Юнгианска психология

[*abi*]

Преди 15 минути, dora said:

Психоаналитиците и криминалните психолози по принцип нямат и споделен метод. От петдесетте години на 20 век криминалните психолози не използват психоанализа. Психоаналитиците пък не се занимават с престъпници.

Май има нужда от отделна тема "кой какъв е", за  да няма заблудили се във Психология.

Казвам го съвсем добронамерено, защото участват и четат хора желаещи да научат нещо повече и като цяло се живее в някакви заблуди що е то Психиатрия, Психология, кое с какво се занимава и т.н. Но аз не бих се наела да списвам темата.

Защото следя само каквото ме интересува (а на последък и това не успявам), ето сега малко се обърках с ролята на "позитивиската психология", спомената няколко пъти. Малко пояснения, моля.

[dora]

1 hour ago, *abi* said:

Защото следя само каквото ме интересува (а на последък и това не успявам), ето сега малко се обърках с ролята на "позитивиската психология", спомената няколко пъти. Малко пояснения, моля.

Криминалната психология е изцяло позитивистка, поради функцията, която трябва да изпълнява. Това пак е много широка област, но ще напиша примери, за да стане ясно.

Криминалните психолози могат да бъдат използвани от разследването или от съда като епскерти в клиничното им качество, напр. за да се установи доколко престъпникът е способен да бъде разпитан (напр. да разбира какво го питат и да отговаря логично и разбираемо) и да бъде подложен на съдебно преследване. Напр. да се яви в съда. Доколко е вменяем. Очевидно този тип заключения може да се постигне само чрез средства и методи, които един съд би счел за валидни. Напр. клинична оценка,  интервюта. психометрични тестове... Могат да работят експериментална психология, напр. относно свитеделските показания - кога един свидетел има фалшиви спомени? Колко време трява да е изминало от престъплението, за да се появят такива? Какви са факторите?

Могат да бъдат използвани за консултация как да бъде провеждан разпитът. Ако са форензици, могат по вида на местопрестъплението да съдят какъв е извършителят, напр. ако престъплението е извършено с особена жестокост. Могат да бъдат използвани за анализ на сходни случаи, както и да установяват връзките между един случай и друг. Могат да бъдат попитани каква е обществената опасност, тоест каква е вероятността престъплението да бъде повторено, за което трябва да представят валидни и достоверни статистически данни.

Могат да бъдат използвани като консултанти в затворите, както и за рехабилитация на извършителите. Тук методът е когнитивно-поведенчески. Могат да бъдат използвани за виктимология - изследвания, свързани с жертвите.  Могат да бъдат използвани и като психолози към полицията, напр. за оценка на способностите и годността на служителите, поведения, свързани с конкретната работа на полицията (напр. случаите с огнестрално оръжие, когато полицаят застрелва невинен човек), както и за консултации при професионално прегаряне. Могат да се занимават и с научноизследователска дейност (напр. свързана с превенцията, но и с какво ли не още), тоест да работят в институт или универеситет. По парадигма могат да бъдат бихейвиористи, когнитивни психолози, клинични психолози, абнормални психолози, психолози на развитието (когато се занимават с деца), социални психолози.

В нищо от горното не се използва психоаналитичен метод - без значение дали юнгиански или фройдистки. Юнгианството се използва в психотерапията, но не и с рехабилитацията на престъпници.

В стандартния когнитивно-бихейвиористки метод за рехабилитация понякога се използват аспекти, заимствани от психодинамиката, но водещият метод си остава позитивистки.

Тук (под course structure) има резюме на това, което що-годе се изучава, с някои разлики в зависимост от университета и програмата, но като цяло става ясно:

https://www.royalholloway.ac.uk/studying-here/undergraduate/law/criminology-and-psychology/

Конкретно за форензиците:

https://www.maastrichtuniversity.nl/education/master/master-forensic-psychology/courses-curriculum

 

п.с. и понеже горе стана дума, не се занимават с физиологичните реакции на никого, защото не са физиолози.

Пример - когато някой има паническа атака, тя има физиологична симптоматика, но се предизвиква от паническо разстройство. За психолога е важно разстройството, не това дали изпитващият атаката има сърцебиене или изпотяване, или и двете.

 

Редактирано Ноември 3, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 52 минути, dora said:

В нищо от горното не се използва психоаналитичен метод - без значение дали юнгиански или фройдистки. Юнгианството се използва в психотерапията, но не и с рехабилитацията на престъпници.

Не се използва, за да не се отвори Кутията на Пандора или защото са по-скоро неподходящи?

Има се предвид Позитивната психотерапия  под "позитивистка"?

ПС. Лично мнение - според мен по-скоро юнгиански или фройдистки методи са и "Кутия на Пандора". Усещането ми е, че изправянето пред дълбоката вътрешна истина по-скоро бе довело и до суицидно поведение.  Не мисля, че научаването на "истината" винаги е удачно. Такава терапия е един вид "превантивна" - човек да научи повече за вътрешния си свят преди "престъплението",  преди да се срине напълно, не след него, когато ...ок ще разбере  за някои от причините, но прекалено късно. Мисля, че "след" е по-добре да използва терапията ориентирана към бъдещето.  Това може да звучи лаишки, но така го чувствам.

[*abi*]

Преди 46 минути, dora said:

п.с. и понеже горе стана дума, не се занимават с физиологичните реакции на никого, защото не са физиолози.

Пример - когато някой има паническа атака, тя има физиологична симптоматика, но се предизвиква от паническо разстройство. За психолога е важно разстройството, не това дали изпитващият атаката има сърцебиене или изпотяване, или и двете.

Да не би да има предвид разглеждането на тялото като отражение на сетивата?

Прим. дали е контакнен с очи или избягва насрещния поглед и т.н.

Но така или иначе рутинното разглеждане на тялото не дава каквато и да било представа за "нещо изтласкано, дълбинно" ...камо ли за "несъзнаваното". Дава представа само някаква външна представа за степента на развитието на психическото отклонение.

[dora]

Преди 51 минути, *abi* said:

Има се предвид Позитивната психотерапия  под "позитивистка"? 

Под "позитивистки" имам предвид ето това:

https://en.wikipedia.org/wiki/Positivism

Няма връзка с позитивната психология. Някъде по темите се шегувахме с карес, че ще взема да направя една школа за негативна психология, ама ха :))

Ще ми се карес да дойде да попише отновно по въпросите, които задавате, аз не съм юнгианец и не мога да ви отговоря достатъчно добре от гледна точка на юнгианството, има неща, които ми убягват.

Редактирано Ноември 3, 2018 от dora

[Incorrectus]

1 hour ago, dora said:

Под "позитивистки" имам предвид ето това:

https://en.wikipedia.org/wiki/Positivism

Няма връзка с позитивната психология. Някъде по темите се шегувахме с карес, че ще взема да направя една школа за негативна психология, ама ха :))

Шопингът е позитивна психология.

За съжаление целта на науките е истината, а не щастието.

[Incorrectus]

On 2.11.2018 г. at 10:45, *abi* said:

Няма как видът ни да не мисли върху ежедневното, 

Два типа мислене - асоциативно (пасивно, фантазно, блуждаещо) и насочено (активно). Първият тип върви автоматично като фонов процес и много хора може даже да не го забелязват. Вторият тип е същинското мислене като волево усилие, което се използва в науките. То работи с понятия, съждения, логика и характерна негова черта е, че е изморително. Изисква психическо и даже физическо усилие.

Пасивното мислене е масово явление, активното мислене изисква доза воля и обучение. Именно пасивното мислене често пропада подпрагово в несъзнаваност и човекът става лесна жертва на несъзнавани влияния, които той погрешно оценява като субективни, т.е. като негови лични убеждения. Това се случва често в личен и обществен план - случаите на масови психически зарази. 

При посещението на Юнг в Америка при индианците пуебло те му казали, че американците са луди, защото смятат, че мислят с главите. Нормалният човек не мисли с главата, ние мислим със сърцето, казали му те. Това е пример за пасивно мислене, което не стига по-далече от сферата на усещанията и чувствата, което няма идея за понятийния тип мислене. Съответно, както пише Юнг, те живеят още в Омировата епоха. Боговете още ходят по земята, а реалността е омесена с архетипова митология. Мисленето още не е ясно диференциран и диференциращ фактор, още не е волеви инструмент за познание.

[*abi*]

Преди 1 час, Incorrectus said:

Шопингът е позитивна психология.

За съжаление целта на науките е истината, а не щастието. 

Странно защо, но не виждам никакъв "шопинг" http://psihologiq.dokumentite.com/art/pozitivna-psihoterapiq/83508

https://bg.wikipedia.org/wiki/Позитивна_психотерапия

Не знам къде го виждате ...

Виждам само съвестно построена методология да се стигне до там, че пациентът (пардон, клиентът) да "поиска по-добро бъдеще".

[*abi*]

Преди 2 часа, dora said:

Под "позитивистки" имам предвид ето това:

https://en.wikipedia.org/wiki/Positivism

Няма връзка с позитивната психология.

А с какво има връзка? Как се прилага в терапията? В смисъл кое наричате "позитивистка" и кое "негативна" терапия. Това се има предвид или!?

[*abi*]

Преди 1 час, Incorrectus said:

Два типа мислене - асоциативно (пасивно, фантазно, блуждаещо) и насочено (активно). Първият тип върви автоматично като фонов процес и много хора може даже да не го забелязват. Вторият тип е същинското мислене като волево усилие, което се използва в науките. То работи с понятия, съждения, логика и характерна негова черта е, че е изморително. Изисква психическо и даже физическо усилие.

Пасивното мислене е масово явление, активното мислене изисква доза воля и обучение. Именно пасивното мислене често пропада подпрагово в несъзнаваност и човекът става лесна жертва на несъзнавани влияния, които той погрешно оценява като субективни, т.е. като негови лични убеждения. Това се случва често в личен и обществен план - случаите на масови психически зарази. 

При посещението на Юнг в Америка при индианците пуебло те му казали, че американците са луди, защото смятат, че мислят с главите. Нормалният човек не мисли с главата, ние мислим със сърцето, казали му те. Това е пример за пасивно мислене, което не стига по-далече от сферата на усещанията и чувствата, което няма идея за понятийния тип мислене. Съответно, както пише Юнг, те живеят още в Омировата епоха. Боговете още ходят по земята, а реалността е омесена с архетипова митология. Мисленето още не е ясно диференциран и диференциращ фактор, още не е волеви инструмент за познание.

Ценно мнение, благодаря.

Ок. Но при Юнг не става ли обратното? Мисленето да се върне в Омировата епоха и да се отдаде на асоциативното, пасивното...И в края на краищата човек се превръща в "алхимик" сам на себе си, записвайки и рисувайки сънища. Как използва това "научено" за АЗ-а чрез "активно" мислене в последствие? Казва си:

 - Аз съм един Аполон, който се бори със своя Зевс, но сега ще оставя Посейдон да води парада, защото към момента това ми е изгодно!

Защото оставам с впечатлението, че се разчита на "най-удобният" избор при терапията. Стига пациентът да е достатъчно интелигентен и успее да се разпознае в изгоден за него вариант.

Направо ми иде да отида на един сеанс, за да видя как протича

ПС. За червения пасаж в цитата - три пъти го препрочетох и ми стана забавно, защото индианците с техния пасивен начин на мислене сякаш се "припознават" далеч по-добре митологично. Докато понятийният, разсъждаващ, логичен човек трябва да се разтовари от напрежението със завръщането в техния наивен!? (сега  и скъпо платен в кабинетите) митологичен свят...

[*abi*]

Преди 2 часа, dora said:

Ще ми се карес да дойде да попише отновно по въпросите, които задавате, аз не съм юнгианец и не мога да ви отговоря достатъчно добре от гледна точка на юнгианството, има неща, които ми убягват.

Разбирам. И на мен ми липсва нейното участие, защото тъкмо бяхме започнали да навлизаме в непозната и за мен територия.

А от прочетеното до днес, защото се запалих, оставам със смесени чувства към юнгианството. Струва ми се че прониква много надълбоко (може би повече от колкото е необходимо, защото липсва достатъчно обективност) и натрапва идеи и типажи за припознаване. В някакъв момент започнах да асоциирам с астрологията, където всеки може "да се открие", дори да си вмени образ за себе си в ограничения брой варианти. Или като гледане на Таро, където от 78 карти в края на краищата може да се извлече, всичко което искаме да чуем и удобно да подминем, което не искаме да чуем, като увеличим шансовете си за разнообразни отговори хвърляйки 10 карти...Или и-дзин, където максимумът е 4096 възможни отговора "за всичко". Тоест, "уникалността на всеки от нас"  математически ще се сведе до определена бройка типажи (стига да имахме скала на степените в кого до колко присъства типажът).

За мен проблемът е в "припознаването". Но трябва още да чета, за да си изградя по-задълбочено мнение.

[Incorrectus]

Преди 7 часа, *abi* said:

Странно защо, но не виждам никакъв "шопинг"

Това беше шега. За разликата между „позитивен“ и „позитивистки“. 

Преди 7 часа, *abi* said:

Ок. Но при Юнг не става ли обратното? Мисленето да се върне в Омировата епоха и да се отдаде на асоциативното, пасивното...И в края на краищата човек се превръща в "алхимик" сам на себе си, записвайки и рисувайки сънища. Как използва това "научено" за АЗ-а чрез "активно" мислене в последствие? Казва си:

 - Аз съм един Аполон, който се бори със своя Зевс, но сега ще оставя Посейдон да води парада, защото към момента това ми е изгодно!

Защото оставам с впечатлението, че се разчита на "най-удобният" избор при терапията. Стига пациентът да е достатъчно интелигентен и успее да се разпознае в изгоден за него вариант.

Направо ми иде да отида на един сеанс, за да видя как протича

ПС. За червения пасаж в цитата - три пъти го препрочетох и ми стана забавно, защото индианците с техния пасивен начин на мислене сякаш се "припознават" далеч по-добре митологично. Докато понятийният, разсъждаващ, логичен човек трябва да се разтовари от напрежението със завръщането в техния наивен!? (сега  и скъпо платен в кабинетите) митологичен свят...

Целенасоченото мислене върви където си иска. То е сила, която ползва образите от митология и алхимия, за да разбира посланията на несъзнаваната част на психиката. Защото те са езикът на несъзнаваното. На пуебло, които са слънцепоклонници, Юнг дал аргумента на Августин, че не слънцето е бог, а този, който е създал слънцето. Те нищо не могли да разберат от това, защото нямат абстрактно мислене.

С други думи древният човек живее в мита, насочено мислещият използва информацията на мита, за да разбере как тя се съотнася към неговия личен живот, неговите нагласи, светоглед и т.н. Пример от ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАНА БОГОСЛОВА

Цитирай

10. Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;

12. И обърнах се да видя, отде иде гласът,

Йоан даже се е обърнал да види откъде идва гласът, обективно. Той така и не е разбрал, че това и следващите видения са вътрешно психични, а не идват отвън. В неговия случай „отвън“ означава от един обективен духовен свят, който съществува независимо от човека.

 

[*abi*]

Преди 45 минути, Incorrectus said:

Йоан даже се е обърнал да види откъде идва гласът, обективно. Той така и не е разбрал, че това и следващите видения са вътрешно психични, а не идват отвън. В неговия случай „отвън“ означава от един обективен духовен свят, който съществува независимо от човека.   

Чудесен пример, но изниква проблемът със синхронностите. Няма две мнения за това, че мислите са от вътре при преживелите синхронност. Събитията обаче са "отвън". До сега не съм намерила рационално обяснение, а както виждам юнгиански психиатри, колкото и предпазливи да са спрямо "паранормалното" признават, че и те нямат отговор за механизма на случващото се. "Психология и Дао" е пълна с такива откровения.

Имаш ли мнение по въпроса? Някаква гледна точка?

***

Леко в страни заради "позитивната психология". Фен съм, защото за определи натури е много подходяща. Харесвам приложимостта ѝ дори за психически здравите хора, защото би помогнала да се излезе от неудобни роли, като тази на "жертвата" например. С по-усърдна работа може да се смени матрицата и човекът да бъде смирено-щастлив и по-пълноценен. Разбира се ако търси по-дълбоки обяснения или не е в състояние да се справи с дълбоки комплекси може да потърси и по-задълбочен анализ, прим. с юнгианска терапия.

Останах с впечатлението за някакъв негативизъм за "позитивната психология", като един вид повърхностна, или греша?

 

[Incorrectus]

Преди 15 минути, *abi* said:

Чудесен пример, но изниква проблемът със синхронностите. Няма две мнения за това, че мислите са от вътре при преживелите синхронност. Събитията обаче са "отвън". До сега не съм намерила рационално обяснение, а както виждам юнгиански психиатри, колкото и предпазливи да са спрямо "паранормалното" признават, че и те нямат отговор за механизма на случващото се. "Психология и Дао" е пълна с такива откровения.

Имаш ли мнение по въпроса? Някаква гледна точка?

По този въпрос лично на мен ми е напълно достатъчна като обяснение концепцията на Юнг за unus mundus. С две думи психиката е част от материята, от природата, ако искате. Нищо чудно не виждам във факта, че явления в психиката се съчетават с външни природни явления и обратно. А каква е връзката между двете е въпрос интердисциплинарен. Психологът се произнася само за психическите явления, а не и за природните.

[dora]

Преди 17 минути, *abi* said:

Леко в страни заради "позитивната психология". Фен съм, защото за определи натури е много подходяща. Харесвам приложимостта ѝ дори за психически здравите хора, защото би помогнала да се излезе от неудобни роли, като тази на "жертвата" например. С по-усърдна работа може да се смени матрицата и човекът да бъде смирено-щастлив и по-пълноценен. Разбира се ако търси по-дълбоки обяснения или не е в състояние да се справи с дълбоки комплекси може да потърси и по-задълбочен анализ, прим. с юнгианска терапия.

Останах с впечатлението за някакъв негативизъм за "позитивната психология", като един вид повърхностна, или греша?

Намерих си постинга, в който съм го написала, ето в тази тема е:

Обаче нещо не мога да схвана като как така човек може да цитира два различни постинга в един свой, затова го цитирам просто в кавички:

"В европейските държави това дали ще ви вземат насериозно зависи от това дали психологът преценява пробема като значително пречещ на нормалното ви функциониране. Тоест ако примерно от фобия не сте напускали къщата си няколко месеца.

В други държави ще ви терапевтират срещу необходимото заплащане, дори да пожелаете да се почесвате по гърба с лявата ръка, а не с дясната 

Извинете, иронизирам позитивната психология.... Не е ваша вината, имам идеологически възражения към дисциплината. Не можем и не бива да отстраняваме болката от живота, така отстраняваме дълбочината на преживяванията, мотивацията човек да се усъвършенства и учи, не можем да превърнем хората в консуматори на щастие, като го направим задължително и обезателно постижимо. А с нещстните хора какво правим? Изхеърляме ги като негодни на щастие, или като провалили се да се присъединят към всемирната радост?

Отглеждаме децатга си в памук. Сега ще започнем да отглеждаме и възрастните в същото. И ще добием хора без никакъв имунитет към трагедиите в живота, а такива има достатъчно.

Дори лекарите днес казват: "сега малко ще ви заболи'. А трябва да казват: "ето сега МНОГО ще ви заболи, толкова МНОГО ще ви заболи, че да сте готови да дадете и живота си, само и само да спре, но това е нормално! После ще се излекувате и вече няма, но ако не престанете да съсипвате тялото си, пак много ще ви заболи и така, докато не промените навиците си!"

Ще взема да направя една школа по негативна психология, ама ха! :))"

 

 

[*abi*]

Опитът ми с позитивната психология определено не е "безболезнен". Напротив, натоварващ е в началния стадий. За да се постигне резултат, трябва и да заболи. Иначе ефект няма.

В терапевтичния процес, човек трябва да се изправи пред някои свои недостатъци, комплекси и да открие причините за нивата си на тревожност. Едва тогава може да се използва позитивния подход. Не зная по какви причини са се появили възраженията, надявам се да не е от гурувщината на различните популярни "терапевти". Масово изнесеното в медиите и по площадите.

Терапията на практика е различна от това, което намираме в книгите за самопомощ (дори и те няма да помогнат ако човек не е готов да работи със себе си). Като начало признаваме тревогите, слабостите си и източниците на напрежение. Съответно добрият/опитният терапевт подпомага изясняването им. Едва след този анализ (не толкова задълбочен като при традиционната терапия) се преценява кои насоки са подходящи за работа с конкретната натура. В началния си стадий процесът не е безболезнен защото за да има успех, човек трябва да е откровен първо пред себе си, което боли. Разбирането на тази болка, на тези вътрешни източници на недоволство е предпоставката за успешен резултат. Както и самопризнанията, които са първата крачка.

Учудващо е колко хора не признават, изтласкват отрицателните си страни! Те са с впечатлението, че "нещата ще се оправят с магическата пръчка" като не са упорити в най-трудната част - една лична изповед, която разкрива, че негативните емоции са в резултат на интерпретациите. За да се смени гледната точка към този нов по-смирен и "щастлив" ракурс е необходим катарзис. Може би за това идват възраженията, защото в масовата информация катарзисът се пропуска. А в него е болката.

Например няма как да бъде отстранен един повтаряем модел ако преди това не се разкрият причините за него. Често са банални и не е нужно да се стига до архетипи и несъзнавано. Защото всеки човек заслужава повече спокойствие, сигурност и пълноценен избор, то няма причини да не се подложи на позитивна терапия, дори и само защото иска да бъде "по-щастлив". Но никоя терапия няма да му помогне ако не си причини и малко болка, не се изправи пред някои неудобни за него истини, за да може да продължи напред.

Защото аз самата се подложих на този тип терапия от чисто любопитство, но и с ясното съзнание, че имам недостатъци, че трупам негативи, че се въртя в един кръг, който трябва да бъде разкъсан - мога да кажа, че болка има. Също така процесът никак не е кратък, отнема поне две години. Не се ли премине през един катарзис (а това наранява) терапията не помага. това мога да го твърдя, защото "наготово снесените отговори", включително и тези 40 полезни  съвета на Питърсън (от които са селектирани 12) не ""работят" без самопризнанията. Съветите не могат да се приложат без тях. Могат да се прилагат след едно задълбочено разбиране на личните проблеми и едва след това да се прилагат.

Пример: "Казвайте истината или поне не лъжете" (Питърсън).

Човек, който не може да каже, но и да признае своите неудобни истини пред себе си как би могъл да спазва този съвет? Риторично.

Не се превръщаме автоматично в хора, казващи "не" или "да" когато трябва. За да постигнем тази вътрешна убеденост, трябва честност пред самия себе си и ако я нямаме, трябва да изминем един дълъг процес на промяна (мин. две години за постигане на нови убеждения, ценности, преосмисляне на причините  за компромисите)

Позитивната терапия не е толкова "позитивна", колкото изглежда на пръв поглед. Както и при негативно насочената се налага да се приемат и осмислят дълбоките причини за личното нещастие. Не е като да се махне с ръка и изведнъж човекът да запърха от щастие.

Последно, опитът ми с плацебо-техниките показва добри резултати. Особено при деца. Ако едно дете се страхува да заспива вечер, но картинката на супер-мен, спреят против чудовища (продава се в мрежата, но може да се изработи и с подръчни материали) или капаните за сънища помогнат, то не е нужна каквото и да било задълбочена намеса, когато няма серизони псих. травми (развод на родители и т.н.). Техниките с позитивна насоченост (предимно словестни) са мотивиращи при децата с нормално развитие. Практиката ми показва завишени резултати в социален и учебен аспект.

Във възторг съм от плацебо-техниките свързани със "прошката", благодарността и "почистването". Но точно при тях има болка, опозициониране, нежелание за приемане на грешките и/или чуждото право на мнение. И масов отказ да бъдат прилагани редовно понеже, за да има резултат трябва да се работи всеки ден или поне няколко пъти седмично. Отнема 5-10 минути, но кой е готов да ги отдели, че и да се впусне в неудобни за ЕГО-то му самоанализи? ...

Фен съм, но си давам сметка, че отстрани нещата изглеждат многообещаващи и хората бързо се разочароват не за друго, а защото не са готови на упорита работа със себе си, децата си и дори със/във социалния си кръг. Не се обещава пълно щастие (бестселърите са подвеждащи, така е) - но с желание, признание и постоянен труд над личността се постига онова смирено-щастливо състояние, в което човек "Успява да заживее и живота си, докато същевременно гради планове за него". И много по-уверено да следва цели, дори мечти. (Ако е постигнат добър личен резултат започват да се наблюдават даже и синхроничностите на Юнг и там вече попадам в ирационалната сфера, за която нямам никакви рационални обяснения - защо, как ...)

 

 

[*abi*]

Преди 1 час, dora said:

Ще взема да направя една школа по негативна психология, ама ха! :))"

Хайде.

Подкрепям.

Съдействам на доброволни начала

[dora]

Моите възражения срещу позитивната психология в немалка степен се дължат на културния контекст, в които тя се появява. Повечето подобни течения възникват в САЩ - държавата, където щастието се явява нещо като пазарна стока.

Има търсене - има предлагане.

(Да не забравяме, че това е култура, в която ако хората искат да са красиви, ще им предложат и извършат десетки пластични операции не защото са грозни, а защото имат разстройство, което следва да се лекува от психиатър - body dismorphic disorder. Защото колкото и да боли при възстановяване от пластичните операции, лечението на разтройството боли много, много повече,  а "пациентът" не ще болка. Поради което пациентът вместо лечение, получава това, което е по-малко болезнено и следователно по- продаваемо. Което е отявлено нарушение дори на професионалната етика. Но там, където щастието се продава, а красотата се купува - всичко може...).

Аз лично считам това за дълбоко порочно, без значение от кого се купува това "щастие" - дали от гледачките и шаманите, дали от психотерапевтите (които не би следвало да го продават, но когато функционират на пазарен принцип, така излиза...), дали от книжките за самопомощ, дали от множеството секти...

И ето, ако  нашият терапевтичен метод предполага болка, която минава прага на търпимост на потребителя  и той няма да си го "купи" - никакъв проблем. Ще разработим друг метод с по-малко болка!

Докато в нещастието всъщност няма абсолютно нищо нередно. Съвсем нормално е човек в даден период от живота си да е дълбоко нещастен. Това означава, че реагира адекватно на постъпващата информация от околната среда, или на неприятно събитие в живота си. Напр. смърт на близък човек, оставане без работа, неудовлетвореност в личния живот, провал на дадено взаимоотношение. Ако този човек не го заболи, ама наистина да го заболи, той няма да предприеме мерките да ревизира възгледите или навиците си, да излезе от отровното взаимоотношение, да построи живота си отново, изобщо да поеме отговорност да се справи с неща, които в даден момент и по някакъв начин реално се случват всекиму.

С продажбата на щастие отвсякъде - попкултурата, потребителските стоки, рекламата, а дори и терапевтичните услуги, произвеждаме емоионално инфантилни, дълбоко безотговорни хора. Дълбоко неподготвени за момента, в който трагедия наистина ще настъпи. Както и неспособни на емпатия - само ако човек знае какво е не просто да боли, а много да боли, той изработва съчувствие към другите хора. И способност да се свързва с тях по дълбок, нестрахлив и отговорен начин. Лишаваме ги от възможността да проявят мъжество, да поемат рискове (това го виждаме и по културата си, една такава, усреднена - няма ги великите географски открития, няма ги великите постижения на ренесанса, няма ги "гениалните", смели творци, способни да пренебрегнат собствения си комфорт, за да оставят на човечеството постижения на човешкия дух, които ще живеят във вековете) и ги оставяме по течението на недостижимото. В свят, в който щастието е стока, възпитаваме едни.... плужеци.

С което реално си изработваме хора всъщност нещастни без сериозен повод или причина, защото щастието е непостижимо. Няма щастие, има мигове на щастие. Останалото е просто спокойствие. Като и то никак не е задължително.

Затова и терапия според мен трябва да получават дисфунционалните хора - тези, които срещат съществени затруднения да извършват обичайните дейности в ежедневието, не просто нещастните.

 

Редактирано Ноември 4, 2018 от dora

[nik1]

Преди 54 минути, dora said:

(Да не забравяме, че това е култура, в която ако хората искат да са красиви, ще им предложат и извършат десетки пластични операции не защото са грозни, а защото имат разстройство, което следва да се лекува от психиатър  - body dismorphic disorder. Колкото и да боли при възстановяване от пластичните операции, лечението на разтройството боли много, много повече,  а "пациентът" не ще болка. Поради което пациентът вместо лечение, получава това, което е по-малко болезнено и следователно по- продаваемо. Което е отявлено нарушение дори на професионалната етика. Но там, където щастието се продава, а красотата се купува - всичко може...).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Дисморфофобия

Не знам как стои въпроса с body dismorphic disorder, но едно друго  разстройство се лекува чрез оперативна намеса и хормони - всички други опити се оказва че водят до неуспех, съчетан с голяма степен на суицидност.. Апропо , самата оперативна намеса при това растройство, за което говоря, е най-стресиращия и болезнен момент- хората губят приятели, често и семейство, също работа и жилище, въпреки това се подлагат на операции за да оцелеят.. Говоря за половата дисфория..

Просто съм малко скептичен че разстройство, причинено от действието на мозъчната химия (и билогически предопределено някъде на преднатално ниво)- може да се излекува от психиатри.. ("биологичния компнент" присъства винаги в тези разстройства)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Биопсихосоциальная_модель

[dora]

Преди 4 минути, nik1 said:

Просто съм малко скептичен че разстройство, причинено от действието на мозъчната химия (и билогически предопределено някъде на преднатално ниво)- може да се излекува от психиатри.. ("биологичния компнент" присъства винаги в тези разстройства) 

За физиологичния аспект се използват медикаменти.

Тук отваряте дума за друг важен елемент - в култура, където всичко е в служба на човека, предполагаме, че медицината може и трябва да излекува всичко и всеки. Това обаче изобщо не е така. Същото е и за психиатрията/клиничната психология/психотерапията.

Моите познати-лекари нерядко казват нещо в духа на "човек предполага, господ разполага". Макар да не влагат в това религиозен смисъл.

Не всички хора ще бъдат излекувани и не всички, страдащи от психични разстройства, няма да се самоубият.

[nik1]

Преди 3 минути, dora said:

Тук отваряте дума за друг важен елемент - в култура, където всичко е в служба на човека, предполагаме, че медицината може и трябва да излекува всичко и всеки. Това обаче изобщо не е така. Същото е и за психиатрията/клиничната психология/психотерапията.

Моите познати-лекари нерядко казват нещо в духа на "човек предполага, господ разполага". Макар да не влагат в това религиозен смисъл.

Не всички хора ще бъдат излекувани и не всички, страдащи от психични разстройства, няма да се самоубият.

Подкрепям напълно.

[Incorrectus]

Преди 58 минути, Втори след княза said:

Психологът е нещо като фризьор или пластичен хирург. Занаятчия общо взето.

В препратката на  Incorrectus, за интервю на Юнг за Хитлер, той му отрежда място като за шаман, т.е. вражалец, т.е. човек с нови идеи за хората. Видяхме до къде я докара. 

За вас психиката явно е някаква козметична подробност на човека, а не негова същност. Жалко за такова мнение.

Т.е. не е това. Не го представя като „човек с нови идеи за хората“ в смисъла, който влагате, а го представя като опасен и прави това преди светът да е разбрал колко наистина е опасен. Ако нарича Хитлер шаман, това не означава, че го ласкае, а че го смята за обсебен. Чак когато прочетете повече неща на Юнг, ще започнете да разбирате неговия начин на изразяване. Това се отнася за всеки автор, не само за него.

[*abi*]

Преди 4 часа, dora said:

И ето, ако  нашият терапевтичен метод предполага болка, която минава прага на търпимост на потребителя  и той няма да си го "купи" - никакъв проблем. Ще разработим друг метод с по-малко болка!

Докато в нещастието всъщност няма абсолютно нищо нередно. Съвсем нормално е човек в даден период от живота си да е дълбоко нещастен. Това означава, че реагира адекватно на постъпващата информация от околната среда, или на неприятно събитие в живота си. Напр. смърт на близък човек, оставане без работа, неудовлетвореност в личния живот, провал на дадено взаимоотношение. Ако този човек не го заболи, ама наистина да го заболи, той няма да предприеме мерките да ревизира възгледите или навиците си, да излезе от отровното взаимоотношение, да построи живота си отново, изобщо да поеме отговорност да се справи с неща, които в даден момент и по някакъв начин реално се случват всекиму. 

и

Преди 2 часа, dora said:

Не всички хора ще бъдат излекувани и не всички, страдащи от психични разстройства, няма да се самоубият.

Разбирам възраженията и съм съгласна с тях. Но не бих винила за незадоволителни резултати позитивната терапия, а конкретни терапевти и "терапевти", както и подложилите се на нея, дори и да попаднат на добри терапевти.

По-горе потвърждавам, че не всички ще бъдат излекувани, най-малкото поради това, че готовността да се изправят пред истините за себе си е малка. За мен в основата на повечето рутинни проблеми е отрицанието на тези, за които пишете, че са: " в култура, където всичко е в служба на човека, предполагаме, че медицината може и трябва да излекува всичко и всеки". От една страна усещат, че може да се живее в по-добър синхрон със себе си и средата, от друга не готови де се изправят пред причините за проблема. Когато се живее в отрицание, с презумпция за невинност Сянката, за която говори Юнг действително става "по-плътна и по-тъмна".

В позитивната терапия има техники за изправянето пред тази Сянка, но предпоставката е да се признае наличието ѝ.

Знаете ли колко хора отричат, че са например ... суетни? Ще пиша с обикновени думички, за обикновени хора.

Ако ги питате то на първо четене преценката им за суетност може да граничи с дори нулата. Даже самото понятие "суетност" предизвиква отказ от разбирането му в дълбочина. А суетността в различните ѝ аспекти може е предпоставка за много комплекси. От там за дълбоко, необяснимо "нещастие". Позитивната психология разполага с техники за лесно справяне с нея, като можем да намалим пораженията от проявите ѝ в напълно поносима степен. Намаляването на болезнените прояви на суетност е добро начало за преход от "нещастие" към "щастие" - без това да прави културата инфантилна. 

Дълбокото лично "нещастие" (неудовлетвореност) може да доведе до тежки психически поражения като body dismorphic disorder в някои от случаите, но нека не засягам заболявания предизвикане от комплексни причини, а само за рутинните ежедневни страдания -  неудовлетвореността, която много хора не могат да си обяснят. Именно тези страдания могат да превърнат живота на някои хора в "ад", в непълноценен и с погрешна целенасоченост.

Признаването на формите и степените на личната суета са трудни за потърсилия помощ. По-често той няма да признава до колко се влияе от средата и кои са факторите за нещастието му. Без това признание, никаква терапия няма да помогне. "Сянката" ще си стои плътна и тъмна в ъгъла и "нещастието" ще продължава да е спътник. А въпросът "Защо страдам Аз?" ще остане без отговор, когато Аз се лута из отрицанието: "Изобщо не се влияя от оценката на другите за мен".

Позитивната терапия е много подходяща за такова ежедневно "нещастие", което с честност и упорита работа над слабостите  може да се намали в поносима степен. Не става дума за тежките травми, а за това всекидневното, мъничкото, дето е като кокоши трън в психиката. Натрупвано в средата то кара цели общества да страдат...излишно. Въпреки, че можем да сме много по-щастливи и задоволени.

[*abi*]

Преди 38 минути, Incorrectus said:

Чак когато прочетете повече неща на Юнг, ще започнете да разбирате неговия начин на изразяване. Това се отнася за всеки автор, не само за него.

Юнг не е лъжица за всяка уста и повече от възможно да няма адаптация към начина му на изразяване. Това го казвам и като самопризнание. За мен Юнг бе непонятен, не за друго, а защото самата аз не бях готова да се изправя пред демоните си - как да разбереш Юнг, като не си готов да ги припознаеш първо в себе си?

[*abi*]

Преди 2 часа, dora said:

щастието се явява нещо като пазарна стока.

Май не можем да отречем, че Психологията е нож с две остриета. Защото едното ѝ острие подпомага развиването на тази култура, чрез използването на слабостите ни. А за да бъдат използвани те са и опознати...