Мъже, Жени, Сила и Слабост

[herkules]

On 8.12.2018 г. at 1:49, *abi* said:

Вие имате ли си на представа колко време човек се учи да свири, за да се яви на конкурс?

Е, може би си нямаме НА представа, но пък си имаме представа, колко време човек се учи да свири, за да се яви на конкурс! Освен техник, аз съм и музикант. Нищо лично, просто корекция към шегата за шпацията, и с молба да не бъда остракиран !

[*abi*]

странности всякакви...

но той и разделът е такъв :)

магнетичен...

 

 

 

 

[tack]

Преди 7 часа, *abi* said:

Разбираемо е, но ми стана по-интересно къде сте завършили и доволен ли сте от степента на обучение.

 

Преди 3 часа, *abi* said:

Защо смятате, че О.Б. или който и да било "няма от къде да знае" такива подробности. Вие как ги научихте? 

Abi,друг вид терапевт съм,с медицинско образование(не съм лекар).Практикувам си професията от 93-та година(лелеее 1/4 век).Освен основните(профи) дисциплини имам знания(не познания) по...,които лекарите специализират след като се дипломират.Без тях пък моята професия е немислима и една от тях е неврология(а с нея се изучава и психиатрия).Отделно латинският е задължителен(и гръцки за формирането на диагнозите) по разбираеми причини.Видял съм(и все още) 6 и 600-нищо човешко не ми е чуждо.С каквото знам,мога(и ми е по силите)като професионалист,помагам(хуманна,спортна медицина,сега в Spa Center в ''Чуждеция'').В момента съм си в BG-то(отпуск) за Празниците и началото на януари,хайде обратно.Това ми е призванието,това обичам,това работя.Спирам вече,за да не стране като в приказката за ''Циганката,където...дали е жива'',пък и да не излезе като реклама.Така че знам какво пиша,а Вие как го приемата и дали ми вярвате си е за Вас самата.Щом Ви влече психологията:Супер,изучете я! "Homo ad duas res ad intelligendum et ad agendum natus est.!!!" Не случайно Ви написах на латински "Смехът е здраве" и викам да го караме в темата и малко по-весело,и с майтапчета.Сериозните неща ще се обсъждат(при желание от всеки) ,но и малко хумор не би навредил на никой.Лека вечер на Вас и всички в темата.

[*abi*]

Преди 11 часа, tack said:

Освен основните(профи) дисциплини имам знания(не познания) по...,които лекарите специализират след като се дипломират.Без тях пък моята професия е немислима и една от тях е неврология(а с нея се изучава и психиатрия).

Много се радвам за Вас и ще си позволя няколко въпроса - като към лекар. Според Вас коя специалност е по-удачна: Неврология или Психиатрия? Какъв основен език е по-удачен за реализация в Европа: немски или английски? Какво развитие препоръчвате на един млад студент в медицината?

Ще съм безкрайно благодарна за мнение. Ще ми направите голяма услуга.

 

[dora]

Преди 16 часа, *abi* said:

Но съм готова да се хвана на бас, че точно такъв тип терапия помага на определени пациенти

Може ли да отговоря, въпреки че въпросът е зададен към друг?

Ако човек се "оправя" от някакви тинтири-минтири, или защото терапевтът му е симпатичен, той няма никакво разстройство.

Но тогава предлагането на "терапия" на хора, които нямат нужда от такава (дайте да ви убедя, че нещо не ви е наред, за да ви излекувам от него), това реално е престъпно възползване от наивността на хората.

Конкретно за "разстройството", което се описва в блог страницата, то може да се предизвиква както от рефлукс, така и от тумори и метастази:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3360444/

Затова посещението при лекар е задъжително, все пак не бива човек заради някакви тинтири-минтири да умре от рак на фарингса....

Ето и как предписанията за прилагане на йогийско дишане и молитви могат и да убият наивния човек, предпочел да диша йогийски, вместо да отиде на лекар...

Ако за това няма органична причина (което първо трябва задължително да се провери!!!), то соматоформните разстройства също са нелесни за овладяване и със сигурност не се лекуват с :"оммммм".

А с внимателен подбор на антидепресанти и когнитивно-поведенческа терапия. Никакви мижи да те лажем, като ненаучното "невролингвистично програмиране" и други глупости.

Все повече се убеждавам, че този конкретен терапевт не прилага диференциална диагноза (тоест да се установи по научно утвърден начин какви са причините за даден симптом), което го прави потенциално опасен за клиентите му.....

Това, което ми се струва, че е имал предвид е, че намаляването на стреса може да помогне на този тип симптоматика, но само в случаите, в които тя е безобидна, преходна и се дължи на стрес - а не на рак на ларингса, примерно!!!!

За да намали стреса, по същата логика човек може да намали кафето, да се запише на някакъв спорт или просто да върви пеша от работа до вкъщи - но за целта не е необходимо да плаща на терапевти...

Редактирано Декември 18, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 4 часа, dora said:

Все повече се убеждавам, че този конкретен терапевт не прилага диференциална диагноза (тоест да се установи по научно утвърден начин какви са причините за даден симптом), което го прави потенциално опасен за клиентите му.....

Това звучи много притеснително.

Но пък има следното - хора със психосоматични симптоми първо се обръщат към лекари. Последното, което им хрумва е, че може да е на психическа основа. Съответно ако те стигнат до О.Б. ще е именно по препоръка на медици. Вижте по-долу.

Преди 4 часа, dora said:

Това, което ми се струва, че е имал предвид е, че намаляването на стреса може да помогне на този тип симптоматика, но само в случаите, в които тя е безобидна, преходна и се дължи на стрес - а не на рак на ларингса, примерно!!!!

За да намали стреса, по същата логика човек може да намали кафето, да се запише на някакъв спорт или просто да върви пеша от работа до вкъщи - но за целта не е необходимо да плаща на терапевти...

Ами не, не е точно така и това мога да го твърдя със сигурност. Симптомът, когато е психосоматичен, трябва да се установи причинителя. И често човек не си дава сметка за него. По една случайност познавам човек с този симптом. Историята е следната - минава се през какви ли не прегледи по съвет на личен лекар и в края на краищата се стига до извода, че причината е психическа. Но не е направена връзката "преглъщам" - "не мога да преглътна стореното". Симптомът се е появил точно по време на сторваното. Но лицето не прави връзката с психиката, а тръгва по изследвания. Едва в последствие е насочено към психотерапевт - точно защото симптомът е психосоматичен.

И разбира се препоръките от терапевта са общо взето същите. Причината за симптома е ясна. Въпреки терапията той отново се появява след време. Защото стореното не е от нещата, които лесно се "преглъщат". Медикаментозното лечение и терапията няма да помогнат, защото понякога решението е радикално, но не е взимано. Без да влизам в подробности.

Лицето не пие кафе, а и определено е имало нужда от медикаменти и психологическа подкрепа. Не съм съгласна, че "нужда от терапевт няма". Има, защото когато не си наясно какво се случва с теб, няма да се "излекуваш" с разходки в парка. Освен това травмата бе силна - дълбоко се съмнявам, че такива симптоми са от чист каприз. За да си докараш психогенна дисфагия, нещата не опират до прекаленото кафето и липсата на разходки. 

***

Би било изключително странно човек със физическа болка да отиде първо при О.Б. или който и да било и едва след това да тръгне на лекар. Освен това се съмнявам, че О.Б. би сложил веднага "своята диагноза" - както казах той отказва прием без препоръка, без поставена предварително диагноза и ако не е напълно сигурен, че симпотматиката е в неговата компетентност.

И изобщо не се ходи при психолог или психиатър ако не се установи по някакви предварителни пътища, че лицето е за такава терапия. До сега не съм чувала нито един случай, в който лицето самоволно да се е диагностицирало, че е първо за тях, а едва после за всичко друго.

Включително училищните психолози при най-малкото съмнение за някакви отклонения изпращат децата на невролог, енцефалограма, включително и на пълен психологически преглед (сложна процедура, която се изпълнява от цял екип държавно избрани специалисти), като едва след резултатите започват активна работа с детето. Разбира се тези неща не стават на сила - зависи от волята на родителите. Ако те се откажат да се погрижат (пък нека детето е напълно здраво) и неглижират даден проблем - това не е по вина на психолозите.

ПС. Разказах горното, защото бях заинтригувана от статията - тя описва проблем, който по случайност съм виждала как се развива. За това имам и мнение по въпроса, а не само общи приказки или "логика".

[*abi*]

Преди 4 часа, dora said:

Ако човек се "оправя" от някакви тинтири-минтири, или защото терапевтът му е симпатичен, той няма никакво разстройство.

Но тогава предлагането на "терапия" на хора, които нямат нужда от такава (дайте да ви убедя, че нещо не ви е наред, за да ви излекувам от него), това реално е престъпно възползване от наивността на хората.

Прощавайте, но аз не видях да се предлага терапията по този начин.

Точно обратното! Още в началото на статията, четвърто изречение си пише черно на бяло: " Рутинният медицински преглед е задължителен, за да потвърди преобладаващия, психогенен характер на симптомите, което дисквалифицира неоснователните хипохондрични нагласи. Лечението на психогенните буца в гърлото и трудно преглъщане, е психотерапевтично." - http://orlinbaev.blogspot.com/2017/09/blog-post_18.html

Просто няма как да отидеш при терапевт ако Отоларинголог не те е диагностицирал с психогенна дисфагия. Отиваш с диагнозата. А ако пациентът не е бил правилно диагностициран от медиците и нещата се влошат то за Бога, няма да е напълно виновен психотерапевтът към когото е препратен.

Не знам, имам чувството, че от самото начало на темата всички четем намеренията на О.Б. "различно".

[dora]

Преди 36 минути, *abi* said:

Рутинният медицински преглед е задължителен, за да потвърди преобладаващия, психогенен характер на симптомите, което дисквалифицира неоснователните хипохондрични нагласи. Лечението на психогенните буца в гърлото и трудно преглъщане, е психотерапевтично." - http://orlinbaev.blogspot.com/2017/09/blog-post_18.html

Не четем различни материали.

Защото няма как това да стане с рутитен медицински преглед, който щял да потвърждава преобладаващия психогенен характер.

Трябва преглед от поредица специалисти, различнен от рутинния преглед, за да се отхвърлят една по една възможните физиологични причини.

Така, както го е написал, личният лекар трябвало да види пациента и да потвърди, че симптоматиката, която изпитва пациентът, е психогенна, това изобщо не е нещото, което следва да направи личният лекар. Той трябва да го препрати към специалист, който да отхвърли наличието на заболяване.

След отхвърляне на физиологичната причина личният лекар няма и никакъв начин да установи, че това е соматоформно разстройство. За да го установи, след като е минал през всички други специалисти, човекът следва да бъде изпратен от личния си лекар на ПСИХИАТЪР. Само психиатърът - не личният лекар - може да установи наличието или липсата на соматоформно разстройство. Нищо от изброеното НЕ Е някакъв си елементарен "рутинен" преглед....

Едва след като психиатърът отхвърли и възможността за соматоформно разстройство, което се лекува с лекарства и терапия (а не само с терапия), може изобщо да става дума за съдействие от терапевт.

Затова и казвам, че в целия този постинг няма и заченък на диференциална диагноза. Но за сметка на това 90% от него представляват някакви глупости, извинявам се, че го пиша в прав текст...

Молете се, дишайте и ще ви мине. Да бе.

То с молитви ако ставаше....

А защо настоявам на това? Защото наивният човек, търсещ информация за симптоматиката си и надяващ се да не е нещо ужасно лошо, в целия този поток от глупости изобщо няма да обърне внимание на това кратко (и грешно формулирано) изречение в началото, и току-виж вместо да отиде на лекар, започне да диша ли, диша йогийски... Успокоявайки се, че ето, може и с бабини методи, кво ще ходи по доктори сега...

----

Правилният професионален подход в този случай би бил за съответния симптом да се напише кратък текст, от типа:

- Ако изпитвате тези и тези симптоми, първо се консултирайте с личния си лекар. При нужда той ще ви изпрати при специалист.

В случай, че за симпома няма установена органична причина, е възможно той да се дължи на следните състояния:

1.

2.

3.

След надлежно установяване на причините, можем да ви помогнем с:

а

б

в.

 

 

Редактирано Декември 18, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 4 часа, dora said:

За да намали стреса, по същата логика човек може да намали кафето, да се запише на някакъв спорт или просто да върви пеша от работа до вкъщи - но за целта не е необходимо да плаща на терапевти...

Конкретни симптоми не са плод на стрес, а на психическа травма. Тя трябва да се лекува с контролирана терапия. Иначе симптомите може и да отшумят, но само временно. Докато травмата не се преодолее, симптомите ще се появяват отново. И както казах - въпреки терапията, някои травми не се преодоляват, защото хората продължават да съучастничат в собствената си драма. А психотерапиите не са чудотворни...Все едно човек с хранително разстройство да не пази и хранителен режим, като очаква само и единствено терапевтът да причини отслабване например.  

Ако греша - поправете ме.

[*abi*]

Преди 4 минути, dora said:

Не четем различни материали.

Защото няма как това да стане с рутитен медицински преглед, който щял да потвърждава преобладаващия психогенен характер.

Трябва преглед от поредица специалисти, различнен от рутинния преглед, за да се отхвърлят една по една възможните физиологични причини.

Така, както го е написал, личният лекар трябвало да види пациента и да потвърди, че симптоматиката, която изпитва пациентът, е психогенна, това изобщо не е нещото, което следва да направи личният лекар. Той трябва да го препрати към специалист, който да отхвърли наличието на заболяване.

 

Струва Ви се странно поради спецификата на бг. здравеопазване. Под рутинен аз разбирам - отива се при личния лекар. Той дава направление. Предполага се за Отоларинголог. Отоларингологът преценява да се продължи ли напред или не. Ако да - напред, докато се изчерпа рутината.

Това е "рутинното" при нас. Не е само едно ходене до личния лекар.

А ако личният лекар е лош диагностик, небрежен, мързелив, изтощен от бумащина или в лошо настроение и отпрати пациента с таблетки за смучене... И това се случва за съжаление. Но дълбоко се съмнявам, че ако постъпи така личният лекар ще е заявил "вземете таблетките, това което ви се случва е с психогенен характер". Тогава личният лекар е за бой. Не някой друг...

[*abi*]

Преди 13 минути, dora said:

Затова и казвам, че в целия този постинг няма и заченък на диференциална диагноза. Но за сметка на това 90% от него представляват някакви глупости, извинявам се, че го пиша в прав текст...

Молете се, дишайте и ще ви мине. Да бе.

То с молитви ако ставаше....

А защо настоявам на това? Защото наивният човек, търсещ информация за симптоматиката си и надяващ се да не е нещо ужасно лошо, в целия този поток от глупости изобщо няма да обърне внимание на това кратко (и грешно формулирано) изречение в началото, и току-виж вместо да отиде на лекар, започне да диша ли, диша йогийски...

мда...тук вече се замислям сериозно

защото въобще не би трябвало да се излага естеството на терапията...

току виж се залекували с дишане, даже и без да стигнат до какъвто и да било терапевт

и в началото ще изглежда, че им помага...

май подценявам хорската наивност.

[dora]

Преди 6 минути, *abi* said:

Конкретни симптоми не са плод на стрес, а на психическа травма. Тя трябва да се лекува с контролирана терапия. Иначе симптомите може и да отшумят, но само временно. Докато травмата не се преодолее, симптомите ще се появяват отново. И както казах - въпреки терапията, някои травми не се преодоляват, защото хората продължават да съучастничат в собствената си драма. А психотерапиите не са чудотворни...Все едно човек с хранително разстройство да не пази и хранителен режим, като очаква само и единствено терапевтът да причини отслабване например.  

Ако греша - поправете ме.

Много зависи от симптомите.

Най-общо казано, за травма може да се говори основно при посттравматичното стресово разстройство, и още няколко, свързани с него:

https://www.istss.org/ISTSS_Main/media/Webinar_Recordings/RECFREE01/slides.pdf

 

[tack]

Преди 8 часа, *abi* said:

Според Вас коя специалност е по-удачна: Неврология или Психиатрия? Какъв основен език е по-удачен за реализация в Европа: немски или английски? Какво развитие препоръчвате на един млад студент в медицината?

Едва ли аз съм човекът,но ще си кажа гледната точка. Специалността е според отдаването,да идва отвътре и най-вече ''истински да се разбира'' .Изборът е индивидуален.За реализация-естествено английски(може и ''кокни''-малко шегичка това в скобите).Немският(освен в Германия,Австрия и част от Швейцария) си е по-ограничен.Английският си е универсален.Иначе като основен език си е този, в съответната държава-местният(учи се на място) на реализация+ английски-говори се почти навсякъде."Един език е едно богатство"!!!Младият студент по медицина-да завърши,да се специализира и да спазва "Хипократовата клетва!!!" Ако покаже потенциал в практиката си,успехите няма да закъснеят и рано или късно ще се реализира.Предвид динамичността,в която живеем-практика,четене-постоянно,за да е "в крак'' с новостите с професията.Така виждам нещата.

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Каква психотерапия се цени по оня край на Чуждеция?

Да си призная,нямам никаква представа,а и не съм се интересувал.Вълнуват ме други неща,различни от психотерапията и най-вече такива,свързани с моята професия.

[*abi*]

Преди 13 минути, tack said:

Специалността е според отдаването,да идва отвътре и най-вече ''истински да се разбира'' .Изборът е индивидуален.

Отговорихте повече от изчерпателно на въпроса ми, защото и аз винаги това съм си мислела - първо според призванието. Ако изборът на специалност в медицината се определя като средство за печелене на пари, надали ще излезе добър специалист. За езиците съм на същото мнение, потвърдихте ми го. Мисля, че и специализирана литература се намира в много по-големи мащаби на английски, което е голямо предимство за практикуващия.

Желая Ви много професионални успехи. И те няма да закъснеят щом Ви вълнува :)

[tack]

Преди 30 минути, *abi* said:

Мисля, че и специализирана литература се намира в много по-големи мащаби на английски, което е голямо предимство за практикуващия.

На руски също има."Бай Руснак'' не е за подценяване.

P.S Мерси за пожеланието! Пренаситил съм се на успехи,но и до ден днешен остава едно такова вътрешно блаженство,когато видиш резултатите от своя труд и знаеш,че ''си си свършил работата''!!!  Това е мотивацията,която те ''бута напред'' и те кара да продължаваш(професионално).Изчезне ли това чувство,мисля че ще е дошло времето за ''заслужената почивка".

[*abi*]

за съжаление днешните млади не владеят масово езика ... но както се казва - ще поживеем и ще видим

[caress…]

Преди 4 часа, dora said:

Много зависи от симптомите.

Най-общо казано, за травма може да се говори основно при посттравматичното стресово разстройство, и още няколко, свързани с него:

https://www.istss.org/ISTSS_Main/media/Webinar_Recordings/RECFREE01/slides.pdf

 

Една травма може да прерастне в по-сериозно разстройство, но не е задължително. Травмата е дисторшън във възприятието на символите, образите, ситуациите и въобще информацията, която постъпва в психиката, може да бъде по-тежка и по-лека. Зависи от развитите coping strategies, от възрастта, от интелекта, от естеството на самата травма и т.н. Има много хора със значително по-леки травми, които също се нуждаят от работа с терапевт, защото някъде се е спряло емоционалното им развитие и буксува. Неврозите, как мислите, можем ли да кажем, че са и проява на малко по-адекватно справяне с травматични преживявания?

[dora]

Преди 14 минути, caress… said:

Една травма може да прерастне в по-сериозно разстройство, но не е задължително. Травмата е дисторшън във възприятието на символите, образите, ситуациите и въобще информацията, която постъпва в психиката, може да бъде по-тежка и по-лека. Зависи от развитите coping strategies, от възрастта, от интелекта, от естеството на самата травма и т.н. Има много хора със значително по-леки травми, които също се нуждаят от работа с терапевт, защото някъде се е спряло емоционалното им развитие и буксува. Неврозите, как мислите, можем ли да кажем, че са и проява на малко по-адекватно справяне с травматични преживявания?

На мен ми се вижда по-голяма нуждата от терапевт, когато към травмата се прилагат маладаптивни страгегии, напр. прибягване до наркотици, алкохол, а не заради самото й наличие.

Все пак посттравматично разстройство не развиват всички - значи някои, макар да са имали травматични изживявния, успяват да преминат през тях и да се справят.

Неприятни неща има в живота на всеки от нас, процесът на справяне с тях е и процес на учене.

Затова и се счита, че при смъртта на близък хората неминуемо минават през поредица не особено приятни им изживявания, част от естествения процес на скърбенето, но ако от това не се развие разстройство, прибягването до терапевтична помощ е по-скоро вредно, защото пречи на възстановяването от скръбта.

Ако приемете аналогията, когато едно дете има висока температура, това означава, че имунната му система се бори с вируса, както и че по този начин се развива. Ако високата температура продължи повече от  пет дни, тогава е време да се посети лекар

Същото е и със страданието.

Някъде по постингите писах, че не бива да отглеждаме хората в памук (но не помня къде) - сега пиша в духа на същото

Редактирано Декември 18, 2018 от dora

[caress…]

Преди 3 минути, dora said:

Затова и се счита, че при смъртта на близък хората неминуемо минават през поредица не особено приятни им изживявания, част от естествения процес на скърбенето, но ако от това не се развие разстройство, прибягването до терапевтична помощ е по-скоро вредно, защото пречи на възстановяването от скръбта.

Мисля, че разбирам. Непрекъснатото посещение на терапевт, за щяло и нещяло, си е чиста проба дондуркане и инфантилизъм. Но е бизнес...

[*abi*]

Преди 47 минути, caress… said:

Има много хора със значително по-леки травми, които също се нуждаят от работа с терапевт, защото някъде се е спряло емоционалното им развитие и буксува

Да, ние не можем да знаем на кого как ще му се отразят проблемите и каква поносимост има към тях.

[tack]

С две думи: Хубавото на неврозите е,че не са психози.При различните невротични състояния ''болният осъзнава състоянието'' си,а при психозите ''болния живее в собствен въображаем свят",който приема за реалност.Оттук тръгва и решаването на проблемите(с невротиците)-определя се типа невроза и се действа -дали е паник атака,тревожност+страх,които преминават във фобия и etc.Най-известната невроза е ''женската болест''-хистерията( от uterus,metra,hystera)-бе споменато,че има тема за хистерията.При леките форми на невроза една морална подкрепа е напълно достатъчна,за да се преоболее състоянието.

[tack]

Преди 17 минути, *abi* said:

Да, ние не можем да знаем на кого как ще му се отразят проблемите и каква поносимост има към тях.

Точно така.По-чувствителните натури са по-податливи по разбираеми причини.На тези,които ''не им пука особено'' и другите със ''здрав разум и психика'' трудно може да изпаднат в такива състояния.Истината обаче е,че ''никой не е застрахован'' от това.

[*abi*]

На повечето хора им изглежда, че моментния проблем е най-сериозният проблем. И понякога е добре да отидат при психотерпевт ако не за друго, то за да бъдат успокоени, че случващото им се е "нормално".

Освен това, човек може да се има за "много справящ се" и в даден момент самия живот да го разстрои с невероятните си изпълнения. Понякога дори една равносметка може да е съкрушителна за "справящите се". Никой не е застрахован, така е.

Желая весели празници на всички!

 

[herkules]

1 hour ago, Втори след княза said:

Не като продължение на разговора, но по темата е твърдението ми, че жената без мъжа е безплодна. Дори за се съберат безброй гълъбици, гнездото им ще остане празно. Имам предвид интелектуалното гнездо на интелигентстващи гълъбици. Ако не се появи някой еркек, темите заглъхват и се изменят към тривиални приказки.
За успокоение на гълъбиците ще напиша, че и еркекът не може да измъти нищо сам.

Така че няма Силно- Слабо. Има взаимодействие и взел- дал. Заради това при подбор на кадри се набляга на умение за екипна работа. Пък кой силен, кой слаб ще се определи впоследствие.

Това е най-същественият коментар по темата! Няма силно-слабо, защото и двете са необходими за съществуването на живота, ......природен алгоритъм! Разликата между двете е във възможностите. Както и да е равнопоставен, силният може да бъде и слаб ако пожелае, докато физиологично-слабият няма как да стане толкова силен, колкото природно-силния. Пример: - Мощен автомобил който може да развива до 280 км.  в час, може да се движи и със скорост 2-5 км. в час, докато по-маломощният автомобил, не може да развие скорост до 280 км. в час! Качеството при екипната работа се дължи на качеството на кадрите в екипа, но при днешните наложени с директиви закони се набляга на половото равенство и толеранс към слабия пол. За това и качеството не е най-доброто, което би могло да бъде, а слабият пол паразитира върху гърба на силния! Чудното тук е, защо силният пол го допуска, след като би могъл да промени нещата прилагайки сила, отредена му от природата? Тук се намесват психо-терапевти подобни на този в темата, определяйки прилагането физическата сила като слабост. Силният и той бил слаб, а пък слабият бил силен. Или жената имала много мъжко, а мъжът много женско. За това е и психо-убеждаването довело до промени в законодателствата относно равенството между половете! Разни тинтири-минтири на психо-терапевтите помагат тогава, когато нуждаещият се е раздвоен и търси помощ от някой, който да го утеши. Професията на психо-терапевта е сериозен бизнес и който може се възползва от него. Не е луд който е изял баницата, а този който му я е дал. Добрите лекари първо установяват причините за болестта, и след това я лекуват. 21 век е характерен с психични разстройства на много голям процент от обществото в "цивилизования свят", които отключват голям брой заболявания, поради отслабване на имунната система. Защо това го е нямало в миналото? Защо едни други народи с други разбирания за живота и равенството нямат толкова много от тези проблеми? Общото психично-заболяване в "демократичния" свят се дължи (според мен) на утопията за равенството. В Русия проумяха убийственото действие на феминистичната отрова, и декриминализираха домашното насилие. Психотерапията на Сорос вече не може да трови обществото. Скоро и в други страни ще се промени обществената нагласа, ако обществото там иска да оцелее. Няма по-мощно психотронно (психично) оръжие от утопията за равенство и равнопоставеност!

„Най-лошата форма на неравенство е изравняването на нещата, които не са равни.”-- Аристотел!

 

 

[tack]

В крайна сметка не мога да разбера ''кой води по точки'',но се сетих за една мисъл,която ми казваше моя баща(лека му пръст): "Сине,където и да отидеш,каквото и да правиш,в каквато и ситуация да попаднеш с приятели,с чужди хора,без значение знай,че накрая всичко опира до парите и секса!!!   Лека вечер на всички :)))