Бъдещето на капитализма

[Р. Теодосиев]

Група търговци посетили великия министър на финансите на Франция Колбер през 1661 г., който лично ги поздравил за приноса им към развитието на френската икономика и ги попитал какво може той да направи за тях. Получил сления отговор "Laissez-nous faire" - "Оставете ни сами да се оправяме.". 

Тук идва момента, че почти от създаването си свобония капитализъм подлежи на какви ли не регулации, като се тръгне от първите инспектори, които следят за детска и женска експлоатация се стигне до синдикатите в америка и различни политически регулации, като минимална заплата, здравно и социално осигуряване...

Та тук искам да задам въпроса - бъдещето на капитализма като система по-добре ли се развива с всички тези ограничения и условия или по-добре да се остави сам да еволюра?

Ние в каква форма на капитализъм живеем и имаме ли свободата, която си мислим, че имаме? - чистата пазарна свобода.

[Б. Киров]

Ние в България живеем във формата на "шуро-баджанашки капитализъм" или т.н. Crony capitalism:

Crony capitalism is an economy in which businesses thrive not as a result of risk, but rather as a return on money amassed through a nexus between a business class and the political class. This is done using state power to crush genuine competition in handing out permits, government grants, special tax breaks, or other forms of state intervention^[1][2] over resources where the state exercises monopolist control over public goods, for example, mining concessions for primary commodities or contracts for public works. Money is then made not merely by making a profit in the market, but through profiteering by "rent seeking" using this monopoly or oligopoly.

https://en.wikipedia.org/wiki/Crony_capitalism

"Крони капитализъм" е икономика, в която бизнеса процъфтява не в резултат на риска на предприемачеството, а по-скоро като възвръщаемост на парите, натрупана чрез връзка между бизнес класата и политическата класа. Това се прави с помощта на държавна власт, за да се смаже истинската конкуренция при издаването на разрешителни, държавни субсидии, специални данъчни облекчения или други форми на държавна намеса върху ресурси, при които държавата упражнява монополистичен контрол над обществени блага, концесии за основни дейности или договори за обществени поръчки. Парите в резултат на всичко това се печелят не толкова чрез пазара, а чрез механизмите използвани от горе описания монопол или олигопол."

Олигопол (от гръцки: ὀλίγος — малочислен и πωλέω — продавам, търгувам) е пазарна структура, при която производството и продажбите в някой сегмент на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се обяснява с факта, че нови фирми трудно проникват на този пазар. Олигополът изработва своя псевдо "пазарна структура".

https://en.wikipedia.org/wiki/Oligopoly

"Шуробаджанашкият капитализъм" не е пряко свързан, според мен, със социалната система на капитализма; както в пазарен модел на капитализъм, така и в Crony capitalism би могло и съществуват социални системи за облекчаване на социално-слабите слоеве в обществото, и това се е наложило постепенно от векове развитие на пазарната система на капитализма; така че бъдещето на капитализма е в развитието и разширяването на социалните ограничения пред естествената алчност на капитала; но съществуват образно казано две принципно различни форми на капитализъм - 1. свободен пазар, регулиран от правова държава и 2. олигополи, опиращи се на държавен монопол и произвол в разрез и противоречие с правото.

За съжаление, според мен, България в настоящия си етап на развитие, е в група 2, което не й очертава много добра икономическа перспектива. Гърция като икономика рухна точно заради практикуването на такъв вид капитализъм.

[vvarbanov]

Преди 12 часа, Р. Теодосиев said:

Тук идва момента, че почти от създаването си свобония капитализъм подлежи на какви ли не регулации, като се тръгне от първите инспектори, които следят за детска и женска експлоатация се стигне до синдикатите в америка и различни политически регулации, като минимална заплата, здравно и социално осигуряване...

Та тук искам да задам въпроса - бъдещето на капитализма като система по-добре ли се развива с всички тези ограничения и условия или по-добре да се остави сам да еволюра?

Всички тия ограничения са част от капитализма.

За капиталиста  е по добре да няма социално и здравно осигуряване,минимална заплата,.....Но така неминуемо ще се създаде социално напрежение.Не зная до каква степен може да се подтиска със терор.Според мен на края ще настъпи упадък.Сега икономиката е насочена за създаване на консуматорско общество.За кого ще се произвежда ,ако има ниски заплати?Кой ще купува стоки ако няма пари?Като няма стимул и здравно осигуряване производството спада.

Значи капитализма се регулира в негов интерес.Тоест регулатори трябва да има.Друг е въпроса че понякога регулациите може да са по големи или по малки от необходимите.Или пък може да са направо излишни, или да няма , а да са необходими.Но капитализма не е крив, хората трябва да се грижат и прилагат необходимите регулации.Щото без тях(регулациите) на нищо няма да заприлича.

[Atom]

За България Киров се е обосновал достатъчно добре. Светът като цяло според мен е в епохата на пост-капитализма.  Да погледнем определението за  капитализъм:

Цитирай

Капитализмът (от френски: capitalisme) е икономическа система, при която търговията, индустрията и средствата за производство се контролират от частни собственици в условията на пазарна икономика[1].

Ключовите термини са "контрол", "частни собственици" и "пазарна икономика". Контрол има, както и пазарна икономика (макар и не съвсем свободна). Огромна част от икономиката се контролира от частни собственици. Пазарите обаче се контролират и манипулират от корпорации и правителства, а корпорациите в по-голямата си част не са  контролирани от частни собственици, а представляват нещо като "колективна" собственост, която е откъсната от истинските си притежатели.

Освен това при четирите най-важни съставки на икономиката - пари, храни, енергия и труд няма свободен пазар, а псевдо-пазар в рамките на множество правила, ограничения и субсидии. 

С други думи пост-капитализмът е свят в който капиталистите са на изчезване. Дребните и средните предприемачи няма как да минат за капиталисти, а едрите контролират все по-малка част от икономиката. При ключовите субекти (корпорациите) връзката между собствеността и управлението е прекъсната (с редки изключения)и днес вместо капиталисти имаме две нови класи  - инвеститори и професионални мениджъри. 

Бъдещото на капитализма? - така както вървят нещата, капитализмът най-вероятно ще се трансформира в "корпоративизъм" - когато по-голямата част от икономиката се извършва от корпорации, а политическата система ще се трансформира в  "корпоратокрация" - когато не само икономиката, но и социалните и политически явления и движения също се контролират от корпорациите. Според Джефри Сакс  САЩ вече са  в тази фаза.

[nik1]

Единствено неизбежното следствие според мен при/от капитализма (разположен в спектъра между напълно крони и напълно пазарен), е разширяването на ножицата между бедни и богати..

Тънкостта или ключът в зазпазането му в бъдещето и настоящето (настоящия период)  е в това да се гарантира съществуването на една условно широка и стабилна  средна класа..

Уроците от историята мисля че показват това двустранно:

- имаме множество революции и преврати извършени от "пролетариите", когато средната класа е слаба или липсва:

Такива са болшевиката революция, революциите след войните, и революциите в 1989 -1990-та в източноевропейските страни, В тези страни можем да говорим за администратвен държавен капитализм, които е създал само две класи - тази на пролетариите (работници и   служители) и тази на облагоделстваната, управляваща икономиката и политиката прослойка - номеклатура

/Всичко беше ОК докато пролетариата можеше да играе играта - "ще си крадна или ще уредя по втория начин", но когато кранчето се затвори, пролетариата излезна на улицата за да смени системата.....Апропо "пролетните" арабски революции имаха подобен генезис - световната икономичесака криза от 2009-та с последвалата рецесия удари много силно крехките икономики на тези страни и "стопи" средната класа./

-от другата страна е  Гърция , в която през последните 35 години беше създавана и създадена изкуствена средна класа, много широка, а системата и обществото се радваше на социален мир и стабилност..

http://www.grreporter.info/en/crisis_has_destroyed_middle_class_greece/13415

Кризата  през 2009 и последващата ресеция удари силно средната класа и на власт дойдоха популости искащи смяна на досегашната система..

Редактирано Октомври 17, 2018 от nik1

[Amazonski]

On ‎15‎.‎10‎.‎2018‎ г. at 4:35, Atom said:

Бъдещото на капитализма? - така както вървят нещата, капитализмът най-вероятно ще се трансформира в "корпоративизъм" - когато по-голямата част от икономиката се извършва от корпорации, а политическата система ще се трансформира в  "корпоратокрация" - когато не само икономиката, но и социалните и политически явления и движения също се контролират от корпорациите. Според Джефри Сакс  САЩ вече са  в тази фаза.

Още като прочетох заглавието, дойдох да напиша почти дословно, каквото си написал. Добре, че първо чета мненията, че щях да се изложа.

Ако може да допълня: Кой има най-голяма полза хората да са здрави, осигурени, работоспособни, умни, образовани и прогреса да върви?

Държавата? Ами не, или поне не изцяло. Нашата си държава, открадна активите на здравната каса, за да си плаща там други неща. Докато за корпорациите, които стават все по-високо технологични, хората са най-конверртируемият актив. Практически корпорациите са малко като мокър сън на Сталин - там "кадрите решават всичко".

Къде има сравнително естесвено заемане на важните позиции от способни хора? Държавата чрез избори? - Хехехехехе. Не!

Според мен националните държави, ще си запазят някакви регулаторни функции и част от социалните, като ББД. Както и ролята на абитър/законодател, но много други функции ще минат към корпораците. Социалните вече са си ги поели някой фирми - медицински, пенсионни, застраховки и т.н. Науката и тя ще отиде където са парите и търсенето. Тя вече е там де...

Това като цяло е хубаво. Бизнеса постояно търси и опитва нови оптимизирани методи на управление и взаимодействие. Някой ще са неуспешни, но някой може да са откритие.

[Thorn]

Както виждаш - и държавния монопол върху упражняване на насилие е започнал да се пропуква. Частни армии, частни затвори и т. н.

[nik1]

Мисля, че тази хипотеза трябва да се доразвие малко:

В голяма част от света бизнесът и ресурсите са концентрирани не в корпорациите, а в холдингите (и чеболите).

Разликите не са повърхностни

1) холдингите доминират и осъществят дейността си на местните пазари и са в по- голяма зависимост и връзки с политиката, отколкото корпорациите
(както разбирам, в контекста на хипотезата на Атом -"корпорациите" са мултинациналните и публични/акционерни дружества)

2) холдингите са слабо публични - или са държавни, или са с  един или няколко собственика; от трета страна самите държавни икономики могат да действат като холдинги- 30 процента от икономиката на Китай (държавната) действа като един холдинг

 

Така развит за мен въпросът е малко изместен - и е той какъв е балансът между "крони" и "пазар"

Редактирано Октомври 17, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 18 часа, nik1 said:

Единствено неизбежното следствие според мен при/от капитализма (разположен в спектъра между напълно крони и напълно пазарен), е разширяването на ножицата между бедни и богати..

Тънкостта или ключът в зазпазането му в бъдещето и настоящето (настоящия период)  е в това да се гарантира съществуването на една условно широка и стабилна  средна класа..

Така е и според мен, условни са границите между "крони" и "пазарен" капитализъм - ако погледнем кои компании в САЩ, например, печелят неизменно държавните поръчки в оръжейната сфера, ще видим, че над 90 % се падат на няколко корпорации, които са по-малко от пръстите на едната ръка и това си е чиста проба "крони капитализъм", Едва ли в тази сфера може да се появи от нищото някой нов гений като Джон Браунинг и да повтори направеното от него; състезанието между Никола Тесла и покровителите на Томас Едисън още в началото на миналия век пак е завършило с триумф на "крони капитализма", но и двамата са работели в сферата на енергетиката. Тесла си умира беден и аутсайдер, Едисън като признат гений.

https://en.wikipedia.org/wiki/John_Browning

От друга страна, има сфери, и то не малко, където капитализмът не е "крони" и наистина пазарен; гледам поредица от документални филми за съвременни златотърсачи в Аляска и Австралия, хората работят при условия на истинска меритокрация - или можеш или не, няма друга възможност за успех и богатство.

Точно този слой освободен от държавна и политическа опека в системата на капитализма е средната класа, според мен.

В Гърция, както точно отбелязваш, политиците създадоха изкуствена средна класа от клиенти - на едната или другата партия, наредени около софрата с далаверата на политиката и държавна служба. Е, това не издържа дълго, ядоха, пиха и се веселиха, сега има стягане на колана и мъка.

Цялата тънкост е в баланса и придържането около някаква златна среда на принципи, според мен.

[nik1]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

От друга страна, има сфери, и то не малко, където капитализмът не е "крони" и наистина пазарен; гледам поредица от документални филми за съвременни златотърсачи в Аляска и Австралия, хората работят при условия на истинска меритокрация - или можеш или не, няма друга възможност за успех и богатство.

Това е меритокрация и пазарна среда, в която има и печевши , но има и губещи състезанието (играта)..

Ако се заровим - можем и да предположим, за реалитито (аз също ги гледам) бяха изполвали традиционния колониално-англосаксонски трилър стил:  на всички участници им се разминаваше фалита и големите загубите (не само финансови - а и свързани със семейство , и здраве) поради някакви щастливи обстоятелства...........;Бяха избрали негубещи участици

...В  действителност, и исторически погледнато вероятно едва половината от захванали се с такава дейност хора/компании от "средната ръка", са  били, и биха били наистина печеливши.........Джек Лондон много добре описва този бизнес и начин на живот - труд, лишения и ограничения, при неголяма възможност да се забогатее.

 

Преди 3 часа, Б. Киров said:

В Гърция, както точно отбелязваш, политиците създадоха изкуствена средна класа от клиенти - на едната или другата партия, наредени около софрата с далаверата на политиката и държавна служба. Е, това не издържа дълго, ядоха, пиха и се веселиха, сега има стягане на колана и мъка.

Като в древногръцка трагедия

 

Καλή ζωή , κακή διαθήκη

Цитирай

The Greek proverb Καλή ζωή , κακή διαθήκη literally means “good life, poor wills”.

 

Редактирано Октомври 18, 2018 от nik1

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Това е меритокрация и пазарна среда, в която има и печевши , но има и губещи състезанието (играта)..

Ако се заровим - можем и да предположим, за реалитито (аз също ги гледам) бяха изполвали традиционния колониално-англосаксонски трилър стил:  на всички участници им се разминаваше фалита и големите загубите (не само финансови - а и свързани със семейство , и здраве) поради някакви щастливи обстоятелства...........;Бяха избрали негубещи участици

...В  действителност, и исторически погледнато вероятно едва половината от захванали се с такава дейност хора/компании от "средната ръка", са  били, и биха били наистина печеливши.........Джек Лондон много добре описва този бизнес и начин на живот - труд, лишения и ограничения, при неголяма възможност да се забогатее.

+ Играта : посочих името на Браунинг асоциативно с Уинчестър и после ми стана интересно какво се е случило с него и фирмата му. Нищо по различно от Играта - създал е фирма, която и сега съществува в САЩ, но погълната от конгломерат Fabrique Nationale d’Armes de Guerre to Fabrique Nationale Herstal, който от своя страна сега е холдинг, собственост на автономната област Валония в Белгия, тоест нещо като държавна собственост. Сагата на трансформацията е дълга и заплетена и може да се проследи тук:

http://www.herstalgroup.be/en/1/9/125-years-Of-History

В крайна сметка сега имаме един голям държавен холдинг Herstalgroup, с подразделение из цяла Европа и САЩ, част от който е фамилната фирма на Браунинг - в САЩ Браунинг продават амуниции, оръжия и аксесоари, в това число на армията.

Играта на поглъщания, фалити, банкрути, възходи и разширявания, безкрайна игра водеща към окрупняване, в която банките са бензина за двигателя. Herstalgroup, сравнително доскоро е била собственост на Сосиете Женерал, както и на френската държава, но когато са започнали загубите, големите акули са разпродали акциите си на Валонската държава.

В корените на белгийската /валонска/ фирма пак стои гениален изобретател и фамилията му, този човек:

https://www.forgottenweapons.com/biography-henri-nicolas-pieper/

Един оръжейник с германски произход, който започва бизнеса си в Белгия, но впоследствие фалира. Интересното за него е, че патентова първи прототип на хибриден двигател с електричество, който днес предвещава да измести бензиновия, но го прави в неподходящото време /както и Тесла/, точно когато Форд започва конвейрното серийно производство на модел-Т, тоест бил е подранил с повече от 130 години и никой не му обръща внимание.

 

 

[nik1]

https://www.forgottenweapons.com/biography-henri-nicolas-pieper/

About 1897, the Pieper workshops launched into the manufacture of bicycles and cars. Amoung other designs he develops and patents a gas-electric hybrid automobile. The same basic concept of the Toyota Prius 100 years later:

“Be it known that I, Henri Pieper, a subject of the King of Belgium, residing at 18 Rue des Bayards, in Liege, Belgium, have invented new and useful Improvements in Mixed Drives for Autovehicles…The invention…comprises an internal combustion or similar engine, a dynamo motor direct connected therewith, and a storage battery or accumulator in circuit with the dynamo motor, these elements being cooperatively related so that the dynamo motor may be run as a motor by the electrical energy stored in the accumulator to start the engine or to furnish a portion of the power delivered by the set, or may be run as a generator by the engine, when the power of the latter is in excess of that demanded of the set, and caused to store energy in the accumulator.”

Pieper automobile patent

But while Henri Pieper may have been a great inventor, his timing was horrible. The year before his patent was granted, Henry Ford built the first assembly lines in Detroit to produce the Ford Model T, the first affordable, mass-production car. It would cement the primacy of the gasoline engine to power road vehicles.

 

Nicolas Pieper was born in Liege on October 31, 1870. The second son of Henri Pieper and Catherine Elisabeth Leroy. At the early age of 13 he was training with his father. Before his fathers premature death at the age of 57, he took the helm of the firearms factory in Liege while his brother Edouard Herman took over the barrel factory in Nessonvaux.

 

 

 

[Б. Киров]

On 17.10.2018 г. at 22:25, nik1 said:

Мисля, че тази хипотеза трябва да се доразвие малко:

В голяма част от света бизнесът и ресурсите са концентрирани не в корпорациите, а в холдингите (и чеболите).

Разликите не са повърхностни

1) холдингите доминират и осъществят дейността си на местните пазари и са в по- голяма зависимост и връзки с политиката, отколкото корпорациите
(както разбирам, в контекста на хипотезата на Атом -"корпорациите" са мултинациналните и публични/акционерни дружества)

2) холдингите са слабо публични - или са държавни, или са с  един или няколко собственика; от трета страна самите държавни икономики могат да действат като холдинги- 30 процента от икономиката на Китай (държавната) действа като един холдинг

 

Така развит за мен въпросът е малко изместен - и е той какъв е балансът между "крони" и "пазар"

Това е много интересна гледна точка, защото дори при бегъл поглед върху законодателството за холдингите е видно, че в САЩ, например, те са силно привилигировани в данъчно и редица други отношения. Всъщност корпорациите са интегрирани в холдингови структури, което им позволява да избягват данъчни тежести и рискове от фалити, по-точно да ги прехвърлят върху дъщерни структури. Така например, холдинговото дружество на върха на пирамидата, не плаща данъци върху печалбите на подчиненото дружество и прехвърлената печалба от дъщерната фирма, след като е била обложена с данъци там, идва необлагаема във фирмата майка. Това е перфектно направена система за защита на най-крупния капитал и за концентрация на печалбите в малко ръце, при това оставащи анонимни за широката публика.

Дори цитираната от мен сага с холдинга Herstalgroup е добра илюстрация на това: всички потенциални загуби биват изолирани в дъщерните фирми, където вече се води истинската борба за пазар; на ниво холдингов връх /шапка/ преминаваме в сферата на "крони капитализма", холдинговата шапка играе ролята на крупието в казиното, то никога не може да загуби, каквото и да се случва на рулетката в казиното, сборът от всички печалби и загуби на тази рулетка винаги е положителен баланс за крупието.

п.с. Специално за "холдинга" Китай /който всъщност е ККП/, това вероятно е най-големия световен холдинг със собствена независима банка, защото китайската ЦБ провежда независимо своя парична политика, тоест има свободата да емитира ценни книжа и да манипулира курса на валутата си.

[nik1]

ПС

В САЩ, още повече в ЕС, има силно антимонополно и антитръствово законодателствство и не смятам че е съвсем коректно да говорим за крони-иконимника в класическия смисъл. Във военния сектор в Щатите формално се извършва държавно подпомагане на определени корпокрации , но тук акцентът според мен не е подпомагане на "опредлени" компании , а подпомагане на най-добрите и/или иноватовни родни компании в сектора на отбрана и аеронавтиката. Ако говорим за аеронавтиката всички големи (те са иновативните) взимат пай от държавнатаа баница, и в същото време между тях и конкуренция

Въпросът може да се погледне и от друг начин- дори и да приемем за дискусията че имаме крони-подпомагане на комп0ании в отбранителния сектор в Щатите, какъв е делът му в целия  БВП:  250-350 милиарда долара са едва 1,2--2 процента от БВП на САЩ.

Ако говорим за ЕС , член 107 от договора позволява на държавите да извършват подпомагане само със социален характер или подпомагане на сфери в които има обща политика и политически решения (селско стопанство, инфрастуктура, и други ), при спазване на общите антимонолни правила, директиви и стандрати.

Всяко друго е подпомагане е нерегламетирано , което значи че държавите са заплашени от наказателни процедури и мерки (такъв е случая с проекта за новите два блока на унгарската АЕЦ, който случай го бяхме коментирали в няколко теми)

Редактирано Октомври 19, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 25 минути, nik1 said:

В САЩ още повече в ЕС има силно антимонополно и антитръствово законодателствство и не смятам че е съвсем коректно да говорим за крони-иконимника в класическия смисъл. Във военния сектор в Щатите формално се извършва държавно подпомагане на определени корпокрации , но тук акцентът спортед мен не е подпомагане на опредлени компании , а подпомагане на най-добрите и/или иноватовни родни компании в сектора на отбрана и аеронавтиката. Ако говорим за аеронавтиката всички големи (те са иновативните) взимат пай от държавнатаа баница, и в същото време между тях и конкуренция

Въпросът може да се погледне и от друг наичин- дори и да приемем за дискусията че имаме крони-подпомагане на комнании в отбранителния сектор в Щатите, какъв е делът ма това от целия  

Според мен, в САЩ и ЕС, съпоставимо с Китай и други одържавени и централизирани икономики, делът на държавно подпомаганите и субсидирани сфери от безнеса е значително по-малък, но това е предмет на конкретно статистическо проучване. В САЩ, пак според мен, най-голяма концентрация на холдингови структури, особено след кризата от 2008, съществува във финансовия сектор. Но и преди това - по същество Федералният резерв, който е Централната банка на САЩ, е един колосален холдинг, тясно свързал интересите на собствениците му с тези на федералното правителство. Но е твърде голям, за да може да бъде уловен от антитръстовото законодателство.

Що се отнася до военно-промишления комплекс в САЩ, там въпреки концентрацията в няколко огромни конгломерати, съществува и много силна децентрализация, която перфектно работи с централизираните структури. До такава степен децентрализация, че дори отделен индивид, при договор с по-голяма структура, има реалната възможност да разработи някакъв продукт на ниво национална сигурност, и много такива индивиди започват буквално от гаражни работилници, при което съвсем реално имат възможността, ако са способни, да излетят шеметно бързо като финансов статус. Системата е много отворена надолу до индивидуално ниво. Класически пример за тази отвореност е DARPA

https://en.wikipedia.org/wiki/DARPA

Реално оттам започват първите разработки на ИИ, целият екип на Мъск и голяма част от разработчиците в Гугъл по-късно се прехвърлят в тези корпорации като са стартирали със скромни финансови проекти в DARPA

[nik1]

Стана ми интересно.

Квазидържавната Lockheed Martin e приемник на около 9-10 процента от фонда на Пентагона за въоръжение, и има контракти/продажби с Пентагона за около 36 милиарда долара годишно. Те формират 80-85 процента от общите приходи на компанията.

Boeing, който е на второ място с контракти с Пентогона за около 16-17 милирда долара годишно, е най-големия производител на граждански самолети. Делът на тези 16-17 милиарда в общите приходи на компанията спада на около 30 процента.

При General Dynamics, Raytheon и Northrop Grumman - следващите поред в списъка компании, дяловете на приходите им от контрактите с Пентагона, са в границите на около 30 процента.

https://en.wikipedia.org/wiki/Top_100_Contractors_of_the_U.S._federal_government

 

Редактирано Октомври 19, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Тук се вижда кои са първите 15 компании с най-голям дял държавни поръчки към Пентагона за 2017, класирани от 1-15:

https://247wallst.com/special-report/2018/07/02/americas-15-biggest-defense-contractors/2/

Трябва да се има предвид, че не всичко от военния бюджет отива за такива поръчки:

The military acquisition budget totals $236.7 billion and includes $88.9 billion for overseas contingency operations (OCO) and global war on terror (GWOT) requirements. The House Appropriations Committee has approved $133 billion in equipment procurement for the 2019 fiscal year.

Всъщност от 700 млрд. общ военен бюджет за текущата година, 236.7 млрд. са за "военно придобиване", където се включват с контракти за доставки цитираните 15 фирми; в графата 2017 funding obligations: за всяка една компания индикира сумата, получена от нея по договори за доставки с Пентагона, това става ясно още при първата в пояснителния текст отдолу, където се казва, че поръчките на Lockheed Martin в размер $50.70 billion са 18 % от всички поръчки на Пентагона; по тази схема надолу може да се види конкретно как варират другите фирми и да се сумира общия им дял като тежест.

Реално след номер 6 до номер 15 сумата на поръчките е за около по 5 млрд. за всяка една и сумирано 10-те фирми след петата, тежат общо колкото първата, Локхийд. Следователно първите 5 заемат около 70-80 процента, останалите 10 около 20-30 %.

Не знам дали в тези продажби са включени и продажбите на външни клиенти, които също минават през държавата, защото схемата е Фирма Х сключва договор с държава У, държава У сключва договор с държавата САЩ, държавата САЩ плаща на фирма Х, държавата У плаща по договора с фирма Х на държавата САЩ. Поне това обяснява представителя на Локхийд при интервюто си в софия по повод закупуването на Ф-16, някъде го бях цитирал в друга тема.

п.с. Очевидно договорите с чужди купувачи са извън тази статистика, защото за Боинг се уточнява:

The company expects $21.5 billion to $22.5 billion in military revenue for this year and has a backlog of $50 billion, 36% of which represents orders from foreign buyers

п.с. 2: Стана ми интересно къде са Текстрон като военен доставчик в тази класация, заемат 35-то място през 2015

https://en.wikipedia.org/wiki/Top_100_Contractors_of_the_U.S._federal_government

https://en.wikipedia.org/wiki/Textron

с по-малко от 1.5 млрд. долара поръчки и като гледам договорите им с Пентагона са предимно за бронирани машини за пехотата; изключение е новият им модел за лек боен самолет /аналог на Л-159/ Скорпион като джойнт-венчър с друга фирма:

Textron AirLand, LLC is a joint venture between Textron Inc. and AirLand Enterprises, LLC that is currently developing the Textron AirLand Scorpion aircraft as a private venture.^[18]

https://en.wikipedia.org/wiki/Textron_AirLand_Scorpion

 

 

[nik1]

Така е но нека гледаме и по-широко - сфери като аеронавтика/въздухоплаване, зравеопазване/фармация, въоръжение, енергетика (особено ядрената) са подложени на много много ограничения (с цел гарантиране на обществената сигурност и здраве), и те засягат най-силно производителите..

Тези ограничения извърлят извън пазара по-малките и слабите, и всички тези по-големи, които не могат да постигнат (покрият и докажат постигането) на високите общи и продуктови изиксквания и стандарти (В тези сфери, плюс корабостроенет,о летвата е вдигната много много високо)  ..

Всъщност това са нещата, които тежат днес на по-малките производители  в индустрията, (изключвам нещата свързани с Doing Business), защото индустрията днес е интернационална и малко зависи от това какво са се договорили на четири очи - премиера, главния прокурор и главния "вестикар" и "строител" на страната..

Илюстративно - за да се сертифицира и узакони едно просто изделие от областта "електроника" като обикновен трансмитер, за продажба в условно "гражданските" сфери . т.е за да получи така нарeчената CE -маркировка, за него трябва да бъде доказано чрез тестове в специслизирани лаборатории, че съответства на поне 4 директиви (извън специфичните за изделието изисквания, съответствие на които също трябва да бъде доказано):
тази за електромагнитна съвместимост,
на така наречната "нисковолтова" ,
тази за опасните вещества ( RoHS 2- restriction on hazardous substances), и
така наречената директива за отпадъците, 

Ако това се извършва в САЩ или Германия (например), цената на узаконяването на този просто и единично изделие  (просто е сравнено  с цялата авиониката на един самолет) е в границите  50 - 60  - 80 000 евро.. Допълнително трябва да се добавят и разходите за нотифицирания орган, които извърва оценките за съответствие

(самодекларацията на СЕ -марка не променя горното: за да може производителя сам да декларира , той следва да си извърши десетките сл,ожни тестове  съгласно касаещите директивите страндарти, за да се убеди че са сътветствията са достигнати)

https://en.wikipedia.org/wiki/CE_marking

 

А когато областта на производство е аеронавтика/въздуплаване, кораби, военни играчки, фармация или ЖП транспорт - нормите и съответно изкскванията които трябва да се покрият, и тяхната сложност, набъбват прогресивно, съотвено набъбва и парично изражение...Резултът е предвидим - Малките, слаби и нелоялните фирми и играчи се изхвърлят от играта в името на обществената сигурност и здраве

ПС

Как Китай пробиват на западните пазари с електрониката и електотехниката си си: по-често мамят със CE-маркировката (в действителност нямат такава, но си маркират изделията), а търговците затварят очите си,

При фал или провал, това което в действителност заплашва китайските производители не са директни санкции (много от тях трудно могат бъдат осъдени в Европейко съдилище), а да им се спре достъпа до пазара..Чудо голямо би казал душко

Редактирано Октомври 19, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 3 часа, nik1 said:

Така е но нека гледаме и по-широко - сфери като аеронавтика/въздухоплаване, зравеопазване/фармация, въоръжение, енергетика (особено ядрената) са подложени на много много ограничения (с цел гарантиране на обществената сигурност и здраве), и те засягат най-силно производителите..

Тези ограничения извърлят извън пазара по-малките и слабите, и всички тези по-големи, които не могат да постигнат (покрият и докажат постигането) на високите общи и продуктови изиксквания и стандарти (В тези сфери, плюс корабостроенет,о летвата е вдигната много много високо)  ..

Всъщност това са нещата, които тежат днес на по-малките производители  в индустрията, (изключвам нещата свързани с Doing Business), защото индустрията днес е интернационална и малко зависи от това какво са се договорили на четири очи - премиера, главния прокурор и главния "вестикар" и "строител" на страната..

Илюстративно - за да се сертифицира и узакони едно просто изделие от областта "електроника" като обикновен трансмитер, за продажба в условно "гражданските" сфери . т.е за да получи така нарeчената CE -маркировка, за него трябва да бъде доказано чрез тестове в специслизирани лаборатории, че съответства на поне 4 директиви (извън специфичните за изделието изисквания, съответствие на които също трябва да бъде доказано):
тази за електромагнитна съвместимост,
на така наречната "нисковолтова" ,
тази за опасните вещества ( RoHS 2- restriction on hazardous substances), и
така наречената директива за отпадъците, 

Ако това се извършва в САЩ или Германия (например), цената на узаконяването на този просто и единично изделие  (просто е сравнено  с цялата авиониката на един самолет) е в границите  50 - 60  - 80 000 евро.. Допълнително трябва да се добавят и разходите за нотифицирания орган, които извърва оценките за съответствие

(самодекларацията на СЕ -марка не променя горното: за да може производителя сам да декларира , той следва да си извърши десетките сл,ожни тестове  съгласно касаещите директивите страндарти, за да се убеди че са сътветствията са достигнати)

https://en.wikipedia.org/wiki/CE_marking

 

А когато областта на производство е аеронавтика/въздуплаване, кораби, военни играчки, фармация или ЖП транспорт - нормите и съответно изкскванията които трябва да се покрият, и тяхната сложност, набъбват прогресивно, съотвено набъбва и парично изражение...Резултът е предвидим - Малките, слаби и нелоялните фирми и играчи се изхвърлят от играта в името на обществената сигурност и здраве

ПС

Как Китай пробиват на западните пазари с електрониката и електотехниката си си: по-често мамят със CE-маркировката (в действителност нямат такава, но си маркират изделията), а търговците затварят очите си,

При фал или провал, това което в действителност заплашва китайските производители не са директни санкции (много от тях трудно могат бъдат осъдени в Европейко съдилище), а да им се спре достъпа до пазара..Чудо голямо би казал душко

В сфери като астронавтика, самолетостроене, фармацевтика малки самостоятелни производители практически нямат шанс да пробият на пазара, освен, ако не се интегрират по някаква холдингова схема в по-голяма структура; как да се появи стратъп бизнес във военния бизнес, например, който да предложи нещо ново в областта на военните самолети при наличието на конкуренти като Боинг и Мартийн-Локхийлд, просто няма да премине през различните прагове на държавни комисии и патентни бариери, да не говорим за осигуряване на финансиране. Въпросният лек боен саморет на Текстрон, които са в "играта" на военните държавни поръчки, виси като прототип от 2012, според мен не защото няма качества /фирмата е имала неблагоразумието да го анонсира като "евтина алтернатива" на Ф-35/, а защото директно "бърка" в интересите на големите в бранша - какво би станало с пазара на Ф-18 и Ф-35, та и на Ф-16, например, ако на по-бедни държави се предложи алтернатива за 20 вместо за 120 млн.

Става обаче нещо друго, много продуктивно и положително като цяло, някой гений, участвал в състезание на ДАПРА или конкурс по зададена тема от университет или просто представил свежа идея в област интересна за военния бизнес може да получи много бързо огромни финансови средства през хеджфондовете или просто като листва идеята си на борсата във вид на фирма, и то пак от същите големи играчи, овладели контролния пакет акции в съответната сфера. такъв гений ще бъде интегриран в структурата на "големия бизнес" и ще му се даде зелена улица финансово и пазарно да работи по идеята си, докато е вътре в системата.

Другият ефект от високата летва на патентни и разрешителни права е пролетаризирането на огромен брой хора в сферата на производството и насочването им в сферата на услугите, където вече те могат да излязат в полето на истинска конкуренция и пазар. Да си откриеш малка фабрика за бира или домашен бизнес под формата на платено блогърство вече не е толкова трудно и там летвата на ограниченията се преодолява много по-леко.

Китайците в това отношение нямат особени скрупули, те произвеждат всичко дубликатно, като се почне от маркови дънки и модни аксесоари и се стигне до военни самолети и системи, автомобили и т.н., тоест копират откровено, но имат вътрешен пазар от близо милиард потребители у дома и поне още толкова в третия свят, където трудно ги застигат западните ограничения.

 

[Amazonski]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Що се отнася до военно-промишления комплекс в САЩ, там въпреки концентрацията в няколко огромни конгломерати, съществува и много силна децентрализация, която перфектно работи с централизираните структури. До такава степен децентрализация, че дори отделен индивид, при договор с по-голяма структура, има реалната възможност да разработи някакъв продукт на ниво национална сигурност, и много такива индивиди започват буквално от гаражни работилници, при което съвсем реално имат възможността, ако са способни, да излетят шеметно бързо като финансов статус. Системата е много отворена надолу до индивидуално ниво. Класически пример за тази отвореност е DARPA

Това мога да го потвърдя от първа ръка. Сравнително малка семейна фабричка, чрез подизпълнителски поръчки, проектира и произвежда електронни компоненти за разрушителите на флота. Отделно прави съвсем други неща за влаковете на големите компании. Само два примера, но прекрасно илюстрират каквото си написал.

[Б. Киров]

Хедж фондовете и други подобни инструменти за бързо и масивно финансиране, в съчетание с извънредно силно развитите фондови борси, правят голямата разлика между централизирания държавен капитализъм в Китай /и други/ и отворения пазар в държави като САЩ и някои в Европа. Някъде по темите бях посочил конкретен пример за българин, току що завършил университет, който заедно с партньор създава приложение за различни платформи, с което може да се търгува на фондовите борси без да се плащат такси за това - само за около година тези двамата стават мултимилионери от продажбите на изобретението си, като почти веднага намират здраво финансиране от хедж фонд. Нещата се случват много бързо в това отношение. Тя и историята на Амазон е такава в началото, мисля, че започва някъде през 1994.

Amazon was founded in the garage of Bezos' rented home in Bellevue, Washington.^[23][26][27] Bezos' parents invested almost $250,000 in the start-up.^[28]

In July 1995, the company began service as an online bookstore.^[29] The first book sold on Amazon.com was Douglas Hofstadter's Fluid Concepts and Creative Analogies: Computer Models of the Fundamental Mechanisms of Thought.^[30] In the first two months of business, Amazon sold to all 50 states and over 45 countries. Within two months, Amazon's sales were up to $20,000/week.^[31] In October 1995, the company announced itself to the public.^[32] In 1996, it was reincorporated in Delaware. Amazon issued its initial public offering of stock on May 15, 1997, at $18 per share, trading under the NASDAQ stock exchange symbol

https://en.wikipedia.org/wiki/Amazon_(company)

[nik1]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Китайците в това отношение нямат особени скрупули, те произвеждат всичко дубликатно, като се почне от маркови дънки и модни аксесоари и се стигне до военни самолети и системи, автомобили и т.н., тоест копират откровено, но имат вътрешен пазар от близо милиард потребители у дома и поне още толкова в третия свят, където трудно ги застигат западните ограничения.

 

PS

https://euipo.europa.eu/ohimportal/en/certification-marks

Китайците продължават да поставят фейк знака CE върху иделията си, които е почти идентичен по външен вид със CE-маркировкавъчния, но китайския знак означава.. China Export

 

http://www.europarl.europa.eu/doceo/document//E-8-2017-001822_EN.html

Цитирай

Предмет: Китайски износ и маркировката "СЕ"

Незаконната продажба на широк спектър от китайски стоки, които са обхваната от законодателството на ЕС
относно маркировката "СЕ", носят почти идентична марка, все още е широко разпространена в Италия.
Китайската марка "CE" се твърди, че е съкращение от "Китайски износ".

Потребителите са подведени от измамната марка в закупуването на стоки, които са потенциално опасни и които,
както е доказано в някои случаи, са направени от материали, които също са силно токсични.

Това също води до незаконна конкуренция и значителни щети, причинени на законните италиански търговци.

Постановлението относно европейската маркировка за съответствие (ЕО) предвижда, че всеки, който използва съкращения,
които могат да се объркат с маркировката "СЕ", се наказва с глоби между 1 000 и 6 000 EUR.
Това обаче не изглежда достатъчно за спиране на търговията с фалшивите стоки, носещи китайската марка.

1) Може ли Комисията да предостави информация и статистика за наложените глоби за фалшиви версии на маркировката "СЕ"?

2) Ще повдигне ли Комисията въпроса за фалшифицираните стоки на следващата среща на високо равнище между ЕС и Китай, която вероятно ще се проведе през юни 2017 г.?

 

Братята китайци дори не спазват авторското авторското право, какво остава за другото...

------------

Навремето (преди 10-години) имаше един добър практически наръчник как трябва да се  подхожда към китайския експорт в САЩ (и ЕС) - най-просто казано първите десет доставки трябва да минат пълен контрол, като през това през време да се стиковат нещата с китайския производител..

 

 

 

 

Редактирано Октомври 19, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 43 минути, nik1 said:

Братята китайци дори не спазват авторското авторското право, какво остава за другото...

Малко офтопик и като шега: братята китайци искат да направят глобализация върху синтез от конфуцианство, либерален капитализъм и комунизъм, като защитават тезата, че тези три неща са съвместими,"три в едно", но лично според мен, става въпрос за чист национализъм "Made in China".

Тук са изложени подобни идеи на китайски теоретици:

https://yaleglobal.yale.edu/content/now-globalization-chinese-characteristics

https://en.wikipedia.org/wiki/Tu_Weiming

https://philosophynow.org/issues/23/Interview_with_Tu_Wei-ming

 

[nik1]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Малко офтопик и като шега: братята китайци искат да направят глобализация върху синтез от конфуцианство, либерален капитализъм и комунизъм, като защитават тезата, че тези три неща са съвместими,"три в едно", но лично според мен, става въпрос за чист национализъм "Made in China".

Точно за това става дума..Приказките за либерален капитализъм, и свободен пазар и за синтез с комунизма са за... овцете

Не ги наричам рая, защото за мен "рая" са умните хора и стопани - в Османската империя това са данъкоплатците. Всеки разумен човек и стопанин би видял и отбязал че китайската експанзия е пиратска, и му бърка в джоба, и не би следвало да се прехласва бемълвно по Китай и китайските приказки и уйдурми..

ОТ

Браво на Тръмп, че се показа като "стопанин" 

 

 

[Б. Киров]

Преди 12 часа, nik1 said:

Квазидържавната Lockheed Martin

Ownership

As of 2017 Lockheed Martin shares are mainly held by institutional investors (State Street Corporation, Capital Group Companies, Vanguard group, BlackRock, and others^[71])

State Street Corporation is an American financial services and bank holding company: Total assets    US$238.425 billion (2017)

Capital Group is an American financial services company. It ranks among the world’s oldest and largest investment management organizations, with $1.7 trillion in assets under management.

The Vanguard Group is an American registered investment advisor based in Malvern, Pennsylvania with over $5.1 trillion in assets under management.^[3] It is the largest provider of mutual funds and the second-largest provider of exchange-traded funds (ETFs) in the world after BlackRock's iShares.^[

BlackRock, Inc. is an American global investment management corporation based in New York City. Founded in 1988, initially as a risk management and fixed income institutional asset manager, BlackRock is today the world's largest asset manager with $6.29 trillion in assets under management as of December 2017.

Тези четирима собственици имат нетни активи колкото БВП на Китай.