Японската интервенция в Сибир – амбиции и реалности

[Skubi]

Преди 8 часа, Amazonski said:

Американците, практически до Пърл Харбър, всячески се опитват да избегнат войната. Стига се до наивизъм във външната им политика. Дори при нападението над Френски Индокитай, кокто уж е “червената линия” не е спрян всичкият петрол към Япония. Цялата им дипломация е компромиси спрямо Япония.

Аз не знам защо това е толкова антиинтуитивно, дори за непредубедени наблюдатели. САЩ нямат никакъв интерес от война в Пасифика, или от война изобщо. Имат нужда от спокойствие и пазари. През 41-ва за САЩ, дори Западна и Северна Европа са нещо като 3-тия свят. Някакви гета без хладилници, автомобили, летни кина, медицинска апаратура и истинска средна класа. Защо да ходят да умират за войните на зулусите? 

Не е така. Американосите още от 1920 година почват да стистак мъдцките на японците във въпроса със суровини. Този план го казават https://en.wikipedia.org/wiki/McCollum_memo и в 1995 година го публикували. Nimitz например затова отказва първото си назначаването му за главнокомандуващ на флотата в Тихият океан, защото е знаел, че при едно нападение началникът веднага ще бъде оволнен...Освен товаа развиването на флотата се датира от 1934-Vinson–Trammell, 1938-флота заакон, 1940-Two Ocean Navy Act. В следствие на които в 1941 декември с пълен капацитет са под строеж тези кораби които после водят до победата на сащ. Япония фактически им помага да бракуват старият чогун негоден вече за война в 20 век....https://index.hu/techtud/2020/12/08/tenyek_es_tevhitek_a_pearl_harbor_elleni_tamadasrol./

 

[nik1]

Преди 9 часа, Amazonski said:

Разрушителите много се подценяват през ВСВ от любителите на военна история. Те и чак до 45-та са по-скоро малки фрегати, като водоизместване и като бойна стойност. Та е лесно да се подценяват тези корабчета с около 1800 тона водоизместване. Обаче 41-ва САЩ и Великобритания имат всеки по 350 от тези корабчета (за сравнение Германия има 17). Япония за цялата война има 300. Просто един от многото “малки” детайли, които изграждат цялостната картинка на войната в Пасифика и  Атлантика.

Точно

Naval Legends: USS Kidd (12  Battle Stars)

https://en.wikipedia.org/wiki/USS_Kidd_(DD-661)

 

 

Редактирано Юни 2, 2021 от nik1

[Kujiro]

С риск да преобърнем темата към войната в Тихия океан все пак ще направя 1-2 коментара.

Освен японската слабост по отношение на ресурси, количество/качество на военното оборудване няма как да не се отбележи и липсата на адекватна за времето концептуалност по отношение на воденето на война. Това е незаобиколим фактор. Японските представи и мислене за воденето и печеленето на войната през 1941 г срещу САЩ и другите по-слаби противници в лицето на Великобритания и Нидерландия са остарели, неадекватни и залагат силно на предположения. Общо взето те смятат да водят война и да спечелят с манталитет от 19 в. Без да се разпростирам ще нахвърлям само някои най-фрапиращи за мен а може би и за вас примери.

Японския флот главно залага на стратегия с бойни надморски сили и в частност тежки крайцери ВЪПРЕКИ, че в междувоенния период и след това японците създават и развиват самолетоносачи и палубна авиация. Абсурдът е че те осъзнават явно преимуществото на самолетоносача, но не осъзнават, че той трябва да се защитава чрез подводници и разрушители и да се снабдява с конвои. Така може да се обезпечи широкият му обхват, както и този на самолетите, които носи. Вместо това се залага само на надводни морски сили - тежки крайцери. Те са по-бавни и по-уязвими от въздушно и подводно нападение.

Войната им преподава болезнен урок и се ускорява преработката на крайцери в самолетоносачи. Примерно Шинано, е препроектиран в самолетоносач, но е бил предвиден като трети от кораб от типа линеен кораб като Ямато и Мусаши. Съдбата на Шинано ? Потопен от американска подводница.

Доктрина на защита на островите в океана при вражеско нападение: "При десант на врага, армията трябва да го посрещне още на брега и да го унищожи." Идеята е че японския боен дух и смелост без съмнение ще надделеят и ще обърнат в бяг американските сили. Може и да е било възможно, само че американските линейни кораби блокират японските островчета и ги бомбардират. Пример - защитата на Иво Джима. Гарнизона строи окопи по плажа, но генерал Курибаяши заповядва разумно да се защитава вътрешността на острова чрез окопи, тунели и укрепления. Офицерите настояват, че това е в разрез с доктрината и намекват, че подобни действия ще понижат бойния дух и дори че ще има бунт. Резултат - въпреки тежкото положение със снабдяването и особено с вода за пиене (една бутилка на ден), Курибаяши е принуден да остави част от гарнизона на плажа. Можете да се досетите за съдбата му след обстрела на американската корабна артилерия.

Основните очаквания за развоя на войната след Пърл Харбър (когато японския щаб е наясно, че американските самолетоносачи не са в базата е най-общо казано такъв: Унищожават се линейните кораби, нанася се сериозен психологически удар и САЩ се изтеглят, подписват мир и тн. фантастики. Големите разстояния от континентален САЩ до Япония и Хаваите, Гуам и Филипините ще свършат останалото. Да, ама не ... Това не е Цушима. Кой се обявява против това Исороку Ямамото, Курибаяши и други. Защо не са по-активни в противопоставянето си ? Поради психологията на японските военни и начина по който те гледат на себе си и на своите висши командири + неяснотата около това дали императорът настоява или не настоява, но някой му е казал. Както по въпросът с камикадзетата, когато висш военен те помоли да вършиш глупости не може да се откаже по няколко прични: първо чрез изборът му, той ти оказва чест защото е видял в теб потенциал да извършиш глупостта и да си достатъчно надежден да се опиташ да я свършиш старателно, второ ако висш военен те помоли, това е като заповед, към която е добавено лично отношение. Трудно е за обяснение, но приемете го на доверие. Водещият момент е изборът на висшестоящият, който пада върху теб и отказ или рационализиране на мотива за глупостта са извън всякакъв контекст. По-добре да умреш изпълнявайки някакъв криворазбран дълг, отколкото да оспорваш старшинството. И за семейството ти ще е по-добре, и за твоята памет.

Последно, но не по фрапантност. Когато Рузвелт умира, щабът и офицерите едва ли не празнуват края на войната. "Радио Токио обявява очаквано примирие, защото Америка е останала без водач. Това говори много за закостенелите разбирания на щаба относно с кого воюват. Историята показва, че смъртта не Рузвелт не води до победа, води до Труман и едни други събития ...

[kirasirrav]

По последния пост на Куджиро и някои по-горни - общо взето за всички участници във ВСВ, нещата са се оказали малко изненадващи - като концепциите и начините на воюване развитието на бойната техника и много дрруги.

Във всяка от основните воюващи държави е имало войнолюбци (да ги наречем ), и пацифисти, общо взето са предвиждани и планове за нападения и за отбрана, но все пак реалностите са се оказали доста по-различни от предвижданията.

Съгласно тези предвиждания, изграждането на Армията, ВВС и ВМС на всяка държава започнати веднага след ПСВ, са се водили от някакви концепции за голяма бъдеща война и не биха могли да се извършват от днес за утре. С особена сила това се отнася за флотовете - развитието и стротелството им в между-военния период отразява по-горните изводи.

Относно есминците - да се има предвид следното - ескадрените миноносци са по-големите, те са един от основните бойни класове и по своите бойни възможности се доближават до леките крайцери, другите са тежки крайцери, линейните/бойни крайцери и линейните/бойни кораби (в англ. литература вм. крайцери се използва кръстосвачи и думата ,,бойни" вж. по-горе ). Ескортните  миноносци са по-малки, и заедно със други миноносци, фрегати, корвети и др. по-малки кораби ескортират подпомагат и обслужват големите. Да не забравяме и самолетоносачите (леки, тежки и ескортни ), както и подводниците. Специално за последните - японските са отстъпвали доста на всички други, с изкл. може би само на италиянските, особено към края на войната, така че както приблизително мога да цитирам японски офицери - атаката на подводница срещу американски кораб си е било равносилно на най-обикновено самоубийство, и е можело само да демонстрира храбростта на екипажа пред смъртта.

[Amazonski]

Първо, леките крайцери през ВСВ са около 10 000 тона обикновено със 150 мм главен калибър. Японските са и по-големи. Нямат нищо общо с разрушителите, дори по-големите, от които огромната маса е под 2000 тона. 

Второ, проблема на японците с подводниците е японската доктрина а не железарията. Те използват подводници основно за нападение над бойни кораби с предвидим резултат. Американците използват подводниците си срещу японските комуникации и  практически унищожават търговският им флот. 

Извинявам се за отклонението.

Редактирано Юни 2, 2021 от Amazonski

[kirasirrav]

Японските подводници са били с лоши показатели, шумни и много зле откъм радиото във всякакъв смисъл. Американските надводни кораби и особено самолети са ги откривали и в лошо време, както и нощем, и са ги поразявали преди японците да разберат. Отделно, противолодъчната и конвойната с-ма при японците, е била много слаба и изостанала от реалността. Подводниците на Щатите, дори и не използвани като основни във морската война, и с не най-добрите военно-технически показатели, в един момент наистина се оказват много ефективни, дори при единични и не особено мащабни акции.

В крайна сметка, превъзходството в авиацията и радиото, както и концепцията за начина на водене на война в Тихоокеанския регион, се оказват решаващи.