"Българският популизъм: щрихи към портрета"

[nik1]

И още нещо:

https://news.bg/interviews/energiynata-ni-sigurnost-se-opira-na-maritsite-aets-sa-uyazvimi.html?utm_source=lifestyle.bg&utm_medium=banner&utm_campaign=nativedynamic

 

Професор Касчиев, от отговора на Европейската комисия до евродепутата Светослав Малинов от 19 ноември т. г. стана ясно, че проектът АЕЦ "Белене" се нуждае от нова оценка за съответствие с европейските изисквания. Какво означава това? Каква информация трябва да предостави правителството и какво следва?

От отговора ясно следва, че съгласно договора за Евратом, Европейската Комисия смята евентуалното възобновяване на АЕЦ Белене за нов инвестиционен проект. Съгласно Чл. 42 правителството трябва да уведоми Комисията за него, не по-късно от три месеца преди сключването на първите договори. С това ще започне процесът на консултации, в който ще се обсъдят всички аспекти на инвестиционния проект, в това число необходимостта от нова мощност, възможните алтернативи, оценката за социално-икономическото значение, оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) в трансграничен аспект, участниците в проекта, източниците на финансиране, какво ядрено гориво ще се използва, ядрената безопасност, радиационната защита, отговорното управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, спазването на изискванията в новите Директиви, и т.н.
Министър Петкова иска да прави съвместна компания с участие на инвеститори от други държави, което според Чл. 45-48 на Евратом прави процедурата много по-сложна. Всяко предложение за съвместно предприятие с партньори от страни извън ЕС подлежи на проучване от Комисията. Тя изпраща на Съвета на Европа всеки такъв проект заедно с мотивирано становище. Решението за участие на трета държава или гражданин на трета държава в управлението на проекта, или във финансирането му, се взема от Съвета на Европа с единодушие. 

 

 

Какво решение можем да очакваме от ЕК?

Както споменах, при участие на държави или компании извън ЕС (Китай, Южна Корея, Русия) във финансирането и/или управлението на проекта ЕК провежда консултации с всички заинтересовани страни. Всеки гражданин може да изпрати становището си и ако Комисията го намира за обосновано и полезно може да го вземе предвид. ЕК ще изготви мотивирано становище и ще го изпрати на Съвета на Европа. Съгласно Чл. 47 от договора решението се взема не от Комисията, а от Съвета, и то с единодушие. Като се имат предвид опасенията срещу капиталовата експанзия на Китай, неядрената ориентация на много от страните-членки, опасенията от сеизмичния риск за АЕЦ след авариите във Фукушима и други фактори смятам, че вероятността за одобряване на проекта АЕЦ "Белене" е нулева. 

[КГ125]

Сеизмичен риск НЯМА. Това са пълни пропаганди. Как може в Турция да може, в Румъния да може, във франция да бръмчат почти 60, реактора, а тука да не може?!? 

[nik1]

Преди 26 минути, КГ125 said:

Сеизмичен риск НЯМА.

 "няма"  = 0 , или какво?

Айде пак да цитирам, защото ти си малко дървена глава и дървен философ, ха-ха-ха-ха
 

Цитирай

 

Съгласно сеизмичната карта на Европа площадката на Козлодуй е в зона с нисък сеизмичен риск, а тази на Белене - в зона със среден, клонящ към висок риск.

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

Като се имат предвид опасенията срещу капиталовата експанзия на Китай, неядрената ориентация на много от страните-членки, опасенията от сеизмичния риск за АЕЦ след авариите във Фукушима и други фактори смятам, че вероятността за одобряване на проекта АЕЦ "Белене" е нулева.

На същото мнение съм, особено заради опасенията срещу капиталовата експанзия. Клоняща към нула вероятност, освен ако нашите политици не решат да вървят през просото, което ще струва доста скъпо на електората.

[dora]

On 11.01.2019 г. at 14:49, nik1 said:

И като казвам е съм си изчистил нещата  - днес вече има партии (формации) и ерудирани и фулнционално и политически гранмотни лидери, които могат да говорят и говорят открито,честно и компетентно за всички проблеми. това не са измислените и посредсвен и "реформатори" и си-е политици и партии от 2016 година , чиято цел беше властта - така че може да сте спокойна Първата и най-трудна стъпка към тяхното решаване 9на проблемите) е проблемите да се назовават ясно, Тя съдържа 90 процента от пътя към решаватето (повечето проблеми не са само или типично български, всички развити страни са ги имали илуи имат и са си ги решили, така че върпосът за решението е просто въпрос на разбиране, назоване и желание, а и не опира до измисляне на  на  технократични нововъведения

Съгласна съм, че ерудирани хора има, но само назоваването на проблемите не води дори до начало на разрешаването им. Проблемите всички, или поне немалко от нас, ги виждаме пределно ясно, и то не отсега. Да не говорим, че още през 1990те отлично виждахме къде с неосъществения преход сме заложили бомби, които рано или късно ще избухнат. Но няма нито управленски ресурс, нито политическа воля, нито обществена мотивация проблемите да бъдат разрешени. Поради ниската си обществено-политическа, икономическа и гражданска култура обществото е склонно да реагира примитивно на няколко елементарни дразнителя, но не е способно нито да установява причинно-следствените връзки за тях, нито да мисли системно за разрешаването им.

Възходът на популизма при това положение е неизбежен.

[nik1]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

На същото мнение съм, особено заради опасенията срещу капиталовата експанзия. Клоняща към нула вероятност, освен ако нашите политици не решат да вървят през просото, което ще струва доста скъпо на електората.

Има още нещо, преди всичко това мисля

Никъде не се правят енергетични инвестици (средни и големни и свръх-големи) на зелено. Инвеститорите в енергетиката (не само в ядрената), в цял свят започват проектите си след като договарят условията и цената за изкупуване на електронергията  с националните оператори ..Примерите ги имаме и в България - AES, Контур Глобал и Сименс получиха своите договори с НЕК , след което (заради което - в случая със Сименс) инвестираха

Разбира се има изключения  - в ядрените страни, или когато  с тези проекти се преследват политически цели, е възможно държавата да бъде гарант; да субсидира и бюджетира проектите и/или изкупуването на електренергията, но това не важи за страните от ЕС . Тук ядрената енергетика не е приоритет. В САЩ, както съм писал Федералното правителство е предвидило по 5 милиарда долара субсидии за построяването на всяка една от новите осем ядрени централи, а самата електроенергия се изкупува като зелена. В Русия ядреният сектор и енергетика се субсидират и бюджетират

Проекът Белене попада в графата най-рискови и най-големи. Електроенергията от двата реактора на Белене покрива (би покрила) от около 30 до над 80 процента ( в зависмост от сезона) от потреблението на България. Няма такъв инвеститор, който ще вложи 8-10 милиарда евро на зелено (това не е предположение- просто това е икономическата реалност в света на енергийното инвестиране)

Положението с износът е абслютно същото -  няма значение , че консуматорите не са в България, инвеститорите биха искали подобни гаранции и договори на тези тези с НЕК. Това  - за не се окаже, че в началото на април, когато потреблението у нас спадне до 2500 мегавата за час, те ще спрат централата си, и ще започнат да губят!

Незапознатите, народът, будунът си преставят износа като нещо такова - идва април и НЕК започва да продава априлския излишък на Сърбия или Македония ("хей тука имаме малко повече през този месец - на ви го, а вие плащайте"), в средата на юли НЕК завърта ключа. Спира да продава, защото потреблението у нас пак нараства заради летните жеги и климатиците. (будунът забравя в глупостта си и че с  Македония и Сърбия сме в една климатична зона). Това, че народът си преставя нещата така не е проблем- става проблем, когато в парламента или в правителството започнат да представят така нещата за пред "народа".

Т.е само по себе си твърдението че на Балканите ще има нужда от допълнителни мощности, е без каквато и да е стойност, освен политическа .Изводите на самия доклад на Белене, дори и да беше коректен , и резенциран, сами по себе си не биха привлекли инвеститори да вложат 8-10 милиарда евро.

Казвам, че според мен няма да се стигне до ЕЦ и ЕК, просто защото няма да се намерят пазарни инвеститори..Спрягаше се вариантът, че Китай може да използва Белене като начин а пробиване в енергитичния (ядрено-енергетичен) пазар на ЕС (използвайки свои технологии и реактори на мястото на закупените и доставени ВВЕР 1000), без оглед преките финнансови ползи и резултати от този проект.. За мен това е хазартно приемане..

 

Редактирано Януари 13, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 53 минути, nik1 said:

Има още нещо, преди всичко това мисля

Никъде не се правят енергетични инвестици (средни и големни и свръх-големи) на зелено. Инвеститорите в енергетиката (не само в ядрената), в цял свят започват проектите си след като договарят условията и цената за изкупуване на електронергията  с националните оператори ..Примерите ги имаме и в България - AES, Контур Глобал и Сименс получиха своите договори с НЕК , след което (заради което - в случая със Сименс) инвестираха

Разбира се има изключения  - в ядрените страни, или когато  с тези проекти се преследват политически цели, е възможно държавата да бъде гарант; да субсидира и бюджетира проектите и/или изкупуването на електренергията, но това не важи за страните от ЕС . Тук ядрената енергетика не е приоритет. В САЩ, както съм писал Федералното правителство е предвидило по 5 милиарда долара субсидии за построяването на всяка една от новите осем ядрени централи, а самата електроенергия се изкупува като зелена. В Русия ядреният сектор и енергетика се субсидират и бюджетират

Проекът Белене попада в графата най-рискови и най-големи. Електроенергията от двата реактора на Белене покрива (би покрила) от около 30 до над 80 процента ( в зависмост от сезона) от потреблението на България. Няма такъв инвеститор, който ще вложи 8-10 милиарда евро на зелено (това не е предположение- просто това е икономическата реалност в света на енергийното инвестиране)

Положението с износът е абслютно същото -  няма значение , че консуматорите не са в България, инвеститорите биха искали подобни гаранции и договори на тези тези с НЕК. Това  - за не се окаже, че в началото на април, когато потреблението у нас спадне до 2500 мегавата за час, те ще спрат централата си, и ще започнат да губят!

Незапознатите, народът, будунът си преставят износа като нещо такова - идва април и НЕК започва да продава априлския излишък на Сърбия или Македония ("хей тука имаме малко повече през този месец - на ви го, а вие плащайте"), в средата на юли НЕК завърта ключа. Спира да продава, защото потреблението у нас пак нараства заради летните жеги и климатиците. (будунът забравя в глупостта си и че с  Македония и Сърбия сме в една климатична зона). Това, че народът си преставя нещата така не е проблем- става проблем, когато в парламента или в правителството започнат да представят така нещата за пред "народа".

Т.е само по себе си твърдението че на Балканите ще има нужда от допълнителни мощности, е без каквато и да е стойност, освен политическа .Изводите на самия доклад на Белене, дори и да беше коректен , и резенциран, сами по себе си не биха привлекли инвеститори да вложат 8-10 милиарда евро.

Казвам, че според мен няма да се стигне до ЕЦ и ЕК, просто защото няма да се намерят пазарни инвеститори..Спрягаше се вариантът, че Китай може да използва Белене като начин а пробиване в енергитичния (ядрено-енергетичен) пазар на ЕС (използвайки свои технологии и реактори на мястото на закупените и доставени ВВЕР 1000), без оглед преките финнансови ползи и резултати от този проект.. За мен това е хазартно приемане..

 

https://www.power-technology.com/features/controversial-nuclear-power-plants-europe/

В тази публикация Белене е сложена като втора от седем най-проблемни проекта за атомни електроцентрали в Европа /едната от които е Чернобил, а другата Hinkley Point C във Великобритания с китайско участие/. Изпитвам много големи съмнения, че китайската държавна компания, която менажира и военната атомна програма на Китай, ще извади 10 млрд. долара, за да ги вложи в светлото бъдеще.

[nik1]

 

Цитирай

 

Hinkley Point C, UK

 

“The overall cost of the Hinkley Point C plant is reported to be more than £19.6bn after many delays.”

 

Hinkley Point C (HPC) is a 3.2GW nuclear power plant project in Somerset, UK, which received a development consent order from the government in March 2013. It is the first nuclear power plant being built in the UK since 1995.

The nuclear plant is expected to offset nine million tonnes of CO₂ emissions annually and produce around 26TWh of electricity per year during its 60-year lifespan. The overall cost of the Hinkley Point C plant is reported to be more than £19.6bn after many delays.

The plant comprises two fuel-efficient European pressurised reactors (EPR), which will generate enough power for six million homes.

China General Nuclear Power Group (CGN) and Électricité de France (EDF) are funding the project.

Construction was delayed due to a postponed final decision in July 2016, as it was reported that the UK Government had doubts about Chinese involvement and the reliability of the plant’s future financing.

At the time, the UK Prime Minister’s joint chief of staff Nick Timothy claimed that security experts were concerned that the Chinese could create weaknesses in UK computer systems and allow the energy production to be shutdown remotely.

 

In 2018, EDF Energy management failings were revealed, which the Office for Nuclear Regulation warns could impact the overall safety of the plant.

The project’s expense, financing, cost to consumers and technology have also raised major uncertainties. The new EPR’s being used in the nuclear plant are yet to be proved reliable, while critics have indicated that Hinkley C will cost UK consumers up to £50bn over its lifespan. This is a substantial increase from the £6bn figure initially announced.

It has been estimated that the finished plant will generate £200m per year for the regional economy and will create 25,000 jobs.

On 2 July 2018, it was announced that the European pressurised reactor (EPR) technology to be used in the Hinkley Point C plant has been connected to the grid and is now generating power in China. The Chinese reactor is in use at the Taishan nuclear power plant. CGN chief executive Zheng Dongshan has said that the safe connection has increased confidence in the Hinkley Point C project.

The new UK plant is expected to become operational in 2025.

 

 

==================================

Давам я за пример на китайско участие - забавяне, технически и политически проблеми , най-важното - ескалация на цената на проекта.

Не е ясно на каква цена ще бъде продавана електронергията след като централата бъде завършена , но централата Хинкли Поинт все пак заема малък дял от пазара на електроненергия  в UK, за разлика дела на от АЕЦ Белене в България..

Що се отнася до китайските инвеститори (китайски инвеститор)- може да се очаква, че ще бъдат внимателни и/или скептични с инвестиции в Белене с оглед на опита от Хинкли Поинт. Но най-вече заради ясните анти-ядрени позиции на Австрия и Люксембург изразени в в 2018-та във връзка с ПАКШ 2- без подкрепата с единодушие в ЕК , китайското участие в в проекта Белене, е невъзможно

 

Цитирай

 

The EC concludes that the project meets EU rules, although concerns regarding state aid have been raised. On 22 February 2018, Austria presented a legal complaint against the EC’s approval of the Paks expansion.

Austrian Sustainability Minister Elisabeth Köstinger indicated that the EC is classifying nuclear power subsidies as undamaging to energy policies by permitting the construction of the units. Köstinger said: “Nuclear energy must have no place in Europe. We will not budge 1cm from this position.”

On 5 March 2018, Luxembourg announced that it is supporting Austria in its legal challenge against Paks II. Luxembourg Environment Minister Carole Dieschbourg claimed investing public money in nuclear energy deals would not help Europe achieve climate protection goals.

 

 

Редактирано Януари 13, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

Що се отнася до китайските инвеститори (китайски инвеститор)- може да се очаква, че ще бъдат внимателни и/или скептични с инвестиции в Белене с оглед на опита от Хинкли Поинт. Но най-вече заради ясните анти-ядрени позиции на Австрия и Люксембург изразени в в 2018-та във връзка с ПАКШ 2- без подкрепата с единодушие в ЕК , китайското участие в в проекта Белене, е невъзможно

Те така и подхождат, предпазливо и внимателно. Ако върнем назад лентата на събитията, интересът им бе заявен публично миналата година около срещата на страните от 16+1, но ако се погледне какви изявления са направили, китайската страна не се ангажира с нищо конкретно, голямата медийна шумотевица дойде от България. Китайците казаха, перифразирам, че няма да мине без технологично участие на руската страна /заради реакторите/, после намекнаха, че могат да си партнират с френски и южнокорейски инвеститори. Според мен моментът на изявленията им не бе избран случайно, защото точно тогава Тръмп изостри тона и започна да вдига тарифите на техни стоки. Моето впечатление е че имаше и елемент на геополитически блъф в китайските изявления.

Китай инвестира много в енергетика като цяло - над 40 процента от всичките им инвестиции, са в тази сфера, но Европа не им е най-големия приоритет в енергетиката. От балканските страни най-голям дял на китайски инвестиции в енергетика има Турция, над 7 млрд. от общо 11. така че мисля, че ако китайците въобще участват в Белене, то ще е само ако:

1. имат гаранции, че проектът ще бъде одобрен от ЕС.

2. имат гаранции за пазар, който да им върне инвестициите и да им осигури печалба /не задължително финансова, може и геополитическа като влияние/

В този смисъл според мен Белене би представлявала повече интерес, ако имат осигурен износ към Турция като пазар на електроенергия, но Турция започна строеж на собствени атомни електроцентрали.

по-реално е Китай да се интересува от българския енергиен пазар в сферата на зелената енергия, за да продава тук /и в ЕС оттук/ соларните си технологии и тези за ветрени електроцентрали, Китай е лидер в тези сфери с големи амбиции и възможности.

И не на последно място раздразнението и подозренията на САЩ от геополитическата инициатива "Път и пояс" и по-твърдата им политика към експанзията на Китай, тези неща не са без отражение и в ЕС.

[nik1]

+

Пазарът на ВЕИ компонети , инсталации и апарати е голям и ще се разраства (не визирам точно България, тук нещата се най-често случват с обратна логика), а цените ще им продължават  да падат

Те падат по закона на Swanson за PV, https://en.wikipedia.org/wiki/Swanson's_law и поради масовостта при вятърните инсталации.

Обратната тенденция, на нарстване на инвестиционните разходи я има при при строежа нови АЕЦ - разходите се повишават заради нарастване на R&D и всики другите разходи, свързани с осигуряване и доказване на безопасност, и на съответствия със все повече и по-различни изсквания

 

Преди 8-9 месеца Блумбърг съобщи, че Гърция планира да изгради на пазарни начала  ВЕИ проекти с мощност 2,6  гигавата (повече от мощността на Белене) на стойност около 2,5- 3 милиарда евро

https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-04-30/greece-kicks-off-3-6-billion-program-for-solar-wind-projects

При 30 процентра ефективност на ВЕИ исталациите,., разходите  (днес, на този етап) за изграждане ще са е съпоствими с разходите на сроеж на АЕЦ (и ако няма ескалация  на цените на строежа на АЕЦ), Освен това, при АЕЦ-а експлоатационните и оперативни разходи са кажи речи в порядък повече , има и ядрен риск..

За България" срещата" ще се случи около 2030-та. Гърция има по-голям ВЕИ потенцил, вкл ирадианс, т.е слънчева радиация на кв метър, но както написах, цените на ВЕИ компонетите, инсталациите ще продължават да падат

 

[Б. Киров]

България има свръхроизводство и износ на електроенергия, съпоставима като процент с тази на САЩ, тоест тук мечтата за "електрификация + съветска власт" не е утопия:

Electricity - production: T

42.29 billion kWh (2016 est.)

Electricity - consumption: 

32.34 billion kWh (2016 est.)

 Electricity - exports: 

9.187 billion kWh (2017 est.)

 

Неща повече, в процентно отношение България е 8-ма в света по производство на атомна енергия:

1	France	50.0	2017 est.
2	Belgium	28.0	2017 est.
3	Slovakia	27.0	2017 est.
4	Ukraine	23.0	2017 est.
5	Hungary	22.0	2017 est.
6	Sweden	22.0	2017 est.
7	Korea, South	21.0	2017 est.
8	Bulgaria	20.0	2017 est.
9	Slovenia	20.0	2017 est.
10	Czechia	19.0	2017 est.
11	Switzerland	18.0	2017 est.
12	Finland	17.0	2017 est.
13	Russia	11.0	2017 est.

Обаче по производство от изкопаеми горива като процент сме на 170-то място от 215:

			170Bulgaria39.02016 est. 171Burma39.02016 est. 172Eswatini39.02016 est. 173Latvia39.02016 est. 174Slovenia37.02016 est. 175Panama36.02016 est. 176Slovakia36.02016 est. 177Belgium35.02016 est. 178Cambodia35.02016 est. 179Georgia35.02016 est. 180Angola34.02016 est. 181Fiji34.02016 est. 182Guinea33.02016 est. 183Kenya33.02016 est. 184Colombia29.02016 est. 185Uruguay29.02016 est. 186Laos28.02016 est. 187Namibia28.02016 est. И не защото нямаме такива. Гърция, понеже става въпрос, има 29 % от възобновяеми източници при почти два пъти по-голям капацитет на производство и електроенергия като цяло от България и 0 атомна енерегия, но около 60 % от изкопаеми източници при 39 % от изкопаеми за България. Средно за ЕС плановете са да се достигне 18 % електроенергия от възобновяеми източници, България надхвърля този процент и е с 19 % на 41-во място в света, но Гърция е на 19-то и продължава да инвестира в този сегмент от енергетиката. Според мен, ако търсим инвестиции там, във възобновяема енергия, ще ги намерим много по-лесно и от еврофондовете, и от Китай. Тук сме писали за това: "В землището на казанлъшкото село Черганово бе открита 25-мегаватова фотоволтаична електроцентрала. Инвеститор е „Би Си Ай Черганово” ЕООД. Централата е разположена върху 600 декара площ, а направената инвестиция е в размер на 61 285 472 евро. Специално за откриването на обекта пристигна делегация от Китай, водена от изпълнителния директор на Китайската национална банка за развитие (КНБР) Уейнонг Зонг и вицепрезидента на „Хареон Солар Технолоджи" Луис Лиу. Зонг каза, че това е първият задграничен енергиен проект, подкрепен от банката. Той успешно е завършен и вече действа. Уейнонг Зонг благодари на българското правителство и на местната власт в община Казанлък за подкрепата и изрази увереност, че все повече китайски компании ще избират България за своите инвестиции. Приоритети на КНБР са иновативните и високотехнологични сфери. Общият размер на активите на банката в целия свят е над 1 трилион долара, съобщи още Зонг. Вицепрезидентът на „Хареон Солар Технолоджи” Луис Лиу подчерта, че България е първата страна извън Китай, където фирмата, която представлява, прави инвестиции в слънчеви електроцентрали. В момента се работи върху 4 проекта за фотоволтаици, като общата постигната мощност е 90 мегавата. Капитализацията на дружество „Хареон Солар Технолоджи” е 1.5 млр. долара. Компанията е избрала КНБР за партньор, тъй като тя е една от най-големите банки в Китай. В следващите инвестиционни намерения на „Хареон Солар Технолоджи” банката ще е статегически партньор на фирмата, каза още Лиу." http://www.economic.bg/bg/news/2/Kitajci-otkriha-fotovoltaichna-centrala-za-61-mln-evro-u-nas.html Обаче вече тук нещата опират до популизъм и далавера с държавни предприятия. Популизъм, ураджийство и грандомания от една страна колко сме велики като атомна сила /България на три морета, да живей, и ний сме дали нещо на света и т.н./, от друга, самопрецакахме се с един гьол за милиард и глоба от 600 млн. евро, сега трябва да заглавичкаме раята, че нещо се прави по въпроса. И от трета, сладко е дявол да го вземе да продаваш ток - просто гледаш как сметките ти растат, а реактора си работи сам. Ако може всичко в едно.

[nik1]

https://www.investor.bg/analizi/361/a/investiciite-vyv-fotovoltaichni-sistemi-v-bylgariia-se-uvelichavat-vse-poveche-256937/

Инвестициите във фотоволтаични системи в България се увеличават все повече

inShare

 

 

Снимка: Архив Ройтерс

 

Фотоволтаичният пазар претърпя едно доста бурно развитие в последните 10 години в глобален мащаб - основно поради зараждащата се тенденция на зелена енергия и намаляването на влиянието на глобалното затопляне. Редица държави предприеха мерки за развитие на фотоволтаичните системи като начин да се започне плавен преход към нисковъглеродна енергетика.

Десет години по-рано...

Технологиите през 2007 г. бяха доста скъпи и се налагаше значителна инвестиция, за да има смисъл това да се прави. Те не бяха толкова напреднали, имаше демонстративни, пилотни инсталации, с което се целеше да се покаже, че това е възможно и че работи.

"Днес ефективността на цялата система, на фотоволтаичните модули, на останалото оборудване е несравнима. Мощността на панелите се повиши с около 50-60%, с което те станаха по-ефективни. От друга страна, в редица държави на световно ниво мащабното инсталиране доведе до значителен спад в цените, които станаха доста конкурентни. Ако през 2009-2011 г. имахме инвестиция от порядъка на 2000-2500 евро на киловат, в момента имаме инвестиция от порядъка на 850 евро на инсталиран киловат. Тоест постигна се икономия от мащаб паралелно с развитие на технологичното ниво". Това коментира в интервю за Investor.bg Красен Матеев, оперативен директор на "Соларпро холдинг".

 

Ако се върнем назад - в България между 2010 г. и 2012 г. се инсталираха големи мощности, които тогава бяха сравнително скъпи и с голям капацитет. След това поради падането на цените те станаха достъпни и за ползване в домашни условия или в индустрията, където принципът е не за отдаване на произведената енергия към мрежата, а по-скоро за собствено потребление, тоест да заместват част от енергията, потребявана от конкретния обект.

В последните две години ръстът на този тип системи в България е значителен.

"Преди няколко години пазарът на фотоволтаичните системи беше предимно големи инсталации, чиито бизнес модел беше генерираната енергия да бъде подавана в мрежата на преференциални цени. Този модел вече се преобръща, тъй като инвестицията в този тип проекти е значително по-малка. Продуктът, който генерира електроенергията, стана значително по-конкурентен и на близка до пазарната цена на тази за електроенергията. Това довежда до модел, който вече не е нужно да бъде субсидиран чрез преференциална цена от конкретната държава, а на практика да бъде използван от клиентите в индустрията, да е близо до потреблението, като спестяването може да бъде между 30 - 60%", обясни Матеев.

Не трябва да се забравя разликата между колектори за топла вода и фотоволтаични системи, които генерират електричество. По неговите думи за едно домакинство пет киловата е една удачна като мощност система. Това е около 40 кв. метра покривна площ и инвестиция от порядъка на 1100-1200 евро на киловат, тоест 5,5 - 6 хил. евро за цялата система - инсталацията и пускането в работен режим на системата.

Увеличавайки мащаба, ако говорим за промишлеността и бизнеса, там ефектът е по-голям, тъй като начинът на потребление на енергията е предимно през деня. "Бизнесът работи нормално от 9 до 18 часа, когато слънцето пече, затова профилът на потребление е най-близък до профила на производство. Промишлеността потребява най-много енергия, когато е светлата част от денонощието, затова тогава се получава най-голям процент на съвпадение. Там инвестиция в системи с инсталирана мощност от 30 до 100 киловата е от порядъка на около 850 евро на киловат, тоест 80-85 хил. евро за една инсталация от 100 киловата", посочва Матеев.

Според него е важно да се разбере, че това не е нещо скъпо, нещо, което не може да се конкурира с останалите генераторни мощности като ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ. "Този мит трябва да бъде опроверган. Това, което произвежда една фотоволтаична система като продукт, е със значително по-конкурентна себестойност в сравнение с един ТЕЦ или АЕЦ, именно заради този мащаб, развитието на технологията и спада на цените. В България престои да виждаме все повече фотоволтаични системи по покривите, поради простата причина, че възвръщаемостта на една такава инвестиция е между 6-8 години", категоричен е експертът.

Пазарът в България

Пазарът в България определено е инсталации както за домакинствата, така и за индустрията с по-голям мащаб - от порядъка между 200 киловата и няколко мегавата.

Гледайки съседни страни – Македония, Албания, Сърбия, там този модел за собственото потребление го има и все повече се развива, заради това, че спестяванията са реални. По отношение на големите инсталации, специално в Македония, предстои да започне да се провеждат тръжни процедури, където разпределителното дружество и държавата осигуряват определен капацитет и сигурност за изкупуването на електроенергията. Но цената, на която ще се генерира и изкупува тя от разпределителното дружество, е на базата на тръжна процедура. Предложената най-ниска цена печели търга за период между 10-15 години.

"Този модел е и най-често срещаният в региона и в цяла Европа. Преди 3-4 години имахме фиксирана цена за количество, което ще се произведе за 20 години. Сега тази цена не е фиксирана, а е на база определена от пазара – в момента в порядъка между 100-150 лв.

В България това го няма. Очаква се този модел да се развива в Македония и Полша ", заяви Матеев.

 

 

С опита, който успява да натрупа в последните години в България и в региона, „Соларпро холдинг“ е инсталирала фотоволтаични системи с малко над 100 мегавата мощност, като паралелно с това има развита структура за поддръжка на тези централи.

„На практика поддържаме около 80MWp в напълно различни региони в България, Македония, Румъния и Унгария. През всичките тези години от една страна направихме инсталации, а от друга страна видяхме как тези инсталации работят, какви са проблемите, добихме ноу-хау, което е ценно за бъдещи инвеститори, давайки си сметка кое си струва да се направи и кое не", обясни той.

Това добавя стойност при взимане на нов проект в друга държава, където този сектор те първа се развива. Типичен пример е Унгария, която от тази година се появи на картата на Европа, навлизайки на този сегмент.

В следващите две години основен пазар за големи инсталации с над един мегават инсталирана мощност ще е Унгария. " В страната има въведен механизъм за преференциална цена, която изкупува проектите за генерирана енергия. Държа да подчертая, че преференциалната цена е доста близка до пазарната - 105 евро на мегават час енергия, която се изкупува от разпределителните предприятия, докато на унгарската независима борса цената е от порядъка на 80-90 евро. Те планират да инсталират между 2000 и 3000 мегавата. Целта е и те да могат да изпълнят този изискван от ЕС процент, който за Унгария е 18% от брутното крайно потребление да бъде от възобновяеми източници", обясни Матеев.

Към края 2017 г. „Соларпро Холдинг“ отчита консолидирани нетни приходи от продажби в размер на 19,1 млн. лв., което представлява повишение със 73,54% на годишна база. Ръстът на продажбите е в резултат на стартирала дейност като доставчик на електроенергия за крайни клиенти в Македония и изпълнен проект за изграждане на фотоволтаична централа с капацитет от 1,8 MB в Унгария.

Финансовият резултат към 31 декември е печалба в размер на 1,9 млн. лв. Общата сума на активите е в размер на 98.2 млн. лв., като се повишава с 18,7%, а балансовата стойност на собствения капитал е 55,5 млн. лв.

Фотоволтаичната система е едната част от пъзела

От друга страна, отвъд големите инсталации, компанията се опитва да направи крачка и към „смарт билдинг“ сферата, която не остава извън тренда на възобновяема енергия и нисковъглеродна енергетика. Става дума за управление на разходите електроенергия, която може да предостави на клиентите цялостно решение.

Паралелно с това „Соларпро“ развива дейност, свързана с електромобилността, като от средата на миналата година е инсталирала за други компании над 45 зарядни станции за електромобили в България.

„Зарядните станции и електромобилите на практика се превръщат в един значителен консуматор за една сграда. Един стандартен работник идва в 8 часа на работа и си тръгва в 17 часа, тоест за него не е важно точно в кой период на деня ще си зареди електромобила. За него е важно в края на деня електромобилът да е зареден. Имайки от една страна потенциала на слънчевата енергия, тогава, когато слънцето грее най-много, ние трябва да направим така енергийния мениджмънт, че да стартираме зареждането в най-слънчевите часове от деня, използвайки по-евтина електроенергия от слънцето. Така изграждаме баланс между управление на производството и потреблението на електроенергия", обясни Матеев.

За извънградско шофиране на автомобила е необходимо да са налични бързозареждащи се станции, които да се инсталират по бензиностанциите, за да могат да покрият маршрутите предимно по магистралите. Зареждането става в рамките на 15 – 20 минути за бърза станция. "Соларпро холдинг" вече е инсталирала 14 бързозарядни станции в България, като очаква да инсталира още поне 40 бързозарядни станции през 2018 г.

"Те са ключът към възможността собствениците на електромобили да се придвижват свободно извън града. От тази година сме свидетели на едно доста бурно развитие на пазара на електромобили, където капацитетът на батериите вече е с около 50% по-голям в сравнение с тези, които имахме до момента. На практика пробегът може да достигне между 250 и 400 км на второ поколение електромобили, каквито има и у нас от средата на тази година", коментира оперативният директор на компанията.

Той прогнозира, че до средата на тази година ще има избор за обикновените хора между няколко модела и марки.

"Пазарът все още не е масов, но определено трендът се засилва значително. Статистиката показва около 100% ръст на броя на електромобилите в България в рамките на една година. Относно зарядните станции, нещата са като яйцето и кокошката - хората казват „то няма зарядни станции, защо да си купувам електромобил“, а инвеститорите казват „то няма електромобили, защо да слагаме зарядни станции“. За щастие имаме реални наблюдения през 2017 г., че от около 40 зарядни станции общо до края на миналата година в момента има над 100 в България", каза още Матеев.

 

Редактирано Януари 13, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 54 минути, Б. Киров said:

Обаче вече тук нещата опират до популизъм и далавера с държавни предприятия. Популизъм, ураджийство и грандомания от една страна колко сме велики като атомна сила /България на три морета, да живей, и ний сме дали нещо на света и т.н./, от друга, самопрецакахме се с един гьол за милиард и глоба от 600 млн. евро, сега трябва да заглавичкаме раята, че нещо се прави по въпроса. И от трета, сладко е дявол да го вземе да продаваш ток - просто гледаш как сметките ти растат, а реактора си работи сам. Ако може всичко в едно.

++

Е да, още 2 реактора в Белене , седми реактор в Козлодуй, .....а в Пазарджик няма ли да има реактор?

[Б. Киров]

Това са цените на електроенергията в Европа за домакинства. На пръв поглед цените в България са ниски, но това изглежда така защото са показани в номинални стойности в евро, ако ги погледнем в покупателна способност цените в България без ДДС като производство са по-високи от тези в Германия и Дания, където цената за крайния потребител се увеличава от социални такси, използвани за социални разходи прозрачно. Цената за домакинства без данъци и такси е най-висока в Белгия, която е втората след Франция в Европа разчитаща на атомна електроенергия.

В цените на тока за промишлеността всички страни имащи амбиции да са с конкуретни икономики правят голямо намаление, за да осигурят предимства на производството си, но тук ние сме след такива страни като Швеция, Дания, Норвегия и Чехия:

Цените на ток за икономиката в България по покупателна способност са около 2 пъти по-големи от усреднените за ЕС, защото номиналните 8 евроцента реално за българския производител са около 18 евроцента по покупателна способност, които той плаща в продукцията си, съответно това я оскъпява. Това е ясно че няма как да се промени, но в съчетание с тежките и бавни процедури за даване на разрешителни за промишлен ток е убийствено за конкурентноспособността, в друга тема бях сравнявал тези процедури в ЕС, в България те са основен фактор за понижаване на конкуретноспособността заедно с корупцията.

 

 

[nik1]

++

Да добавя и ацентирам още нещо в тази връзка

При новостроящите или проектни ядрени реактори, прознозните и/или искани от операторите им цени на електроенергията са в дипазона 80-90-120 евро за Мегаватчас (достигат до над 200 долара за Австралия), по актуални цени, без изполване на инфлационен калкулатор (има и проекти, които са канцелирани заради ескалцията на инвестиционните разходи, т.е  цената би била толкова висока че електроенергията би била непродаваема, последните са в Джорджия и Южна Каролина, в САЩ страна с много опит в ядрената енергетика)

За АЕЦ Белене както пишеше в стаията-най-ниската прогнозна цена на елекроенергията е 80-90 евро за Мегаватчас..

В действителност при наличие на забавяне, технически и регулаторни проблеми, и наличие на корупционене натиск (ами те съпътстват проекта Белене вече 30 години) ескалацията на инвестиционнитре разходи би направила крайната цена с 50-70 процента по-висока..

Тези цени 90-120 евро за мегаватчас не са проблем за Белгия, Франция или Финландия (а и момента са съпоставими с цените на електроенерията от другите източници в тези три страни), където ценовите равнища на елекроенергията и покупателната способност са високи, но за България , това би означавало сериозно поскъпване за крайните потребители!

 

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Цените на ток за икономиката в България по покупателна способност са около 2 пъти по-големи от усреднените за ЕС, защото номиналните 8 евроцента реално за българския производител са около 18 евроцента по покупателна способност, които той плаща в продукцията си, съответно това я оскъпява.

Цените на електроенергията в страните от ЕС преизчислени по паритет на покупателна способност, според данните на Евростат в номинални стойности и на Световната банка от 2017 за съотношение между номинална и паритет на покупателна стойност на БВП на човек в страните от ЕС:

Цените са в евро, цифрите в червен цвят показват цените в паритет на покупателна сспособност, отляво са потребителски цени за домакинства, отдясно цени за недомакински нужди.

Моят коментар е, че виждам пряка корелация между производителност и конкуретност на икономиките и цени на промишлен ток; във всички страни с висококонкуретни икономики, съотношението между цени за ток за домакинства и промишлен ток е в диапазон от 3:1 до 2:1 в полза на промишления, тоест той е от два до три пъти по-евтин за производителите, отколкото за домакинствата. При това, което вече е парадоксално, въпреки че тези високоразвити икономики са с по-високи доходи, цените за потребителите на ток при тях са същите каквито са и в по-слабо развитите икономики, но цените за производителите са два пъти по-ниски от слабо конкурентните икономики. Това е определен модел без изключение като правило.

В България контрастът е най-силен и цените за производителите по паритет на покупателна стойност са най-високи в целия ЕС. При средни цени около 12 евроцента по паритет на покупателна способност за целия ЕС, цените в България са 21 евроцента или близо 3.5 пъти по-високи от цените за шведските производители, например.

Нещата се виждат ясно в тази схема.