"Българският популизъм: щрихи към портрета"

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Не е ясно само защо постоянно популизма се афишира с негативна насоченост. Има някаква нагласа популизма да се приравнява само с фашизма, като такава насоченост има както в пускането на постове срещу Орбан или Путин, така и за преекспонирането за съществуването на някакъв безпричинен антициганизъм.

Реалността е, че Орбан и Путин отвън за либералния глобалист може и да изглеждат като фашисти, но за народа си не са. Путин примерно успя да присъедини една територия към Русия населена с руснаци, които бяха репресирани. Тоест защитил е народа си. А Орбан издигайки стената на границата реално е помогнал на народа си и е ограничил безконтролното навлизане на стотици хиляди чужди, неподчиняващи се на законите, не познаващи държавата, нежелаещи да се интегрират..

За антициганизма нещата са същите. Отвън погледнато изглежда че съществува някаква дискриминация на добрите и мирните цигани, но напрактика антициганицма възниква като реакция на циганизма. Циганизма са всички онези престъпления които правят циганите от които почти всеки е пострадал в страната. Циганизма е да раждаш деца без да можеш да ги изхранваш, да разчиташ на прехраната си чрез помощи за деца, и да крадеш и убиваш с оправданието, че нямаш средства за десетте си деца. Който смее да пише за антициганизма и за това, че никой не си правел труда да прави анализи и проучвания, нека отиде да си направи анализите и проучванията в някоя циганска махала. Да поживее там месец-два. Да отиде в някое село, където хората са пропищели от цигански набези и да направи анализ.

Иначе в исторически план всяка партия без изключение се е издигнала чрез популизъм. Всяка партия. И тук не става дума само за Атака или НФСБ, а става дума и за СДС, БСП, БКП, БЗНС, ГЕРБ, Партията на Гобурготски, и всички останали. Появили са се когато е имало нужда, възползвали са се от проблемите на народа и са влезли във властта. Комунистите примерно се издигат в антиборжуазна и антифашиска среда, като го правят популиски възползвайки се от теглото на народа. По същия начин и в Германия се издига фашизма. По същия начин се издига и всяка друга партия в Европа - избрани от народа в следствие на някакви негови нужди. И популиски са речите не само на Орбан, Путин или Сидеров, а и на всички либерали и демократи в Европа. Просто са по-умерени, и по-зависими от лобисти и всякакви други интереси.

Тоест поставянето в графата "популиски" само на националистическите партии си е чиста проба популизъм. Либералите използват страховете на хората от национализма за да се издигат.

Редактирано Декември 4, 2018 от makebulgar

**vvarbanov** · Декември 4, 2018

Преди 5 часа, makebulgar said:

Който смее да пише за антициганизма и за това, че никой не си правел труда да прави анализи и проучвания, нека отиде да си направи анализите и проучванията в някоя циганска махала. Да поживее там месец-два. Да отиде в някое село, където хората са пропищели от цигански набези и да направи анализ.

Казваш "Който смее да пише..."

За да се информираме е достатъчно да прочетем или чуем тия факти.Това е достатъчно за да се запознаем с тях.

Ти обаче казваш "Който смее да пише ....","Нека отиде в някоя циганска махала....."," Да поживее там месец-два.","Да отиде в някое село, където хората са пропищели от цигански набези...."

Да се запознаем с фактите можем и без да ходим в циганската махала, но ти искаш да изпитаме емоции.И да се повлияем от тях при анализирането.

Този твой аргумент е класическата заблуда "Appeal to emotion"

"Призивът към емоция или аргумент на страстта ("аргумент от страст") е логична заблуда, характеризираща се с манипулиране на емоциите на получателя, за да се спечели аргумент, особено при отсъствието на фактически доказателства. ^[1] Този вид привличане към емоциите е вид червена херингаи обхваща няколко логически заблуди, включително привличане към последствия , привличане към страх , привличане към ласкателство , привличане към жалост , обжалване на подигравки , привличане към злоба и желание ."

https://en.wikipedia.org/wiki/Appeal_to_emotion

Тука честичко се използва тая зблуда.

"Иди в лагера на ИДИЛ и им кажи че са престъпници, или сред ислямисти сподели виждането си, че Аллах напоследък не го бива вече!"

Влез в женската баня и анализирай пред голата публика феминизма!

Защо не посетиш Сев.Корея и да изтъкнеш предимствата на капитализма пред социализма?

Поста ти хич не го бива !

**Skubi** · Декември 4, 2018

Преди 6 часа, makebulgar said:

Тоест поставянето в графата "популиски" само на националистическите партии си е чиста проба популизъм. Либералите използват страховете на хората от национализма за да се издигат.

A тогава защо изметохте Татито? Обещания имаше, ефтин хляб, транспорт имаше, вилички в Томсън имахте, кво Ви беше криво, че си навлекохте тази беда от мутри?

Гореспоменатите не са популисти ами престъпници зад триколорната маска на популисти.

Редактирано Декември 4, 2018 от Skubi

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Преди 11 минути, vvarbanov said:

Казваш "Който смее да пише..."

За да се информираме е достатъчно да прочетем или чуем тия факти.Това е достатъчно за да се запознаем с тях.

Ти обаче казваш "Който смее да пише ....","Нека отиде в някоя циганска махала....."," Да поживее там месец-два.","Да отиде в някое село, където хората са пропищели от цигански набези...."

Да се запознаем с фактите можем и без да ходим в циганската махала, но ти искаш да изпитаме емоции.И да се повлияем от тях при анализирането.

Този твой аргумент е класическата заблуда "Appeal to emotion"

"Призивът към емоция или аргумент на страстта ("аргумент от страст") е логична заблуда, характеризираща се с манипулиране на емоциите на получателя, за да се спечели аргумент, особено при отсъствието на фактически доказателства. ^[1] Този вид привличане към емоциите е вид червена херингаи обхваща няколко логически заблуди, включително привличане към последствия , привличане към страх , привличане към ласкателство , привличане към жалост , обжалване на подигравки , привличане към злоба и желание ."

https://en.wikipedia.org/wiki/Appeal_to_emotion

Тука честичко се използва тая зблуда.

"Иди в лагера на ИДИЛ и им кажи че са престъпници, или сред ислямисти сподели виждането си, че Аллах напоследък не го бива вече!"

Влез в женската баня и анализирай пред голата публика феминизма!

Защо не посетиш Сев.Корея и да изтъкнеш предимствата на капитализма пред социализма?

Поста ти хич не го бива !

Върбанов, явно нищо не си разбрал! По горе nik1 критикува това, че популистите само нагнетяват антициганизма, но не били вземали мерки да решават проблемите и не били правили анализи на проблема. Ник1 обаче не обяснява защо той не е направил анализа, или ако го е направил какъв е изводът му. Аз препоръчвам и на него и на всеки който говори за антициганизъм да отиде да поживее месец-два там в махалите, да си поговори и пообщува, и след това да излезе и да си напише анализа. Ако може там на място да се опита да се справи с някои от основните проблеми на циганизма.

Примера с ИДИЛ е доста не намясто, тъй като е неправилно представен. В случая с ИДИЛ всичи са наясно какво представляват, и какъв е проблема. И затова и никой не ходи там да си общува с тях и да ги вразумява с критика срешу Алах. А отидоха там с бомбите, танковете и автоматите, и ги връзумиха както трябва. В нашия случай ситуацията е идентична. На всички е ясно какво представлява циганизма и кои са престъпленията му. Съответно доколкото е ясно че няма как да превъзпиташ рецидивисти с десетки кражби, обири, и всякакви други престъпления, решението е същото. Радикално. Просто трябва да се въведе практиката от САЩ. Да се въведе смъртната присъда. Престъпниците и убийците да ги вкарват с по няколко доживотни без възможност да излязат. Трябва да се строят затвори... Тази престъпност няма да се оправи с кръжок по занаяти или музика за децата.

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Преди 31 минути, Skubi said:

A тогава защо изметохте Татито? Обещания имаше, ефтин хляб, транспорт имаше, вилички в Томсън имахте, кво Ви беше криво, че си навлекохте тази беда от мутри?

Гореспоменатите не са популисти ами престъпници зад триколорната маска на популисти.

Популист си докато те изберат. После ставаш политик и демагог, както пишат по-горе в една от статиите. И като поизгубиш почва отново ставаш популист.

**vvarbanov** · Декември 4, 2018

Преди 32 минути, makebulgar said:

Върбанов, явно нищо не си разбрал! ................................................................................................................. Аз препоръчвам и на него и на всеки който говори за антициганизъм да отиде да поживее месец-два там в махалите, да си поговори и пообщува, и след това да излезе и да си напише анализа.

Разбрах, сега се опитай и ти да разбереш!

1 hour ago, vvarbanov said:

За да се информираме е достатъчно да прочетем или чуем тия факти.Това е достатъчно за да се запознаем с тях................................

...........Да се запознаем с фактите можем и без да ходим в циганската махала, но ти искаш да изпитаме емоции.И да се повлияем от тях при анализирането.

Този твой аргумент е класическата заблуда "Appeal to emotion"

"Appeal to emotion"

Преди 36 минути, makebulgar said:

Примера с ИДИЛ е доста не намясто, тъй като е неправилно представен...........критика срешу Алах. А отидоха там с бомбите, танковете и автоматите...........

Този пример илюстрира "Appeal to emotion" . Не ни интересуват бомби, танкове, автомати, аллах, а "Appeal to emotion".Ти апелираш към емоции, това е.Може да става въпрос за бомбони, жени и марсианци, това не е важно.Твоето е червена херинга.

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Проблема наистина опира до негативизма който се влага в думите популизъм, национализъм и патриотизъм. Тоест възможна е гръцката форма ДЕМОкрация, но е невъзможно да е ПОПУЛИ, да е НАЦИО, или ПАТРИО. Популизма е термин идващ от френския език, и е свързан с революциите там, които напрактика водят до демокрацията в Европа. Дефакто народовластието в Европа е следствие от популизма.

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Преди 32 минути, vvarbanov said:

Разбрах, сега се опитай и ти да разбереш!

"Appeal to emotion"

Този пример илюстрира "Appeal to emotion" . Не ни интересуват бомби, танкове, автомати, аллах, а "Appeal to emotion".Ти апелираш към емоции, това е.Може да става въпрос за бомбони, жени и марсианци, това не е важно.Твоето е червена херинга.

Върбанов, в случая нямаме пример на Appeal to emotion. Тази логическа заблуда се отнася за случаи при които някой се опитва да манипулира друг като му втълпява лъжи за да използва емоциите му. В нашия случай няма лъжи, а има купища примери на убийства от цигански банди, на пребити или убити старци по селата или дори на убити професори.. Тоест страховете не са лъжливи, а са реални. За Върбанов отстрани може и да изглежда популизъм, но за стареца от село който слуша по телевизора Сидеров нещата изглеждат по-реално, защото вечер заспива със страх.

Предлагам ти ако не си живял там, да отидеш в някоя циганска махала и да поживееш. Именно за да придобиеш реална представа и емоции. Пък после си е чисто твой избор дали ще използваш придобитото за да прилагаш Appeal to emotion, или да си пишеш анализа неемоционално. Избора е твой, и никой не те кара да манипулираш. Придобиването на лични преживявания и емоции обаче е задължително. И ако там в махалата случайно усетиш някаква форма на дискриминация или расизъм спрямо теб, да знаеш че не си се объркал. Расизма процъфтява сред циганите. Имаше един виц за един негър който смеейки се казва, че не могат да го обвинят в расизъм, тъй като е негър. На практика обаче е напълно възможно да има такъв расизъм и дори е често срещан.

**nik1** · Декември 4, 2018

Преди 8 часа, makebulgar said:

Не е ясно само защо постоянно популизма се афишира с негативна насоченост. Има някаква нагласа популизма да се приравнява само с фашизма, като такава насоченост има както в пускането на постове срещу Орбан или Путин, така и за преекспонирането за съществуването на някакъв безпричинен антициганизъм.

Реалността е, че Орбан и Путин отвън за либералния глобалист може и да изглеждат като фашисти, но за народа си не са. Путин примерно успя да присъедини една територия към Русия населена с руснаци, които бяха репресирани. Тоест защитил е народа си. А Орбан издигайки стената на границата реално е помогнал на народа си и е ограничил безконтролното навлизане на стотици хиляди чужди, неподчиняващи се на законите, не познаващи държавата, нежелаещи да се интегрират..

За антициганизма нещата са същите. Отвън погледнато изглежда че съществува някаква дискриминация на добрите и мирните цигани, но напрактика антициганицма възниква като реакция на циганизма. Циганизма са всички онези престъпления които правят циганите от които почти всеки е пострадал в страната. Циганизма е да раждаш деца без да можеш да ги изхранваш, да разчиташ на прехраната си чрез помощи за деца, и да крадеш и убиваш с оправданието, че нямаш средства за десетте си деца. Който смее да пише за антициганизма и за това, че никой не си правел труда да прави анализи и проучвания, нека отиде да си направи анализите и проучванията в някоя циганска махала. Да поживее там месец-два. Да отиде в някое село, където хората са пропищели от цигански набези и да направи анализ.

Никой не е нарекъл Путин или Орбан фашист.. Не демагогствайте и четете моля какво се пише в темата,

Никой не смята циганите за мирни или безпроблемни ...Написал съм че са битово секуритетен проблем , Не демагоствайте и не пишете с г.....а си моля

Цитирай

Тоест поставянето в графата "популиски" само на националистическите партии си е чиста проба популизъм.

Това е отново е демагогия. И отново темата не е четена..

Цитирай

Либералите използват страховете на хората от национализма за да се издигат.

Простотия. Дори не се чете и малкмо

Християндемократите не са либерали, а са в центъра , тяхното "издигане" няма нищо общо с национализма. Освен това нацинонализмът няма "цвят"

Самоцитат

Цитирай

Национал-популистите (днес) не са нито консератори (например Алис Вайдел, звездата на националистите от Алтернатива за Германия е ултралиберал, живееща със парньорката си и двамата им сина)., нито автентично десни.

Редактирано Декември 4, 2018 от nik1

**nik1** · Декември 4, 2018

Преди 52 минути, makebulgar said:

Върбанов, в случая нямаме пример на Appeal to emotion. Тази логическа заблуда се отнася за случаи при които някой се опитва да манипулира друг като му втълпява лъжи за да използва емоциите му. В нашия случай няма лъжи, а има купища примери на убийства от цигански банди, на пребити или убити старци по селата или дори на убити професори.. Тоест страховете не са лъжливи, а са реални. За Върбанов отстрани може и да изглежда популизъм, но за стареца от село който слуша по телевизора Сидеров нещата изглеждат по-реално, защото вечер заспива със страх.

Предлагам ти ако не си живял там, да отидеш в някоя циганска махала и да поживееш. Именно за да придобиеш реална представа и емоции. Пък после си е чисто твой избор дали ще използваш придобитото за да прилагаш Appeal to emotion, или да си пишеш анализа неемоционално. Избора е твой, и никой не те кара да манипулираш. Придобиването на лични преживявания и емоции обаче е задължително. И ако там в махалата случайно усетиш някаква форма на дискриминация или расизъм спрямо теб, да знаеш че не си се объркал. Расизма процъфтява сред циганите. Имаше един виц за един негър който смеейки се казва, че не могат да го обвинят в расизъм, тъй като е негър. На практика обаче е напълно възможно да има такъв расизъм и дори е често срещан.

Написал съм че циганите са "битово секуритатен проблем",... Това че пак те е хаванал менталния мензис и не може да прочетеш един текст добре, си е твой проблем,

Аз не смятам че това ти дава право да ми "вкарваш" думи и мисли..

Изследвания има, който иска може да си ги намери (и дори да потърси и сред постингите ми), Не смятам да ги цитирам само за да доказвам каквото и да на някои селски цървул...

Редактирано Декември 4, 2018 от nik1

**Atom** · Декември 4, 2018

Според мен съвременният ръст на популистките движения е резултат от демагогията на елитите. Системата на демокрация предполага, че всички "части" от обществото имат възможност да бъдат чути в политическия дебат и да участват в разработването на различни политики - било като управляващи, било като коректив (парламентарна или извън парламентарна опозиция). Различни части от обществото обаче се чувстват изключени от тази система и с отнета възможност да защитят интересите си. Проблемите им се поставят на масата, но така и не се решават или още по-лошо - за "мерки които да решат проблемите им" се обявяват политики които в най-добрия случай нямат нищо общо или дори задълбочават проблемите. Или имаме:

1. Свят в който се избягва или отлага разрешаването на наболели проблеми.
2. Редица политики, които имат някаква коренно различна цел се декларират от елитите като политики за решаване на тези наболели проблеми - т.е. класическа демагогия.

При това положение е нормално да се появят популистки движения които си поставят за цел решаването на проблема и опортюнисти които пък да експлоатират тази възможност.

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Тоест проблемът е свързан с престъпления и начин на живот, и ще бъде решен как?! С училища по музика и занаяти!? Тоест да не учат литература и математика като всички останали, а да учат това което искат.. или което някой е преценил че трябва да учат. Калайджии и мечкари ще станат. Или най добре да не учат, защото това им се удава... Еми така проблема няма да се реши.

Проблема ще се реши със затвори, вкарване в затворите дори и за най-малкото провинение срещу децата, отнемане на деца от онези които не могат да ги гледат и т.н. Така правят в развитите държави. А тук не можеш да си гледаш децата, не можеш да ги пращаш на училище, обаче раждаш още.. И искат права и свободи..

**nik1** · Декември 4, 2018

1 hour ago, Atom said:

Системата на демокрация предполага, че всички "части" от обществото имат възможност да бъдат чути в политическия дебат и да участват в разработването на различни политики - било като управляващи, било като коректив (парламентарна или извън парламентарна опозиция). Различни части от обществото обаче се чувстват изключени от тази система и с отнета възможност да защитят интересите си. Проблемите им се поставят на масата, но така и не се решават или още по-лошо - за "мерки които да решат проблемите им" се обявяват политики които в най-добрия случай нямат нищо общо или дори задълбочават проблемите. Или имаме:

1. Свят в който се избягва или отлага разрешаването на наболели проблеми.
2. Редица политики, които имат някаква коренно различна цел се декларират от елитите като политики за решаване на тези наболели проблеми - т.е. класическа демагогия.

При това положение е нормално да се появят популистки движения които си поставят за цел решаването на проблема и опортюнисти които пък да експлоатират тази възможност.

При парламентарно доминиращи "центъри" (в десния край на центъра са християндемократите и християнсоциалите , в левия край на центъра са социладемократите), крайните останаха без глас и преставителство.

Най-просто казано - системата на представителност не е достатъчно демократична - мажоритарен вот, прагове и т.н. gerrymandering оставиха малките партии извън парламентите и техния глас не може да бъде чут на парламентарно ниво..

От техните редици избуя популизма - виждаме го и като миш-маш от крайно-леви и крайно-десни

Редактирано Декември 4, 2018 от nik1

**nik1** · Декември 4, 2018

Преди 49 минути, makebulgar said:

Тоест проблемът е свързан с престъпления и начин на живот, и ще бъде решен как?! С училища по музика и занаяти!? Тоест да не учат литература и математика като всички останали, а да учат това което искат.. или което някой е преценил че трябва да учат. Калайджии и мечкари ще станат. Или най добре да не учат, защото това им се удава... Еми така проблема няма да се реши.

Проблема ще се реши със затвори, вкарване в затворите дори и за най-малкото провинение срещу децата, отнемане на деца от онези които не могат да ги гледат и т.н. Така правят в развитите държави. А тук не можеш да си гледаш децата, не можеш да ги пращаш на училище, обаче раждаш още.. И искат права и свободи..

За последно ти отговарям , за мен ти си по-тежък случай от изостаналите ученици от класа на Върбанов (*класът е бил за деца със специлани нужди), само че аз нямам нервите и добронамереноста на Върбанов:

Затворите са препълнени с цигани (едно 60-70 процента са цигани) и никои в правосъдната система не ги толерира

Да се очаква че маргиналните , необразовани и без квалификация общности просто ще спазват закона, защото полицият ги бие (нали това е новата мода днес) или с заради виковете "мръсни цигани и престъпници" - е безкрайно тъпоумие и невежество..

(защо и как -писал съм аз, и Киров е писал на десетки места)

Освен това както обясних тези хора, с бой няма да се включат в трудовия пазар. В цял свят подходът е друг- интеграция, чрез образование

Редактирано Декември 4, 2018 от nik1

**nik1** · Декември 4, 2018

1 hour ago, nik1 said:

При парламентарно доминиращи "центъри" (в десния край на центъра са християндемократите и християнсоциалите , в левия край на центъра са социладемократите), крайните останаха без глас и преставителство.

Най-просто казано - системата на представителност не е достатъчно демократична - мажоритарен вот, прагове и т.н. gerrymandering оставиха малките партии извън парламентите и техния глас не може да бъде чут на парламентарно ниво..

От техните редици избуя популизма - виждаме го и като миш-маш от крайно-леви и крайно-десни.

ПС

Виждаме и същия миш-маш от идеи и виждания и при Обединените Патриоти, и подобна "механика":

1. НФСБ - освен умерен анти-туркизъм:

- десни икономически виждания (В Парламента няма класически десни партии- такива от рода на ДСБ или средното и късно СДС, или по-точно Нова Република, ...ГЕРБ са в дясната част я край а центърa)

- умерен консерватизъм (също липсва в Парламента, ГЕРБ са "център" и като политики, и като програма - програмата на ГЕРБ е копие на тази на ХСС, Умереният консерватизъм днес може да се намери в Нова Република или ДСБ)

(аз лично симпатизирам на Нова Република. С Киров в клуб Политика сме водили задълбочена дискусия)

- нормален кремъло-скептизизъм (със сигурност днес липсва в Парламента, той е при партиите извън парламента, ГЕРБ са хамелеони, всички други са от открито про-кремълски, прикрито про-кремълски... до романтино проруски -например ВМРО, Кремъло-скептичните партии са извън парламента)

Дори се очаква НФСБ да се коалират със СДС

2. ВМРО...

3. Атака....

**Б. Киров** · Декември 4, 2018

Преди 14 часа, makebulgar said:

За антициганизма нещата са същите. Отвън погледнато изглежда че съществува някаква дискриминация на добрите и мирните цигани, но напрактика антициганицма възниква като реакция на циганизма.

On 2.12.2018 г. at 21:39, Бобо said:

Да-казуса с циганите,както и да се използва си е популизъм,защото просто системата не позволява те да се итгегрират!

On 2.12.2018 г. at 22:27, Бобо said:

Около 90 процента от въпросните не са интегрирани в обществото ,и няма как това да стане

Има как да стане, и става в някои държави, но точно затова трябва да се работи непопулистки / и в много случаи непопулярно/, а няма български политик или партия, на които да им стиска и да имат програма за това. Според мен, а и от данните това се вижда, основният проблем с българските роми е тяхната сегрегираност, отделеност и гетовизация. Твърдя, че българските роми са най-гетовизираните в Европа и това не е тяхна вина, а на поредица от български правителства. Привеждам данни:

Това е европейско изследване от 2008, графиката показва разпределение на живеещите роми в 7 страни членки на ЕС. Много ясно се вижда, че в България процентът на сегрегация е най-голям 72, срещу 32 в Чехия; едва 8 % от българските роми живеят в квартали на етническото мнозинство, срещу 53 в Полша. Очевидна сегрегация.

Графика показваща в какъв тип жилище живеят ромите в 7-те европейски държави: в България само 6 % живеят в собствен апартамент! 81 % живеят в "самостоятелно жилище", което обхваща или "квартира" или някаква "къща", може да се види какви са тези "къщи" в гетата. 6 % български роми в собствен апартамент срещу 87 % етнически българи в собствен апартамент и 25-30 % неизползван жилищен фонд, в това число в София, но процентът в другите градове е същия и по-висок. Мен лично ме е срам от това.

И като последствие и резултат от тази жилищна сегрегираност и гетовизация: 65 % от българските роми говорят помежду си на ромски, едва 21 % говорят на български, а 13 % на друг или като цяло само 21 % говорят на български, те са се капсулирали в своята общност. Вижте например как е в Унгария - 99 % говорат унгарски. За какво образование в първоначалните класове можем да говорим и за каква равнопоставеност с българските деца, когато първокласникът идва в училище без да знае български, защото мама и татко си говорят вкъщи на ромски. Но това е последствие от сегрегация.

Тази графика показва получено образование и тук българските роми стоят удивително добре на фона на другите, но според мен е още по инерция от минали времена, и все пак се вижда - общо 34 % са без никакво или с начално /до 5-ти клас/ образование. За мен много интересен е сравнително високият 10 % български роми с повече от 14 години образование, което показва, че тези хора могат и искат да се квалифицират и образоват, въпреки най-лошите битови условия в сравнение с другите роми в Европа, по този показател България е на първо място и това е много обнадеждаващо, според мен.

Данните са от този линк:

http://fra.europa.eu/en/publication/2011/housing-conditions-roma-and-travellers-european-union-comparative-report

По трудова заетост българските роми са по средата с 32 % декларирали, че имат платена работа и 20 % "друго", което ще рече, че се препитават най-често с нерегламентирано предприемачество; 41 % са "нямам платена работа"; точно тези 20 %, както и 32 % "платена работа" са потенциално разширими, в случай че:

- ромите не живеят сегрегирано и живеят в нормални жилища в среда на етнически българи

- получават равностойно на българските деца образование

- могат да упражняват регламентирано традиционните за тях занаяти и дейности с облекчен данъчен и бюрократичен режим върху тези дейности

Целият ми постинг е отклонение от темата за популизма, но ме провокира това "и няма как това да стане"; винаги "има как" нещо да стане, ако има желание за това.

**nik1** · Декември 4, 2018

Преди 38 минути, Б. Киров said:

За какво образование в първоначалните класове можем да говорим и за каква равнопоставеност с българските деца, когато първокласникът идва в училище без да знае български, защото мама и татко си говорят вкъщи на ромски.

Бих добавил и следното- майчиният им език не се изучава литерално, а само говоримо (това са 200 -250 думи)... Което от своя страна е пречка за усвояване на граматиката, словореда и особеностите на българския език, особено когато циганчетата живеят в гетата, и учат в изкуствено сегрегирани училища..

В Пловдив - в Столипиново и Шекера преобладават турскоезичните цигани.. За тях нещата са още по-сложни, турският и българският имат малко допирни точки

Много от циганчета не разбират материала, и по някое време се отказват

Блага, едно от внучките на Анчето-турска циганска, която живее с мои приятел, в пети клас не знаеше да чете и не знаеше таблицата за умножение (макар и да беше научила да говори български без никакъв акцент); Учителите от селото където Блага учеше я пускаха в горния клас за да не изгубят пари от бройката..Детето се отказа от училището.. От друга страна- малката Анче, другата внучка, беше отгледана от моя приятел и стана на "перфектна двуезичница". Изкара предучилищна в "чисто" българско училище, сега е в първи клас.

Редактирано Декември 4, 2018 от nik1

**makebulgar** · Декември 4, 2018

Не живеят в апартаменти, защото като отидат в блок го превръщат във вертикално гето, и после го сриват. Така стана в Ямбол. А и конете им е трудно да ги качват по етажите. Давани са апартаменти, но когато не си изкарал нещо с труда си, не го цениш.

**Бобо** · Декември 4, 2018

Преди 42 минути, Б. Киров said:

Има как да стане, и става в някои държави, но точно затова трябва да се работи непопулистки / и в много случаи непопулярно/, а няма български политик или партия, на които да им стиска и да имат програма за това. Според мен, а и от данните това се вижда, основният проблем с българските роми е тяхната сегрегираност, отделеност и гетовизация. Твърдя, че българските роми са най-гетовизираните в Европа и това не е тяхна вина, а на поредица от български правителства. Привеждам данни:

Това е европейско изследване от 2008, графиката показва разпределение на живеещите роми в 7 страни членки на ЕС. Много ясно се вижда, че в България процентът на сегрегация е най-голям 72, срещу 32 в Чехия; едва 8 % от българските роми живеят в квартали на етническото мнозинство, срещу 53 в Полша. Очевидна сегрегация.

Графика показваща в какъв тип жилище живеят ромите в 7-те европейски държави: в България само 8 % живеят в собствен апартамент! 81 % живеят в "самостоятелно жилище", което обхваща или "квартира" или някаква "къща", може да се види какви са тези "къщи" в гетата. 6 % български роми в собствен апартамент срещу 87 % етнически българи в собствен апартамент и 25-30 % неизползван жилищен фонд, в това число в София, но процентът в другите градове е същия и по-висок. Мен лично ме е срам от това.

И като последствие и резултат от тази жилищна сегрегираност и гетовизация: 65 % от българските роми говорят помежду си на ромски, едва 21 % говорят на български, а 13 % на друг или като цяло само 21 % говорят на български, те са се капсулирали в своята общност. Вижте например как е в Унгария - 99 % говорат унгарски. За какво образование в първоначалните класове можем да говорим и за каква равнопоставеност с българските деца, когато първокласникът идва в училище без да знае български, защото мама и татко си говорят вкъщи на ромски. Но това е последствие от сегрегация.

Тази графика показва получено образование и тук българските роми стоят удивително добре на фона на другите, но според мен е още по инерция от минали времена, и все пак се вижда - общо 34 % са без никакво или с начално /до 5-ти клас/ образование. За мен много интересен е сравнително високият 10 % български роми с повече от 14 години образование, което показва, че тези хора могат и искат да се квалифицират и образоват, въпреки най-лошите битови условия в сравнение с другите роми в Европа, по този показател България е на първо място и това е много обнадеждаващо, според мен.

Данните са от този линк:

http://fra.europa.eu/en/publication/2011/housing-conditions-roma-and-travellers-european-union-comparative-report

По трудова заетост българските роми са по средата с 32 % декларирали, че имат платена работа и 20 % "друго", което ще рече, че се препитават най-често с нерегламентирано предприемачество; 41 % са "нямам платена работа"; точно тези 20 %, както и 32 % "платена работа" са потенциално разширими, в случай че:

- ромите не живеят сегрегирано и живеят в нормални жилища в среда на етнически българи

- получават равностойно на българските деца образование

- могат да упражнямат регламентирано традиционните за тях занаяти и дейности с облекчен данъчен и бюрократичен режим върху тези дейности

Целият ми постинг е отклонение от темата за популизма, но ме провокира това "и няма как това да стане"; винаги "има как" нещо да стане, ако има желание за това.

Да,отклоняваме се от темата,но и проблема е остър,така ,че затова го задълбахме...

А иначе-аз имам виждане по въпроса от първа ръка.Не съм живял в гетото,но всеки ден съм бил там в продължение на 3 години,защото имах работници там....Обсъждал съм вапроса със самите цигани многократно.Мога доста да кажа по-въпроса,но наистина темата не е затова.

**nik1** · Декември 4, 2018

За циганите според мен е по-добре е да живеят в къщи или в мезонетни жилища (къщи) от вида на тези около руския пазар в Пловдив (част от Шекера), а не в панелки: болшинството цигани си подържат личното ("тяхното") чисто , макар и бедно.. Особено по селата, там където жилището е тяхно по документи

Тъй като доставчицата ми на дрога (тютюн) живее в една от тези мезонетни къщи до Руския пазар, и всеки път и гостувам в тях (от 10 години насам), за не се издъня с това че имам контрабанден тютюн - мога да кажа следното:
В това "кварталче" жилищата са поддържани добре от наемателите (плащат се наеми към общината), няма боклуци по градинките пред къщите , жените редовно премитат пред къщите си, и кварталчето в спокойно (всички се познават)

Столипиново - там където са панелните блокове е типично гето, за което повече пишещи тук нямат представа.. Освен царството на контрабандата, там е царството на дрогата, Има проституция, барони, хвърляне на камъни по автомобилите, болести, съборетини, незаконно каране на коли (без книжки), кражби..

ПС

Това е публикация за живота във VIP квартала до Руския пазар ( Мезонетите срещу Руския пазар са неудачни и ако се строят нови къщи за роми и турци, трябва да са на един етаж, препоръчва Румен Лемберов, шеф на общинското предприятие “Жилфонд”,

https://arhiv.marica.bg/обитатели-на-80-мезонета-дайте-ни-работа-а-къщи-сами-ще-си-построим!-news144942.html

Цитирай

Европейският съюз да ни даде работа, а не да ни строи къщи. За какво ни са, като във всички семейства има безработни и се чудим как да си плащаме наема, тока, водата. Така Руска Есева, една от обитателите на VIP квартала срещу Руския пазар, коментира намерението на германски инвеститори да строят нови жилища за малцинствата в Пловдив. Руска е на 53 години и разказва, че навремето е работила в сладкарски цех, в “Ален Мак”, В КЦМ, но сега никъде не може да се уреди.
Преди години тук, до Шекера, имахме своя къща. Беше на един етаж, но с три стаи, с баня и бол вода. Беше по-малка, но сто пъти по-хубава от тази, на която є викате палат, маха към крайната къща на ул. “Кипарис” жената с топли кафяви очи. Къщата беше наша, наем не плащахме както сега - вали-гърми, трябва да дадеш 50 лева. Вода до втория етаж не стига, улукът се е скъсал и като завали, тече. “Жилфонд” ни взима парите за наеми, но за десет години веднъж не са дошли да направят ремонт, недоволства мъжът, представил се като Асен Асенов. Улицата е недовършена, асфалт няма и след дъжд до ушите тънем в кал, недоволства наемателят.

Двуетажните къщи са построени на калкан в четири редици.

Още два сектора има откъм Шекера. Общо са 80. Когато започнаха да строят селището, събориха всички постройки с обещанието да настанят техните обитатели в новите домове. Така и стана с тази разлика, че сега са длъжни да плащат наем. Мезонетите са с хол, стая и кухня на първия етаж и две спални на втория. И на двата етажа има санитарни възли с баня.

С изключение на крайната улица всички останали са асфалтирани и са сравнително чисти. Повечето от типовите къщи са ремонтирани от самите наематели. Боядисани са в по-ярки и наситени цветове - бордо и керемидено, някои са опасани с огради от ковано желязо. Зад портите са вкарани коли, тук-таме са сложени бели тенти и масички. До една от къщите е построен гълъбарник, в други две са отворени магазин за хранителни стоки и закуски. В съседство се налива външна стълба. Повечето мезонети имат PVC дограма, сателитни чинии, плочки, налепени по външни стени, вероятно са красота. Дори и насред работния ден животът в махалата кипи. Пред къщите е пълно с народ. Жените готвят, премитат, перат и се жалват, че масово са безработни. Уточняват, че не са роми, а са турци, но са запазили българските си имена, защото живеят в България. Гневят се, че освен недостиг на вода на горните етажи има течове на канализационните тръби в избите.
Елате да видите, от влагата всичко мухлясва, лошата миризма стига до стаите, чак не можем да спим, разказва Виолета Андреева. По тръбите в мазето наистина се вижда теч, а по вещите - мухъл. Така е от първия ден, в който се настанихме тук, много пъти се жалваме, но никой не ни обръща внимание, само искат да даваме пари, нарежда Виолета. Къщата є е обзаведена с мека мебел, на спалните са метнати лъскави покривки, килимите блестят от чистота, плочките на пода светят, тапетите са със сребристи нишки.

Заради течовете тротоарът започна да пропада, сочи съседът на Виолета и хуква през глава да обслужва клиентите, дошли да купят закуски. Друга съседка, нарекла се Кристина Йорданова, показва черно петно на тапета във фоайето. Разправя, че детето є е с астма заради влагата, която търпят от години.

Спираме да плащаме наемите, ако “Жилфонд” не направи ремонт, решава мнозинството, наизлязло на улицата. По данните на “Жилфонд” наемателите са 84 семейства. В някои мезонети живеят по четирима, в други фамилиите са 10-членни. В зависимост от плодовитостта, обясняват словоохотливо обитателите.

В дъното на една от улицата цялата многолюдна челяд е насядала на тротоара и изчуква орехи. Ще продават, след като ги изчистят. Какво да правим, работа няма, оплакват се един през друг жителите на мезонетите.

Тая няма да стане, няма да ни откажат от гурбета с нови къщи, отсича Ваня Михайлова, отпивайки на малки глътки от кафето и разказва, че синът є, снахата, двете им деца, брат є, неговата жена и техните деца са заминали в Германия и не искат да се връщат в хубавите къщи, защото в България няма работа. В Дортмунд си взимат 50 евро на ден, в Пловдив в най-добрия случай - 280-300 лева. Кой ти дава в България 50 евро на ден, разправя Ваня. Родата є вече две години и половина живее в Германия. Професия нямат, работят нелегално, където и каквото падне, но пак е по-добре, отколкото тук. Като са отишли, не знаели немски, разбирали са се с пръсти и тук-таме на турски, но постепенно са понаучили някои думи, описва гурбета жената и се залавя да чисти орехи.

Накараха децата ни да ходят в Германия и Франция да се е.... за пари, какво да правят, като тук няма работа, аз също щях да отида, но съм вече дърта, оглася шумно улицата възрастна дебела жена. И аз бих отишла, подхваща почти момиче с бебе в количка. Нямам пари да го храня, какво от това, че живея в двуетажна къща, отронва оклюмало младата майка.

Редактирано Декември 4, 2018 от nik1

**Б. Киров** · Декември 4, 2018

Подобряване пригодността за обитаване на ромските жилища

Мерките по Програмата за жилищна и социална интеграция (HSIP) на унгарското правителство в село Kerecsend включват ремонт на ромски къщи, които са в застрашаващо живота на обитателите им състояние, както и обновяване на публични пространства посредством израждане на тротоари и ремонти на улици, полагане на газопровод, почистване на обществените водоизточници, изграждане на нова площадка за игра и обновяване на публични пространства в централната част на селото. Към ремонтните дейности е подходено творчески, като те са съобразени със съществуващите потребности и наличните ресурси. След извършеното обследване на състоянието на къщите ремонтните дейности са извършени не само от експерти; за извършването на строителните работи са ангажирани на временни договори бенефициери с опит в строителството. На обитателите на къщи, които са в състояние да извършат дребни ремонтни работи по жилищата, са предоставени строителни материали. FRA (2009 г.), Анализ на конкретен случай: Борба срещу жилищната сегрегация сред ромите, Унгария.

Според представител на Rom Net гръцката община Aghia Varvara на територията на община Атина е красноречив пример за това как собствеността върху жилищата може да се използва като средство за борба с пространствената сегрегация. Много роми, които представляват 8—10% от общото население на общината, са успели да закупят евтино земя през изминалите десетилетия в това малко работническо предградие на Атина и постепенно са изградили къщи в бедна, но не сегрегирана градска среда. Понастоящем общината предлага въпреки действащите финансови ограничения добре развити социални услуги и помощ на всички местни жители, включително на имигрантите (между които има и албански роми). Представител на Rom Net, интервюиран от националната фокусна точка на RAXEN, изразява мнението, че осигуряването на собственост на ромите върху земята следва да е ключов елемент от всяка жизнеспособна инициатива за жилищно настаняване, както и от усилията за постепенна интеграция на ромите в местните общности. В издаден през 2009 г. доклад на Съвета по правата на човека към ООН е приведен този пример и се посочва, че „община Aghia Varvara предлага положителен пример за интеграция на ромската общност в обществото без пространствена или социална сегрегация и с широко участие в живота на местната общност“

http://fra.europa.eu/en/publication/2011/housing-conditions-roma-and-travellers-european-union-comparative-report

Навсякъде решението на "проблема" е по този начин, кметъла го направи в Каварна по същия начин.

**Бобо** · Декември 4, 2018

Преди 9 минути, Б. Киров said:

Подобряване пригодността за обитаване на ромските жилища

Мерките по Програмата за жилищна и социална интеграция (HSIP) на унгарското правителство в село Kerecsend включват ремонт на ромски къщи, които са в застрашаващо живота на обитателите им състояние, както и обновяване на публични пространства посредством израждане на тротоари и ремонти на улици, полагане на газопровод, почистване на обществените водоизточници, изграждане на нова площадка за игра и обновяване на публични пространства в централната част на селото. Към ремонтните дейности е подходено творчески, като те са съобразени със съществуващите потребности и наличните ресурси. След извършеното обследване на състоянието на къщите ремонтните дейности са извършени не само от експерти; за извършването на строителните работи са ангажирани на временни договори бенефициери с опит в строителството. На обитателите на къщи, които са в състояние да извършат дребни ремонтни работи по жилищата, са предоставени строителни материали. FRA (2009 г.), Анализ на конкретен случай: Борба срещу жилищната сегрегация сред ромите, Унгария.

Според представител на Rom Net гръцката община Aghia Varvara на територията на община Атина е красноречив пример за това как собствеността върху жилищата може да се използва като средство за борба с пространствената сегрегация. Много роми, които представляват 8—10% от общото население на общината, са успели да закупят евтино земя през изминалите десетилетия в това малко работническо предградие на Атина и постепенно са изградили къщи в бедна, но не сегрегирана градска среда. Понастоящем общината предлага въпреки действащите финансови ограничения добре развити социални услуги и помощ на всички местни жители, включително на имигрантите (между които има и албански роми). Представител на Rom Net, интервюиран от националната фокусна точка на RAXEN, изразява мнението, че осигуряването на собственост на ромите върху земята следва да е ключов елемент от всяка жизнеспособна инициатива за жилищно настаняване, както и от усилията за постепенна интеграция на ромите в местните общности. В издаден през 2009 г. доклад на Съвета по правата на човека към ООН е приведен този пример и се посочва, че „община Aghia Varvara предлага положителен пример за интеграция на ромската общност в обществото без пространствена или социална сегрегация и с широко участие в живота на местната общност“

http://fra.europa.eu/en/publication/2011/housing-conditions-roma-and-travellers-european-union-comparative-report

Навсякъде решението на "проблема" е по този начин, кметъла го направи в Каварна по същия начин.

Категорично против!

**nik1** · Декември 4, 2018

Темата малко се отклони..

виждам че има хора, които четат с интерес , и той като темата е в областта на политологията , ще внеса някои уточнения

Каква е политическата идеология на хрустияндемокрацията?

Цитирай

Политическа идеология на християндемокрацията

Категория на документа: Други

Християндемокрацията е идеологията на "третия път", но пътят, намиращ се между либерализма и социализма.Тя възниква в края на 19 век тоест приблизително един век по-късно след появата на консерватизма, при нови исторически условия и социална стратификация на обществото; политически тя набира сили след Първата световна война.Християндемокрацията не е и не може да бъде консерватизмът на 20 век.Тя преследва други мисли и други идеали, друга е социалната й база и политическите нагласи на избирателите й, както и очакванията им.В тези условия християндемокрацията може да защитава единствено консервативни ценности, до колкото се отнася до защита на статуквото за доброто управление на обществото,но това е общество с традиция вече в упражняването на либералната демокрация; християндемкрацията не желае качествена промяна на обществото, за раазлика от социализма, но се приближава до социалния либерализъм по идеите си за реформи.

Християндемокрацията не може да бъде консерватизъм на 20 век и поради още една особеност: консерватизмът защитава нацията,правата и интересите й.Именно нацията е общността, която е органично и изначално дадена;тя е източникът на статуквото на обществото, тя е стожерът на обществения ред.В условията на теоритичната традиция на тоталитарния комунизъм през 20 век, християндемокрацията поема единствено функцията за охрана на статуквото, установено от съюзниците на европейския континент.Но тя е задължена да приеме и да носи пасивите на това статукво.Доколкото то е изградено въз основа на идеологическото противопоставяне между фашизма и националсоциализма, от една страна,а от друга - от комунизма и либералните му съюзници, християндемокрацията се разграничава от нацията и нациата-държава на консерватизма.Тя действително може да се разглежда като човешкото лице на нов световен ред, доколкото политическите й претенции са само национални, тоест континентални, а не световни; тя охранява религиозната привързаност на гражданите,която в някаква степен представлява отзвук от тяхното национално самосъзнание;тя е по европейски "домашно" в добрия смисъл на това понятие, което се дължи на присъствието на християнските ценности в идеологията й - индивидът е "чивек", той има душа, той е личност и като такава е субект на историческото развитие.Той не е подвластен на инетресите и волята на колективната общност-нацията или коласата, нито пък юрисдикцията на съответната политическа организация предопределя действията му, макар че той е задължен деюре да се съобразява с тях.

Личността

Всеки човек, твърди християндемокрацията, е създаден по Божия образ и подобие; заради това човешката личност е висша, независима реалност и не може да бъде обект на обществените отношения.Поради същата причина тя не може да бъде и средство за постигането на определна цел, тъй като се нарушава нейното достойнство,чийто носитл тя е изначално.В този смисъл всеки човек представлява "уникална екзистенция" и от тази гледна точка историята предтсвлява самореализация на личността.Съставката "християнска" в определението християндемокрация идва да подскаже присъствието на горните ценности в идеологията й.Но тези принципи и възгледи не са "религиозно кредо" , както подчертава Рафаел Калдера, венесуелски президент от 1969-1974 г. , един от всепризнатите лидери на световната християндемокрация, а преди всичко философска позиция, източник на вдъхновение при разглеждането на обществените процеси.За разлика от либералната и социалистическата идеология, които застават на материзлистически и рационалистични позиции, християндемокрацията следва "теологическия модус на битието" ; тя възприема принципа за "предначертаното развитие на цялата вселена, изхождащо от триединния Бог".Абсолютния разум е заложил в общественото развитие "висш смисъл и цели" ; поради това свободната разумна дейност и човешкия дух отличават човека от останалия материален свят; човекът е осъзната творческа изява на тази иманентност, на смисъла на света.(Гугов, 1998)

Освен разликата в изходната позиция относно нематериалността или материзлността на света, християндемокрацията разглежда хриситянството и като нравствено начало."Върховенството на нравствеността" е водещ нейн принцип в практическата и обществената дейност.Нещо повече- християндемокрацията смята, че "всеки социален проблем е нравствен проблем".Поради това отстраняването на социалните несправедливости в обществото не представлява проблем на икономическо и политическо естество; тяхното решение или преодоляване следва да се търси в преоценката на поведенческите норми.В този смисъл християндемокрацията търси устройство на обществения живот в духа на принципите на християнството; тя се противопоставя и отрича двойнствеността на прагматичната политика, чийто основен принцип е целесъобразността, а моаралът е заключен в тъмната стаичка на съвестта; тя утвърждава хармонията и съгласуваността между нравствените принципи на личността и такова обществено устройство, което осигурява на човека възможност за всестранно и пълноценно развитие.(Калдера, 1993).

Проявата на християнската нравственост на личността най-добре се демонстрира в "отговорността за другите"(Шатле, 1998).Персонализмът на Френския философ екзистенциалист Емануел Муние свързва тази проява с идетя за "отговорната свобода".Според Емануел Муние конфликтът между субективната ценностна ориентация на личността и условията за нейната реаизация съобразно реалните и обективни предпоставки може да се преодолее единствено чрез "отговорността на другите", тоест чрез отговорността на човека към обществото и възможността му за свободна инициатива и личен избор на тази основа (Гугов, 1998).

Библейския израз "Не е добре за човека да бъде сам" предопределя, от друга страна, необходимостта всеки човек да е повече или по-малко свързан с другите хора.Именно в служението на другите,съпричасността на личния живот към обществения се корени универсалният принцип на християнската нравственост.

Темата "служение" е свързана в политическата философия на християндемокрацията и с името на руския философ и политолог Иван Илин (1883-1954).Именно ъой въвежда определението за истинската политика като "служение, което изисква повишено чувство за отговорност и способност за отказ от личния успех"; правилното използване на властта според Иан Илин означава и постигането на по-висши цели.Една от тях е постигането на определна степен на независимост от отделната човешка личност.Съгласуваността на инересите на личността с тези на обществото съдействат за осъществаването на човешкото достойнство,свободата на личността - ключови категории във философията на християндемокрацията.Опазването и състоятелността на човешкото достойнство на личността са грижа и стремеж на самото гражданско общество.

Гражданско общество

Християндемокрацията не изповядва съзерцателност или бездействие; тъкмо обратното - възможността да се влияе на околната среда,да се преобразява тя и в този смисъл да служи още по-добре на личността и обществото е нейна първостепенна задача.Но освен преобразяването в природата християндемокрацията защитава идеята и за обновление на социалното.Социалното като ключова идея на християндемокрацията обобщава няколко идеи: труд, собственост, дълг на държавата към бществото и солидарност.За да съществува социалното като такова е необходим труд; основата на обществото е трудът, човешката личност се реализира чрез труда.Ето защо трудът е основна ценност за обществото, смята християндемокрацията.Днес трудът на личността е конституционно защитен в много държави.Например конституцията на Италия,приета след Втората световна война, гласи, че Италия е Република основаваща се на труда.Християндемокрацията разглежда собствеността като "система", в която вещите служат на личността, а чрез нея обслужват обществото.Правото на собственост се признава и за естествено право на човека; то е негово изконно право.Според християндемокрацията същестеуват различни видове собственост: обществена - принадлежи на държавата, а тя се разпорежда с нея от името и в интерес на всички; частна - тази,която всеки притежава поотделно в рамките на правилата; семейна собственост- нейн субект е семейството; общинска собственост - собственост, чийто субект е общината.Всички те с оглед на закона са равнопоставени. Според християндемокрацията частната собственост има двояка функция : първата се отнася до моралния аспект на собствеността - естествено право на човека и гаранция на неговата свобода; вторият аспект е юридически и разглежда частната собственост като начин на свободно изразяване на личността на отношението й към труда.Особено внимание християндемокрацията обръща на общинската собственост - тя играе важна роля за елиминиране на социалните бариери; превръща се в естествен стимул за обединение на услията на личностите в постигането на общото благо.Особено място във философията на християндемокрацията заема идеята за синдикатите, тоест профсъюзите.Християндемокрацията се разграничава от "корпоративната държава" на фашизма и призовава за "защита на свободните профсъюзи в организирани професии".Програмата на християндемокрацията за развитието на държавата предвижда макроикономическо израстване, засилен контрол върху бюджета и охрана на социалните придобивки.Тя е длъжна да съблюдава баланса между изискванията на повишена производителност на труда и подобряващ се жизнен стандарт на гражданите.

Солидарност

Ключова ценност за християндемокрацията е солидарността.Тя е универсална,тъй като се отнася и характеризира всяка социална класа, всяка национална обшност, както и обединението на националните общности в регионален и световен мащаб.Солидарността произтича от същността на християнската нравственост да обичаш ближния така, както обичаш себе си и е морален дълг на всеки християнин , на всяка личност,която вярва и е посветила живота си на максимата: "Бог е любов".Дълг на всеки християнин е да се противопоставя на несправедливостта в обществото,да ратува за хуманни отношения между хората,зачитащи достойнството на всяка отделна личност.Когато обществения ред не осигурява това, християнинът трябва да се бори за преодоляването на антихуманното различие между социалните класи,за изграждането на нова система от обществени отношения.тези действия не трябва да бъдат продиктувани от омраза.Истинският християнин не приема идеята за унищожението.Той се стреми към мир, към расова,класова,религиозна,регионална и всякаква друга "съвместимост"; той отрича дискриминацията във всичките й прояви и се ръководи от духа на толерантността в действията си.В своите прояви солидарността разчита на личната отговорност и вътрешноприсъщото желания на всеки християнин да полага грижи за своите близки.От друга страна тъй като хората имат общ произход(създадение по образ и одобие Божие) и поради това са равни по достойнство, те трябва да се възприемат като "съпринадлежащи" на една общност.Това е същността на обществената връзка за християндемокрацията, която се проявава под формата на права и задължения на отделната личност.В центъра на социалдемократическата солидарност се намират проблемите на социално слабите- това е възлова социална група за общността, за която тя е длъжна дори да предприеме структурни реформи, но да подобри положението й.

Субсидиарен принцип

Субсидиарността като обществен принцип с морално значение е ориентиран най- вече към местното самоуправление;Под това понятие трябва да се разбира "правото на местните общности чрез прякото участие на гражданите,самостоятелно да уреждат и управляват в рамките на закона,на собствената си отговорност и в полза на своите граждани на важните обществени проблеми".Представителят на италианската християндемокрация Ал. Де Гаспер вижда в региона онази институция,която като независима, представителна административна единица най-добре може да служи за управление на местните интереси, и като средство за децентрализация на самата държава.Концепцията си за политическото и общественото устройство християндемокрацията разглежда в пряка връзка с идеята за преустройство на обществения порядък;това е нужно, тъй като съгласно проучванията всеки втори жител на планетата живее в унизително положение за човешкото му достойнство и не може да задоволява основните си нужди.Заедно с това стремежът към това преустройство е демонстрация на некомформизма на християндемокрацията и обществения мир и спокойствие не могат да се осъществяват за сметка на оскърбителното състояние на личността.Програмата на християндемократическото преустройство на обществото се свързва с принципите на "социалното пазарно стопанство" с автор немският икономист Лудвиг Ерхарт; концепцията за "социално пазарно стопанство" се въвежда в немското общество след 1949 г.Ето и нейните основни принципи : -неделимост на понятието свобода(устойчива средна класа);-интегриране на всички слоеве на обществото,чрез съхраняване неприкосновеността и солидарната отговорност;-стабилна организация на стопанските и социални процеси,чрез активна държавна политика;-наличието на реална, а не мнима свобода на конкуренцията и ценообразуването.Социалното пазарно стопанство предполага и осъществява "пълно социално партньорство между труда и капитала; през 1951 г. Бундестагът приема специален закон, който гарантира пълното социално осигуряване на работниците.

Справедливост и свобода

Традициония ред и ценности които утвърждава християндемокрацията,сами по себе си демонстрира стремеж към установяване на по-голяма социална справедливост в обществото.Тя изисква повече от този, който притежава повече , и по-малко от този, който има по-малко.Тя повелява да се намалят различията между социалните класи,като се контролира необузданото забогатяване на имащите в полза на подобряване на положението на лишените от имущество.Най-важното условие за осъществяването на справедливостта в обществото е свободата.Свободното развитие на личността е резултат от взаимодействието на личността с обществото.Целта на държавата е да не допуска монопол върху властта по начин, опасен за социалните групи.Тя осигурява свободата не чрез пасивността си, а чрез благотворни действия, които обаче не прекрачват границите на християнския морал и сигурността на държавата.Такава свобода дава простор на мненията, гарантира плурализма; това е начина както личността, така и народът да направи своя максимално съзнателен избор на адекватни алтернативи и форми на управление.Свободата означава съзнателно подчинение на установения законов ред.Възможността да се излагат всякакви идеи и всякакви мнение не трябва да нарушава границите на приличието, съжителстването и поддържането на стабилен обществен ред.

Демокрацията

Демокрацията е втрорият елемент от названието "християндемокрация", но макар и поставена на второ място, това не означава, че тя има подчинен роля в християндемократическата философия.Тъкмо обратното- само в условията на истинска демокрация, основана на принципите на идеологическия и политическия плурализъм, е възможно осъществяването на християнския социален проект,а от там и на началата на християнството в обществеността.
Християндемокрацията утвърждава демокрацията и като система , и като политически режим.Тя застава зад така наречената ценностна концепция за демокрацията на Ж. Маритен.Същността на концепцията се заключава в следното : носител на демокрацията е народът, той е и нейния субект.В центъра на тази концепция се намира човекът и неговото достойнство.С понятието "народ" християндемокрацията обозначава съвкупността от субекти, живеещи в границите на една държавна общност; тоест това е нацията,а не само най-бедните и онеправдани социални слоеве от населението, тоест народа.Целта на демокрацията като политическа система е "подобряване балгосъстоянието на народа, задоволяване на потребностите и стремежите на обществото".Християндемокрацията се противопоставя на либералната концепция , която възприема дуржавата и обществото като тъждествени понятия.Това е концепцията за плуралистичната демокрацията на християндемокрацията; тя включва два момента: идеологически плурализъм и социален плурализъм.Идеологическият плурализъм предполага изразяването на различни и противоположни идеи и мнения,а обществото се произнася за целесъобразността им.От гледна точка на християнската етика и онтологията се подчертава, че идеята на свободата е най-висша ценност.Християндемокрацията свързва социалния плурализъм с естествените инстинкти на човека да общува - човекът е "проява на инстинкта за социалност".На тази основа общината става естествена територия за осъществяване на този инстинкт.Регионът е район, в който " се е запазил своеобразен начин на живот, нрави и обичаи, обусловени от етногенезиса и историческия процес".Основната институция е семейството, то възпроизвежда устоите на живота.Държавата и общестовото имат задължението да регулират правата на отделните социални групи.Особено значение придобиват профсъюзната и професионално отрасловата организация.Синдикатът е обществена форма на свободно изразяване на волята на работниците по отношение на работодателите.Синдикалните организации трябва да са изградени на "здрави корпоративни начала".Взаимозависимостта между личностите в общността, както и между общността като цяло от една страна, и личностите , от друга, е основният начин на християндемократическата общност.По този начин се отстранява монопола и политиката.Държавата осигурява ред в обществото, помага на слабите и гарантира социалния минимум на гражданите.Моделът на християндемокрацията за такова преразпределение на властта, и съответно и за ролята на държавата към общността, се осъществява тъй наречената общинна демокрация.

Общинна демокрация

Християндемокрацията разглежда държавата като "политическа община", предприятието - като "икономическа община", а народите трябва да заживеят в истинска " международна община".Жизнеспособността на общинната демокрация се състои в солидарността на членовете й и изповядването на християнския морал и ценности.Именно в общинната демокрация се проявавя специфичната ориентация на християндемокрацията като политическо течение, придържащо се към принципите на общественото устройство в духа на християнството.Създаването на един социален ред, който се ръководи и утвърждава на основата на християнските ценности и морал, който възвеличава духовността и не абсолютизира материалността.

"Органическата организация" , която се противопоставя на либералната "формална демокрация", християндемокрацията разглежда като "качествена демокрация"; от друга страна, тя я противопоставя на "количественната механична демокрация" характеризираща политическите режими в Източна Европа до 1989 г. По-късно за основен принцип на "органическата демокрация" хриситяндемокрацията,в частност - хриситяндемократическия съюз на Германия, издига демократично-организационния плурализъм.По-късно идеите на този съюз за "политическо самоуправление" като форма на взаимоотношение между държавата и гражданите, "народният контрол",предвиждащ "прехвърлянето на публични задачи върху обществени институти" и други, обогатяват напрактика концепцията за "органическа демокрация".

Етапи в развитието на християндемокрацията

И до днес оценката за ориентация на християндемократическите партии на европейският континент се колебае в спектъра от "дясна" до "дясноцентристка" или християндемокрацията се възприема като носител на "третия път".Тази неостановеност на политическият профил на хриситяндемокрацията е вследствие от различното нациоанлно развитие на Европейските държави през 19 век. Както беше посочено, тези от тях като Италия и Германия, в които нациоанлното обединение се осъществява късно- във втората половина на века се отличават с доминацията на католическата църква по исторически причини, създават предтечите на християндемократическите съвременни партии; в Германия това е католическата партия на центъра (1852 г.), а в Италия - италианската народна партия, създадена веднага след Първата световна война от свещенослужител- Луйджи Стурцо.Във Франция социалния католицизъм на Фр. Льопле и Латур дьо Пенстават идейният източник за създаването на френската католичекса партия веднага след революциятаот 1848г.В европейските държави, в които има и силни протестантски общности- Швейцария, Холандия, Люксембург, в политическото пространство присъстват силни християндемократически партии именно като изразители на статуквото.В Англия установяването на Англиканската църква през 16 век и отдалечаването и по този начин от континенталния католицизъм , съхраняват консервативната идеология в първоначалния й вид.В САЩ където още с основаването на държават е факт отделянето на църквата от държавата, католицизма се бори за оцеляване с доминиращите поритантски протестантски ценности и идеалите от епохата на просвещението.В границите на православието интерес представлява опитът на Сергей Булгаков за създаване на христия-социална пратия "съюз за християнска политика".Тя възниква през 1905 г.Опитът на С.Булгаков остава без последователи както в Русия , така и в другите източноправославни държави.В България след 1989 г. Се създава българска християндемократическа партия с председател Георги Гелеменов; по-късно опозиционния Съюз на демократичните сили с превръщането си в единна партия- ОДС (Обединени демократични сили) с председател Иван Костов,при управлението си (1997-2001г.) се ръководи в политическата си програма от принципните начала на Европейската християндемокрация, главно Германската.През 1950г представители на хрисияндемократическите партии от Центарлна Европа- Чехословакия,Унгария, Латвия, Литва,Полша и Югославия се обединяват в Християндемократически съюз от Централна Европа.Първоначалния контак между Европейски и Латиноамерикански християндемократи се осъществява през 1956 г.в Париж.По време на третия конгрес -среща Сантяго де Чили 1964 г. Се създава Световния комитет на християндемокрацията, който се преименува на световен съюз и се приема устав за дейността му.През 1982 г.в Кито, Еквадор съюзът приема названието Християндемократически интернационал.През 1976 г.в Люксембург представители на 13 християндемократически партии от 7 държави, членки на Европейската икономическа общност, създават Европейската народна партия (ЕНП) с пръв председател белгийският политик Лео Тиндемас.Програмата му включва установяването на диалог с вскички демократични сили, като се противопоставя на атеистичните социалистически движения.На първия конгрес на ЕНП през 1978 г. В Брюксел се приема програмата на ЕВП.В нея е записано че ЕНП се стреми да утвърждава социалната спарведливост и защита на човешките права и основни свободи на всички хора в Европа.

На 25 конгрес на ЕСХД проведен през 1996 г. В Любляна, Словения се приема историческото решение за сливане на ЕНП с ЕСХД.Това става факт в края на 1998г.

http://drugi.dokumentite.com/art/politicheska-ideologiq-na-hristiqndemokraciqta/85098/p2

Всики принципи на християдемокрацията са залегнали в правото и устройството на ЕС и нейните предшественици. Първообразът на ЕС е съдаден от пет страни , във всичките без Белгия, управляват християндемократи

Интересното е самите християндемократи се определят като център (той е широка област)

https://cao.bg/християндемократически-съюз-хдс-при/

Християндемократически съюз (ХДС) – принципи и светоглед като народна партия

История и светоглед на Християндемократическия съюз

Християндемократическият съюз (ХДС), голямата управляваща партия в Германия, се възприема като движение, което приобщава към себе си и събира в един цялостен политически проект различни децентрализирани групи и общности. Оттук и наименованието „Съюз”, а не партия. Съюз на различни обществени групи, който приобщава към своята политика всички групи и слоеве от населението в Германия.

Основателите на ХДС създават организация, която поставя достойнството на личността, конкретния отделен човек, а не анонимните колективи, в центъра на своите усилия. Наричат християндемократите „консерватори”, но идейните извори на техния светоглед и политическа ориентация са три: консервативният, либералният и християнсоциалният. Съчетанието от трите политически течения създава своеобразието и уникалността на тази обществена сила.

Още при основаването си през 1945 година основна причина за поставянето на епитета „християнски” в партийното име е било желанието за преодоляване на политическото противопоставяне между католици и протестанти. Често Християндемократическият съюз (ХДС) се възприема като наследник на католически ориентираната Партия на центъра.

Наистина, в началото на своето съществуване значителна част от членовете на съюза произхожда от съществуващата преди Втората световна война Партия на центъра, която имала силни позиции в католическите части на Германия. Федералният канцлер и председател на ХДС Конрад Аденауер е представител на тази политическа линия.

Изграждането на Християндемократическия съюз като светска и междуконфесионална партия прави възможно навлизането на партията в области извън католическата среда и достигането до широки протестански кръгове и до нехристияни. В основата на политическия светоглед на ХДС от онези години стои католическото социално учение, а водещият политически ориентир е християнският образ на човека. От своето основаване ХДС е отворен за хора от всички християнски изповедания, както и за нехристияни.

Конрад Аденауер излага фундаменталните принципи на германските християндемократи: „Основното изречение в нашата програма е: на мястото на материалистическия отново трябва да дойде християнският светоглед, на мястото на принципите, произтичащи от материализма, трябва да се възвърнат принципите на християнската етика. Те трябва да станат определящи за възстановяването на държавата и за ограничаването на нейната власт, за правата и задълженията на отделните личности”.

Характерната политическа марка на ХДС е концепцията за Социалното пазарно стопанство, приложена в практиката от първия федерален канцлер Конрад Аденауер и от министъра на икономиката Лудвиг Ерхард. Петдесетте години на миналия век са формирани от немското икономическо чудо, приобщаването на Германия към западния свят и встъпването в НАТО през 1955 година. Днешните мислители и икономисти на немската християндемокрация предлагат осъвременяване на концепцията на Социалното пазарно стопанство в условията на глобализация.

Според видни християндемократи в наши дни политиката е придобила толкова голямо значение, решенията на различните проблеми са толкова сложни, че преодоляването на враждебното отношение спрямо политиката и партиите, на оттеглянето в уюта на едно частно битие, е станало жизнено важно. Това е една от най-важните задачи пред ХДС, който създава възможности за сътрудничество и участие, за контрол на гражданите върху политическите действия.

Първите двама председатели на Християндемократическия съюз – Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард

В края на 2014 година към ХДС принадлежат около 464 хиляди членове, което я прави най-голямата политическа общност в Европа. Средната възраст на членовете на съюза е 59 години. Тя е организация, в чиято дейност участват предимно мъже – 25 процента от членовете са жени, а 75 процента мъже.

През своето съществуване като федерална партия от 1950 година (октомври 1950 г. – първи федерален конгрес на ХДС) до днес Християндемократическият съюз е имал само 7 председатели. (Сравнете с гастролиращите за няколко сезона „лидери” на партии в нашия политически живот!!). Трима от тях – Конрад Аденауер, Хелмут Кол и сегашният председател госпожа Ангела Меркел водят организацията сумарно в продължение на над 55 години.

Традиционно християндемократите създават следизборни коалиции с немските либерали. След правителството в периода 2005 – 2009 г., от 2013 година за трети път в новата история на Германия на федерално равнище те управляват със социалдемократите в така наречената „Голяма коалиция”.

Предлагаме откъс от речта на Ангела Меркел по време на конгреса на ХДС в Хановер през декември 2007 година при приемането на последната Принципна програма на съюза, в която ясно е изразен политическият профил на съюза. Всъщност християндемократите възприемат себе си не като дясна, а като центристка политическа сила. За десни се възприемат по-скоро крайните националистически формации и радикалните групи, на които са чужди основни ценности като умереност, равновесие и баланс на интересите. Лидерът на ХДС Ангела Меркел заяви следното:

„Скъпи приятели, тук е центърът! Тук в центъра сме ние – и само ние! Центърът има човешки облик, затова той е нашето място! Християндемократическият съюз от своето основаване досега е защитавал центъра.

Правовата държава ще бъде унищожена, ако тя повече не е в състояние да налага правото. И свободата ще се изгуби, ако хората не могат повече да разчитат на възможностите на държавата да защитава по най-добрия начин тях и техния живот, както и тяхното движимо и недвижимо имущество. Свободата и справедливостта също трябва да бъдат укрепвани и утвърждавани. Ние сме за такава политика – като партия на правовата държава и свободата.

Като центристка сила ние заявяваме: за цялото време на своето съществуване социализмът нанесе достатъчно щети в Германия. Ние не искаме никога повече социализъм. Не искаме никога повече поробването на свободата. В центъра властва свободата. И това също е основание да сме центристка партия.

Демократичният социализъм – това е противоречие вътре в себе си. Логически тези неща не си съответстват като мислене. Социализмът завършва по тоталитарен начин. Без значение дали някой го иска или не. Защото той носи разбирането за равенството на всички. Нещо коренно различно от справедливостта. С това социализмът подкопава готовността за постижения. Той прави слабите по-слаби. Той разрушава обществото и индивида.

Бъдещето на Германия е в центъра. Там, където е центърът, сме ние. И там, където сме ние, там е центърът. Центърът сме ние. За благото на Германия и нейните хора”.

**vvarbanov** · Декември 4, 2018

Преди 7 часа, makebulgar said:

Върбанов, в случая нямаме пример на Appeal to emotion. Тази логическа заблуда се отнася за случаи при които някой се опитва да манипулира друг като му втълпява лъжи за да използва емоциите му.

Още един път прочети какво съм постнал.Ама ти изглежда въобще нито четеш, нито отваряш линковете.Само пишеш.

Преди 9 часа, vvarbanov said:

"Призивът към емоция или аргумент на страстта ("аргумент от страст") е логична заблуда, характеризираща се с манипулиране на емоциите на получателя, за да се спечели аргумент, особено при отсъствието на фактически доказателства

Чети внимателно какво представлява "призивът към емоция".Споменато е в линка и отделно съм го цитирал.Не става въпрос за "втълпяване на лъжи"

Преди 8 часа, makebulgar said:

В нашия случай няма лъжи, а има купища примери на убийства от цигански банди, на пребити или убити старци по селата или дори на убити професори.. Тоест страховете не са лъжливи, а са реални. За Върбанов отстрани може и да изглежда популизъм, но за стареца от село който слуша по телевизора Сидеров нещата изглеждат по-реално, защото вечер заспива със страх.

"За Върбанов"(и не само за него_) това пак е заблудата апел към емоции!

Точно това целят думите ти за "убийства от цигански банди","пребити или убити старци по селата или дори на убити професори","защото вечер заспива със страх"

Ти продължаваш да използваш същата заблуда.Целиш да повлияеш на емоциите като описваш убийства.

**nik1** · Декември 4, 2018

Frankfurter Allgemeine Zeitung: Kick it like Borissow

Материалът-портрет под заглавие Kick it like Borissow (в превод "Отиграй го като Борисов"), посветен на премиера, е публикуван в германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung от кореспондента на вестника Михаел Мартенс. Оригиналът на статията е предоставен на inews.bg от самия автор

http://inews.bg/Frankfurter-Allgemeine-Zeitung-Kick-it-like-Borissow-_l.a_i.526594.html

Повече за:

материал за Бойко Борисов във ФАЦ

Материалът-портрет под заглавие Kick it like Borissow (в превод "Отиграй го като Борисов"), посветен на премиера, е публикуван в германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung от кореспондента на вестника Михаел Мартенс. Оригиналът на статията е предоставен на inews.bg от самия автор. Публикуваме го без какъвто и да е опит за манипулация в превода в полза на един по-положителен или пък по-отрицателен образ на премиера, какъвто опит по думите на автора са направили други български медии.

Frankfurter Allgemeine Zeitung: Kick it like Borissow ФАЦ

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също.

Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев.

Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи."

Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани?

Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов.

В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба.

Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятат, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки.

Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност.

Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи".

Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им.

Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става.

Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция.

Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него.

Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен.

Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".

Вход

"Българският популизъм: щрихи към портрета"

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Б. Киров

nik1

nik1

Политическа идеология на християндемокрацията

Християндемократически съюз (ХДС) – принципи и светоглед като народна партия

Frankfurter Allgemeine Zeitung: Kick it like Borissow

Напиши мнение

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!