цар Фердинанд - плюсове и минуси

[Galahad]

Фердинанд е най-спорният владетел от времето на Третото царство. Ефекта се подсилва от обстоятелството, че се намира между предпазливия и впечатлителен Батемберг и дипломатичния Борис ІІІ.

Фердинад - син на луд принц на Кобург и потомък на краля-слънце Луи-Филип застава начело на една наскоро освободила се от игито на ориенталска империя държава, при това със силни патриархални традиции. Принц, попаднал в държава, чийто народ отдавна не знае що е това аристокрация и без перспектива залязващо съсловие да играе някава роля в него.

В личен план Фердинад е трудно разбираем за народа, който с божията милост го е избрал за свой повелител. Припълзаващите към палата царедворци с неохота трябва да заменят шаячната абичка с фрак. Републиканските елемнети с възмущение коментират, когато царя охотно приема древната българска традиция да се целува владетелската ръка. Дворцовите клюкари се разкъсват между това да описват приключенията му със славните светски тигрици Султана Рачо-Петрова и Мария Белчева, а от друга да описват слабостта му към руси шофьори и адютанти ... та до компримисния вариант, че първите били на млади години, пък към вторите се насочил на стари. Фердинад издействал да се махна забраната на Конституцията да раздава медали и ордени - промяна приета с такова възмущение, с каквато и радост са били приемани след това въпросните отличия. разбира се много може да се каже от разните истории, приключения, клюки и анекдоти за Фердинанд - като се почне от калесването му за княз във Виенско кабаре, мине се през дрънченето на имоти от разни общини и се приключи с "обезщетението" срещу вкалването на България в Рървата световна война. Но все пак да се хвърли поглед на управлението на Фердинанд.

Фердинанд застава на българския престол в трудно време и на пук на Великите сили. Иначе казано - по липса на други кандидати. Не ще и дума, че от такъв човек не може да не се очаква да не е авантюрист - при това голям. Но преди да се мине през така познатата негова негативна страна, нека погледнем положителното.

Фердинанд слага край на изолацията, в която се озовала България при управлението на Батемберг. Неговото управление е период на икономически просперитет. Фердинад е открит за техническите нововъведения. Бабите мърморят: "Пази боже да видя кола да върви без коне", но Фердинанд докарва автомобил. Дава личен пример, че техническите нововъведения са полезни и важни за порсперитета на страната. И скоро българите се научават да приемат модерните технологии ... и без много мрънкане се електрифицират, радиофицират...

Проблемите идат с войните. Гостувайки на султана в Цариград, Фердинанд посетил храма"Св. София" ... и застанал върху пурпурната плоча, върху която стояли виз. императори. И отново се появила заветната мечта на някогашните царе да завладеят Константинопол, и на кръстоносеца - да въстанови кръста върху купола на "Св. София". Българският народ мечта е за по-простичко нещо - Сан-Стефанска България. Две различни идеи, но като цело обща цел. И от която идея да се погледне - все голяма. А голямата идея иска големи рискове и жертви - никой не дава нищо даром. Така се стига до Балканските войни и участието на България в Междусъюзническата. Колкото и да се критикува Фердинанд за тези войни, в крайна сметка баланса е, че България разширила границите в сревнение с началото на управлението на Фердинанд. Е, не се е разширила толкова, колкото ни се иска... можело да остане по-голяма... Но след 1944г. няма никакво разширение. Вместо това се сдобихме са македонска нация и ОМО-вци.

[d@40]

Фердинанд е Максималист и Военолюбив , неговата агресия и прибързаност водядят до много грешки и във крайна сметка единственото което България печели от неговото управление е че Получаваме пълна независимост и своята корона , но и това е направено от Фердинанд само за да се издигне във очите на свойте западни "колеги" . Но във сравнение на неговите ОГРОМНИ грешки при воденето на Балканските Войни както политически така и стратегически ,предвещават бъдещето на Балканите като това бъдеще измества Бълария от Лидерска страна на Балканите !

Грешките започват от Започването на I-ва Балканска - от избързани и недомислени идеи България като лидер и създател на Балканският Съюз прави геополитически грешки във договорите , чийто грешки се утразяват и сега . След това грешките продължават като поемаме НАЙ-ТРУДНИЯТ ФРОНТ ПОЕМАМЕ ЦЕНТЪРА , докато Гърция и Сърбия печелят лесно най-лесните територий , ние се изправяме срещу сърцето на Османската Империя и естествено от това печелим най-малко територия ! И дори тези територий ги губим пак благодарение на Фердинанд .

И свършва войната и нашият Царят ни без да уведоми нито Парламента нито Правителството на пук на цялата ни конституция ,изпраща армийте във Гърция и Сърбия за да завзема територий . Великите сили реагират , и Фердинанд се усвества , но това е достатъчен повод Гърция и Сърбия да акакуват България. Българските армий безпроблемно се отбраняват , но идва атака и от Турция а после и от Румъния и България се оказва атакувана от всякъде без никакъв шанс за спасение ! Спасението идва по-пълна случайност ,без Фердинанд да е виновен че България оцелявя !

После Първа Световна война , всичко върви идеално само дето след като Тройният Съюз дава на България пари за да изхрани войницити си , тези пари отиват в нечий джоб ,и какво става след великите победи след като сме смачкали цяла Румъния става :

1. Войниците протестират

2.Майките и Децата протестират

3. Наш Цар Велики пуска един (лично за мен изключително противен) Земедеският лидер Стамболийски

той вместо да помогне на Фердинанд се обявява срещу него .

4. Всички слоеве на България се обявяват за прекратяването на Войната и нашият Цар вместо да се опита да оправи нещата подава оставка и бяга във Бавария .

5. Благодарение на това Стамболийски взима власта и настъпват кризи , бунтове и т.н.

Крайна оценка :

+Прави българия независима Държава

-Оплесква всичко друго

[КГ125]

Да, такава е оценката. Психологически той е непригоден за ролята, за която е призван, тъй като, макар да владее политическата интрига и аристократичните маниери до съвършенство, му липсва визия за България. Основната му мотивация е собствената му личност, мечтите да възражда Византия чрез България /че кой ще го остави, тоя човек от елементарно съотношение на силите политиката не е разбирал!/, опиянението от военните победи и пълно презрение към България и народа, изразено ясно в постоянните му конфилкти с изявените български поллитици /най-вече Стамболов и Стоилов/. След тях, след като те губят битката с него, България губи последните си политици с визия. Останалите, макар да си вършат работата, са мижитурки и резултатът не закъснява.

Фердинанд пропилява най-големия капитал, който България е имала може би в историята си - шансовете за осъществяване на националната кауза, безрезервната отдаденост на българския народ за нея и златното историческо време на края на 19-ти и началото на 20 век. Истрията има такива моменти, които бележат границите на епохите и за които някак си предните десетилетия се явяват подготвящи ги. Така и България, 30 години трупа възход, сили, национална енергия и подем, прогресира във почти всички аспекти, става модерна европейска и първа балканска държава, изминава невероятен път в културно и цивилизационно отношение, при това в условията на истински, здрав национализъм и висок патриотичен дух, в една епоха, отличаваща се с високи ценности. Когато МОМЕНТА идва, народът е готов и, чрез армията си блестящо доказва, че заслужава пълно постигане на целта си.

Обаче тука политиците му се издънват страшно, а това е заради Фердинанд, който 10 години от началото на царуването си се занимава само с унищожаването им.

Когато трябва да има мислене на висотата на кризата, която е и ВЪЗМОЖНОСТТА на България, го няма Стамболов, чията психология е 300% българска, чиято основна ценност е изконната българска традиция и чиито политически талант за секунди преценява и най-сложните балански на множествените политически везни. Няма го и Константин Стоилов, с дълбоките си познания и разбиране на политиката и с качествата си на тънък дипломат. Има Стоян Данев, разни други мижитурки и в дъното на това - самозабравилият се европейски аристкорат, хитър, ловък и обигран, но с изключително объркана, егоцентрична и фантазьорска ценностна система.

И най-важното, без визия, политически ограничен.

Според мен политическите лидери оставят много по-дълбок отпечатък в психологията на хората, отколкото изглежда. Често политическите действия са много просто обясними точно с техните личности и постъпки. Фердинадовият първи грях е, че демонстративно иззема от българското общество политическата му енергия - чрез несъмнено европейската си класа и интригите той казва на народа: "Оставете ме да управлявам аз; аз знам как става, а не вие; вие сте прости балканци и аз ви доминирам". С което създава или възражда политическата българска традиция "да правят каквото искат". Вторият е, че като взима властта, я пропилява по собствената си персона.

Решение като това през 1913 го. може да вземе, и по-лошо - да изпълни по тоя идиотски начин някое 15 годишно момче, но не и такъв обигран играч. Видна е негодността му - опиянението взима връх.

Наивно е, естествено, да се обясни обвързването на България с Германия през 15-та година, но факт е, че Фердинанд точно към този момент е употребил наистина невероятните си качества на дърт мошеник и ловък играч да изкрънка от немския император - о, не някакви активи за страната си, а личен заем от 3 милиона марки, франка или там каквото е... Защото на него, за разлика от скромния му син Борис, цивилната листа от няколкотстин хиляди ЗЛАТНИ лева, които българските орачи, копачи, търговци и интелигенти са му отделяли всяка година, никога не му е стигала и вечното му занимание е било да врънка заеми от европейските дворове, а това, кой каквото ще да казва, има политическа цена.

Може би не всички знаят, но тоя стар хитрец убеждава не друг, а Хитлер да му отпусне огромна годишна пенсия и еднократна многомилионна помощ през 1933-та година още...

Как пък не употреби тези си таланти за България! А ги е имал, несъмнено.

Христофор Хесапчиев описва, как приготвяйки се за срещи с Фердинанд сръбския крал Петър си глътвал езика от притеснение, защото той така или иначе си остава балкански сърбин и бива страхотно комплексиран от детайлното владеене на протокола, с всичките му тънкости и маниери, от Фердинанд. Последният се задоволява само обаче да се "избъзика" с дървения си събрат по трон, да задоволи личното си и на българските дипломати около него тщестлавие, но не и да използва тая личностна доминация в полза на България ....

[Galahad]

Спрях се на темата за плюсовете и минусите на Фердинанд, защото нещата далеч не са така прости, както ги представя марксиско-ленинската историография: цар -; казал"да живее социализма"+...

Балканските войни и ПСВ се явяват катастрофа за България. Но остават открити няколко въпроса:

1. Само Фердинанд ли е виновен за случилото се?

2. Ако не бяха тези войни щеше ли България днес да има тези граници? Напр. Кърджали минава в границите на България след тези войни. Разбира се това, може да се развие в отделна тема на форума, но в случая става дума за цар Фердинанд. Цар Иван Шишман да речем, често е обвиняван, че си е пасувал и затова България пада под турска власт. И почват сметките - ако се съюзел със страцимир, с княз Лазар, с Йоан Палеолог щяла ли е да бъде избегната помитащата турска вълна. Казват - щяло. Е, хубаво. Фердинанд се съюзил. Обаче съюзниците имат свои интереси. Така е било и през 14-15в., така е било и през 19-20 век.

Лесно се казва, в какво Фердинанд е сгрешил. Но никой не казва какво е можело да се направи като алтернатива. А какви са алтернативите:

1. Ако не бяха водени тези войни земите, които са придобити от войните и сега са в границите на България днес можеше да са населени с македонци, шопи, добруджанци и кой знае какви още... но не и българи.

2. Обвиняват Фердинанд в прибързване. Но в политиката трябва да се "улови мига". Защото ако руските войски не бяха минали Балкана зимата, войната можеше да завърши по друг начин. Или ако навреме не е било уредено връщането на Южна Добруджа.

Да погледнем и другата страна. А ако беше успял. Ако румънското правителство беше проявило нерешителност и не беше нападнало България. Или ако в ПСВ бяха надделели Централните сили (когато България влиза във войната те са имали превес). Може би не са предвидени реалностите. Но реалността има и друга страна - не може да се получи всичко без риск. Особено когато се иска да се получат земи от друга държава. Поне след 1944г. това не ни се е случвало.

[T.Jonchev]

Историческото гадание е доста рискована работа, а в случая ако-тата са много.

Мисля, че алтернативата на Фердинанд за ПВС е била просто да остане извън нея. Т.нар. трето предложение на Антантата към България 1915) включва териториално разширение в Македония (за сметка на Сърбия - дори с цената на предварителна съглашенска окупация на т.нар. безспорна зона), в Беломорието (Кавала, обещана от Гърция - хем от крал Константин, хем от Венизелос - с различни идеи за българското поведение, естествено), линията Мидия-Енос (за сметка на Турция) и то само срещу [/i]българския неутралитет. Е, какво в действителност е щяло да стане след приключването на войната, си остава въпрос от сферата на ако-тата.

Само че това предложение идва късно - България вече се е била договорила с Германия и Турция.

[Galahad]

Вярно е, че има много "ако". Обаче след като сега е трудно да се намери вярното решение когато знаем развоя на събитията, то едва ли е било по-лесно тогава.

Неутралитета през ПСВ наистина изглежда най-доброто решение. Още повече, че при неутралитет Румъния е била готова да ни върне Южна Добруджа. На пък така се губи възможността да се прекроят границите. Ето и сега си ги има Македония и Западните покрайнини, ама можем ли да си ги вземем? Пропусне ли се момента - после я може, я не.

[КГ125]

То вярно е, че не е единствен Фердинанд виновникът, но той прави трите си фатални грешки.

1/ разчиства България от големите й фигури - Стамболов, Стоилов. Защо му е това? В началния период е бил на властта си, не е имал политически различия с тях. От едното тшестлавие, че не е могъл да дели с тях политическия небосклон.

2/ Договора със Сърбия и Гърция и 13-та година.

3/ Съюзът с Германия. Тук вече думата си казва отсъствието на визия. Че си е правел задни сметки да ги плъзне съюзниците, сигурно е, но че не е разбирал нищо от политическия баланс и съотношение на сили, а само от интригата - това съум 100% сигурен.

Е, решението за ПВС е било предрешено и от мястото на Сърбия и Гърция и бедната Македония... Никой не е могъл да допуска /а може би е могъл / къде ще застане САЩ, а това всъщност решава ПСВ ...

[d@40]

3/ Съюзът с Германия. Тук вече думата си казва отсъствието на визия. Че си е правел задни сметки да ги плъзне съюзниците, сигурно е, но че не е разбирал нищо от политическия баланс и съотношение на сили, а само от интригата - това съум 100% сигурен.

Според мен не можем да го виним Фердинанд че ни е присъединил към Тройният Съюз , все пак е нямало алтернатива по която да влеземе във Антанта ! Какво е било положението :

1. Тройният Съюз е предлагал АБСОЛЮТНО СИГУРНИ ТЕРИТОРИЙ ако спечели ПСВ

2. Тройният Съюз е печелил ПСВ убедително !

3. Антанта е предлагал много не сигурни територий при победа , защото са били на съюзниците !

4. Антанта е губил ПСВ убедително !

Да той си е правил сметки да преметне Антанта , обаче все едно Гърция , Сърбия и Румъния не са ги крили , но те са ги кроили още от както се е подписал Берлинският Договор !

Общо взето грешките с ПСВ са че парите които са отпуснати от Тройният Съюз са отишли в някой джоб а не войниците да бъдат изхранени , другата грешка е пускането на А.Стамболийски ! Другите грешки по времето на ПСВ няма според мен !

[T.Jonchev]

Вярно, през 1915г. Антантата е била зле - само поражението при Мазурските езера или Дарданелската операция да вземем! И обещанията й са будели съмнение, защото не държавите, които биха били териториално потърпевши, ако се изпълнят, са ги давали. Не бива да пренебрегваме и психологическия момент: Фердинанд, както и повечето българи са били бесни на Сърбия заради ролята й около Междусъюзническата война. Значителна роля е изиграл и въпросът за заема през 1914г. - фактическият отказ на Банк дьо Пари е дьо Пеи Ба и сравнително леките условия на Дисконто Гезелшафт.

Обаче царят, като достатъчно интелигентен и осведомен човек, е имал възможността да прецени, че тази война ще бъде дълга - индикациите за това се явяват още през есента на 1914г. А той не може да не е знаел, че при продължителна война Тройният съюз няма как да спечели поради по-слабите си икономически ресурси. Това поне е било ясно - достатъчно е било да се сравнят колониите на двата блока дори само като площ и население.

Според мен Фердинанд още през 1914г. е бил настроен за включване на страната на Тройния съюз, въпреки че си е давал сметка какво може да стане накрая, т.е. бил е наясно, че ходът, който се кани да направи, е изключително рискован. На това навежда не само заемът от Германия, но и фактът, че се е погрижил да уреди собственото си положение в случай на катастрофа, а и това, че е поставил (или оставил, както предпочитате) начело на правителството В.Радославов - един отявлен германофил.

[Galahad]

Всъщност положението на Антантата далеч не е било чак толкова розово. Русия излиза от войната, а това е загуба на един огромен човешки ресурс. Остават Франция, Италия и Англия срещу Германия, Австро-Унгария и Турция от Великите сили. От по-малките Сърбия и Румъния се оказват аут - иначе казано - окупирани.

Колиниите са важен, но нестабилен фактор. ПСВ и ВСВ бележат края на колониалната система. Тъй че доколко населението на колониите е било готово ревностно да защитава интересите на метрополията е доста относителен фактор.

Може да се каже, че Антантата спечелила войната без сериозни военни успехи. И обратното - Централните сили извадили Русия, Сърбия и Румъния от войната и въпреки това - изгубили. Но решаващото е намесата на САЩ, която се включила със свежи ресурси. Ако бяха минали ан страната на Централните сили изхода от ПСВ можеше и да е друг. САЩ разполагат с голямо население и добре развита икономика.

[T.Jonchev]

Ставаше дума за Фердинандовите съображения през 1914/15г., когато Русия и Сърбия не са извън, а във войната, докато Румъния още се чуди на чия страна да застане. Това, което пишеш, се отнася за края на войната, а не за началото й, когато България определя позицията си.

[Galahad]

Става дума, че и в перспектива нещата са се развили благоприятно за Тройния съюз. Е, до време. Но все пак за няколко години напред. Което ще рече, че май се прекалява с прозорливостта, която се е очаквала от Фердинанд. Щастието е било на страната на Тройния съюз когато България се присъединява към него, но и някоя-друга година напред. Всъщност без намесата на САЩ по-скоро е бил под въпрос успеха на Антатната.

[КГ125]

За ПСВ може да се оправдава, донякъде, но за 1913-та и за кьопавата му политика преди това - хич.

[Warlord]

Ами действията през ПСВ са следствие от първата катастрофа. Ако беше осъществил националното обединение (дори и частично) през Балканската нямаше да се налага задължително да се воюва наново със сърбия, Румъния и тн. истории. Можеше просто да запазим неутралитет и да спечелим още с това, но...

Най-голямата глупост всъщност си е свръх-некадърното оформяне през 1912 на балканския съюз от наша страна!

[КГ125]

Припълзаващите към палата царедворци с неохота трябва да заменят шаячната абичка с фрак.

А, европейския манталитет и фрака са у нас далеч преди Фердинанд. Макар, че той има принос в утвърждаването им, и то немалък. Но докато Стоилов и Стамболов особено съчетават тоя дух с изконна българщина, при Фердинанд усета, че е цар на селяндури не се губи вкл. до 1918 г.

Ами действията през ПСВ са следствие от първата катастрофа. Ако беше осъществил националното обединение (дори и частично) през Балканската нямаше да се налага задължително да се воюва наново със сърбия, Румъния и тн. истории. Можеше просто да запазим неутралитет и да спечелим още с това, но...

Най-голямата глупост всъщност си е свръх-некадърното оформяне през 1912 на балканския съюз от наша страна!

Абсолютно това е и моето мнение. И отговорността на Фердинанд тука е огромна - заради създадената от него парвенюшка политическа атмосфера и унищожаването на големите български политици в края на 19-ти век. Далеч съм от мисълта да обяснявам всичко с личностен фактор, но той има голямо значение. И докато Пашич и Венизелос диктуват политиката на страите си на висота, Стамболов и Стоилов лежат в гроба, първият убит, според мен не без личното участие на княза в това дело и на всичко отгоре солидно оклеветен, а вторият - починал от естествена смърт, но така или иначе принуден от Фердинандовите интриги да си подаде оставката като министър-председател.

[Galahad]

С Балканските войни нещата също далеч не са така прости. Сърбия, Румъния и Гърция като освободили се по-рано, са правели опити къде с успех, къде не до там да се поразширят. Сърбия по правило си е действала по авантюристично, като напр. през 1876г., 1885г. или пък като се е опитала да задържи бълг. земи след войната 1877-78г. та за малко не се наложило руснаците да ги изгонят със сила.

За България обаче положението е по-иначе. Съединението макар и извършено си остава недовършено. Просто князът е бил и генерал-губернатор на Изт. Румелия. Следващата стъпка е Независимостта, която България постига тъй да се каже в навечерито на войните.Затова като цяло земите населени с българи, но извън границите на България са били доста повече, отколкото аналогичните случаи, които засягали Сърбия, Черна гора и Гърция. Последните гледали повече да се разширят за чужда сметка, отколкото да постигнат някакво собствено обединение. Затова и България е имала по-голяма необходимост от другите да води такава война. и докато едните трябвало да бързат, другите е можело спокойно да се пазарят какво повече да измъкнат.

Последвалото идване на власт на младотурците и геноцида над арменците показват, че ако България се е била позабавила е можело да няма какво да освобождава. Гърция да речем е могла само да си прибере бягащите от турските репресии сънародници ... и да ги засели там откъдето пък тя изгонила българите.

[mishole]

Фердинанд е най-спорният владетел от времето на Третото царство. Ефекта се подсилва от обстоятелството, че се намира между предпазливия и впечатлителен Батемберг и дипломатичния Борис ІІІ.

Фердинад - син на луд принц на Кобург и потомък на краля-слънце Луи-Филип застава начело на една наскоро освободила се от игито на ориенталска империя държава, при това със силни патриархални традиции. Принц, попаднал в държава, чийто народ отдавна не знае що е това аристокрация и без перспектива залязващо съсловие да играе някава роля в него.

В личен план Фердинад е трудно разбираем за народа, който с божията милост го е избрал за свой повелител. Припълзаващите към палата царедворци с неохота трябва да заменят шаячната абичка с фрак. Републиканските елемнети с възмущение коментират, когато царя охотно приема древната българска традиция да се целува владетелската ръка. Дворцовите клюкари се разкъсват между това да описват приключенията му със славните светски тигрици Султана Рачо-Петрова и Мария Белчева, а от друга да описват слабостта му към руси шофьори и адютанти ... та до компримисния вариант, че първите били на млади години, пък към вторите се насочил на стари. Фердинад издействал да се махна забраната на Конституцията да раздава медали и ордени - промяна приета с такова възмущение, с каквато и радост са били приемани след това въпросните отличия. разбира се много може да се каже от разните истории, приключения, клюки и анекдоти за Фердинанд - като се почне от калесването му за княз във Виенско кабаре, мине се през дрънченето на имоти от разни общини и се приключи с "обезщетението" срещу вкалването на България в Рървата световна война. Но все пак да се хвърли поглед на управлението на Фердинанд.

Фердинанд застава на българския престол в трудно време и на пук на Великите сили. Иначе казано - по липса на други кандидати. Не ще и дума, че от такъв човек не може да не се очаква да не е авантюрист - при това голям. Но преди да се мине през така познатата негова негативна страна, нека погледнем положителното.

Фердинанд слага край на изолацията, в която се озовала България при управлението на Батемберг. Неговото управление е период на икономически просперитет. Фердинад е открит за техническите нововъведения. Бабите мърморят: "Пази боже да видя кола да върви без коне", но Фердинанд докарва автомобил. Дава личен пример, че техническите нововъведения са полезни и важни за порсперитета на страната. И скоро българите се научават да приемат модерните технологии ... и без много мрънкане се електрифицират, радиофицират...

Проблемите идат с войните. Гостувайки на султана в Цариград, Фердинанд посетил храма"Св. София" ... и застанал върху пурпурната плоча, върху която стояли виз. императори. И отново се появила заветната мечта на някогашните царе да завладеят Константинопол, и на кръстоносеца - да въстанови кръста върху купола на "Св. София". Българският народ мечта е за по-простичко нещо - Сан-Стефанска България. Две различни идеи, но като цело обща цел. И от която идея да се погледне - все голяма. А голямата идея иска големи рискове и жертви - никой не дава нищо даром. Така се стига до Балканските войни и участието на България в Междусъюзническата. Колкото и да се критикува Фердинанд за тези войни, в крайна сметка баланса е, че България разширила границите в сревнение с началото на управлението на Фердинанд. Е, не се е разширила толкова, колкото ни се иска... можело да остане по-голяма... Но след 1944г. няма никакво разширение. Вместо това се сдобихме са македонска нация и ОМО-вци.

Личното ми мнение за този се илюстрира добре чрез убеждението ми,че както той е трябвало,така и неговите наследници заслужават да бъдат разпънати на кръст.Нищо друго,освен ужасни трагедий не е сътворил за народа Български,а що се касае за икономическата страна на въпроса сами вижте какво сътвори пумиярския му внук.Малцина кярат от брутално предателската политика водена от този нещастен продукт на дългогодишни кръвосмешения.

[resavsky]

Фердинанд не е главният виновник за 16 юни.Той дава съгласието си за акцията селд като е притиснат от военните начело с Михаил Савов.Иначе Фердинанд не е бил далеч от идеята за някакъв компромис с Гърция и Сърбия но не е успял да се портивопостави на военната върхушка.

[КГ125]

Упрекът ми не е толкова към конкретните му действия, колкото към общата му политическа стратегия и поведение, което пък е функция на психологията му. За съжаление, в може би най-критичния момент от българската история след 1878 г. начело, и то именно начело, не само де юре, но и де факто, се е оказал човек с недобре подредени приоритети. Не съм сигурен дали се е поддал на военния натиск. От една страна, той не е човек, който се поддава на натиск, той е много властна и доста силна като характер фигура, но с объркани приоритети. От друга, военните не са били самостоятелна политическа сила, нито пък конкретно са се проявили като такива. Те започват да се месят в работата на властта след катастрофата и след 1919-1923 г. Какво щеше да му се случи на Фердинанд, ако, както много пъти е постъпвал с министрите си, просто им беше затворил устата на Савов и с-ие? Според мен нищо.

Той прави неща, които бележат българската политика и като стил занапред. Овладял безспорно политическото лидерство в Българя след смъртта на Стефан Стамболов, той започва прочутото си разиграване с българските политици, така, че става единствен истински политически лидер на страната с министър-председатели марионетки (политиците с главно П не се срещат под път и над път, та като заколят Стамболов, да има втори, който да му се опира;другият възможен, д-р Константин Стоилов просто не издържа психически, а оттук и физически..... ). После повежда страната, но според мен до затоплянето на отношенията със Русия след "разрива" никой в България не е сервилничел по такъв начин пред велика сила (не става дума за самия политически ход на подобрянване на отношенията, а за начина, по който го е направил). Но, на този фон, при подготвката на войната той неглижира договора със Сърбия и Гърция. В хода на войната пък приближава Цариград повече, отколкото се очаква от него и така настройва Русия срещиу себе си, след като толкова много й е поднесъл като поведение в началото на 20 век. Накрая идва 1913. Военните може да са били възмутени и подпалени, но той е царят и политическия ръководител, той е държавния глава и той е този, който трябва да избегне безогледната война с всички. Отговорността е негова, негово е и задължението за визия и за политически действия, каквито иначе много ловко предприема за да осигури за себе си заеми от всички възможни европейски източници. Но лично за себе си... В главата му собствената му личност и фикции са били над страната и задължението му, а не от такъв човек България има нужда точно в този момент. Пророческото Стамболово "мамицата ще е.е на България тоя" спонтанно изречено още на ломското пристанище при посрещането се сбъдва...

[Стоедин]

Спорно е чия е вината за междусъюзническата война. Лесно е да се нарочи Фердинанд, но обществото също е заслепено и има прекомерни очаквания. Натиска върху политиците е бил огромен и те са се подали. Фердинанд и военните са виновни доколкото се подават на еуфорията и не мислят трезво, но е било почти невъзможно да се действа по друг начин. Отстъпки на съседите по това време са означавали най- малко обвинение в национално предателство или дори бунтове. Фердинанд е виновен за свръхочакванията които е създал, после е било трудно да бъде разумен в решенията си. Проблема е подготовката за Балканската война и това, че се допуска от дипломатите ни сближаване между Гърция и Сърбия за наша сметка.

[Warlord]

Тези последствия са пряк резултат от калпавата провеждане на преговорите преди това. Гръцкия крал до последно настоява пред Фердинанд да се определи някаква поне условна бъдеща граница между България и Гърция, а нашия идиот оставя нещата така надявайки се всичко да остане на принципите на реалната окупация и също така да успее да на предне по-бързо от гърците към Солун. Тази ситуация вече поражда у гърците мотива да изпреварят българите и да вземат повече от неразграничената плячка на север, също така и да потърсят помощта на сърбите, чиято дипломация се възползва доста по-успешно от случая за разлика от нашата.

От там тръгват проблемите иначе и в последствие глупостите които е правил са много, но наистина и военните имат заслуга за последвалата катастрофа.

[resavsky]

Проблема е че поне до декември 1912 г./ тоест Чаталджа/ основната цел на Фердинанд е Цариград.Македония,Солун,това са второстепенни задачи нека първо да влезем в Цариград пък после лесно ще се оправим.Смяната на приоритетите в хода на една война е сериозна грешка.Българските власти не правят нищо и за разрешаване на споровете вътре в Балканския съюз.Фердинанд така и не се среща нито със сръбския нито с гръцкия крал.Венизелос идва един път на крака в София за няколко часа и Гешов му заявява в лицето "Солун или война".Гешов и Пашич се срещат чак през май 1913 г.Можело е да свика като минимум среща на министърпредседателите от Балканския съюз в София / а защо не и на монарсите/.Да се предоврати сближаването между Сърбия и Гърция на антибългарска основа/ което не е било тайна но никой в София не му обръща особено внимание/.На практика България сама се изолира от своите съюзници в Баланския съюз.

[Стоедин]

До "катастрофата" от 1913г. България е в непрекъснат възход- икономически и военен. Фердинанд от един умерен и разумен владетел се превръща в мегаломан, но за това вина носи елита(политици, военни и интелектуалци), който насърчава царя или поне не се опитва да го вразуми. Съединението, Сръбско- българската война, признаването на Фердинанд от Русия, Независимостта, българското икономическо чудо от първото десетилетие на 20век са успехи подготвящи провала. Оказва се, че при нас успеха не генерира успех както е прието да се мисли. Първото по сериозно изпитание( Балк. съюз и свръхочакванията от войната) водят до истерия и паника в управляващите кръгове. Тук е голямата вина на царя, че се заобикаля предимно със слабохарактерни и нерешителни политици. Поражението излишно се драматизира и в обществото настъпва разцепление- една част е пораженчески настроена, а друга -реваншиски. Вместо отчаяние или нетърпение за реванш на България е било нужно търпение и работа и тук за мен е грешката на Фердинанд, че се подава на желание за мъст вместо трезво да се оцени ситуацията.През ПСВ имаме избор за разлика от ВСВ и той е неутралитет. Напук на общоприетото мнение смятам, че подписваме добър договор след Междусъюзническата война като се има впредвид, че воюваме срещу всички балкански страни и сме изоставени от Русия. Истерията за национална катастрофа е грешка след която политиката навлиза в сферата на емоциите и води до нови поражения. При нас поне това сработва, че една беда не идва сама

[КГ125]

Дипломатите ни действат под прякото ръководство на Фердинанд, който, бидейки достатъчно ловък да доминира над сръбския крал психологически и да си осигурява огромни заеми от кого ли не в Европа, не е достатъчно ловък да се погрижи за българските интереси. С поредицата си от детински грешки напрво прави подарък на Венизелос и Пашич.

[Li_]

Аз бих ви казал че е много лесно да се съди сега след толкова години. никой незнае как би реагирал ако е бил на негово място. може да е избрал по малко зло ? знае ли човек. факт е че фердинант не е бил най досния кандидат за цар ( дори се говори че е изваден от кръчма пиян залян за да му предложат да стане цар на една селска държава - сиреч пияница).а и като се замисля все пак е бил немец - на чия страна да застане на французите?