Голямото "промиване" 2018-та, и резултатите му

[nik1]

Зависимите от пари и управление медии и нискоерудираната и според мен мързелива (а не толкова конформистка) журналистическа гилдия, заедно с социалните медии  и форуми спомогнаха за най-голямото промиване   на мозъци в България, за цялата и история.

Докато тоталитарния режим беше чувстван като недемократичен- българите бяха скептични към официотзите му, макар и да не се бориха активно срещу режима, /Това е обикновения човешки конформизъм- повечето хора в къщи говорихме срещу режима и управниците , но в същото време не правехме нищо../

Днес, обаче когато имаме свобода на словото и имаме демократични медии  и преса, чрез тези медии бяхме убедени (и сме убеждавани от екрана на компютъра или телевизора) че неща като полова идентичност, сексуална ориентация са всъщност заговори на някаква група изповядваща идеология наречена джендеризъм, които заговори целят едва ли не разстроят България, опасни са България.... Това послание стигна и до по-голямата  част от членовете на КС, то се преразказва  в мотивите към решението по делото за конституоционността на "Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени"

За съжаление - когато политиците твърдят това по медиите, и дори в БНТ, и никои от водещите не иска повече информация, или не опонира че например:

- всъщност в България никоя идеология не може да  се обяви за единствена съгласно Конституцията ни (забележка), ,

Забележка: ако приемем че джендърната идеология проповядва че полът, или сексуалтна принадлежност и ориентация може да да различен от физиологичия, то е идеология и прововядването на обратното , двуполовата идеология също е идеология (моя забележка - тя е антинаучна и невярна)

- че интерсексуалността и трансексуалността са въпроси от биологията, медицината и псиохология, и като  преднатално и билогически определени интерсексуалните и трансексуалните не могат да бъдат определяни като "опасни" или "излишни", защото по Конституция всички се раждаме равни

Кулуминацията на всичко това се вижда в мотивите към решението на КС по делото за  констуционността на "Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени"

Мотивите на 8-те членове показват една много ниска обща и правна култура, която допълнително е промита с посланията от медиите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6983990

------

За незапознатите - биoлогичния пол не е само бинарен (физиологичен), той се опредлеля от комбинациите хромозоми, хормони и физология,
Т.е. биологичните полове са: хромозмен, хормален и физиологичен, При интерджендърните състояния- тези  три биологични пола не действат в "една посока" (т.е те не са само мъжки. или само женски)

/Всъщност говорим за малък процент от хората/

Ако говорим за трансджендърните състояния- става дума за комбинация от гени, хормони и мозъчна химия(и влияния на средата) , Половата дисфория е обявена за болест ,  т.е чувствотото на трансджендърните хора че са в чужда кожа с обявено за болест от СЗО

 

Как стои въпросът с насилието и дискриминациятга срещу тях-нормално е, в бинарните общества,  те са най-честите жертви на насилие (от близките си- най-често) и на дискриминацията

/около 42 процента от трансджендърните в САЩ са опитвали самоубийство/

 

 

Съвета на Европа логично е приел да включи транджендърните жени в Конвенцията и тя да се прилага към всички жени, без дискриминациони ограничения на база полова идентичност

 

Нашият Конституционен съд казва обаче следното накратко и перефразирано

-различната "половата идентичност" е опасна ,може да съдаде опасности, и тъй  като бракът е между мъж и жена - то  половата идентичност не може да остане или да бъде (както е Конвенцията) белег за недискриминация..

Решението има тълкувателен характер- то най-вероятно банира всякаква възможност  половата идентичност някога да стане белег за недискриминация в нашето право..

 

ПС

И още нещо относно това решение:

Приемането на брачната институция като източник на конституционни права , при вече написана Конституция, е откровен идиото-дебилизъм и поредното покушение срещу Конституцията../Утре мога да бъдат извадени от закона и неженените/неомъжените, неангацираните, ангажираните без брак, разведните, овдовелите и други/

Тези хора, 8-те човека,  веднага трябва да бъдат изведени от КС и върнати там където им е мястото- при треторазрядните адвокати., Тук са опасни за Републиката
 

 

 

 

 

Редактирано Октомври 22, 2018 от nik1

[nik1]

Конституция на Република България

"Чл. 11. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна."

8-те човека от Конституциониият съд се изплюха на Конституцията , като утвърдиха бинарната идеология (тя е антинаучна) за държавна

"Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона"

8-те човека от Конституциониият съд се изплюха на транс/интер- джендърните хора, и съответно на Конституцията , като обявиха "половата идентичност" не може да бъде белег за недискриминация, в часност,  и най общо - да приства в законите ни като формулировка..

Най-просто илюстрирано - утре всеки работодател, или наемодател може да изгони или отакже да наеме трансджендърни служители или наематели, позовайки се на различната им полова идентичност, И да спечели ,. ако делото отиде до съда...

---------------------------------------

И едно изречние от мотивите, което покaзва, че  8-те човека не познават и вътрешното право и съдебна практика....Човек да се чуди да се смее или да плаче 

Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол.

Някои изобщо от тях знае ли, че полът в България може да сменя по съдебен  ред? И че промяната на пола е "легализирана" т .е въведена в много от законите и правилниците, касещи пола? Чели ли са решението на ВКС от май 2017-та?

https://www.challengingthelaw.com/sr/reshenie-16-30-05-2017-promyana-na-pola/

А това от януари:

http://defakto.bg/2017/01/06/вкс-промяна-на-пола-операцията-не-е-за/

 

 

Редактирано Октомври 22, 2018 от nik1

[nik1]

В тази публикация авторът е проявил чуство за хумор , Моя вметка: 8-те съдии са 4 мъже и 4 -те жени

https://clubz.bg/71148-konstitucionnite_sydii_da_ne_sa_vi_bili

 

Притесних се за осем от конституционните ни съдии. Още преди две седмици, когато в социалните мрежи изникна фалшиво съобщение, че Конституционният съд (КС) е подкрепил Истанбулската конвенция. Авторът изброяваше имената на съдиите и призоваваше за физическа саморазправа, нещо в стил "да пребием педерасите".

Днес излезе решението на съда за Истанбулската конвенция, според което мнозинството от съдии я приемат за противоконституционна. Като прочетох мотивите, реших, че някой наистина е вкарал "винкело" в употребата срещу най-важните ни юристи.

Официално: Истанбулската конвенция е противоконституционна

Като за начало мнозинството подробно обяснява, че в Истанбулската конвенция се разделят като две различни понятия полът като биологичен факт и полът като социален конструкт.

След това отбелязват обаче, че представите "социален пол" в документа "търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран."

И още:

"В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани."

Значи хем Конвенцията разделя социалния пол от биологичния, хем всъщност ги смесва? Кое от двете е? И как точно концепцията за социален пол може да измести тази за биологичен, като в Конвенцията се прави ясно разделение между двете? Между другото, объркани и двусмислени изказвания са типичен симптом за мозъчно сътресение.

По-нататък съдиите се аргументират и с тезата на "патриотите" - че чрез документа ще се налага вкарване на трети пол:

"Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията."

Подобно нещо в Конвенцията няма - във въпросния член просто се казва, че е недопустима дискриминация на основата на пол, социален пол, раса, цвят на кожата и т.н. 

Друг симптом от удари по главата с тежък предмет е и временната амнезия:

"Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол", пишат конституционните съдии.

По време на бурното шоу около Истанбулската конвенция стана ясно, че повечето българи не знаят, че смяната на пола в България е напълно законна и призната от съда. Има детайлна процедура и мотивирано решение на Върховния административен съд по темата, според което някои хора се раждат с един биологичен пол, но психологическото им състояние и нагласи не съвпадат с него. Българският съд е приел, че те имат правото да вземат медикаменти и да се подложат на операция, както и да сменят гражданския си пол, сиреч какво пише в личната им карта.

Депутатите и транссексуалните

Фактът, че осем конституционни съдии са забравили това, е крайно притеснителен. Тъй като те би трябвало да са подбрани сред най-опитните юристи в България, следва, че амнезията им е причинена от нещо друго.

"Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“"

Да преведем - ако целта на един документ е да се бори с насилие, специфично насочено към един от двата биологични пола, напълно ненужно е да се дефинират понятия като "пол" в него…

"Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак."

 

Синодът: Да се молим срещу приемането на Истанбулската конвенция

 

Както установихме от горния пример, Конституцията не дефинира биологичен пол - човек, получил правото да си смени гражданския пол, става легално от противоположния пол на този, с който се е родил. Например започнал живота си като мъж човек може да си смени пола и да встъпи в брак с друг мъж, тъй като легално вече е жена. 

"Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент."

Прочетете това изречение още веднъж. После още няколко пъти. Според конституционните съдии приемането на съществуването на социална роля на пола може да направи така, че хората да не правят разлика между мъж и жена. Макар че дали някой е мъж или жена според тях се определя само и единствено биологично.

Разбира се, като говорим за Истанбулската конвенция, няма как да не вкараме и малко "традиционни ценности". Не в прав текст.

"В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното."

Значи първо полът в Конституцията се определяше само от биологията, сега се оказва, че има и елемент на социална конструкция. Противоречащите си твърдения са типични за жертвите на побой и пост-травматичен стрес, така че това е разбираемо.

Не е разбираема обаче тезата, която изхожда от горните думи - че понятието "жена" върви задължително в комплект с "майка", т.е. ако една жена не е майка, значи не е съвсем жена. Текстът визира чл. 47, ал. 2 от Конституцията, който предвижда специална закрила за "жената майка". Което като израз предполага, че има и жени, които не са майки. Но спокойно - и това има обяснение. Сътресението води често и до замъгляване на зрението, а вече установихме, че съдиите страдат от амнезия. Значи е напълно възможно да са забравили въпросния член, а после и да не са могли да го прочетат, за да си го припомнят.

Всички тези симптоми говорят за скорошна тежка мозъчно-черепна травма. Много е притеснително, ако някой е бил конституционните съдии и то за да повлияе на решение на една от най-важните институции в страната. Редно е съдиите да съобщят за подобен инцидент на силите на реда и да потърсят медицинска помощ - мозъчните сътресения са особено опасни, ако не се вземат скорошни мерки.

Редактирано Октомври 22, 2018 от nik1

[nik1]

Общо четирима конституционни съдии от 12-членния състав на Конституционния съд (КС) в петък гласуваха против решението на мнозинството, което обяви Истанбулската конвенция (Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и противодействие на насилието над жените и домашното насилие) за противоречаща на конституцията. Румен Ненков и Георги Ангелов са двама от тези четирима съдии, които подписаха общо особено мнение, другите двама - Константин Пенчев и Филип Димитров, се мотивираха поотделно. "Капитал" предлага части от особеното мнение на Ненков и Ангелов, което не просто дава становище по проблема, но и прави анализ на решението на мнозинството в юридически и политически контекст.

Юридическото понятие "пол" не може да има друго съдържание освен социално.

 

В мотивите на постановеното решение преднамерено се ползва чуждоезична терминология, за да се насочи вниманието към достъпни предимно на английски език публикации, отразяващи политиката на Съвета на Европа по мерките, насочени срещу дискриминацията в случаите на нестандартна сексуална ориентация и биологично обусловена полова неопределеност, както и така наречената "джендър идеология" във връзка с поддържаната от отделни нейни представители идея за полово самоопределение (т.е. самоидентифициране) на отделния индивид. По този начин вместо проверката за конституционност да се съсредоточи върху истинското съдържание на Конвенцията, на читателя се внушава, че международният договор има и някакво друго, съзнателно прикрито съдържание и дълбоко законспирирани цели, които са извън принципно обявената от него задача за противопоставяне на насилието над намиращи се в състояние на повишен риск обществени групи. Според нас обаче съображения, които са основани на политика и идеология, надхвърлят предмета на дължимия по настоящето дело правен анализ. Смущаващ е фактът, че Конституционният съд встъпва в неподходящата за неговото положение роля на политически и идеологически съдник. Също така питаме дали от постановеното решение следва конституционна несъвместимост и съответна неизпълнимост по отношение на българската държава на определена категория актове на първата, най-масовата правозащитна междудържавна организация на демократична Европа.

Постановеното с гласовете на мнозинството съдии решение използва с явно негативна конотация израза "социален пол". Не приемаме такъв подход, основан на предварително внушена обществена нагласа, защото е несъвместим с основните принципи на правото. Юридическото понятие "пол" не може да има друго съдържание освен социално, защото самото право регулира единствено обществени (социални) отношения, но е безсилно пред природата. Това е валидно за всички случаи на придаване на правно значение на разграничението между човешките индивиди по пол, включително и когато основният фактор "биология" се свързва с общественото мнение, както конкретно е подходила Конвенцията, или с личностната самооценка, към която международният договор няма никакво отношение.

Дори при най-добросъвестен прочит на мотивите на постановеното решение не може да бъде открита ясна и недвусмислена констатация, че определена разпоредба на Конвенцията е несъвместима с определен принцип или конкретно предписание на Конституцията на Република България. Има само едно изключение. Мнозинството съдии са приели, че чл. 4§3 на Конвенцията противоречи на принципа на правовата държава по следните причини: първо, защото при липсата на изрично определение на понятието "идентичност, основана на пола" (в мотивите цитатът освен на български език е допълнен с извадка от английския и френския текст) ще доведе до непреодолими трудности при прилагането на международния акт и, второ, защото налага на българската държава да създаде "...процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния...". Според нас и двете тези са необосновани. Понятието "пол" по смисъла и за нуждите на Конвенцията е дефинирано съвсем ясно и недвусмислено в нейния чл. 3, буква "в". То не само не съдържа отрицание на разделението на хората на мъже и жени, а напротив – изрично го признава. Без да отрича биологичната природа на човека, определението се основава на обществената оценка, макар и динамична във времето, за мъжки и женски роли, прояви, действия, поведения и пр. Става дума за една истина, за едно явление, което винаги е било характерен елемент и на българската народопсихология. От чл. 4§3 на Конвенцията не произтича никаква обвързаност за държавата нормативно да признае някакъв нов пол, различен от мъжкия и женския, а единствено задължението да противостои на различните форми на насилие над жените и домашното насилие, както и да сътрудничи с международната общност в това отношение.

С оглед на действителния смисъл и съдържание на клаузите на Конвенцията разсъжденията на мнозинството съдии, изградени върху нововъведеното от тях в българския език, досега непознато за нас понятие за "половата бинарност" като основа, върху която традиционно се изгражда човешкото общество, а във връзка с това и тезата им, че "...биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол...", са неотносими към конкретната проверка за конституционност. Повод за тревога е, че мотивите на Конституционния съд могат да се ползват като ръководни принципи и извън предмета на конкретното дело. Затова при липсата на конституционно определение изразяваме несъгласие с тясното и схоластичното разбиране за разделението на хората по пол като базирано единствено и само върху външно изразените първични и вторични полови белези. Както навсякъде по света, и у нас в България също се раждат хора с неопределена, неясно изразена биологична принадлежност, които не носят отговорност за това, което природата им е отредила. Във връзка с тази обективно съществуваща реалност актуални са въпросите дали такива хора подлежат на защита срещу дискриминация по полов признак, към кой от двата пола следва да бъдат причислени и кой да има решаващата дума за това. Проблематиката в това отношение е твърде сложна, за да може да бъде решена с две-три изолирани и твърде повърхностни констатации.

Във връзка с горното решението предизвиква у нас още въпроси, които надяваме се да останат реторични. Първо, дали мнозинството би се съгласило, че биологично обективно съществуващите индивиди с неопределени или смесени полови белези ("интерсексуални" – хермафродити, кастрати) за разлика от включените в статистически доминиращото мнозинство с ясно изразена сексуалност не разполагат със защита срещу дискриминация по признака "пол". Второ, дали същото се отнася и за лицата, чийто социален или психологически профил е различен от съответния профил на хората от мнозинството. Верните отговори на поставените въпроси не могат да бъдат достигнати, без да бъде съобразявана и най-обикновената човечност, наречена в Преамбюла на Конституцията със също привнесената в българския език дума "хуманизъм" като обозначение на една от най-висшите конституционни ценности.

Не можем да спестим и въпроса дали мнозинството би се отказало от заключението си за конституционна несъвместимост, ако в превода на български език беше използвана друга дума или израз вместо думата "пол", която се съдържа и в чл. 6, ал. 1 от Конституцията. Здравият разум трудно може да приеме, че решението на Конституционния съд, най-високопоставения блюстител на правата и законните интереси на гражданите, вместо върху непредубеден, обективен и точен анализ по същество на съдържанието на многостранния международен договор се е основало главно върху превода на един правен термин, установен на два чужди езика.

Общественият дебат по повод ратификацията на Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие се разви като нечестен, манипулативен политически проект за привличане на електорат на фона на показна защита на традиционния морал и националните традиции на българина. Отначало се поддържаше тезата, че Конвенцията е ненужна и излишна, после стана вредна и опасна, защото лансирала идеята за "трети пол". Дори беше предложен референдум, който без всякакво съмнение щеше да премине под знака на разисквания дали предварително обърканият гласоподавател е "за" или "против" хомосексуализма, еднополовите бракове, гей парадите и т.н. Сега всичко приключва с обявяването на конституционна несъвместимост, т.е. хората трябва да са спокойни за своето бъдеще. Според нас обаче това спокойствие може да се окаже измамно и преходно.

Решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за "чиста и свята република". Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума "gender", с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става, когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н.

* Със значителни съкращения

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2018/07/27/3288396_konstitucionniiat_sud_napravi_usluga_za_politicite_ot/

[nik1]

 

Решение № 16 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева

чл. 290 ГПК,

чл. 8 ЕКПЧ,

чл. 73 ЗГР, вр. с

чл. 45, ал. 1, т. 8 ЗГР,

чл. 19, ал. 1 ЗГР,

чл. 128 НК




Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., представлявана от адв. С. Б., против Решение № 1495/19.02.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 19580/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав, с което е потвърдено Решение № 185/20.11.2014 г. по гр. д. № 63324/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са оставени без уважение исканията на жалбоподателката с правно основание чл. 73 ЗГР, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1-во ЗГР и по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на вписания в акта й за раждане пол от женски на мъжки /поради твърдяна транссексуалност на лицето/ и за допускане на следващата се промяна в имената й, съответно - от М. А. Х. на М. А. Х..

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, респ. за незаконосъобразност на решението на СГС и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответните страни по жалбата - Столична община, Столична община - Район Т. и Столична община - Район В., не са подали писмен отговор и не са взели становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата на РБ в съдебно заседание изразява становище за основателност на подадената жалба и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.

С определение № 706/13.10.2016 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на ВКС, IV г. о., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради констатирано противоречие на въззивното решение с влезлите в сила - решение № 1126/6.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на РС- Варна и решение от 21.01.2015 г. по възз. гр. д. № 15866/2013 г. на СГС, по въпроса - допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т. ч. хирургическа интервенция за "смяна на пола" и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение е прието, че жалбоподателката, [дата на раждане], е лице от женски пол с действително съществуващи полови органи и вторични полови белези на жена, но има психическото усещане за принадлежност към мъжкия пол и се самоопределя като мъж. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаната по делото комплексна съдебно - психиатрична и сексологична експертиза, която определя молителката като лице с транссексуалност от женски към мъжки пол, вероятно възникнала на етапа на вътреутробно полово диференциране на плода. Посочено е, че при транссексуалността е налице несъответствие между съзнанието за полова принадлежност и телесните полови белези, при което лицето е в перманентен дискомфорт и конфликт със собствената си биология и социума.

За да отхвърли искането за промяна на вписания в акта за раждане пол от женски на мъжки и съответната следваща се промяна в имената на М. Х., въззивният съд е приел, че като официален свидетелстващ документ, актът за раждане на едно лице удостоверява фактите и обстоятелствата от обективната действителност такива, каквито са те към момента на съставянето му и след това. Недопустимо е по съдебен ред да се допуска промяна в удостоверените с акта за раждане факти, ако такава не е настъпила, или евентуално предстои да настъпи. В тази връзка е посочено, че молителката не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има данни за предприемането на такива медицински мерки в близко бъдеще. Евентуалната промяна в акта за раждане относно вписания граждански пол на лицето, би представлявало невярно отразяване на това обстоятелство. В заключение е направен извод, че целта на производството по чл. 73 ЗГР е да приведе правното отношение в съответствие с действителното фактическо положение, а не да измени последното чрез промяна на правната действителност. Предвид това е прието, че процедурата по промяна на пола по съдебен ред би била допустима след предприета медицинска интервенция и настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето, определящи го като индивид от различен от вписания в акта за раждане пол, към момента на предявяване на искането. При възприетия извод за неоснователност на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол на молителката, е отхвърлено и съединеното искане за промяна на имената й от М. А. Х. на М. А. Х..

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че след допускането /в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ на касационното обжалване, по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 205/5.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о. С цитираното решение е разглеждан въпросът, обусловил селектирането на жалбата и по настоящото дело, като в резюме приетият от състава на ВКС, III г. о. отговор е, че на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл. 128 НК. Посочено е, че българското право допуска възможността за "смяна на пола" на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл. 9 от Закона за българските лични документи, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминацията. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в закона /така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето - чл. 19 ЗГР/ и следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в изпълняваната от тях психична и социална полова роля.

Настоящият състав на ВКС принципно споделя даденото разрешение, като в допълнение на отговора на въпроса обусловил селектирането на жалбата, трябва да се има предвид и следното:

При раждането на едно лице, неговият пол /мъжки или женски/ се определя официално в актовете за гражданско състояние въз основа на външните физически белези. Възможно е обаче, така определеният пол да не отговаря впоследствие на начина, по който лицето чувства и възприема тялото си, т. е. на неговото полово самоопределяне. Транссексуалността е състояние, при което половата идентичност се различава от приписания на лицето пол. Транссексуалните хора изразяват своето полово самоопределяне по различни начини. Те често променят или желаят да променят тялото си чрез хормонални, хирургични и други интервенции, за да приведат телата си колкото се може в по-голямо съответствие с идентичността си. Причините за трансполовостта не са изяснени докрай и до момента в медицинските среди няма единодушие по въпроса както за факторите, които предизвикват това състояние, така и дали то е сексуално отклонение, заболяване или не представлява психичен проблем.

В сега действащата Десета ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето на Световната здравна организация, транссексуалността е включена под код F.. 0 и е дефинирана като състояние, при което

 

Цитирай

"лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол".

 

В обсъжданата нова единадесета ревизия на Международната класификация на болестите, чието приемане предстои, се очаква "дисфорията на половия идентитет" /термин, възприет и наложен от Американската психиатрична асоциация/ да бъде премахната от списъка на "психични и поведенчески разстройства", в съответствие с развитието на съвременните научни разбирания.

Както се посочи, в българското законодателство липсва уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи отправеното до съда от едно транссексуално лице искане за промяна на данните относно вписания в акта раждане пол. Цитираните по-горе в решението на ВКС, III г. о., норми на чл. 9 ЗБЛД, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБЛД, § 1, т. 17 от ДР на ЗЗДискр. не съдържат разрешение на проблема, а косвено допускат възможността за "промяна на пола" на лицето и уреждат последиците, свързани с издаването на нови лични документи, както и защитата от дискриминация на такива лица. Медицинската възможност за смяна на пола е посочена в действащата Наредба № 6/24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично - възстановителна и естетична хирургия", в т. 5 - "Категоризация и описание на хирургичните операции в областта на пластично-възстановителната и естетична хирургия", където сред операциите с голям обем и сложност, "голяма" хирургия, в т. 5.3.1.31 са посочени и "операции за смяна на пола". Същевременно, чл. 128 от Наказателния кодекс предвижда, че тежката телесна повреда, каквато е и причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Операцията за смяна на пола води до детеродна неспособност. Агресивната хормонална терапия като медицинска интервенция води до същия резултат и се интерпретира по същия начин.

С оглед на изложеното, пред българския съд стои не само липса на законодателство, което отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения, да дефинира понятието "транссексуалност" за целите на правото като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол на лицето, но и е налице противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено желание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична промяна на тялото им в съответствие с избрания психо-социален пол.

В тази връзка, следва да се съобрази нормата на чл. 8 от ЕКПЧ, която като част от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот на индивида. Текстът на чл. 8 е един от най-свободно формулираните и най-обхватните текстове в Европейската конвенция. Той е и най-широко тълкуван от органите по Конвенцията, които непрекъснато актуализират подхода си към еволюцията на концепциите за личен и семеен живот, целейки да запазят защитата практическа, ефективна и съобразена с особеностите на съвремието. В многобройните си решения по чл. 8 от Конвенцията, ЕСПЧ е подчертавал, че понятието за "личен живот" не подлежи на изчерпателна дефиниция. Приемал е, че в неговия обхват влизат проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет на личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство /вж. Решение от 7.02.2002 г. на Съда по делото Mikuliж v. Croatia - жалба вх. № 53176/99/. Правото на "зачитане" /чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ/ на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл. 8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

Константно е разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от Конвенцията. Неведнъж, при разглеждането на дела, свързани с правата на транссексуални лица, е отбелязвано, че "съдът осъзнава сериозността на проблемите, засягащи тези хора, и страданията, които те понасят", както и че Конвенцията е "жив инструмент" и винаги трябва да се тълкува и прилага в светлината на съвременните обстоятелства. Отчитайки различните практики в страните и липсата на международен консенсус по въпросите, касаещи тази група лица, съдът посочва, че държавите следва да въведат подходящи правни мерки, които да гарантират правата на транссексуалните, съобразявайки се с развитието на науката и обществото, като "винаги трябва да се държи сметка за баланса, който следва да се постигне между общия интерес и интереса на индивида" /вж. - R. v. the U. K., Решение от 17.10.1986 г. по жалба № 9532/81, Cossey v. UK, Решение от 27.09.1990 г., B. v. France, Решение от 25.03.1992 г. по жалба № 13343/87; C. G. v. UK, Решение от 2002 г. по жалба № 28957/95, Van K. v. G., Решение от 2003 г. по жалба вх. № 35968/97 и др./. В една част от цитираните дела е обсъждан въпроса за допустимостта в акта за раждане, въз основа на съдебно решение, "да се нанесе, под една или друга форма, отбелязване, чиято цел не би била да се поправи една действителна първоначална грешка, а да се актуализира документът така, че да отразява настоящото положение" на лицето, като е прието, че когато държавата е предвидила правна възможност за актуализация на данните в регистъра, но отказва да удовлетвори искането на транссексуално лице за вписване на новия пол, тя нарушава чл. 8 от ЕКПЧ. От мотивите на решенията действително е видно, че жалбоподатели пред ЕСПЧ са били транссексуални лица, претърпели операция за смяна на пола, но съдът е отбелязал, че промяната в регистъра би установила само, че "заинтересуваното лице занапред принадлежи към другия пол" и не може да означава "придобиване на всички биологически характеристики на другия пол", защото хирургическата интервенция "не води до придобиване на всички биологични характеристики на противния пол".

В едно от последните си решения /делото Y. Y. v. T. - Решение от 10.03.2015 г. по жалба № 14793/08 / ЕСПЧ се произнася с осъдително решение срещу Република Турция за нарушение на чл. 8 от Конвенцията, осъществено с отказа на турските власти да предоставят право на транссексуално лице на достъп до оперативна промяна на телесния пол. В жалбата си турският гражданин е поставил въпроса кои са необходимите условия за процеса по промяна на пола, които могат да бъдат поставяни на транссексуални лица, без да има противоречие с чл. 8 от Конвенцията. ЕСПЧ приема, че правото на самоопределяне на собствения пол е част от същността на свободата на самоопределяне, като се подчертава сериозността на въпросите, касаещи транссексуалните лица, както и това, че Конвенцията трябва да бъде тълкувана и прилагана по начин, който прави гаранциите в нея, включително за транссексуалните лица, практически и ефективни.

Съдът посочва, че правото на транссексуалните хора на лично развитие и физическа и морална сигурност в пълната степен, както и за другите граждани, не може да се счита за спорен въпрос. Позовава се на Препоръка СМ/R. /2010/5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която условията за правно признаване на променения пол трябва да бъдат изчистени от оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания. В решението се посочва и призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа държавите-членки да гарантират правото на транссексуалните хора на лични документи, отговарящи на тяхната полова идентичност, без за това да се изисква стерилизация или друга медицинска процедура, като извършена оперативна промяна на пола или хормонална терапия. Съдът приема, че принципът за уважаване на физическия интегритет на човека, изключва всяко изискване, целящо неоправдана намеса /§ 109 и § 110 от цитираното решение/.

В тази връзка следва да се отбележат /макар и да нямат задължителен характер, но като указващи посоката на развитие и на правото на ЕС в областта на човешкото право на полово самоопределяне/ приетите от Европейския парламент - Резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в ЕС, Резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (2013/2183 (I.)), Резолюция от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010-2011 г.) (2011/2069 (I.)). В цитираните документи е изразено становище, че Комисията следва да продължи съвместната си работа със Световната здравна организация, за да могат разстройствата на половата идентичност да бъдат премахнати от списъка на психическите и поведенческите разстройства; да се гарантира, че в единадесетото преразглеждане на Международната класификация на болестите (М. -11) те ще бъдат прекласифицирани като непатологични; че държавите членки следва да включат или да преразгледат правните процедури за признаване на пола, така, че те изцяло да зачитат правото на транссексуалните лица на достойнство и физическа неприкосновеност; както и че Комисията и държавите членки следва да проучат дали ограниченията за промяна на гражданското състояние и документите за самоличност на транссексуалните лица вредят на способността им да се възползват от правото си на свободно движение.

По съществото на касационната жалба:

Нормата на чл. 73 ЗГР предвижда, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове се извършва по съдебен или административен ред - т. е., регистъра за гражданско състояние може да бъде променян както с оглед отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиран с нови данни, променящи по същество смисъла на акта /по арг. от чл. 76, ал. 1, изр. 1-ро ЗГР/. В чл. 76, ал. 4 ЗГР изрично е посочено, че по административен ред не може да се промени вписаният "пол" на лицето, като това правило, тълкувано във връзка с чл. 73 ЗГР, сочи, че е допустима такава промяна в акта за раждане, но след постановено съдебно решение.

При изложеното в отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, въззивното решение е неправилно - постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изводите на въззивния съд, че уважаването на искането за промяна на вписания в акта за раждане на жалбоподателката пол, се обуславя от предварително извършена хирургическа интервенция по смяна на телесния й пол, е в пряко противоречие с нормата на чл. 8 от Конвенцията и цитираната практика на ЕСПЧ, респ. на приетото тълкуване на понятията личен живот, физически и психически интегритет на личността, правото на полово самоопределяне и правото да се създават и развиват отношения с други хора, без неоправдана намеса. Извън това, законността на операцията за смяна на пола е спорна, не само с оглед нормата на чл. 128 НК. Доколкото разстройството на половия идентитет е все още класифицирано като заболяване /М. - 10/, а както хирургическата смяна на пола, така и хормоналната терапия, се определят от медицината като възможни "лечения", то очевидно не би могло едно лице, без негово съгласие, да бъде "задължено" да се лекува. Подобно изискване освен, че би било неизпълнимо в случаите, когато лечението е противопоказно с оглед здравословното състояние на индивида, не би и могло да бъде поставяно, тъй като нарушава достойнството на личността, физическата и психическата й неприкосновеност и представлява намеса в личния живот на засегнатото лице. В практиката на ЕСПЧ е твърдо установено, че личният живот по чл. 8 ЕКПЧ включва и правото на всеки да не бъде лекуван без съгласието му /Решение от 9 март 2004 г. по делото G. v. UK/, освен в изрично предвидените от закона случаи, сред които настоящият спор не попада.

С оглед на всичко изложено, съставът на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, тъй като спорът е решен при допуснати процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, налагаща събирането на допълнителни доказателства.

В нарушение на процесуалните правила по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК съдът не е коментирал заключението на изслушаната съдебно - психиатрична и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи конкретно жалбоподателката - че тя е психично здрава; че при нея е налице състояние на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност определя функционирането й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й вид е променен към мъжки; както и че е започнала хормонална терапия и споделя желание за телесна модификация. Изводите в заключението на експертите не са били предмет на обсъждане нито поотделно, нито в съвкупност с останалите доказателства по делото, тъй като водещо за отхвърляне на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол, е приетото от съда, че молбата би могла да бъде уважена след проведена "медицинска интервенция за смяна на пола". С оглед на това, неизяснени са останали въпросите за развитието и продължителността на състоянието на транссексуалност при жалбоподателката; за периода, в който тя живее и се самоопределя като лице от мъжки пол; за сериозността на решението й за изразяване на възприетата психо-социална роля и промяна на пола; както и възможна ли е обратимост на промените в състоянието й. В нарушение на съдопроизводствените правила посочените въпроси /които са от значение за установяване на юридическия критерий и за основателността на молбата/ не са изяснени от въззивния съд, който е следвало и служебно да стори това /съгласно приетото по т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/ с помощта на допълнителна комплексна медицинска експертиза.

Поради това, на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, делото следва да се върне на въззивната инстанция, като се съобразят дадените в настоящото решение указания при новото му разглеждане.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1495/19.02.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 19580/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Редактирано Октомври 22, 2018 от nik1

[nik1]

Курсивите са мои,  В този форум се внушава  от определени потребители  популисткия  рефрен за идиоти, че "трансджендърите са продукт на култура, въвеждана от Сорос и сие, или  от LGBT организации ".

А нещата са съвсем прости - биология е ,

Тези хора са прецакани в обществата с двуполов модел (собено жените и момичетата защото им личи) и орагнизациите се борят за правата им

Така нареченото "увеличение" е нищо повече от нарстването на броя на хората, които започват да си разкриват състоянията си и/или да ги разбират, вледствие на това че проблемите се осветляват

Всъщност говорим за малък процент хора  - в САЩ те са 1,6 процента от населението..

 

И нещо интересно - 25 процента от тях са носили армейска униформа: За жените е разбираемо.. При мъжете състоянията на обърканост се компенсират със свръхмъжественост.....

 

Известен армейски трансджендър (след смяна на пола) е тази личност

Като жена е много красива, и аз я харесвам :), а снимката с момченцето е  страхотна. Може да се прочете  и това какво и е струвало трансформацията в личен и емоционален план

 

 

 

Редактирано Октомври 22, 2018 от nik1

[КГ125]

Този доста частен проблем просто се експлоатира от разни политически структури в САЩ, за да се натрапват излишни дискусии в общества като българското. Некомпетентни НПО-то се месят в нещо, което хората в старите държава знаят от памтивека. 

Излишен джангър. 

Но когато се опитват да направят част от държавния закон нещо, което да засегне ВСИЧКИ, в т.ч. децата, не само тези, които би следвало да засегне, тогава има сериозно посегателство и сериозна реакция. И тия, които я провокират имат за последна грижа състоянието и правата на това твърде малко малцинство.