Думата "бугарин" в западните български говори (вкл. и македонските)

[Иван Тодоров]

Ако си спомня добре, само българин и слънце имат незакономерни съответствия в македонските говори: бугарин и сонце. Сонце (без "л") всъщност има такива съответствия (почти?) във всичките други славянски езици, например на словенски се казва пак "сонце", без никакъв "л", докато "българин" се казва "болгар".
А защо се казва "бугарин" а не "богарин" или "болгарин" (щом "волк" = вълк)???
Изглежда че тази дума произхожда от сръбски където вълк се казва "вук" а българин пак "бугарин". Ама защо и какво означава това?
Думата "българин" е с не-славянски произход обаче, много е стара в някои от славянските езици (български и сръбски), така че тя минава през същите фонетични промени както изконните славянски думи (например вълк).

[Иван Тодоров]

Сега нещо за сръбски език:
вместо бг./руската представка и предлог "от-" има в сръбски "од-", например одабрати/одабирати (избирам, отбирам), одлазити ((да) отида).
Има само един случай/пример с "от-": отићи (отивам).
Това старо-/средно-българско влияние ли е? А защо да има такова влияние само в един случай?
Във всичките славянски езици, освен в бг. и рус. (включително и в "македонски" "език"), този предлог/тази представа е изписан(а) с "-д", а не с "-т".