Из "Христоматия по история на България"

[П. Теодосиев]

I. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1185-1197)

[Frujin Assen]

Браво, похвално е това с изворите, как нямам повече време да се заема сериозно с тия неща, сега обаче ще обърна внимание на цар Калоян.

[Galahad]

Аз също се бях захванал да направя на моята страница една кратка христоматийка по история на България, но засега съм си още в частта за Тракия. Най-вероятно ще я стартирам първо, пък после ще попълвам страниците. Особено тези от новата история.

[П. Теодосиев]

Много бих искал да сложа и аз още от създаването на българската държава, но нямам 1 том. За сега ще продължа с втора българска държава, а по нататъка ще видим как ще се подредят нещата.

[Galahad]

Моите планове са за нещо неголямо. Засега темите са така:

І част - Антична Тракия

Бит, обичаи и вярвания на траките

Митична Тракия. Тракия в навечерието на Троянската война.

Участието на траки в Троянската война.

Походите на персийските царе към земите на траките.

Възход на Одриското царство. Терес, Севт и Ситалк.

Упадък на Одриското царство.

Тракия при цар Котис І.

Разпадане на одриското царство. Завладяване на земите на Тракия от македонските царе Филип и Александър. Участие на траки в похода на Александър.

Тракийските земи след смъртта на Александър.

Галското нашествие.

Тракия в навечерието на римското нашествие. Завладяването на тракийските зами от римляните.

Днешните български земи в пределите на Римската и Византийската империи.

ІІ част - І царство:

Кратки сведения за славяните.

Прабългарите преди основаването на Дунавска България.

Основаване на Дунавска България.

Българската държава при управлението на хан Тервел.

Българската държава при наследниците на хан Тервел.

Политическа криза в българската държава.

Стабилизация на българската държава при хан Телериг и хан Кардам.

Възход на българската държава при хан Крум.

Разширение на българската държава при хан Омуртаг.

Българската държава при наследниците на хан Омуртаг.

Българската държава при управлението на княз Борис І.

Възход на българската държава при цар Симеон І.

Българската държава при цар Петър І.

Борба за независимост на българската държава при цар Борис ІІ, цар Роман и цар Самуил.

Завладяване на българските земи от Византия.

Въстания и бунтове срещу византийската власт. Въстание на Петър Делян. Въстание на Константин Бодин и Георги Войтех. Бунтове на Добромир и Лека.

Българските земи в пределите на Византийската империя при управлението на династията на Великите Комнини.

ІІІ част - ІІ царство

Въстание на Петър и Асен.

Българската държава при цар Калоян и цар Борил.

Възход на българската държава при цар Иван Асен ІІ.

Криза в българската държава при наследниците на цар Иван Асен ІІ.

Временна стабилизация на Второто царство при цар Константин Тих. Въстанието на Ивайло.

Политическа криза при управлението на цар Георги І Тертер, цар Смилец, цар Йоан и цар Чака.

България при управлението на цар Тодор Светослав и цар Георги ІІ.

България при управлението на цар Михаил Шишман и цар Иван Стефан.

България при цар Иван Александър.

Разпокъсване на българската държава. Българската държава при управлението на Иван Шишман и Иван Страцимир.

Окончателно завладяване на българските земи от турците. Похода на Владислав ІІІ Ягелон.

4 част - Турското робство

Въвеждане на османската управленска система на управление в българските земи.

Първо Търновско въстание.

Чипровско въстание. Въстание на Карпош.

Въстание в Западна България през 1737г.

Унищожаване на Охридската архиепископия.

Паисий Хилендарски. Софроний Врачански.

Учредяване на независима българска екзархия.

Априлското въстание.

Руско-турската освободителна война. Сан-Стефански мирен договор.

5 част - ІІІ царство

Създаване на Третата Българска държава. Търновската конституция.

Княз Александър Батемберг. Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Цар Фердинанд. Обявяване на независимостта на България.

Балканските войни. Участие на България в Първата световна война.

България при управлението на цар Борис ІІІ.

България при цар Симеон ІІ. Участие на България във Втората световна война, превратът на 9.9.1944г. Краят на Третото Българско царство.

6 част - нова история

Обществено-политически промени след преврата на 09.09.1944г.

Репресиите след 09.09.1944г.

Премахване на схизмата. Учредяване на българската патриаршия.

Българската държава при Тодор Живков.

Тъй като последните 2 части са извън периода на сайта, ще са най-кратички. Но на първо време, във всяка тема ще има само по 1-2 кратки неща. Някои и така ще си останат.

[T.Jonchev]

Това ли наричаш "кратка христоматийка"? Проектът е доста амбициозен и като почнеш да внасяш текстовете ще видиш, че е много трудно човек, който познава важността и значението на изворите, да ограничава заглавията и обема. Ще се получи поне двутомник. Обаче идеята е чудесна и ако имаш търпението и времето - реализирай я, защото издаваните през последните десетилетия христоматии са прекалено постни и подкастрени.

[П. Теодосиев]

Не става толкова лесно да се сложи или направи христоматия в интернет. В момента се опитва, но става много бавно особено имайки предвид другите задължения покрай сайта и списанията

II. ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗХОД НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ ЦАРУВАНЕТО НА КАЛОЯН(1197-1207) И КРИЗАТА ПРИ ЦАРУВАНЕТО НА БОРИЛ (1207-1218) - Link

[Galahad]

Моята Кратка христоматия по история на България също вече е в мрежата. От време на време се налага да се ползва това-онова, тъй че я сложих. Но другата седмица ще я сложа като връзка в Библиотеката, защото има още неща да се оправят. Пък после лека полека ще попълвам страниците.

[П. Теодосиев]

III. БЪЛГАРСКАТА ХЕГЕМОНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН II (1218-1241)

Нашата Христоматия главно ще бъде насочена към второто царство И ще видим дали ще остане време за периода след падането ни под турско робство.

[Galahad]

Аз смятам да развия малко по-иначе от червения четиритомник и зеления двутомник. Напр. писма, грамоти, които са по-дълги ще са без някои чисто реторични отклонения или пък ще има неща, които ги няма в книжните издания. Напр. писмото на Хуняди, ама там нещо зациклих с една дума, не мога да я намеря в речниците, авно е сгрешана.

[tantan]

Имайте предвид и това http://dimast.110mb.com/index_files/Page853.htm и това http://www.ufostation.net/readarticle.php?...&rowstart=0

Променената история

С Новата хронология се запознах в края на 2001 г. В началото на месец ноември същата година в един български вестник излезе част от интервю на Гари Каспаров, дадено на руски журналист. В това интервю се цитираше книгата на Фоменко и Носовски “Империя”. Да си призная много се впечатлих от въпросите, повдигнати от автора в тази статия и веднага потърсих книгата. За голям мой късмет още на другия ден я намерих и така започнах да се работя върху промяната на хронологията. Винаги когато съм се занимавал с история у мен са възниквали спонтано доста въпроси и едва сега започнах да намирам отговорите на много от тях. Първото, което открих в областта на НХ беше паралела между династията на римският император Константи І Велики и египетският фараон Аменхотеп ІV, познат ни още и под името Ехнатон. Тук всеки ще си помисли, че това навярно е най-голямата глупост, която някога е чел, но имайте малко търпение и ще видите. Според традиционата история Констанатин е живял в края на 3 и началото на 4 век от н. е. (царувал 307 – 337 г), а Аменхотеп ІV (Ехнатон) пък в Древен Египет през 1375 – 1357 г. пр. н. е.

За Константин Велики основното което знаем е, че е въвел Християнството като официална религия в границите на Римската империя. Но какво християнство в действителност е било въведено? На нито една монета, сечена по времето на Константин І не присъства кръста като християнски символ. (Само на две монети, отсечени в Тесалоники (днешен Солун) има нещо подобно на кръст, но това в действителност са четирите стихии, или етапа, за които писах по-горе.) За този “тъмен” период от римската история и ранното християнство знаем само от писанията на църковните отци. Аз се изхитрих и получих повече информация за това време от един друг извор. Той е изследван подробно, но поради фалшификацията с историята се намира в далечния ХІV век пр. н е.

Сега ще направя един паралел между римският император Константин І Велики и египетския фараон Аменхотеп (Аменофис) ІV, познат ни повече под името Ехнатон.

Заключенията всеки може да си ги направи сам, след като прочете следващите редове.

К. В. (Константин І Велики), римски император, управлявал Римската империя от 307 до 337 година от новата ера.

А (Аменхотеп ІV), велик фараон на Египет в периода 1375 – 1357 г. пр. н. е.

К. В. Най-големият син на Констанций Хлор и Елена, дъщеря на кръчмар. Роден след 285 г от н. е. в град Ниш, (днешна Сърбия). Баща му преди да умре на (25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк)) е бил тежко болен. Елена имала голямо влияние над Константин и много способствала за неговото духовно развитие.

В 293 г. Констанций Хлор получава титлата цезар и затова бил принуден да се разведе с Елена и да се ожени за Теодора. Твърде млад К. взема участие във военните операций на баща си.

А. Син на Аменхотеп ІІІ и майка Тии, умна и енергична жена, но от незнатен произход. Тии е дъщеря на неизвестен човек, грижещ се за животните към един от провинциалните храмове. Бракът на Аменхотеп ІІІ с тази обикнавена жена на времето е посрещнат с едва прикрита неприязън от жреците и велможите. Тя оказва голямо влияние върху младия фараон. Още като юноша Аменхотеп ІV става съоправител на баща си, който в последните години на живота си е тежко болен. И тук има една жена на фараон с неустановен произход, която се казва Нефертари.

Не знам как египтолозите прочитат името Тии, като там би трябвало да пише Дия (божественна). В името Елена (Ел Е На) се чете същото – “На Бога”, което ще рече Божественна. Така прочетено името Тии на майката на Ехнатон отговаря на името Елена – майката на Константин І. Същото е и при името Нефертари. Думата “нефера” според египтолозите означава “божественна”. На латински “тера” е “земя” и така името на фараонката е Не Тера (не земна) Дора, което на гръцки ще е Тео (божественна) Дора. Виждате, че когато човек знае да чете правилно, всичко е лесно.

Същото е и при името Ехнатон. Защо се чете така днес не знам, но това е Константин. Името Константин е съставено от няколко думи – срички. Кон+Ст+Ан+Т+Ин. Кон (хан)+Стои+Небе+Твърд+Земя.

Ехнатон = Хан (кан) на Атон, което е същото.

К. В. “Въвежда Християнството като официална религия в пределите на Римската Империя. През 313 г в Милано той и Лициний провъзгласяват началото на веротърпимост и едва след победата над Лициний християнството е признато за господстваща религия от К.В 316 г. К. Присъствал на събора в Арл, а на 20 май 325 г. той открил Никейския събор. Наричат го Реформатор на религия, защото на мястото на политеизма, налага християнството. То е една нова форма на монотеизъм.”

А. “Младият фараон подкрепя НЕМХУ в борбата срещу родовата аристокрация и забогатялото жреческо съсловие. По това време чиновническата аристокрация получава редица привилегии, в това число правото да изплаща своите данъци направо с хазната. Съставът на НЕМХУ е нееднороден: сред тях има богати хора, но и бедняци, стигащи понякога до робско положение. От ХІІІ в. пр. Хр. с наименованието НЕМХУ се наричат свободните хора в Египет. Най-предприемчивите представители на НЕМХУ утвърждават своето участие във всички сфери на египетския административен и стопански апарат, в армията и, в царския двор, като се стремят да изместят старата потомствена аристокрация от източниците на богатство и власт. Фараонът, стоящ начело на тази енергична и предана му групировка, се надява с нейна помощ да затвърди още повече своята самодържавна власт. Той налага нова моноистична религия на мястото на стария политеизъм.”

Ако заместим думата “немху” с християни, всичко съвпада досега. Но нека да продължим:

К. В. “Измества столицата от Рим в Италия на изток и построява нова столица, наречена Константинопол.”

А. “Самият А. ІV приема ново име: Ехнатон (“Угоден на Атон”) и за да скъса напълно с тогавашните традиции, напуска Тива и си изгражда нова столица в Среден Египет. Градът получава названието АХЕТАТОН. Фараонът се премества там със семейството си, с царския двор, с чиновниците и новите жреци на Бога-Слънце.”

По същият начин в името АХЕТАТОН спокойно можем да прочетем и Константин(опол).

К. В. Преди да се ожени през 307 г. в Трир за Фауста, К. Е живял без брак с Минервина. Тя била обикновена жена и му родила един син – Крисп. Той бил най-големият син на К. Фауста е била дъщеря на Максимин Херкулий.

От нея К. Има трима сина и три дъщери. Синовете му са: Константин ІІ, Констанций ІІ и Констанс.

А. Има съпруга с името Нефертити, или както е по-правилно да се чете НЕ ТЕРА ФИТИ. НЕ ТЕРА означава – НЕ ЗЕМНА, в смисъл БОЖЕСТВЕНА, а ФИТИ е неправилен прочит на името ФАУСТА. От нея има според едни историци шест дъщери, според други, дъщерите са само три, толкова са изобразени и в древния Египет. До преди няколко месеца беше разпространен един портрет на Нефертити, който се оказа фалшификат от 19 век.

К. В. Наследник на трона след смъртта на К. станал най-големият му син Крисп (КРСП), управлявал от 317 до 326 г. като цезар. Екзекутиран от баща си твърде млад.

А. Приемник на трона на Египет става младият фараон Сменкара (СМНКР). Царува само три години. Умира млад.

Това е Крисп.

К. В. След Крисп Константин ІІ получава при подялбата на огромната Римска империя Испания, Галия и Британия. Всички те са западни провинции и при тях имперският орел е обърнат наляво (запад). Умира също като брат си Крисп твърде млад, убит от засада близо до Аквилея (Италия).

А. След Сменкара фараон на Египет става известния Тутанкамон. Неговият герб открит в гробницата му е “орел обърнат наляво”.

Умира млад, вероятно убит.

Колко неща се изписаха за този Тутанкамон, колко филми се направиха?! А той се оказа синът на Константин Велики – Константин ІІ.

Тутанкамон (ТТНКМН) = Константин (КНСТНТН), само дето малко е анаграмирано от египтолозите. Има едно “М” в името на Тутанкамон, което замества третото “Н” в Константин. Това заместване на “н” с “м” ще го срещнем и по-нататък.

К. В. След царуването на синовете на Константин Велики, на власт идва Юлиян, племенник на великия император. Той се опитва да отхвърли наложеното християнство и за това е наречен Отстъпник.

“Той издаде ясни и определени укази, с които разреши да се откриват храмове, да се принасят жертви и да се възстановят култовете към боговете. За да придаде по-голяма сила на разпоредбите си, той извика в двореца си християнските епископи, намиращи се в постоянни раздори помежду си, и разкъсвания от многобройните ереси народ, и с приятелски тон започна да забравя разприте си, каза, че враждите са уталожени и всики спокойно може да служи на своята вяра, без никой да му забранява каквото и да било. Надяваше се, че по този начин свободата на вероизповеданието ще доведе до увеличаване на религиозните раздори и тогава нямаше да се страхува от единството на народа. Той знаеше от опит, че дори дивите животни не проявяват такава ярост, каквато проявяват християните във вътрешнорелигиозните си разногласия.”

(Ам. Марц. ХХІІ, 5, 2-4).

А. На края на ХVІІІ-тата династия в Древен Египет застава жреца Ай (Ейе). Той възвръща политеизма в Египет. Наричат го Бог, философ, божествен отец.

Това не е никой друг, освен императора – философ Юлиян Апостат (Отстъпник). Той прави опит за възстановяване на политеизма в Римската империя.

Така с фараонът – жрец (философ) Ейе (Юлиян) завършва ХVІІІ династия на фараоните в древен Египет и започва ХІХ. Първият фараон от тази династия е Хоремхеб (1345 – 1317 г. пр. н. ера). Хор е Божи син, като Христос при християните. Вал, е Бел при други народи, а Хеб (Геб) е бог на Земята в Древен Египет. Ако заместим в името на Фараона Хоремхеб първото име Хор с Вал и “м” с “н”, то ще прочетем името на римският император Валенс, който сбор от царуванито на двамата братя – Валентиният І (364 – 375) и Валенс (364 – 378).

По този начин може да се заместят имената на всички египетски фараони с тези на римските императори. Рамзес може да го прочетем и като “римски цезар”, Тутмос І като Теодосий І, Хонорий пък е Тутмос ІІ, а Тутмос ІІІ е Теодосий ІІ.

В енциклопедичният речник на египетската цивилизация пише следното:

“Царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос І и на наследницата на трона Яхмес; омъжва се за своя половин брат Тутмос ІІ, който наследявя баща и след неговата смърт.”

Ето как същият текст може да го прочетем в римската история:

“Галла Рлацидиа . Родена около 388 г., тя била дъщеря на Теодосий І и Галла, (втората жена на Теодосий І), и полусестра на Аркадий и Хонорий. Била взета за затворничка от Аларик по време на плячкосването на Рим през 410 г. и може би се е омъжила за наследника му Атаулф през 414 г. След смъртта на Атаулф тя се върнала в Рим, като била разменена за 60 000 крини жито и през януари, 417 г. се омъжила за генерал Констанциус.”

Сега вече можем да допълним римската история и смело да кажем, че Галла Рлацидия е била съпруга на Хонорий, а не на Атаулф, както се предполагаше досега. Този факт ще открием и по-нататък, в един всеизвестен исторически извор.

По тази тема може да се напише цяла книга, но нека това направи някой друг. Моята цел е само да покажа посоката на търсене, а подробностите не ме интересуват чак толкова. С тази паралелна хронология историята на света се скъсява с близо 2000 години. Но не само времето е дублирано. Мястото на действие на египетските фараони също ще се окаже някъде другаде, а не на територията на днешен Египет.

http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?t=626

[Стоедин]

Имайте предвид и това http://dimast.110mb.com/index_files/Page853.htm и това http://www.ufostation.net/readarticle.php?...&rowstart=0

.................

Съжалявам, че нямам време да прочета докрай написаното от теб, но ми се наби нещо повторено от теб няколко пъти. Твърдиш, че християнството е наложено от Константин за официална религия. Това не е вярно, според мен, но не ми се спори. Едикта е на Теодосий и е от края на седемдесете години на 4 век.

[Goro76]

Съжалявам, че нямам време да прочета докрай написаното от теб, но ми се наби нещо повторено от теб няколко пъти. Твърдиш, че християнството е наложено от Константин за официална религия. Това не е вярно, според мен, но не ми се спори. Едикта е на Теодосий и е от края на седемдесете години на 4 век.

Така е. Константин не налага християнството като официална религия, а го изравнява с останалите култове в империята. Това е съвсем естествено, защото самият Контастин е изповядвал вярата в Sol Invictus-даже е съмнително дали се е покръстил. Всъщност Медиоланският едикт, за който е спорно дали е същвествувал, напрактика е препотвърждение на издадения от имп.Галерий Никомидийски едикт в 311 г.Та неговата роля е силно преувеличена. Факт е обаче, че чрез властта си, Кностантин е способствал християнството да се разпространи в Източната империя. .

На 28 февруари 380 г.имп.Теодосий І Велики издава в Солун т.нар.едикт de fide catholica, с който издига християнството като единствена религия в империята.В следващите години подлага на гонения езичниците, разрушава храмовете им и ред вандалщини върху културноисторическите ценостти .

А теориите на Фоменко и последователите му са забавни. Правят такава каша в историята, че сигурно Сталин никога не е съществувал, защото това всъщност е бил Иван Грозни,както и Първанов, който в действителност е цар Смилец.....

[проф. Добрев]

Моята Кратка христоматия по история на България също вече е в мрежата. От време на време се налага да се ползва това-онова, тъй че я сложих. Но другата седмица ще я сложа като връзка в Библиотеката, защото има още неща да се оправят. Пък после лека полека ще попълвам страниците.

НОВА ИСТАРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - правописна грешка или нарочно?

[ISTORIK]

Все някой някога щеше да забележи...