Какво кара проф. дтн Петър Пенчев да вижда непроменливо време?

[laplandetza]

Моля модераторите да оставят за известно време темата, не е малоумщина или напън на диванен гений .
 Размислих каво ли е накарало Пенчев да ощети тъй Времето , преди години дискутирахме много , на друго място , пък и тук.  Разглеждаме наблюдения , факти, при  системи с релативна скорост спрямо средното за сегмента от Космос, от Наблюдател в системата всияко е наред, т.н. време е непроменливо, за друг наблюдател от сегмента , то е <забавено> ., както и скорост на светлина съизмерена с обекти от системата е по малка. Така е и при системи с локална концентрация на енергия ,масенергия, по висока от тази за Сегмент на Космос - огромен дял от познатото с някаква средна <енергийна напрегнатост, еквив. гравитация> . Иначе казано , Времето е привидно Неизмено , но и скорост <С> е непроменлива за <система> . Защо е така, според Т.О сме , сте казвали, но нека чуем какво е смятал Пенчев или други.

Редактирано Август 15, 2019 от ISTORIK

[laplandetza]

Да се поправя , според известното , при гравитационен потенциал, система в такъв потенциал.

Продължавам , времето , грубо, се определя от концентрац. и темпа на промените, средно за някаква система , малка , голяма, за сегмент , за отделни <етажи на материя> ниво елементарни частици, фотони, кварки, кван. механика на полета , за микро, макро Света.
Предполагам има промяна в нивата на промени в обекти, от познатия ни квантов Свят , до мащаби на галактики, има зависимост някаква при която самото инерционно движение в <полета и гравитация> е промяна, при по голямо нейно <количество> , намаля това на някакви промени в квантово и възможно скрито <субквантово ниво> Така се получава т.н. <забавено време> и константна за системите <С> .

[scaner]

Много е вероятно самият Пенчев да няма достатъчно смислен отговор на този въпрос. Иначе би изложил някаква теза за успокоение, че не е гаражен гений, както смятат модераторите...

Основните възражения срещу свойствата на скоростта на светлината (а те са пряко свързани с времето - ако тя е константа, времето задължително е относително) са, че постоянството на скоростта на светлината противоречало на логиката. Което само показва, че застъпващите това твърдение не са наясно и що е това логика. Локиката се основава на система правила, които от дадени предпоставки извеждат някакви следствия. Постоянството на скоростта на светлината е такава предпоставка, върху която като се приложат правилата на логиката, се стига до Специалната теория на относителността. Ако приемем за предпоставка че тази скорост не е константа, можем да произведем - чрез абсолютно същият непроменен логически апарат - още куп теории, например теорията на Ритц или класическата физика на Нютон. Логиката в случая не влиза в конфликт с предпоставките, тя е нещо като система от зъбни колела, която ги смила по зададен начин.

Вече съвсем друг е въпросът,  дали резултатът от прилагане на логиката е верен. Самата логика може да даде сигнал, ако предпоставката довежда следствието до вътрешно противоречие със себе си. В случая обаче не можем да се възползваме от такъв бонус, и решаващ фактор става експериментът. Добри хора са провели много експерименти, не вярвам Пенчев да има ресурс да ги конкурира по точност че с това да опровергава каквото и да било. Ако имаше такъв ресурс, нямаше да търси комбина. И с логиката не е излязъл късметлия, така че къде точно е сбъркал в мераците си би станало ясно ако сподели нещо. Но май няма да стане, по обясними причини...

Друг подобен аргумент следва от ограничеността на представите. Целият ни опит сочи, че скоростите на взаимно движещи се обекти се събират, не е възможно това да не се случва и със светлината, нали? Това, че целият ни опит се базира на изключително малки взаимни скорости не може да събуди в такива хора съмнението, че някак не е коректно да се обобщава опитът в една нищожна част от спектърът на скорости за целият спектър. И тука вече всичко опира до инат - не може, щото не може.

Това са що-годе смислените аргументи. Има и доста по-малко смислени, опиращи се на неясни, не докрай оформени идеи и чувства, че нещо не е наред, нещо като вътрешно безспокойство. В случая не знам, но съм срещал хора за които това е достатъчно за да се опънат като магаре на мост срещу свойствата на светлината.

Наличието на опит в писане и вътрешно и външно оформление на книга абсолютно не е достатъчно за навлизане в такава дълбока вода.

Разбира се може да съм сбъркал в предположенията си за целта на цялото начинание, и човекът да събира екип за да напише някаква пародия осмиваща гаражните представи за физиката, или някакво фентъзи Тогава може и да има някакъв шанс, макар че сър Тери Пратчет вече е минал от тук.

[laplandetza]

<<...

Наличието на опит в писане и вътрешно и външно оформление на книга абсолютно не е достатъчно за навлизане в такава дълбока вода.

Разбира се може да съм сбъркал в предположенията си за целта на цялото начинание, и човекът да събира екип за да напише някаква пародия осмиваща гаражните представи за физиката, или някакво фентъзи  Тогава може и да има някакъв шанс, макар че сър Тери Пратчет вече е минал от тук.>>

•  1

nik1 реагира на това

Това ми хареса, но си се объркал , навлизат в дълбокото като тЪпири.Никога не съм се съобразявал с авторитети , мисля Айнщайн за гениален , макар и да смятам ,че до максимум половин век ще мине  като „старо познание„ , поне част от труда му.

 Какво може да се получи , ако предположим скорост на светлината е „привидно константна„ , търся причина това да е така , предполагам няколко възможности, Времето е неразривно свързано с поведението на фотони в „напрегната среда“ . Сигурен съм , можеш да мислиш и извън приетата Наука, няма да навреди, покжи ми. 

  П.С . Клоня към това , стратегията за изучаване на Космос,Природа, Материя е вплетена жестока в нашата борба за един Нов Ред !

[nik1]

Е, то има един  Пенчев който опроверга (според него) Анщайн, Не знам за същия ли Пенчев става дума, или има съвпадение на имената..

http://penchev-physics.biz.nf/images3/09-01-2012.pdf

[scaner]

Преди 1 час, laplandetza said:

 Какво може да се получи , ако предположим скорост на светлината е „привидно константна„ , търся причина това да е така , предполагам няколко възможности, Времето е неразривно свързано с поведението на фотони в „напрегната среда“ . Сигурен съм , можеш да мислиш и извън приетата Наука, няма да навреди, покжи ми. 

Ще опитам да скицирам сегашното положение, за да се види къде сме.

Съвременните експерименти, измерващи влиянието на скоростта на източника върху скоростта на светлината се основават на следната формула:

c' = c + k.v

където c = скоростта на светлината при неподвижен източник, v = скоростта на източника, c' = скоростта на светлината от подвижния източник, k = коефициент на пропорционалност, оценяван в експериментите.

Тази формула в линейно приближение покрива всички теории. Ако k=1 имаме класическата механика на Нютон ("закон за събиране на скорости"), ако k=0 имаме специалната теория на относителността. Със сигурност k<= 1. Ако k е забележимо различна от единица, със сигурност можем да твърдим че законите на класическата физика не са верни при високи скорости. Тогава специалната теория на относителността става потенциално достъпна алтернатива, независимо какво предубеждение имат някои към нея. При всяко отлично от единица k ще имаме относителност на времето и пространството в степен, зависеща от величината на това k. Какво казва експеримента?

Експериментът не е лесен да се проведе. До близкото минало на земята нямаше лесно наблюдаеми високоскоростни източници, които да позволяват скоростта на светлината от тях да бъде лесно измерена и да се определи k. Основните подобни източници бяха от извънземен произход: светлина от двойни звезди (ако скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, два бързовъртящи се квазара наблюдавани по видимата светлина идваща от тях няма да се подчиняват на законите на Кеплер например), светлина идваща от предният фронт на избухваща свръхнова (такъв фронт се движи и към нас с около v=10000 км/с и излъчената от него светлина е с  добра скорост за определяне на k), и други подобни. Само че има една сериозна критика на резултатите получени от такива източници, и тя се нарича Optical Extinction. Проблемът е в преминаването на светлината от звездите през земната атмосфера (или самата звездна атмосфера), при което пречупването през  въздухът (или други газове) променя скоростта на светлината, стигаща до измервателните уреди. На практика се мери не скоростта от звездите, а съвсем друга величина. Проблемът с Optical Extinction е бил формулиран в началото на 60-те години на миналият век, и резултатите на по-късните експерименти се оценяват и чрез този проблем.

Първите известни резултати от наблюдение на двойни звезди са от 1914-та година и показват k < 10 на степен -6. За съжаление проблемът с Optical Extinction ги обезсилва.

Експерименти по наблюдение на двойка пулсари през 1977 г. показват k < 2*10 на степен -9. Тук проблем с Optical Extinction няма, защото наблюденията са с рентгенови лъчи, който не се влияят от този проблем.

Наблюдения на избухването на супернови също в рентгеновият спектър дава оценка k < 5*10 на степен -9, което е близко с горното.

През интервала 1967-2010 г. има множество подобни измервания със земни източници. Като такива се използватанихилация на бързодвижещи се двойки частици-античастици, излъчване на гамачастици от разпадащи се пиони, и най-вече лъчение от ултрарелативистски електрони движещи се със скорост на практика скоростта на светлината. Всички подобни експерименти дават много малко k, като ултрарелативистските електрони дават k < 10^-7. При тези експерименти няма проблем с Optical Extinction, защото те се извършват във вакуум.

Трябва да се знае, че това е величина, ограничена от грешката на експеримента, а не е някаква насочена оценка. Следователно в рамките на грешката на експеримента се потвърждава изискването на теорията на относителността k = 0 с изключително добра точност.

Сега, да допуснем че все пак k не е нула, но е около или под посочените стойности (други теории са недопустими). Практически това би довело до теория, която би била неотличима от теорията на относителността в практически всички възможни проверки, достъпни ни на настоящият ни етап, с предсказания които слабо се отличават от нейните. Времето ще бъде относително колкото го предсказваи СТО (то е такова за всяко k отлично от 1), едновременността ще бъде относителна, практически скоростта на светлината ще бъде лимит на скоростите, каквото се сетиш.

[scaner]

Ник, и аз съм го срещал преди това, сега като му хвърлих поглед и видях разсъжеднията по Доплеровия ефект, си спомних. Но в началото веднага личи, че човекът не е наясно с каква цел се извършва опитът на Майкелсън и Морли. Цялото творение е изключително объркано. Както и да е. Ако е същият човек, браво, изглежда му е просветнало че нещо в написаното не е наред, и е решил да го поправя

[makebulgar]

Преди 8 часа, nik1 said:

Е, то има един  Пенчев който опроверга (според него) Анщайн, Не знам за същия ли Пенчев става дума, или има съвпадение на имената..

http://penchev-physics.biz.nf/images3/09-01-2012.pdf

Еми едва ли съществуват повече от един Пенчев които да развенчават теорията. 

Чудно е само защо човек с титлата професор не си публикува сам в специализираните научни списания разработките, а търси съмишленици. Възможно е причината да е в това, че хипотезите и сметките му не са точни, или пък вече подобни наблюдения са правени и е доказано че са грешни. Доколкото въпросът с ТО може да бъде разработван само от тесен кръг специалисти-физици е напълно възможно една псевдонаучна хипотеза да звучи научно за обикновенния читател-нефизик, но в същността си да съдържа научни грешки. 

Тоест проблемът е не да седнем тук да анализираме хипотезата му (може да се окаже чиста загуба на време), а проблемът е защо той не я е популяризирал и защо не е взел нобелова награда за нея. 

Редактирано Януари 16, 2019 от makebulgar

[Б. Киров]

Преди 15 минути, makebulgar said:

Еми едва ли съществуват повече от един Пенчев които да развенчават теорията. 

https://elap.tu-sofia.bg/web/user/p-penchev/

 

[laplandetza]

Може да роднина на професор Пенчев , амбициран и млад борец, например да му е внук, племеник и пр., няма знаение, защо не представи позицията си , <хипотеза> някаква, няма за кога да се крие, кой ще я крадне, в най добрия случай да стане случайния тласък за наистина някой , някои със знанието и възможностите за нещо ново  във физика.

::::: -----------Практически това би довело до теория, която би била неотличима от теорията на относителността в практически всички възможни проверки, достъпни ни на настоящият ни етап, с предсказания които слабо се отличават от нейните. Времето ще бъде относително колкото го предсказваи СТО (то е такова за всяко k отлично от 1), едновременността ще бъде относителна, практически скоростта на светлината ще бъде лимит на скоростите, каквото се сетиш. __________;;;

Това мисля и аз, ако всичко което ни се представя е несъмнено , търси се <пробойна> в досегашния <комплект> , какво ще излезе , нужно е време.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, laplandetza said:

Практически това би довело до теория, която би била неотличима от теорията на относителността в практически всички възможни проверки, достъпни ни на настоящият ни етап, с предсказания които слабо се отличават от нейните. Времето ще бъде относително колкото го предсказваи СТО (то е такова за всяко k отлично от 1), едновременността ще бъде относителна, практически скоростта на светлината ще бъде лимит на скоростите, каквото се сетиш. __________;;;

Това мисля и аз, ако всичко което ни се представя е несъмнено , търси се <пробойна> в досегашния <комплект> , какво ще излезе , нужно е време.

Точно!

За да обясним времето е нужно ... време.

(Има играчка "люлката на Нютон": Ако повдигнем едно топче от единия край и го пуснем - от другата страна на подредената линия "подскача" едно топче. Но, ако повдигнем две топчета и ги пуснем - от другата страна "подскачат" две топчета. Пита се - от къде "знае" люлката, колко топчета сме задвижили?.. Нормалният отговор - спазва се третият закон на Нютон. Така е, но не е достатъчно - щото се тълкува импулса като "маса по скорост". Пита се защо се спазва?.. "Така казва експериментът!" не е отговор-обяснение, а бягане по тъча. Тълкуването може и да е по-дълбоко- импулсът е "сила по време" при полева форма на енергията - топчетата се допират с полета (това не се отрича). Пренос на импулс с полета - възможно най-голямата скорост на пренос на импулс е със скоростта на светлината в средата. Да, ама по принципа на  Ферма, импулсът ще пристига "за най-кратко време". Ако "литне" само едно топче от другата страна на линията, ще е нужно повече време на действието като цяло и ... няма да се спази закона. По учебник - ЕМПоле е неподвижно. Движат се измененията в/по него)

...

[nik1]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

https://elap.tu-sofia.bg/web/user/p-penchev/

 

Това е много интересно (мислих че г-н професорът е топлотехник).

Интересното е това, че в последните 30-35-40 години части от теоретичната  електротехника у нас се преподават и разбират чрез релативизма на ТО.

Изглежда че става дума за професионално съперничество и гордост, и то на българска почва с - съперничество учени като Людмил Генчев  Генов, който е пионерът на тази теоретична електротехника, и с преподавателите от неговата "школа" (в ТУ-Габрово, в ТУ Пловдив, който е филиал на ТУ София, и вероятно има следовници на Генов и в самия ТУ-София)

Говоря за проф. д.т.н. инж. Людмил. Генчев Генов. Роден е на 25 май 1934 год. в гр. Варна.  Не му намирам снимката му в мрежата и не знам дали е жив..

Има и други учени с такива имена - Любен Генов, Има и един професор по археология или социлогия също с име Людмил Генов.

--------------------------

Иначе, да,  прочетох че професор Петър Пенчев е починал през 2012-та (лека му пръст на човека), явно съфорумникът е друга личност..Не знам дали никът или фамилията има нещо общо професор Петър Пенчев

 

Редактирано Януари 16, 2019 от nik1

[Doris]

Професора от ТУ сме го обсъждали тук преди доста време:

https://www.forumnauka.bg/topic/7982-теория-на-относителността-разяснение/?page=3

Според мен идеите му за електрогравитационно поле са плод на възрастови проблеми. Фактът, че  на страницата на вуза все още има линкове към негови антирелативистки лекции говори много зле за нивото на академичната наука у нас.

[laplandetza]

Връщам се към Времето и размишлявам , казах , приемам за наблюдаемото ни , от измеримия нано, квантов етаж до космическия , опоределя се от някакви промени , тяхната <плътност> и темп в дадения сегмент, система и пр. Неразделно свързано с <Пространство> и скорост < С>. Обекти съществуващи само в движение , а за фотони и константна за средата скорост , допускам имат един минимум на <промяна> свързан с простр. движение и второ измерение свързано с друг вид <трептене>. При частици с маса и поле , вероятно има поне три измерения на промяна, като тези приети за <вътрешни> са също пространствено зависими. Това не изключва допускани от мен друг вид промени несвързани с измеримото пространство. При обекти допускани да съществуват ц променлива скорост , много по ниска от <С> има свързаност в количество на видовете простр. зависими промени , <осцилации> , вероятно съществува зависимост, причина за запазване на <общото количество простр. зависими промени> , което ние не знаем какво точно означава това, но импулс, енергия , заряд ,поле , скорост, маса, са свързане чрез тази база.

[Шпага]

On ‎16‎.‎1‎.‎2019‎ г. at 1:42, scaner said:

Съвременните експерименти, измерващи влиянието на скоростта на източника върху скоростта на светлината се основават на следната формула:

c' = c + k.v

където c = скоростта на светлината при неподвижен източник, v = скоростта на източника, c' = скоростта на светлината от подвижния източник, k = коефициент на пропорционалност, оценяван в експериментите.

Добре, но каква е скоростта на светлината спрямо светлината? Например, ако включим едновременно две поставени едно до друго фенерчета, след време лъчите им ще стигнат едновременно до дадена преграда. Значи от една страна трябва да приемем, че двата лъча, движейки се към преградата, са били НЕподвижни един спрямо друг. Обаче от друга страна подобна неподвижност на светлината е по принцип невъзможна. И освен това скоростта на светлината би трябвало да е константна спрямо абсолютно всичко - което в нашия пример означава, че всеки от лъчите би трябвало да се движи с 300 000 км/сек. спрямо другия... което също е невъзможно, тъй като и двата лъча стигат до преградата едновременно 

Редактирано Януари 20, 2019 от Шпага

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Добре, но каква е скоростта на светлината спрямо светлината? Например, ако включим едновременно две поставени едно до друго фенерчета, след време лъчите им ще стигнат едновременно до дадена преграда. Значи от една страна трябва да приемем, че двата лъча, движейки се към преградата, са били НЕподвижни един спрямо друг. Обаче от друга страна подобна неподвижност на светлината е по принцип невъзможна. И освен това скоростта на светлината би трябвало да е константна спрямо абсолютно всичко - което в нашия пример означава, че всеки от лъчите би трябвало да се движи с 300 000 км/сек. спрямо другия... което също е невъзможно, тъй като и двата лъча стигат до преградата едновременно 

Здравей Шпага!

Това подчертано "спрямо" в различни ситуации има различен смисъл. Можем да наблюдаваме два обекта и да описваме разстоянието (и промяната му) един спрямо друг (но в нашата отправна система). Тогава можем да си намислим единият за отправна база и да твърдим нещо за разстоянието му спрямо другия (разстоянието между тях в нашата отправна система). Другият (втори) вариант е, ако описваме това разстояние от отправна система, свързана с единият от обектите - тогава описваме движението на другия спрямо него, спрямо отправвна система в която той е неподвижен. Връзката на наблюденията в двете ситуации става чрез подходящи координатни трансформации: между нашата отправна система в първия случай, и между отправната система на единият от обектите във вторият случай.

Тези две ситуации в СТО са принципно различни, защото се налага да ползваме Лоренцовите трансформации. Само при малки (спрямо светлината) ваимни скорости тези трансформации практически уеднаквяват резултатите за двете ситуации. При големи скорости обаче започва сериозно разминаване. А за скорости равни на скоростта на светлината - какъвто е примерът ти с двата лъча - Лоренцовите трансформации водят до нещо като сингуларност: времето в отправната системаа на светлиният лъч спира, и всъщност такава отправна системаа не може да съществува - в нея не може да се отчитат времена, скорости и разстояния, каквото е основното качествно на една отправна система. С прости думи казано, според специалната теория на относитеността принципно не можем да описваме нещата от "гледна точка"  на единият лъч, и нищо не можем да кажем за някакво отдалечаване или не на другият спрямо него ("спрямо" във вторият смисъл). А твоят въпрос е точно в този смисъл.

Противоречието тук може да се изяви и по друг начин. Според вторият принцип на теорията на относителността във всяка отправна система скоростта на светлината трябва да е едно и също число, включително и в отправна система в която светлината е в покой. Т.е. в такава система светлината хем трябва да е в покой, хем скоростта и да не е нула. Вижда се, че вторият принцип на СТО изключва такива отправни системи като невъзможни. Затова понятие като "спрямо светлината" няма смисъл за отправна система свързна със светлината.

[Малоум 2]

On 15.01.2019 г. at 23:11, laplandetza said:

 Какво може да се получи , ако предположим скорост на светлината е „привидно константна„ , търся причина това да е така

Ами, така е на практика. Скоростта на светлината във вакуум (Свак) е максимална и е КОНСТАНТА. Скорост на светлина  В СРЕДА  (Ссреда), е различна и по-малка от Свак, в общия случай и в хомогенна среда - пак е константа, различна и по-малка от Свак. (При скорост  на вещеви обект по-голяма от Ссреда се получава Черенковско лъчение)

(Има опит на Физо - в тръба с вода (водата е различна оптична среда от вакуум), пропуска лъч монохроматична светлина в едната и в другата посока на движението на водата. Събира лъчите в обща интерференционна картина. При различни скорости на движението на водата, тая картина се променя, защото един и същ път на светлината се изминава за различно време. Това е класически опит за установяване на среда"етер" - дали етерът се увлича от движещи се тела, в случая, водата. Установява се, че ЧАСТИЧНО се увлича. Коефициент на увличане К =1-1/n^2 < 1. Това е Класическо тълкуване. И понеже не съвпада по изводи с опит "аберация на светлината" (етерът е неподвижен спрямо движещите се тела) и опит Майкелсън Морли (етерът напълно се увлича от движещите се тела) - етерът е отпаднал като среда за пренос на светлината...

Айнщайн не е бил "доволен" от такова положение. (противно на мненията - на СТО не й пречи наличието на етер като "неподвижна" среда, защото е недосегаема за експеримент - значи, пак всяко движение ще е относително, щото не можем да строим Коорд. С-ма, захваната за етер. Опитите са за търсене на "етерен вятър", а не - търсене на среда етер).  Защото тогава пък, при липса на среда, не е можело да се обясни силата от гравитационното привличане. На ОТО й трябва среда, в която да е възможно да се създава кривина... на кво да е.)

...

[laplandetza]

Възобновявам размишленията , допускам гравитация повлиява на промените изразени в пространствено движение , както и вътрешни такива различими в пространството. При несиметрично гравивлияние, т.е потенциал има насоченост, нарушение на , ще го нарека пространствена симетрия, но има въздействие, ако имаме симетрия в гравитация, например допускаме краен Космос с някакво количество енергия, задаваме 2 пъти увеличение, предполагам дори и при симетрична гравитация има въздействие, макар и неотличимо в системата , в случая Голямата система Космос, какво ще се промени за релативното време при двойното увеличение, сравнявайки Космос 1 и Космос 2.

[Малоум 2]

Въобще, несиметричното подреждане на частите на физическия вакуум (потенциални разлики), дават "силите", а те са единственото Абсолютно усещане-реалност, за Изследовател...

Другото са изчисления при възприет модел ... на нещо.

...

[mecho1]

On 16.01.2019 г. at 9:18, makebulgar said:

а проблемът е защо той не я е популяризирал и защо не е взел нобелова награда за нея

Дори и да се окаже прав, пак няма да вземе нобелова награда. Ако беше така, и Айнщайн щеше да получи нобелова награда за ТО, преди да го развенчае Пенчев

Не съм чул да дават нобелови награди за теории 

[scaner]

Преди 21 минути, mecho1 said:

Не съм чул да дават нобелови награди за теории 

О, пълно е с такива награди. Да вземем самият Айнщайн, нобелова награда през 1921 г.

"За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект"

[Малоум 2]

On 1.08.2019 г. at 22:19, mecho1 said:

Дори и да се окаже прав, пак няма да вземе нобелова награда. Ако беше така, и Айнщайн щеше да получи нобелова награда за ТО, преди да го развенчае Пенчев

Не съм чул да дават нобелови награди за теории 

По принцип, за научно откритите се счита: явление, закономерност, свойство. (Издава се документ за откритие (служи за престиж, по-скоро). На база откритие може да има множество изобретения - патенти, полезни модели и т. н.)

Нобеловите награди не са само за откритие, а за принос и силно влияние в развитието на обществените познания. (вкл. и открития, и изобретения (барутът е изобретение), и теоретични разработки, и хуманитарни дейности, повлияли на развитието на  човечеството)

...

Редактирано Август 15, 2019 от Малоум 2

[mecho1]

On 1.08.2019 г. at 22:41, scaner said:

Да вземем самият Айнщайн, нобелова награда през 1921 г.

Тя е за фотоелектричния ефект, не е за ТО

[scaner]

Преди 10 минути, mecho1 said:

Тя е за фотоелектричния ефект, не е за ТО

Няма никакво значение, тя също е за теоретическа разработка. Самият фотоелектричен ефект е открит 40 години преди това от Столетов.

[mecho1]

Преди 8 часа, scaner said:

Няма никакво значение, тя също е за теоретическа разработка. Самият фотоелектричен ефект е открит 40 години преди това от Столетов.

Ей не падаш по гръб. 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотоелектричен_ефект

Това е принос в науката. За това му дават и Нобелова награда.

Ако ТО беше такъв голям принос във физиката, какъвто е работата му върху фотоелектричния ефект, тогава щяха да му дадат нобелова награда за ТО.

Ти си фен на ТО. То се вижда, по начина, по който се аргументираш. Не може да си фен на научна теория, ако нямаш метафизически възглед.

Ако имаше правилен възглед, щеше да разглеждаш теориите като пълни и не пълни и нямаше да си фен на никоя.

Редактирано Август 15, 2019 от mecho1