Brexit затъна. А сега?

[БатеВаньо]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Brexit: 4 възможни сценария

Ройтерс 13 април 2019 г.

Обединеното кралство вече има право да напусне Европейския съюз до 31 октомври, но британският политически елит все още се бори за това как, кога и дали да има Brexit.

Някои представители на ЕС смятат, че Обединеното кралство може да промени мнението си - грандиозно обръщане, което ще илюстрира силата на блока и ще задържи една от най-големите сили на Европа в клуба.

Евроскептичните привърженици на Brexit твърдят, че разводът е под заплаха от това, което те определят като недемократичен заговор, който рискува да подкопае политическата стабилност в Обединеното кралство.

По-долу са показани възможните сценарии:

1) Няма Брекзит:

Новото забавяне дава време на противниците на развода да настояват за отмяна на официалното уведомление за развод по член 50 или за референдум - или чрез парламента, или чрез нови избори.

Премиерът Тереза Мей, която гласува за оставането на ЕС през 2016 г., многократно е изключвала отмяната по член 50 или друг референдум. Но ако тя бъде свалена, наследникът й може да се изкуши да предизвика нови избори.

Резултатът от всички избори е несигурен и докато манифестите на двете основни партии подкрепят Brexit, опозиционната партия на труда подкрепя "потвърдителен референдум" за всяка сделка.

Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин, който гласува против членството през 1975 г. и отказа само неохотно подкрепата си за кампанията на оставащите през 2016 г., сигнализира сега само хладна подкрепа за нов референдум. Неговата партия обаче е ясна, че иска.

Финансовият министър на Мей, Филип Хамънд, заяви в петък, че е много вероятно идеята за втори референдум за Brexit отново да бъде внесена в парламента в някакъв момент, въпреки че правителството се противопоставя на всеки нов плебисцит.

Парламентът беше в безизходица по отношение на условията на Brexit, след като отхвърли плана за оттегляне на ТМ на три пъти от януари.

Когато през последния месец депутатите на два пъти проведоха поредица от гласувания по различните варианти на Brexit, целящи да отключат безизходицата, вторият референдум беше най-популярният вариант, макар да не достигна до мнозинство.

На 1 април предложение за нов референдум привлече подкрепата на 280 депутати - 40 местане му стигнаха за мнозинство. Една седмица по-рано това предложение имаше подкрепата на 268 депутати.

Ако парламентът се съгласи на втори референдум, Великобритания вероятно ще трябва да поиска удължаване след края на октомври, за да има достатъчно време за кампания.

И все пак в Брюксел тази идея не е скандална.

Според официалните лица на ЕС и дипломатите, в зависимост от развитието на събитията във Великобритания, още удължения са опция.

Трима от четиримата бивши британски премиери, които са все още живи - Джон Мейджър, Тони Блеър и Гордън Браун - заявиха, че референдумът е начинът за разрешаване на кризата.

Вероятността за втори референдум може да бъде засилена, ако кандидатите еврофили - главно от лявоцентристките партии - се справят добре в изборите за Европейски парламент от 23-26 май.

За да има нов референдум, британският парламент ще трябва да одобри ново законодателство, след което британският регулаторен орган за изборите в идеалния случай ще се нуждае от шест месеца, за да тества въпроса пред обществеността и едва след това да даде срок за провеждане на кампанията, каза говорител.

И двете страни по въпроса за Brexit се подготвят за възможността за нов референдум.

Не е съвсем ясно как Обединеното кралство ще гласува и дори да гласува да остане, поддръжниците на Brexit ще претендират за трети и решителен вот.

Goldman Sachs поставя 40% вероятност за отказ от Brexit.

 

2) Постигане на сделка:

Мей все още се надява, че парламентът ще одобри сделката, която е сключила с ЕС през ноември, въпреки че оттогава тя претърпя три пъти тежко поражение в парламента. Мей обеща да подаде оставка, ако споразумението й бъде одобрено, но това не подтикна нито евроскептичните, нито проевропейските й опоненти в собствената й партия да я подкрепят, така че сега тя предупреждава, че Brexit може никога да не се случи.

Ако преговорите с Лейбъристката партия в крайна сметка се сринат, Мей е казала, че ще приеме волята на парламента за това какво да прави по-нататък.

Гласовете в раздробената на фракции Камара на общините показаха, че нито една от алтернативите на споразумението на Мей - като например Брекзит без сделка, референдум или много по-близко икономически взаимоотношения след Brexit - не успя  да събере мнозинство.

Една от възможностите, които биха могли да спечелят депутати лейбъристи, е да се остане в митническия съюз след Брекзит и законите на Великобритания да се приведат в съответствие с много от правилата на единния пазар на блока.

Брекзитерите и много от поддръжниците на оставането в ЕС казват обаче, че подобна опция е глупава, тъй като Обединеното кралство ще напусне ЕС без право на глас относно правилата, които ще трябва да спазва.

ЕС би бил щастлив да направи това и би могъл да го направи бързо.

Такава сделка, според Брекзитерите, ще бъде "Brexit In Name Only".

Goldman Sachs поставя 50% вероятност за ратифициране на изменената и смекчена сделка на ТМ.

 

3) Предсрочни избори:

Сделката на Мей отново се проваля, парламентът не може да постигне съгласие какво да прави и Мей, или неин наследник, обявява нови избори.

Следващите национални избори във Великобритания не трябва да се проведат до 2022 г., но има два начина, по които може да се предизвика по-ранен вот:

а) Две трети от 650-те депутати в парламента гласуват в подкрепа на провеждането на избори.

б) Ако предложението за недоверие към правителството бъде прието с обикновено мнозинство от законодателите и никоя партия не може да спечели доверието на Камарата на общините през следващите 14 дни, се провеждат избори.

 

4) Брекзит без сделка:

Хаосът в Лондон се увеличава и твърдите лидери на Брекзитерите в крайна сметка надделяват за излизане без сделка.

Това е кошмарният сценарий за повечето бизнеси. С еднократно срязване на сложните външнотърговски връзки на петата най-голяма икономика в света, тя ще стресира финансовите пазари и ще дестабилизира веригите за доставки в Европа и извън нея. Политическото и социалното въздействие е неясно.

Без сделка означава, че няма да има преход, излизането ше бъде разтърсващо рязко. Великобритания е член на Световната търговска организация, така че тарифите и други условия, регулиращи търговията с ЕС, ще бъдат определяни единствено по правилата на СТО.

Goldman поставя 10% вероятност за излизане без сделка.

https://www.nytimes.com/reuters/2019/04/13/world/europe/13reuters-britain-eu-scenarios.html

Мой коментар: Корбин има големи противоречия с парламентарната си група и висшето ръководство на своята партия по отношение на референдума, той е против и ще направи, според мен, всичко по силите му, за да го неглижира и прати за гласуване в парламента, като така го остави да отиде в кошчето. Той надделява през 2016 година при опит за вътрешен преврат от парламентарната група на партията, като успява да се задържи на върха с 40 за и 170 против него гласове, единствено заради подкрепата на широката членска маса, която го е избрала с мнозинство. Така че по мое мнение Корбин ще предложи свой вариант за "мек Брекзит" в парламента отделно от предложението за референдум и ще направи всичко по силите му този вариант да бъде гласуван, въпреки съпротивата на някои от парламентарната му група.

Това устройва хората около ТМ, дори и нейното предложение да не мине /Корбин я предупреждава да не го предлага за 4-ти път по обяснените горе причини/

Другите варианти са много неясни и проблемни, но по мое мнение бизнесът с финансови и банкови услуги във Великобритания, който единствен имаше /и има/ голям интерес да не попада в търговските регулации на ЕС, ще направи компромис с някакакъв смекчен вариант, пред алтернативата на рязък срив без сделка, който ще засегне и него. И тъй като изборите и партиите във Великобритания се финансират предимно от частни дарения, според мен тези финансови кръгове могат да оказват влияние върху политиците, особено при такава система, при която даренията се получават непосредствено от лидерите, а не от апарата на партиите.

 

Официално брекзит е процес към връщане на 100% суверенитет(поне това им се втълпява на избирателите) . Неофициално - не знам, а и няма кой да каже

При вариант 2, суверенитета е химера. 

При вариант 3, нищо не решава сам по себе си този вариант. Посоките са две: приемане на вариант 2 или приемане на вариант 1, а може като минимална вероятност отказване от брекзит в парламента. 

 

При вариант 4, суверенитетът е 100%, но носи със себе си повече икономически негативи, от друга страна UK желае да запази мястото си на водеща икономика и политическа сила на световната сцена. Тези желания не кореспондират с икономическа нестабилност и неяснота. 

При вариант 1, потвърдителен референдум е според мен най-вероятен. Дори и при приемане на варианти 2 и 3, този ход ще бъде логичен, с оглед споделяне на отговорност и зачитане на демокрацията. 

-------------

Добре, но оставане в митническия съюз автоматично дава 100%зависимост на търговските взаимоотношения с трети страни от страна на ЕС. UK е задължена да използва цялата номенклатура на ЕС при сключване на търговски сделки. Сама, еднолично, собствени такива сделки тя няма да има правото да сключва. В същото време няма да участва повече в създаването на пакета правила и регулации, прилаган при сключване на търговски взаимоотношения. (такива ЕС вече има с 88 трети страни по света). 

От друга страна няма да има никакъв контрол откъм вземането на политически решения и ще забрави за участие в ЕП, Се и ЕК. 

Редактирано Април 14, 2019 от БатеВаньо

[Б. Киров]

Преди 18 минути, БатеВаньо said:

При вариант 1, потвърдителен референдум е според мен най-вероятен. Дори и при приемане на варианти 2 и 3, този ход ще бъде логичен, с оглед споделяне на отговорност и зачитане на демокрацията. 

Определено е така, всички социологически проучвания го показват, номерът със социалния инженеринг мина на косъм през 2016, но втори път според мен едва ли биха успели да го приложат магьосниците по социален инженеринг, затова заинтересованите ще направят всичко възможно да не стигнат до потвърдителен референдум, според мен, който е най-добрият и демократичен както за ЕС, така и за голямото мнозинство от британците, особено за по-младото поколение.

И вече, ако допуснем, че втори референдум определи Великобритания да остане в ЕС, остава открит въпроса тези 75 евродепутати от Великобритания, поне половината от които са евроскептици, как ще действат в Европарламента и как ще се впишат във вече доста голямата маса евроскептични партии там, които определено могат да преобърнат цялата ориентация и облик на евроблока.

[БатеВаньо]

Преди 16 минути, Б. Киров said:

Определено е така, всички социологически проучвания го показват, номерът със социалния инженеринг мина на косъм през 2016, но втори път според мен едва ли биха успели да го приложат магьосниците по социален инженеринг, затова заинтересованите ще направят всичко възможно да не стигнат до този вариант, според мен, който лично за мен е най-добрият и демократичен както за ЕС, така и за голямото мнозинство от британците, особено за по-младото поколение.

Твоят пост загатва за външно политическо влияние, което е трудно за доказване.

Да, има такова усещане. Особен паралел може да се направи с процесите довели до промяна на политическото и икономическо поведение, отвъд океана

Редактирано Април 14, 2019 от БатеВаньо

[Б. Киров]

Преди 5 минути, БатеВаньо said:

Твоят пост загатва за външно политическо влияние, което е трудно за доказване.

Да, има такова усещане. Особен паралел може да се направи с процесите довели до промяна на политическото и икономическо поведение, отвъд океана

Някъде в първите страници на темата Ник беше постнал един полудокументален филм /линк към него/, в който се доказваше участието на Ренесанс Технолоджи на Мърсър /един от първата тройка най-големи американски хедж-фондове/ чрез дъщерната му фирма в Лондон за решителна подкрепа на щаба на Брекзитерите, чрез същите манипулации на електронни данни и социални мрежи, каквито са били използвани при изборите в САЩ през 2016. Даже имаше кадри с идването на Стив Бенан и срещата му с щаба и хората на Фараж, но наистина тези неща са трудни за доказване.

[Б. Киров]

Традиционните партии /лейбъристи и тори/ нямат никакъв печеливш ход: ако се споразумеят за нов вариант на сделка, губят най-много от избирателите си, като огромната загуба е за торите, тяхната маса преминава към новата партия на Фараж

Ако лейбъристите /въпреки нежеланието на Корбин/ се обявят за референдум, за тях биха гласували малко повече млади избиратели, но пак остават, според това последно проучване, втори след партията на Фараж

Новата партия на Фараж привлича към себе си повече от половината недоволни избиратели на консерваторите /тори/

https://www.standard.co.uk/news/politics/back-public-vote-on-brexit-or-hand-europe-victory-to-nigel-farage-voters-tell-jeremy-corbyn-a4120156.html

Единственият най-малко болезнен изход за лейбъристи и консерватори е да се споразумеят преди изборите за Европарламент и да излязат с политическа декларация за сделка по Брекзит, което ще им спести катастрофата от евроизборите, а и една евентуална катастрофа на предсрочни парламентарни избори.

Референдум, който технически би трябвало да се подготвя поне 6 месеца, означава ново удължение на срока от ЕС и пак изправя торите и лейбъристите пред катастрофа в европейските избори, респективно предсрочни вътрешни, а отваря врата и за пречупване на нагласата за гласуване за оставане в ЕС, защото противниците ще бъдат напълно консолидирани и организирани - дори в това временно проучване на диаграмата, консерватори, Брекзит партия на Фараж, северноирланските юнионисти и ЮКИП /бившата партия на Фараж/ печелят над 50 процента

Партията на Фараж "Брекзит партия"  е замислена, финансирана и организирана с ясната перспектива да привлече недоволните консерватори, което очевидно е станало успешно.

Ако пропуснат да излязат с общо споразумение до 23 май 2019, старите партии на консерватори и лейбъристи се изправят пред позиция наричана в шахмата „цугцванг”  - какъвто и ход да направят, положението им става по-тежко и води до разгромна загуба.

 

 

[resavsky]

Приитивния,крайно елементарен популизъм на Фараж май ще се окаже съвсем успешна стратегия дори за консервативното и интелигентно английско общество.Аз лично съм изненадан.

[новорегистриран2]

Цитирай

In the last such elections in 2014, the United Kingdom Independence Party (UKIP), at the time led by Farage, came first in Britain.

https://uk.reuters.com/article/uk-britain-eu-election/farages-brexit-party-to-top-eu-elections-in-britain-poll-idUKKCN1RT1HM

Нищо ново под слънцето... явно британците не считат, че европейски избори=национални

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

https://uk.reuters.com/article/uk-britain-eu-election/farages-brexit-party-to-top-eu-elections-in-britain-poll-idUKKCN1RT1HM

Нищо ново под слънцето... явно британците не считат, че европейски избори=национални

Новото е, че сега сме 2019, след референдум за Брекзит, а предишните европейски избори са били през 2014, преди референдум за Брекзит - британците гласувайки сега за партии, подкрепящи Брекзит, на практика ще гласуват за Брекзит без сделка в един евентуално предстоящ референдум. Това е тест.

[новорегистриран2]

Според същото югов от преди 3 дни, партията на Фараж е на 3-то място на европейските избори с 15-17%, изведнъж за 2 дни скача на първо... толкова за представителността на това изследване...

[Б. Киров]

Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

Според същото югов от преди 3 дни, партията на Фараж е на 3-то място на европейските избори с 15-17%, изведнъж за 2 дни скача на първо... толкова за представителността на това изследване...

Няма нищо странно в такава промяна, на сайта на компанията YouGov тя е обяснена в двете последователни статии, придружаващи резултатите от изследванията. YouGov е сериозна компания за изследване на общественото мнение и пазарите, една от 20-те членуващи в British Polling Council,

YouGov is an international Internet-based market research and data analytics firm, headquartered in the UK, with operations in Europe, North America, the Middle East and Asia-Pacific.^[2]

Компанията има над 800 служители и приходи за миналата година от 116 млн. паунда, така че не бих ги причислил към непредставителните компании:

https://en.wikipedia.org/wiki/YouGov

Друг е въпросът за политическата ориентация на нейните собственици и изпълнителния директор, но това не променя фактите в изследването им. Публикувам тук преведено от мен първото екзит-пол изследване на YouGov от 13 април 2019 от техния сайт, заедно с обяснителния текст към него, а след това и второто им екзит-пол изследване от 17 април /4 дни по-късно/, като двете трябва да се четат взаимно свързани, разликата в процентите е обяснена.

Изследването от 13 април:

През 2014 г. Найджъл Фараж шокира Уестминстър, като поведе ЮКИП за победа на последните избори за Европейски парламент: за първи път консерваторите или лейбъристите не бяха начело на избори от 1906 г. насам.

Brexit партия ще се бори в този кръг от малко неочаквани избори за ЕС. По време на старта Фараж сложи парите си там, където му е сърцето, обявявайки, че е заложил £ 1000 на новосформираната му партия.

През уикенда YouGov публикува първата YouGov / Times анкета на предизборната кампания за ЕС. Партията на Фараж понастоящем се намира на трето място с 15%, след консерваторите с 16%, но понастоящем е далеч от лейбъристите, които са с 24%. Въпреки това, има много причини да се вярва, че Brexit партия ще компенсират тази първоначално разлика през следващите седмици.

Проучването показва, че значителна част от гласоподавателите, които подкрепиха консерваторите през 2017 г., са недоволни от посоката, в която партията се насочва към Brexit. Само 11% смятат, че правителството се справя добре с Brexit, в сравнение с 84%, които смятат, че се справят зле. Освен това, много повече гласоподаватели, които подкрепиха консерваторите на последните избори, мислят, че напускането на ЕС без сключване на сделка - за което се застъпва партията на Brexit - би било по-добър резултат, отколкото мисълта, че сделката на Theresa May ще бъде добър резултат (48% са за първото спрямо 21% за второто).

Това е част от причината, стояща в основата на спада в подкрепа на консерваторите, като само една четвърт (25%) от тези, които подкрепиха партията им през 2017 г., заявяват, че ще гласуват за консерватор в Избори за ЕС. Проблемът на Фараж е, че тези гласоподаватели все още не се присъединяват масово към новата му партия, но са сравнително равномерно разделени между Brexit партията, Ukip и не определили се. Това означава, че основното предизвикателство за партия Brexit през следващите седмици ще бъде да се затвърди като главен глас за недоволни избиратели.

И това изглежда като напълно постижима задача. Първо, партията Brexit вече е постигнала 15% дял на гласовете като сила, която все още е сравнително непозната, като теренната работа за тази анкета се провеждаше преди официално стартирането на партията миналия петък. Много избиратели на този етап може би все още не са наясно с партията и критично няма да я свържат с Фараж. Макар да е скандален като характер, Фараж все още е популярен сред неговите ключови избиратели, от които се нуждае, за да спечели. Повечето (56%) от гласувалите, които подкрепиха консерваторите на последните избори, твърдят, че имат положително мнение за него.

Междувременно Ukip, който понастоящем разделя гласовия дял, не само загуби основния си говорител /Фараж/, но сега открива, че е открито атакувана от него. Тя може да е събрала 14% от гласовете в нашата анкета за Европейския парламент, но е лесно да се види колко голяма част от това може да се измести, след като кампанията започне.

За първи път от 1999 г. изборите за Европейски парламент няма да се провеждат в деня на местните избори. Изборите се очертава да имат много ниска избирателна активност, като едва 24% от избирателите са регистрирали желание да упражнят своя вот. Ефектът от това вероятно ще бъде, че по-малко лоялни поддръжници на двете основни партии ще тръгнат към избирателната секция. В същото време онези от двете полярни мнения на дебата за Brexit ще формират ядрото на избирателите, което допълнително ще увеличи гласовете за партията Brexit.

https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/16/dont-bet-against-brexit-party-winning-eu-elections

А това е второто изследване на същата компания от 17 април, вчера:

В нашата първа анкета за предстоящите избори за парламент на ЕС миналата седмица новата партия на Найджъл Фарадж навлезе на трето място с 15% от гласовете. Това беше, въпреки че партията Brexit не беше официално открита.

 

Сега, след шумното й публично афиширане, която дойде с официалното им учредяване, нашата втора анкета показва, че партията Brexit се изкачи на първо място с 27% от гласовете.

Най-голямо влияние за промяната оказват гласовете за UKIP. Увеличаването на дванадесетте точки, което получава партия Brexit, е отразено със спад от седем пункта за бившата партия на Farage, от 14% миналата седмица до 7% сега.

Останалата част от съотношението на гласовете остава приблизително такова, каквато беше миналата седмица, като нито една друга страна не отбелязва промяна от повече от 1% или 2% (т.е. няма промяна по-голяма от допустимата грешка).

Лейбъристите бяха получили /в първото изследване/ 24% от гласовете, а торите 16%.

 

https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/17/brexit-party-leading-eu-parliament-polls

Сега моето мнение: не смятам, че Фараж може да спечели национални избори, но мисля, че Консерваторите начело с Борис Джонсън могат да формират силен блок с популистите от Брекзит партията и ЮКИП в едни предсрочни избори, ако агонията не прекъсне преди евроизборите. Референдумът през 2016 не беше случайна грешка на Камерън, а резултат от дълго трупано противоречие между едрия финансов бизнес във Великобритания и регулаторните правила на евробюрократите в Брюксел, ограничаваща експанзията на този капитал извън ЕС. Този бизнес, който е най-големият в Обединеното кралство, никога няма да се примири да остане в ЕС при правила, които спъват растежа му. Така че Брекзит ще има под една или друга форма, въпреки илюзиите на някои мечтатели, че това няма да се случи.

 

 

[resavsky]

Е как виждаш Фараж и Борис Джонсън да управляват Великобритания?

[Frujin Assen]

Преди 1 час, resavsky said:

Е как виждаш Фараж и Борис Джонсън да управляват Великобритания?

Както казваше един образ "Видях го с очи". Всички знаят, че в предизборната кампания се говори едно, а после политиците си правят каквото знаят.

[Б. Киров]

On 18.04.2019 г. at 18:26, resavsky said:

Е как виждаш Фараж и Борис Джонсън да управляват Великобритания?

Фараж и Борис Джонсън са съвършено различни като политически профил и възможности, както и техните партии - Косервативната и двете партии на Фараж /ЮКИП и Партия Брекзит/. Борис Джонсън е инсайдер в партията на торите, той е бил действащ министър и два мандата кмет на Лондон, както и депутат; Б. Джонсън при цялата му екстравагантност е системен играч и част от елита на торите, дори като произход и образование. Фараж е парвеню, идващо от низините и никога не е стигал по-високо в политическата йерахия от депутат. Впрочем Фараж стартира политическата си кариера също като ревностен член на Консервативната партия.

Партиите на Фараж са резервоар от гласове за партията на торите във вътрешнополитически план, те затова се и финансират от същите кръгове, финансиращи и Консерваторите, но едва ли ще им бъде отредена по-голяма роля, освен тази, която сега изпълняват - като депо за недоволни аутсайдери, предимно от кръговете на дребния бизнес и сините якички. Така че, коалиция в смисъл на равностойни управляващи партии, според мен е нереална, но коалиция на ниво преливане на гласоподаватели в предизборни маневри е тактически възможна и я виждаме и в момента при маневрите за Евроизбори. Потенциални съюзници за управление на Консерваторите са северноирландските юнионисти, както и либерал-демократите. Но Фараж би играл роля със способностите си на популист, за да влее гласове към Консерваторите, ако се стигне дотам, както и във формиране на Брекзит блок с консерваторите при втори референдум.

Между другото, вчера е публикувано социологическо проучване на агенцията ComRes, което показва доста изравнени позиции с лек превес за лейбъристите, ако предсрочни национални избори се проведат днес във Великобритания:

Разгневените Brexiteers са готови да накажат консерваторите на следващите общи избори, като данните от анкетите показват, че торите биха могли да загубят 41 места, включително 29 депутати. Новият анализ на ComRes

https://www.comresglobal.com/polls/brexit-express-voting-intention-poll-april-2019/

https://en.wikipedia.org/wiki/ComRes

 

показва, че гласоподавателите тори могат да накажат своята партия, като прехвърлят повече гласове към лейбъристите, либерал-демократите и SNP като протестен вот. Депутати тори казаха пред Телеграф, че бъдещето на тяхната партия е „дяволско“ и че избирателите са описали Уестминстърския елит като „негодници“. Твърди се, че в местните им изборни офиси /на торите/ са получавали обаждания, в които хората питали какъв е смисълът на гласуването, след като Brexit отново се отлага.

Ако утре бъде проведено национално гласуване, проучването показва, че лейбъристите ще спечелят 290 места срещу 277 за консерваторите.

Джереми Корбин ще трябва да се обърне към SNP, за да подкрепи правителството на малцинството.

Изтъкнати Brexiteers, включително бившият лидер на торите, Ян Дънкан Смит и членът на Европейската изследователска група Андреа Дженкинс, могат да загубят своите места. Други катоТереза Вилие и евроскептичния Зак Голдсмит, имат само 15% шанс да задържат местата си.

Междувременно избирателите тори заплашват да бойкотират местните и европейските избори заради забавеното излизане на Великобритания от ЕС.

Реакцията на членската маса на консервативната партия срещу Тереза Мей е изтласкала лейбъристите нагоре с 28 места, а либералните демократи - с 3.

ComRes установяват, че 24 процента от избирателите на торите през 2017 възнамеряват да гласуват за партията Brexit на следващите общи национални избори.

Междувременно 35% от тях възнамеряват да гласуват за младата партия на Фараж на предстоящите европейски избори.

Председателят на ComRes, Андрю Хоукинс, каза: "Дилемата за консервативните гласоподаватели, подкрепящи Brexit, е, че като изоставят своята партия, те рискуват да увеличат изборните перспективи на левите и кандидатите за Remain."

Основател на друга социологическа агенция Electoral Calculus каза: „Двете големи партии никога не са били в такава нестабилна несигурност“.

ConRes идентифицираха 48 сега депутати консерватори в риск, да не бъдат преизбрани, както и 32-ма лейбъристи и 10-ма либерал-демократи.

Социолигическото проучване за предсрочни избори идентифицира седем гласуващи „племена“, вариращи от твърдо леви марксисти до националисти фенове на Тръмп.

https://www.express.co.uk/news/politics/1116587/Brexit-news-Conservative-Party-tory-Theresa-May-election-EU-poll-voting-intention

Лично за мен това проучване показва и нещо друго, освен отлив на избиратели тори към партията на Фараж - тяхното недоволство ги тласка натам, заради гнева им, че няма твърд Брекзит без сделка, а това означава, косвено разбира се, че при един нов референдум за или против Брекзит, всички тези хора биха гласували в полза на Брекзит без сделка. Ако се направи проста аритметика, според мен, съотношението "за" и "против" такъв Брекзит е на везна и въобще не е гарантирана победата на привържениците за оставане в ЕС, главно поради появата на новата партия Брекзит на Фараж.

 

 

 

[Б. Киров]

On 18.04.2019 г. at 9:36, Б. Киров said:

Референдумът през 2016 не беше случайна грешка на Камерън, а резултат от дълго трупано противоречие между едрия финансов бизнес във Великобритания и регулаторните правила на евробюрократите в Брюксел, ограничаваща експанзията на този капитал извън ЕС. Този бизнес, който е най-големият в Обединеното кралство, никога няма да се примири да остане в ЕС при правила, които спъват растежа му. Така че Брекзит ще има под една или друга форма, въпреки илюзиите на някои мечтатели, че това няма да се случи.

 

През 2012 г., една година преди Дейвид Камерън да обяви решението си за провеждане на референдум за Брекзит, влиятелния британски консервативен мозъчен тръст Open Europe публикува следния анализ /с някои съкращения тук/:

Финансовите услуги - кралят британската икономика

Индустрията на финансовите услуги е жизненоважна за икономиката на Обединеното кралство. През данъчната 2009/2010 година секторът на финансовите услуги на Обединеното кралство като цяло е направил общ данъчен принос от 53,4 милиарда британски лири. Финансовите услуги също възлизат на 35,2 млрд. паунда търговски излишък през 2010 г.
През 90-те и 2000-те години ползите за Великобритания от финансовото регулиране на ЕС се основават на две неща. Първо, въпреки че финансовите правила в целия ЕС често увеличават разходите за спазване на изискванията за фирмите във Великобритания, те като цяло са позволили на правителството да повлияе на регулирането, като по този начин се намалят пречките пред търговията и се създават възможности за фирми, базирани в Обединеното кралство. Второ, Лондон се разглежда (и е) като отправна точка към единния пазар на ЕС в областта на финансовите услуги - пазар, на който през 2000 г. се наблюдава значителен ръст, тъй като финансовите услуги се развиват бързо.
Въпреки това, след финансовата криза от 2008 г., нивото на влияние на Обединеното кралство върху новите правила на ЕС за финансовите услуги намаля. Регулирането на ЕС сега е по-малко насочено към растежа на финансовите услуги, тъй като фокусът е изместен към ограничаване на дейността на финансовите пазари, независимо дали тази дейност е добра или лоша. Има поне 49 нови регулаторни предложения на ЕС, които потенциално засягат Лондон или в процес на подготовка, или се обсъждат на равнище ЕС. Макар че някои от тях са оправдани, много малко от тях са насочени към насърчаване на търговията с финансови услуги. Съществува мнение в много континентални столици и в Европейския парламент е, че "англосаксонският" леко регулиран капитализъм трябва да бъде сложен в по-строги граници. Освен това кризата в еврозоната допринесе за създаването на политически стимули за държавите от еврозоната да действат и да гласуват като блок, като опасенията на Обединеното кралство и други страни извън еврозоната са изложени на риск да бъдат разглеждани като периферни в най-добрия случай. Съгласно новите правила за гласуване в ЕС, които трябва да влязат в сила през ноември 2014 г., Еврозоната ще има изградено квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите - което означава, че може да систематично да налага правилата си върху страните извън еврозоната. При такъв сценарий еврозоната може ефективно да започне да пише правилата за ЕС на 28, което ще бъде сведено до политическо разширяване на еврозоната.
Тези политически натиск се подсилват от структурната пристрастност в системата на ЕС за гласуване срещу финансовата индустрия на Обединеното кралство. Обединеното кралство представлява 36% от финансовия пазар на едро на ЕС и 61% от нетния износ на ЕС на международните сделки с финансови услуги. Въпреки това, съгласно новите правила за гласуване в ЕС, Обединеното кралство ще притежава само 12% от гласовете в Съвета на министрите и 10% от гласовете в Европейския парламент.
Също толкова важно, през следващото десетилетие, възможностите за растеж на финансовите услуги в ЕС вероятно ще бъдат по-ограничени, отколкото навсякъде по света. През 2005 г. петте най-големи икономики на ЕС представляват 27% от глобалните банкови активи. През 2050 г. този дял ще намалее до 12,5%. В същото време делът на страните от БРИКС в тези активи ще се увеличи от 7,9% през 2005 г. на 32,9% през 2050 г. Следователно ползите за Лондон от ролята на портал за Европа стават все по-малко убедителни и необходимостта от отваряне на вратата далеч по-важни за развиващите се пазари по света.

Обединеното кралство има две широки стратегии, които може да преследва в отговор на намаляващото му влияние и необходимостта Лондон да остане отворен за бизнес на световния пазар. Да работят със страни, които гарантират, че влиянието на Обединеното кралство върху закона за финансовите услуги на ЕС ще бъде запазено. Това може да бъде кодифицирано в нов „протокол за единния пазар“, въведен чрез първата налична промяна на Договора за ЕС. Подобен протокол би могъл да задължи ЕС за про-растеж, насочен навън и пропорционален регулаторен режим, като същевременно запази Обединеното кралство от решения, взети единствено от Еврозоната за всички 27 държави-членки. Второ, да потърси специфични за Великобритания защитни мерки, които да гарантират, че Обединеното кралство няма да се отрече от жизненоважна финансова мярка и ще затвърди способността на Лондон да прави бизнес и да се конкурира на световните пазари.
В списъка на приоритетите в текущите преговори на ЕС, които са неизбежни след кризата в еврозоната, защитата на финансовите услуги трябва да бъде на върха. Финансовите услуги представляват поне 10% от БВП на Великобритания. Следователно е ясно къде Обединеното кралство трябва да концентрира своя политически капитал.

Депутатите от Тори ще призоват Дейвид Камерън тази седмица да започне предоговаряне на отношенията на Лондон с Брюксел на фона на предупреждението, че Великобритания рискува да бъде трайно ощетена от законите за финансовите услуги от страните от еврозоната, ако правителството не предприеме действия сега.
Откритата Европа, влиятелният евроскептичен мозъчен тръст, казва, че премиерът трябва да използва всяка промяна в договора, за да потърси британска „спешна спирачка“ относно регламента на Европейския съюз в доклада си за британската индустрия за финансови услуги, която ще бъде отпусната за срещата на върха на ЕС тази седмица.
Докладът поставя тона на онова, което изглежда да бъде една силна седмица за г-н Камерън, тъй като той се стреми да подкрепи усилията на 17-членната еврозона да постигне съгласие за по-голяма фискална интеграция, като същевременно докаже на евроскептичната си партия, че е ангажиран да осигури по-добра сделка за Великобритания в Брюксел.
„Съществува нарастващо различие между икономическите интереси на Обединеното кралство и множеството регулации, идващи от Европа“, казва Матс Пърсон, директор на „Отворена Европа“. "Еврозоната вероятно ще се превърне във все по-доминираща сила и ще прокара своя собствен дневен ред." Г-н Пърсън заяви, че Лондон може да се окаже неспособен да преустанови вредното законодателство, като например забраните за къси продажби, до 2014 г., ако правителството не предприеме бързи действия.
Европа вероятно ще доминира в дневния ред на Уестминстър цялата седмица, докато консервативните депутати лобират г-н Камерън преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък и петък. „Трябва да оставим някои маркери“, казва Крис Хийтън-Харис, един от основателите на групата Fresh Start и бивш евродепутат.
"Ние не искаме да сме себични и да накараме еврозоната да се разпадне, защото искаме да си върнем няколко правомощия в областта на трудовото законодателство или социалната глава ", добави той. "Но трябва да започнем процес, при който има нови отношения между 10-те страни извън еврозоната и 17-те вътрешни страни, които поддържат двете страни щастливи."
Групата Fresh Start, съставена от повече от 100 евроскептични тори, и парламентарната група за Европа, ще се срещнат и преди срещата, за да обсъдят доклада „Отворена Европа“ и да изложат исканията си. Усилията на Камерън да задържи по-твърдите искания на евроскептиците за сериозно репатриране на властта или дори за референдум на основата на промяната на Договора за ЕС, бяха подкопани вчера, каза Иън Дънкан Смит, министърът на труда и пенсиите. Пред Sky News, той заяви, че „голяма промяна в договора“ в Европа ще доведе до референдум.
"Премиерът винаги е бил ясен: ако има значителни промени, които засягат позицията на Великобритания, тогава той ще отиде на референдум, защото това е казано на британската общественост," това трябва да направим ".
Даунинг стрийт усърдно се опитва да избегне въпроса за референдума, като вместо това да упълномощи премиера на Торите да продължи да защитава интересите на Великобритания по време на срещата на върха тази седмица. Очаква се той да настоява по-тясното сътрудничество в еврозоната да не засяга финансовите услуги на Великобритания.

https://openeurope.org.uk/intelligence/economic-policy-and-trade/eu-financial-regulation/

Всички популярно припявани "сказки" по медиите, че заплахата от ЮКИП, заради нейната шумна антиемигранска кампания, накарала торите, Дейвид Камерън, да обяви през 2013 г. предстоящия референдум, според мен са несъстоятелни - просто се бърка причината със следствието, което се вижда много ясно от намеренията на Консервативната партия да предизвика такъв референдум, в случай, че не постигне успехи в преговорите си със страните от Еврозоната по отношение на британските финансови интереси. Мотивацията е посочена конкретно в този материал, година преди обявяването на обещанието на Камерън, че ще проведе референдум, политическата причина с раздутия мотив за суверенитет и антиемигранската тема е камуфлаж, защото въобще не присъстват в становището на Open Europe, няма ги, те са добавени по-късно като смокинов лист. Както винаги става въпрос за пари, неприлично много пари.

[nik1]

Това е малко в "минало време":)

Сега, както се вижда от графиката - популистите и антисистемните разиграват играта..

И Негово Величество  "Народа"

 

 

 

При твърд Брексит, какво ще стане с тези 67 процента по-долу?

Милиони работни места и стотици хиляди бизнеси в UK зависят от (свързани) са с/ от Общия Пазар/Митническия съюз

 

 

Редактирано Април 22, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Това е малко в "минало време":)

Сега, както се вижда от графиката - популистите и антисистемните разиграват играта..

И Негово Величество  "Народа"

Съгласен съм, "духът е изпуснат от бутилката" /с "ирландско уиски"/ и сега не се знае какво точно ще направи и чие желание ще изпълни.

Класическа ситуация след голяма финансова криза - поляризация наляво и надясно и изострен популизъм, справка Германия 1933, Хитлер идва като месия за народа, но финансиран от едрия капитал на промишлената и поземлена олигархия. Умерената социалдемокрация тогава, играеща роля на политически център е пометена с общ сговор съгласувано от националсоциалистическата и комунистическата партии /много мощна по времето на Ернст Телман/, след което десните популисти си разчистват сметката с комунистите и всички останали.

Без да правя преки паралели, Джеръми Корбин, според мен, прекрачва границата на умерения ляв лейбъризъм и идеологически отива към твърд държавен капитализъм, неговото заявление за ЕС като "капиталистически заговор" го тласка към Брекзит, точно толкова силно, колкото Фараж с идеологията му за "Великобритания за британците". Ако няма спирачки пред двата крайни популизма, съществува, макар и теоретична възможност, Великобритания да се превърне в десен олигопол или държавен социализъм.

Което по мое мнение ще бъде избегнато и овладяно от по умерените консерватори и либерал-демократи в центъра, изразяващи прагматичните интереси на горните 10 процента по богатство във Великобритания.

Когато говорим конкретно какво означават тези прословути 10 процента за Великобритания, нещата изглеждат приблизително така:

Това е таблица на инвестиционните активи в Европа - от общо 23 трлн. долара за цяла Европа, повече от 33 % се падат на Великобритания. От тези активи над 8 трлн. около 70 процента са собственост на горните 10 процента богати хора. Тук не става въпрос само за финансови услуги, тоест за обслужване на този капитал, а за печалбите от него при инвестиране, които при добър мениджмънт са в пъти по-големи от растежа на БВП, защото парите търсят най-печелещите производства и дейности за инвестиране в целия свят. Тези около 6 трлн. долара в частни ръце търсят най-добрите за тях условия, за да нарастват и да имат сигурност. Не случайно, анонсите на консервативната партия при започване на процеса на Брекзит бяха, че вижда бъдещето на Великобритания като "Сингапур на Темза", нещо което сега се иронизира в медиите, но според мен, това е стратегия с много далечно премерена перспектива и не лишена от смисъл.

[nik1]

Според мен рефендумът - негото обявяване и провеждане  изкара духа от Бутилката

Неясна е позицията на Камерън и торите  - някои смятат че той не е очаквал победа на брекситърите и с този ход (обяването на рефендума) и той е целял да "принуди" Брюксел за по-изгодни условия и правила

За оставане по това време са 52 процента.

Вотът се обръща малко преди рефендума.

Проблемът е че "народа"  в мнозинството си гласува емоционално*, а в този случай нещата са още по-комплицирани, защото от "народа" се очакваше да вземе решение по въпроси, по който не е компетентен..

/Кой знае какво точно е ЕС и как фунционира - по това време не повече от 1-3 процента от Британците, предполагам. А кой е можел да предскаже какво ще се случи - анализатори, които са не повече от 0,1 от всички британци, предпогам/

Решенията според мен трябваше да бъдат взети от представителите на народа ,нали са това е представителната демокрация, за Бога..

Камерън е за ебане, както се казва

 

 

 

 

Редактирано Април 22, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 25 минути, nik1 said:

Според мен рефендумът - негото обявяване и провеждане  изкара духа от Бутилката

Неясна е позицията на Камерън и торите  - някои смятат че той не е очаквал победа на брекситърите и с тозьи ход той е цля

За оставане по това време са 52 процента. Вотът се обръща малко преди рефендума

Може би Камерън си го е представял /референдумът/ като средство за натиск и вдигнат предупредително пръст към Еврозоната, един вид помощно средство за постигане на по-големи правомощия за Великобритания, поне такова впечатление оставя, след като си подаде оставката. Но тогава се питам, ако това е била политиката на цялата Консервативна партия, защо тя не направи възможното, а именно едностранно отмяна на резултата по чл. 50 по парламентарен път, след "гафа" на Камерън, а напротив - постави като "червени линии" излизане от Общия европейски пазар и митническия съюз? При това с мълчаливото съгласие на Джеръми Корбин и водената от него Лейбъристка партия, която записа Брекзит в манифеста си като природна даденост, която не подлежи на отмяна.

Сега се издига като непреодолима пречка Ирландската предпазна клауза, поставена от ЕС, но това отново е политическо шикалкавене от двете големи партии, според мен, защото тази клауза е свързана с достатъчно време, за да бъде преодоляна заплахата за твърда граница. Така или иначе, торите в момента са в насипно състояние и пред разпад, техните членове масово мигрират към партията на Фараж, а лейбъристите също не са в добра форма, поради противоречията между техния лидер и ръководството на партията по въпроса за Брекзит.

Една остроумна схема за "трилемата на ТМ", постната в мрежата илюстрира целия абсурд на ситуацията:

Сега ТМ и Корбин търсят "еднорога" Д в схемата и трябва да го открият бързо

[nik1]

Според мен основните "силогизми" и "тези"  за възстановане на водещата роля на UK са основани на емоция, а не на факти..

И затова са погрешни

Фактите са такива:

1. UK има БВП, съпоставим с този на Германия,Франция и Италия. И е шест по-малък от този на ЕС..... Тя е толкова "водеща" на световната икономическа сцена, колкото, всяка една от тези страни поотеделно ..

2. Политиката и бизнесът в британския вариант са две различни (разделени) неща.  

Политическото влияние на UK в страните британската общност днсс е свързано не повече с икономиката и, отколкото това на Испания с "испанските" страни в Южна Америка.

3. ЕС като най-големия търговски блок и но и 500 милионен пазар,  може да сключва, и сключва  изгодни за него договори и споразумения , който UK (поради съотношението на размерите) не може да сключи !

Следователно: участието в него (под някаква форма) гарантира водеща роля на UK, а неучастието ("суверенитетът") - не! 

Редактирано Април 22, 2019 от nik1

[resavsky]

Много бих поспорил дали БВП на Великобритания е съпоставим с този на Германия.

[nik1]

Преди 1 час, resavsky said:

Много бих поспорил дали БВП на Великобритания е съпоставим с този на Германия.

Под "съпоставими" имам предвид, че разликите в стойностите на БВП са проценти, а не в пъти

БВП на Германия е около 35-40 процента по-висок от този на UK

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(PPP)

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(nominal)

[resavsky]

Преди 2 минути, nik1 said:

Под "съпоставими" имам предвид, че разликите в стойностите на БВП са проценти, а не в пъти

БВП на Германия е около 35-40 процента по-висок от този на UK

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(PPP)

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(nominal)

Именно .Чувствителна разлика в полза на Германия.

[Б. Киров]

Преди 11 часа, nik1 said:

Според мен основните "силогизми" и "тези"  за възстановане на водещата роля на UK са основани на емоция, а не на факти..

И затова са погрешни

Фактите са такива:

1. UK има БВП, съпоставим с този на Германия,Франция и Италия. И е шест по-малък от този на ЕС..... Тя е толкова "водеща" на световната икономическа сцена, колкото, всяка една от тези страни поотеделно ..

2. Политиката и бизнесът в британския вариант са две различни (разделени) неща.  

Политическото влияние на UK в страните британската общност днсс е свързано не повече с икономиката и, отколкото това на Испания с "испанските" страни в Южна Америка.

3. ЕС като най-големия търговски блок и но и 500 милионен пазар,  може да сключва, и сключва  изгодни за него договори и споразумения , който UK (поради съотношението на размерите) не може да сключи !

Следователно: участието в него (под някаква форма) гарантира водеща роля на UK, а неучастието ("суверенитетът") - не! 

Това е едната страна на монетата и всичко изтъкнато /1,2,3/ отговаря на реалността от гледна точка на 90 процента от бизнеса, хората и политиците във Великобритания и ЕС.

Но остават още 10 процента, които, според мен, са активната движеща сила в процеса на Брекзит и чиято гледна точка не съвпада с изложената по-горе.

БВП и интересите на по-голямата част от бизнеса в случая с тази гледна точка не са от решаващо значение. Говорим за натрупано богатство, обозначавано като AUM (Assets Under Menagement), като в това влизат всички банкови и други активи на корпорации, фирми и хора, които се инвестират. Ако цялото световно богатство е над 320 трлн., а световния БВП приблизително 80 трлн., AUM /инвестираните всяка година активи/ са също около 80 трлн. долара.

В сферата на инвестираните активи, за разлика от БВП базиращ се на производителност, Великобритания е гигантът в Европа по много причини, най-важните от които са:

1. Дългогодишно минало на Световна Империя, натрупваща и натрупала богатство от цял свят

2. Световен банков център /хъб/, кръстовище на парични потоци между Европа, Азия и САЩ

3. Добре развита система от офшорни убежища, бивши колонии и сега сателити, като Бермуди, Каймански о-ви, Гибралтар, Нормандските о-ви, Търк и Кайкос и т.н., която на практика представлява система за пране на пари извън контрола на ЕС

В областта на всички инвестиционни активи в Европа /не само ЕС/ Великобритания е гигант, това няма нищо общо с БВП - тези активи са наистина глобализирани и не са затворени само в една национална икономика или континент, те се въртят в целия свят и въртят целия свят и това е денонощно 24 часа в денонощието всеки божи ден. И тези пари растат много бързо, независимо от всички икономически кризи, защото ги менажират истински супер-професионалисти:

Вижте какво става със световните инвестиционни активи между 2007 /синьо/ и 2017 /сиво/, те буквално се удвояват в Северна Америка и Европа, въпреки бавния ръст на реалната икономика

Nicholas Shaxson вярва, че САЩ и Обединеното кралство са най-големите данъчни убежища в света, твърдейки, че САЩ (Делауеър, Уайоминг, Флорида и Невада) са отговорни за около 21% от офшорния бизнес, докато Великобритания е отговорна за около 20 процента. Други 10% произтичат от търговията, извършена през зависимите от Великобритания територии. Швейцария е отговорна за около 6% от офшорната търговия.
Лондон е описан като център на паяжина, която свързва Канарските острови, остров Ман и Карибите, обслужвайки нуждите на световния капитал.

Treasure Islands: Tax Havens and the Men who Stole the World (2011) is a non-fiction book about the secretive role of offshore banks and tax havens in global economic affairs. The book was written by Nicholas Shaxson, a political analyst and associate Fellow of the Royal Institute of International Affairs. It was first published on 6 January

https://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Shaxson

Според някои автори, офшорните /необлагани с данъци/ пари от тези циркулиращи в света 80 трлн. инвестиционни активи всака година са между 12 и 40 процента, като почти всички са единодушни, че във Великобритания този процент е от най-големите, заради паяжината от офшорни сателити.

Съществено е да се отбележи, че над 55 процента от всички инвестирани активи са частно богатство, което най-често минава през офшорни сметки и данъчни оазиси

Наистина се отклоних твърде много, но гледната точка, която поставям с този текст е, че за собствениците на такива инвестиционни активи във Великобритания, логиката за БВП и икономически ръст в една национална икономика минава на заден план, а това са хората, които финансират политическите партии буквално във Великобритания.

Лично моята прогноза за приключването на тази сага е и за трите възможни изхода по 33 процента за всеки:

1. Сделка между лейбъристи и тори за "мек Брекзит" и хепи енд за широката публика

2. Влизане на голяма група евроскептични депутати в ЕС /поне 73 от Великобритания/, като в това число поставям и британските лейбъристи, които отвътре ще работят за "отворена Европа на нациите" и срещу Еврото като валута, в случай, че референдум реши да няма Брекзит и не се постигне 1

3. Референдум или невъзможност да се спази срока, който предопределя Брекзит без сделка.

И трите опции имат плюсове за евроскептиците, като дори втория вариант /оставането в ЕС/ би могъл да им донесе по-големи дългосрочни перспективи.

[Б. Киров]

Британският политически Титаник на двупартийната система потъва с музика и весели циркови номера: комунисти влизат като кандидати за евродепутати в партията на Фараж, а сестрата на Бо Джо е знаков кандидат на проевропейска партия, докато баща им също се е кандидатирал за евродепутат от Консервативната партия и приканва Борис Джонсън да оглави партията на Торите, нещо, което при нови партийни избори за лидер вероятно ще бъде факт, защото той води убедително пред съперниците си. междувремено преговорите между противника на капитализма Дж. Корбин и ТМ боксуват, двете страни взаимно се обвиняват, а разгневените "бексбенчъри" от Комитет 1922 /които навремето свалиха от поста и Маргарет Тачър/ се канаят да свалят ТМ от премиерската й позиция:

Labour dragging its feet in Brexit talks, Prime Minister claims

UK News | Published: Less than an hour ago

 

Тереза Мей обвини лейбъристите, че влачат краката си" в междупартийните преговори по Brexit, след като дискусиите бяха възобновени след 11-дневна Великденска пауза.

Министър-председателят призна, че партията на Джереми Корбин води разговорите по "сериозен" начин, но заяви, че те изпитват трудности по отношение на разписанието, а консерваторите настояват за по-голяма спешност.

С консервативните депутати, които открито призовават г-жа Мей да посочи дата за оставката й като премиер, Даунинг стрийт отчаяно иска да осигури споразумение навреме, за да предотврати изборите за Европейски парламент следващия месец.

Членовете от Комитета на "бекбенчърс" Тори 1922 г. се срещнаха в Уестминстър във вторник вечерта, за да разгледат предложения за промяна на партийните правила, за да могат депутатите да оспорят позицията на г-жа Мей като лидер още през юни.

Днес водачите на парламентарната група на торите ще разгледат дали могат да променят правилото за 12-месечено блокиране на възможност за нов глас за доверие, който да накара Тереза Мей да си подаде оставката само шест месеца след като е оцеляла след последния такъв вот. Министър-председателят смята, че тя е в безопасност от вот на недоверие до декември по сегашните правила, след като се изправи пред същия вот преди Коледа миналата година. Но сега силният Комитет 1922 г. предупреди, че групата може да въведе свои собствени правила в хаоса на Brexit.

Това може да стане възможно, само ако мнозинството от 94 депутати тори, еквивалентни на 30% от парламентарната им група, подадат писмо за недоверие до сър Греъм Брейди, председател на Комитет 1922. Неговият заместник в Комитет 1922, Найджъл Еванс, призова госпожа Мей да се оттегли от поста министър-председател "днес". Съвместният изпълнителен секретар на Комисията от 1922 г. каза на BBC Today, че консерваторите се нуждаят от ново лидерство и че процесът "не може да започне скоро".

Г-н Еванс каза: „За да бъда честен, бих се радвал, ако тя съобщи днес, че обявява оставката си и след това можем да имаме подреден избор, за да изберем нов лидер на Консервативната партия. Вярвам, че единственият начин, по който ще решим правилно тази безизходица, е ако имаме ново ръководство на Консервативната партия. Ако днес имаме отговор на нашето искане от министър-председателя, тогава, разбира се, бихме могли веднага да започнем процеса."

В същото време, подкрепящата оставането в ЕС партия Change UK  обяви сестрата на Борис Джонсън, Рейчъл и бившия кореспондент на Би Би Си, Гавин Еслер, като свои кандидати за евроизборите на 23 май, докато Найджъл Фарадж обяви бившата комунистика Клеър Фокс за свой кандидат.

На първото заседание на кабинета след Великденската ваканция министрите обсъдиха напредъка на междупартийните преговори, включително безизходицата от настояването на лейбъристите за бъдещо участие в митническия съюз с ЕС.

Официалният говорител на г-жа Мей заяви пред репортери: „Министър-председателят каза, че дискусиите с лейбъристите са били сериозни, но също така са били трудни в някои области, като и във връзка с графика за преговорите."

Премиерът каза, че позицията на правителството е, че е необходимо спешно да се постигне напредък, тъй като е жизненоважно да се постигне резултатът от референдума и Великобритания да напусне Европейския съюз възможно най-скоро.

Г-н Корбин обаче прехвърли вината за липсата на напредък в отказа на правителството да измести „червените си линии“.

"Ще продължим да поставяме нашата кауза, но честно казано, трябва да има промяна в подхода на правителството", заяви лидерът на труда.

"Те не могат да продължат само да повтарят това, което вече беше категорично отхвърлено от Парламента три пъти, трябва да има промяна."

Той добави: „Това, което казваме е, че трябва да има динамична връзка, защита на правата на работното място, права върху това, което консумираме и защита на нашата природа, както и, разбира се, достъп до пазари… и митнически съюз, което ще гарантира, че няма твърда граница в Северна Ирландия. Хората може да са гласували да напуснат или да останат на референдума преди почти три години - но те не гласуваха, за да загубят работата си, те не гласуваха, за да имат де-регулирано общество."

Правителството е изправено пред състезание с времето за ратифициране на Brexit споразумение навреме, за да отмени европейските избори.

Смята се, че ТМ може да се опита да ускори напредъка, като внесе Withdrawal Agreement Bill (WAB) още следващата седмица, дори ако междупартийните преговори не са стигнали до приключване.

Министрите са предпазливи да поставят законопроекта за гласумване пред депутатите, освен ако не са сигурни, че ще премине безопасно чрез камарата на общините. WAB е законопроектът, който ратифицира британското споразумение Brexit и неговото приемане е от съществено значение за оттеглянето на ЕС.

Ако WAB бъде отхвърлено, то не може да бъде върнато отново, ако правителството не сложи край на парламентарната сесия и не представи нова законодателна програма, изискваща закъснения, които почти сигурно биха намалили надеждите за избягване на европейските избори.

https://www.shropshirestar.com/news/uk-news/2019/04/23/labour-dragging-its-feet-in-brexit-talks-prime-minister-claims/

 

https://www.express.co.uk/news/politics/1117545/brexit-latest-news-theresa-may-no-confidence-vote-brexit-update

[БатеВаньо]

On 22.04.2019 г. at 8:30, nik1 said:

Според мен рефендумът - негото обявяване и провеждане  изкара духа от Бутилката

Неясна е позицията на Камерън и торите  - някои смятат че той не е очаквал победа на брекситърите и с този ход (обяването на рефендума) и той е целял да "принуди" Брюксел за по-изгодни условия и правила

За оставане по това време са 52 процента.

Вотът се обръща малко преди рефендума.

Проблемът е че "народа"  в мнозинството си гласува емоционално*, а в този случай нещата са още по-комплицирани, защото от "народа" се очакваше да вземе решение по въпроси, по който не е компетентен..

/Кой знае какво точно е ЕС и как фунционира - по това време не повече от 1-3 процента от Британците, предполагам. А кой е можел да предскаже какво ще се случи - анализатори, които са не повече от 0,1 от всички британци, предпогам/

Решенията според мен трябваше да бъдат взети от представителите на народа ,нали са това е представителната демокрация, за Бога..

Камерън е за ебане, както се казва

 

 

Точно!

"Суверенитета му е майката" - ехти иззад всеки ъгъл. "Нашият парламент трябва взема решения, не назначените евробюрократ-фашисти в Брюксел".

Не знам дали редовия избирател се интересува толкова много от това какви финансови потоци се разпределят от задкулисните играчи, но знам че патриотичния повей е mindmaker-а сред масите. 

Не знам също Фараж точно в кой отбор играе - той е лице, но на кой точно е трудно да се каже  - за мен е трудно, защото сякаш с учредяването на брекзит партия, той убива Брекзита. От една страна раздробява консерваторите, от друга ощетява UKIP, от трета показва с рейтинга си колко са в действителност брекзитърите - 15-20%, максимум 25% от всички имащи право на глас. С една дума поляризира политическата конюнктура в UK, като изкара на яве реално искащите брекзит избиратели срещу всички останали(някои от тях евроскептици за брекзит, под някаква форма, но нямащи против статуквото ), по отношение на процеса. И това е само защото създаде брекзит партия.

За мен Брекзита е мъртъв. Вече не очаквам никакъв екзит, но нека да видим.

Редактирано Април 24, 2019 от БатеВаньо