Религиозните умозаключения на Стивън Хокинг

[Guest]

...apparently God loves mad men,has created so much...

[Малоум 2]

Преди 21 часа, SAlexandrov said:

Но там, където науката се оказва неспособна да отговори, на помощ могат да дойдат философите… и дори теолозите. Защото въпроси като „могат ли да съществуват природни закони без законодател?“ са с философска насоченост. А пък споровете относно това дали Вселената е имала начало или не ни доближават до най-основния спор във философията – кое е първичното, материята или разумът. Дълго време се приемаше, че материята е тази, която е първична, докато разумът е вторичен. Просто в днешно време се завръщат тези философи, които смятат обратното – че разумът е този, който е първичен.

За мен истинският проблем не е в това дали философията успява да се справя със съвременните открития на науката и дали влиза в крак с тях. А в това защо някои хора се притесняват от факта, че някои философи може и да не са материалисти. Сякаш е голям проблем някой от тях да каже, че има разумни основания да вярваме в Бог.

Основнията въпрос на философията е: "Кое е първичното: материята или съзнанието?" А не разумът. Разумът се формира от надстройката - съставяне на мироглед и в него е заложено: вяра-невяра. Съзнанието дава възможност да се "осъзнаем" ... в кво да се вярва!

Науката не успява да отговори на ... 101 въпроса най-малко... И кво от това...(поне ни е "дала" комп да се надцакваме) Вярата в науката си я има. Вярата на вярващите в Бог - също, без вярващите да си задават въпроси. Но нелицеприятно е: дето се вменява настойчиво - вярата в религиите - те от отдавна са се превърнали в "модел" търговски дружества... Плащаш - съпричастен си в идеологията!

И наистина (по Хокинг) - философията се е оказала длъжник на науката. Не става въпрос за наука "всичко да е доказано", щото самата наука е Разбрала - не може!:  Природата с нейните закони го е забранила, доколкото сме чада на природата, еволюционно пръкнали се. Философските закони са звучали като постулати, щото не е била разкрита тяхната същност, в смисъл: "Защо съществуват?", което е "хляб" и за креационисти. Също и за: "Защо съществуват физически закони?" - отговорът изисква същност!!!, структуриране на материята и полетата в това което "виждаме", и ... в науката има множество хипотези, които дават обяснения, въпреки че пряко не могат да бъдат проверявани - не поради технически причини, а поради забраната в "природата на човек".(напр. хипотезите за началото на Вселената, за тъмните : материя и енергията й и др.)

Вече принципно е отговорено на основния философски въпрос - първична е материята. Съзнанието е продукт на високоорганизираната материя. "Виждаме" света посредством съзнанието, щото е продукт, формиран от материални взаимодействия. Голяма част от взаимодействията не виждаме, осъзнаваме ги и посредством разум знаем - не можем да ги измерваме и да управляваме, но знаем (разум) за причинно - следствените им връзки (закони), които довеждат до видими повторяеми явления и промени-изменения в обекти. Фантасмагориите в съзнанието са преди разума (исторически). Това прави възможно творчеството и до ден днешен. Първо в главата, не съвсем съзнавано, спонтанно (и случайно може да е) се ражда хипотетичното-абстрактен образ и после, идеята е да се "вкара в разумното", поне докъдето е постигнато в познанието.

Философи, които "се връщат" в поп-мироглед - не знаят достатъчно за постиженията на физиката (или имат други цели). Няма "разумни основания" за вяра в Бог, а обосновани - несъзнавани страхове, плод на фантасмагориите които ни подсказва съзнанието. Вярването - не е проблем. Религиозността е проблем.

...

Редактирано Октомври 19, 2018 от Малоум 2

[ramus]

On 22.10.2018 г. at 23:54, Втори след княза said:

термин от дискусията е "начало"

то възниква от две основни предварителни нагласи -

1. че интуитивно мисленето се нуждае от "времева линия" сред която да позиционира отраженията и да ситуира по този начин субекта. От това произхожда и понятието ВРЕМЕ.

Времевата линия поражда идеята за схемата "причина-следствие". От ежедневният живот това се прехвърля и в мисленето и това поражда същият модел и схема в отражението и възникването в представността, дори и при повишаване на абстрактността продължава да се основават на същата линейно-последователна схема, защото тя е най-близо до интуитивният и бърз начин на ситуиране. А и именно това се появява най-напред и евентуално става основа за по-нататъшно развитие...

2. поради разпространението на модела в зората на мислителите, както и това - че все пак това има своята валидация и спомага за обясненията и описанията на начално ниво, в търсене на неизвестното се ползва представата на връзката "причина-следствие" и обратната й корелация - по следствието, може да се извежда причината, с по-голяма вероятност.  Това довежда то "обратната серия в схемата: следствия - после причини: и все някъде е нужно да се постанови "НАЧАЛО".

Човешкото психично отражение именно с последователния си линеен принцип е започнал своето ментално развитие. Съвсем естествено е, той да продължава да е единствено възможен за огромна група хора. Съвсем друг е въпроса че при прилагането му в аналогии възникват и някои критични парадокси - засегнати във вашият коментар. От друга страна - задаването на такива въпроси малко смущава възприелите модела като единствен, пък - и им върши работа и им придава усещането че си обясняват, че е :валидиран" и с това - сигурен... 

Нека се има предвид нещо важно - когато се критикува избран от основната маса в колектив парадигма, всеки опит да се разгледа критично и да се откриват в нея парадокси довежда до дисонанси сред ползвателите и участниците в парадигмалната конвенция. Няма как те да не реагират защитно на това, защото за тях това не е просто някаква си незначителност, а са основали на нея основни за себе си устои.

Въпросът е сложен, макар и очевиден, защото всеки изследовател има елементи на такъв опит. Обикновено в социален план, парадигмите се променят само и единствено когато на мястото на компрометираната от парадокси парадигма, се полага задължително нова такава, с решени версии на парадоксите, макар в себе си да съдържа други парадокси... Но хората отвътре продължаваме да носим своите атавизми и силно се нуждаем от задължителните си опори на които основаваме усещането си за принадлежност и ситуиране - чрез идента си.

Нещо подобно на маймунката която винаги й е нужен клон - дори и когато вече се чупи под напора на времето... тя бърза с другата ръка да се хване за друг клон, но винаги е нужно да виси на клон. Не е нужно сама да решава за 'клона' - колективно се договарят и решават кога да пуснат с едната ръка и в коя посока и кой клон да хванат с "другата". Същата аналогия може да се направи и с "патеричките" - винаги да има... винаги. Това съпътства цялата история на ХОМО досега и няма изгледи за изменение в "обозримо бъдеще".

От тук възниква и една основна за мен идея - какво би станало ако някой остави напълно каквито и да било форми на "обяснение" на живота, света и себе си... Ама - всички типове, форми, вариации, на всички нива... възможно ли е това - какво и какъв би бил идента, особено след като завареното положение е съвсем ясно... На какво би се основавал такъв субект, какво би се променило в неговото отражение, дори възприятие, мислене, вътрешните системи от ценности и мотивации - оттам - поведението му...

Редактирано Октомври 23, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

което да заинтересува хората. . 

Според мен - това е малко крайно обобщение. Кои точно "хора"?

Защото както се вижда - някои хора ги интересува философията...   Особено когато е нужно да се подпрат на нея, в полза на личната си или групова приказка или сантименти... Все пак - цял живот са я учили и възпроизвеждали.

Редактирано Октомври 25, 2018 от ramus

[makebulgar]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Чак мъртва, не. По- скоро философията е изгубила пътя и така да се каже, е в неизвестност. Хокинг дава сигнал, че от нея нямаме вести.

Проблема е в това, че обектите на философията са поети и изучени от други науки. И колкто по-добре изучаваме обектите толкова по-малка нужда има от философията. И в крайна сметка може да изчезне като ненужна. Всички могат да мислят и расъждават, но с нарастването на броя на публикуваните научни книги намалява нуждата от нови анализи и мислене. 

 

[Incorrectus]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Философията е започнала съществуването си като философстване за света изобщо и е била всенаука. Днес се занимава с частни за себе си проблеми, но докато за другите науки си има частни проблеми от света, то философията не гледа навън, а в пъпа си. Няма съществени достижения, които да са от полза за практиката на човека.

А кой създаде човешките общества, по чии трудове? Кой измисли идеите за правата на човека например, за свободната човешка воля и за неприкосновената частна собственост? Кой измисли основните свободи, та и вие от това празно философско пъпоумие днес да се възползвате като пишете врели-некипели из форумите.

Философията ще съществува вечно, докато има мислещи хора, но ще съществува като история на философията, не по друг начин.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Incorrectus said:

Философията ще съществува вечно, докато има мислещи хора, но ще съществува като история на философията, не по друг начин.

Не зная защо са се заблудили хората, че науката може "да мине" без философията. Цялата СТО на Айнщайн - се гради на философски разсъждения, за пространството и за времето, и обединяването им в пространство-време, и е чисто философски акт на мислене, който и до ден днешен не се разбира от всички. Когато ТГВ математически достига до "цялата" материя, съсредоточена в една единствена точка (сингулярност), само началата на философията разказват, че това е невъзможно... (не важат откритите закони за това което е в ЧД, а в началото ГВ прилича на такова, има и такива хипотези) И по-късно Пенроуз, и др. достигат до възможността ентропийно начално разпределение и посредством флуктуации в/от Поле - да се изградят наблюдаваните днес обекти. Тоест - философията (с извинение, ползването й) дава допълнителни възможности за мислене по Фундаментални въпроси.

Въобще - може ли да се обоснове движение по инерция, без философия, където е направено обобщението  за "всичко се движи по инерция", докато не го "бутнем-дръпнем". Ами законът за отрицание на отрицанието - показващ посоката, пътя на развитие на човечеството... Ами законът за количествените натрупвания, водещи до качествени изменения..., който обосновава разнообразието от качества (свойства) на обектите. Неразбирането на основните философски закони прави невъзможна правилната преценка на трудовете от учени. Къде е "лъжата" и къде "истината". Философията е обобщила - има само Конкретна истина. Но - всеобща истина също има!.. Вкарана е в природните закони.

Как пък на учените не им е дошло на акъла, че "няма философия" и ... са тръгнали да правят Единна Теория на Полето (Айнщайн, струнна хипотеза и др.)- тоест,  да изведат Общи принципи на които да се "кланя" материята... (дори без да я "гледаме" и "слушаме") Или пък, да си измислят хипотези с най-малко "начални условия", от комбинациите на които да се пръква всичко дето е наоколо. Едно от най-сполучливите ОБОБЩЕНИЯ в механиката (наука, част от физиката) е ДЕЙСТВИЕТО - ползва се изцяло, за всички научни проблеми. А философията още обобщава: изважда "за ползване": Закон за минималното действие! Философски е въпросът: Защо съществува закон за минималното действие? И понеже само разумът си позволява да го нарушава (локално, уж според възможностите си?), то философски - разумът се обрича да загине (няма здрав разум?!!) Има повсеместна обратна връзка не само при взаимодействия (там е доказана ОВ), а и при въздействия. Природата, като цяло, посредством въздействия (полева форма на материя), се стреми да запази неподвижност или "минимално действие"  (покой  или неразличимо от покой: праволинейно равномерно движение!), защото най-финото "начало", от което сме се пръкнали, е недостижимо за "задвижване от разума". И ... добре, че е така, значи!

...

Редактирано Октомври 25, 2018 от Малоум 2

[ramus]

мислителството не е философия, колеги. Мисленето и съжденията, откривателството, извеждането - не са сами по себе си философия. Тя е само част от тях. Минало е времето всичко да се нарича 'философия'.. И то - отдавна е минало. Явно за едни времето минава, защото минаваме с него. За други - те живеят в 'от-миналото' и за тях не възниква екзистенциалния въпрос - всъщност кога съм живял.

Колега МАЛОУМ, защо са тия патетични и доста разбъркани тиради - сякаш сте се устремили към някаква амбразура от която стреля картечница, за да "запазите философията". Какво значение има за вас - дали съжденията на Айнщайн били по същество "философски". А какво ли значение би имало за Алберт? Той вероятно би се шокирал ако някой му съобщеше че всъщност е бил "философ" 

Преди 27 минути, Малоум 2 said:

И понеже само разумът си позволява да го нарушава (локално, уж според възможностите си?), то философски - разумът се обрича да загине (няма здрав разум?!!)

Доста поетично, бих казал. От едната страна - разум, някакъв си. От друга - някаква философия. Брей!!!  Описали сте го като един вселенски "конфликт" - по Вапцаровски. Горкият губещ "разум"... самообрекъл се да загине...  

Интересно ми е - вие, специално, възможно ли ви е да зачетете това цитирано изречение и да опитате да преразкажете какво точно сте извели с него? Вярно - поезията, метафорите... смислите, емотиконите в края... И все пак - темата не е за литература и поезия, а и вие - не сте написали стихотворение... И не сте поет.

 

Редактирано Октомври 25, 2018 от ramus

[Gravity]

Включвам се със закъснение, но бях зает и не можех да пиша. Искам да коментирам някой неща.

On 18.10.2018 г. at 18:56, SAlexandrov said:

Други негови изказвания обаче не могат да бъдат отминати с лека ръка. През 2011 година, докато изнасяше лекция по време на конференция на Гугъл в Хартфордшър, той оповести философията за мъртва дисциплина. „Философията не е влязла в крак с модерните разработки в науката. Най-вече физиката“, отсече той. Това е прекалено крайно изказване, дори за учен от неговия калибър. За да обявиш една цяла академична дисциплина за отживелица и да зачеркнеш мнозина, които се занимават с нея, трябва да имаш много сериозни основания и да можеш да се аргументираш с категорични факти, а не да я обвиняваш, че не следва тенденциите на точните науки. Още повече че такива обвинения лесно могат да бъдат оборени, както ще покажа по-късно.

Лецията може да се намери и да се види контекста. Така както автора го е написал е подвеждащо. Това което Хокинг казва е, че философията като метод за познание и намиране на отговори на някои въпроси е неподходяща. Не, че философията като предмет е за буклука, а че не е добра за някои неща. И посочва конкретни примери. Ако човек иска да разбира структурата и свойставата на материата трябва да се правята експерименти и наблюдения, само с философия няма да се стигне далеч.

[Gravity]

On 18.10.2018 г. at 18:56, SAlexandrov said:

Да се върнем на аргумента „калам“, за който споменах по-горе. Той е изключително прост за формулиране: „1. Всичко, което започва, има причина да започне. 2. Вселената е започнала да съществува. СЛЕДОВАТЕЛНО: 3. Вселената има причина за своето съществуване“. Е, аз имам добра новина за всички вас: Вселената наистина е започнала да съществува. Съгласно преобладаващия и общоприет космологичен модел, наречен Голям взрив, нашата Вселена има начало.

Това е изключително слаб аргумент.

Относно добрата новина, би ли посочил надежден научен изтучник (не научно-популярен), в който да е изказано точно това твърдение, че вселената има начало.

Трябва да се помни, че стандартния космологичен модел е базиран на калсическа/неквантова теория за гравитацията, и има ограничена област на точност. Когато се намери теорията за квантова гравитация, някои неща относно ранната вселена ще бъдат ревизирани. Каква би била тогава позицията на вярващия? Ще каже ли, да не бях прав, и ще престане ли да бъде вярваш?

И защо извода е, че след като има причина за нещо (дори и това да е цялата вселена), то това е Бог?

[Шпага]

On ‎18‎.‎11‎.‎2018‎ г. at 12:23, Gravity said:

Трябва да се помни, че стандартния космологичен модел е базиран на калсическа/неквантова теория за гравитацията, и има ограничена област на точност. Когато се намери теорията за квантова гравитация, някои неща относно ранната вселена ще бъдат ревизирани.

Здравей, Гравити!

Във връзка с казаното от теб, преди време потърсих нещо по-ново за квантовата гравитация. Намерих интересен материал, но работата ми попречи да го прочета веднага. А после изгубих "следите" му. Линкът се затри някъде, не помня и заглавието на материала Това, което ме беше заинтригувало, се отнасяше до твърдението, че Вселената всъщност не е имала начало, като за един от аргументите се споменаваха "квантовите силови линии"... ако не греша.

Ето защо въпросът ми не само към теб, но и към всеки, който желае да се включи, е:

Съществува ли изобщо такова понятие "квантови силови линии"? И ако отговорът е "да"... е, тогава ще му мисля накъде да кривна

[Малоум 2]

Само предполагам, че информацията е свързана с хипотезата в която се счита, че Космосът по "силови линии" прилича на "линиите"  от/на човешката невронна мрежа:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Неврон

Става популярно след развиване на струнната теория - възможно е "големи и дебели тръби" като струни, да съществуват и като геодезични в пространството, по които се пренася информация "целенасочено" и пресичането им е свързано със сили - затова "силови" линии. Това е по-скоро "математическа" интерпретация, за информационно обхващане на вселенските работи, в един общ "организъм"... Нещо като наличие на  вселенски разум. Окултно е.

...

[Gravity]

Преди 3 часа, Шпага said:

Съществува ли изобщо такова понятие "квантови силови линии"? И ако отговорът е "да"... е, тогава ще му мисля накъде да кривна

Аз не съм го срещал, трябва някой друг да каже. Ако е превод, може такава терминология да са избрали за нещо друго. Ако е популярно изложение, може да е само образно казано.

[Doris]

Няма  смисъл в словосъчетанието "квантови силови линии".

По темата - според мен най-забележителните разсъждения на Хокинг, свързани с дилемата има-няма Бог са тези по повод атропния принцип и нуждата от прибягване до хипотезата за Мултивселената за да покаже, че няма нужда от Бог за да се обясни света.

[Шпага]

Просветна ми в просъница Ставаше дума за квантови геодезични линии, или траектории на Бом.

Но все пак силовите линии според квантовата механика би трябвало да са обяснени по много по-различен начин от този в класическата физика.

Редактирано Декември 8, 2018 от Шпага

[Малоум 2]

Може би е това:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Golemiiat-vzriv-ne-se-e-sastoial-Kvantovo-uravnenie-prognozira-che-V_3161.html

...

[Шпага]

Преди 13 минути, Малоум 2 said:

Може би е това:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Golemiiat-vzriv-ne-se-e-sastoial-Kvantovo-uravnenie-prognozira-che-V_3161.html

...

Да Дори се оказа, че тук има и тема във връзка с тази статия. Как ли съм я пропуснала...

"No Big Bang?" By lila_va, 10, 2015 in Теоретична Физика 

[atheism]

"Атеистът смята, че ако няма доказателства за присъствието на богове, то няма защо да вярва в наличието на такива богове."

Ако авторът на материала беше учил философия, щеше да знае, че доказателствената сила пада върху онзи, който утвърждава, а не върху онзи, който отрича. Т.е. не, че атеистите смятат, че няма богове, защото религиозните не могат да го докажат, а атеистите изобщо не са длъжни да си правят труда да доказват каквото и да е във връзка с бог. Друг е въпросът, че повечето атеисти умеят да отстояват позициите си, независимо, че по законите на логиката доказателствената тежест не следва да пада върху тях.

Боговете са над 3000. А специално християнският си е направил труда да опише подробно къде живее. На небето в царството небесно, което се намира в облаците. Така пише в свещената божия диктовка библия. Който желае, винаги може да си купи самолетен билет и да пообиколи небето,за да потърси царството небесно, споменавано освен в библията и в цяла поредица християнски молитви, вкл. известната "Отче наш, който си на небето, да еди какво си". Под земята пък е Адът. Но се опасявам, че Земята също е добре изучена от към строеж и уви, Ад също не е намерен.

 

При над 3000 бога наистина няма нито едно разумно доказателство от нито един вярващ за съществуването на нито един от тези богове. Под доказателство не се разбира: "Една комшийка видя" или "Пророкът/ученикът/жрецът/подставеното лице в човешки образ така каза/написа", нито "Привидя ми се ей сега преди малко, но не може да се повтори никога повече същото и за други хора".

 

Що се отнася до Ст. Хокинг, той е бил с доста страшно заболяване, невродегенеративно. То и до сега е нелечимо, но лекарствата са се развили с времето и именно те, а не някакво чудо, са причината за по-дългия живот на известния учен. Атеизмът има раздел Пародийна религиозност. Айнщайн е бил сред възползващите се от тази пародийна религиозност, като е вярвал в Бог, но не какъв да е, а този на Спиноза. Допускам, че Хокинг се е присъединил към пародийната религиозност от един момент насетне.

Относно това в качеството му на думи на Хокинг:

"Философията не е влязла в крак с модерните разработки в науката. Най-вече физиката"

 

Не виждам Хокинг да е казал нещо, което да заслужава цялото това словоизлияние, следващо нататък в материала. Нито е казал, че философията ще се изхвърли от употреба, нито че е незначителна, нито каквото и да е, че да има нужда от последвалите разсъждения. Явно е решил, че философията има нужда от навлизане на нови идеи в нея, от доразвиване. В това няма нищо лошо. Няма наука, която да е спряла да се развива. По-скоро материалът е зле прикрита ненавист към всичко, което Хокинг е успял да постигне като учен. Поне според мен. Звучи ми като лична нападка към Хокинг, а не като сериозен анализ. 

 

Редактирано Декември 28, 2018 от atheism

[*abi*]

Преди 1 час, atheism said:

На небето в царството небесно, което се намира в облаците. Така пише в свещената божия диктовка библия. Който желае, винаги може да си купи самолетен билет и да пообиколи небето,за да потърси царството небесно, споменавано освен в библията и в цяла поредица християнски молитви, вкл. известната "Отче наш, който си на небето, да еди какво си". Под земята пък е Адът. Но се опасявам, че Земята също е добре изучена от към строеж и уви, Ад също не е намерен.

Дали?

Проф. Джим Ал-Халили разработва следното приложение:

https://www.surrey.ac.uk/mediacentre/press/2018/surrey’s-professor-jim-al-khalili-creates-“time-warper”-smartphone-app-bbc

http://www.jimal-khalili.com/blogs/2017/7/20/gravity-and-me-my-bbc4-doc-and-the-problem-with-the-app

Резултатите показват нещо много интересно - Гравитационният процес може да е стремеж към "по-бавно стареене". Най-бавно стареем на морското равнище. Или простичко казано: всичко се стреми към ниското, защото там времето тече най-бавно. Изключението разбира се е в Космоса. Например ако преживеем 100 г. на Международната космическа станция ще сме със секунда по-млади от съвременниците ни. При други условия в Космоса ще останем значително по-млади - тепърва се изследват възможностите. И пред теоретичната физика отново и отново се изправя въпросите за връзката между Времето и Гравитацията. Като все по-новите открития показват, че тепърва ще получим още по-интересни отговори за природните закони.

Разгледано през рел. концепция за Вечен живот - погребаното тяло не намира вечен живот. То остава на Земята, при Гравитацията, която определено не гарантира безсмъртие. И под нивото на морското равнище. Ентропията в гравитационни условия е неумолима. Но Душата!? отправила се към "небесата" в дадени условия би била едва ли не безсмъртна. А имаме истории за възнесли се тялом!? (пророк Илия - грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. )

Малко по-детайлно - тялото остава на Земята (ад) и се дават 40 дни за възнесение на душата (в нашата рел. космология). Ако душата не се възнесе, не ѝ се даде "вечен живот", тя остава в ада/метафора на смъртта. В Индия просто изгарят телата. Други рел. обичаи ги поддържат "живи", но духът остава свободен и се е "рее из цялата Вселена". Шантаво, но в аналогия на гравит. процес - стреми се да живее вечно/да не остарее ** да не умре.

Вратичка за рел. "глупости", защото не веднъж се е оказвало, че в митовете на древните племена се разкриват съвсем реални събития. Предавани във времето на поколенията чрез инфантилни истории, танци и ритуали. Та идеята за разделяне на дух и тяло може би си има някакъв странен резон ...

Не, че пледирам за вярване в "извънземни", но само подчертавам, как времето ме научи да не изключвам никакви възможности като "абсурдни" и да не подценяваме човешката митология. Защото когато чух за приложението и прочетох за резултатите - първата аналогия бе "я виж ти! приликите с идеята за Вечния  живот трябва ли да се изключват?".

Повече за резултатите от приложението тук:

https://www.youtube.com/watch?v=6qGucb958rI /Целият филм/

https://www.youtube.com/watch?v=2_p2ELD7npw /и тук повече подробности/

За това малко предпазливост. Може да се окаже, че онези древни "глупаци" са "мислили в правилната посока".

 

 

[*abi*]

On 18.11.2018 г. at 12:23, Gravity said:

И защо извода е, че след като има причина за нещо (дори и това да е цялата вселена), то това е Бог?

Защото Бог е абстрактно понятие, което се изменя със времето и се нагажда смислово и образно към него.

"Бог" като съдържание и смисъл може да се измени, но не и като "сътворяваща функция". В края на краищата самата причина стига да отговаря на критериите би била обожествена и осмислена. Достатъчно е да е обяснима причинно-следствено. Понеже ние не можем да живеем без "смисъл". Единични бройки от нас, може би. Масово, в общото цяло - не. В някакъв свой странен аспект "смисълът" ни прави разумен вид.

[*abi*]

On 8.12.2018 г. at 10:28, Шпага said:

"No Big Bang?"

" Али и съавторът му Сурья Дас (Saurya Das) от Университета Летбридж в Алберта, Канада са показали в доклад, публикуван в списание Physics Letters B , че сингулярността на Големия взрив може да бъде разрешена чрез техния нов модел, в който Вселената няма начало и няма край. "

Че той и Бог е описван "без начало и край" ... Като се има предвид, че в даден момент доказахме и материалност, нали взаимодейства...Накрая ще се окаже Бог=Вселената.

Впрочем тези от Ню-ейдж точно това твърдят. Вселената това, Вселената онова...Вселенски закони...От известно време все повече срещам Бог/заменено с Вселена.

А като се вземе предвид, че Разумът е атрибут на Вселената (съществува в нея) в някакъв смисъл Вселената е разумна Само не знам къде ще му се види "края" с това разширяване...безкрайно? 

Това за гъдел.

[Малоум 2]

1 hour ago, *abi* said:

Проф. Джим Ал-Халили разработва следното приложение:

https://www.surrey.ac.uk/mediacentre/press/2018/surrey’s-professor-jim-al-khalili-creates-“time-warper”-smartphone-app-bbc

http://www.jimal-khalili.com/blogs/2017/7/20/gravity-and-me-my-bbc4-doc-and-the-problem-with-the-app

Резултатите показват нещо много интересно - Гравитационният процес може да е стремеж към "по-бавно стареене". Най-бавно стареем на морското равнище. Или простичко казано: всичко се стреми към ниското, защото там времето тече най-бавно. Изключението разбира се е в Космоса. Например ако преживеем 100 г. на Международната космическа станция ще сме със секунда по-млади от съвременниците ни. При други условия в Космоса ще останем значително по-млади - тепърва се изследват възможностите. И пред теоретичната физика отново и отново се изправя въпросите за връзката между Времето и Гравитацията. Като все по-новите открития показват, че тепърва ще получим още по-интересни отговори за природните закони.

Не, че професорът греши, ами ако го напише "както го знае" - няма да е интересен и няма да има много читатели (ползватели, зрители)

"Под земята" - гравитацията намалява към центъра й по линеен закон. Значи - теглото - принципно, намалява. Ама теглото е Сила. Където има "сила" има ускорение и СТО не работи коректно. Всички "наблюдения" на професора са ... като Трети наблюдател. В зависимост от местоположението - различни физични резултати ще има от тези, които имат Неподвижно фиксираните към телата. СТО - има събития. Точкови. Ако ги превърнем (отнесем) към Процеси - вече няма пространство-време за трети наблюдател, а има отделно пространство и отделно време. Времеви интервал... от събитие до друго събитие... Иначе ... нямаше да има време за мислене, дори за съществуване в пространството, примерно.  И въобще - не са знаели какво е "маса", ама са я мислели като свързана със "сила от гравитация"

Преди време бях със сигнатура (заимствано от Агоп Мелконян): 

"Земята е кръгла и всичко е трап!" (страхотна философия, според мен)

А силата от гравитация е нищожна (неизмерима от човеци - тя е 10^(47) пъти по-малка от електрическата сила на привличане). Докато не се пръкнат човеци на Земя с огромно количество вещество - почти "уравновесено състояние по ЕМП". Така - теглото са предписали на гравитационно привличаща сила - това добре, но защо и на "масата"?.. И естествено, че гравитацията няма общо с времето - интервали, в които се осъществяват процеси... А, ние сме Сума от процеси!.. Установено:

http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Chovechestvoto-e-dostignalo-maksimuma-na-vazmozhnostite-na-svoia-biolo_100076.html

Весело на празниците!

...

[*abi*]

В случая идеята бешее за Ада и Рая, които са еквиваленти на смърт и вечен живот. За това всички аналогии водещи към "Рая" (нещо се случва там горе) са позволени - гравитационни, ротационни, фантасмагорични... А каква "сума" от процеси би довела до там (ако не вечен, то поне троен) ...един Господ знае...за сега. Но определено се стараем, нали?

Весели и на теб Малоум2! :)

[Gravity]

Преди 3 часа, *abi* said:

Защото Бог е абстрактно понятие, което се изменя със времето и се нагажда смислово и образно към него.

"Бог" като съдържание и смисъл може да се измени, но не и като "сътворяваща функция". В края на краищата самата причина стига да отговаря на критериите би била обожествена и осмислена. Достатъчно е да е обяснима причинно-следствено. Понеже ние не можем да живеем без "смисъл". Единични бройки от нас, може би. Масово, в общото цяло - не. В някакъв свой странен аспект "смисълът" ни прави разумен вид.

Въпросът е от къде следва че тази прочина е Бог? Слънцето изгрява всяка сутрин от изток. Трябва да има някаква прочина за това, но никой не казва, че е Бог, поне никой в днешно време. Защо за вселената причината е Бог? Ако утре науката даде отоговор на този въпрос, тогава какво? Ще спрете ли да вярвата?

п.п. Другото беше, че според стандартния космологичен модел, няма прървоначнално събитие, за което да се търси причнина. Каквото и събитие да вземеш, има предхождащи го събития.
 

[*abi*]

Преди 6 часа, Gravity said:

Въпросът е от къде следва че тази прочина е Бог? Слънцето изгрява всяка сутрин от изток. Трябва да има някаква прочина за това, но никой не казва, че е Бог, поне никой в днешно време. Защо за вселената причината е Бог? Ако утре науката даде отоговор на този въпрос, тогава какво? Ще спрете ли да вярвата?

п.п. Другото беше, че според стандартния космологичен модел, няма прървоначнално събитие, за което да се търси причнина. Каквото и събитие да вземеш, има предхождащи го събития.

Отговорът съм го дала по-рано към Шпага.

Както казах Бог е абстрактно понятие, което се изменя смислово. Самата Вселена може да е еквивалент на Бог. И без начало и край се вписва в понятността за Бог, който също е описван като предвечен, времето не му влияе (не му пука за времето), бил е и ще бъде...На такова нещо нито начало му трябва, нито край :) Така, че винаги ще се намери в какво да се вярва, това не е проблем.

Проблем ще има ако се загуби смисълът пред цялата тази Отговорност.