Юнгианска психология

[*abi*]

Нека уточним - има или няма човек няколко идентичности.

В псих. аспект не би ли трябвало да е 1 бр. ?

[caress…]

Преди 10 часа, *abi* said:

Защото да имаш хоби, призвание или житейска страст е вменена "норма". Човек може да бъде напълно удовлетворен и без да има такива. Като живее ден за ден, доставяйки си своите малки удоволствия (ако ще и това да е гледането на глупав любим сериал) и животът е това, което на него му се случва, докато другите си правят планове за живота.

Докато е вменена норма, човек само се преструва, че му се работи, че му се чете, че му се ходи на театър, че му се учи, че му се къпе, че му се чисти и т.н. Когато е автентична вътрешна потребност и цел, нещата придобиват други цветове. Човек повече не може да бъде напълно удовлетворен, ако заодоволява единствено базисните си нужди и потребности. Но не може да се чувства пълноценен и ако ги пренебрегва. Затова и Юнг казва, че целта и на психоанализата не е най-дълбоката дълбочина, нито най-високата височина, а центърът, където се намира уникалният за всеки архетип на Self. Той е моторът на всеки човек. Да си високо съзнателен означава да знаеш, че животът не е само хедонизъм, но че без моменти на хедонизъм, също не си струва да се живее. Да знаеш, че да правиш грешки е в пъти по-добре от това да се страхуваш случайно да не стъпиш накриво или да оцветиш извън линиите. Да си автентично отговорен и дори и след купон до 6 ч сутринта, да отидеш на работа, вместо да се направиш лесно на болен и да оставиш колегите ти да се сгърчат от работа и заради теб, без да има по-сериозни основания за това от собствения ти кеф.

Единственият начин човек да държи хаоса на някаква здравословна дистанция е като планира онази част от живота си, върху която има поне някакво управление. Да изгражда структура, която да изпълва със смисъл, в която да има достатъчно пространство и гъвкавост за непредвидими обстоятелства и неочаквани промени, за да не се превърне структурата в ригидна. Но от безцелното лежане на дивана и нихилизъм, до пълноценен и активен живот пътят не е осеян с рози и уви, нужно си е яко бачкане, докато мазолите не започнат да пускат кръв!

[caress…]

Преди 5 минути, *abi* said:

Нека уточним - има или няма човек няколко идентичности.

В псих. аспект не би ли трябвало да е 1 бр. ?

Разбира се, че има, но според Юнг целта е тяхната индивидуация, т.е. интегрирането им в един уникален за всеки човек архетип.

[*abi*]

Преди 31 минути, caress… said:

Докато е вменена норма, човек само се преструва, че му се работи, че му се чете, че му се ходи на театър, че му се учи, че му се къпе, че му се чисти и т.н. Когато е автентична вътрешна потребност и цел, нещата придобиват други цветове.

100% съгласна.

 

Преди 32 минути, caress… said:

Да си високо съзнателен означава да знаеш, че животът не е само хедонизъм, но че без моменти на хедонизъм, също не си струва да се живее. Да знаеш, че да правиш грешки е в пъти по-добре от това да се страхуваш случайно да не стъпиш накриво или да оцветиш извън линиите. Да си автентично отговорен и дори и след купон до 6 ч сутринта, да отидеш на работа, вместо да се направиш лесно на болен и да оставиш колегите ти да се сгърчат от работа и заради теб, без да има по-сериозни основания за това от собствения ти кеф.

Само забележка за последното - не може то да е "принцип". А според обстоятелствата. Понякога можем да отидем на купон (защото и това е нужда) и да оставим колегите да се погърчат (без да си вменяваме чак такава вина). Колегите рано или късно ще направят същото и ще сме се реванширали.

Преди 42 минути, caress… said:

Но от безцелното лежане на дивана и нихилизъм, до пълноценен и активен живот пътят не е осеян с рози и уви, нужно си е яко бачкане, докато мазолите не започнат да пускат кръв!

Ето с това не съм съгласна, но по начина, по който аз го разбирам. А мисля, че и други хора биха го разбрали като мен.

Какво значи "пълноценен и активен"? Животът може да е такъв и без яко бачкане и мазоли. Точно това с бачкането и мазолите е докарало много хора до душевен мазохизъм, за да изпълняват някакви критерии за активност. Някои получават бърнаут.

Когато човек признае, че не робува на подобни стереотипи, ако неговата натура не е бачкаторска до мазоли, тогава може да бъде пълноценен. Разбира се трябва да приеме, че ще се лиши от различни постижения, че няма да бъде в центъра на събития и ще живее своя живот в страни от масовите изисквания за "успешност". Тогава може да е пълноценен за себе си, задоволявайки се с по-малко, но с активности, които му доставят истинско удоволствие. Познавам такива хора и те са дълбоко удовлетоврени, защото имат своята работа, която вършат без особено напрежение, защото не си поставят високи летви. Активностите им са предимно сред природата и са много по-ангажирани да вложат усилия във велообиколка от това да бачкат до кръв.

 

[caress…]

Преди 16 часа, Incorrectus said:

Само една мисъл по въпроса. Ако някой тотално е забравил, че съзнанието е само повърхност на един по-дълбок обективен психичен свят, такъв мисли и действа произволно като локално земно божество, следователно contra naturam (вж цитата). Съответно такъв търпи принудителна несъзнавана индивидуация, от която не би разбрал нищо, защото най-вероятно би възприел случващото се като съдба. 

Цитирай

Така е, но исторически Юнг ни показва как от напълно неосъзнати, съзнанието в хората,  с течение на времето, укрепва и разширява своето поле - Бог умря. Днес проблемът е, че вместо по-нататъшно развитие на тази съзнателност, човек несъзнавано започна да обожествява човека - първоначално с детския пренос към майката и бащата, в по-зрели години към учители и велики фигури в науката, изкуството или бизнеса, а през последните години - нарцистичното аз съм уникален и специален, във всичко и винаги, и който има проблем с уникалния ми себеизраз, бил той и под формата на незачитане, неуважение и агресия спрямо другия, то той е невменяем.

Понякога се питам въпросната толерантност в по-развитите общества, доколко е продукт на съзнателната, колективна индивидуация и доколко се е превърнала, през последните години, в недостатъчно добре обмислена догма, която е неприложима като универсален обществен критерий, по простата причина, че не всеки човек и общество се намират на същото ниво на развитие, което е необходимо, за да бъде толерантността вътрешно, автентично състояние на съзнателния и отговорен индивид?

И понеже глобализацията събра под един покрив хора както с по-еволюирал начин на мислене и съзнание, така и такива, още на средновековно да не кажа първобитно ниво, са необходими доста по-гъвкави и разнообразни стратегии за потушаване на конфликтите. Ще илюстрирам с пример. Само преди седмица едни наши познати, белгийци, се оплакаха, че местни португалци им казали да си събират багажа и да си се връщат в Белгия, понеже не им било тук мястото. Когато ги попитах как реагирахте, те ми отвърнаха, че са били шокирани и не знаели изобщо как да постъпят, затова просто платили тихичко сметката в заведението и си тръгнали. Казвам добре, защо не ги попитахте дали биха желали и белгийците да се отнасят по същия начин към стотиците хиляди португалци, които работят и живеят в Белгия? Отговорът беше, ами не искахме да задълбочаваме конфликта. Въпросът, който ме вълнува в случая, е доколко един асертивен отговор би накарал въпросните португалци да се замислят какво правят и къде грешат в начина си на мислене, и доколко бягането от конфликт е осъзната и мъдра постъпка?

[caress…]

1 hour ago, *abi* said:

Ето с това не съм съгласна, но по начина, по който аз го разбирам. А мисля, че и други хора биха го разбрали като мен.

 Какво значи "пълноценен и активен"? Животът може да е такъв и без яко бачкане и мазоли. Точно това с бачкането и мазолите е докарало много хора до душевен мазохизъм, за да изпълняват някакви критерии за активност. Някои получават бърнаут.

Когато човек признае, че не робува на подобни стереотипи, ако неговата натура не е бачкаторска до мазоли, тогава може да бъде пълноценен. Разбира се трябва да приеме, че ще се лиши от различни постижения, че няма да бъде в центъра на събития и ще живее своя живот в страни от масовите изисквания за "успешност". Тогава може да е пълноценен за себе си, задоволявайки се с по-малко, но с активности, които му доставят истинско удоволствие. Познавам такива хора и те са дълбоко удовлетоврени, защото имат своята работа, която вършат без особено напрежение, защото не си поставят високи летви. Активностите им са предимно сред природата и са много по-ангажирани да вложат усилия във велообиколка от това да бачкат до кръв.

Метафората за кръвта май ви притесни. Хи-хи. 

Опитвах се да акцентирам върху факта, че нищо и никому не се дава даром и че всичко си има цена. Въпрос на лични приоритети, качества и житейска философия е смисълът, който всеки човек придава на собствения си живот. Няма работа, която да не изисква напрежение, концентрация и умения. Няма как да вложиш усилия в хобито си, ако преди това не си се погрижил за дохода си. А и как ще се насладиш пълноценно на разходка сред природата при това положение?

Само когато приоритетите са адекватно разпределени, човек може не само да работи, но и да почива пълноценно. Никоя почивка няма да е пълноценна, ако през цялото време се чудиш как ще приключиш края на месеца. Разбира се, много хора могат да кажат, че са щастливи да работят без излишно напрежение и ниските доходи абсолютно ги задоволяват, понеже са доволни и на малкото, но дали работодателят им е щастлив от средните резултати от работата им и няма да ги замени с други, които ще постигнат значително по-високи? Или да речем, че човек е собственик на еднолична фирма и сам може да определя нивото на натовареност и работното си време. Стига му днес да направи оборот от 200 лева и е доволен. Но и това не е реално. Ако затвори магазина си по-рано от обявеното време, ще изгуби клиенти, които ще отидат при конкурента. С течение на времето и двеста лева няма да може да изкара. А ако е преводач и реши, че е превел достатъчно за днес, понеже не му се напряга особено, то за да бъде готов в обявения дедлайн, ще му се наложи не просто да се напрегне, а пренапрегне, за да не разочарова възложителите на превода. Разбира се, може да делегира и раздели превода с колеги, но това ще се отрази и на заплащането.

За мен са напълно утопични и нереални подобни разкази за доволни от себе си и живота си хора, които работят без да се напрягат. Къде е душата в подобно занимание, къде е развитието? Няма развитие без напрягане. Дори бих отишла още по-далеч като кажа, че няма дейност, която, ако не бъде извършена с максимално напрежение на силите, да доведе до разширяване на какъвто и да било опит, кръгозор, познание, умение. Дори в едно обикновено готвене, ако не се напрегнеш и вложиш достатъчно, ястието няма да бъде на нужното ниво. Е, може би ще става за ядене, но...

Разбира се, тук не включвам групата на изключително заможните, които могат да си позволят лукса да работят или да не работят. 

 

 

[*abi*]

Не ми хареса метафората, защото не е общовалидна. Звучи, сякаш човекът задължително трябва да се труди "до припадък", което не е вярно. Както не е вярно, че човек дори на много отговорен пост е само и единствено под напрежение и ако не си пръсне мазолите, то все едно не е работил

Всъщност има доста хора, които работят с удоволствие и изпитват удовлетворение от това, което вършат. Трудностите, дори екстриймно напрегнатите моменти приемат като урок за своето развитие. Някои дори се опияняват от тях и търсят предизвикателствата. За това те не чувстват, че "им тече кръв", дори обратното - някои не биха се отказали от задачи дори в уикенд, което важи предимно за млади хора, без редовни лични ангажименти. Но в даден момент човек си сменя приоритетите и общо взето това е валидно за развитите общества.

На и над средната възраст, когато си задаваме повечето екзистенциални въпроси, ние често правим един по-баласиран избор. Вече сме постигнали достатъчно, опитни сме, натрупали сме капитал под различни форми и можем да се лишим от това "работно напрежение" за сметка на оцелостяването ни като личности.

Обаче има хора, които превръщат хобито си в "професия" стига то да е подходящо за търговски цели - ето как се отдаваме на хоби и работа едновременно. Това не е богоизбраност, защото от хоби до хоби има голяма разлика - някои хобита не стават "да си изкарваме хляба с тях". Но какво означава хоби? По-големият % са неща, с които човек може да се занимае паралелно с работата си. Да, има моменти в живота, когато те могат да останат на по-заден план. 

По-често проблем имат тези, които са си намерили "някаква работа". По-целенасочените обаче, които са направили своевременно своя избор за развитите не се чувстват толкова притиснати от работния процес. За дадени личности той е призвание и в него са цялостни поне що се касае до професионалното развитие.

Преди 56 минути, caress… said:

За мен са напълно утопични и нереални подобни разкази за доволни от себе си и живота си хора, които работят без да се напрягат.

Има ги. Огледайте се внимателно. В моя френд-лист и мога да посоча поне 30 на първо четене. Средния ни брой приятели здравословно варира около числото 130. (Теорията за мрежите го потвърждава). Изключвам едни 30-40 човека вече пенсионери, неработещи домакини и по-млади хора, за които тепърва ще се види как ще се развият. Остана другата половина, за която не мога да се изкажа по-същество, но със сигурност поне 1/3 е доволна от живота си, прави това, което прави без особен стрес и да, имам едни 15 човека, които работят точно чрез хобито си.  За това не съм съгласна с генерализирането на тема "работа, работа, кървав труд".

Имайки достатъчен брой хора, които са ясни в исканията си "как", като същевременно са активни професионално и социално, то нещата не са чак толкова притеснителни.

А тези по-горните са доволни, защото имат предимно не-материални приоритети. Което им помага да извличат нужното количество удовлетворение от деня, съответно и от живота.

***

Повече ме притесни въпроса Ви "призванието" в другия постинг, защото наистина хората могат да са добре в призванието си, но някак си едното е за сметка на друго. И за това напоследък се вълнувам най-вече от намирането на онзи баланс, който прави човека по-спокоен, по-удовлетворен, значи и по-малко нещастен.

 

[caress…]

Мисля, че разбрах какво ви притеснява. За вас напрежението има само негативна конотация от там и прочита ви и интерпретацията, която давате. Балансът, за да съществува, означава, че преди това е имало напрежение. Напрежението обаче е неизбежно и жизнено необходимо, дори като проста физиологична функция или като работа на съзнанието, без която мускулите на тялото започват да атрофират, а умовете ни просто никога и нищо няма да научат или запомнят. Това, че когато човек смени нивата на напрежение от по-високи към по-ниски, например от 70 часова работна седмица, премине на 36 часова, не означава, че е напълно спрял да се напряга, но разликата в натоварването е чувствителна. Обаче идилията от типа" аз как не се напрягам и си живея живота", за мен са само поредната урбан легенда, в която е вплетен митът за някакво съчинено, лежерно щастие, и не са реални. Това, което е реалното, е намаляването на нивата на напрежение, стига да са прекалено високи и интензивни за даден човек, но това не ги прави да изчезнат магически, но намаляването на интензивността прави качеството на живот да изглежда друго. Бай да уей, една от причините да няма толкова жени на отговорни постове е, че след като жената стане майка, приоритетите й се сменят и тя предпочита да намали работното напрежение, за да увеличи времето си за децата. Често съм чувала укори и в двете посоки от работещи фул тайм майки към майки на половин работен ден или безработни, но и двете страни имат както право за критика, така и едностранчиво разбиране. Тъй като различните хора имат различна поносимост към напрежение и хората, които по-бързо се възстановяват, които са по-енергични и активни, за тях намаляването на напрежението може да има негативна страна.

Аз разсъждавам от гледната точка на динамиката между действие и бездействие, на покой и активност и затова казвам, че абсолютен и постоянен покой не съществуват. Съществуват удовлетворяващи ни нива на натовареност и такива, които предизвикват дискомфорт. Сега, гл.т. също е от значение, понеже за един човек грижата за доматите може да е само удоволствие, без да отчита всички напрягащи дейности, свързани с тяхното отглеждане, а за друг да отгледа домати може да е върха на натоварването, понеже не е свикнал на физически труд.

Моят пойнт е, че без напрежение няма развитие, и мисля, че го аргументирах така, че да бъде понятно какво точно имам предвид. Може би поради собствения си начин на мислене и пречупване на реалността, никога не успях да стана фен на позитивната психология, някак прекалено захаросанка и нереална ми идва, въпреки че несъмнено има и своите преимущества.

Моят опит е, че щастието и удовлетворението не може да бъде цел, а само резултат от добре свършена работа във всеки един смисъл. Опитайте се да четете Юнг без да се напрягате, а балансирано? и сама ще установите ефектите. Има просто човешки дейности, които са невъзможни без напрежение. Балансът идва от редуването на моменти на напрежение, с релаксиращи моменти.

 

 

Редактирано Ноември 9, 2018 от caress…

[caress…]

Преди 2 часа, *abi* said:

Повече ме притесни въпроса Ви "призванието" в другия постинг, защото наистина хората могат да са добре в призванието си, но някак си едното е за сметка на друго. И за това напоследък се вълнувам най-вече от намирането на онзи бал

По-спокоен не значи непременно по-щастлив. Познавам толкова флегматици, които обаче не определят себе си като щастливи. С повече свободно време, не значи по-свободен. Потопен в работа, не означава автоматично, че рано или късно ще се преминава през бърн аут, така, както работата от дома може да не е по-малко напрягаща от работата в офиса. 

Обаче едно е сигурно - работата причинява мазоли в буквалния и преносния смисъл. Дори тя да е само умствена и ръцете да са с изрядни, чисти нокти. За да намери баланс на човек му е необходимо да има първо, реална преценка за нещата от живота и условията му, и второ, да е в състояние да открие и задържи оптималното ниво за себе си. Но преди да се достигне баланса, ще трябва да се експериментира с крайностите, иначе как ще разбере къде точно се намира баланса му? 

Мен никога не ме е вълнувал особено въпросът с баланса и дори съм забравяла често да се храня, когато съм погълната от занимание, което обичам. Всъщност, въпросът за баланса никога не е стоял пред мен. Аз съм проблем солвър и когато нещо не ме удовлетворява,  просто намирам начин да го променя в зависимост от контекста. С намирането на съответно решение и проблемът се елиминира.

[*abi*]

Преди 2 часа, caress… said:

Това, че когато човек смени нивата на напрежение от по-високи към по-ниски, например от 70 часова работна седмица, премине на 36 часова, не означава, че е напълно спрял да се напряга, но разликата в натоварването е чувствителна. Обаче идилията от типа" аз как не се напрягам и си живея живота", за мен са само поредната урбан легенда, в която е вплетен митът за някакво съчинено, лежерно щастие, и не са реални.

Говорим за едно и също, но се изразяваме толкова различно, че сякаш говорим за различни неща

И защото не даваме конкретни примери, все едно слагаме под общ знаменател.

Преди 2 часа, caress… said:

Това, което е реалното, е намаляването на нивата на напрежение, стига да са прекалено високи и интензивни за даден човек, но това не ги прави да изчезнат магически, но намаляването на интензивността прави качеството на живот да изглежда друго.

Това имам предвид през цялото време, но го формулирам по-друг начин.

Това състояние на по-нисък стрес, на по-позитивно отношение към живота наричам "баланс". Говоря за ежедневието по принцип, не за това, че постигналият го никога няма да попадне в ситуация на лична драма, да е в период на проблеми или е застрахован светът да не се срути под краката му.

Всички търсим едно по-добро качество на живот и понякога, за да го получим се налага да разберем кои сме, да се примирим с някои качества и да приемем, че нашият живот ще се развива по нашите правила и възможности, а не по чужд образец.

1 hour ago, caress… said:

За да намери баланс на човек му е необходимо да има първо, реална преценка за нещата от живота и условията му, и второ, да е в състояние да открие и задържи оптималното ниво за себе си. Но преди да се достигне баланса, ще трябва да се експериментира с крайностите, иначе как ще разбере къде точно се намира баланса му? 

Защото не ми ставя ясно, за кои крайности говорим в момента (едно пояснение ще ми дойде добре) ще премина на позитивната вълна, за да илюстрирам своята позиция.

Каквото и да правим в живота ни, каквато и дейност да извършваме - това сме ние, по-точно това его, което имаме в момента. И ако егото ни е натоварено с негативни емоции от интерпретацията на случващото се около нас и обстоятелствата, ние сме това, което наричам "неудовлетоврен".

Питерсън съветва " Въведете в перфектен ред дома си, преди да критикувате света." и това го приемам в пълната му метафора. Което буквално (пак Питерсън) е " Не крийте нежеланите неща в мъглата." А нежеланите неща са тези страни в характера ни, които ни създават негативните емоции много, от които може да не изпитваме толкова интензивно. В някакъв смисъл ние привикваме към тях (интегрираме ги в себе си, подхранваме ги, а после с думи и действия се опитваме да ги изхвърлим навън) като това ни прави критични, осъдителни, сприхави, гневливи, обидени и несправедливо осъдени от "живота". Всички тези емоции не носят никаква наслада, да не говорим, че често нашата Справедливост, гледната ни точка за дадени проблеми е чисто субективна.

Например много е лесно да критикуваме другите, че не се справят, но наскоро ми се случи да изпадна в ситуация, за която бях критикувала в продължение на няколко години други жени - наложи ми се напълно да ревизирам позиция и да се извиня за критиките си. И в тази си ситуация разкрих причината за конкретната критичност, а тя беше най-обикновена "надменност", че "аз тези неща ги разбирам добре", което наивно съм приемала като осигуровка. След ревизия на тази негативна нагласа за собствена значимост и намаляването ѝ до по-реалистични нива, вътрешната промяна бе  голяма, дори успях да се справя със самата ситуация, в която изпаднах. Трябваше да призная, не да отричам, да се извиня, да съм съпричастна. Резултатът бе, че станах доста по-умерена, от там по-балансирана  в една част от егото си защото критичността се поражда предимно от негативни вътрешни нагласи (надменността е една от тях, в конкретния случай бе налична - но ако не я търсех, нямаше и да я открия за да я назова/разоблича).

Това, за което аз говорех през цялото време е освобождаването от подобни отрицателни емоционални състояния, включително и от болни амбиции. След това освобождаване ставаме по-удовлетворени защото постигаме повече вътрешен мир. Това става когато подредим "своя дом", дори и да не е "перфектно", а защото няма да е перфектно, то посланието е "да не бъде толкова критични" за неща, за които критиките могат  да бъдат дори спестени. Обаче точно "нежеланите неща от мъглата" са тези, които първо трябва да извадим на показ пред себе си. И опитът ми показва, че точно хората, които имат нужда да станат по-умерени в нагласите си, най-много отричат съдържанието на своята мъгла.

[*abi*]

1 hour ago, caress… said:

Аз съм проблем солвър и когато нещо не ме удовлетворява,  просто намирам начин да го променя в зависимост от контекста. С намирането на съответно решение и проблемът се елиминира.

Това е много добра тактика за даден тип личности.

Интересното което наблюдавам е, че много от проблемите ги решавам едва когато призная отговорността си за тях поради "неправилно отношение", дължащо се на нещо, което така дъбре съм била скрила в мъглата, че понякога ми е изключително трудно да го открия. Когато установя "как" (поради какво) съм част от проблема, защото не мисля така, а иначе - намирам много по-лесно решението или ускорявам появата му. Буквално вътрешният свят става отражение на външния, точно както е според "Психология и Дао".

[Incorrectus]

Да не останете по-назад от Рамус, играете като него на идими-дойдими. Прощават се, не се прощават с темата.

Що ли пък трябва да имате достойнство като нямате?!

[caress…]

Преди 4 часа, *abi* said:

Това е много добра тактика за даден тип личности.

Интересното което наблюдавам е, че много от проблемите ги решавам едва когато призная отговорността си за тях поради "неправилно отношение", дължащо се на нещо, което така дъбре съм била скрила в мъглата, че понякога ми е изключително трудно да го открия. Когато установя "как" (поради какво) съм част от проблема, защото не мисля така, а иначе - намирам много по-лесно решението или ускорявам появата му. Буквално вътрешният свят става отражение на външния, точно както е според "Психология и Дао".

Е, аз имах предвид съвсем обикновени, тривиални неща от ежедневието, а не психични чудеса. От Юнг е хубаво да се запомни, че когато съзнанието с всички сили се опитва да демонстрира или материализира нещо положително, в несъзнаваното се натрупва неговата сянка. Това е причината, когато някой обяви на всеослушание, че спира цигарите, след няма и месец отново да пропуши. По същият начин дебелаците, които започват мотивирано диети, пропадат и започват отново компулсивно да се тъпчат, алкохолиците започват отново компулсивно да пият, а уж балансираните, излизат от кожата си. Единствено съзнателно решение  не е достатъчно, за да осъществи човек някаква вътрешна промяна, независимо колко силно мотивиран може да изглежда на самия себе си.

Затова и няма да намерите човек, търсил и стремил се съзнателно към баланс, който да го е постигнал в резултат на това съзнателно търсене. Но пък с учудване можете да попаднете на изключително балансирани хора, на които дори не им е минавало през акъла, че им е необходим баланс, камо ли специално да го търсят или постигат.

 

[caress…]

Преди 6 часа, *abi* said:

Това, за което аз говорех през цялото време е освобождаването от подобни отрицателни емоционални състояния, включително и от болни амбиции. След това освобождаване ставаме по-удовлетворени защото постигаме повече вътрешен мир. Това става когато подредим "своя дом", дори и да не е "перфектно", а защото няма да е перфектно, то посланието е "да не бъде толкова критични" за неща, за които критиките могат  да бъдат дори спестени. Обаче точно "нежеланите неща от мъглата" са тези, които първо трябва да извадим на показ пред себе си. И опитът ми показва, че точно хората, които имат нужда да станат по-умерени в нагласите си, най-много отричат съдържанието на своята мъгла.

А как ще бъде извадено нежеланото, ако човек непрекъснато подтиска и изтласква отрицателните си афекти? Когато непрекъснато се преструва на миролюбив и уравновесен, а вътрешно, от натрупаното напрежение, му идва да хване един автомат, пък като започне да стреля...

Относно амбициите и кога те стават болни - дали завишените стандарти са болестно състояние или единствен начин човек да надрастне инерцията и мързела си - това е много специфично и твърде относително, за да можем с лекота да кажем, че съществува универсален критерий. Още повече, че в нечии очи може нещата да изглеждат болестни, но когато тази "болест" е причина за успех, сякаш нещата придобиват съвсем друга окраска. Дилемата винаги е между това дали да счупиш ограниченията си и да минеш отвъд тях, или да ги приемеш, и да заживееш според тях, в мир с тях. Кое е по-добрият вариант е трудно да бъде преценено, тъй като и в двете се съдържат еднакво количество положителни и отрицателни ефекти. Но ако не се опита и преживее, няма как човек да избере най-правилното за себе си, защото ще продължава да живее според чуждите, вече формулирани и натрапени социално критерии. С опита си е нормално човек да отхвърли някои от тях, както и да удостовери за себе си правилността на други. 

Умереността също няма как да бъде универсален критерий, защото ако искаш да бъдеш специалист в дадена област, това няма как да се случи с умерено четене и умерена практика. Ако аз посещавам умерено тренировки по карате, да речем 2 пъти седмично, няма как да постигна умението на човек, занимаващ се ежедневно, с часове, в течение на целия си живот с това бойно изкуство. Затова и по-нагоре писах за кръвта - за някой да си до такава степен потънал и отдаден на някаква дейност, може да изглежда маниакално, а за друг да е стил и смисъл на живот, където болката, някаква контузия или капка кръв да е просто подробност.

Няма как при това положение да се произнесем еднозначно и да твърдим, че умереният стил на живот е най-правилен. Умереността, както и всичко останало, може да бъде универсално правилна само в рамките на някакъв контекст - например, умерена консумация на алкохол, извън който тя не просто може да изгуби истинност, но и да се превърне в пречка.

 

 

[dora]

On 9.11.2018 г. at 8:10, caress… said:

Аргументите ви са много на място, но според мен отново са свързани със самореализацията. Цялото богатство от идентичности има за цел тяхното реализиране и развитие. Това, че днес изглежда по-трудно, поради по-богатия избор и възможности, не означава, че в миналото е било по-лесно. Дори си мисля, че за повечето хора е било въпрос на чест, стоицизъм и лично достойнство да работят упорно и да не се отказват лесно от започнатото, докато днес сякаш хората се разглезиха и вечно нещо започват, но така и не го довършват. Защото не се посвещават и раздават изцяло, не се влагат, не се отдават на заниманието си, не се концентрират и затова рядко стигат до същността на предметите, рядко постигат майсторство. Живеем във времето на половинчатите хора - полузаинтересовани ученици, работници, бащи, майки, братя, сестри... Вместо да се борят, предпочитат да напуснат и да потърсят нови пасища. При най-малкия проблем или необходимост да се работи по-усърдно, пищят и търсят нова работа още преди да са усвоили тънкостите на предишната. Развива се едно общество на бърза, повърхностна и лесна консумация и понеже всеки гледа да му е лесно и е вторачен в бързия...не, в мигновеноя успех, въпроси като качество и умения, знания, старание, търпение за тяхното постигане, повече не са на дневен ред. И това се забелязва навсякъде - качеството и на продукцията, и на услугите пада жестоко, пада и качеството на взаимоотношенията между хората и в резултат на това всеки се вайка и оплаква, но не му минава дори през акъла да потърси причините за това състояние на нещата в собствената си несериозност и безотговорност. Защото едно е да посветиш години на обучение, а след това и на практика, и чак след време, когато се усетиш достатъчно умел в дадена област, да потърсиш по-добра реализация, съвсем друго е неадекватно да смяташ, че щом криво-ляво си завършил някаква специалност, то вече си заслужил да бъдеш шеф на отдел и ти се полага космическа заплата.

Това, което описвате, е класически проблем със способността за отложена гратификация/отложено задоволяване на потребностите. Нещо, на което започваме да обучаваме децата си от бебета, с идеята, че ако не получат млякото от хладилника веднага, а изчакат то да се затопли малко, няма да умрат от глад и затова не е необходимо да надават нечовешки писъци.

Неспособността за отложена гратификация е и един от психологическите фактори за извършване на престъпления: искаме всичко и го искаме сега, защо трябва да полагаме усилия да учим, после да работим и да изкарваме пари, за да можем да си доставим това или онова благо? Не е ли по-лесно да го откраднем веднага?

Консуматорскта култура учи хората, че благата са леснодостъпни и трябва да са в постоянен оборот. Днес си купувате четири червени стола, утре решавате, че не искате червени, а зелени, изхвърляте червените и си купувате зелени. На следащата седмица решавате, че тази лилава маса много ви харесва, но тя не се връзаа на зелените столове, затова изхвърляте и тях и си купувате розови, за лилавата маса, която също сте си купили. След месец устанояявате, че у съседите столовете и масите са оранжеви, защото това е цветът на сезона, изхвърляте своите и си купувате такива в оранж, но така трябва да смените и пердетата, и т.н.

За да приучаваме децата си на друго, обаче, трябва и ние да се откажем от потребителската култура

Как?  По силата на самите й механизми. Потребителската култура разчита на потребността на човека от стимулация. Имаме нужда от стимулация, за да се развиваме, за да не закърняват способностите ни. Потребителската култура използва това, като непрекъснато ни предлага нови и нови материални стимули. Уморени от отговорностите и рутината на ежедневието (защото то си е рутинно, СКУЧНО и изискващо безкрайно повторение на едни и същи неща, от  будилника и измиването на зъбите, през отиването на все същото място на работа, барабар с всичките отдавна писнали ни дейности, които обаче извършваме ежедневно), вместо да си намерим по-предизвикателни и изискващи целенасочено усилие стимули, твърде лесно посягаме към шаренкото, което потребителският пазар с радост ни предоставя. Колкото повече купуваме обаче, колкото повече търсене има, пазарът отговаря с все по-къси цикли на продуктите, за да ни предлага нови и нови и нови. Беше време, когато колекциите за дрехи бяха пролет/лято и есен/зима. Сега производителите на дрехи правят по няколко събколекции на сезон.... защото ги търсим и купуваме. С което реално потребителското перпетуум мобиле се ускорява и ни приучава да искаме нещо ново всеки ден.

Как да се спре с това? Как да се развие потребност за отложена графитикация у хора, които са бомбардирани с лесни, достъпни стимули всеки ден?

Отговорът е в търсенето на "непотребителски" стимули. Къде? Ами, по по-високите части в пирамидата на Маслоу....

A как да свикнат хората, че по-високите части в пирамидата на Маслоу са по-важни? От самото начало - като заменим подаръците за децата с присъствие, за да им покажем, че отношенията са много по-важни от вещите.

А по-нататък? Със същото.

Редактирано Ноември 10, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 17 часа, caress… said:

Е, аз имах предвид съвсем обикновени, тривиални неща от ежедневието, а не психични чудеса

Не са "чудеса". Може би трябва да прочетете "Психология и Дао".

 

Преди 7 часа, dora said:

Как да се спре с това? Как да се развие потребност за отложена графитикация у хора, които са бомбардирани с лесни, достъпни стимули всеки ден?

Отговорът е в търсенето на "непотребителски" стимули. Къде? Ами, по по-високите части в пирамидата на Маслоу....

Да.

Освен това за примерите червени-зелени е и от липсата на собствен стил. Ако не познаваме "аз/себе си", не познаваме и стила, който ни изразява. Намерим ли го - започване да харесваме материалното, което придобиваме (започваме да правим правилните за нас избори) и нямаме необходимост да го сменяме, да подражаваме и да се лутаме в търсения.

След като можем да си позволим ей така да сменяме червени-зелени, значи първите две нива на Пирамидата ги имаме. Следващите нива са личностно израстване и не го ли постигнем ще сменяме червени-зелени, до пълна...скука от самия процес на сменянето.

Преди 16 часа, caress… said:

Умереността също няма как да бъде универсален критерий, защото ако искаш да бъдеш специалист в дадена област, това няма как да се случи с умерено четене и умерена практика. Ако аз посещавам умерено тренировки по карате, да речем 2 пъти седмично, няма как да постигна умението на човек, занимаващ се ежедневно, с часове, в течение на целия си живот с това бойно изкуство. Затова и по-нагоре писах за кръвта - за някой да си до такава степен потънал и отдаден на някаква дейност, може да изглежда маниакално, а за друг да е стил и смисъл на живот, където болката, някаква контузия или капка кръв да е просто подробност.

Не говорех за извършването на дейности.

 

Преди 18 часа, caress… said:

От Юнг е хубаво да се запомни, че когато съзнанието с всички сили се опитва да демонстрира или материализира нещо положително, в несъзнаваното се натрупва неговата сянка.

Това не се прави "с всички сили" или на пук. Съзнанието не може да се пребори с нещата у нас, които не са добре потърсени, изнамерени и осъзнати. За това се трупа "сянка". Мисля, че го обясних достатъчно добре по-горе. Отново ще цитирам Питеръсън :" не крийте неща в мъглата". Особено причините за срама от някои предходни наши постъпки.

Съзнаването, че имаме даден проблем е първата крачка за преодоляването му - но не е достатъчно за да се прекрати той. След първата, трябва  да направим следващите крачки, но в правилната посока. Резултатът може да прилича на "чудо", но не е чудо, а е добре "технически" постигнат.

/Пак говоря за обикновени хора, с обикновени проблеми и не визирам тежки псих.заболявания/

 

[Incorrectus]

On 9.11.2018 г. at 11:27, caress… said:

Въпросът, който ме вълнува в случая, е доколко един асертивен отговор би накарал въпросните португалци да се замислят какво правят и къде грешат в начина си на мислене, и доколко бягането от конфликт е осъзната и мъдра постъпка?

Това е контакт с другите от позиция не на личност, а на човек - маса (вие белгийците, следователно ние...). По Юнг немците в периода 1933-45г. не са възпитавани като личности, а като народ - маса. А понеже масата не е човек, никой не може нормално да контактува с човек - маса. Резултатът ще бъде някаква форма на агресия.

Глобализацията и емиграцията, за които пишете, създават ефект на разклащане на основите, което прилича на началния етап на индивидуацията („нигредо“ при алхимиците). Но разликата е, че тук не става въпрос за лично осъзнато дело, каквото е индивидуацията, а за колективно събитие, което е опасно. Това дава основание на Юнг да твърди, че народите трябва твърдо да стоят при своите традиции. Но понеже очевидно това не е възможно, глобализацията и емиграцията са факт, ще гледаме случаи на нечовешко  поведение.

Цитирай

Откъсването  на  масите  от  традицията  ги  невротизира  и  създава  предпоставка  за  колективна хистерия. А тя изисква колективна терапия, състояща се в лишаване от свобода и в терор. Там, където  господства  рационалистическият  материализъм,  държавите  се  превръщат  не толкова в затвори, колкото в лудници („Еон“).

 

[caress…]

Преди 16 часа, *abi* said:

Това не се прави "с всички сили" или на пук. Съзнанието не може да се пребори с нещата у нас, които не са добре потърсени, изнамерени и осъзнати. За това се трупа "сянка". Мисля, че го обясних достатъчно добре по-горе. Отново ще цитирам Питеръсън :" не крийте неща в мъглата". Особено причините за срама от някои предходни наши постъпки.

Съзнаването, че имаме даден проблем е първата крачка за преодоляването му - но не е достатъчно за да се прекрати той. След първата, трябва  да направим следващите крачки, но в правилната посока. Резултатът може да прилича на "чудо", но не е чудо, а е добре "технически" постигнат.

/Пак говоря за обикновени хора, с обикновени проблеми и не визирам тежки псих.заболявания/

 

Но несъзнаваното е наистина несъзнавано. Къде и какво да търси човек, когато не съзнава, че следва да търси? Затова сам да осъзнаеш някакви свои несъзнателни съдържания, е почти невъзможно без  участието на хората около нас, без обучение и образоване във връзка с работата на психиката или без помощта на терапевт. Че Питерсън е прав да каже "не крийте нещата в мъглата" е едно, но да осъзнаеш, че криеш неща в мъглата, е наистина трудно. Юнг пише, че Сянката е по-лесна за осъзнаване, тъй като изтласканите съдържания се намират в по-горните психични слоеве, но работата с проекциите е най-трудна и не толкова обнадеждаваща: 

Докато сянката с разбиране и добра воля може донякъде да се вмести в осъзнатата личност, то опитът показвa, че има някои черти, които упорито се съпротивляват на моралния контрол и са практически неподатливи на влияние. По правило тази съпротива е свързана c проекции, които не се осъзнават като такива и осъзнаването им представлява изключително морално постижение. Докато някои черти на сянката могат безособени усилия да се разпознаят като собствени качества на личността, при проекциите както разумът, така и волята се оказват безпомощни, защото причината за емоцията несъмнено е у другия. Колкото и очевидно за обективния наблюдател да е, че става въпрос за проекции, надеждата субектът да ги осъзнае като такива е слаба. Необходима е убеденост, че понякога може и да грешиш, за да бъдеш склонен да оттеглиш от обекта своите емоционални проекции. Да приемем, че даден индивид няма никакъв стремеж да осъзнаe проек- циите си. В такъв случай факторът, формиращ проекциите, може да действа свободно и ако изо- бщо има цел, да я осъществи или да предизвика характерните за действието му последици. Както знаем, проекцията се извършва не от осъзнаващия субект, а от несъзнаваното. Затова човек откри- ва проекцията, а не я извършва. Резултатът от проекциите е изолиране на субекта от околния свят, като връзката му с него не е действителна, а илюзорна. Проекциите превръщат околния свят в моето собствено, но неразпознато от мен лице. В крайна сметка те водят до едно автоеротично или аутистично състояние, в което човек сънува един свят, който реално си остава непостижим. Произтичащото от това „sentiment d'incompletude" (чувство за непълноценност) и още по-лошото усещане за безплодност от своя страна също се обясняват чрез проекция като неблагоприятност на средата и този порочен кръг засилва изолацията. Колкото повече проекции се вмъкват между субекта и неговата среда, толкова по-трудно става за Аза да прозре своите илюзии. Един 45-годишен пациент, страдащ от двадесетата си година от натраплива невроза, изолирала го напълно от света, ми каза: „Не мога да приема, че съм пропилял най-хубавите двадесет и пет години от живота си!"

Цитатът е от Еон и благодаря на Дора за линка на български език! В момента го препрочитам с удоволствие!

Редактирано Ноември 11, 2018 от caress…

[caress…]

Преди 16 часа, *abi* said:

Не са "чудеса". Може би трябва да прочетете "Психология и Дао".

Ммм, моето чувство за хумор е особняшко и често ползвам силни метафори, затова бих искала да изясня да не го приемате като упрек специално към вас или като знак, че имам претенцията да познавам пресветата истина. Ще ползвам повече емотикони, за да илюстрирам, че се майтапя. В нета, където сме лишени от това да наблюдаваме и езика на тялото, думите понякога могат да бъдат извор на недоразумения и ще се постарая, доколкото мога, да показвам да не се взимат прекалено насериозно. Още повече, че ми е изключително интересен вашия начин на мислене и ми е приятно да си бъбрим, защото вашата гледна точка често не съвпада с моята и това ми е изключително полезно, въпреки повърхностните противоречия.

Тук бих искала и да добавя, че ако има човек в този форум, който да познава и разбира Юнг в дълбочина, това е Инкоректус. Моя милост е някъде по скалата между разбирам донякъде и колебая се дали изобщо разбирам.

Редактирано Ноември 11, 2018 от caress…

[Incorrectus]

Наистина в темата е хубаво да опитваме да се доближаваме до малката истина за научни психологически системи, в частност тази на Юнг или някоя друга, стига да е академична. А голямата истина за човека, живота и вселената нека я оставим на велики самопросветлени хора в други раздели.

Повдигате важен въпрос, да кажа още нещо. Големият проблем в юнгианската анализа започва, когато затвориш книгата. И ако това е така във всяка наука с оглед превключването от теория към приложни измерения, тук трудността е заложена в самата концепция на Юнг за психиката. 

Какво имам предвид. Фройд например тълкува сънищата каузално по линията сън - изтласкан морален проблем, който трябва да бъде интелектуално осветлен и готово. Считал е, че типичните случаи трябва да се тълкуват еднакво и затова е бил догматик по отношение на своите известни ученици - преследвал ги е стриктно да спазват неговата теория. 

Юнг смята, че тълкуването може да бъде каузално, но може да бъде и целево. Т.е. сънят е повърхността на един скрит психичен процес, който преследва своя цел, неизвестна на Аз-овата личност, защото негов източник е несъзнаваното. Символите и мотивите в съня се разглеждат като непрекъснато променящи се знаци на живата психика. Затова Юнг специално е обръщал внимание за серии от сънища. Съветвал е да се записват сънищата, за да се види динамиката на скрития психичен процес, съответно в сериите евентуално да се схване целта на този процес.

Юнг пише, че първоначално не е разбирал нито един от безбройните свои и на пациенти сънища, с които е имал работа в своята кариера. И съветва така да се подхожда към всеки сън - като към нещо съвършено непонятно, чийто смисъл в последствие постепенно започва да се разкрива чрез съдействието на съзнанието и с разни средства. И това е именно заради емпиричното отношението към съня като израз на живата динамична психика, а не както е в популярните съновници, в които за всеки символ има готово лесно вечно решение, сякаш психиката вече е умряла, затова може да бъде обект на крайни знания.

Творчески и динамичен източник на този скрит целеви процес е не Аз-ът, а Цялостната личност (Self), която е един непознаваем център на психиката. Концепцията на Юнг за Цялостната личност не означава идентичност на Аз-а със Self, както често елементарно му приписват и много лесно и безотговорно го запращат в шарената група на мистици и теософи.  
 

Цитирай

Хотя я при каждом удобном случае подчеркиваю, что концепция самости, как я ее определил, не идентична сознательной, создаваемой личности, я всегда встречаюсь с непониманием, приравнивающим эго к самости. Из-за фундаментально неопределенной природы человеческой личности самость должна оставаться ограничительным понятием, выражающим реальность, не имеющей никаких пределов.

 

[*abi*]

Преди 5 часа, caress… said:

защото вашата гледна точка често не съвпада с моята и това ми е изключително полезно, въпреки повърхностните противоречия.

Аз също използвам силни метафори понякога и може да бъдат разбрани не точно както ми се иска.

Тези противоречия ми харесват и на мен. Далеч съм от мисълта да водя ожесточени спорове или да отстоявам със зъби и нокти някакви свои мнения, които след месец мога и да се променят

Преди 32 минути, Incorrectus said:

Творчески и динамичен източник на този скрит целеви процес е не Аз-ът, а Цялостната личност (Self), която е един непознаваем център на психиката. Концепцията на Юнг за Цялостната личност не означава идентичност на Аз-а със Self, както често елементарно му приписват и много лесно и безотговорно го запращат в шарената група на мистици и теософи.  

Разбира се, че Аз и Цялостната личност не са идентични. Тук обаче си задавам въпроса: Аз и Цялостната личност променят ли се? Вие някъде по-горе писахте по този въпрос, но не се задълбочих. Моля, да повторите, като ще задам въпроса по начин, по който го разбирам, а Вие се опитайте да ме поправите където греша.

Обяснявам си го по схемата  ТО---АЗ---СВРЪХ АЗ. Като този Аз, който балансира между То и Свръх се променя. Достатъчно е ограниченията налагани от Свръх да се променят и да се даде повече или по-малко свобода на То. Аз се променя с годините, според обстоятелствата, интерпретацията на ограниченията, влиянието на То и т.н. Греша ли?

А Цялостната личност? Ако се променя какъв е "механизмът на тази промяна". А ако не се променя тогава имаме една Цялостна личност, която живее в "света" на То и Свръх и само схващането за АЗ ще се променя според личностните характеристики.

Отговорът и поясненията много ще ме улеснят при четенето.

 

[*abi*]

Преди 35 минути, Incorrectus said:

Какво имам предвид. Фройд например тълкува сънищата каузално по линията сън - изтласкан морален проблем, който трябва да бъде интелектуално осветлен и готово.

Задължително "морален" проблем? И задължително "проблем"?

Наистина не съм се занимавала с психоанализа задълбочено и ми стана много интересно - ако един човек е от сънуващите (тези, които сънуват по-често от другите), здрав е психически, но решава да се подложи на терапия защото има някои екзистенциални въпроси. Всеки негов сън така ли ще бъде разглеждан при фройдистката терапия - като портал към изтласкани морални проблеми?

[Incorrectus]

Преди 21 минути, *abi* said:

Тук обаче си задавам въпроса: Аз и Цялостната личност променят ли се? Вие някъде по-горе писахте по този въпрос, но не се задълбочих. Моля, да повторите, като ще задам въпроса по начин, по който го разбирам, а Вие се опитайте да ме поправите където греша.

А Цялостната личност? Ако се променя какъв е "механизмът на тази промяна". А ако не се променя тогава имаме една Цялостна личност, която живее в "света" на То и Свръх и само схващането за АЗ ще се променя според личностните характеристики.

Аз-ът очевидно се променя. От около първата си годинка, когато детето за първи път осъзнава себе си като Аз, до края на живота. Променя ли се Self никой не може да знае, защото тя е принципът, който променя. Цялостната личност е обективна психика, нещо в себе си, субстанция, реалност, ако иската, която е непознаваема в себе си. Цялостната личност не живее в света, защото тя е светът, тя е психиката, която като природен елемент има свое целеполагане, неизвестно за човека. Т.е. като сравнение някой може ли с увереност да твърди каква ще бъде целта на еволюцията на животинския свят в следващите 100 милиона години?! Очевидно не.

Цитирай

Обяснявам си го по схемата  ТО---АЗ---СВРЪХ АЗ. Като този Аз, който балансира между То и Свръх се променя. Достатъчно е ограниченията налагани от Свръх да се променят и да се даде повече или по-малко свобода на То. Аз се променя с годините, според обстоятелствата, интерпретацията на ограниченията, влиянието на То и т.н. Греша ли?

Това е при Фройд, който говори за подсъзнание, което съдържа изтласкани лични съдържания на съзнанието. При Фройд подсъзнанието съдържа Аз-ови неразбрани или нежелани елементи, при Юнг несъзнаваното не е лично, а е обективно - психика. Лични съдържания по Юнг съдържа Сянката, която може да се мисли сравнително с подсъзнанието на Фройд.

[Incorrectus]

Преди 27 минути, *abi* said:

Задължително "морален" проблем? И задължително "проблем"?

Например тайно обожание на бащата и ненавист към майката, по Фройд. Което е морален и е проблем, защото всяко момиче знае, че не може да се омъжи за своя баща, че нейната майка не й е съперница и т.н

Цитирай

Наистина не съм се занимавала с психоанализа задълбочено и ми стана много интересно - ако един човек е от сънуващите (тези, които сънуват по-често от другите), здрав е психически, но решава да се подложи на терапия защото има някои екзистенциални въпроси. Всеки негов сън така ли ще бъде разглеждан при фройдистката терапия - като портал към изтласкани морални проблеми?

Не мога да кажа. Не съм компетентен.

[*abi*]

Преди 5 часа, Incorrectus said:

Аз-ът очевидно се променя. От около първата си годинка, когато детето за първи път осъзнава себе си като Аз, до края на живота. Променя ли се Self никой не може да знае, защото тя е принципът, който променя. Цялостната личност е обективна психика, нещо в себе си, субстанция, реалност, ако иската, която е непознаваема в себе си. Цялостната личност не живее в света, защото тя е светът, тя е психиката, която като природен елемент има свое целеполагане, неизвестно за човека. Т.е. като сравнение някой може ли с увереност да твърди каква ще бъде целта на еволюцията на животинския свят в следващите 100 милиона години?! Очевидно не

И аз така съм го подразбирала, благодаря за синтезирания отговор!

 

Преди 5 часа, Incorrectus said:

Това е при Фройд, който говори за подсъзнание, което съдържа изтласкани лични съдържания на съзнанието. При Фройд подсъзнанието съдържа Аз-ови неразбрани или нежелани елементи, при Юнг несъзнаваното не е лично, а е обективно - психика. Лични съдържания по Юнг съдържа Сянката, която може да се мисли сравнително с подсъзнанието на Фройд. 

Ок.

 

Преди 5 часа, Incorrectus said:

Например тайно обожание на бащата и ненавист към майката, по Фройд. Което е морален и е проблем, защото всяко момиче знае, че не може да се омъжи за своя баща, че нейната майка не й е съперница и т.н

Според мен е абсурдно зад всеки сън да се разкрива морален проблем. В този смисъл събирането на сънища, за създаването на  обща картина ми се струва, че е по-добрият метод. Още повече, че когато Юнг и Фройд работят картината е била по-чиста. Днес, пред толкова сетивни предизвикателства много от сънищата ни са натоварени със съдържание породено от прекомерните зрителни и слухови съдържания, често излишна за разкриването на подсъзнателната информация. Фалшив шум.