917г. - Битката на века

[Warlord]

Преди 1088 години малката река Ахелой и близкия черноморски бряг стават безмълвни свидетели на една от най-кръвопролитните битки в цялата история на Средновековна Европа.

Това не е обикновена война. Тя не се води за превземане на дадена територия или извоюване на дадени права или облаги. Тя се води за да се реши ще съществува ли повече България или не. Във византийският императорски двор единодушно се взима решението, че България трябва да бъде унищожена веднъж за винаги, тъй като тя е набрала прекалено голяма мощ и амбициозният й владетел сериозно заплашва империята със своите войни срещу нея и вмешателствата му във вътрешните й работи. Византия започва едно необикновено мобилизиране на абсолютно всичките си войски - и в Европа и в Азия, нещо което се е случвало изключителн рядко. Както обикновено византийската дипломация се заема сяс създаването на широка антибългарска коалиция и започва преговори с маджари, сърби и печенеги. Планът за разгромяването на България е печенежките орди да нахлуят от север, сърбите да ударят България в гръб, а византийската армия да нанесе решителния удар настъпвайки от юг. Цар Симеон е предизвикан да воюва едновременно на три фронта, но той взима правилното решение да бие противниците по части, като първо насочва главните си сили срещу най-опасния.

През това време безбройни византийски войски се струпват в Константинопол прехвърляйки се от Мала Азия в Европа. Военачалниците "се поклонили пред животворния дървен кръст и се заклели да умрат един за друг, след което цялата войска се устремила срещу българите". Заедно с над 80 000-ната редовна византийска армия потеглят и тълпи от разбойници и главорези привлечени с обещания за богата плячка. На тази колосална военна сила цар Симеон може да противопостави значително по-скромна като численост армия като се има предвид неблагоприятното му положение. Той пресреща настъпващите византийци южно от Месемврия. На 20 август 917 г. върховният главнокомандващ магистър Лъв Фока извежда византийските войски от укрепения лагер и ги построява в обичайния боен ред - център и две крила. Цар Симеон разполага българската армия огледално на противниковата, като оставя в резерв тежката конница и част от пехотата. Византийците атакуват първи като нанасят удар с десния фланг и веднага въвеждат резервите. Под напора на настъпващите части от тяхното дясно крило войските съставляващи българският ляв фланг започват трескаво да отстъпват назад. В резултат на това българският боен ред силно се огъва. Останалата част от армията също започва да губи позиции пред по-многобройния противник. В този критичен момент цар Симеон, който дотогава наблюдава сражението от една височина в страни, се спуска заедно с целия тежковъоръжен резерв и нанася удар на левия фланг на византийските редици като го помита и изтласква центъра назад притискайки го към морския бряг. В тази безизходица византийците се впускат в паническо бягство, българските конници се впускат да ги преследват и битката придобива характер на грандиозна касапница, в която измират близо сто хиляди души! От византийската войска не успява да се спаси почти никой, включително и командния й състав. Унищожавайки напълно вражеската армия цар Симеон настъпва право срещу Константинопол. Византия трескаво събира нови войски от всякъде за да възпре Симеон, но и те са разгромени след нощни действия на българската армия близо до Катасирти. Осуетен е опитът на византийците да прекарат печенегите с кораби през Дунав и да нападнат Мизия, а самите печенеги са отблъснати. След това в Сърбия нахлуват войски предвождани от воеводите Сигрица и Мармаис, които я разгромяват изцяло, пленяват владетеля Петър Гойкинович и поставят на престола свой човек.

След този велик триумф на българското оръжие при Ахелой, България окончателно взима инициативата в свои ръце, а цар Симеон става пълновластен господар на целия балкански полуостров.

[Nike]

Интересно! А мога ли да попитам какви са източниците за числеността на армиите и протичането на битката?

[Warlord]

Мда, очаквах да има подобен въпрос, защото цифрите, които съм посочил са малко стряскащи. Преди време пуснах същата тема в един военно-исторически форум и там настана една безкрайна дискусия относно числеността на армиите в битката и по принцип.

Числото, което съм споменал е посочено от професор Георги Бакалов, един от най-големите съвременни специалисти по средновековна българска история. Значи неговите изчисления естествено са приблизителни и неможе да се претендира за кой знае каква точност и прецизност при определянето на тези количества. Изхожда се най-вече от тенденцията през ранното Средновековие Византия да изпраща 50 - 60 000-ни армии на Балканите в по-големите военни сблъсъци. Този при Ахелой определено е бил такъв, освен това и изрично се посочва, че този път мобилизацията била необикновена по своите размери и се прехвърляли войски от Мала Азия за да се бият срещу българите, а техният брой е също много голям. Освен това се прибавя и неизвестно голям брой на тълпите от разбойници, главорези и бандити, които тръгват в състава на редовната армия с цел плячка - и това изрично е посочено в изворите. И в крайна сметка относно въпроса за числеността на византийската армия при Ахелой, Георги Бакалов казва така: "Осемдесет хиляди - със сигурност, но е възможно и да са били много повече".

В самите извори никъде не е посочен конкретен брой на двете армии, а само забележката, че били много големи. Авторите, които дават сведенията за битката и нейния развой са Скилица, Кедрин и Продължителят на Теофан, те дават най-много подробности за тази война. От техните думи може да се добие представа що за събитие е било това:

"Ромеите, които и преди това били паднали духом, като видели сега внезапното настъпление на българите, обърнали гръб и ударили на страхотно бягство, като едни се изтъпкали помежду си, а другите били избивани от противниците... настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало. Самият Лъв Фока едва се спасил и избягал с кораб в столицата".

"Част от ромеите били избити с меч, други се издавили в морето, трети пък погинали задушени и смазани от конете или поради друго насилие, като всеки намерил по различен начин смъртта"!

Дори и Лъв Дякон, който посетил мястото на сражението близо половин век след битката, останал смаян от потресаващата гледка на една равнина осеяна с кости докъдето поглед стига:

"И сега още се виждат купищата кости при Анхиало, където тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите"!

[Р. Теодосиев]

Това господина по история ми го е разказвам и той спомена (до колкото се сещам) близо 100 000 които били разгломени.И както Warlord каза са побегнали и са били избити в гръб.

България по онова време е била доста силна и велика държава, но след смърта на Симеон един огромен спадак на всичко това...Симеон много изтощава държавата с тези много бройни войски.

Моето мнение за численоста е, че е била много повече и като са видели как настъпват Българите без страх без съмнения и те са се изплашили, а една армия започне ли да се съмнява дали ще спечели то вече е загубила!Покланям се на тогавашните Българи на духа които са имали.

А в момента всички са загубили вяра!

[П. Теодосиев]

Добре разгромил е Византииската армия, защо като стига до Константинопол се отказва?Защо не напада и не влиза в града?

[Nike]

Да, това е доста интересно и после, когато имам повече свободно време, може и да повдигна нови въпроси. Засега само да те питам пак откъде си черпил информация за детайлите/протичането на битката! Защото аз доколкото си спомням, източниците не дават конкретни данни, а пък по принцип ме интересуват точно такива неща...

А впрочем форумът предполагам е Бойна Слава, нали?

[Warlord]

Да Бойна слава е форумът, там пуснах и темата за заблужденията около Борис, но там тя не предизвика особен интерес.

Значи и аз като теб се интересувам от самото протичане на битките, числеността, стратегията. Сведенията конкретно за тази битка са сравнително изчерпателни и може да си представим как е протекла. В момента изворите не са ми под ръка за да цитирам точно, но там е упоменато, че Лъв Фока разпределя войските си на три части с център и две крила и веднага въвежда и резерва си. Под напора на византийците пише, че част от българите започнали трескаво да отстъпват, но после е посочено, че "това отстъпление не било случайно". За самия Симеон се споменава, че наблюдавал развоя на битката от едно удобно възвишение отстрани и точно в критичния момент се спуснал заедно с тежката конница и нанесъл тежък удар по фланга на византийците.

[Nike]

Да, това си го спомням. И, ако не се лъжа, конят на Симеон бил убит при директното нападение. Но това, което ме интересуваше за битката е откъде знаем кой фланг се е огънал...

[П. Теодосиев]

Хмм доста интересно! Защо ли Симеон е седял и гледал развоя на битката като византииците са били сравнително с по много числена армия от нас.Мислел е да ги изненада или да ги одари от там откъдето най малко са очаквали като си мислели , че това е единственат българска армия?Всичко пише в многотомната Българска История. Лошото е , че в момента няма откъде да намеря подробна и точна информация.Ще проверя и ще вида какво ще открия с малкото инфо с което разполагам.

[Warlord]

ако не се лъжа, конят на Симеон бил убит при директното нападение. Но това, което ме интересуваше за битката е откъде знаем кой фланг се е огънал...

←

Така е да, споменава се и че белият кон на царя бил пронизан с копие в мелето и издъхнал. Просто всичко е било на кантар, а положението е било крайно критично след като самият цар се хвърля през глава в боя.

Тук разполагам с една книга на Военно издателство където са дадени планове на някои от по-важните битки с разположението на войските, ходовете и придвижването им. Естествено за тези от Средновековието не може да се твърди със сигурност, че 100% така са протекли. Но са направени възможно най-точните възстановки като се вземат в предвид първо данните от изворите, особеностите на самия терен, въоръжението и обичайните тактики на воюващите страни и въз основа на това в моментите където не е много ясно какво точно е станало се правят предположения въз основа на военната тактика и стратегия как най-вероятно биха постъпили едните, как биха отвърнали другите.

Специално за Ахелой много лесно може да се установи точно кой фланг се е огънал стига само да хвърлиш едно око на теренът върху, който се е водило сражението. Византийците нападат от юг, Симеон седи на възвишение западно от битката, а морето е от изток. Посочва се, че много от византийците били изтласкани към морето и се издавили. Следователно десният им фланг се е бил изнесъл напред и е бил огънал българският боен ред. А Симеон удря отстрани първо левия и го помита и след това силите му се разделят и удрят центъра и десния като ги притиска към морето, а те панически се опитват да избягат на юг. Жалко, че немога да кача план на битката, така е доста по-прегледно и може да се добие по-точна представа.

[Warlord]

Добре разгромил е Византииската армия, защо като стига до Константинопол се отказва?Защо не напада и не влиза в града?

←

Ами преценил е, че силите му няма да стигнат за успешна обсада на града. Константинопол е практически непревзимаем без флот. Симеон естествено е знаел това и е започнал преговори с арабите за съвместни бойни действия срещу Византия. Той превзема крепоста Галиполи с цел да установи контрол над Дарданелите и да изолира Константинопол от Егейско море. След това изпраща посолство до силния Египетски халифат с предложение към халифа да му помогне за обсадата на Константинопол. Условието било арабския флот да блокира града откъм морето, а българите да го атакуват по суша. Като според споразумението плячката, която вземат българите от богатата византийска столица ще бъде разделена по равно с арабите, а самият град остава за Симеон. Египетския халиф посреща радушно българските пратеници и се съгласява с условията. Само, че на път за България делегацията е пленена от византийците. Те убиват на място българските посланници, а арабските пускат обратно в Египет, като с богати дарове успяват да ги разубедят от бъдещи бойни действия срещу Византия.

Ако Българо-арабският съюз се беше осъществил, Византия щеше да изпадне в критично положение. Блокиран откъм морето и сушата огромният и пренаселен град нямаше да издържи дълго на глада, болестите и битката с многобройните български и арабски войски от две страни. А с падането на Константинопол моментално щеше да се срути и цялата империя. Симеон лесно щеше да доунищожи остатъците й на Балканите (Солун, Драч и Пелопонеския полуостров), а арабите щяха безпрепятствено да нахлуят в Мала Азия и да я превземат... Естествено този сценарий може да придобие и съвсем друго развитие, ако в конфликта се намесят други племена или държави, или пък в последствие възникнат спорове между българите и арабите и те не успеят да се разберат помежду си за бойните действия или за плячката.

[П. Теодосиев]

Сега ми стана по ясно.Тази информация не я пишат много по книги и учебници.

Вище аз какво намерих. Видео матерял! Даже се споменават и с колко числени армии са се били българи и византийци

П.С.

няма и 2 мб

ЕДИТ:

Набързо намерих този матерял на Английски.Ако някой има желание да го преведе нямам време , че доста се оплеснах и списанието изостава.

The Battle of Anchialus refers to three battles between Bulgaria and the Byzantine Empire.

The first battle took place in 708. Bulgarian Khan Tervel routed the force of Byzantine emperor Justinian II and reaffirmed his right to the region of Zagora in present-day south-east Bulgaria.

In the second battle, in 763, Byzantine emperor Constantine V with 9000 cavalry defeated the Bulgarians under Telets. Telets was assassinated after the defeat.

The third and most important battle took place on August 20, 917, on the Black Sea coast near the Bulgarian fortress of the same name.

In 914 the Bulgarians had captured Adrianople, while the Byzantine army was occupied in the east. In 917, the empire had stabilized its eastern borders, and the generals John Bogas and Leo Phocas were able to gather additional troops from Asia Minor, perhaps as many as 110,000. Romanus Lecapenus commanded the fleet at the mouth of the Danube. The Bulgarians, under Simeon the Great, had an army of only 70,000 men. The Bulgarians were afraid that the old allies of the Byzantines, the Pechenegs and the Hungarians, would attack them from the north, so two small Bulgarian armies were sent to protect the northern borders of the vast Bulgarian empire that spread from Bosnia in the west to Moldova in the east. John indeed tried to pay the Pechenegs to attack, but Romanus would not agree to transport them across the Danube, and instead they attacked Bulgarian territory on their own.

The battle was fought furiously. The decisive moment came when a cavalry corps of Bulgarians, led by Simeon himself, attacked the Byzantine left wing from behind the hills. It is estimated that approximately 70,000 Byzantine soldiers died in this battle. The Byzantine historian Paulus Deakon says that 75 years after this military catastrophy the field at Anchialus was still covered with tens of thousands of Roman skeletons.

The remainder of the Byzantine army fled all the way back to Constantinople, followed by the Bulgarians, who defeated John again outside the city. The Byzantines proposed a new peace treaty, and Simeon entered the imperial city and was crowned for a second time as "Tsar" (the Slavonic title for "Caesar") "of all Bulgarians and Greeks". Simeon also demanded that his daughter marry Constantine, the son of empress Zoe Karvounopsina, but Zoe refused and allied with Serbia and Hungary against him. However in August of 918, the general Romanus engineered a coup to depose Zoe and confine her to the monastery of St Euphemia-in-Petrium, allowing him to assume the purple.

[Nike]

Превод? Няма проблеми, веднага започвам (като гледам, текста е кратък)!

Едит:

"Битката за Анхиало се отнася за три битки между България и Византийската империя.

Първата битка е през 708 г. Българският кан Тервел разгромява войските на Византийският император Юстиниан II и подновява правото си на власт над региона Загора в днешна югоизточна България.

Във втората битка, през 763 г., Византийският император Константин V, заедно с 9000 конници, побеждава Българите водени от Телец. Телец бива убит след поражението.

Третата и най-важна битка се провежда на 20-ти август 917 г., на черноморския бряг близо до българската крепост със същото име.

През 914 г. българите били превзели Адрианопол, докато византийската армия била ангажирана на изток. През 917 г., когато империята вече е стабилизирала източните си граници, генералите Йоан Богас [?] и Лъв Фока вече могат да съберат допълнителни войски от Мала Азия, приблизително около 110 000 души. Роман Лакапин командва флотата в устието на Дунава. Българите, водени от цар Симеон, разполагат с армия от само 70 000 души. Българите са разтревожени от възможността старите съюзници на византийците, печенегите и унгарците [по-точно маджарите], да ги атакуват от север, затова две малки български армии са изпратени да защитават северните граници на обширната българска империя, която се простира от Босна на запад до Молдова на изток. Йоан наистина се опитва да плати на печенегите да атакуват, но Роман не се съгласява да ги преведе през Дунава и вместо това те нападат българската територия самостоятелно.

Битката се води ожесточено. Решителният момент идва, когато български кавалерийски корпус, воден лично от Симеон, атакува иззад хълмовете лявото крило на византийците. Смята се, че приблизително 70 000 византийски войници загиват в тази битка. Византийският историк Павел Дякон описва как 75 години след тази военна катастрофа по полето на Анхиало все още лежат десетки хиляди ромейски скелети.

Остатъкът от византийската армия бяга по целият път до Константинопол, следвана от българите, които отново побеждават Йоан пред града. Византийците предлагат нов мирен договор и Симеон влиза в имперският град и бива коронясван за втори път като „Цар (славянската титла за „Цезар”) на всички българи и гърци”. Симеон също така изисква дъщеря му да се омъжи за Константин, синът на императрица Зоя Карвунопсина, но Зоя отказва и се съюзява със Сърбия и Унгария срещу него. Обаче през август 918, генерал Роман организира преврат за свалянето на Зоя и изпращането й в манастира Св. Ефемия от Петриум, осигурявайки си по този начин престола."

[Warlord]

Хм, много странно повърхностно обобщение изпълнено с неуточнения и то за период на 200 години войни и сблъсъци. Чудно ми е как са изчислили точния брой на армиите и го твърдят с такава сигурност.

[П. Теодосиев]

Хм, много странно повърхностно обобщение изпълнено с неуточнения и то за период на 200 години войни и сблъсъци. Чудно ми е как са изчислили точния брой на армиите и го твърдят с такава сигурност.

←

Това намерих това давам.И мене малко ме съмняват цифрите, но все пак може да се вярва ,че е приблизително.

[Р. Теодосиев]

"Славата на България" 1985 г. Борис Чолианов

Политическата и военната инициатива преминават изцяло в ръцете на цар Симеон. През 913 г. той стига с войските си пред стените на византийската столица, която обсажда от Златния рог до Мраморно море. Провеждат се преговори, които завършват с унизителни за Византия церемонии. Младият император Константин VII Багренородни, придружен от седемте членове на регентския съвет начело с патриарх Николай Мистик, посреща Симеон пред Влахернската врата, която се отваря само в най-тържествени случаи. По установения за онова време ритуал на българския владетел се признава царско достойнство. Следва тържествен обяд, на който присъстват и двама от синовете на Симеон, в позлатения императорски триклиниум, украсен с огромната мозаечна икона на Богородица, покровителка на града, на която, както изглежда, цариградските управници вече не разчитат. След официалния прием, на който присъства столичната аристокрация, Симеон се завръща в страната си., с многобройни и великолепни дарове".

Византийското правителство прави нов опит да си възвърне загубените земи (българските войски са успели вече да завладеят по-голямата част от Балканския полуостров), чест и достойнство, като успява да изгради срещу България могъща коалиция, в която влизат сърби, маджари и печенеги. Цар Симеон успява да я разстрои със средствата на дипломацията. Византийската армия остава изолирана и трябва да разчита само на собствените си сили. На бойна нога са поставени всички въоръжени сили на империята — 62 000 души — и са съсредоточени в Цариград. Начело на войските застава опитният пълководец Лъв Фока, известен с храбростта си и с многото си победи в азиатските предели на империята. Френският византолог Льобо изтъква, че отдавна никой в империята не бил виждал такава мощна армия, подготвена за похода срещу България. Всички били уверени, че е настъпил краят на българската държава. Най-изтъкнатите военачалници бързали да „споделят славата на този поход".

И все пак, за да се предприеме поход срещу един така страшен противник, какъвто били българите за ромеите, е необходимо да се повдигне бойният дух на византийските войски. С тази цел дворцовият първосвещеник изнася пред тях чудотворния дървен кръст, пред който всички се покланят и се заклеват „да умрат едни за друг". Но за да придадат по-голяма тежест на моралните внушения, ромейските военачалници раздават предварително заплатите на войниците. Византийските сухопътни войски, предвождали от Лъв Фока, се отправят към крепостта Анхиало (Поморие) и се разполагат на стан недалеч от нея. Оттам те възнамеряват да нахлуят в Мизия, след като съюзни печенежки племена проникнат в Малка Скития (Добруджа). Ромейската флота под командването на друнгария на флота Роман Лакапин се отправя към устието на р. Дунав, за да ги пренесе през реката.

Симеон оставя слаби заслони срещу печенегите, а сам начело на славните си сили — 60 000 души — се отправя срещу византийската армия, която е най-опасна в момента. Българските войски преминават Хем и се съсредоточават в района на височините северозападно от Анхиало, които по онова време са покрити с девствени гори. Утрото на 20 август 917 г. предвещава ясен и слънчев ден. Спокойно се синее безбрежната морска шир. Над крепостните стени на Анхиало отпуснато висят ромейски знамена. Лъв Фока извежда ромейските войски от лагера и ги построява в боен ред. Византийското командване замисля да нанесе главния удар с лявото си крило, за да откъсне българите от старопланинските проходи и да ги унищожи. Срещу ромейските се построяват българските войски. Прозвучават бойни рогове и тръби. Стрелците опъват лъковете си и в миг облаци от стрели засенчват слънцето. Конниците навеждат копията си напред и пришпорват конете си. Българи и ромеи се нахвърлят едни срещу други. Започва яростен ръкопашен бой. Земята тръпне под нозете на сражаващите се. Под ударите на тежки боздугани се ломят шлемове и брони. Островърхи копия разкъсват ризниците и се впиват в човешката гръд. От раните на умиращите се стича алена кръв и обагря Анхиалското поле.

Ромеите надделяват. Българските редици се огъват и започват да отстъпват. По петите им се втурват византийците. Падат български левенти с лице към врага и сякаш няма сипа, която да спре натиска на ромеите. Такава сила има, но тя е в ръцете на Симеон, а той не бърза да я хвърли в боя. Застанал на височина, обрасла със стройни дървета, той наблюдава напрегнато сражаващите се. От време на време той поглежда към подножието на хълма, където сред гъстата вековна гора между листата на дърветата проблясват бойните доспехи на българските конници. Това е резервът — многочислен, със запазени сили, готов по знак от царя да полети срещу врага. Положението на отстъпващите става все по-тежко. Те не успяват да се задържат по височините южно от Ахелойската река. След като превалят височините, ромеите още по-настървено подгонват отстъпващите български воини. Сега Симеон, който безпогрешно е определил и времето, и мястото за намесата на резерва в боя, сам го повежда. Той се втурва срещу фланга на ромеите неочаквано и неудържимо, като порой. Искри изскачат изпод копитата на препускащите коне.

Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.

Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч. Прекършени от умора и уплаха, ромеите не са в състояние да се съпротивляват. Труповете им падат един върху друг.

Продължителят на Теофан пише: „Ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настъпило всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се един други, други пък били избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало."

Лъв Фока едва успял да избяга в Месемврия, но и оттам трябвало да се спасява с кораб, тъй като българите преследвали остатъците от разбитата ромейска войска и овладели крепостта. Според Масуди, който дава числеността на двете войски, ромейските загуби били огромни. Спасили се само две хиляди души. Това известие е в съгласие със съобщението на Лъв Дякон, който посетил полесражението след половин век: „И сега още могат да се видят купища кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите."

За военната загуба на империята допринесло и обстоятелството, че византийският флот не успял да изпълни възложената му задача, тъй като Симеон успял да привлече на своя страна част от печенежките племена. Спокоен за своя тил след поражението на византийската армия, Симеон предприел стратегическо преследване към Цариград. Лъв Фока набързо събрал нови войски, за да посрещне българите, но при Катасирти недалеч от Константинопол те били разбити.

Симеон изпраща една армия към владенията на сръбския княз Петър Гойникович начело с кавхак Теодор Сигрица и Мармаис. Те успяват да заловят сръбския княз и го откарват като пленник във Велики Преслав, където го хвърлят в тъмница и там умира. Неговото място заема Павел Бранович, синът на ослепения от Петър Гойникович Бран Мутимирович. забягнал в България. По този начин в сръбските земи е установено българско политическо влияние.

Поражението на византийската армия през 917 г. подкопава силно военната мощ на Византия и разклаща сериозно политическия й престиж. След тази победа България се превръща в главен фактор в Европейския югоизток и в трета европейска сила след Византия и Немската империя. Сега Византийската империя, която непрекъснато е застрашавала българската държава още от основаването й, според видния френски византолог Шарл Дил е застрашена повече откогато и да било. А последвалите победи на българската армия над ромеите дават основание на английския историк Джон Дрейпър да сочи българите и арабите като най-силни и опасни противници на Византийската империя през средновековието.

„При цар Симеон Велики (893—927 г.) — писа Васил Коларов — България достигнала голяма военна мощ и високо културно развитие. Тя обхванала целия Балкански полуостров и разпространила своята власт на север чак до Полша и Моравия. Към този исторически период се отнасят думите на Енгелс за българите като за „нация", най-силна в средните векове."

[Warlord]

По последния абзац си личи кога и защо е писан материала , но въпреки това Борис Чолпанов ми е от любимите автори изследвали българското военно дело и доста живо и епично е пресъздал сблъсъка. Нямам какво да добавя към неговия труд.

И аз имам план на тази битка, който е ясно начертан, но за съжаление е на хартия, а не разполагам със скенер.

[Nike]

А, ето тези цифри (60 000 vs. 62 000) и аз съм ги чувал. Но пак имам въпрос: Кой е този Масуди и какво точно е казал?

[Р. Теодосиев]

Съвременик на събитията.(предполагам)

Нашата армия е била доста по малобройна, но много бързо подвижна докато нападаме много лесно и бързо сме могли да се строим в определени редици или да обърнем посоката и т.н.

Това е било голямото ни предимство.

[Warlord]

А, ето тези цифри (60 000 vs. 62 000) и аз съм ги чувал. Но пак имам въпрос: Кой е този Масуди и какво точно е казал?

←

Абе и аз съм ги срещал същите цифри, ама мисля че беше в една илюстрирана енциклопедия предназначена предимно за деца, та затова не съм ги споменавал. Не знам за този Масуди, но не мисля, че е посочвал конкретни цифри, трябва да го проверя.

[Nike]

Да, ако може да се провери, няма да е зле...

Впрочем ето план на битката с малко по-добро качество.

[Warlord]

Масуди Саади Салиман се оказва, че е персийски поет, живял 1047 - 1122 г. и творил в Северозападна Индия. Той дава доста сведения за русите, славяните, хазарите и българите (включително и волжските българи и предимно за тях), но за битката при Ахелой немога да намеря нищо негово.

Редактирано Януари 11, 2006 от Warlord

[П. Теодосиев]

Ами явно го споменава щом Борис Чолпанов го пише в творбата си. Важното е, че доста неща уточнихме в тази тема.

П.С.

Катрата която дава Bathory е аобсолютно същата която Nike дава само, че цветна. Смених я и сега и там е цветна и абсолютно същата като на Nike.

[Warlord]

Да, картата на битката е добра, нагледно може да се види и да се създаде представа как е протекла.

Масуди може и да е споменал за тази битка, но не е основният източник, от който черпим информацията за нея. И едва ли е посочил точни цифри, те явно са били извлечени на базата на друго нещо.

[Warlord]

Портрет на цар Симеон Велики и карта на България по неговото време.