Юнгианска психология

[*abi*]

Преди 14 минути, Втори след княза said:

значи над първоначалните мъжки стереотипи дали да надгражда още мъжки или да прибавя женски?

От писане не Ви остана време за четене, нали?

[*abi*]

Преди 32 минути, Втори след княза said:

Представете си, че отива човек със сериозен въпрос в поликлиника.

Тук не е поликлиника.

 

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Не ми е добре да ми се присмивате. Моля, за отговор.

Не Ви се присмивам. Удивявам се колко време губим в писане, вместо в четене. Не за друго, а защото имате капацитета да си отговорите  на тези въпроси при порчит. Стига да бяхте ползвали 1/2 от линковете дадени тук. Докато с Вас си драскаме успях да прочета 2 книги, поне 7 статии и в момента съм започнала "Еон". Същите въпроси, които задавате съм ги имала и вече знам голяма част от отговорите. Защо просто не се захванете и не се запознаете по задълбочено ако наистина Ви интересува Юнг?

Ако не Ви интересува и всичко е в името на дращенето - помислете си дали е почтено да се ангажира чуждото време с подобна цел.

 

[*abi*]

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Да. Точно както като отида при доктор(вкл. по психология)  искам неговото мнение, а не на преподавателя му.

Тук доктори няма и това бе изяснено още в началото на темата. Никой не е доктор/юнгиански терапевт.

"Лично мнение" по концепциите Юнг не може да се даде обективно (преразказ ли очаквате?) - има го мнението на Юнг. За това полагам усилия да Ви запозная с него, било то и чрез кратки статии, а Вие да си правите изводите. По начина, по който си задавате въпросите си личи, че нямате базиса. Без базиса и "лично мнение" няма да можете да разберете. Казвам Ви го от собствен опит, не искам да Ви обидя с това.

Ако искате мнение от "доктор" през Интернет - някъде в началото на темата бях дала линк към он-лайн участие на терапевти. Или отворете сайта на Юнг България и започнете кореспонденция с терапевтите по въпросите, които Ви вълнуват.

[caress…]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Помолих само за отговор.

Представете си, че отива човек със сериозен въпрос в поликлиника. Чука, влиза. Пита с неговия си говор, без специални термини  за нещо. Излиза първият специалист и му казва "Прочети това в интернет". Отива при втори, той "Нима не различавате това от онова?". Отива при трети, той "Вие приказвате врели некипели. Нали повече нямаше да идвате при нас?"

А той човекът имал сериозен въпрос.

Дето се казва, очаквам едно- две изречения.

Хайде сега, няма нужда от излишни драматизации. Отговорът, който ви дадох, беше във връзка с Дако и неговата книга, с цитат от която започвате темата си за Образите във Философия. В тази книга чудесно са обяснени както мъжките и женските принципи, така и стереотипите. Тя цялата е посветена точно на тази тематика.

 

[caress…]

Преди 9 минути, Втори след княза said:

Моля отново за отговор.

Моля да формулирате въпросите си коректно. Те са интересни и си заслужава да се разискват, но не и поставени по този начин с очеизвадни неточности. 

[Incorrectus]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Помолих само за отговор.

Нима?! Молба за отговор без нито една въпросителна. И как си го представяте това „приемане“? При положение, че анима не е негова, защото не е лична, не е подсъзнателна, защото е колективна и т.н. „Подсъзнание“ е термин по Фройд, който по Юнг не помещава в себе си анима, а нещо друго. Предпоставяте теза, за която мнение даже имате, но нито една вярна дума. Какво очаквате да ви се отговори, след като не знаете какво питате?

Ето го възможно най-изчерпателният отговор на вашето питане. Нарича се Aenigma Regis. Надявам се сега вече всичко ще ви стане ясно.

[caress…]

Втори, бихте ли уточнил кои стереотипи във връзка с мъжествеността имате предвид и след това бихте ли изяснил защо би следвало да се надграждат и по какъв начин?

[caress…]

Втори, цитираният по-долу текст е писан от мъж и смятам, че обясненията, които дава, са точни, абсолютно по Юнг, и хвърлят някаква светлина върху вашите питания във връзка със женския принцип в мъжа.

"Когато говорим за анима, имаме предвид мъжката психика; а говорим ли за анимус, става дума за женската психика. В мъжа анимус няма; в жената анима няма! За да се разбере защо това е така е добре да се знаят някои неща.

Характерът на несъзнаваното би могъл да се определи от много неща, ще посоча две специфични негови отношения към съзнанието. Или несъзнаваното осъществява подпомагащо (допълващо) действие спрямо съзнанието, или осъществява компенсаторно (опониращо) действие спрямо съзнанието. 

Съзнанието, или така нареченият от Юнг – Азов комплекс, обикновено формира ясни и отчетливи представи, но затова пък твърде често те са еднозначни и закостенели. Колкото по-фиксирана е съзнаваната представа, толкова по-компенсаторна (опонираща) е реакцията на несъзнаваното. Колкото по-пластична и лишена от крайности е съзнаваната представа, толкова по-подпомагащо (допълващо) реагира несъзнаваното.

Аз, като мъж, не мога да кажа, че в едната ми половина е изобразена анимата, а в другата – анимуса. Моят пол е моя базова идентичност, мъжкото у мен е съзнавано, а анимусът е архетип и е част от колективното несъзнавано. Така че доминиращата нагласа у мен е мъжка, а несъзнаваното ми е проникнато от женското. Аз съм мъж и имам анима. 

Анимата е архетип, част е от мъжкото колективно несъзнавано и е налична в психиката на всички мъже на този свят. Цялата моя женственост има или компенсаторно, или подпомагащо действие спрямо моето мъжко съзнание. И колкото да се опитвам да осъзнавам своята анима, моята женственост ще си остане второстепенна спрямо мъжкото ми самосъзнание. И това е добре. Да еманципираш докрай един архетип не може да се отнесе вярно към социалното еманципиране. В обществото може и да е правилно мъжете и жените да са равни, но в една психология пълното еманципиране на един архетип има едно единствено име – обсебване. (хомосексуалните мъже си въобразяват, че са първо жени, а после мъже, в действителност тяхната анима е хипертрофирала, заляла е и е превзела съзнанието им).

Ако ли пък толкова държа на мъжки образ в мен, аналогичен на анимата, който да не е моето непосредствено самосъзнание, то това е моята сянка. А сянката е личното несъзнавано в човешката психика. Всичко, което аз съзнавам за себе си като мъж – примерно, че съм смелчага или пък, че съм много потентен – в моята сянка е обратното. Несъзнавана ми мъжественост е реципрочна на съзнаваната ми смелост и потентност. Както анимата, така и сянката има компенсаторни или подпомагащи функции спрямо съзнанието. 

Всичко, което не се съзнава се проектира. Ако се мисля за много смел, то вместо да се досетя, че може би съм и страхлив, аз обявявам за страхливци всички мъже около себе си. Ако твърдя, че всички жени са глупави и неверни, аз не си давам сметка, че моята анима е неразвита и далеч неподпомагаща ме.

Личното несъзнавано на един мъж е личната неосъзната и подтисната мъжка история на конкретния мъж. Сенчестия му психичен свят. В сянката си мъжът е запазил ония свои отношения с жени, които е изтласкал и за които не си дава сметка. Тези жени са майката, сестрите, бабите, учителките, любимите, въобще жените в живота. За разлика от тези конкретни жени от живота, мъжката анима не притежава конкретност, тя е архетип и е колективен психичен образ. А архетипът е образец на поведение, подобен на инстинкта, но не с физиологически, а с психологически характеристики. 

Анимата е тоя архетип в мъжа, който осигурява живота в душевния му свят. Тя пронизва цялата му психика, надига се от колективното несъзнавано, преминава през сянката, като често оцветява със себе си неосъзнатите представи за жените от личния живот на мъжа, и накрая определени нейни страни достигат съзнанието му. И както съзнателната мъжка идентификация изгражда социалния живот на мъжа (тази идентификация на човека Юнг нарича персона), така пък анимата е стожерът на вътрешния му, душевен свят. Ако мъжът един вид много се мъжее, ако персоната му е претрупана с мъжки атрибути, то анимата му е особено неосъзната, нейната естествена функция да подпомага е подтисната, затова тя започва да опонира на персоната, да я подронва, да се превръща в зла жена.

И ако анимата е жената в мъжа, ако сянката му е обратния мъж в него, ако анимусът е мъжът в жената, а сянката й е обратната жена в нея (майката обикновено окупира сянката в жената), то в колективното несъзнавано на човек има още един мъжки образ, огромен, величествен, страховит, както и още един женски образ, също огромен, величествен и страховит. Това са бащата на всички бащи, Юнг го нарича мана-личност и майката на всички майки, Великата майка. Тези два архетипи са вече присъствени във всяка психика, но анимата и анимуса винаги са полово определени./

Анимата и анимусът са архетипни, колективни пропозиции, които са в подпомагащо или опониращо отношение спрямо мъжкото или женското съзнание, те веднъж са реактивни и просто откликват на съзнанието, друг път са инициативни и поддават символи от цялото архетипно богатство, които обогатяват личността и я завършват, процес наричан от Юнг индивидуация.

В една влюбена двойка, която е оцеляла повече от месец, анимата на мъжа и анимуса на жената обикновено са равномерно развити или неразвити. Това най-често не се приема, особено от ония двойки, които имат неразвити анима и анимус. В такива двойки всяка страна нещо недоволства от другата, мисли си, че Другия не я заслужава. Нещо от типа “моята душевност е такава и такава, пък той(тя) е толкова невъзприемчив(а)”. Колкото повече укори има в умовете и устите на един човек спрямо любимия, това е толкова по-голям признак за неразвита анима или анимус. Любовта – истинска, социална, мъждукаща и страстна, конфликтна и отминала – винаги е паритет на анимата в мъжа и анимуса в жената."

 

Редактирано Ноември 27, 2018 от caress…

[ramus]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Моля поне вас.

за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"...

Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите.

И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция.

Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси.

И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...

Редактирано Ноември 27, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 29 минути, ramus said:

за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"...

Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите.

И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция.

Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси.

И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...

Разбрах какво, според теб, си представя Карл, но така и не стана ясно какво си представяш ти. То е ясно, че можеш единствено да разкажеш някакви свои фантазии в това отношение, понеже нито имаш образованието, нито съответната практика. Но поне ти е даден шанс тук да си развиваш измислиците. Та... По-конкретно те са?

[caress…]

Преди 2 часа, ramus said:

И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. П

Първият, задължителен признак, по който се познава самозванецът и несъстоятелността на неговите теории, е глобалността на тематиката. Когато Юнг и други учени се стремят да конкретизират предмета на изследването си, самозванците оперират със световни понятия. Никакво детайлно вникване, описания, особености или условия няма да бъдат намерени в теорията му. Не. Само определения по постинг, по корицата на книгата и по една статия в интернет, която да му пасва на предубежденията и теорийката. Защото само по този начин, на момента и универсално, такова многомерно и трудно за формализиране понятие, като личност, психика, характер и т.н., без да трябва да му се умува много, само с по няколко букви и изречения, могат да бъдат определени и класифицирани. За щастие на гуруто, винаги се намират и по няколко възсторжени дами и господа, които да възкликнат - точно така, точно така - всичко съвпада! И при мен, и при Пешо е така!

Всъщност, строго научните теории, включително тези на Юнг и Фройд, като правило, са трудно понятни и неефективни - кой там ще разбере какво значи пренос, какво е контрапренос, какво е това психично съдържание, психичен процес, и всички онези завъртяни думи от древногръцки или латински, в комплект с френски, немски и английски, четене на антропология или философия до припадък... Но за сметка на това самозванецът прави извлечение веднага от всичко това, определяйки всички психологични характеристики и характера на личността само по един написан постинг. Привлекателно и находчиво! Карл да се сгърчи засрамено в ъгъла и да си загризе и практиката, и теориите от безсилен яд пред това величие на човешкия разум и анализ.

Самозванецът не обича да изпада в подробности, той решава само глобални проблеми и по възможност такива, които не оставят камък върху камъка на вече съществуващата наука. По правило, разработки и анализи от по-малък калибър, никога не са го занимавали. Той самият никога не се съмнява в собствените си теории, задачата му е да убеди тъпите Юнгианци в своята очевидна правота. Почти винаги той споделя грамаден, практически опит и анализ там, където такъв не може и да има. 

Втори признак за самозванство е пълното неприемане на възражения. Психоанализата се движи бавно, подлага се на съмнения, внимателно се разглеждат различни случаи, противоречащи на първичните хипотези, като по този начин се задълбочава познанието. Обяснение за противоречията или бива намерено, или хипотезата се признава за неверна. Но нашият буквософист и знакоскописец с подобни неща не се занимава. А онези, които имат нахалството да подложат на резонно съмнение и критика неговата Велика Идея, веднага се зачисляват в редовете на деградиралите, на задушаващите напредничавото и светлото познание, а в най-лош случай, им се приписва ролята на завистници, врагове, които от безсилна злоба се опитват да загасят Огъня на Познанието! На такова ниво са отговорите муна конкретно поставените въпроси. 

Следващ признак — научните хипотези, по правило, имат ограничено поле на действие. Т.е. определен описан ефект, в някакви определени условия не действа. Най-обикновен феномен, като гравитацията, също може да бъде преодолян и топчето да не падне на земята, ако го завържем за простора. Но с хипотезите на самозванците не е така. Те действат ВИНАГИ, и няма никакви други условия, които да ги ограничават! Можете да ги въртите и така, и иначе, опитвайки се да разберете къде и кога настъпва ограничението на тяхното действие, но юношата бледен, с взор горящ( нищо, че на юношата, по паспорт, отдавна е прехвърлил 50, но ние не съдим по паспорта му, а по ума му) на всички въпроси отговаря убедително с недостъци и дисонанси! Няма значение, че съдържанието на постинга е винаги различно, авторът му също, но анализът му се свежда до универсалните липси, недостъци, приказки, вери и фантазии. Това е то да си усъвършенствал методите си на познанието и диагностиката до степен на божествена универсалност.

Е, ако обаче сте толкова тъпи и упорито глухи, че дори след такива убедителни аргументи не повярвате в неговата супер-супер теория, а вземете, като една заблудена овца, и предпочетете Юнг пред него, то той произнася с драматичен жест класическата фраза, която със златни букви е гравирана върху мраморната плоча в мозъка му. Обръщайки се с театрален жест към своите сподвижници, сякаш загърнат в тога, той величествено изрича -" Няма повече да участвам в темата. Успех в развитието!" Относно "развитието" ви съветвам да запомните, че е един извънредно удобен аргумент. Първо, това е начин вежливо да обидиш опонента, понеже думата "тъпак" или "свиня" не е била употребена, но се подразбира, а второ, това са цитати, подтвърждаващи ерудицията на гуруто. И с горд блясък в очите, той си придава вид, че наистина напуска темата, под възсторжените писъци на публиката и фенките, освободен от неприятното усещане, че във всичко, което пише, нещо много яко куца и е непростимо неправилно. Все пак в познанието има още толкова много бели петна, особено в психологията! По-добре да се съсредоточим върху броенето на букви, върху жълти, клюкарски хроники, върху анализата на постингите и да познаваме себе си с нова сила! Приканен да се чувства всеки, които е смел изследовател и новатор на НЕСЪЗНАТЕЛНОТО - по правило, така изписват термина само хората, способни на висша форма на прозрение и анализ, чието изписване е до такава степен хипнотично, че всички негови адепти и особено адептките, хвърляйки един изпълнен със съжаление поглед към сектантите на Юнг, с дълбока почит се хвърлят в нозете на своя гуру...

Човешката глупост, маниакалност и невежество са един дотолкова тъжен феномен, че за него е единствено правилно да се пише в хумористична форма.

Амин.

 

[ramus]

Преди 3 часа, caress… said:

Относно "развитието" ви съветвам да запомните, че е един извънредно удобен аргумент.

Първо, това е начин вежливо да обидиш опонента, понеже думата "тъпак" или "свиня" (!) не е била употребена, но се подразбира(!!!), а второ, това са цитати, подтвърждаващи ерудицията на гуруто.

И с горд блясък в очите, той си придава вид, че наистина напуска темата, под възсторжените писъци на публиката и фенките, (!!!)

освободен от неприятното усещане, (!) че във всичко, което пише, нещо много яко куца и е непростимо неправилно.

Това е реч за събрание и вероятно очаква аплодисменти от "Посъветваните да запомнят", но резултата би трябвало да е друг, надявам се.

както се вижда, освен че е спам - дори без всякаква провокация, след думи насочени към съвсем друг човек с ясно обръщение към него, чрез средствата на форума, думите и когнитивния му подпис, се намесва някаква авторка на сценарии за евтини сериали и решава да поеме ръководното място на събрание някакво си за да си каже новото си поредно творение.

=============

За да опримеря колко е дълбока връзката между написаното и автора, като израз на неговото моментно състояние - каквото е изписано чудесно и твърде изразително, ето и няколко щрихи за Юнг, през призмата на негови съвременници и описатели. Разбира се, че това е мнение, но като всяко мнение то има своите основания и те са твърде любопитни. Още повече че информацията за тях се потвърждава чрез кръстосани съпоставки от различни източници. Вече посочих кой е автора на думите в долната извадка...

Не е въпроса и до клюката - в следващите думи, а е защото идеалистичните описания на ЮНГ всъщност са на неговите последователи и чрез тях Юнг се лишава от съвсем човешките си залитания, заблуди, неврози... и потребности, които той никога не е могъл да излекува. В този смисъл - самата идея за самопознание, извиращо в произведенията на ЮНГ - не е самопознание, а е по-скоро самоподозрения и самофантазиране. Защото самопознанието включва и реализация на идейните, за да се слеят в единна хармония, заедно с личността. Така възникват и някои допускания относно личността на "гения"... А и понеже става въпрос за психология и за прозрения - въпроса е - доколко личните заблуди и залитания, щения и вярвания, влияния от контекста, начина на живот, епохата и особено някои колоритни личности в досег с него, са оказали влияние на "гениалните му проникновения"...

"..... Подобно на Гьоте, с когото се чувствал кръвно сроден — според едно предание дядо му е бил незаконен син на Гьоте! — Юнг се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътруднички, ала и те се надпреварвали да му помагат (макар жена му около петте деца, невинаги смогвала да е до него). Те му съдействали в работата, правели му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава... "

"... Характерен е скандалът, който предизвиква неговото крайно егоистично, трезво научно отношение към собствената му братовчедка Хели (Хелен), имаща медиумни спиритически качества. Тя се влюбила в него, а той я използвал едва ли не като “опитно зайче”, за да изучава на неин гръб неизвестните страни в човешката психика. Ръководел спиритическите сеанси, в които тя била медиума, макар те да били очевидно изтощителни за нейното здраве, разболели я, а накрая починала изнурена и с разбити нерви от туберкулоза. Може би и поради обидата, че той публикувал като научен психиатричен труд наблюденията и разсъжденията си за тези сеанси, където откровено заявил, че тя е истеричка (заболяване считано в епохата за проява на израждане!). Нейният годеник веднага разтурил годежа и никой не поискал повече ръката й. Всички негови роднини били потресени от този скандал и от факта, че без капка угризение на съвестта той жертвопринесъл собствената си братовчедка в името на научната си кариера.

Следователно, на Юнг не му липсвала известна доза безскруполност в отношенията му с жените. Той инструментализирал връзките си с тях за собствени цели. Най-вече за духовно и професионално израстване. В името на знанието, истината и науката — едни сами по себе си нелоши цели. Лишен от предразсъдъци и скрупули, от един момент — след срещата си с Ото Грос — Юнг превърнал своите най-красиви и изкусителни пациентки в любовници и асистентки...

Неговата самоувереност, остроумие, ирония, пронизителен интелект будели симпатия. По-старите жени му се любували като на вундеркинд и дързък юноша; зрял и силен мъж — левент, с тънък усет и емоционална чувствителност, както и заради специфичната притегателна сила, която излъчвал и с която се отличавал от останалите мъже. Изглеждал много перспективен като мъж и съпруг. Обичал да ръководи жени повече отколкото мъже. Много от заобикалящите го жени даже се прекланяли пред него и искрено го боготворели (2, 46). Разбира се, когато част от тях се сблъсквали с тъмните страни на неговия характер — те се разочаровали и го напускали, преминавайки към други “духовни учители, които според тях били по-почтени, действително-искрени и безкористни. Някои от тях предпочели Гурджиев (!!!) (ала и той имал навика да кани вечер красивите си ученички в своята стая и също бил за “свободната любов” и против лицемерното подтискане на половия нагон!)... "

"... До есента на 1908 г., когато на 33 годишна възраст се захваща с лечението на Ото Грос, Юнг не приемал неговите идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване психическото здраве на съвременните генерации, разпалване на творческо вдъхновение в тях и “културна ревитализация посредством сексуалното разкрепостяване” (2, 117).

По това време той рискувал да се обуржоази. Бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на Ема е бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Точно тогава в професионалната му практика и живот навлезли Ото Грос, Сабина Шпилрейн и Антония Волф. И тримата негови пациенти и колеги. Грос го преубедил по отношение на полигамията. След което Юнг превърнал в свои любовници и сътруднички Сабина и Тони. Ала и четиримата “колеги” около 1908 г. търсели пътища за “самоосвобождение вътре в себе си... на несъзнателните творчески сили и даже на гения” (2, 110). И преуспели в това начинание използвайки като катализатор полигамията.

Инициаторът безспорно бил Ото Грос, прословут бохем и анархист от епохата, навлязъл в психоаналитичното общество на Фройд. Жив романтически гений той обладавал “ужасната способност да подстрекава други да се държат разпътно, поддавайки се на инстинктивния импулс” (2, 110). Фройд ценял високо Грос за неговия изумителен интелект. Виждал само в двама души свои наследници — в Грос и Юнг, ала признал на Юнг, че за жалост на злоупотребяващия с опиум, морфин и кокаин Грос не му достига здраве, за да разгърне своите дарби (и наистина — 1920 г. Грос бил намерен в изоставен склад в Берлин в безпомощно състояние, след което отведен в санаториум умрял вероятно от пневмония).

Ото Грос експериментирал с вещества въздействащи на психиката (наркотици), с цел да опознае върху себе си средствата за въздействие и управление на психичните енергии. И днес на някои изпълнители на опасни мисии им дават наркотици — за да се премахнат цензурните задръжки идващи от страна на съвестта и да действат напълно автоматично (сякаш зомбирани), без капка нерешителност. В тези свои рисковани експерименти Грос неусетно станал наркозависим и съсипал здравето и психиката си. Той експериментирал и с инстинктивните сексуални импулси за форсиране, канализиране и прехвърляне — за по-мощно сублимиране на енергията събудена и генерирана в тях в посока на духовно творчество и възраждане на личността чрез оргиастична психотерапия, ревитализиране и овладяване енергийния резервоар на “дивото начало” дремещо подтиснато и неосъзнато в човешката природа, затрупано от “цивилизацията”.

------------

Ще пусна и части от другото. Но бих искал да обърна внимание на четящите относно някои важни маркери, свързани с историческият и социален контекст сред който се развива действието на "гения". И рязката разлика между идеалният образ за него, от неговите последователи и доста по-човешкият образ.

Разбира се, отпреди над век, всичко това е вече отдавна отминало. Но всеки детайл има значение, защото човешкото същество натрупва през целия си живот и всеки резултат и производно на това натрупване, следва същата тъкан - по съответствие.

Редактирано Ноември 28, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 14 часа, Втори след княза said:

значи над първоначалните мъжки стереотипи дали да надгражда още мъжки или да прибавя женски?

Понеже сме в тема за Юнг(ианска психология), от която вече отдавна нищо не е останало, освен декларациите кое и колко е "научно".

Но да обърна внимание че от цитатите от предишния ми коментар, може да се обобщят някои "разминавания". И те касаят някои отправки относно теориите и концепциите, преразказите и тълкуванията на думите на Юнг от произведенията му, с реалното поведение на КАРЛ през собствения му живот.

Както се вижда от вметките по-горе - ИНДИВИДУАЦИЯТА на самия Юнг въобще не е преминавала през неговата Анима, а силно е наблягал на "Анимуса си", в съвсем чист вид. Така че "мъжките му стереотипи" са си били съвсем и изцяло мъжки, като компенсациите към анимата си е идвала "отвън" - чрез подбор и широк набор от ... "сътруднички", но най-вече - и "пациентки"... А секса с тях - естественост, дори и като задължителна част от самата терапия - особено ако същите пациентки били "от по-красивите". А вметките в написаното навеждат и на доста "властно използване и подчинение". В този смисъл - къде е граничната линия между "сътрудничка", последователка и "служителка" на делото, каузата и мисията на Юнг, под претекст за 'познание и наука'...

А в дадения исторически контекст и модерното за онова време залитане по окултизма - От Блаватска, през Гурджиев (споменат директно в цитираното), теософските събития и динамика, Юнг също не е бил особено оригинален и не е устоял на повика на "модернизма". 

И така:

----

"... Юнг притежавал по-силна воля и не ползвал наркотици. Скъсвайки с буржазното си съществуване и той проявил невероятна смелост: заложил на карта семейството, брака си, професията, цялата си успешна кариера, рискувал публично оскандаляване в името на научната истина, престъпил психоаналитичните забрани (идващи от Фройд) — когато се стигне до последната фаза в лечението на пациентка и тя пренесе събудената си жизненост, влюбвайки се в своят лекар, той да не се поддаде, да не злоупотреби с влюбеността й, а разумно да й обясни, че тя прави това от благодарност, и спокойно да я върне реактивирана в реалността с възстановено душевно здраве.

Съображенията за нарушаване на този психоаналитичен запрет били отново от психиатрично естество: правилото се запазвало само в обикновените случаи. При пациенти с повишено либидо и при изникване на силна страст, се приемало за душевно-вредно тя да се подтиска и индивида да се “самоограничи” в “едностранчивост”. За всички лица с повишено либидо (да не говорим за хиперсексуалните!) се приема ново правило: даване път на инстинктивния импулс и овладяване на психичната енергия, която той носи за “духовно възраждане на личността”. И това можело да лекува. Тоест, едни хора могат да се излекуват чрез “подтискане” на страстите — това са по-слабите. Други, по-силните, обратно биха се разболели от това, при тях напрежението може да предизвика “късо съединение” — те се лекуват чрез съзнателно даване път на страстните импулси и тяхното овладяване за духовно въздигане.

Очевидно в случая се прилагат идеите на Ницше за двата типа хора във връзка с “волята за мощ” (der Wille zur Macht): слабите и силните натури. Слабите се подчиняват и приемат “послушанието”. Силните се устремяват към култивиране на “свърхчовека” в себе си. В тази връзка изплува и схващането на Ницше за двата вида морал: моралът на слабите и моралът на силните. Вторият вид морал е “новият морал” характерен за “новият човек” на бъдещето. Така към идеите на Фройд се добавят тези на Шопенхауер за волята като метафизически импулс от креативно естество и на Ницше за “свръхчовека”, поетично обрисуван в “Тъй рече Заратустра”.

Целта е: чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Очертава се психиатрична практика и теория отхвърляща много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността и даваща по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не за низки и развратни цели.

Тъй че, когато Юнг превърнал в любовници и сътруднички няколко от своите най-умни, цивилизовани, силни, красиви и страстни, влюбили се в него до полуда обожаване и боготворене пациентки — той не постъпил низко и безнравствено, а високоморално (съгласно втория вид морал на Ницше!), духовно ги облагородил и въздигнал, изцелил и засилил, обогатил душевно. Заредил с нови енергии и “нов живот” — тях и себе си самият.

С тази нова практика се обяснява невероятно бързото излекуване на Сабина Шпилрейн, чието име Юнг тактично премълчава в “Автобиография” – та си, нито ни казва, че е влезнал в страстна връзка с нея.

Все пак отбелязва, защо друг колега преустановил лечението, насочвайки я към него: “Спомням си случая на една еврейка, която бе изгубила вярата си (....). Тя имаше вече една анализа зад гърба си, но лекарят постигнал такова пренасяне, че я помолил да прекратят и повече да не идва при него, защото обратното би провалило брака му (....). Тя бе еманципирана западнячка – еврейка, просветена до мозъка на костите, без предразсъдъци” (3, 133). В хода на лечението Юнг сънувал сън, в който се появила неговата пациентка и го замолила да й даде “чадър” (фалически символ). Той намерил чадър и сетне й го предал “на колене, като на богиня!” (3,134).

Лечението продължило по следния начин:”Разказах й този сън, а след осем дни неврозата бе отшумяла” (Аниела Яфе си позволява тук бележка под линия, гласяща: “Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. А. Я. ”Явно Юфе намеква за други “подобни случаи” на лечение продължили по-дълго, напр. полигамната връзка на Юнг с Тони Волф траяла 40 години. А Ричард Нол твърди, че по едно време от колегите жени в Международното Психоаналитично Общество, по-голямата част били любовници на Юнг. Според него на една от фотографиите запечатала участници на конгреса във Ваймар, 21-22 септември 1911 г. — от седналите седем жени на първия ред, между които и съпругата на Юнг, Ема — поне още 4-5 били любовници на Юнг. Там седи и Тони Волф, наистина много красива, най-трайната полигамна връзка. А първата вляво е “фаталната жена” на Ницше, Лу Саломе, вдъхновила го да напише “Тъй рече Заратустра” — виж фотографията в: 2, 306).

Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Нол се спира подробно на случая (2, 131-134). Юнг написал писмо до Фройд обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на “полигамни компоненти”, както и че от този скандал придобил “морални качества”, които ще му трябват в бъдеще, а освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени — станали “неимоверно по-здрави и дълбоки”. Признава на Фройд и своето чувство, че “предпосилка за щастлив брак, ... се явява разрешението да бъдеш неверен” (вж. 2, 134).

Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята “Автобиография” бързото й излекуване така: “Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни Неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа. (!!!)

“При този случай не прилагах никакъв “метод”, а бях видял присъствието на божествената сила” (3, 134).

Наличието в коментара на Юнг на изрази като: “присъствието на божествената сила”, “Неговата тайна Воля”, “дете на Бога”, “митологични и религиозни представи” — тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията. Това означава, че на самата сексуална връзка в “морала на силните” се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид “свещенодействие”, както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество. ..."

------------------

Дори по болднатото стават ясни съвсем религиозните и окултни вярвания на ЮНГ и обкръжението му. И ако това е било характерно за историческия, и соц-културен контекст, то днес, над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения. Докато живота и делата на ЮНГ, както и думите му - никак не навяват на каквато и да е научност. В никакъв смисъл.
 

Редактирано Ноември 28, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 7 часа, caress… said:

Амин.

caress, за този текст самият Еразъм Ротердамски би ви завидял, ако можеше да го прочете.

Нашият форумен самозванецът смята, че само Иисус Христос - Синът Божи може да се занимава с наука, защото по определение единствен е безгрешен. Спомням си случая на брат Клаус (от трудовете на Юнг), който е светец, Христоподобен, сиреч. Но и той не става, защото заради егоистичното спасение на своята душа е зарязал жена си и многобройната си челяд.

Нашият форумен самозванец не е способен да разбере например разликата между историографски текст за дадена личност, в случая този на Красимир Делчев, и спомени на съвременник. За него е фасулска работа да вкара в трудовете на хората каквото му хрумне, като например „Анимуса на Юнг“. Единствената роля на този човек е да скита от тема в тема и да мърси. Жалка картинка.

Един въпрос. Според вас струва ли си да се продължава по темата или да се омитаме незабавно? При положение, че каквото и да се напише това същество ще връхлети и ще го затрупа с помия.

[*abi*]

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Кои: Да бъде инициативен, независим, да търси развитие извън семейството и често да отсъства, с което грижата към децата да е изцяло поета от майката.

Защо: Усвояването на нови дейности, плод на инициативността в по- голяма степен би довело до развитие на личността, ще може да се постигне самоактуализация. Отдадеността на професия, която изисква кръв и пот за високи успехи, ще се отплаща с обезпеченост и популярност на мъжа и близките му.

Как: съществена част от развитието на инициативност и независимост е присъствие в среда, където съществуват тези стереотипи. Колкото повече се пребивава в такава среда и със съответните усилия, толкова повече се усвояват уменията и се превръщат в постоянни качества.

Понеже имате предвид " Система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства", стереотип. Според мен Вие питате за съдържанията на Сянката и изявите на Персоната, а не за Анима. Анима се отнася до Ерос, така да се каже до вътрешните, неосъзнати нагласи в отношенията с другия пол. Ето още един текст взет от източника на caress

"Анимус и Анима са преди всичко психични образи, те функционират в несъзнаваната психика.Те не са допълнение (контрасексуално) към доминантното мъжко или женско мислене, а са доминантни психични принципи. Анима (или Анимус) е един a priori елемент за настроения и реакции, импулси за мъжа - вярвания, саможервти у жената. И за двамата са/е нещо, което ги кара да да различават онова, което е спонтанно и значимо в психичния живот.

Зад Анимус стои "архетипа на смисъла; също както Анимата е архетипът на самия живот". (C. G Jung) Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противополжния пол. И двата случая човек губи индивидуалността си, а после чара и ценностите си. Когато у един мъж доминира Анимата и принципът на Ерос, в него се проявяват безпокойство, обърканост, лошо настроение, сантименталност, което може да се опише като неконтролирана емоционалност.. А жената, обсебена от Анимус и Логос, е властна, упорита, безкрупулна и деспотична. И двамата стават едностранчиви. Мъжете с готовност приемат Анима-та, когато се появява в роман или като филмова звезда. Но нещата стават различни, когато стане ясно каква роля играе тя в техния живот.

Действащият принцип в женската психология е Ерос (архетип Анима у мъжа), а в мъжката психика е Логос (архетип Анимус у жената). Ерос и Логос могат да съжителстват в един индивид, независимо от пола. Като психологически принципи интерпретациите на Ерос и на Логос варират в широки граници. В тази връзка, несъзнаваният Ерос неизбежно намира израз в нагона за власт. Обсебената от анимус жена отрича или не е свързана с Ерос, човек може да разглежда нейните дейстия не като "логични", а като ръководени от силата. Тъй като Логосът се смята за "вечен разум", подмяната на личния разум може да се приеме за сила.

Темата е безкрайна."

Демек би трябвало да е точно обратното - един позитивно изявен Анимус в жената ще я направи инициативна, търсеща развитие не само у семейството. Анимус в жената ще се прояви като Логос "навън". Защото Ерос ѝ е присъщ.

Докато Логосът, присъщ на мъжа е неговото поле за външни изяви и как той ще се справи в средата е по-скоро чрез ролята на Сянката и Персоната. Анима, Еросът в него ще е относно реакции, импулси и настроения. Ще го "води за носа" най-вече в отношенията му с другия пол, но не мога да кажа до къде това ще е отнесено към социалната му роля.

Ако греша нека ме поправят другите, но смятам, че пишете предимно за Сянка и Персона с тези си "въпроси", а не за Анима. Дори си мисля, че архетип Анима по-скоро би саботирала стереотипите с проявите на "безпокойство, обърканост, лошо настроение, сантименталност, което може да се опише като неконтролирана емоционалност". Мъж с такава Анима (условно казано) по-трудно ще е инциативен и независим. Ако съм права в съжденията - докосването до Анима е важно за индивидуацията, в противен случай ще важи последното, което описах.

Търпя корекции, на мен също ми стана интересно валидно ли е това, както и Сянката и Пресоната ли са по-водещи в съзнаваната  роля към социалното за мъжа.

[*abi*]

Преди 9 часа, ramus said:

Ще пусна и части от другото.

Това, което сте пуснали е ръководно за Вас?

Нормално. Същото важи и за Айнщайн, но такива са слабостите на "гения". Геният е прекомерно отдаден на заниманията си и често в личния му живот хората са средство за израстването му. Колкото по-сътрудничещи и съпричастни са близките на един гений, толкова повече се допринася за неговото развитие. Има сътрудничество - има гений, няма сътрудничество - може и да няма гений, а съсипан, несъществен гений-алкохолик/наркоман/депресирана личност...Справка: "Работа с надарени деца". 

Цитираното нито е притеснително, нито е учудващо, нито по някакъв начин омаловажава същността на труда на Юнг. В процеса на работа с хора ще се работи с хора. С каквото е налично. Бих правила същото и съм убедена, че всичките практикуващи го правят - къде явно, къде не.

Както Вие самият си позволявате да използвате околните за "анализите си" същото е правил и Юнг. В него не Ви харесва това, което правите Вие самият. Проекция.

Но не това е същественото, а следния коментар:

Преди 9 часа, ramus said:

Дори по болднатото стават ясни съвсем религиозните и окултни вярвания на ЮНГ и обкръжението му. И ако това е било характерно за историческия, и соц-културен контекст, то днес, над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения. Докато живота и делата на ЮНГ, както и думите му - никак не навяват на каквато и да е научност. В никакъв смисъл.

Колкото и нескопосано да е написан текстът (доста зле е спретнат), крайната му част е пределно ясна. И Вие не я разбирате. Защото не познавате житейската философия на Ото Грос. Това, което не разбирате е, че "религиозните и окултните вярвания" за Юнг са средство. Полигамията също. Средства, които прилага и към самия себе си - как ги е използвал и интегрирал в своя свят може да го прочетете в поне 3 от издадените книги (няма да го направите, знам). 

Още в средата на темата стана дума за полигамията и евентуалните последици от това "разкритие" - фин намек към тази автобиографична част от живота му. Всички сме полигамни. Дали ще проявим тази си същност е въпрос на обстоятелства и разбиване на стереотипите.

Всичко писано за Юнг е през погледа на историческите обстоятелства, където една открита "полигамия" е скандална. Днес това е "демоде" в някакъв смисъл. А в съвременен ракурс е смело и иновативно за времето си. Днес, полигамията е признат психологически факт и само личните етични и морални устои, както и силата на чувствата към партньора са "пречка" за проявленията ѝ. Полигамията и сексуалната публичност днес са толкова срастнали с ежедневието, че няма никакви проблеми да се направи филм за Юнг и Сабина със сексуални сцени (не забравяйте, че Юнг има живи роднини и би трябвало да е странно да гледаш дядо ти в пози...), като не напълно сигурно, че те двамата са имали интимна връзка.

Както и да е - днес сме пределно наясно с особеностите на гения и чисто човешките му слабости нито са ни чужди, нито биха ни учудили. Точно обратното. Очакваме от гения в науката меко казано "странно" поведение в някои от  социалните прояви. В противен случай не би бил "гений".

Оценката за морала на човешкият облик на Юнг за последователите няма отношение към оценката за приноса му към развитието на психологията, за научния гений.

Все едно да оценим стойността на ОТО за физиката спрямо личния живот на Айнщайн и това, че май пръст в теорията има съпругата му. Или качеството на разработките на Тесла по броя еднакви костюми в гардероба му, прочутото недоспиване и безобразната му хигиена. Можем да ги свържем с протичането на трудовия процес, да проявим любопитство (било то и нездраво) към проявите в социалното на гениалността, но те не правя от научния гения "по-малко гений".

[*abi*]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

Но и той не става, защото заради егоистичното спасение на своята душа е зарязал жена си и многобройната си челяд.

Същото е направил и прочутият Дядо Добри ли беше...Искат да го канонизират ако вече не са го и направили...

[*abi*]

Преди 12 часа, caress… said:

! Приканен да се чувства всеки, които е смел изследовател и новатор на НЕСЪЗНАТЕЛНОТО - по правило, така изписват термина само хората, способни на висша форма на прозрение и анализ...

Само да вметна, че аз също пиша понякога Несъзнателно. Честно казано за мен Несъзнавано и Несъзнателно са синоними. Не виждам никаква разлика освен стилистична. За това ми е трудно да свикна с термина. the unconscious  vs unconsciously и говорим за "несъзнателна психика" спрямо несъзнателно, по инстинкт и без съзнание (без осъзнаване).

Ок, съгласна, че е редно да се ползва терминът Несъзнавано, но ако се има предвид едно и също - все пак тук не сме "професионалисти", простимо е и не бих се хващала за това, ако се демонстрира разбиране за същността.

[ramus]

Преди 32 минути, *abi* said:

В него не Ви харесва това,

крилатото препускане още от началото си, се чупи в логическата линия, заради погрешни предпоставки, породени от погрешен пристрастен прочит.

Никъде не съм споменавал че мнението на рамус по горното е негативно. Защото не е негативно... Само извеждам несъответствия, и то през моите очи.

Никъде не пиша " че не ми харесва". Никъде - в нито една думичка. Благодаря ви - че ме приравнихте до "гения" с думите ви че "понеже той правил същото като мен"... - но нямаше нужда

Никъде не пиша че се занимавам с морални оценки и кое и какво била "полигамията", а само напомням за етичните принципи, които колкото и да са условни, се оказва че "геният' е нормално да ги пренебрегва. И ако за Алберт или Никола, това било "нормално' все пак в психиатрията и психотерапията става въпрос за "работа, набъркване и лечение" на човешки души. ЛЕЧЕНИЕ... !!!

За вас изглежда и гений в медицината е без всякакъв проблем да пренебрегне някои въведени принципни етични правила... Но когато той ги пренебрегва, риска от проблеми в неговата работа... стават огромни и със значими последствия.

Относно полигамията - тя е проблемна и в днешно време.  И сред западния свят никъде не е разрешена законово - и над 100 години след горните описания на модни течения, които имат в своята си специфика един бунт към тогавашната социална криза. И днешните "полигамни връзки" са извън закона, макар никой да не гледа толкова осъдително на тях, все пак вероятно те са част от личните драми на "пренебрегнатите" като "единствени, и за цял живот"... И само за протокола - "аз не съм от тях"...

Дали какво и кое била ревността... за ревнивия - е едно. за ревнувания - друго. за страничен наблюдател - трето.

само да обърна внимание - че полигамията не е точно понятие относно горните описания, в които се набляга на "освобождаване на сексуална енергия, лечение чрез нея... " и още куп от езотеричните и окултни схващания. Ото Грос и неговата лична философия не са онова, което Юнг е имал предвид, като е привидял за собствените си търсения този... "сексуален път и възможност". За свободни и необременени сексуални контакти не може да се ползва понятието ПОЛИГАМИЯ, защото то е неадекватно на значението... А най-малкото - като средство за... нещо си. Средство - да, но вие твърдите че средствата не определят резултатите... Или нямат връзка - според вас? Защото твърдите че "целта оправдава средствата"...

Редактирано Ноември 28, 2018 от ramus

[*abi*]

Преди 9 часа, ramus said:

Както се вижда от вметките по-горе - ИНДИВИДУАЦИЯТА на самия Юнг въобще не е преминавала през неговата Анима, а силно е наблягал на "Анимуса си", в съвсем чист вид. Така че "мъжките му стереотипи" са си били съвсем и изцяло мъжки, като компенсациите към анимата си е идвала "отвън" - чрез подбор и широк набор от ... "сътруднички", но най-вече - и "пациентки"..

Прощавайте, но не бяхте ли Вие човекът предлагащ (не само в тази тема) да си правим анализи в анкети и да се ровичкаме из личните си територии!?

Няма да питам какво компенсирате, не искам и да знам!

 

[ramus]

Преди 2 минути, *abi* said:

рощавайте, но не бяхте ли Вие човекът предлагащ (не само в тази тема) да си правим анализи в анкети и да се ровичкаме из личните си територии

НЕ - не съм аз човекът който предлага да си правим анализи В АНКЕТИ. Прочита ви се качва в главата и поражда направо нетърпимост, от когнитивните разлики.

много моля, съвземете се от пристрастния си прочит и "слезте малко на земята". Ако е нужно повикайте на помощ "логоса" си - поне за да опитаме да реализираме комуникация. Питайте, знайте, искайте, или не-  -- това са си ваши работи и не са важни за никой друг.

Опитайте да реализирате познавателност - дори и през меката или агресивна на моменти ирония, която сте надянала като маска, нима е толкова трудно това? Нито ви заплашвам, нито ви обиждам, нито ме интересува да ви убеждавам или да ви отнема каквото и да е. Всичко това са само думи от различни гледни точки, вие превръщате това непрекъснато в лична защитна битка. Нима е толкова трудно да я овладеете, при положение че тя си е само в главата ви.

Колкото до ровичкането из "личните територии" - всички хора които имат отношение към самопознанието - им се налага. Това е средство, а не цел. Личната територия - е мястото сред което "живее" личният образ. И за да се Опознае той - първо се започва от "територията" и това става именно с "ровичкане".  Това са азбучни основни положения и е смешно дори да ги напомням, при положение че точно вие изнесохте толкова претенции относно думичката САМОПОЗНАНИЕ.

[*abi*]

Преди 9 часа, ramus said:

над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения.

Вие не харесвате (защо, Вие си знаете) трудовете на Юнг и го декларирате в цялата тема. Стараете се да развенчаете някакъв мит, чието съществуване е Ваша приумица.

Постиженията на Юнг имат своя принос за науката, колкото и да се килифенчим по въпроса.

 

Преди 2 минути, ramus said:

И ако за Алберт или Никола, това било "нормално' все пак в психиатрията и психотерапията става въпрос за "работа, набъркване и лечение" на човешки души. ЛЕЧЕНИЕ... !!!

Моля Ви, не изпадайте в истерия и не крещете.

И хирург ако се набърка в чарковете Ви може и да не успее да ги оправи.

Винаги може да откажете животоспасяваща операция с тази презумпция.

Преди 3 минути, ramus said:

За вас изглежда и гений в медицината е без всякакъв проблем да пренебрегне някои въведени принципни етични правила... Но когато той ги пренебрегва, риска от проблеми в неговата работа... стават огромни и със значими последствия.

Рисковете се оценяват според резултатите от терапията. Юнгианската терапия се доказва като успешна в резултатността си. Рискове има и ще има.

Рисковете отпадат само за мъртвеца.

Толкова по този въпрос.

[ramus]

Преди 56 минути, *abi* said:

Същото е направил и прочутият

Не слизайте до нивото на селските клюки. Тук трима човека съставят за рамус една паралелна реалност за това, кой е той. какъв бил, какво обичал, кое харесвал, в кое вярвал, кое бил чел... Версиите на тази реалност се различават дори и помежду им, но главното е, че това ги устройва - защото решават така някои свои нужди.

Снощи празнувах в семейна обстановка 51-вия си рожден ден. На снимката напред в темата дали забелязахте "изоставените деца" колко са нещастни от егоистичния им баща? И същите отдавна не са деца - на 26 и на 22 години - във всякакъв смисъл. Те имат съвсем свой живот, своя територия, свои цели, принципи, проблеми, решения... Съвсем свои...

А желаете ли да се включи в дебатите тук и "изоставената съпруга" - така, да разкаже за нещастието си, да се оплаче от "необичането" като основен план на това че има проблем с килограмите още от ученичка. Байдъуей - тя имаше личен коментар относно споменаването й от "проблем-солвърката" в темата, но накрая отпадна да го публикувам тук - като ненужен.

Глупостите които натвориха тук някои "фенки" си продължават, но това е линия на клюкарски злословия, а не отразява реалната обстановка в живота ми... Подвеждате се с лекота, и то отново е заради пристрастие.

Не че има значение, но ироничните хапещи коментари са отново спам в темата. А уж става въпрос за "познание".

Редактирано Ноември 28, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 10 минути, *abi* said:

И хирург ако се набърка в чарковете Ви може и да не успее да ги оправи.

Може би и това е част от :сделката". Но никой хирург не го въздигат като гений, особено когато рови в червата. И понеже съм доста сред хирурзи - чудесно познавам колко е сложно спазването на линията на нуждата от етика и заради това при лечителите е налична ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА.

Преди 10 минути, *abi* said:

Вие не харесвате (защо, Вие си знаете) трудовете на Юнг и го декларирате в цялата тема.

Никога не съм отричал приноса на Юнг за познанието на психичното. Написал съм това еднозначно и категорично няколко пъти в темата. Отново се заблуждавате и се подвеждате заради пристрастието си. Цялата работа е, че подхождам критично към всички и всеки - вкл. и към себе си. Това винаги дразни онези, които не могат да си позволят да са критични - особено към идолите, митовете и свещеностите си - както са толкова много хора, вкл и вие самата. Вие дори имате теория и упорито я отстоявате - че било важно някои неща да не се демистифицират и именно сред Юнг вие чудесно видяхте потвърждение на личната си библия.

Редактирано Ноември 28, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 5 часа, Incorrectus said:

caress, за този текст самият Еразъм Ротердамски би ви завидял, ако можеше да го прочете.

Нашият форумен самозванецът смята, че само Иисус Христос - Синът Божи може да се занимава с наука, защото по определение единствен е безгрешен. Спомням си случая на брат Клаус (от трудовете на Юнг), който е светец, Христоподобен, сиреч. Но и той не става, защото заради егоистичното спасение на своята душа е зарязал жена си и многобройната си челяд.

Нашият форумен самозванец не е способен да разбере например разликата между историографски текст за дадена личност, в случая този на Красимир Делчев, и спомени на съвременник. За него е фасулска работа да вкара в трудовете на хората каквото му хрумне, като например „Анимуса на Юнг“. Единствената роля на този човек е да скита от тема в тема и да мърси. Жалка картинка.

Един въпрос. Според вас струва ли си да се продължава по темата или да се омитаме незабавно? При положение, че каквото и да се напише това същество ще връхлети и ще го затрупа с помия.

Това, за Анимуса на Юнг, е култув Бисер, достоен само за комедийно шоу. То е същото, като да твърдиш убедено, че земята е плоска и да си вярваш безрезервно! 

Цитирай

  Цитат 

“…ако при мъжа говорим за анима, то логично би било при жената да употребим думата в мъжки род, тоест анимус. Тъй като във външната нагласа на мъжа преобладават логиката и обективността или най-малкото се смятат за идеали, при жената доминира чувството. В душата обаче съотношението се преобръща, там мъжът чувства, а жената разсъждава. ” “Психологическите типове” – дефиниции, Юнг.

Цитирай

  Цитат 

“Анимата е фактор от първостепенна важност в психологията на мъжа, където винаги работят емоции и афекти… Ако анимата е оптимално констелирана (активирана, нагнетена, нахлула в съзнанието, обсебила го, хипертрофирала), тя смекчава характера на мъжа и го прави чувствителен, раздразнителен, в непостоянно настроение, ревнив, суетен, неприспособен. Той е в състояние на дискомфорт… “За архетипа с особено внимание върху понятието за анима”, Юнг

Цитирай

“Женската природа се компенсира чрез мъжката, за това женското несъзнавано е, тъй да се каже, с мъжки знак. В това се състои важното психологическо различие между мъжа и жената. Съответния формиращ проекциите фактор при жената аз нарекох анимус. Тази дума означава разум или дух. Както анимата съответства на майчиния ерос, така анимусът съответства на бащиния Логос.”  “Еон”, Юнг

Искам отново да подчертая, че анимата е архетип, отнесим към мъжа и само към мъжа, а анимусът е архетип, отнесим към жената и само към жената. Това е важно да се има предвид, ако се желае да се постигне яснота за психологическите разбирания на Юнг. А не да трябва да четем поредните вицове на "специалиста" по психонавтика. 

Тук има един въпрос, който ще изясни още по-добре към коя полова психология се отнасят двете понятия, анима и анимус. Въпросът е: споменава ли някъде Юнг, че в мъжа има анимус или че в жената има анима?