Радиацията на Юпитер и магнитното му поле.

[makebulgar]

В статия от Наука OFFNews четем, че радиацията на Юпитер била много голяма защото магнитното поле на планетата привличало много заредени частици от слънчевия вятър. Въпросът е дали това е вярно, доколкото знаем, че магнитното поле на Земята отблъсква слънчевия вятър. 

Цитирай

Магнитното поле на газовия гигант постоянно привлича заредените частици от слънчевия вятър. В резултат на това радиацията на Юпитер е един милион пъти по-силна от тази на Земята. Научните прибори на Juno се защитават с титанова кутия с тегло 180 кг и с размерите на джип. Бронята намалява влиянието на радиацията около 800 пъти. Външните датчици на научните инструменти са защитени от тантал, а слънчевите панели са покрити със специално стъкло.

Juno не може да се защити напълно от радиацията на Юпитер. До края на мисията през февруари 2018 г. апаратът ще получи доза радиация еквивалентна на 100 милиона стоматологични рентгенови снимки.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/5-neshta-koito-triabva-da-znaete-za-misiiata-do-IUpiter-Juno_50947.html

[Skubi]

Ей една по-подробна статийка за мисията. Макар и да гледах, не намерих изворът, авторът на този Факенюз аааааа пардон Офнюз.

https://www.universetoday.com/129605/juno-mission/

Не успях да намеря горната извадка. Да не са сбъркали гравитационните вълни с електромагнитните?

[Warlord]

Преди 8 часа, makebulgar said:

Въпросът е дали това е вярно, доколкото знаем, че магнитното поле на Земята отблъсква слънчевия вятър. 

Магнитното поле и на Земята всъщност улавя космическите лъчи, но ги задържа в два пояса около нея. Т.е. държи ги на безопасно разстояние от повърхността - 3000+ км. Предполагам че и при Юпитер се получава същото, само че радиационните му пояси са далеч по-широки отколкото тези около Земята.

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/kosmicheskiyat-aparat-dzhuno-zasne-izrigvane-na-vulkan-na-yo-lunata-na-yupiter/

"Космическият апарат Джуно засне изригване на вулкан на Йо, луната на Юпитер

По време на 17-то си прелитане над Юпитер, космическият кораб „Джуно“ на НАСА стана свидетел на изригването на вулкан на повърхността на Йо, геологично най-активната от 79-те известни луни на газовия гигант.

Както е описано в прессъобщението на Югозападния изследователски институт, това се е случило на 21 декември 2018 година. От космическата сонда са имали по това време само четири прибора насочени към Йо, проучващи повърхността на луната около нейните полюси. Тези инструменти включват JunoCam, звездния еталон (Stellar Reference Unit SRU), Jovian Infrared Auroral Mapper (JIRAM) и ултравиолетовия спектрограф (UVS). За проучването е бил предвиден предварително планиран час и точно тогава се е случило и вулканичното изригване.

За първи път вулканична дейност на Йо беше открита от сондата на НАСА „Галилео“ преди двадесет години. Случилото се през декември е случайно събитие, но в същото време не е и съвсем неочаквано. Йо е геологично най-активният обект в Слънчевата система, чиято повърхност е подложена на силното гравитационно влияние на Юпитер. Йо има повече от 400 активни вулкана и голяма част от нейната повърхност е окъпана в лава.

Фотографията от естествената светлина, запечатана от JunoCam (горната снимка), е направена точно когато Йо започва да навлиза в сянката на Юпитер. Ярката струя може да се види по границата ден-нощ. Джуно е на около 300 000 километра от Йо, когато е направена снимката.

„Районът вече навлиза в сянка, но височината на шлейфа на вулкана позволява да отразява слънчевата светлина, подобно на начина, по който планинските върхове или облаците на Земята продължават да светят, след като слънцето залязва“, обясняват от Планетарния научен институт.

Около 40 минути по-късно Йо е напълно потопена в сянката на Юпитер. Отразената слънчева светлина от близката луна Европа позволява по-нататъшни наблюдения с камерата SRU на Juno (титулната снимка), която работи оптимално в условия на слаба светлина. В допълнение към откриването на интензивния радиационен подпис на Йо, камерата SRU е уловила доказателства за активност от няколко други вулкани на повърхността на Йо.

Трета снимка, направена от JIRAM, показва горещите точки на Йо.

„Въпреки че луните на Юпитер не са основни цели на JIRAM, всеки път, когато преминаваме достатъчно близо до някоя от тях, ние се възползваме от възможността за наблюдение”, каза Алберто Адриани, изследовател в Националния институт по астрофизика в Италия. „Инструментът е чувствителен към инфрачервени дължини на вълните, които са идеални за изучаване на вулканичната дейност на Йо. Това е едно от най-добрите изображения на Йо, който JIRAM е успял да събере досега. “

С тези данни учените вече могат да изследват възможните начини, по които другите големи луни на Юпитер влияят върху повърхностната активност на Йо, и как вулканичната активност на Йо може да бъде повлияна от нейната планета по време на затъмнение.

Вече сме в средата на мисията на „Джуно“, която продължава да ни удивлява. Сондата обикаля около Юпитер на всеки 53 дни и ще продължи да го прави през следващите три години."

...

[nik1]

On 11.12.2018 г. at 10:14, Warlord said:

Магнитното поле и на Земята всъщност улавя космическите лъчи, но ги задържа в два пояса около нея. Т.е. държи ги на безопасно разстояние от повърхността - 3000+ км. Предполагам че и при Юпитер се получава същото, само че радиационните му пояси са далеч по-широки отколкото тези около Земята.

Това не е много коректно

http://phys.tu-sofia.bg/My/Lectures_phys2/Lectire_1_15F.pdf

Магнитното поле на Земята въздейства върху частиците с ненулев заряд (вижте на страница втора от материалчето); Голямата част от тях  са във формата на протони (слънчев вятър) и идват от посока перпендукулярна на въртенето на Земята.. (Слънцето генерира 7 милиона тона "слънчев вятър" в секунда)

Визуално нещата са такива:

 

 

Що се отнася до космическите лъчи, щитът срещу тях.. е самата атмосфера на Земята.. Например - радиацията идваща от Слънцето, е във вид на лъчение, очевидно е че тя не се отклонява от магнитното поле на Земята..

 

Редактирано Януари 7, 2019 от nik1

[nik1]

ПС

Радиацията на Юпитер (вътре в магнитосферата му) е много по-висока от земната, не защото магнитното поле привлича зарадените частици (както е написано от авторите на статията в Наука OFFNews ), а поради факта че плазмените струи [1], създавани от слънчевия вятър на границата на магнитосферата, са много по-мощни от земните , и защото в този обем практически липсва атмосфера (като щит). Атмосфера има на самият Юпитер, но няма такава в околността обхваната в огромната ната му магнитосфера, Ако сме на повърността на някои от близките спътници - ще се изпържим преносно и буквално.

[1] Магнитната защита не е идеална  - магнитопаузата не е "броня", и плазмените струи, създавани от слънчевия вятър на границата на магнитосферата, успяват да промникнат вътре в обема

 

 

[nik1]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

https://megavselena.bg/kosmicheskiyat-aparat-dzhuno-zasne-izrigvane-na-vulkan-na-yo-lunata-na-yupiter/

"Космическият апарат Джуно засне изригване на вулкан на Йо, луната на Юпитер

По време на 17-то си прелитане над Юпитер, космическият кораб „Джуно“ на НАСА стана свидетел на изригването на вулкан на повърхността на Йо, геологично най-активната от 79-те известни луни на газовия гигант.

Както е описано в прессъобщението на Югозападния изследователски институт, това се е случило на 21 декември 2018 година. От космическата сонда са имали по това време само четири прибора насочени към Йо, проучващи повърхността на луната около нейните полюси. Тези инструменти включват JunoCam, звездния еталон (Stellar Reference Unit SRU), Jovian Infrared Auroral Mapper (JIRAM) и ултравиолетовия спектрограф (UVS). За проучването е бил предвиден предварително планиран час и точно тогава се е случило и вулканичното изригване.

За първи път вулканична дейност на Йо беше открита от сондата на НАСА „Галилео“ преди двадесет години. Случилото се през декември е случайно събитие, но в същото време не е и съвсем неочаквано. Йо е геологично най-активният обект в Слънчевата система, чиято повърхност е подложена на силното гравитационно влияние на Юпитер. Йо има повече от 400 активни вулкана и голяма част от нейната повърхност е окъпана в лава.

Фотографията от естествената светлина, запечатана от JunoCam (горната снимка), е направена точно когато Йо започва да навлиза в сянката на Юпитер. Ярката струя може да се види по границата ден-нощ. Джуно е на около 300 000 километра от Йо, когато е направена снимката.

„Районът вече навлиза в сянка, но височината на шлейфа на вулкана позволява да отразява слънчевата светлина, подобно на начина, по който планинските върхове или облаците на Земята продължават да светят, след като слънцето залязва“, обясняват от Планетарния научен институт.

Около 40 минути по-късно Йо е напълно потопена в сянката на Юпитер. Отразената слънчева светлина от близката луна Европа позволява по-нататъшни наблюдения с камерата SRU на Juno (титулната снимка), която работи оптимално в условия на слаба светлина. В допълнение към откриването на интензивния радиационен подпис на Йо, камерата SRU е уловила доказателства за активност от няколко други вулкани на повърхността на Йо.

Трета снимка, направена от JIRAM, показва горещите точки на Йо.

„Въпреки че луните на Юпитер не са основни цели на JIRAM, всеки път, когато преминаваме достатъчно близо до някоя от тях, ние се възползваме от възможността за наблюдение”, каза Алберто Адриани, изследовател в Националния институт по астрофизика в Италия. „Инструментът е чувствителен към инфрачервени дължини на вълните, които са идеални за изучаване на вулканичната дейност на Йо. Това е едно от най-добрите изображения на Йо, който JIRAM е успял да събере досега. “

С тези данни учените вече могат да изследват възможните начини, по които другите големи луни на Юпитер влияят върху повърхностната активност на Йо, и как вулканичната активност на Йо може да бъде повлияна от нейната планета по време на затъмнение.

Вече сме в средата на мисията на „Джуно“, която продължава да ни удивлява. Сондата обикаля около Юпитер на всеки 53 дни и ще продължи да го прави през следващите три години."

...

Материлалът изхвърлян от Йо, е  основният източник за "захраване" на  плазмосферата на Юпитер!

https://ru.wikipedia.org/wiki/Магнитосфера_Юпитера

 

Цитирай

 

Внутреннее магнитное поле Юпитера генерируется электрическим током, текущим во внешнем ядре планеты, которое состоит из металлического водорода. Вулканические извержения на спутнике Юпитера Ио выбрасывают большой объём оксида серы в космос, формируя крупный газовый тор вокруг планеты. Силы магнитного поля Юпитера заставляют тор вращаться с той же угловой скоростью и в том же направлении что и планета. Тор пополняет магнитное поле планеты плазмой, которая в процессе вращения растягивается в блиноподобную структуру, известную как магнитный диск. В сущности, магнитосфера Юпитера формируется плазмой Ио и её собственным вращением в куда большей степени, чем солнечным ветром, в отличие от Земной. Мощные токи, протекающие в магнитосфере, служат причиной устойчивых полярных сияний вокруг планетарных полюсов и заметных колебаний в радиоизлучении, что значит, что Юпитер может в некоторых отношениях рассматриваться в качестве очень слабого радиопульсара. Полярные сияния Юпитера наблюдались почти во всех частях электромагнитного спектра, включая инфракрасную, видимую, ультрафиолетовую и мягкую рентгеновскую.