Топонимията на Първото българско царство

[Perkūnas]

Предвид спора за името Шумен в другия раздел, отварям тема, в която да се събере информация за топонимията на Първото българско царство.

Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

[БатеВаньо]

Аз само ще отворя дума за топоним, считан за български/старобългарски срещан често през вековете. Дори и излизащ от границите и времето на балканите и югоизточна Европа:

Неговото име е: 

Загора

 

Ако някой има достатъчно време, ще е полезно този, според мен интересен, като заплетен случай, топоним да се разнищи.

[Иван Тодоров]

На мене ми е интересно кое селско име е по-славянски и кое е първоначалното? Спанцов или Спанчов (старото име на село Дунавец, Силистренско)? Село Спанцов се намира в Румъния, във Влашко (окръг Калараш), много близко до силистренския Спанчов.
Тоест, Спанцов е румънското/романското изкривяване на българската/славянската дума Спанчов или обратно? Тоест, ако оставим настрани славянската наставка "-ов" (бивше падежно окончание), кое е първоначалното: Спанц- или Спанч- ?

 

[Иван Тодоров]

https://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов_(комуна)

https://ro.wikipedia.org/wiki/Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов

Има и село и община Спанцов. В близкото миналото там е имало много българи (вижте книгата "Народописна карта на нова ромънска [!] Добруджа" на Стоян Романски) но това беше скорошна българска общност, заселила се там през 19. или през втората половина на 18. век. Това очевидно не означава че името на селото не може да е среднобългарски или старобългарски (от времето когато цялото Влашко беше гъсто населено със славяни), но също така е възможно единственото българско/славянско нещо в тази дума, в това име да бъде окончанието "-ов".

 

Редактирано Ноември 17, 2018 от Иван Тодоров

[Курти Вълчанов]

Окончанието "ов" "ова", "ава" е налично през IV век  -  Плискова, Перестлава.

[Exhemus]

Преди 40 минути, Курти Вълчанов said:

Окончанието "ов" "ова", "ава" е налично през IV век  -  Плискова, Перестлава.

Село Урулеви /сега Орловци/ на пет км от Боженци много ми прилича на племето Ерули или по -скоро на Ерулева, дадена за жена на Атила, май че беше?

 Известно е, че във столиците се съхраняват етнически общности като занаятчии със специфични умения. Те , в най-лошия случай съхраняват етническото име като родово. Така с болярката Божана бягат доста родове от Търново и основават свои махали около Боженци.

Издирете старите имена на селища/преди 1878/ и ще получите доста материал за размисъл.

Редактирано Ноември 17, 2018 от Exhemus

[mitaca]

Преди 11 часа, Иван Тодоров said:

На мене ми е интересно кое селско име е по-славянски и кое е първоначалното? Спанцов или Спанчов (старото име на село Дунавец, Силистренско)? Село Спанцов се намира в Румъния, във Влашко (окръг Калараш), много близко до силистренския Спанчов.
Тоест, Спанцов е румънското/романското изкривяване на българската/славянската дума Спанчов или обратно? Тоест, ако оставим настрани славянската наставка "-ов" (бивше падежно окончание), кое е първоначалното: Спанц- или Спанч- ?

 

 

Преди 6 часа, Иван Тодоров said:

https://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов_(комуна)

https://ro.wikipedia.org/wiki/Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов

Има и село и община Спанцов. В близкото миналото там е имало много българи (вижте книгата "Народописна карта на нова ромънска [!] Добруджа" на Стоян Романски) но това беше скорошна българска общност, заселила се там през 19. или през втората половина на 18. век. Това очевидно не означава че името на селото не може да е среднобългарски или старобългарски (от времето когато цялото Влашко беше гъсто населено със славяни), но също така е възможно единственото българско/славянско нещо в тази дума, в това име да бъде окончанието "-ов".

 

Че кога -ов/-ова стана славянска (Ту(о)дор Доксов)? Славянската не беше ли -ич, -ичевич?

[Иван Тодоров]

Не разбирам какво означава или кой е Тудор/Тодор Доксов

[mitaca]

Тудор Доксов е черноризец (монах) превел на български "Слова против арианите" в края на IX-ти век. Има хипотеза, че е внук на Персиан и син на Докс, който е брат на Борис.

[Иван Тодоров]

добре, благодаря.

[Пандора]

On 13.11.2018 г. at 6:41, БатеВаньо said:

Загора

Обикновено се възприема като "зад планина", защото в славянските езици "гора" означава планина. Тук са посочени варианти - възвишеност, голям хълм, висок бряг и като синоними са посочени - хълм, възвишеност, скала. Може да има връзка и с това.

Происходит от праслав. *gora, от кот. в числе прочего произошли: ст.-слав. гора (греч. ὄρος), горѣ (ἄνω), русск. гора, укр. гора́, болг. гора́ «лес», сербохорв. го̀ра (вин. п. го̏ру), словенск. góra, чешск. hora, польск. góra, в.-луж. hora, н.-луж. góra. Родственно др.-прусск. garian ср. р. «дерево», лит. girià, диал. gìrė «лес», др.-инд. giríṣ «гора», авест. gairi-, ср.-перс. gar, gīr, возм., также греч. гомер. βορέης, атт. βορέᾱς, βορρᾱς «северный ветер», алб. gur «камень». По мнению этимолога Мейе, исходной была основа на согласный. Ср. лит. nugarà «спина». От гора́ образовано горы́ч «юго-западный ветер», поволжск.; го́ры мн. «высокий правый берег Волги»

Ако правилно разбирам първо е значението "лес", което може да се изведе от "дърво" в мн. число.

http://etymolog.ruslang.ru/doc/preobrazhenskijA-O.pdf

[Пандора]

On 13.11.2018 г. at 6:41, БатеВаньо said:

Загора

Ето и други значения на "гора" от речника на Даль

Цитирай

 

"Утес, скала, обрыв, стена, яр, составляют частности горы, или бывают местами отдельно, по себе и по бокам долин и пропастей. | Между притоками двух соседних рек всегда тянется возвышенность, кряж, гряда: это сырт, водопуск, водораздел, вододержа; поперечные овраги по бокам водопуска, обычно с родниками, также называются вершинами, относя это к притоку. Плоская возвышенность, плоскогорье. Сопка, одиночная гора, или шихан в большом виде, отдельная вершина горы; а также малая огненная гора. Холм, горка, горочка, горушка, и притом не слишком крутая, не скалистая; бугор, пригорок, то же, меньшего размера; курган, насыпная горка или холм; "

"Горою, на севере, по Волге и пр. называют также вообще землю, сушу, берег, материк, в противность воде, реке, морю. Ехать горою, арх. берегом, сухопутно, гужем. | На Волге, гора, высокий или горный, т. е. правый берег, а левый луговой; также | черта отлогого берега, докоторой достигает высший разлив. | Местами (костр.) горой называют кладбище, располагаемое на пригорке. |"

"Доставляемый сухим путем, гужевой, сухопутный. | Принадлежащий к рудному, рудокопному делу. | Ископаемый или минеральный. Горный ветер, дующий со стороны гор, береговой; на Байкале гора и горыч, северозападный; на Волге, югозападный."

"Горный стол, гарный, гордый, княжий, свадебный пир у новобрачных или у женихова отца. Горные гости, гарные, гордные, гордые, поезжане, на другой день свадьбы, за гордым столом. "

"Горский, горный, но более в знач. жителей гор или их произведений; у нас употреб. о Кавказе. Горний, вышний, высший, верхний; возвышенный, в прямом и переносном значении небесный, до мира духовного относящийся. Горнее место, возвышение за престолом, архиерейское седалище. 

"Горянин арх. житель материка, противопол. островитянин. |"

"Горынич м. сказочное отчество, придаваемое богатырям, иногда змею, или жителям гор, вертепов, пещер. "

"В нашем быту покой, комната вообще. | Церк. плоская кровля, на востоке. Горенка ж. у крестьян то же, но большею частью вышка, верх, светелка, теремок, комнатка на чердаке; местами клеть, сельник особняком. "

http://slovardalja.net/word.php?wordid=5890

 

 

[resavsky]

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Редактирано Ноември 19, 2018 от resavsky

[Пандора]

Преди 10 часа, resavsky said:

Балкан.

Той къде се споменава ?

[resavsky]

Никъде но думата звучи откровено ирански.Малко вероятно ми изглежда българите да не дадат собствено име на най важната планина в държавата.

[КГ125]

On 17.11.2018 г. at 11:39, Exhemus said:

Село Урулеви /сега Орловци/ на пет км от Боженци много ми прилича на племето Ерули или по -скоро на Ерулева, дадена за жена на Атила, май че беше?

 Известно е, че във столиците се съхраняват етнически общности като занаятчии със специфични умения. Те , в най-лошия случай съхраняват етническото име като родово. Така с болярката Божана бягат доста родове от Търново и основават свои махали около Боженци.

Издирете старите имена на селища/преди 1878/ и ще получите доста материал за размисъл.

Че то на картата на България има село Ерул, ако не ме лъже паметта.... 

[КГ125]

Преди 12 часа, resavsky said:

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Кортен, Вардар, Ичера?

Редактирано Ноември 19, 2018 от КГ125

[resavsky]

Може би и Дръстър,Тутракан.Защо не и Никопол /има град със същото име в днешна Украйна на един от важните бродове на Днепър/.А ако се обърнем и към наследството на Кубер в Македония нещата стават сериозни.Най очевидния топоним там безспорно е Вардар.

[Perkūnas]

Преди 21 часа, resavsky said:

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Напомням следното:

On 13.11.2018 г. at 13:56, Perkūnas said:

Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

 

[Perkūnas]

Преди 20 часа, resavsky said:

Никъде но думата звучи откровено ирански.Малко вероятно ми изглежда българите да не дадат собствено име на най важната планина в държавата.

Защо пък?

[resavsky]

Преди 3 минути, Perkūnas said:

Напомням следното:

 

Кой топоним имаш предвид?

[Perkūnas]

Всичките изброени.Навърлиха се някакви имена на села накуп, а тези села вероятно изобщо не са съществували по онова време.

На първо време да погледнем какви топоними се срещат в домашни извори. Примерно: Мадара изобщо никаква я няма в домашни извори. Споменава се за първи път чак през XIV-XV век.

[resavsky]

Преди 23 минути, Perkūnas said:

Всичките изброени.Навърлиха се някакви имена на села накуп, а тези села вероятно изобщо не са съществували по онова време.

На първо време да погледнем какви топоними се срещат в домашни извори. Примерно: Мадара изобщо никаква я няма в домашни извори. Споменава се за първи път чак през XIV-XV век.

"Сказание за железния кръст" - книга писана вероятно  от самия цар Симеон.Там Мадара си я има.

Редактирано Ноември 20, 2018 от resavsky

[Atom]

Най-много топоними има в грамотите на Василий:

Охрид, Преспа, Мокро и Кичево
Костур, Корешча, Колоня, Девол, Воюса и Мор
Главница,  Канина и Неаниска 
Мъглен,  Просек, Морихово, Сетина, Острово и Заодрия 
Битоля, Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 
Струмица Радовище и Конче 
Моровизд, Козяк, Славице, Злетово, Луковица, Пиянец, Малешево 
Велбъжд,  Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог 
Триадица,  Перник, Суково и Свеняп 
Ниш,  Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово 
Браница,  Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск 
Белград,  Градец, Омц, Главентин и в Бела църква 
Срем 
Скопие,  Винец, Прямор, Луково и Принип 
Приздриана,  Хостно, Лясковец, Врат 
Липениеон 
Сервия

Дристра,  Водин, Раса,  Орея, Черник,  Химара, Дринопол  Вотрот,  Янина,  Козел,  Петра, Риги 

Стаг,  Верия

На пръв поглед една голяма част са славянски, друга антични, има нови романски (които не са засвидетелствани през античния период), но има и много които са неясни.

Има ли някакво специализирано изследване върху етимологията на тези имена?

Редактирано Ноември 20, 2018 от Atom

[Perkūnas]

Преди 23 минути, resavsky said:

"Сказание за железния кръст" - книга писана вероятно  от самия цар Симеон.Там Мадара си я има.

Там не пише Мадара. Пише нещо съвсем различно