Топонимията на Първото българско царство

[resavsky]

Преди 1 минута, Perkūnas said:

Там не пише Мадара. Пише нещо съвсем различно

 

 

Ами не е много ясно коя крепост се има предвид.Но е факт че подобен топоним 9 век има.

[Aspandiat]

Чика - местност (?), 8 век.

Мундрага - крепост, края на 9 век.

[makebulgar]

Тази Мундрага може и да има връзка с Мадара. По същия начин по който нашето могила в гръцкия става мангила.

[resavsky]

Тича - река от 8 - 9 век.

[Пандора]

Преди 11 часа, Atom said:

Най-много топоними има в грамотите на Василий:

Охрид, Преспа, Мокро и Кичево
Костур, Корешча, Колоня, Девол, Воюса и Мор
Главница,  Канина и Неаниска 
Мъглен,  Просек, Морихово, Сетина, Острово и Заодрия 
Битоля, Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 
Струмица Радовище и Конче 
Моровизд, Козяк, Славице, Злетово, Луковица, Пиянец, Малешево 
Велбъжд,  Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог 
Триадица,  Перник, Суково и Свеняп 
Ниш,  Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово 
Браница,  Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск 
Белград,  Градец, Омц, Главентин и в Бела църква 
Срем 
Скопие,  Винец, Прямор, Луково и Принип 
Приздриана,  Хостно, Лясковец, Врат 
Липениеон 
Сервия

Дристра,  Водин, Раса,  Орея, Черник,  Химара, Дринопол  Вотрот,  Янина,  Козел,  Петра, Риги 

Стаг,  Верия

На пръв поглед една голяма част са славянски, друга антични, има нови романски (които не са засвидетелствани през античния период), но има и много които са неясни.

Има ли някакво специализирано изследване върху етимологията на тези имена?

Някои топоними все пак може да са заварени и приети със старо име за употреба. Например Германия и Мокро

[Perkūnas]

Преди 22 часа, makebulgar said:

Тази Мундрага може и да има връзка с Мадара. По същия начин по който нашето могила в гръцкия става мангила.

Айде стига с фантасмагориите.

Мундрага е и в записа на кирилица в старобългарския превод на Сим. Логотет. Няма никаква възможност как да стане на Мадара. Ако можеше, досега да е изяснено местоположението й хиляда пъти.

[makebulgar]

Когато става на въпрос за превод на гръцки текст е възможно преводача да е предавал текста дословно, без да променя гръцките названия. 

[resavsky]

Оригинална българска топонимия - Котокий / или Котокио/ и Кутмичевица.Вероятно става въпрос за една и съща област.

[Aspandiat]

Котокий е лично име, въпреки твърденията на Димитър Съсълов преди 80 години,  че било област.

Име Котоко  е записано в 10 век при манастира при село Равна заедно с имена като Курт, Испор, Нелаи, Чото и известен брой гръцко-християнски имена.

През 2-3 век в Анапа на Таманския п-в това име е записано на гръцки в нелабиализиран вариант - Катокас.

Има го и при джихите и убъхите отвъд Черно море като Кетоко.

Редактирано Ноември 25, 2018 от Aspandiat

[resavsky]

Преди 11 минути, Aspandiat said:

Котокий е лично име, въпреки твърденията на Димитър Съсълов преди 80 години,  че било област.

Име Котоко  е записано в 10 век при манастира при село Равна заедно с имена като Курт, Испор, Нелаи, Чото и известен брой гръцко-християнски имена.

През 2-3 век в Анапа на Таманския п-в това име е записано на гръцки в нелабиализиран вариант - Катокас.

Има го и при джихите и убъхите отвъд Черно море като Кетоко.

Може но Кутмичевица безспорно си е област.Винаги съм се изкушавам да търся връзка кутригури - Кутмичевица.

[Aspandiat]

Преди 5 часа, resavsky said:

Винаги съм се изкушавам да търся връзка кутригури - Кутмичевица

?

[Thorn]

Абе вие Коледаров нямате ли си?

[Exhemus]

Мургаш

Река Мургаб/на персийски Мургаш/  с прочутия град Мерв център на много древната страна Маргиана.   /тревиста, ливада/

Среща се в Памир и Чувашия.

Кой ли е кръстил на персийски наш връх - тревист?  

Гатанката Дълга Мара сянка няма, много добре си спомням баща ми я казваше Дълга Мурга....

Дали отговорът е река или поле? Важното е, че думата се е запазила до наши дни.  

Естествено е, казано от уморени конници - поле.

Редактирано Ноември 26, 2018 от Exhemus

[Skubi]

Преди 5 часа, Exhemus said:

Мургаш

Река Мургаб/на персийски Мургаш/  с прочутия град Мерв център на много древната страна Маргиана.   /тревиста, ливада/

Среща се в Памир и Чувашия.

Кой ли е кръстил на персийски наш връх - тревист?  

Гатанката Дълга Мара сянка няма, много добре си спомням баща ми я казваше Дълга Мурга....

Дали отговорът е река или поле? Важното е, че думата се е запазила до наши дни.  

Естествено е, казано от уморени конници - поле.

Murga
Murga Location of Murga, Hungary
Coordinates: 46.46139°N 18.48772°ECoordinates: 46.46139°N 18.48772°E
Country	Hungary
County	Tolna
Area
• Total	6.58 km2 (2.54 sq mi)
Population (2004)
• Total	80
• Density	12.15/km2 (31.5/sq mi)
Time zone	UTC+1 (CET)
• Summer (DST)	UTC+2 (CEST)
Postal code	7176
Area code(s)	74

 

Murga is a village in Tolna County, Hungary.

Első írásos említése 1446-ból származik, Morga néven. Ekkor a Morgai család birtoka volt.

Първи писменни доказателста са от 1446 година. Тогава селото е било собственост на семейството Морга. През турско време е необитаемо. В 18. век в 1745 година бива на ново заселено с немски евангелисти от Хессен.

Мургаш семейно име има при словаците....Мургаш, Йозеф

Мурга, Морга. Има ли такова семейно име при българи, сърби, или на други езици?

 

[resavsky]

Между другото името на "Омуртаг" всъщност е Муртаг - неправилно прочитане.

[Иван Тодоров]

Все пак кой е по-слаянски/по-български: Спанчов или Спанцов?

[nik1]

Цитирай

Мурга, Морга. Има ли такова семейно име при българи, сърби, или на други езици?

 

Е, че как да няма?  Мургов, Мургова, Мургови - фамилно име, Мургово (квартал на Трън), Мурговица (пещера в България и река в Сърбия),

Редактирано Ноември 26, 2018 от nik1

[Perkūnas]

On 26.11.2018 г. at 1:42, Exhemus said:

Мургаш

Река Мургаб/на персийски Мургаш/  с прочутия град Мерв център на много древната страна Маргиана.   /тревиста, ливада/

Среща се в Памир и Чувашия.

Кой ли е кръстил на персийски наш връх - тревист?  

Гатанката Дълга Мара сянка няма, много добре си спомням баща ми я казваше Дълга Мурга....

Дали отговорът е река или поле? Важното е, че думата се е запазила до наши дни.  

Естествено е, казано от уморени конници - поле.

Що глупости са изписани тук, нямам думи просто.

[Exhemus]

On 26.11.2018 г. at 8:55, resavsky said:

Между другото името на "Омуртаг" всъщност е Муртаг - неправилно прочитане.

Муртаг - монголец!     Справка:   Сартаг /по тюрк. Сартак - само прилича на Спартак, ама знаем ли?/ Това е синът на Чингиз хан!! Но пък той е русоляв??

 Виж около Кутмичевица е пълно със  мъже - Ангуш и досега. Наследници на Кубер. Ангуш на ирански значи пръстче  

 

[Пандора]

On 13.11.2018 г. at 3:56, Perkūnas said:

името Шумен в другия раздел

В книгата "Шумнене" Николай Цанкарски пише, че жителите на града Шумен всъщност са изселници от селото Шумнене при някаква чумна епидемия по времето на ВБД. След това е имало и други преселения и по времето на Османската империя, защото в Лудогорието почвата е по плодородна. Сега селото е квартал на град Ябланица, която е основана 18 век.

Цитирай

 

Планинския рид Драгоица се издига във вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан, т.н. Ботевградски Предбалкан. На север склоновете на рида се спускат стръмно към Батулска река (западна, десен приток на Искър) и Батулска река (източна, ляв приток на Панега), които отделят рида от Карлуковската хълмиста област. На изток и югоизток със стръмни, на места отвесни склонове Драгоица се спуска към град Ябланица, в района на който чрез ниска седловина (456 м) се свързва с рида Лисец. На запад и юг, където склоновете на рида са в по-голямата си част отвесни рида Драгоица достига до долината на река Малки Искър, която го отделя от ридовете Гола глава (на запад) и Лакавица (на юг).^[1]

Рида Драгоица има почти правоъгълна форма, като от запад на изток дължината му е около 16 км, а ширината му от север на юг варира от 8 до 14 км. Максимална височина е връх Нишана (956,5 м), издигащ се в източната част на рида, на 3,3 км по права линия западно от град Ябланица. Северните, западните и южните части на Дрогоица се отводняват от десните притоци на рекаМалки Искър, а североизточните – от Батулска река (източна) и нейните десни притоци.^[1]

Билото на рида е широко и плоско, изградено от долнокредни (титонски^[2]) варовици, моделирани в Драгойнинската синклинала. По-голямата част от рида е заета от редки церово-горунови гори и пасища. Тук-таме има и обработваеми земи.^[1]

Във вътрешността на рида и по неговите склонове са разположени 12 населени места,

 

Авторът пише, че някога планината Драгойца била обрасла с гъсти , непроходими гори, които са изсечени и сега склоновете са голи. Името Драгойца се извежда от "дрягв" - мочурливо, блатисто място. Авторът посочва няколко версии за произхода на името на селото. Археологът Васил Миков смята, че името идва от шум на вятър като бучене, в тясна дълга долина между планински вериги. Името на село Гложене, което е разположено в такава долина се извежда от хърватското gleznoq glozno - шумя, шумолене, а двете имена Гложене и Шумнене означават едно и също. http://www.glojenebg.com/Istoriq/Istoriaa1280x1024.html

Друго предположение е, че Шумнене /Шеменли, Чименли, Горна и Долна Шумница, Шумен,Шумян/ означава "тихо, закътано място/. Третата версия е от "шума". В речника с диалектни думи авторът е написал  "шуменица - натрупана в чатала на дърво шума за зимата". В турските регистри селото е записано към 1440 г в Никополски санджак, вилает Киево /Старо село/ като  Горна и Долна Чумница.

Редактирано Декември 4, 2018 от Пандора

[cven]

Преди 4 часа, Пандора said:

В книгата "Шумнене" Николай Цанкарски пише, че жителите на града Шумен всъщност са изселници от селото Шумнене при някаква чумна епидемия по времето на ВБД. След това е имало и други преселения и по времето на Османската империя, защото в Лудогорието почвата е по плодородна. Сега селото е квартал на град Ябланица, която е основана 18 век.

Авторът пише, че някога планината Драгойца била обрасла с гъсти , непроходими гори, които са изсечени и сега склоновете са голи. Името Драгойца се извежда от "дрягв" - мочурливо, блатисто място. Авторът посочва няколко версии за произхода на името на селото. Археологът Васил Миков смята, че името идва от шум на вятър като бучене, в тясна дълга долина между планински вериги. Името на село Гложене, което е разположено в такава долина се извежда от хърватското gleznoq glozno - шумя, шумолене, а двете имена Гложене и Шумнене означават едно и също. http://www.glojenebg.com/Istoriq/Istoriaa1280x1024.html

Друго предположение е, че Шумнене /Шеменли, Чименли, Горна и Долна Шумница, Шумен,Шумян/ означава "тихо, закътано място/. Третата версия е от "шума". В речника с диалектни думи авторът е написал  "шуменица - натрупана в чатала на дърво шума за зимата". В турските регистри селото е записано към 1440 г в Никополски санджак, вилает Киево /Старо село/ като  Горна и Долна Чумница.

Според легендата, Гложене е основано от киевския княз Георгий Глож, който бягайки от татарите намира убежище при цар Иван Асен ІІ.

Вместо от съмнителни легенди и непроизносими по нашему хърватски думи защо не приемем най простото, че името на Гложене идва от глог, още повече че имаме и подходящ пример : Глог - Гложене, Бог - Боженци.

Името Драгойца вместо да се извежда от "дрягв" - друга непроизносима дума, нищо чудно да произлиза от жената на Драгой, по някакъв начин свързана с това място и останала в народната памет.

И за да се върна към темата, не видях да е споменавано старото име на Поморие - Тутхон

"...Българското име на града като „Тутхони“ става известно от издаденият през 1905 г. в Петербург старобългарски превод от ХІV в. (по молдовски препис от ХVІІ в.) на историческата хроника от Х в. на Симеон Метафраст и Логотет."

http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2016/06/blog-post.html

 

[Пандора]

Анна Пажимиес , "Прабългарския език в топонимията, методологични търсения"

 

На стр. 95 се дава предложение за топоним Коч, на стр. 97 топоними  Сармусаклъка, Сирма край Нови пазар, Сърмеше и др.

3012.pdf

 

 

Редактирано Април 6, 2021 от Пандора

[sir]

Преди 5 часа, Пандора said:

На стр. 95 се дава предложение за топоним Коч, на стр. 97 топоними  Сармусаклъка, Сирма край Нови пазар, Сърмеше и др.

Не е ясно какво общо имат тези неща с топонимията на ПБЦ.

Ясно е обаче, че въпреки гръмкото заглавие на статията - "методологични търсения" - никаква методология не е приложена. Иначе това нямаше да е поредният случай, в който прозрачно турска топонимия (някои имена и на мен ми е ясно какво значат) и изобщо лексика е набеждавана за "прабългарска".

Ако се спазваше някаква методология, то най-малкото щяха да бъдат проучени поне две базисни неща:

1. Каква е околната топонимия. Така например преди да се предлага нова етимология на планинския топоним Коч - който авторката не ни казва кой е и къде се намира, но това явно е връх Кочмара (Коч омар каясъ, 2017м.) - можеше да се провери какви са останалите топоними в района, както направих аз за около две минути. И ето какви са: Кара мандра, Дюз чал, Гиджи чамлъ, Беш бунар и тем подобни звучни "прабългарски" названия.

2. Какъв е етническият състав на въпросните села, кога са възникнали, къде се намират. Така например щяхме да установим много бързо, че повечето от тези села дори и до днес са или турски, или със значително турско население, като особено комично е да се търсят "прабългарски" топоними из селата около Ардино (с. Чам дере, днес Боровица - 94% турци по последното преброяване) - това си е направо гавра с науката, както и с интелигентността на читателите. Щяхме да установим също и че някои от тях дори са основани от турски преселници от Анадола (с. Манастирица < Мансър кьой), че цялата им топонимия е прозрачно турска и така нататък, и така нататък.

Но, разбира се, няма никакъв проблем точно тези топоними да са "прабългарски" - спасили се от удавяне както в славянското море, така и в последвалото турско такова.

Няма и никакъв проблем да ги обясняваме през съвременния чувашки, както прави авторката, въпреки че само няколко странички по-нагоре критикува и откровено се подиграва на Петър Добрев, че прави абсолютно същото през съвременните памирски езици, цитирам (стр. 92-93):

Не е правилно лексиката на славянския български език, която ни е известна от IX век, да се сравнява със сегашната памирска лексика, без да се посочват съответствията в староиранските езици и без да се прави реконструкция на тази основа. Трябва да се установят всички промени, които са настъпили по време на приемането на тези думи; трябва да се знае състоянието на езиците, които ги приемат - славянски, гръцки и др.

Ами да - не е правилно. Ама следвайте си собствените методологични бележки, бе г-жа "тюрколог".

Абе въобще, голяма забава.

[makebulgar]

Наистина е голяма забава онова което пише Пажимиес. Задълбала е здраво в чувашкия език и вади всякакви етимологии през него. Така определя като хуно-прабългарски, тоест чувашки, всякакви думи и названия. Изкарва че са хуно-български и названията поляк, хърватин и сърбин!!! В една друга статия от следващия брой на сборника анализира думата стърга/стъргало отново през чувашки, но тъй като в чувашкия и тюркските езици струпването на съгласни ст- и стр- не било типично ги преработва с вмъкване на гласна между съгласните и съответно ги вади от чувашки. Тоест имаме типичен пример на професионален учен, който е прегърнал науката която е изучавал и не се отклонява на йота от нея. И тъй като е единствено тюрколог, но не е иранолог, въобще не се занимава с предложенията и на Добрев и на другите относно иранските думи. А имената на владетелите не били важни, по-важни били топонимите.... но разбира се не всички, а амо онези, които може да изведе през чувашки, тъй като явно не е специалист по ирански или пък тракийски както сама твърди.

Редактирано Април 6, 2021 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 1 час, sir said:

Няма и никакъв проблем да ги обясняваме през съвременния чувашки, както прави авторката, въпреки че само няколко странички по-нагоре критикува и откровено се подиграва на Петър Добрев, че прави абсолютно същото през съвременните памирски езици, цитирам (стр. 92-93):

Не е правилно лексиката на славянския български език, която ни е известна от IX век, да се сравнява със сегашната памирска лексика, без да се посочват съответствията в староиранските езици и без да се прави реконструкция на тази основа. Трябва да се установят всички промени, които са настъпили по време на приемането на тези думи; трябва да се знае състоянието на езиците, които ги приемат - славянски, гръцки и др.

Ами да - не е правилно. Ама следвайте си собствените методологични бележки, бе г-жа "тюрколог".

Това се набива на очи явно при всеки. От една страна натъртва че памирските речници били от 19 век, но от друга не подчертава това, че чувашките също са от 19 век. Като цяло тя отхвърля иранската теория не по обективни причини или заради някакви научни анализи чрез които да докаже невъзможността ѝ, а използва конюктурни съображения. Тоест П. Добрев не бил езиковед, не давал източниците си, от които черпил информация за думите, теориите му били критикувани, и съответно иранската  теория била идеологическа, тоест идеологията била да се отхвърли всичко тюркско и т.н.