Сръбската и словенската дума брег

[Иван Тодоров]

И в тези 2 езика брег означава и хълм, и бряг (обикновено за бряг се използва "обала").
На "македонски" брег означава също и двете. Не мога да кажа дали значението "хълм" го има само в западните "македонски" райони, близо до територията на сръбски език или това е общо-"македонско" нещо или, първоначално това беше регионална дума и след 1912 е станала национална.
На албански бряг се казва брег и означава и хълм, точно както в "македонски" и сръбски.
Доколкото ми е известно, първоначалното значение на общо-славянската или пра-славянската дума "берг" (или "брег", не си спомня точно) беше тъкмо планина, хълм (в немски "Берг" означава планина), като това било индо-европейска дума.
Трудно ми е обаче да вярвам че само 2 славянски езика ("македонският" не е език) са запазили старото, първоначално значение на тази дума, докато останалите: полски, руски, чешки, словашки, украински, белоруски не са съумели да го направят.
На румънски "мал" означава бряг, докато на албански същата дума "мал" (може би с леко-различно произношение) означава планина (тоест голям хълм). Тоест в България и Румъния, бивши тракийски територии същата дума (мал и бряг/брег) означава едно нещо (в румънски и източно-български), докато в Албания, БЮРМ, Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Босня и Словения (бивши илирски земи, с частичното изключение на БЮРМ и, може би, Словения) нещо друго.
Същото нещо и при румънската дума codru и албанската kodër (хълм),  при ново-българската дума "гора" (тоест не-планина), румънската codru (гора) сравнени със сръбската гора (планина) и албанската kodër (хълм, тоест малка планина).

http://www.makedonski.info/search/брег

http://www.makedonski.info/search/гора

 

 

 

 

Редактирано Ноември 22, 2018 от Иван Тодоров

[Иван Тодоров]

Преди 2 часа, Иван Тодоров said:

[...]сръбската гора (планина)[...]

http://www.makedonski.info/search/брег

http://www.makedonski.info/search/гора

"гора" (или подобни) е общо-славянска дума за планина. Само ново-българският език прави изключение (може би и средно-бг., не знам), включително "македонския" облик на източно(-ново)-български.

Освен codru в румънски има и друг дума за гора: pădure от латински paludem = блато (английски marsh, swamp). Същата латинска дума я има и в албански pyll, със румънското значение, а не с първоначалното, латинско.

Интересно обаче е в езика на баските има "padure" със значение "блато". В същия език има "mando" = катър; румънски mânz = жребче,

 

Преди 2 часа, Иван Тодоров said:

алб. mëz, итал. manzo (теле), дума, която се смяташе за пред-латинска, субстратна, чак тракийска (дакийска) от румънските "езиковеди"

 

 

 

Редактирано Ноември 22, 2018 от Иван Тодоров

[bulgaroid]

На български също има думата брег,означаваща хълм. В шопско знам поне две местности наречени така. 

[makebulgar]

Българската дума отговаряща на немското берг е бърдо (рид, могила, хълм, връх, чукар, хребет, рило, възвишение, височина, планина), като имаме преход г-д, като в пеперуда-пеперуга. Тоест имаме поне три думи за планините - планина, гора и бърдо.

Хърватите също използват паралелно думите бърдо и планина, македонците - планина, гора и брдо, сърбите - планина, брдо, брег.

Редактирано Ноември 22, 2018 от makebulgar

[bulgaroid]

Преди 16 минути, makebulgar said:

Българската дума отговаряща на немското берг е бърдо (рид, могила, хълм, връх, чукар, хребет, рило, възвишение, височина, планина), като имаме преход г-д, като в пеперуда-пеперуга. Тоест имаме поне три думи за планините - планина, гора и бърдо.

Хърватите също използват паралелно думите бърдо и планина, македонците - планина, гора и брдо, сърбите - планина, брдо, брег.

Добре де ,аз познавам хора които живеят на "брего" в околностите на София, а вие тук ме убеждавате,че думата била сръбска ли словенска ли? Идете в Бухово и попитайте за брего,веднага ще ви го покажат. Има и още "брегове" в България. 

[Бобо]

В Странджанския диалект,който ми е нещо като роден,бряг съвсем не означава само там,където морето се допира до земята.По скоро - рязко издигнато място....стръмнина след равно място!

[makebulgar]

така е, има такава дума.

 

Цитирай

Червен брег е село в Западна България. Името му произхожда от червения рид над селото, който се отличава с керемиденочервен цвят на земята.

 

[Skubi]

Берек на унгарски означава крайбрежно място/водно/ което е гъсто с храсти и други водолюбиви растения. Обикновенно низките брегове, блата са такива където лесно могат да се скрият хората, животните....

Коренът бер според обясненията произхожда от немската дума берген или барг.....

Според http://mek.oszk.hu/05800/05887/pdf/1kotet_2.pdf

Редактирано Ноември 22, 2018 от Skubi

[Иван Тодоров]

Преди 4 часа, bulgaroid said:

На български също има думата брег,означаваща хълм. В шопско знам поне две местности наречени така. 

Шопски е "повече език" от "македонски". Там има по-голямо сръбско влияние, или така беше до 1912 г. След това в "македонски" са влезли много сръбски думи, но граматиката и фонетиката са почти незасегнати от сърбизация.
В случая с "брег", не мога да кажа дали сръбски и словенски са запазили първоначалното, индоевропейско значение на "бряг" (за сравнение Berg в немски език означава планина, голям хълм), докато останалите славянски езици (включително българския но без "македонски" и шопски/торлашки) го изгубиха и при тях има само значението "крайбрежие", или става въпрос за албанско влияние в сръбски език и от там и в словенски. Възможно е албанската дума mal в миналото да е имала 2 превода: планина (като и сега в албански) и крайбрежие (като румънската дума "mal", която няма установен ясен произход). Или става дума за илирско влияние и в сръбски/словенски, и в ново-тракийски (тоест албански, ако албанският наистина е тракийски език), като техен субстратен език.

http://hjp.znanje.hr/index.php?show=search

brijȇg

brijȇg m 〈N mn brȅgovi/brijézi jez. knjiž., N zb. brȇžje〉

Izvedeni oblici

Definicija

1.	manje brdo
2.	pov. jez. knjiž. obala

Sintagma

 

Frazeologija

⃟ kao od brijega odvaljen vrlo snažan, jak;
udarila kola o brijeg došlo je do nevolje;
tiha voda brijege dere, v. voda ⃟

Etimologija

✧ prasl. *bergъ (stsl. brěgъ, rus. béreg: obala) ← germ. ≃ njem. Berg: brdo

 

https://fran.si/iskanje?View=1&Query=breg&All=breg

 

brég -a m, mn. bregôvi stil. brégi; mest. mn. stil. bregéh (ẹ̑)
1. pas zemlje ob vodi: voda izpodjeda, odnaša breg; reka je prestopila bregove; priveslati do brega; odriniti od brega; plavati proti bregu; reka stopi, udari čez bregove; valovi butajo, pljuskajo ob breg; nizek, peščen, skalnat breg; breg jezera, reke / desni breg reke gledano v smeri toka / morski breg / stopiti na breg na kopno, na suho; pren. Ti se ne boš mogla nikoli odtrgati od svojega sveta in je zato bolje, da pretrgaš vse zveze z menoj, ki stojim odločno na nasprotnem bregu (M. Mihelič)
2. nagnjen svet, strmina: hiše so pomaknjene v breg; stekel je po bregu v dolino; hud, položen, strm breg / pesn. breg in dol; v breg hoditi, voziti navkreber; postavil si je hišo na bregu na hribu; hiša v bregu na pobočju
● nar. izpod brega gledati jezno, grdo; pog. ima nekaj za bregom nekaj skriva, taji; nekaj skrivaj pripravlja, namerava storiti; preg. tiha voda bregove dere na zunaj tih, miren človek je zmožen storiti kaj nepričakovanega

 

brẹ̑g, m. 1) das Ufer; morski b., das Meeresufer; proti bregu, landwärts; — 2) der Bergabhang; v breg iti, bergan gehen; hud breg, starke Steigung; po bregeh, an Abhängen, Polj.; — 3) ein (mäßiger) Berg; bregovi in doline; — izpod brega gledati koga, jemanden mit scheelen Augen ansehen, Slom.; — stara brž vidi, kaj ima baba za bregom (was für ein Bedenken das Weib habe), Levst. (Zb. sp.).

 

https://fran.si/193/marko-snoj-slovenski-etimoloski-slovar/4285251/brg?View=1&Query=breg&All=breg&FilteredDictionaryIds=193

 

	Slovensko gradivo
	brẹ̑g -a m lat.‛ripa, litus’ (16. stol.), nabrẹ̑žje, obrẹ̑žje, obrẹ̑žen, pobrẹ̑žje.
	Razlaga
	Enako je stcslovan. brěgъ, hrv. brijȇg, srb. brȇg, rus. béreg, češ. břeh. Pslovan. *bȇrgъ se je razvilo iz ide. *bherg'ho- ‛vzpetina, breg’, iz česar je še stvnem. berg, nem. Berg ‛gora’. Ide. baza *bherg'h- je pomenila ‛dvigovati se’. Brẹ̑g je torej *‛nekaj, kar se dviguje’. Iz iste baze se je razvilo še npr. stind. br̥hánt- ‛velik, visok’, arm. berj ‛višina’, valiž. bera ‛kup’, got. baurgs ‛mesto, stolp’, nem. Burg ‛grad’ (Be I, 40, SP I, 203 s., Po, 140). Frazem imeti za bregom, ki je dobesedni prevod nem. hinter dem Berge halten, izvira iz vojaškega žargona in kaže na skrivanje topov za hribom, izza katerega so lahko streljali na nasprotnika.

 

Редактирано Ноември 23, 2018 от Иван Тодоров

[Иван Тодоров]

Преди 16 часа, Иван Тодоров said:

И в тези 2 езика брег означава и хълм, и бряг (обикновено за бряг се използва "обала").
На "македонски" брег означава също и двете. Не мога да кажа дали значението "хълм" го има само в западните "македонски" райони, близо до територията на сръбски език или това е общо-"македонско" нещо или, първоначално това беше регионална дума и след 1912 е станала национална.
На албански бряг се казва брег и означава и хълм, точно както в "македонски" и сръбски.
Доколкото ми е известно, първоначалното значение на общо-славянската или пра-славянската дума "берг" (или "брег", не си спомня точно) беше тъкмо планина, хълм (в немски "Берг" означава планина), като това било индо-европейска дума.
Трудно ми е обаче да вярвам че само 2 славянски езика ("македонският" не е език) са запазили старото, първоначално значение на тази дума, докато останалите: полски, руски, чешки, словашки, украински, белоруски не са съумели да го направят.
На румънски "мал" означава бряг, докато на албански същата дума "мал" (може би с леко-различно произношение) означава планина (тоест голям хълм). Тоест в България и Румъния, бивши тракийски територии същата дума (мал и бряг/брег) означава едно нещо (в румънски и източно-български), докато в Албания, БЮРМ, Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Босня и Словения (бивши илирски земи, с частичното изключение на БЮРМ и, може би, Словения) нещо друго.
Същото нещо и при румънската дума codru и албанската kodër (хълм),  при ново-българската дума "гора" (тоест не-планина), румънската codru (гора) сравнени със сръбската гора (планина) и албанската kodër (хълм, тоест малка планина).

http://www.makedonski.info/search/брег

http://www.makedonski.info/search/гора

 

 

 

 

Според румънските "езиковеди" codru било с латинска етимология (quadrum = четвърт), понеже изразът (или съставеното съществително) "codru de pâine", означаваш парче хляб, произтичало от четвъртинката хляб даданеа на обикновените римски войници-колонисти "в Дакия" от старшините им като дажба за един ден. Тогава обликът на тази дума щеше да е *padru или *par (patru <- quattuor = четири; păresimi <- quadragesima = великденски пост). Може и да е станала някаква контаминация между албанската (=тракийската?) дума и латинската.