Мъже, Жени, Сила и Слабост

[Skubi]

Преди 52 минути, *abi* said:

Геният, талантът са изключението, не правилото. Не мога да твърдя къде епредимно се проявява без условните 10000 часа труд, но прим. във физиката (където не е нужна физическа сила) пак му трябват едни 10000 часа. Защото колкото и да е талант/гений ако не си изучи науката стриктно, със всичките и формули и иширети - талантът му не може да се изяви.

Тук се обсъждаше дали един терапевт О.Б е ок. Възможно е да е ок заради един фин вътрешен усет към пациента, който за разлика от други терапевти той проявява. Така да се каже го носи в себе си. Въпреки това е учил. Не в най-престижните институции, но повече е развил таланта си в работата с хората, защото се твърди, че постига добри резултати - успешен е. Да, но това е изключение. Правилото е, че човек трябва да се образова колкото може по-добре за професията си.

Това също...

 

 

[*abi*]

Преди 23 минути, Skubi said:

За всеки случай със дим от салмия и църковни тамян прочисти стаите. И после постави Лион Кинг, Супермен или друг любимец до леглото на детето. Ще спи спокойно и дълбоко. Гарантирам.

Да. При децата тези неща работят почти безотказно.

[*abi*]

Преди 3 часа, dora said:

И примерно ме съветват да не се подстригвам, защото косата служела за връзка с божествените енергии.

Ако Ви се занимава пробвайте да промените конструкта. Най-невинно казвате, че косата трябва да се отрязва периодично "за да влезе новото в живота, да се впрегне силата в нова жизнена енергия" и "да се махне негативната енергия натрупана в мъртвите клетки в краищата ѝ". Или каквото там се сетите, че е подходящо. Дори заявете, че ѝ цветът трябва да се сменя, за да се промени "матрицата". Ако решите да експериментирате ще потърся дали някое гуру твърди такива неща - за да се включи и авторитет.

Ще Ви оставят на мира и ще се грижат по-добре за косите си

[scaner]

Преди 3 часа, Skubi said:

Но с водата и Ти можеш да направиш експерименти. Както Dr. Masauru Emoto. Нагрей вода в микро и на котлон, после я сложи да замръзне и срожи ледът под микроскоп. Или още по просто. Експеримент от 1-ви клас в основното училище. Сложи боб в саксийка и поливай една с микрована а другата с варена вода.....

В това няма нищо учудващо. Емото регистрира резултата, но не подхожда научно търсейки причината, а "дава накъсо" към езотерични обяснения...

Когато водата кристализира в лед, най-важният фактор, който оказва влияние на структурата на кристала-резултат, е концентрацията и разпределението на кристалните зародиши. Роля на такива зародиши може да изиграят вече възникнали микрокристалчета, някакво замърсяване, мехурчета въздух, при преохладена вода - остри ръбове, звукови вълни, сътресения... Когато нагряваме вода на котлон, имаме процес на образуване на мехурчета, и въздухът разтворен във водата постепенно излиза. Затова при замръзване мехурчетата не играят ролята на зародишоформиране. Имаме много малко потенциални зародиши, което е добро условие за израстване на едри сравнително самостоятелни кристали.. При нагряване с микровълнова се случват съвсем други процеси. Там нагряването е в целият обем, няма условия да се появи кипене (и кавитация), и разтвореният въздух на практика не напуска водата. В това лесно може да се уверите, ако загреете една водна чаша вода в микровълнова при мощност 800 вата за около минута и 40-50 секунди (при по-слаба мощност повече време).  И след това веднага сипете в нея лъжица пясък, сол, захар или кафе -водата започва бурно да кипи за кратко, защото острите ръбове на прахта са места където се зараждат мехурчетата от разтвореният въздух. Тоест в нашият пример при нагряване с микровълнова разтвореният въздух не напуска водата, както е при варенето на котлон. Така че когато такава вода замръзва, потенциално имаме много по-голяма вероятност да се оформят много микромехурчета газ, които да бъдат зародиши за кристалите лед. В крайна сметка се получава много по-дребно кристална структура на леда. Което не е свързано с някаква жива или мъртва вода.

При бобените растения  причини също могат да се намерят. При варене на котлон имаме една повърхност с доста висока температура, по която ако водата е варовита, се създават условия за отделяне на калциевият кабонат, и водата леко се пречиства. При нагряване с микровълнова такива условия няма, с всичките последствия после за боба.

[dora]

Преди 45 минути, Втори след княза said:

Инсинуациите са от вас. Никъде не съм писал това, което ми приписвате. ПИШЕТЕ НЕИСТИНА!

Тогава е добре да поясните какво точно имате предвид, когато задавате въпроса защо психолозите ставали основно жени. На жените какво им има, че да не ставали психолози, или каквито и да било други?

Или на психолозите какво им има? Но конкретно, не завоалирано.

Можете да използвате по-долния формат, за да формулирате какво точно имате предвид.

- Психолозите са:

а.

б.

в.

- Българските психолози са:

а.

б.

в.

- Жените са:

а.

б.

в.

Жените психолози са:

а.

б.

в.

Както и какво се опитвате да докажете всъщност.

[*abi*]

Преди 2 часа, scaner said:

При бобените растения  причини също могат да се намерят. При варене на котлон имаме една повърхност с доста висока температура, по която ако водата е варовита, се създават условия за отделяне на калциевият кабонат, и водата леко се пречиства. При нагряване с микровълнова такива условия няма, с всичките последствия после за боба.

Ето защо можело да се гледа на боб! :)

[*abi*]

On 7.12.2018 г. at 11:02, Втори след княза said:

Гледам записи на хора, които си изкарват парите с презентации, а не с реална работа и масови положителни  резултати.

Почти никой от тези, които предполагам, че сте гледали на записите не може да се справи чрез презентациите си с 99 % от разстройствата изредени тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Психично_разстройство

Май нямате представа какво е психично разстройство. Освен това всеки специализира в определен вид разстройства и не се занимава с различни от тези, към които се е насочил.

Какви са тези хора? Психолози? Психиатри? Какво точно гледате? Кобилкина?

Изредете имена които гледахте, за да уточним дали има практика лицето или няма.

 

 

[*abi*]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Инсинуациите са от вас. Никъде не съм писал това, което ми приписвате. ПИШЕТЕ НЕИСТИНА!

Чия беше репликата с ЕЙ ТАКИВА БУКВИ, че "няма истински учени". Кой заяви, че психологията "не можела да структурира личността" и че бил станал "псевдоучен", защото "нямало учени" ... За кого казахте 1 добра дума?

Псевдо"учен" сте станал защото си избирате за водещи източниците на парапсихологията. И компанията, която си подбирате споделя същите убеждения. Да не говорим, че е срамно човек, който не приема по 5-6 пациента на ден, които са с разбита психика и трябва да е едва ли не тъждествен на нея в работното си време, за да постигне резултати - да слага психолозите под общ знаменател. Вие имате ли представа какво е да се работи в диспансер, че сте толкова самонадеян в изказванията?

До там води псевдото, за което говори и Дора през цялото време.

Лично аз съм благодарна за участието Ви в тези теми, защото е добра илюстрация на подбор и средства.

[Skubi]

Преди 2 часа, scaner said:

В това няма нищо учудващо. Емото регистрира резултата, но не подхожда научно търсейки причината, а "дава накъсо" към езотерични обяснения...

Когато водата кристализира в лед, най-важният фактор, който оказва влияние на структурата на кристала-резултат, е концентрацията и разпределението на кристалните зародиши. Роля на такива зародиши може да изиграят вече възникнали микрокристалчета, някакво замърсяване, мехурчета въздух, при преохладена вода - остри ръбове, звукови вълни, сътресения... Когато нагряваме вода на котлон, имаме процес на образуване на мехурчета, и въздухът разтворен във водата постепенно излиза. Затова при замръзване мехурчетата не играят ролята на зародишоформиране. Имаме много малко потенциални зародиши, което е добро условие за израстване на едри сравнително самостоятелни кристали.. При нагряване с микровълнова се случват съвсем други процеси. Там нагряването е в целият обем, няма условия да се появи кипене (и кавитация), и разтвореният въздух на практика не напуска водата. В това лесно може да се уверите, ако загреете една водна чаша вода в микровълнова при мощност 800 вата за около минута и 40-50 секунди (при по-слаба мощност повече време).  И след това веднага сипете в нея лъжица пясък, сол, захар или кафе -водата започва бурно да кипи за кратко, защото острите ръбове на прахта са места където се зараждат мехурчетата от разтвореният въздух. Тоест в нашият пример при нагряване с микровълнова разтвореният въздух не напуска водата, както е при варенето на котлон. Така че когато такава вода замръзва, потенциално имаме много по-голяма вероятност да се оформят много микромехурчета газ, които да бъдат зародиши за кристалите лед. В крайна сметка се получава много по-дребно кристална структура на леда. Което не е свързано с някаква жива или мъртва вода.

При бобените растения  причини също могат да се намерят. При варене на котлон имаме една повърхност с доста висока температура, по която ако водата е варовита, се създават условия за отделяне на калциевият кабонат, и водата леко се пречиства. При нагряване с микровълнова такива условия няма, с всичките последствия после за боба.

Ммммм да.

И това може да се провери при домашни условия. Казваш при едното варене гаста фюуууууу излита при другото не. Тогава след кипенето тази мостра трябва да е по-лека от другата и също при процеса на замръзване на двата вида лед ще трябва по-различен мащаб да се разщирят. Нали? 

Да вземем дъждовна вода тоест мека и нея да подготвим по гореописания начин с това, че леко ако чукнем чашата и микрорираната вода ще заври. Тоес и въздух толова ще има колкото в другата....

Впрочем този японец експеримептите с мека, дъждовна вода ги прави, защото от хлорираната вода кристали не става... 

[*abi*]

1 hour ago, dora said:

Както и какво се опитвате да докажете всъщност.

Той го беше казал в прав текст - психологията не може да структурира личността и на психолозите им се привижда Анима.

Това според мен се опитва да докаже. Защото не може да го докаже аргументирано (абсурд, трябват му два тона научни публикации и едно 5-10 години работа по доказателствата), минава на похвати като "щом наоколо няма психолог с международна слава, значи психологията е некадърна наука". Де го сееш, де никне...

[Skubi]

Преди 24 минути, *abi* said:

Почти никой от тези, които предполагам, че сте гледали на записите не може да се справи чрез презентациите си с 99 % от разстройствата изредени тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Психично_разстройство

Май нямате представа какво е психично разстройство. Освен това всеки специализира в определен вид разстройства и не се занимава с различни от тези, към които се е насочил.

Какви са тези хора? Психолози? Психиатри? Какво точно гледате? Кобилкина?

Изредете имена които гледахте, за да уточним дали има практика лицето или няма.

 

 

Заповядай

 

[*abi*]

Преди 3 минути, Skubi said:

Впрочем този японец експеримептите с мека, дъждовна вода ги прави, защото от хлорираната вода кристали не става... 

С каквото иска да ги прави. Въпросът е друг - натоварим ли нещо с качества, то "придобива" тези качества и работи за нас на психично ниво. Например набедим ли едно езеро, че в него има Лох Нес - чудовище, чудовището рано или късно ще се появи под някаква форма. За това ако паметта на водата им помага да "запаметяват" супер-сили, с които ги дарява - ок, няма проблем.

Проблемът е когато нещо се натоварва с негативни качества. И някои хора се ентусиазират да му намират и приложение (черни магии).

Ирационалното си има добрите страни, но и много негативни. Използватето му е много спорно и трябва много да се внимава.

[*abi*]

Преди 2 минути, Skubi said:

Заповядай

Предупредих ли нещо за спаменето?

Ще си върна модераторските права и част от форумните "умници" ще получите много дълга отпуска лично от мен.

Последно предупреждение.

[Skubi]

Преди 15 минути, *abi* said:

С каквото иска да ги прави. Въпросът е друг - натоварим ли нещо с качества, то "придобива" тези качества и работи за нас на психично ниво. Например набедим ли едно езеро, че в него има Лох Нес - чудовище, чудовището рано или късно ще се появи под някаква форма. За това ако паметта на водата им помага да "запаметяват" супер-сили, с които ги дарява - ок, няма проблем.

Проблемът е когато нещо се натоварва с негативни качества. И някои хора се ентусиазират да му намират и приложение (черни магии).

Ирационалното си има добрите страни, но и много негативни. Използватето му е много спорно и трябва много да се внимава.

Рационалното също. Майка ми когато влезе на една операция на циста /повечето жени се срещат с този проблем над 50/, което е вече рутинно и се събуди на онкологичният отдел веднага узна всичко....

Повечето/добрите/ медиуми обикновенно не казват негативните неща.

Точна затова да не се получи един самозасилващ се ментален процес на пациента. Винаги /+/ изтъкват.

[Skubi]

Преди 16 минути, *abi* said:

Предупредих ли нещо за спаменето?

Ще си върна модераторските права и част от форумните "умници" ще получите много дълга отпуска лично от мен.

Последно предупреждение.

Сори. Нямах намерението да спамя, само изках да покажа физическите следсвия на менталните заболевания.

Но ако съм спънал някаква лична дискуция, моля за извенение.

[*abi*]

Преди 25 минути, Skubi said:

Но ако съм спънал някаква лична дискуция, моля за извенение.

И аз ти се извинявам, след като не съм разбрала целта на видеото.

 

[caress…]

Ако се вгледаме внимателно в природата, то всеки природен обект сам по себе си е силен, сам по себе си е самодостатъчен и е необходим, понеже е жизнено свързан с всички останали обекти.

Да вземем за пример една гора - прекрасно природно образование, конгломерат от най-разнообразни сили. Прекрасните елени или вълците, мечките и в нашия свят са символ за благородство или сила, но ако отнемем от картината всички опрашващи растенията насекоми, червейчетата, къртиците и птиците, то гората ще умре, понеже точно нежната сила на пчелата няма да й достигне за баланса.

Т.е. понятието за сила и слабост в природата принципно е приписано от човека. В Мирозданието няма такива понятия. Всичко в природата, ако е живо, притежава сила, житейска сила, а ако я губи - умира. За да създаде пространство за новите поколения, изпълнени със сила.

С това искам да се върнем към заглавието на темата и заблужденията във връзка със силата и слабостта човешка.Силата не е показател за мъжественост, а само показател за съответствие. Показател, че съответстваш на собствените си ценности и създаден смисъл. Показател обаче, а не яростна демонстрация, защото себедоказването на всяка цена пък е показател за слабост. И това са общи за всички хора характеристики, а не присъщи предимно на единия или другия пол.

 

[dora]

Преди 6 часа, *abi* said:

Той го беше казал в прав текст - психологията не може да структурира личността и на психолозите им се привижда Анима.

Това според мен се опитва да докаже. Защото не може да го докаже аргументирано (абсурд, трябват му два тона научни публикации и едно 5-10 години работа по доказателствата), минава на похвати като "щом наоколо няма психолог с международна слава, значи психологията е некадърна наука". Де го сееш, де никне...

Психологията далеч не се ограничава до Юнг, обаче.

За да не пиша друг постинг, принципно съм съгласна с вас за плацебо ефекта.

Включително при психотерапията. Отивате при някого, той ви изслушва внимателно, а ако се държи съпричастно, мил е като човек и ви става симпатичен с грижовното си отношение, вие решавате че той е страхотен специалист и че много ви е помогнал.

И от самото чувство, че помощ има и тя е възможна, ето, започвате да се чувствате по-добре. Не защото той е неправил нещо, а защото вие сте решили, че ви е помогнато. А това е само знак, че не сте имали нищо сериозно.

Огромна част от хората примерно биха посочили като много по-добър специалист лекар, който им е станал симпатичен, защото ги изслушва и се държи с тях грижовно, и биха неглижирали или дори този, който преди малко им е извършил животоспасяваща операция, само защото е с по-мрачен характер (ау, ужасно е отношението в тая болница, ужасно е! Гледат на пациентите като кофа с месо и кокали, пфу!). Или примерно защото точно заради това, че е единственият, който ги умее тези неща в цялата държава, е толкова преработен, че е на две крачки от бърнаут и преди следващата шестчасова операция просто не му е по силите да положи усилия, за да им се нареса и на някаква чисто човешко-приятелска основа. Примерът е малко преувеличен, за да разберете какво имам предвид, но е верен.

Само че това нищо не означава.

И не само че не означава, ами е и опасно при серозните заболявания или разстройства.

Лошото е и че тези с плацебо ефекта нерядко много по-добре се продават, поради едната си харизма или симпатичност, или поради усилията, които полагат за популярността си, от тези, които наистина си вършат работата. Като добавим и малко мистика и готово. Затова и съветвам хората автоматично да минат в подозрителен режим, когато помощта се предлага, гарнирана  с щипка мистицизъм.  Без значение този мистицизъм от какво естество е.

Професионалистът затова е професионалист, за да държи личните си религиозни (ще ги нарека) пристрастия или убеждение от работата си, и със сигурност да не ги предлага в пакет с нея. Щото как ви звучи примерно да отидете на уролог и той да ви каже, а не, този вашия цистит аз го лекувам само в пакет с будизъм, Ако не искате да ви шипе по уретрата, трябва три пъти дневно да повтаряте "омммм"......

Няма никаква причина след като урологията не върви в пакет с будизизъм, психотерапията да върви в пакет с Дънов.

Редактирано Декември 8, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 22 минути, dora said:

И не само че не означава, ами е и опасно при серозните заболявания или разстройства.

Да, далеч съм от мисълта, че трябва да се използва при сериозните разстройства. Споменах го само като пример за какъв ефект има ирационалното при писхиката. Има ниша, но общо взето май само при леки случаи на личностни...така да се каже... колебания...

Впрочем не идват ли някои от пациентите със сериозни разстройства препълнени с ирационални мисли и вярвания? В тези случаи нали трябва да се прави точно обратното и да бъдат върнати в реалността колкото е възможно по-бързо? Не съм запозната и не навлизам със съждения в територия, която ми е чужда.

[dora]

Преди 6 минути, *abi* said:

Впрочем не идват ли някои от пациентите със сериозни разстройства препълнени с ирационални мисли и вярвания?

Да,  особено ако имат тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство...

[*abi*]

Преди 13 минути, Втори след княза said:

Сега...

Потърсих за Ялом и разбрах, че работи в областта на екзистенциалната психотерапия. Погледнах в Енциклопедията по психология и поведенческа наука. Ред. Крейгхед  и Немероф,  2 изд. С, НИ 2008 и на съответната рубрика се цитира и споменава само Роло Мей. Изглежда пренебрегват споменатия топ- автор. Като да ме пращате да търся зелен хайвер при него. А?

Толкова ли е трудно със CV-то? Наистина лесно могат да ви хванат да хапвате зелен хайвер...

http://www.yalom.com/pagemaker.php?nav=cv&subframe=

	EDUCATION George Washington University, Washington, D.C. Bachelor of Arts, 1952 Boston University School of Medicine Doctor of Medicine, 1956 Mount Sinai Hospital, New York Internship, 1957 Phipps Clinic, Johns Hopkins Hospital Residency, 1960
	LICENSE CERTIFICATION Licensed to practice medicine in Hawaii and California (G6165) Diplomate American Board of Psychiatry and Neurology, Certified Psychiatry, 1964
	HONORS Prix Des Lecteurs for The Spinoza Problem (French Translation) - 2014 Oscar Pfister Award for contributions to Religion and Psychiatry The American Psychiatric Association - 2002 Commonwealth Club Gold Medal Award for fiction Best Novel of 1992 - awarded Sept, 1993 Fellowship Award Rockefeller Foundation, Bellagio, Italy, 1988 Fellowship Award Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences, Palo Alto, California, 1977 Foundation's Fund Award for research in psychiatry American Psychiatric Association, 1976 Edward Strecker Award For significant contribution to the field of psychiatry patient care, 1974, presented by the Institute of the Pennsylvania Hospital Phi Beta Kappa 1952   PROFESSIONAL EXPERIENCE 1994-present Emeritus Professor of Psychiatry Stanford University School of Medicine 1984-1994 Consultant Inpatient and Outpatient Units Stanford University Medical Center 1981-1984 Medical Director Stanford University Hospital Psychiatric Inpatient Unit 1977-1978 Fellow The Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences, Palo Alto, California 1973-1994 Professor of Psychiatry Stanford University School of Medicine 1968-1973 Associate Professor of Psychiatry, with tenure Stanford University School of Medicine 1973-1988 Assistant Director Adult Psychiatry Clinic, Stanford University School of Medicine 1963-1968 Assistant Professor of Psychiatry Stanford University School of Medicine 1962-1963 Instructor in Psychiatry Stanford University School of Medicine 1960-1962 Captain U.S. Army Tripler General Hospital, Honolulu, Hawaii 1959-1960 Consultant The Patuxent Institution, Jessup, Maryland 1957-1960 Psychiatric Residency Henry Phipps Clinic, Johns Hopkins Hospital, Baltimore, Maryland 1956-1957 Rotating Internship Mount Sinai Hospital, New York, New York   VIDEO TAPES Understanding Group therapy. Three Volume, Five Tape Video Series (Volume One—outpatient groups; Volume Two—inpatient groups; Volume Three—interview). Brooks Cole Publishing Pacific Grove, Ca. Distributed by Victor Yalom through Psychotherapy.net. The Gift of Therapy, an Interview with Irvin Yalom, M.D. © 2002, Psychotherapist Resources. Distributed by Victor Yalom through Psychotherapy.net Irvin Yalom: Live Case Consultation © 2005, Psychotherapist Resources. Distributed by Victor Yalom through Psychotherapy.net.   MONOGRAPHS “Encounter Groups and Psychiatry,” Report of the American Psychiatric Association Task Force on Recent Developments in the Use of Small Groups, Chairman, Washington, D.C., American Psychiatric Association, April, 1970. “Existential Factors in Group Therapy,” Strecker Monograph Series, No. XI, 1974.   EDITED WORKS Yalom, I.D., (Ed) “Group Psychotherapy” in American Psychiatric Association Annual Review, Vol 5. American Psychiatric Press, Inc. Washington, D.C., 1986. Yalom, I. General Editor for Jossy Bass Library of Current Clinical Technique. Thirteen volumes: 1996 - 1998. Treating the Elderly (J. Sheikh, ed.) Treating Alcoholism (S. Brown, ed.) Treating Schizophrenia (S. Vinogradov, ed.) Treating Women Molested in Childhood (C. Classen, ed.) Treating Depression (I. Glick, ed.) Treating Eating Disorders (J. Werne, ed.) Treating Dissociative Identity Disorder (J. Spira, ed.) Treating Couples (H. Kessler, ed.) Treating Adolescents (H. Steiner, ed.) Treating Anxiety Disorders (T. Roth, ed.) Treating Difficult Personality Disorders (M. Rosenbluth, ed.) Treating Sexual Disorders (R, Charlton, ed.) Treating Psychological Consequences HIV (Michael F. O'Connor, ed.)   ARTICLES, CHAPTERS Yalom, I. “Lysergic acid diethylamide,” Maryland State Medical Journal, 8:14-17, 1959. Yalom, I. “Aggression and forbiddenness in voyeurism,” Archives of General Psychiatry, 3:305-319, 1960. Yalom, I. “Organic brain diseases of senility,” Maryland State Medical Journal, December, 1960. Yalom, I. “Group therapy of Incarcerated Sexual Deviants,” Journal of Nerve and Mental Disorders, 132:158-170, 1961. Jackson, D. and Yalom, I. “Family homeostasis and patient changes,” Current Psychiatric Therapies, IV:155-165, 1964. Yalom, I. “Planter warts: a case study,” Journal of Nerve and Mental Disorders, 1964. Yalom, I. “Observation on mourning,” The New Physician, 13:80-81, 1964. Yalom, I. and Moos, R. “The use of small interactional groups in the teaching of psychiatry,” International Journal of Group Psychotherapy, 15:242-250, 1965. Jackson, D. and Yalom, I. “Conjoint family therapy as an aid to intensive psychotherapy,” in Burton, A. (Ed.) Modern Psychotherapeutic Practice, Palo Alto, CA: Science and Behavior Books, Inc., pp. 81-99, 1965. Yalom, I. “Problems of neophyte group therapists,” International Journal of Social Psychiatry, 7:52-59, 1966. Yalom, I. “A study of group therapy dropouts,” Archives of General Psychiatry, 14:393-414, 1966. Yalom, I. and Handlon, J. “The use of multiple therapists in the teaching of psychiatric residents,” Journal of Nerve and Mental Disorders, 141:684-692, 1966. Moos, R. and Yalom, I. “Medical students attitudes toward psychiatry and psychiatrists,” Mental Hygiene, 50:246-256, 1966. Yalom, I. and Rand, K. “Compatibility and cohesiveness in therapy groups,” Archives of General Psychiatry, 15:267-275, 1966. Jackson, D. and Yalom, I. “Family research on the problem of ulcerative colitis,” Archives of General Psychiatry, 15:410-418, 1966. Yalom, I. “Some aspects of symptom removal,” Short Circuit, 1, 1966. Yalom, I., Houts, P., Zimerberg, S., and Rand, K. “Prediction in improvement in group therapy: an exploratory study,” Archives of General Psychiatry, 17:159-169, 1967. Yalom, I., Houts, P., Newell, G., and Rand, K. “Preparation of patients for group therapy: a controlled study,” Archives of General Psychiatry, 17:416-427, 1967. Hamburg, D., Moos, R., and Yalom, I. “Studies of premenstrual and postpartum distress,” in Michael, R. (Ed.) Endocrinology and Human Behavior, New York: Oxford University Press, pp. 94-116, 1968. Yalom, I., Lunde, D., Moos, R., and Hamburg, D. “Postpartum blues syndrome: a description and related variables,” Archives of General Psychiatry, 18:16-27, 1968. Yalom, I. and Terrazas, F. “Group therapy for psychotic elderly patients,” American Journal of Nursing, August 1968, 1960-1964. Ebersole, G., Leiderman, P., and Yalom, I. “Training the non-professional group therapist: a controlled study,” Journal of Nervous Mental Disorders, 149:294-302, 1969. Moos, R., Kopell, B., Melges, F., Yalom, I., Lunde, D., Clayton, R., and Hamburg, D. “Fluctuations in symptoms and moods during the menstrual cycle,” Journal of Psychosomatic Research, 13:37-44, 1969. Sklar, A., Yalom, I., Zimerberg, S., and Newell, G. “Time-extended group therapy: a controlled study,” Comparative Group Studies, November 1970, 373-386. Lieberman, M., Yalom, I., and Miles, M. “The group experience project: a comparison of ten encounter technologies,” in L. Blank, M. Gottsegen, G. Gottsegen (Eds.) Encounter, New York: The MacMillan Company, 1971. Yalom, I. and Yalom, M., Hemingway: “A Psychiatric View,” Archives of General Psychiatry, 24:485-494, 1971. Yalom, I. “A study of encounter group casualties,” Archives of General Psychiatry, 25:16-30, 1971. Leiberman, M., Yalom, I., and Miles, M. “Impact on participants,” New Perspectives on Encounter Groups, Solomon and Berzon, Jossey-Bass, Inc., pp. 119-170, 1972. Yalom, I., and Moffat, S. “Instant intimacy,” Encyclopedia Britannica, pp. 408-423, Britannica Yearbook of Science and the Future, 1972, Encyclopedia Britannica, Inc. Lieberman, M., Yalom, I., and Miles, M. “The impact of encounter groups on participants: some preliminary findings,” The Journal of Applied Behavioral Sciences, 8:1, 1972. Costell, Ronald, M., and Yalom, I. “The institutional treatment of sex offenders,” in Resnik and Wolfgang (Eds.) Treatment of the Sexual Offender, New York: Little, Brown and Co., 1972. Yalom, I. “The future of group therapy,” in Hamburg and Brodie (Eds.) The American Handbook of Psychiatry, Vol 6, New York: Basic Books, 1973. Yalom, I., Green, R., and Fisk, N. “Intrauterine female hormone exposure and psychosexual development in human males,” Archives of General Psychiatry, Vol 28, 1973. Yalom, I. “Freud, group psychology and group psychotherapy,” International Journal of Group Psychotherapy, Vol XXIV, No. 1, January 1974. Yalom, I. “Group therapy and alcoholism,” Annals of the New York Academy of Sciences, 233:85-103, 1974. Yalom, I., Brown, S., and Bloch, S. “The written summary as a group psychotherapy technique,” Archives of General Psychiatry, 32:605-613, 1975. Yalom, I. “Using the here-and-now in group therapy,” Proceedings of the Third Annual Conference of the Group Therapy Department, Washington Square Institute for Psychotherapy and Mental Health, May 1976. Bloch, S., Bond, G., Qualls, B., Yalom, I., and Zimmerman, E. “Patients expectations of therapeutic improvement and their outcomes,” American Journal of Psychiatry, 133:12, December 1976, pp. 1457-1460. Yalom, I., Bond, G., Bloch, S., Zimmerman, E., and Friedmand, L. “The impact of a weekend group experience on individual therapy,” Archives of General Psychiatry, Vol 34, April 1977, pp. 399-415. Yalom, I. “Existential factors in group psychotherapy,” in O. L. McCabe (Ed.) Changing Human Behavior: Current Therapies and Future Directions, Grune & Stratton, September 1977. Bloch, S., Bond, G., Qualls, B., Yalom, I., and Zimmerman, E. “The evaluation of outcome in psychotherapy by independent judges: a new approach,” British Journal of Psychiatry, 131:410-414, 1977. Yalom, I., and Greaves, C. “Group therapy with the terminally ill,” American Journal of Psychiatry, 134:4, April 1977, pp. 396-400. Brown, S., and Yalom, I. “Interactional group therapy with alcoholics,” Journal of Studies on Alcohol, 38:3, March 1977, pp. 426-456. Spiegel, D., and Yalom, I. “A support group for dying patients,” International Journal of Group Psychotherapy, 28:2, April 1978. Yalom, I., Bloch, S., Bond, G., Zimmerman, E., and Qualls, B. “Alcoholics in interactional group therapy: an outcome study,” Archives of General Psychiatry, 35:419-425, April 1978. Bond, G., Bloch, S., Yalom, I., Zimmerman, E., and Qualls, B. “The evaluation of a ‘Target problem’ approach to outcome measurement,” Psychotherapy, Theory, Research and Practice, 16:1, Spring 1979. Spiegel, D., Bloom, J., and Yalom, I. “Group support for metastatic cancer patients: a randomized prospective outcome study,” Archives of General Psychiatry, 38:527-534, May 1981. Finkelstein, P., Wenegrat, B., and Yalom, I. “Large group awareness training,” in Annual Review of Psychology, 33:515-539, 1982. May, R., and Yalom, I. “Existential psychotherapy,” in R. Corsini (Ed.),” Current Psychotherapies, Third edition, 1985. Leszcz, M., Yalom, I., and Norden, M. “The value of inpatient group psychotherapy and therapeutic process: patients perceptions,” International Journal of Group Psychotherapy, Vol 35, July 1985. Yalom, I. “Interpersonal learning,” in American Psychiatric Association Annual Review: Vol V American Psychiatric Press, Inc., 1986. Yalom, I.D., and Vinogradov, S. “Bereavement groups: techniques and themes,” International Journal of Group Psychotherapy, 38:4, October 1988. Yalom, I., and Vinogradov, S. “Self-disclosure in group therapy,” Self-disclosure in the Therapeutic Relationship ed. by G. Stricker and M. Fisher, Plenum Press, N.Y. 1990. Yalom, I.D., and Yalom, V. “Brief Interactional group psychotherapy,” Annals of Psychiatry, 1990. Yalom, I.D., and Matano, R. “Chemical dependency and interactional group therapy: a synthesis,” International Journal of Group Psychotherapy, July 1991 p269-295. Yalom, I.D., and Lieberman, M. “Bereavement and heightened existential awareness,” Psychiatry 1992. Lieberman, M., and Yalom, I.D. “Brief psychotherapy for the spousally bereaved: A Controlled Study,” International Journal of Group Psychotherapy, vol 42, Jan 1992. Luby, J., and Yalom, I.D. “Group therapy of depressive disorders,” E.S. Paykel (Ed.) Handbook of Affective Disorders:2E, Guilford Press, Churchill-Livingstone, June, 1992. Yalom, I., and Vinogradov, S. “Group therapy,” in Textbook of Psychiatry, American Psychiatric Press, (Hales, Yudofsky, and Talbot, eds) Wash D.C. 2nd ed. 1994. Rogers, C., A Way of Being, Houghton Mifflin (1995), Introduction by Irvin D. Yalom. Yalom, I., and Vinogradov, S. “Group therapy,” in Synopsis of Psychiatry, American Psychiatric Press, Wash. D.C. 1996 page 1063-1097. Rabinowitz, .I, Inside Therapy, St. Martins Press (1998), Introduction by Irvin D. Yalom. Breuer, J. and Freud, S., Studies in Hysteria, Basic Books (2000), Introduction by Irvin D. Yalom.

 

[*abi*]

Преди 3 минути, dora said:

Да,  особено ако имат тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство...

...или параноя, нали?

[dora]

Преди 3 минути, *abi* said:

...или параноя, нали?

Параноята вече отпраща в друга посока, шизофрения, психоза, шизоафективно разстройство, делюзионно разстройство.

Затова има диференциална диагноза,

Редактирано Декември 8, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 1 минута, dora said:

Параноята вече отпраща в друга посока, шизофрения, психоза, шизоафективно разстройство, делюзионно разстройство.

Затова има диференциална диагноза,

...за психиатър и за медикаменти...

ясно

[*abi*]

Преди 14 минути, *abi* said:

Погледнах в Енциклопедията по психология и поведенческа наука. Ред. Крейгхед  и Немероф,  2 изд. С, НИ 2008 и на съответната рубрика се цитира и споменава само Роло Мей.

В издаваните енциклопедиите принципно не се споменават биографии на живи хора, докато Роло Мей отдавна е починал Съображенията са много, но най-логичното е, че една биография все още не е приключила, за да бъде напълно упомената. Уикипедия също има строги правила за публикуването на биографии на живи личности. 

Biographies include living people, rare in general encyclopedias.

Ако не се лъжа, за да се упомене жива личност в издавана енциклопедия се свързват с нея и би станало само с изричното съгласие, но това много рядко се практикува за издаваните енциклопедии. Уикипедията е гъвкава и позволява навременни промени, докато хартиеното издание е "един път за винаги".

Ето, надрасках ви нещо полезно.