Религиозните умозаключения на Стивън Хокинг

[*abi*]

Преди 6 минути, nik1 said:

религиозна вяра на някого..

Подозирам, че рел. вяра без да се изпитва рел.чувство  не става.

[nik1]

Преди 1 минута, *abi* said:

Има

То хубаво са интелектуални заниманията ни, ама е препоръчително да повишаваме междувременно интелекта ...

 

 

Кой какъв е?

Кой, кой

Алвата, alvassareiro - ментора ми във форuма, отдава не пише,  за други културолози или социлани (социлогични) антрополози нямам информация да пишат

(Аз съм само любител)

[nik1]

Преди 1 минута, *abi* said:

Подозирам, че рел. вяра без да се изпитва рел.чувство  не става.

Да.. Именно..

[*abi*]

Е то това се опитваме да обясним - че не може ей така да се "изтръгне" чувството.

Сакралното в някакъв дълбок писх. смисъл ни е необходимо. Не на всички разбира се!

Тепърва ще има много да разкриваме за природата ни.

 

 

[nik1]

1 hour ago, *abi* said:

Е то това се опитваме да обясним - че не може ей така да се "изтръгне" чувството.

Сакралното в някакъв дълбок писх. смисъл ни е необходимо. Не на всички разбира се!

Тепърва ще има много да разкриваме за природата ни.

 

 

Добре, но това поставя  и един  много серизоен въпрос - въпроса за границите и нормалното на тази необходимост.

Ако сакралното се поява само в даден момент или контекст- ОК

Но ако даден човек не може да си престави живота си без Бог (като универсален компаньон, или като закрилник, спасител, или преводач към отвъдното)  - вече мисля че може да се говори за вид патология..

/познвам такива хора, които иначе са нормални/

Апоро, страхът от смъртта и/или от преминаването отвъд, от края света/ не се приема за  ненормален в псиохологията/психиатриятра, за такъв се приема патологичния страх! 

В тази логика на връзки и мисли би могло да излезне че каноничното християнството е механизъм за справяме с патологичния страх (патологииите) на определени индивиди

ПС

Сакрални може да и сънищата - при мен са обикновено са такива, Хората и близките с които контактувам и взаимодействам в сънищата си не са от физическия свят, и не са физически същества, макар и да уподобяват физическите ( в действителност най-чссто това са починалите ми майка, и татко , лели, или близки който са далече от мен. или несъщсвуващи личности създени някъде в съзнанието ми). Такива са  и нещата и случаите които виждам и преживявам на сън

Например - морето в сънищата си го виждам (изглежда) и чувствам по много по различни наичини от колкото в действителността..

 

Редактирано Януари 10, 2019 от nik1

[*abi*]

Преди 8 часа, nik1 said:

Добре, но това поставя  и един  много серизоен въпрос - въпроса за границите и нормалното на тази необходимост.

Ако сакралното се поява само в даден момент или контекст- ОК 

Но ако даден човек не може да си престави живота си без Бог (като универсален компаньон, или като закрилник, спасител, или преводач към отвъдното)  - вече мисля че може да се говори за вид патология.. 

Започваме от това, че не мога да се сетя за културолог определил религиозността като "патология". Съмнително е, защото не е от компетентността на културолозите да се изказват дали дадено мисловно състояние е патологично. Ако знаете за такъв - моля, цитирайте.

Направете си труда да почетете цитираната книга. В края на карищата ще изведете, че и профанното се обръща в сакрално, при липса на друг тип сакралност. Липсата на сакралното води и до цинизъм. Примерно случаят от тези дни, в които се кометрираше празнуването на Йорданов ден. Докато за едни групи хора това е сакрален акт, за други той бе посрещнат с цинизъм или бяха издигнати като сакрални други ценности. Да намираме едни ценности за по-рационални от други е само въпрос на гледна точка. Всичко, което се издига до култ, до висша ценност в даден момент може да премине границата на профанното и да навлезе в мисловния процес като сакрално.

Тоест, човек да не може да си представи живота си без Бог не е патологично състояние! Не е заболяване в медицинския смисъл на думата. Единствено при случаите на обсебване можем да говорим за патологични причини, но те са свързани с други причини, които не играят роля при хората с умерен рел. светоглед - прим. иконата е сакрална, но се съзнава/отчита рационално, че е произведение на изкуството, рисунка (правят ясно разделение между сакрално и профанно - прочетете текста, който цитирах, обяснено е). Нито схващането, че елементи от Природата имат битие може да се нарече патология. Рел. чувство е породено от дадени мисловни модели. Същото чувство се проявява при други мисловни модели, но се нарича с други имена, за да се различава от какво е породено. Примерно един учен може да изпадне във възторг, преклонение и др. когато му се разкриват сложните природни механизми. Осмислянето ще е различно, а милиони други хора, няма да се трогнат по никакъв начин от сложността на една клетка. Същият учен няма да изпита рел. чувство от разкриването на духовността през божествената концепция.

Преди 8 часа, nik1 said:

В тази логика на връзки и мисли би могло да излезне че каноничното християнството е механизъм за справяме с патологичния страх (патологииите) на определени индивиди

Сам на някои индивиди в този аспект. Тези, които не изпитват прекомерен страх от смъртта, но изпитват рел. чувство се насочват към други вдъхновяващи ги аспекти на философията развивана от християнството - ценности, морал и т.н. 1:1 с рационално мислещи, за тези ценности и има съвпад на уважението и стремежа към тях. Знаете, че Буда не е бог, но ценностите са еднакви. Прим. аз изпитвам рел. чувство, но не се страхувам от смъртта до степен да разчитам на рай. За това тези обещания от страна на божественото не са от приоритет за мен и никой не би могъл да ме "зариби" към дадена рел. с-ма, обещавайки ми вечен живот. Много повече ме вълнува морално-етичното и то приживе. За това градиралите с-ми са привлекателни за големи маси хора - всеки намира по нещо за себе си, което го изразява като личност.

Преди 8 часа, nik1 said:

Сакрални може да и сънищата - при мен са обикновено са такива, Хората и близките с които контактувам и взаимодействам в сънищата си не са от физическия свят, и не са физически същества, макар и да уподобяват физическите ( в действителност най-чссто това са починалите ми майка, и татко , лели, или близки който са далече от мен. или несъщсвуващи личности създени някъде в съзнанието ми). Такива са  и нещата и случаите които виждам и преживявам на сън

Например - морето в сънищата си го виждам (изглежда) и чувствам по много по различни наичини от колкото в действителността..

Може би Юнг е подходящ за Вас. Предполагам, че тези образи имат някакво дълбоко, както казвате "сакрално" значение за Вас и се предполага, че се разкрива нещо за личността Ви чрез подобни сънища. (не го взимайте за чиста монета, може би Инкоректус би ви казал повече по тези въпроси, аз все още нямам задълбочена подготовка)

В тази връзка: Знаете, че има 10 сакрални заповеди. Едната е да се почитат родителите (майка и баща - архетипни образи) . Ако имате възможност да прочетете и Дюркем, ще разберете още повече за сакралността на душите на мъртвите. Сега направете връзките - душите на мъртвите са сакрални от древни времена (ритуалът на погребението е сакрален), в по-късен етап има документирана сакрална заповед за почитането на родителите приживе - забелязвате ли превенцията в псих. аспект? Почитаме най-съкровеното приживе, като и след смъртта неговата сакралност не е засегната. Сметките са чисти, живите и мъртвите са помирени и преди, но и след окончателната раздяла (ритуалите за мъртвите) - така се живее с много по-спокойна психика. Човекът е в мир със съвестта си, когато изпитва уважение и го засвидетелства - имаме нужда да засвидетелстваме тези си чувства, като го правим дори след смъртта и държим "жива" връзката.

Религиите/рел.мислене изглеждат елементарни, само когато са сведени до нивото на елементарните/незадълбочените съждения и разбира се непознаване на детайлите. Проследяването на връзките обаче показва, че това са мисловни модели с много дълбок, изконен смисъл. Породен от вековни набдлюнеия и опит, проби и грешки, вкл. и доказвани ментални състояния (тук ще се върна назад в темата, оспорвайки, че няма "проверимост"). Още повече в света на хората (разберете, че това не е светът на маймуната) където паметта е и на външни носители - все по-трудно се забравя, оставяме следа, след следа за миналото. Не изграждаме ли "светло" минало - оставаме обременени, живеем с "нечиста съвест" (грехът в рел. смисъл е такава обремененост). Последното ни натоварва и прави битието ни сложно и често тревожно. Маймуните нямат такъв "дълготраен" проблем.

[*abi*]

On 8.01.2019 г. at 20:06, scaner said:

Не мисля че към една религиозна система може да се прикачи качестото "проверимост".

Не съм съгласна с Вас. Вижте и последното ми мнение към ник1.

Проверимост има - не е добре да се краде, последствията са проверими. Не е добре да се убива - също проверимо. Включително и металните състояния изпитвани след "прегрешение" и резултатите от "прегрешенията" са проверими. При мир е добре, при битка е зле - няма нужда състоянието да се препроверява и ревизира.Те съвпадат при толкова много хора, че се приемат за "правило".

Натрупаният опит и проби-грешките дават универсалност на общите стремежи и потребности - те са проверими. Малкото изключения от такива стремежи и потребности, са отклонение от статистиката. Вие ще изберете само действащата институция ако е налична такава, която да Ви защити. Рел. човек ще избере рационално и тази институция щом тя съществува (някога е бил шаманът и племенните вождове), но ще разчита и на божеството защото не винаги действащата институция се справя задоволително за всеки с проблемите (ирационално). Двойно подсигуряване

Примитивният човек отива на лов, за да се нахрани, но разчита и на божеството да улесни процеса в намирането на храна. Един "рационален" древен ще разчита само на лова. В това отношение двойствеността не е пречка, защото и двете страни ще ловуват.

Ако се променят потребностите и се натрупват нови - системата се ревизира и/или допълва.

Вие имате предвид, че не може да се провери дали позитивните и негативните резултати са от божествена намеса или не. Така е. Но ако Ви прави впечатление и за това е измислено друго универсално решение с времето - божеството не се показва, не знаем намеренията му и субективно се преценява помогнало или наказало е то. От там и чисто рационалното поведение на религиозните - в края на краищата дали ще се справим зависи първо от нас.

[nik1]

Преди 57 минути, *abi* said:

Започваме от това, че не мога да се сетя за културолог определил религиозността като "патология". Съмнително е, защото не е от компетентността на културолозите да се изказват дали дадено мисловно състояние е патологично. Ако знаете за такъв - моля, цитирайте.

Аlvassareiro (За форума остава анонимен, но той е културолог и социлогичен антрополог по образование, и по форумни интереси и теми)  , Грегъри Пол (монографията "Религиозност и социална патология"), оригинално заглавие Gregory Paul. The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions // Evolutionary Psychology. 2009. V. 7(3).

преводът може да се види тук, или в съответната тема във форума

http://denitoblog.blogspot.com/2009/12/blog-post.html
 

Цитирай

 

Маймуните нямат такъв "дълготраен" проблем.

 

 

 

Маймуните вероятно не, но никой не знае със сигурност как е при делфините,  или дори слоновете

Факти, които вероятно много хора не знаят, или игнорират от висотата на пиедистала на Хомо Сапиенс):

1) Някои от видовете делфини имат по сложен и по развит хардуер (процесор и памет) от Хомо Сапиесн - имат повече мозъчни неврони

https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_животных_по_количеству_нейронов

 

2) със сигурност имат и по-сложен и по-развит интерерфейс

https://ru.wikipedia.org/wiki/Язык_дельфинов

И никои не знае как е устроен софтуера им,   логично е да се очаква че не е по-прост (да кажем съпоставим по сложност е) от този на Хомо Сапенс

Както и да е

 

Редактирано Януари 10, 2019 от nik1

[*abi*]

Just now, nik1 said:

Аlvassareiro (За форума остава анонимен, но той е културолог и социлогичен антрополог по образование, и по форумни интереси и теми)  , Грегъри Пол (монографията "Религиозност и социална патология"), оригинално заглавие Gregory Paul. The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions // Evolutionary Psychology. 2009. V. 7(3).

преводът може да се види тук, или в съответната тема във форума

Благодаря! Ще ми е интересно да се запозная. Всяко становище е добре дошло.

Преди 1 минута, nik1 said:

И никои не знае как е устроен софтуера им,   логично е да се окава е не е по-прост (да кажем съпоставим по сложност е) от този на Хомо Сапенс

Възможно е. Но нямат дълготрайна памет, развит по сложност език и т.н. Нито са в толкова разнообразна среда като нас. Взихитително е, но със сигурност не е достатъчно. Много от условията липсват. Ние сме на друг еволюционен етап. (Не казвам, че е по-добър, не съм антропоцентрик).

[nik1]

Преди 17 минути, *abi* said:

Благодаря! Ще ми е интересно да се запозная. Всяко становище е добре дошло.

Възможно е. Но нямат дълготрайна памет, развит по сложност език и т.н. Нито са в толкова разнообразна среда като нас. Взихитително е, но със сигурност не е достатъчно. Много от условията липсват. Ние сме на друг еволюционен етап. (Не казвам, че е по-добър, не съм антропоцентрик).

е хайде сега, делфините имат много по-сложен език от нашия, пише го ясно..Дълтрайна памет имат всички бозайници

ПС

Факти: В ежедневието изполване 100-150-200 думи , всичко "над" тях друго е от натрупаната (от пластовете) култура и знания

 

Редактирано Януари 10, 2019 от nik1

[vvarbanov]

1 hour ago, nik1 said:

В тази логика на връзки и мисли би могло да излезне че каноничното християнството е механизъм за справяме с патологичния страх (патологииите) на определени индивиди

Да! Има изследвания по въпроса.Религията в някои случаи може да послужи като терапия за справяне с тия патологии.

Според мен религията е система от психологични похвати.За доброто и възприемане е необходим стрес, страх, тревожност и депресия.Тия емоции блокират в различна степен критичното мислене.И индивидите които са емоционално неустойчиви възприемат религията по лесно.Животът е постоянно съпроводен от стрес.Който в някои периоди се усилва.Това увеличаване на стреса може да се предизвика и изкуствено. 

 Страхът от неизвестното и смъртта прави индивидите възприемчиви за религията.Забелязал съм че с възрастта и наближаването на смъртта бабите масово стават религиозни .Увличат се и започват по стриктно да съблюдават църковните предписания и ритуали. Но църквата не разчита само на естествения страх от неизвестността и смъртта, тя провокира тревожност.

Основната цел на религиозната доктрина е да предизвика страх,вина и омраза.Чрез отключването и ескалирането на тия емоции се провокират и усилват психологичните разстройства.Това става като църквата определя моралните стойности и задава критериите за добро и зло.Човешката същност обаче е такава, че изпитва желание да ги нарушава.Например да пожелава жената на ближния си, да съгрешава, да краде, пие, яде прекомерно, да  бъде алчен, да не работи(леност), и т. н. Значи всеки има желание понякога да нарушава божиите заповеди.Вярващите изпитват вина,когато ги нарушават, но хубавото е че бог им прощава.Това е още една причина да го обичат.Страхотен психологически номер.Хем изпитваш удоволствието от греха, хем ти го опрощават.До тук църквата кара вярващите да изпитват страх, вина и благодарност към бог.Животът на вярващия не е скучен и безсмислен, той трябва да се бори с пороците и греховете. Човек не е сам в жестокия свят и вечната борба на доброто със злото,  господ е на негова страна, разбира го и му помага.

Хората обичат да живеят в група, за сплотяването обаче е необходимо чувството на омраза към общ, силен враг.Такъв е дявола.Той е удобен и с това, че може да му се припише вината за всички грехове и престъпления които правим.Изкушава ни да съгрешаваме и ни отклонява от правия път.

Добър е бог, но и дявола не е лош!И от него има полза.

В тежки моменти религията препоръчва да се отправят молитви директно към бог.Това е удобно първо защото имаш пряка линия и второ прехвърляш решаването на проблемите на специалист.Който от своя страна е длъжен да вземе отношение защото и двамата сте от един отбор и той носи отговорност за тебе.Или религията е нещо като полица която сключваш с господ.Той е длъжен да ти помага 24 ч. в денонощието, заради което трябва да вярваш твърдо в него и да изпълняваш заповедите му.Ако се съмняваш макар и малко, полицата се анулира.

Не е за пренебрегване и възможността да попаднеш в рая.Църквата честно информира контрагентите си за условията на които трябва да отговаря индивида за да получи жителство в рая, трябва само да вярва и да дава по някой лев "за бог да прости".Според рекламата която му прави, там е леко скучно, но пак е по добре от нищо, да не говорим за конкурентния ад.

В крайна сметка хем те стресират и плашат, хем те успокояват и прощават.А най хубавото е че накрая ще попаднем в рая (да му мислят лошите).Така по лесно посрещаме несгодите и изпитанията които пак господ ни праща за да ни изпита и подготви.

Християнството е стройна система от психологически номера, където цикъла е затворен.Плашат те, сетне те успокояват, препоръчват ти да не вършиш грехове, които ти опрощават, и най важното накрая те очаква награда.

Тая система не е измислена от християнската църква.Тя се е оформила с годините според търсенето.Създадена е за да задоволи нуждите на хората.Те изпитват необходимост от тази психологическа система, за това тя успява да просъществува хиляди години, въпреки развитието на науката.

 Всеки има нужда от мерцедес и плазмен телевизор, но иска и някой да му каже, "ти си голям пич".

 

[*abi*]

Преди 38 минути, nik1 said:

е хайде сега, делфините имат много по сложен език от нашия, пише го ясно..Дълтрайна памет имат всички бозайници 

Къде го пише?

Дълготрайна памет в широк смисъл (поясних) не само в рамките на един живот и само в биологичен смисъл. Ние оставяме артефакти, паметници и външни носители за запазване на миналото. Не се самоубеждавайте в неверни теории - на съвсем друг етап сме ние. Имаме и физическата възможност да съхраняваме памет - да произведем външни носители.

Преди 52 минути, nik1 said:

Gregory Paul.

Казах Ви, че ми е странно подобно изследване да е правено от културолог Това разбира се не означава, че няма да бъде оценено и взето предвид от културолози.

https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_S._Paul

В статията http://denitoblog.blogspot.com/2009/12/blog-post.html става дума за социална патология.

Много добър рисърч! Благодарности на преводача.

[*abi*]

Преди 6 минути, vvarbanov said:

Страхът от неизвестното и смъртта прави индивидите възприемчиви за религията.Забелязал съм че с възрастта и наближаването на смъртта бабите масово стават религиозни .Увличат се и започват по стриктно да съблюдават църковните предписания и ритуали. Но църквата не разчита само на естествения страх от неизвестността и смъртта, тя провокира тревожност.

Не е само заради страха от смъртта. С възрастта моралната мотивация се увеличава. Натрупан е опит, правени са лични наблюдения и се стига до изводи за принципност в събитията. Която принципност най-често се изживява като сакрална/външна на личностите и неслучайна спрямо събитията. 

[vvarbanov]

Преди 13 минути, *abi* said:

Не е само заради страха от смъртта.

Нали съм написал, че не е само страхът от смъртта.

 

Преди 13 минути, *abi* said:

С възрастта моралната мотивация се увеличава. Натрупан е опит, правени са лични наблюдения и се стига до изводи за принципност в събитията. Която принципност най-често се изживява като сакрална/външна на личностите и неслучайна спрямо събитията. 

  Как ли не, опит, принципност и лични наблюдения.По скоро страх от наближаващата смърт, простотия, невежество и загуба на критично мислене.Че нали най често  алоджиите лъжат пенсионерите и те хвърлят парите от балкона.Защото лесно се стресират и губят логика.

Те пенсионерите масово поумняват и не поглеждат вече жената на ближния си. Щом почнат да куцат с бастуна, пропиват се от съзнание и не крадат според божията заповед чували с дини.

Редактирано Януари 10, 2019 от vvarbanov

[*abi*]

Преди 3 минути, vvarbanov said:

Как ли не, опит, принципност и лични наблюдения.По скоро страх от наближаващата смърт, простотия, невежество и загуба на критично мислене.

Те пенсионерите масово поумняват и не поглеждат вече жената на ближния си. Щом почнат да куцат с бастуна, пропиват се от съзнание и не крадат според божията заповед чували с дини.

Има изследвания в областта на гериатричната психиатрия.

 

[vvarbanov]

Преди 6 минути, *abi* said:

Има изследвания в областта на гериатричната психиатрия.

Ами прочети ги тогава.

[nik1]

1 hour ago, *abi* said:

Ние оставяме артефакти, паметници и външни носители за запазване на миналото.

Това е култура, а не дълготрайна памет!

Цитирай

Не се самоубеждавайте в неверни теории - на съвсем друг етап сме ние. Имаме и физическата възможност да съхраняваме памет - да произведем външни носители. 

Имаме най-развитата култура от всички бозайници, и това е факт.

Това разбира се не значи че другите бозайници нямат култура (четете ако желаете, не сте малка), и точно делфиновите развиват такава!

 

 

1 hour ago, *abi* said:

Къде го пише? 

В литературата, в статитята на руски - вярно че не е обяснено добре

Освен символите (писъци и свистения) езикът им съдържа и изображения!

Редактирано Януари 10, 2019 от nik1

[*abi*]

Преди 36 минути, vvarbanov said:

Ами прочети ги тогава.

Ами прочети ги и ти и ще си бъбрим по въпросите за старците.

[*abi*]

Преди 47 минути, nik1 said:

Това е култура, а не дълготрайна памет!

Еволюция на материалните носители на информация:

journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=1896&type=.pdf

 

Но ще се поправя за "дълготрайна", зад а не става двусмислие с вторичната памет в мед.смисъл - нека говорим по-скоро за колективна памет и субективна памет, защото всеки си пази носители от различен тип и спрямо тях интерпретира миналото. Ако Ви е по-удобно наричаме я запазена информация и сме съвсем коректни.

[*abi*]

Преди 32 минути, nik1 said:

Имаме най-развитата култура от всички бозайници, и това е факт.

Това разбира се не значи че другите бозайници нямат култура (четете ако желаете, не сте малка), и точно делфиновите развиват такава!

Не казвате къде пише ясно, че езикът на Делфините е по-сложен!? от нашия.

Да видяхте, че отричам делфините да имат развита култура? (на общуване)

Къде да чета за повече от това, което така или иначе вече е пределно известно (няма кой знае какъв изненадващ напредък в този тип изследвания)? Не давате значими линкове или цитати. Нито мога да разбера зад каква теза заставате, имаща връзка с темата, която основно се обсъжда тук.

Ми хубаво - делфините имат език, вкл. се обръщат на "име" (един вид маймуни също има подобно развута комуникация). Е и?

Преди 32 минути, nik1 said:

В литературата, в статитята на руски - вярно че не е обяснено добре

Освен символите (писъци и свистения) езикът им съдържа и изображения!

При дадения вид маймуни езикът им съдържа посоките горе-долу. Други използват "оръдия на труда". Горила може да бъде обучена да си пече гъби и да си пали и гаси огън...

Каква е връзката с темата обсъждана тук? Какво доказваме с това, че делфини и маймуни комуникират.

Ако имаха някой религиозен тотем, разбирам...

[nik1]

Преди 46 минути, *abi* said:

Не казвате къде пише ясно, че езикът на Делфините е по-сложен!? от нашия.

.
 

първо: Казвам го ясно пак. Езикът е на делфините е по-сложен от нашия - освен  символи (съдържащи се в писъците и свистенията)  - хей Мери тука има риба, (както беше казал един от изследователите), включва и отразените образи на предмети и обекти.

второ: Не ми търси литература (макар в статитията да има препратки, които ако имахте интерес можехте да прегледате по подробно), а и лично аз не виждам смисъл в тази дускусия (дебат или спор)

апропо: Ето една препратка

http://www.delphinidae.ru/publ/my_ne_odinoki_otkrytie_delfinego_jazyka/5-1-0-447

 

Цитирай

 

Да видяхте, че отричам делфините да имат развита култура? (на общуване)

 

 

 

Не на общуване, а култура по дефиниция

косатките са делфинови

https://www.smithsonianmag.com/science-nature/understanding-orca-culture-12494696/

https://www.google.com/search?q=killer+whale+culture&client=firefox-b&ei=WRs3XM3HLqaprgS59qXwCw&start=10&sa=N&ved=0ahUKEwiN2Nno_eLfAhWmlIsKHTl7Cb4Q8tMDCJkB&biw=1280&bih=877

 

Цитирай

Каква е връзката с темата обсъждана тук?

Ето каква е връзката

вие пишете

Цитирай

Маймуните нямат такъв "дълготраен" проблем

и аз ви отговарям следното

 

Преди 2 часа, nik1 said:

Маймуните вероятно не, но никой не знае със сигурност как е при делфините,  или дори слоновете

Факти, които вероятно много хора не знаят, или игнорират от висотата на пиедистала на Хомо Сапиенс):

1) Някои от видовете делфини имат по сложен и по развит хардуер (процесор и памет) от Хомо Сапиесн - имат повече мозъчни неврони

https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_животных_по_количеству_нейронов

 

2) със сигурност имат и по-сложен и по-развит интерерфейс

https://ru.wikipedia.org/wiki/Язык_дельфинов

И никои не знае как е устроен софтуера им,   логично е да се очаква че не е по-прост (да кажем съпоставим по сложност е) от този на Хомо Сапенс

Както и да е

 

Казвам ясно пак - според мен никои не знае какво сънуват или мислят делфините...

 

Редактирано Януари 10, 2019 от nik1

[*abi*]

Преди 47 минути, nik1 said:

включва и отразените образи на предмети и обекти. 

Не мога да преценя за техническа сложност ли става въпрос?

Също така не мога да преценя какво се разбира под този вид комуникация - как се комуникира между два индивида с "отразени образи и предмети".

Ако обясните - ще ми е интересно.

***

Очевидно не сме се разбрали за "дълготрайния проблем". Ние пазим данни от хилядолетия. Маймуните не - към момента не разполагат със знанието и способностите да го направят. Ние сме на съвсем друг еволюционен етап.

Преди 51 минути, nik1 said:

Казвам ясно пак - според мен никои не знае какво сънуват или мислят делфините...

При всички положения е на по-различен ев. етап. Как да го кажа...надали имат "философия".

***

За изследването към, което дадохте линк http://denitoblog.blogspot.com/2009/12/blog-post.html

Да се надяваме, че след като сте го пуснали, аз го цитирам вече два пъти - ще се прочете и от участници, които не са го чели. Много е интересно и засяга една важна подробност:

"Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме ррелигиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно. "

и

" Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинството хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност. "

Както си и мислех - психол. необходимост, но варираща. Това изяснява много за философията в религиите.

А това дава яснота за форумните ни участия:

" Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). "

[scaner]

 

Преди 7 часа, *abi* said:

" Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). "

Християнството, една религия създадена от мъже и прокарвана от мъже - това твърдение я осъжда на изчезване. Може би някакъв шанс или отсрочка ще доведе факта, че истинските мъже са все по-малко Но за това все пак трябва да се модернизира доста...

[*abi*]

Преди 21 минути, scaner said:

Християнството, една религия създадена от мъже и прокарвана от мъже - това твърдение я осъжда на изчезване. Може би някакъв шанс или отсрочка ще доведе факта, че истинските мъже са все по-малко Но за това все пак трябва да се модернизира доста...

Няма да е зле да прочетете края на рисърча от линка.

Нищо не е сигурно при променливи в параметрите. които знаем колко са крехки!

ПС. Всички култове и рел. са приоритетни на мъжете (изключенията са малко и нямат такова влияние в мащаб), че и други сериозни драми на първо четене ми се привиждат като ваши приоритети... . Може би точно вашият (мн.ч) пол трябва да се замисля по-отговорно по проблемите, които създава "създаденото от вас". А ние дамите, така да се каже: "ще следваме кротко добрия ви пример". Само не излизайте с номера, че зад всеки успял мъж стои една ...умна...жена!

[Б. Киров]

On 9.01.2019 г. at 15:29, atheism said:

 

Вярата от религията - да, защото са различни, но религията от църквата, по-скоро не...

Религиите са изградени върху безусловна вяра. Арнолд Тойнби дефинира големите монотеистични религии като "пашкул" на цивилизациите и в исторически план големите цивилизации каквито ги знаем днес са израствали около ядрото на някоя от тези религии - християнска, мюсюлманска, будистка, конфуцианска, юдейска. В този смисъл, според мен, религията и културата имат общ корен.

Църквите като обществени организации не се градят върху безусловна вяра, а изискват като институции такава, обличайки институционалната си власт в йерархия от догми. В това виждам основната разлика между религия и църква.