Юнгианска психология

[*abi*]

Преди 32 минути, caress… said:

Хах, занимателен опит, и имате право да напишете тези свои изводи. Но при мен водещият архетип е Атина, ако ще ползваме класификацията от съответното книжле. Но се е случвало да долавям влияния и от Хестия, и от Артемида, и от Афродита, и от Деметра, от Трикстера, от Луцифер, а колко други още най-вероятно не съм осъзнала и тепърва ми предстоят!

 

О, да - това беше само примерно съчетание, без никакъв опит за вменяване на архетип. Всъщност Артемида-Деметра е толкова банално срещано, че спокойно може да се универсализира. Милиони Артемиди, превърнати в Деметри се провалят ако деструктивната Деметра не успее да се справи със свободолюбивата Артемида, която е не по-малко властна на моменти.

Междудругото нещо забелязах. Защо Деметра не може да казва "не"? Ако Ви направи впечатление в книгата непрекъснато се обръща внимание на това, че Деметра трябва дори да се учи да казва "не". При съчетанието на някои богини/архетипи с Деметра ако изначално водещият архетип е архетип тип "да", то Деметра (жената майка-съпруга) няма да може да казва лесно "не".  Всъщност тя трябва да каже първото си твърно "не" на самата Деметра/на архетипа (защото тя просто не е Деметра и е в ролята временно) и едва после на другите

[*abi*]

1 hour ago, caress… said:

Преди 10 часа, ramus said:

И... НИЩО!!! Голямата истина е все така далеч зад хоризонта, след поредната илюзия на миража сред пустинята... Но поредните спасяващи се с нови митове - те са големите "победители"... докато изчерпат възможността им да са подходящи митове... После пак - в търсене на нови митове или модификация на старите им.

Това е то...Да изпишеш един предълъг постинг, с който да кажеш едно голямо .... нищо!

***

Учителят казва на ученика:

- Ти разбираш ли, че ти не съществуваш?

Ученикът:

- Вие на кого говорите сега?

***

Ето защо не следя тези части от темата, прехвърлям и чакам по-интересни аспекти, като например "А защо Питерсън?"

 

[*abi*]

Преди 30 минути, caress… said:

За мен най-интересната синхроничност бе, когато срещнах въплъщението на своя Анимус. Тогава синхроничностите буквално ме заливаха ежедневно! Любопитното е, че изобщо не осъзнавах, че съм попаднала в такава ситуация и се чудех и маех на какво се дължат тези нестихващи синхроничности, дори започнах да си мисля, че тотално ми е хвръкнал покрива и съм започнала да вярвам в някакви нелепи суеверия, като съдба, предопределеност, карма ха-ха! Започнах да стоплям, когато се сетих за един афоризъм на Юнг - по памет - всичко, което не осъзнаваме, ни се струва или изглежда съдбовно.

А още по-любопитен е фактът, че имах една представа за своя анимус, а в действителност се оказа нещо напълно неочаквано, нещо, което никога не съм допускала и в най-смелите си фантазии! Шокът беше потресаващ! Но изключително се радвам на преживяното, понеже до този момент синхроничността бе единствено някакво абстрактно и неясно понятие, изпълнено със суеверия. По същият начин се отнасях и към понятия като анима и анимус - интересни описания на психични явления, но за тяхното действително съществуване в психиката (ми) нямах сериозни основания. Но когато срещата е вътрешна, през архетипите, нещата буквално придобиват съвсем друг смисъл и цел. Юнг казва в тази връзка: Reality is series of metaphors set into motion by the synchronicity of archetypes we experience. Вече не се съмнявам в тези негови думи, защото знам.

 

В момента чета и "Писихология и Дао", която дори би била заклеймена като ню-ейдж. В нея намерим доста от отговорите, които са ми убягвали.

Отдавна не се съмнявам в написаното по-горе. Изцяло съм се примирила с ирационалното.  Интересното е, че стигнах до изводите от книгата по свой път, чрез своя опит и едва в последствие попадам на вече издадените в книги "потвърждения". Много съм впечатлена от следното, защото е приложимо към личния ми опит със синхроничностите: https://www.e-reading.club/chapter.php/149749/5/Bolen_-_Psihologiya_i_Dao._Sinhronichnost'__sluchaiiny_li_sovpadeniya_v_nasheii_zhizni.html

4-та глава.

Интезитетът на синхроничностите е съвпадащ с наситеността и качеството на сънищата - опитът ми съвпада с тази хипотеза.

Повечето хора, които познавам, сънуващи по най-интезвиния начин (живи сънища, почти филми, често с миризми и физически усещания) - по една или друга причина са отворени за "паранормалното" и тем подобните интереси и занимания. И много по-често споделят и помнят своите "специални събития".

А, че е шантаво - факт. Рационалното заминава по дяволите. Тревожно е на моменти. Има случаи, които са като "нещо да те наблюдава" и да подрежда нещата, за да те побърка или буквално "чете мисли". Някои хора могат да бъдат ужасени от естеството на някои свое "специално събитие". Имам познат, който си "говори" с бубулечка, която кой знае защо се появява в стаята му винаги преди някакво неприятно събитие - почти като радар, нарочно изпратен от някъде. Впрочем в книгата авторката описва подобна ситуация за сънищата на своя дядо (мисля, че в края на втора или трета глава).

[*abi*]

Преди 32 минути, caress… said:

За мен най-интересната синхроничност бе, когато срещнах въплъщението на своя Анимус. Тогава синхроничностите буквално ме заливаха ежедневно! Любопитното е, че изобщо не осъзнавах, че съм попаднала в такава ситуация и се чудех и маех на какво се дължат тези нестихващи синхроничности, дори започнах да си мисля, че тотално ми е хвръкнал покрива и съм започнала да вярвам в някакви нелепи суеверия, като съдба, предопределеност, карма ха-ха! Започнах да стоплям, когато се сетих за един афоризъм на Юнг - по памет - всичко, което не осъзнаваме, ни се струва или изглежда съдбовно.

А още по-любопитен е фактът, че имах една представа за своя анимус, а в действителност се оказа нещо напълно неочаквано, нещо, което никога не съм допускала и в най-смелите си фантазии! Шокът беше потресаващ! Но изключително се радвам на преживяното, понеже до този момент синхроничността бе единствено някакво абстрактно и неясно понятие, изпълнено със суеверия. По същият начин се отнасях и към понятия като анима и анимус - интересни описания на психични явления, но за тяхното действително съществуване в психиката (ми) нямах сериозни основания. Но когато срещата е вътрешна, през архетипите, нещата буквално придобиват съвсем друг смисъл и цел. Юнг казва в тази връзка: Reality is series of metaphors set into motion by the synchronicity of archetypes we experience. Вече не се съмнявам в тези негови думи, защото знам.

 

А ако не дълбока лична тайна Анимус кой архетип беше? И синхроничностите ли сякаш доведоха до тази среща? След, което синхроничностите спряха ли интезитета си?

Отговор само ако е уместно и само на въпрос, считан за уместен.

ПС. Преди десетина години бих отхвърлила всяко подобно съществувание поради липса на конкретен опит и наблюдения. Сега просто намирам потвърждения за опита си в стил "Слава Богу, въбоще не не съм сама сред всичкото това" :)))) Например ако бях прочела Болън и хипотезата ѝ за богините преди 10 години - нямаше изобщо да разбера без опита си с някои от архетипите, които започнаха да доминират в във времеви периоди и вече имам опит с техните прояви, плюс потвърждение за наличието им.

[dora]

Преди 2 часа, caress… said:

Аз имам питане - с какво бихте обяснили изключителната популярност на проф. Джордан Питерсън, юнгианец, сред младежта днес? Той за изключително кратко време буквално се превърна в пътеводна светлина за хиляди, да не кажа милиони хора.

Приемам, че въпросът е към мен, защото неколкократно съм го споменавала или пускала части от негови лекции тук

Отговорът от мен: заради неговата харизматичност, в която оригиналното, често неортодоксално мислене се съчетава с висока ерудиция, силна интуитивност и значителна емоционалност. Хората обичат тези, които проявяват страст към това, с което се занимават. За последното, опростенчески казано, защото усещат, че му пука. Нито една от лекциите му не е поднесена в хладен академичен стил. Но това са личностови особености, които нямат общо с предпочитаната парадигма, по-скоро една парадигма бива предпочетена пред друга, защото по-добре отговаря на личностовите особености.

Редактирано Октомври 29, 2018 от dora

[*abi*]

ПС. Въпросите по-горе са зададени, защото Болън чрез своя терапевтичен опит твърди че синхроничността се появява "по необходимост" като индикатор, че върху нещо трябва да се работи или да му се обърне внимание - и ирационалната синхроничност  трябва да бъде подложена хладнокръвно и рационално на един вид криминално разследване. За това попитах за интензитета им в последствие. Налага се да попитам и дали ако продължават естеството им се е променило и сега водят до нови полета за размисъл "защо имаше специално събитие".

Разпитвам защото изобщо не се бях и замисляла "защо ги има". Разсъждавах само и единствено защо са толкова...ирационални и често не подлежат на каквото и да било рационално обяснение, въпреки напъните да бъдат обяснявани, дори вкарвани в статистически възможното. (например случаят с дядото на Болън няма рационално обяснение)

[*abi*]

Преди 1 минута, dora said:

Приемам, че въпросът е към мен, защото неколкократно съм го споменавала или пускала части от негови лекции тук

Отговорът от мен: заради неговата харизматичност, в която оригиналното, често неортодоксално мислене се съчетава с висока ерудиция, силна интуитивност и значителна емоционалност. Хората обичат тези, които проявяват страст към това, с което се занимават. За последното, опростенчески казано, защото усещат, че му пука.

И ако не се лъжа още не е издаван тук...

[dora]

Преди 8 минути, dora said:

Приемам, че въпросът е към мен, защото неколкократно съм го споменавала или пускала части от негови лекции тук

Отговорът от мен: заради неговата харизматичност, в която оригиналното, често неортодоксално мислене се съчетава с висока ерудиция, силна интуитивност и значителна емоционалност. Хората обичат тези, които проявяват страст към това, с което се занимават. За последното, опростенчески казано, защото усещат, че му пука. Нито една от лекциите му не е поднесена в хладен академичен стил. Но това са личностови особености, които нямат общо с предпочитаната парадигма, по-скоро една парадигма бива предпочетена пред друга, защото по-добре отговаря на личностовите особености.

Пропуснах нещо да добавя, защото отделя време и на обикновени, ежедневни неща като това:

 

И има чувство за хумор. За реакцията на хората, вижте как е озаглавено това видео. Вижте и колко се забавляват студентите.

[*abi*]

не казвам, че са "вродени", а че изборът им се предопределя от вродените характеристики, от темперамента, генетичното наследство ако щем...

като водещият архетип може да се види още в най-ранна детска възраст, а той ще предопредели и много от целите

потиснат обаче (от натрапени други архетипи чрез социалните норми) или развит в деструктивната му същност може да се окаже разрушителен - и за съпътстващите го архетипи и за социалните норми

това  може да се илюстрира чрез ТО (тук ще сложим изначален архетип) - ЕГО (тук ще съвместим изначалния архетип с другите съпътстващи го архетипи и с натрапените архетипи) - СВРЪХ (тук ще сложим натрапените от нормите, модата и т.н. архетипи, които изкуствено ще доминират над изначалния архетип).

Например в момента доста мъже се разхождат като едно клонирано подобие на Шрек,  Анимус - Атлета, което в свободно упражнение по аматьорска психология можем да предположим, че е дори противопоставяне на  някакви нови социални норми . Хайде да намесим и Питърсън (примемаме статията за чиста монета) като обърнем специално внимание и на децата, които ако не бъдат възпитавани, че правилата все пак са полезни лесно могат да проявят негативните черти на своите архетипчета  http://kultura.bg/web/на-ход-е-джордън-питърсън/

Мога да се обзаложа, че значителен % от хората не са това, което показват, нито това, което искат да покажат. Усвояват (и доминира) архетип, който със сигурност не е най-доброто им "аз".  Валидно и за жените, примери колкото искаме, в каквито образи решим да си ги представяме - от силиконови кукли, до устати мъжкарани. Това може да се разглежда като деструктивно не само в личен, но и в обществен план. В същото време може да опонираме, че е необходимост породена от самото време. Или само една мода...Но основният въпрос е - развива ли се добре личностния капацитет и до колко човекът все пак трябва да изиграе някои роли заради собствения си опит, дори заради общочовешкия опит...

И няма да му намерим края в съждения и  т.н.

 

 

 

 

[dora]

Преди 8 часа, Incorrectus said:

Т.е. несъзнаваното съдържа всички възможности, но решенията ги взима съзнанието.

Можете ли това малко да го доразвиете? Специално "несъзнаваното съдържа всички възможности". Защо да съдържа всички възможности и как това може да бъде доказано?

В конкретната област, за която отворих дума, това би означавало, че всеки човек е потениален престъпник, а това не е така.

Понеже в темата така или иначе споменаваме Питърсън, ето и от него по въпроса за престъпността:

 

Редактирано Октомври 29, 2018 от dora

[dora]

Преди 3 часа, *abi* said:

И ако не се лъжа още не е издаван тук...

Според мен не е.

[Incorrectus]

Преди 13 минути, dora said:

Можете ли това малко да го доразвиете? Специално "несъзнаваното съдържа всички възможности". Защо да съдържа всички възможности и как това може да бъде доказано?

В конкретната област, за която отворих дума, това би означавало, че всеки човек е потениален престъпник, а това не е така.

Имах предвид, че човешкото в човека е съзнанието, а не несъзнаваното. Несъзнаваното е чиста природа, дива и необуздана, животинска и безмилостна. Съзнанието е продукт на цивилизацията, морала и т.н. Т.е. несъзнаваното е природният чист енергиен източник на психичния живот, който сътрудничи на едно силно съзнание. Далеч по-вероятно е престъпление да извърши някой примитив, чието съзнание няма морална стабилност, губи непрекъснато енергия и изпада в подпраговост, поради което е лесна плячка на идващите отдолу афективни импулси. Такова съзнание плува потопено в праисторическите води и реагира импулсивно и агресивно без задръжки така, както са реагирали нашите примитивни предци.

[Incorrectus]

Преди 7 часа, *abi* said:

Момент, за да не проверявам - в оригиналната история Едип нямаше представа, че това е майка му, нали? Не беше съзнателен избор или се лъжа?

Оригиналната история може да я видите у Софокъл. Едиповият комплекс е част от по-обширния въпрос за инцеста. За разлика от Фройд, който разглежда инцеста почти буквално, Юнг разширява понятието като включва метафоричност. Представя инцеста като сливане с фрагментирана (изтласкана) част от психиката, която поради това е придобила характер на комплекс. Такова интегриране може да се символизира със сексуален акт, след който се ражда дете - символ на психическо израстване и обновление. Алхимията изобилства с такава символика. 

А най-странното е, че при такава ситуации не става въпрос за същностен инцест, а за самосъвкупление. Защото се интегрира нещо лично, а не чуждо, въпреки, че в ситуация на несъзнаваност личното се мисли като чуждо. То е нещо лично, което е било отчуждено чрез  изтласкване. Не случайно  Уроборосът - един от универсалните символи, се характеризира в алхим. текстове като самооплождащ се, което както всичко в психиката не трябва да се разбира буквално.

[Малоум 2]

1 hour ago, Incorrectus said:

Имах предвид, че човешкото в човека е съзнанието, а не несъзнаваното. Несъзнаваното е чиста природа, дива и необуздана, животинска и безмилостна. Съзнанието е продукт на цивилизацията, морала и т.н. Т.е. несъзнаваното е природният чист енергиен източник на психичния живот, който сътрудничи на едно силно съзнание. Далеч по-вероятно е престъпление да извърши някой примитив, чието съзнание няма морална стабилност, губи непрекъснато енергия и изпада в подпраговост, поради което е лесна плячка на идващите отдолу афективни импулси. Такова съзнание плува потопено в праисторическите води и реагира импулсивно и агресивно без задръжки така, както са реагирали нашите примитивни предци.

Ле-ле!

Много го засили това и ... е така, ама... Съзнаваното става такова, след сблъсък с реалност. ("Грешка!", казал таралежът и слязъл от четката за дъски.) Природата (на несъзнаваното) си действа по правилата за еволюционо оцеляване, но с ОВ (принцип: проба-грешка, дори многократно повтаряна) с наличие на съзнание се достига до удобен отговор (условен рефлекс - при животни не се осъзнава, че може да се манипулира - няма съзнание), който е променлив във времето при смяна на ситуации. Това е предимство, някакво, но ако не се "помни" (обеца на ухото!), може и да е недостатък - голяма лутаница става!.. Така ролята на съзнанието бива "силна" страна и ...подходяща за обществена комуникация (може да работи с надстройката, но не е задължително, да се определя от нея, а днес, в бързината на статуквото - точно това става!?. Темповете  за информационна промяна водят до бързо лудване.). Демоните на лошотията в нормално състояние, не бива да превишават праг на възможност за управление, а, ако стане - ... ставаме роб на психика... Затова - е хубаво повече веселба, дори и при сложни за възприемане (осмисляне) дейности. Веселбата дава друг поглед на/върху "страшното"! Но и не бива да е крайност, а заслужена възможност.

...

[ramus]

Преди 5 часа, caress… said:

Междудругото, и практик не си, щом собствените ти деца са дебелани без да има физиологични основания за това, а само психични.

Така - защо не пуснахте снимките си - личните си снимки, колежке? Ако желаете аз да ги пусна - имате ги достатъчно и доста показателни - ваши лични снимки, с подходящите видими "килца" на тях. И не само килцата... Това мина всякаква граница и всички призиви да спрете, дори предупшреждение от админа - си останаха незначителни брътвежи.

Това е напълно актуална снимка на въпросните "дебелани" с "татко им". На снимката се виждат добре ясните белези на тежките им симптоматики, които отровно поплюхте - вероятно някъде сред вашия си вътрешен свят.

А да ви пусна ли и текста, който въпросната "развалина" коментира за себе си, като предложи по мое осмотрение да ви го предоставя, защото не ви познава коя сте, но се вижда лесно каква сте, щом пишете за нея по този начин... 

Мерзостта ви просто няма граници и дори няма връзка с провокацията. И това ми било анимуса хефес... :) Ах, каква среща, ах какво вълнение и какви изживявания... Изключително постижение !!! :) Какви глупости се пишат тук и какво изфантазиране тече. Горкият Карл!

[caress…]

Преди 7 часа, dora said:

има чувство за хумор. За реакцията на хората, вижте как е озаглавено това видео. Вижте и колко се забавляват студентите.

Лично за мен магията му е в начина, по който поднася такива сложни и дълбоки теми, като философия и психология. Да, опростен е подходът, но не повече от необходимото. Освен това е и адски спонтанен - виждала съм го да плаче със сълзи, съчувствайки на състоянието, в което всеки човек може да изпадне в определен етап от живота си. Прави впечатление на автентичен, въпреки че обича да преувеличава саркастично на моменти, когато иска да постави особен акцент върху определен смисъл.

Но дори и опростен, стилът му на изразяване си остава тъмна Индия за доста хора, които не успяват да постигнат смисъла, който влага. Според мен това е и причината за медийните скандали, в които непрекъснато се опитват да го забъркат.

За мен той е въплътеният Юнг на 21 век. 

[*abi*]

Преди 5 часа, Incorrectus said:

Оригиналната история може да я видите у Софокъл. Едиповият комплекс е част от по-обширния въпрос за инцеста. За разлика от Фройд, който разглежда инцеста почти буквално, Юнг разширява понятието като включва метафоричност. Представя инцеста като сливане с фрагментирана (изтласкана) част от психиката, която поради това е придобила характер на комплекс. Такова интегриране може да се символизира със сексуален акт, след който се ражда дете - символ на психическо израстване и обновление. Алхимията изобилства с такава символика. 

А най-странното е, че при такава ситуации не става въпрос за същностен инцест, а за самосъвкупление. Защото се интегрира нещо лично, а не чуждо, въпреки, че в ситуация на несъзнаваност личното се мисли като чуждо. То е нещо лично, което е било отчуждено чрез  изтласкване. Не случайно  Уроборосът - един от универсалните символи, се характеризира в алхим. текстове като самооплождащ се, което както всичко в психиката не трябва да се разбира буквално.

 

Трябва да си припомня трагедията в детайли.

Благодаря за линка! Много интригуваща колекция.

[*abi*]

Нали разбирате, че темата ще бъде затворена?

Мисля, че не е редно да ни лишавате от разговора с проблематики, които ако толкова много държите да обсъждате

(ние определено не държим да ги четем, нито се интересуваме от тях)

може да ги изяснявате до припадък на лични съобщения?

[Incorrectus]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Ле-ле!

Много го засили това и ... е така, ама... Съзнаваното става такова, след сблъсък с реалност. 

Несъзнаваното също е реалност, чиста реалност. Границата между съзнание и несъзнавано е условна и плаваща за различните индивиди. За Юнг съзнанието е връзката на психичните съдържания с Аз-а, при положение, че Аз-ът осъзнава тези връзки. И тук има една тънкост. Не става дума за интелектуално осъзнаване чрез разбиране на случващого се, а за фонов процес на възприятие, който е автоматичен, недиференциран, по Юнг. Това е чистото съзнание, което периодично чезне, губи енергия, възстановява се и т.н. Върху него се наслагват вторично знания, памет, фантазии, предразсъдъци за случващото се, които са индивидуални добавки с възможност за огромна доза нереални (лични) съдържания.

Трябваше да напиша в предишното мнение още едно изречение, за да не се създаде впечатление, че считам несъзнаваното за някаква диващина. Нищо подобно, самият факт, че смятам съзнанието за еволюционен продукт на несъзнаваното е красноречив. Първоизточникът на съзнанието и човешкия ум у мен предизвиква много по-голям респект, отколкото самото съзнание и умът.

[ramus]

Преди 1 час, *abi* said:

Не би било приятно защото е системно и съзнателно провокирана.

Това, че се е подала е защото е попаднала на опитен "егрегор".

вие просто не разбрахте кое точно е егрегора и имате съвсем елементарна повърхностна представа какво е това.

Вие сте достатъчно интелигентна, за да забележите нещо просто - дори според вашата логика целта на егрегора, така както е според вас - е да черпил енергия. Няма да коментирам въобще това, но предполагаме го като "факт". Сега - помислете внимателно - щом му е нужна енергия - на егрегора, той ще направи така, че да си направи начин да я спечели. Защото дори вие самата пишете - че "енергията се дава". Доброволно се дава. Така, че смисъла на колежката е играта на спечелване на доверие, на харесване, на одобрение. Това е нейната идея фикс и тя е изключително добра в това... и го прави още от детството си... Няма граници, които да я спрат, освен защитните в човека, заради това тя е усвоила през годините хиляди игрови умения за да се "харесва' и прави впечатление. Вие не я можете тази игра, но тя с нея е оцелявала през годините.

Вие се привлякохте заради хвърлената мрежа да улови "подобията си". Познайте "първото нейно уловено подобие' кое беше? Нищо научно нямаше в това - всичко беше само за мизансцен. Провокацията от моя страна беше единствено за да паднат маските й. Вие дори нямате идея колко е добра в маскирането и с колко други лица тя е известна на различни виртуални места.

Никога в живота си не е била психотерапевт. Но се представи като "професионалист", двама други - веднага поеха това... На други места се е представяла по други начини, с други боички - винаги достатъчно интригуващо. На снимките тя представи "своето семейство" и това са точно те... но себе си - да я видяхте някъде". Тя си го спести преднамерено, като играта на 'противничката на лицемерията' е само параван. Защото ако видите внимателно очите й... дори на снимка... А аз съм нещо като "специалист" - по очите и онова "което е в тях", колкото и нескромно да ви изглежда. Заради това истинското общуване за мен, с хора - е живото общуване, на живо, в реален директен обмен. Защото за мен същината в общуването - е контакта БЕЗ МАСКАта... - там в дъното на същината, дето ранените не им стиска дори да си помислят, защото е пълно с техните "демони".

Вие участвате в егрегор, чиято стойност е да бъде харесван. Да не би да си мислите че егрегорите са само с "демонични краски" - щото така сте чели в популярната литература по която и в момента играете на ефекта "АХ". Вие непрекъснато участвате в егрегори. Аз ги нарекох митове, но по същество това са два аспекта на едно и също колективно човешко психично явление. Именно затова ви написах нещо толкова просто - че не е възможно "вие да сте жертва на мит", защото мита не е само хищник - точно както е и егрегора. И че без МИТ - вие самата не сте способна да си представите живот - толкова дълбоко е пропит сред психичната ви тъкан.

Ако си мислите че работата на рамус е да 'пие енергия нечия" е идея напълно откачена, но ви върши работа, за да си обяснявате личните си негативни реакции, защото сте емоционално уязвима и... още други хиляди неща, които ще спестя. Аз съм енергичен човек и никога не ми е била нужда ничия друга енергия. Нещо повече - изключително устойчив съм на чужди влияния - на емоционални, чувствени или на "на енергии". Това е експериментирано и изпробвано многократно през годините, защото е аспект от нещата на които съм се посветил. Но за чувствителните ранени натури, търсещи нужното за себе си - аз не предлагам нищо. Нещо повече - имат проблем с мен и си измислят хиляди начини за обяснения че целият им проблем съм самият аз. Никога те самите - винаги аз съм, защото се явявам дразнител.

Идея си нямате колко е широк света - далеч по-широк и сложен от това, дето го пишат стотици преродени "юнгианци" каквато и харизма да имат - защото те са в същото положение - да са егрегор, дето да му е нужно харесване, одобрение, слава... И маркетинга е велика сила, а НЛП и някои специални практически науки за игра с публиката и нужната таргет група - са ония инструменти, които при добро овладяване си донасят нужните резултати и ползи. Особено от по-надарените в това хитреци... и маркетингови специалисти.

И честността е нещо чудесно, но вие дори не ви стиска да си признаете че под идеята че "е нужно да ви е добре' всъщност търсите ползите за себе си. Няма значение в чия игра ще играете и колко фино ви предложиха паяжината си, вие налетяхте с лекота, като нощна пеперуда на свещ. И винаги - онова, от което се чувствате добре - ви е елементарния вектор, съвсем инстинктивно. Това не се отнася само до вас - това е принципно положение.

Едно от най-успешните практики е човек да се научи да вниква именно в дисонансите си. Приятното усещане е нещо чудесно, но не води до развитие. Дисонансите в човешките същества, показват техните слаби страни, показват техните рани и уязвими места. По тези аспекти е нужно да се работи, но не да се заграждат и крият, а да се отработват докато станат устойчиви и субекта повиши неутралитета, устойчивостта и независимостта си. За малките ранени души - това е тежко бреме и те са като малки деца, насочвани единствено от своите инстинкти... И инстинктивно търсят ползите веднага и краткосрочно - именно сред изживяванията си, сред които те самите "дишат".

Редактирано Октомври 29, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 9 часа, *abi* said:

Много интригуваща колекция.

Разгледайте сериите на Rosarium philosophorum. Те са частен случай на проблема за инцеста, според Юнг.

Преди 7 часа, *abi* said:

Целта е някой да му се върже. Ще присъства докато има вързани/скачени за него. Загуби ли ги - ще търси нови ловни полета.

Разликата е, че ако игнорираш господин офталмолога той ще постне тук хилядиге свои страници от изворите.com и ще задръсти хубавия форум. Ако го настъпиш, минава в режим обяснения за себе си, но с по-пестеливи откъм страници писания. Ето сега за енти път ни проглушава ушите, докато не разберем най-накрая, че той е върхът на сладоледа. Ама иначе това галактическо чудо две книги не може да прочете, за да се включи с аргументирана критика, щом обича да критикува. Друг е въпросът какво общо има личността „Рамус“ с темата и с коя да е друга тема?! Очевидно нищо, но когато някой нищо не знае по темата, той описва себе си, защото няма какво друго.

Относно caress едно е сигурно. Тя е компетентна върху юнгианство и присъствието й на форума е полезно. А каква била тя като личност, груба ли била, какви очи имала..., това оставям на форумните клюкари - офталмолози да фантазират върху него. Малоум дето казва, от време на време трябва да се разведряваме. Компетентният човек дори да натисне заслужено някой самозванец, прави го със съответните похвати, което също е полезно от гледна точка практическо юнгианство.

[*abi*]

Проблемът е в "искрено и личното", а може да се засегне тук защото все пак е "психология". Съзнателно провокирана реакция беше и за мен няма две мнения - трябва да остане caress . Достатъчно е да се види кой с какво е "допринесъл" за темата по същество според моя кантар. Ако сега caress се оттегли ще загубим за разговора по-компетентния събеседник. Губим всички, които искаме да продължим да пишем в темата.

Целта, системно и съзнателно, беше да се развали купона и бе постигната.

А голямата ви грешка е, че охотно подхранвахте и ще продължавате да подхранвате троленето.

Да ме видяхте (от самото начало) или Дора (от даден момент насетне) да разменим и дума? "Подшушнах" на caress да игнорира, но тя не се удържа. Е, сори.

Темата се прецака.

Приятен ден.

 

 

 

[Incorrectus]

Юнгианците смятаме, че човекът трябва да бъде цялостен, а не само психически устойчив, добър и т.н. Все пак Сянката е компонент на личността. С това мнение целя да покажа, че дотук всичко е по темата.

[Р. Теодосиев]

Хайде сега всички да си прочетат правилата на форума:

 

Потребителят caress е наказан за неопределено време и ако темата предължава в същия тон ще я заключа!

[ramus]

Преди 4 часа, *abi* said:

Съзнателно провокирана реакция беше и за мен няма две мнения

Вместо да се продължи по темата, изглежда че анализът на някои групови и индивидуални поведенчески динамики продължава да е актуален. Странен за мен е лишените от внимателен анализ по същество, само заради личните пристрастия и породени афекти. И пак е заради ползите. И най-вече - в раздел и тема за психология, пък било тя и по ЮНГ.

Добре, да продължим по това:

вие АБИ, отново настоявате на своето си, само защото изгубихте личната си търсена полза тук. Много настоявате темата да стане по подобие на бг.мама - взаимоспомагателни вдъхновителни слова и споделяне по женски колко е интересно, възвисено и вдъхновително... колко много отговори били намерени, колко истини са открити...

И отново нещо толкова просто - което сякаш ви заслепява - Има съществено разминаване и вие сте с двата крака вътре в него. Ето защо:

Въпросния потребител КАРЕС всеки път настояваше че рамус играе по свирката й, че тя движи и контролира нещата, че въобще няма такова нещо да е реагирала на провокации.  Точно обратното било - тя владее положението, тя задава провокациите. Това че тя стигна дотам че да се подиграе и с правилата, с етиката и морала - за които точно тя толкова пламенно пишеше защитавайки ролята им за хората. Да се подиграе с предупрежденията на админа, за рамус вече кой го интересува... Но не - дори и "на сбогом" направи всичко за да изиграе героичната роля съвсем емоционално и да пусне последните си отрови дори на изпроводяк, с идеята че "не понасяла лицемерието и лъжите"...

Ако тя сега чете това - никак не би била доволна да види че уверенията за които тя хвърли толкова сили, изглежда са не са били достатъчно артистични - и то точно от вас да го прочете... Излиза че рамус ... са двама, с два основни сценария - единия провокирал, бил злобен интригант и докарал нещастното момиче до непремерени и забранени реакции, и то нямало как да не реагира на тия чудовищни провокации... А същото момиче настоява за съвсем друг сценарий, и същия се поддържаше и от подгласници, които вместо да й обърнат внимание че има разминаване между нейните виждания, те услужливо се пързаляха по инерцията заедно с нея, с идеята да играят напълно подкрепяща роля - само да е против дразнителя.

А можехте да спрете това съвсем лесно - просто като й го напишете директно и ясно. Както и да се заблуждава човек, ако получи точните адекватни сигнали от хората които той е приел за "подкрепящи" това би свалило възможностите за самоподвеждане... с идеята за корекция. Но не е само това - ролята на силна, можеща и богиня, на летящите фантазни изхвърляния - нямаше при това положение как да приеме че греши, че летенето е само насън, че е добра в сънуването на любимите си сънища. Вие дори си нямате идея колко за нея е важно да намери подкрепа за сънищата си и да намери среда да ги споделя. Вероятно за всеки е важно, но ако се стига до това... то ще се забележи все по ясно как много пишещи играят своята двойна игра сред форума и темите. И всичко свързано с научността и познанието - тръгва да отпада.

Нещо съвсем просто беше нужно - именно "подкрепящите изиграха драмата", а сега - излиза че всичко им било ясно, нямало две мнения - ама се търкаляха с подмятанията си в същата посока... докато се изгуби напълно възможността за контрола. Не казвам че всичко би се променило, а и имаше деликатни намеци от един или друг... много деликатни, вместо директно... Защото никой въобще не разбира сред всичко разиграло се колко е силен личния й момент на отношение спрямо рамус и че именно това е водещият мотив - вкл. и да дойде в този форум да търси новите си приключения. Но всички подгласници използвахте услужливо това тя да си води битките си с рамус, а вие само да правехте подходящите намеци и да се правите че сте над тия неща.

Рамус е виновен при всички положения... за всеки който го припознава за дразнител и го вижда като пречка за ползите си. Нищо, ще го преживее рамус и ще се дундурка в ада за "награда" дето е изверг и емоционален садист, пиещ от драмите, страховете и дразненето на толкова мили, мъдри и компетентни пишещи, с толкова "сладка и бяла енергия", с толкова чисти сърца и души.

Ще преживее и това че търсещите ползи винаги намират проблемите и пречките си някъде сред живота, света и всеки друг. Но не и в себе си и ролята която играят.

Редактирано Октомври 30, 2018 от ramus