ОТКОГА датира обичаят с хвърлянето на кръста на Богоявление?

[КГ125]

Не вярвах, че ще се оспори и това у нас, но ето, че се случи и респективно беше поставен въпросът нов ли е този обичай. Едни хора твърдят, че бил измислен през 70-тте години в Балкантурист ... 

Затова се обръщам към специалистите и към всеки, който знае някакви данни отнасящи се назад във времето за обичаят с хвърлянето на кръста. 

[Пандора]

"

Центральным событием праздника было церковное освящение воды, которое могло происходить как в церкви, так и на реке или у колодца (у болгар и македонцев погружение креста в воду могло совершаться накануне)^[12]. Освящённую воду бережно приносили в дом. Все ею умывались, на ней готовили, использовали как лечебное средство при болезнях телесных и душевных. Принесенной в дом богоявленской водой хозяева окропляли дом, людей, двор, скот, ульи, огороды, лили её в колодец, добавляли в корм скоту, в бочки с вином^[12]. Говорили, что «в богоявленскую ночь, перед утренней, небо открывается, о чём открытому небу помолишься, то сбудется»^[14]. Но якобы не всем дано видеть это, а только самым благочестивым людям. Но если помолится грешник святому небу в это время, то сбудутся и его желания. Есть поверье, что если поставить под образами чашу с водою да «с верою» посмотреть на неё, — то вода сама собою всколыхнётся в крещенский полдень, что означает: «осеняет и освящает её крещающийся Сын Божий»^[15].

Главное событие этого дня — водосвятие^[16], для чего в одном из водоёмов делается прорубь — Иордань. После торжественного крестного хода совершается молебствие. После молебна в проруби купаются: больные — излечиться от болезни, а здоровые — очиститься от греха. В основе зимнего купания русских лежит древний языческий обычай ритуального очищения водой^[17]. Верили, что сама прорубь и место вокруг неё обладают чудесной силой^[18]. " Водокрещи

 

Като цяло пак някакво съчетание с езически традиции.

[Пандора]

«Лютует под Крещенье — больше всей другой нечисти поддонной — Огненный змей. Известно всем и каждому на Руси, что такое за диво Огненный Змей. Все знают, зачем он и куда летает. Огненный Змей – не свой брат; у него нет пощады: верная смерть от одного удара. Да и чего ждать от нечистой силы! Казалось бы, что ему незачем летать к красным девицам; но поселяне знают, за чем он летает, и говорят, что если Огненный Змей полюбит девицу, то его зазноба неисцелима вовек. Такой зазнобы ни отчитать, ни заговорить, ни отпоить никто не берётся. Всякий видит, как Огненный Змей летает по воздуху и горит огнём неугасимым, а не всякой знает, что он, как скоро спустится в трубу, то очутится в избе молодцом несказанной красоты. Не любя, полюбишь, не хваля, похвалишь, – говорят старушки, когда завидит девица такого молодца. Умеет оморочить он, злодей, душу красной девицы приветами; усладит он, губитель, речью лебединою молоду молодицу; заиграет он, безжалостный, ретивым сердцем девичьим; затомит он, ненасытный, ненаглядную в горючих объятиях, растопит он, варвар, уста алые на меду, на сахаре. От его поцелуев горит красна девица румяной зарей; от его приветов цветёт красна девица красным солнышком. Без Змея красна девица сидит во тоске, во кручине; без него она не глядит на Божий свет; без него она сушит себя»^[1].

Для защиты от нечисти, считали крестьяне, надо начертить крест на двери и оконных рамах^[23][24], насыпать на печную загнетку снега, собранного в крещенский вечер^[13]. Говорят, что когда змей, проникнув через трубу, станет на крещенскую воду — то погибнет навсегда^[1].

[Last roman]

но без измислени хорца, фейк носии и под музикален съпровод.

https://www.facebook.com/notes/elena-kamenarova/за-пола-на-хорото/10157180034936019/

Редактирано Януари 7, 2019 от Last roman

[Last roman]

Ася Николова, директор на музея в Калофер: "Така нашумялото в последните години мъжко хора не е стародавна традиция. Който каже, че това е традиция от 100-200 години просто не е запознат нито с историята на града, нито с традициите. През Възраждането традицията е да се ходи на реката, запалвали са свещи и са пускали кръст. Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а хорото, което сега е едва ли не притегателният център и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно. Това хоро е практикувано от миналия век, някъде през 70-те години. Превърна се в една медийна атракция. В това няма нищо лошо, но нека не изместваме центъра на празника. Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника. Както се казва в такива случаи, традиция ще стане може би след 200 години. Дано се запази. На мен ми се иска на този ден повече да говорим за Ботев. За да празнуваме днес свободно в своите църкви, със своите свещеници, със своята армия, трябва да се сещаме по-често за тези, които създадоха от един народ нация." От интервю във Фокус.

[К.ГЕРБОВ]

"Денят Богоявление е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата.  Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата.”

Това е църковният смисъл на действието „хвърляне на кръста във водата”. Хората го вадят, за да не го отнесе реката. Той е дървен, за да може да плава. Религиозното действие е: осветява се водата.

Към него вече идват народните поверия: Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.

https://www.pravoslavie.bg/Интервю/кръщение-христово-богоявление-йорда/

[Пандора]

On 7.01.2019 г. at 10:22, Last roman said:

Ася Николова, директор на музея в Калофер: "Така нашумялото в последните години мъжко хора не е стародавна традиция. Който каже, че това е традиция от 100-200 години просто не е запознат нито с историята на града, нито с традициите. През Възраждането традицията е да се ходи на реката, запалвали са свещи и са пускали кръст. Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а хорото, което сега е едва ли не притегателният център и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно. Това хоро е практикувано от миналия век, някъде през 70-те години. Превърна се в една медийна атракция. В това няма нищо лошо, но нека не изместваме центъра на празника. Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника. Както се казва в такива случаи, традиция ще стане може би след 200 години. Дано се запази. На мен ми се иска на този ден повече да говорим за Ботев. За да празнуваме днес свободно в своите църкви, със своите свещеници, със своята армия, трябва да се сещаме по-често за тези, които създадоха от един народ нация." От интервю във Фокус.

Обичаите често се видоизменят от хората и даже се създават нови ритуали. В случая с Калофер очевидно това хоро получи известност и благодарение на медиите. В интернет като цяло има различни писания за Водици - и кое е вярно кое - не на мен ми е трудно да преценя. Едни се придържат към християнската традиция, а други търсят древни остатъци. Най-вярно ще е написаното от етнографите, но трябва да се рови в книгите. 

https://www.edna.bg/svobodno-vreme/ot-dnes-zapochvat-vodicite-3-te-ianuarski-dni-koito-sbydvat-mechti-4641111

https://www.facebook.com/mithlegends/posts/мъжки-водици-6-ти-януарикакто-много-хора-знаят-кръстът-е-стар-пред-християнски-с/1516955331967192/

[Last roman]

с две думи, от дотук натрупаната информация, следва че хорото е измислено през 70-те години от калоферци, но обичаят с хвърлянето на кръст е доста по-древен.

Редактирано Януари 8, 2019 от Last roman

[Пандора]

И аз бих искала да знам откъде я вадят тази информация

 

https://btvnovinite.bg/bulgaria/bagatur-vazkresjava-tradiciite-s-rituala-vodici-kraj-maglizh.html

[Last roman]

а, това е цирковата трупа багатур, която  просто е решила да направи театро във водата, превръщайки празника в посмешище. Не ги питай за източници. На тях им говори Тангра директно от кораба-майка :)))

 

[Пандора]

Нещо по-смислено

Цитирай

 

Како што забележал Кузман Шапкарев во минатото во Скопје бил познат обичајот капење на младоженците. Првиот ден од празникот ги бањале зетовците и машките деца првенци, а вториот ден невестите и женските деца, исто така, првенци. Овој обичај се изведувал на тој начин што ги носеле на реката Вардар, а таму попот по специјален обред ги попрскувал со пејана (светена) вода. Познато е дека на првиот ден од празникот по коледица одат само мажите, а вториот ден само жените.

 

Карактеристично за празникот Водици е што тој се празнува во поголеми или помали групи што се викаат кумпании, кумства или братства. Некаде тие групи се формираат по маала, а некаде по фамилии. Сите членови од компанијата се сметаат за роднини и меѓусебно се обраќаат со „светијоване“, „побратиме“ и сл. Според дамнешните сфаќања што ги прифатила и црквата кумството е сродство па за кумовите како и инаку за крвните роднини важи законот за егзогамијата. Ако се земе предвид дека во христијанската религија Свети Јован го крстил Исус Христос значи тој го има кумството. Во песната од западна Македонија „Или тотнет, ил се земја тресет“ објавена во зборниците на Јастребов и Икономов во силна борба Свети Јован го добил кумството и побратимството:

„

Свети Петар — клучи од рајове, Свет’ Илија — силни секавици, Свети Јован — кумство, побратимство, Неделица — празник да празнуват.

“

Секоја компанија има свој кум кого уште го викаат и Свети Јован. Тој го чува крстот една година, од едни до други Водици, што значи за тоа време го има кумството. Менувањето на кумството се врши по строго востановен ред, најчесто по старост. К. Шапкарев забележал дека во некои села во Охридско крстот, а со тоа и кумството се откупувале со наддавање.

Еден ден пред празникот на 18-ти е Водокрштение, некои го викаат Водокрст или Водопост. Водокрст доаѓа од крштевањето односно осветувањето на водата, а Водопост поради тоа што се работи за строг пост. Рано наутро на знакот од камбаната сите кумови одат во црквата. Секој со себе носи котле со вода и во него крстот што и припаѓа на таа компанија. Откако попот ќе ги провери сите крстови дали се правилно врзани со босилекот, (треба да има толку гранчиња колку што има куќи компанијата) ги пее сите крстови заедно, и со тоа ја осветува (крштева) водата. Со овој чин, оваа вода добива профилактичка моќ, со неа во текот на денот се прска низ куќата, шталата, и другите простории и има цел да ги избрка сите лошотии. Прскајќи од оваа вода кумот благословувал: “Кај што помина чесен крст, да е чесно бериќетно, кај што капнало капка вода, сребро и злато да капит, да се родит бериќетот.„^[3] 

 

 

[Пандора]

Преди 10 часа, Last roman said:

а, това е цирковата трупа багатур, която  просто е решила да направи театро във водата, превръщайки празника в посмешище. Не ги питай за източници. На тях им говори Тангра директно от кораба-майка :)))

 

Мълча си, защото са заралии...

[Last roman]

Преди 22 минути, Пандора said:

Мълча си, защото са заралии...

ето бе, виж как монтират антената, за да ловят по-добре сигнала у водата:

 

[Пандора]

Ето какво пише Петър Константинов:  "През този период продължават ергенските игри на "коледжане", "сурваскари", "зимни русалии", "бабугери", "василичари", които се разиграват не само в собствените села на ергенските чети, но и чрез гостуване в едно или друго съседно село". "... Кръщаването на Христа, или изразено с възгледите на народа - утвърждаването на новото слънце - е възтържествуването на доброто, победата на светлината, от която човек очаква пролетта и плодородието на земята."

"В западните краища на земята ни , а някои места и в Тракия, на този ден се е сключвал мълчалив съюз между ергенските чети и народохристиянската църква по селата...познатата ни чета "коледжане"...е тръгвала със свещеника за да го съпровождат и присъствуват на "ръсенето", показвайки за сетен път дълбоката връзка, която е съществувала между езическите и християнските мотиви при тези празници."

На другият ден след хвърлянето на кръста и "благославяне на водите" , "дава възможност за последни прояви на ергенската коледарска дружина." "Сега тя се заема с "къпането" на кумове, даскали, селски първенци - всички, които биха могли да дадат задоволителен "откуп", за да не бъдат хвърляни във водата или заляти с кофа ледена вода. По правило, на този ден се къпят и първогодишните младоженци." След водици започва времето на сватбите до Сирни заговезни.

[Пандора]

Преди 20 часа, Last roman said:

ето бе, виж как монтират антената, за да ловят по-добре сигнала у водата:

Нови "жреци" - нови интерпретации

Излиза, че ако наистина искат да пресъздадат българските обичаи би следвало да извършат целият цикъл на ергенската дружина. Ама като излезе нещо на мода...

[Frujin Assen]

Преди 21 часа, Пандора said:

Мълча си, защото са заралии...

Ако не знаеш, да ти кажа, че междугалактическото летище е край Стара Загора...

Извинявам се за офтопика.

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Нови "жреци" - нови интерпретации 

Това е последната интерпретация. 

http://epicenter.bg/article/Detsa-v-nosii-igrali-horo-v-baseyna-pred-kmeta-na-rayon--quot-Zapaden-quot--v-Plovdiv/172434/2/0

 

[Пандора]

On 9.01.2019 г. at 9:10, К.ГЕРБОВ said:

Това е последната интерпретация. 

http://epicenter.bg/article/Detsa-v-nosii-igrali-horo-v-baseyna-pred-kmeta-na-rayon--quot-Zapaden-quot--v-Plovdiv/172434/2/0

 

Тъй де - като няма река - кладенец. Кладенци няма -  има басейни. 

[Пандора]

On 9.01.2019 г. at 3:12, Пандора said:

заляти с кофа ледена вода.

Това напомня едно съвремено "предизвикателство".https://dariknews.bg/novini/komentar/kakvo-postigna-predizvikatelstvoto-kofa-s-ledena-voda-1319164

Нашите "жреци" не са се сетили за международния отзвук, ако пуснат предизвикателството: "играй хоро /танц/ в ледени води" в социалните мрежи.

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

В основе зимнего купания русских лежит древний языческий обычай ритуального очищения водой.

Калоферското хоро е вариант на същия обичай, който всъщност е славянски. В „Славянская мифология: энциклопедический словарь”, изд. 2002 г., в статията „къпане” пише: 

„Къпането е действие, имащо в славянската обредност преди всичко пречистващо значение. Тъй като един от основните източници на здраве се смята водата, то различните видове измивания, къпания, пръскания и прочие процедури заемат огромно място в обредността по време на календарните и семейните празници… Пречистващия смисъл се забелязва най-вече в ритуалните къпания. Например, българите се къпели в зимния Иванов ден (7.I.), влизащ в редицата на пречистващите празници (Кръщение Христово 6.I. и Бабин ден 8.I.). В България и Македония ергените, приятелите, кумовете и другите участници в провежданата сватба къпели в извора новобрачните (главно младите мъже), най-често направо с дрехите, измивайки символично от тях „нечистотията” и греховете.

Обикновените, необредни къпания, са били строго регламентирани в славянския календар. Във всяка местна традиция е съществувала фиксирана дата, преди която къпането било забранено. В много традиции това е бил Йордановден: преди него водата не била още кръстена, в нея обитавали вещици и водни духове. Казвали са, че Йоан Кръстител кръщава водата и след това човек може да се къпе и да плува.”

Дните от Коледа до Йордановден са наричани „мръсни” дни, но не по християнския, а по народния календар. И си е било редно човек да се измие след това. Излиза, че след приемане на християнството, славяните са го съчетали с езическия си обичай. Или по-скоро църковните дейци са установили църковните ритуали да съответстват на езическите обреди. Както са приели Рождество Христово да бъде на Коледа.

Това се вижда и от обяснението на ритуала „Кръщение Христово”. За него в „„Славянская мифология: энциклопедический словарь” се казва:

„Кръщение Христово, Богоявление е един от най-големите християнски годишни празници, който се отбелязва на 6/19.I. При православните се празнува в памет за събитията, свързани с кръщаването на Христос в река Йордан. Главните съдържателни моменти от обредността и вярванията на този ден са свързани с пречистващата символика на водата и кръста, изгонващи нечистата сила. За източно-славянската традиция най-значими са навечерието на Кръщението Христово (наричат го „трета Коледна вечеря” – бел. К.Г.), чиито народни названия и обредност в много отношения повтарят терминологията и обичаите на рождественско-новогодишния комплекс (приготвяне на обредната храна, празнична вечеря, гадания за времето и пр.). При южните славяни от източната част на Балкана в комплекса от празниците за Кръщение Христово, освен „навечерието”, могат да бъдат включени и следващите два дена: деня на Йоан Кръстител (7/20.I.) и Бабин ден (8/21.I.), съотнасяни един към друг като „мъжки” и „женски” празници.

Кръщение Христово се е възприемало като преломно време и завършване на „мръсните дни”. Т.е. като преход от „нечистото” време към новия период, когато земното пространство се освобождава от злите духове, действащи активно по време на „мръсните дни”. В полунощ на „навечерието” е идвал момента, когато се е  извършвала смяната на времето, а в природата са се извършвали чудеса: „отваряли се” небесата и на човека, който е видял това, се изпълнявало всяко желание; вятърът престава да духа; животните започват да говорят; сънищата се оказват пророчески. Водата във водоемите става чудодейна, целебна, „светена”. В знак на завършване на мръсните дни стопаните изнасят от домовете рождественските слама и сноп, престояли в ъгъла две седмици, премитали насъбралия се през това време домашен боклук; обредния хляб, пролежал на домашния иконостас от Рождество, давали на добитъка и домашните птици. След Кръщение Христово се сваляли забраните да се извършват домашна работа или занаятите, свързани с преденето и тъкачеството.

Централно събитие на празника е било църковното освещаване на водата, което е можело да се извърши както в църквата, така и при реката или друг извор. За източните славяни било обичайно предварително да се направи дупка на реката и да се изготви кръст от лед; цялата селищна общност се събирала до дупката в очакване на момента, когато свещеникът ще пусне кръста във водата. В този момент мъжете стреляли с пушки, за да изгонят нечистите сили… В белоруските села също е било обичайно да се стреля с оръжие, с убеждението, че след като водата се благослови, дяволът изскача от нея  и е необходимо да бъде изгонен от селото с изстрели. Южните славяни имали народен обичай, според който група момчета скачали във водата веднага след освещаването ѝ, за да хванат първи кръста.

При източните и южните славяни било прието да се къпят във водоемите след освещаването на водата. Такова къпане е било почти задължително за участниците в маскарадите, провеждани по време на „мръсните дни” и коледуването (кукерите – бел. К. Г.),  за да се измие злия дух на демона, чиято маска са носили;  по същия начин са искали да се избавят от болест или недъг.

С пренесената в дома богоявленска вода домакините ръсели жилището, домочадието, двора и стопанските постройки, добитъка, пчелните кошери, градините, нивите, изсипвали я в кладенеца, добавяли я към фуража на добитъка, към виното в бъчвите и др. При хомоляните сърби, бременните жени пиели тази вода по време на тежки раждания, вярвайки, че могат да се „отворят” (т.е. успешно да родят), точно както небето се отворя в деня на Кръщението Христово. През пролетта „светата” вода в съдовете окачвали на плодни дървета за да не замръзнат; напоявали полето с есенниците срещу градушка и т.н.

Почти повсеместно източните и западните славяни (а също и словенците) са спазвали обичая да рисуват кръстове. Това те правели с тебешир, чесън, въглен, понякога и с тесто на вратите, прозорците и оградите, за да се предпази жилището от демони, змии и всяко зло.

Предимно в южнославянските и западнославянските традиции са известни богоявленски ритуали, при които домовете са обикаляни от кукери (да плашат демоните – бел. К.Г.). В България с пречистваща цел се извършвал обреда „совойница”: девойки, облечени като „жених” и „невеста”, ходели по домовете с вода и клонче босилек, ръсейки във всеки двор всички постройки и домочадието.

На Кръщение Христово, както и на другите рождественски празници (Рождество, Нова година) се правят многобройни предсказания за брак, здраве, потомство и т.н. и прогнози за времето и реколтата през следващата година. Източните славяни вярвали, че топлото време на Кръщение Христово или мокър сняг, предвещават добра реколта от зърнени култури, а виелица и вятър - на реколта от гъби и горски плодове. Сърбите и българите преценявали по посоката на вятъра, какво ще бъде лятото (дъждовно, сухо, „здраво“, успешно и пр.).

Според тези сведения "момите водичарки" могат да се свържат донякаде с участничките в "совойница". В "мъжкото хоро", обаче, има чалга елемент. Все едно да отидеш на баня и да играеш хоро, докато се къпеш.

[Doris]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

.... същия обичай, който всъщност е славянски...

Хайде стига сте ги измисляли тия славяни.

Ето ви румънци и гърци да се хвърлят във водата за кръста:

 

[БатеВаньо]

Гербов мисля че говори за период отстоящ на 100-150 години от нашето съвремие. Едва ли има предвид времената около 6-7 век. 

И според мен излишно се употребяват определенията източни, западни, южни славяни в текста. като пресолена манджа звучи

[К.ГЕРБОВ]

Цитирал съм ви книга. Позволил съм си само някои бележки към текста. Същата книга е преведена на сръбски и я има в интернет. Казва се СЛОВЕНСКА МИТОЛОГИЈА. ЕНЦИКЛОПЕДИЈСКИ РЕЧНИК. И там става дума за източни, западни  и южни славяни.

Хвърлянето на кръста е православен обичай. Румънците и гърците са също православни. Къпането е славянски обичай. В един момент двете се сливат при славяните.

Излиза, че съм си загубил времето, за да превеждам текста. Ама и вий сте си загубили времето, за да прочетете, какво съм написал.

[Last roman]

Преди 14 часа, Doris said:

Хайде стига сте ги измисляли тия славяни.

Ето ви румънци и гърци да се хвърлят във водата за кръста:

 

при съседите щото пък няма славяни /православни традиции :)))

 

[resavsky]

Обредно измиване с вода /под една или друга форма/ има в почти всички религии по света.Аз не бих го определил като "славянски обичай".