Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън

[SAlexandrov]

Ревю: Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън

31 януари 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Книгата "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" на Крисчън Девънпорт е публикувана в България от ИК "Кръгозор" през ноември 2018-та, а в англоезичния свят е издадена под името "The Space Barons: Elon Musk, Jeff Bezos, and the Quest to Colonize the Cosmos" през март 2018-та. Това е книга за развитието на частната космическа индустрия, но най-вече разглеждайки четиримата най-известни личности в областта: Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън. 

Заглавието не подвежда: книгата действително е за най-популярните предприемачи и като такава в нея има някои съществени пропуски. Историята преди епохата "Мъск" е спомената само най-бегло, най-вече фокусирайки се върху Beal Aerospace. Пропуснати са и други важни моменти от развитието на частната космонавтика: кюбсат спътниците са споменати повърхностно, други важни имена като това на Питър Бек (основател на една от най-иновативните ракетни компании Рокет Лаб) изобщо не са споменати, няма нищо за може би най-успешните фирми като Планет Лабс и Спайър Глобал.

Не това е целта на книгата. Съсредоточавайки се най-вече върху Мъск и Безос и в по-малка степен върху Брансън и Алън, Девънпорт разказва една сравнително точна история за развитието на частната космонавтика. Споменати са най-важните успехи: първият пилотиран космически полет на "СпейсШипУан" през 2004 година, ранните неуспехи на Илон Мъск с малката ракета "Фолкън 1" в периода между 2006-2008 година, най-накрая успешното достигане до орбита през 2008-ма, създаването на "Фолкън 9" и товарния кораб "Драгън". Разгледани са подробно и авариите, включително трагичния случай със "СпейсШипТу" през 2014 година. Ако има нещо, за което мога да съжалявам, то е, че "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" е издадена в началото на 2018-та, а това е история, която тепърва се пише. Ако книгата беше излязла година и половина - две по-късно, вероятно в нея щеше да бъде отразен успешният космически полет на "СпейсШипТу" през декември 2018-та година. Това бе първият пилотиран полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Има и една трагична история, която поставя голяма въпросителна относно частната компания Стратолонч - неочакваната смърт на Пол Алън, един от четиримата барони. Наистина трудно можем да си представим какво ще се случи оттук насетне с гигантския самолет на Алън. 

Ако искате да прочетете как Мъск и Безос разклащат закостенялата космическа индустрия, в която дълги години властват мастодонти като Боинг и Локхийд Мартин, това е книга за вас. Мръсните апаратни игри на властта, окопаването на мастодонтите посредством нови и нови правителствени поръчки, заведените дела от новите частни компании, оспорващи тези поръчки, яростното съревнование между Мъск и Безос и водата, която двамата периодично са си подливали, всичко това е подробно отразено. Големият плюс от гореспоменатото е, че днес има сериозна конкуренция, която тласка космическото развитие напред и от това печели цялото човечество. 

Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън милеят за космоса, но всеки един от тях е с различен характер и има различна визия за бъдещето. И подходът на частните им компании е различен - Девънпорт сравнява съревнованието между Мъск и Безос с приказката за костенурката и заека. Мъск е заекът - той бърза напред, изпреварва, проправя пътя за останалите, не бяга от конфликти и води съдебни дела, обича да е в центъра на прожекторите. Безос е костенурката - той, обратното, не обича публичност и да е в центъра на прожекторите, не бърза за никъде, компанията му е преднамерено бавна и действа поетапно. Мъск иска до няколко години човек да стъпи на Марс, Безос - да изнесе цялото индустриално производство, но това ще стане след десетилетия, когато той е остарял или дори вече си е отишъл от този свят. Надпреварата е бавна - костенурката може да пъпли още десетки години, преди да настигне заека. Ричард Брансън и Пол Алън също са различни характери - Алън не се наема да разработва пилотирана космическа програма, това е твърде стресиращо за него, затова е предоставил тази дейност на Брансън. А Брансън иска да лети в космоса със собствен космически кораб. 

Като недостатък на книгата може да се спомене, че на места е твърде хаотична. Но надали новата космическа история може да се подложи на ясно систематизиране, поне не на този етап. Вместо заключение мога да кажа, че книгата определено си струва и е подходяща за хора, които никога не са обръщали сериозно внимание на съвременната космонавтика. 

Оценка: 4/5 

За още ревюта, посетете страницата на Светослав Александров в Goodreads 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2576-2019-space-barons-review

[laplandetza]

Как стигнахме дотук, какво сгрешихме , какво забравихме и не научихме.
Одисеята ни в Космос трябваше да общ Световен интерес и Главно дело , а какво стана........... разни аниматори ни тероризират из виртуалното и не съвсем такова капиталоикономофинансово пространство!