hysteria.” – Civilization in Transition

He also believed that the only way to overcome the shadow is with lucidity, or conscious awareness of our unconscious impulses.

“The future of mankind very much depends upon the recognition of the shadow.” – Letters, vol. 1

And Jung wished for a time in which our leaders would be vetted for psychological fitness.

“Perhaps in a more enlightened era a candidate for governmental office will have to have it certified by a psychiatric commission that he is not a bearer of psychic bacilli.” – The Symbolic Life (1939)

“Such a man knows that whatever is wrong in the world is also in himself, and if he only learns to deal with his own shadow, he has done something real for the world. He has succeeded in shouldering at least an infinitesimal part of the gigantic, unsolved problems of our day. – Psychology and Religion: East and West (1938)

Ако все още има хора, които не смятат, че заслужават политическите лидери, които ги управляват, то е защото наистина си нямат и бегло понятие за психичните процеси. Дори политическото явление Бойко Борисов, има своите психични корени, мотивация и енергия в българското колективно несъзнавано по същия начин, по който Хитлер има за немците, Сталин за руснаците. А и днес фигури като Путин, Тръмп, Ердоган са красноречиви доказателства за масовата човешка лудост и неосъзнатост.

[Incorrectus]

Преди 7 часа, caress… said:

Според мен не е възможно никакво дълбоко разбиране, без човек да посвети достатъчно време на трудовете на Юнг

Също така друга глобална тема - религията. Юнг казва, че ако трябва да избира какво да промени или преправи от своите трудове, би оставил непроменено единствено съчинението "Отговор на Йов". 

Съществува мнение, че нещо е истина само ако съществува във вид на физически факт. Така например едни вярват, че Дева-та е родила Син, а други казват, че това не е възможно. Физическото обаче не е единственият критерий за истина, съществува и т.нар. душевна (психологическа) истина. Такова е горе-долу началото на това съчинение, което обаче е адресирано към "благосклонния читател", а не към религиозния читател.

[Incorrectus]

Цитирай

не е от значение какво си мисли образът за мен, а какво си мисля аз за образа

Такива ми ти работи, забавни.

Много добро попадение. Selfизацията се състои в това, както казва Господ, да не позволяваш образите да те мислят и живеят, а ти да скрепиш "Витаещото в образи менливи... с мисли трайни...("Фауст")" И още нещо по въпроса. За забава и не само.

Цитирай

Мефистофел

О, Господи, любезно приближил,
щом питаш как светът ни се урежда,
щом твоят поглед е отново мил,
и мен посред прислугата съглежда.
Прости, блестящи речи не владея,
а тук от подигравки онемях,
знам, с моя патос щях да те разсмея,
ако не бе отвикнал ти от смях.
От слънце и планети не отбирам,
но как се мъчат хората съзирам,
че богът малък (т.е. човекът - бел моя) на света е все зелен
и смахнат - както в онзи първи ден ("Фауст", пр. Кръстьо Станишев).