Помогнете ми да разбера Шопенхауер

[Lubomir1994]

ТОМ 4 "Парерга и паралипомена" Глава 3 стр.49

 

"Ако дотогава човек се е водел в своите проучвания съобразно с основанията на собственото си същестуване от предпоставката, че законите на познанието, на мисленето и на опита са чисто обективни, съществуват в себе си и за себе си и абсолютно, и само благодарение на тях той, както и всичко останало, е; то сега той разбира, че ОБРАТНО, неговият интелект, следователно и неговото съществуване са условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях. Тогава най-сетне той схваща, че изяснилият му се най-сетне идеален характер на пространството, на времето и на причинността оставят място за един съвсем различен порядък на нещата от онзи на природата, като последния той е принуден да разглежда като резултата или йероглифа на онзи другия."

 

• законите на познанието, на мисленето и на опита са чисто обективни, благодарение на тях всичко е
• интелектът е условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях

 

Авторът казва, че законът на мисленето е чисто обективен и благодарение на него всичко Е, но после този човек осъзнава, че ОБРАТНО, а именно че интелекта е условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях.

 

Това, което не успявам да разгранича са законите на мисленето и интелекта. Струва ми се, че той на практика казва едно и също нещо по смисъл, но слага думата ОБРАТНО сякаш не казва едно и също нещо. А той на практика казва едно и също нещо, с друми думи казва:

• всичко съществува благодарение на законите на мисленето и съзнанието

и 

• интелекта е условие за всичко друго да съществува като явление в него.

Не виждам как тези две уж обратни и различни твърдения са различни. Той казва едно и също. Къде греша аз или/и той?

 

[Lubomir1994]

Да разбирам ли, че в единия случай всичко съществува благодарение на законите на интелекта, а в другия случай законите на интелекта съществуват благодарение на интелекта? Ако това е случая, не можеше ли да опише по - просто този прост  Кантов идеализъм?

[Lubomir1994]

Разбрах, благодаря. 

[Слов]

On 8.02.2019 г. at 19:15, Lubomir1994 said:

ТОМ 4 "Парерга и паралипомена" Глава 3 стр.49

 

"Ако дотогава човек се е водел в своите проучвания съобразно с основанията на собственото си същестуване от предпоставката, че законите на познанието, на мисленето и на опита са чисто обективни, съществуват в себе си и за себе си и абсолютно, и само благодарение на тях той, както и всичко останало, е; то сега той разбира, че ОБРАТНО, неговият интелект, следователно и неговото съществуване са условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях. Тогава най-сетне той схваща, че изяснилият му се най-сетне идеален характер на пространството, на времето и на причинността оставят място за един съвсем различен порядък на нещата от онзи на природата, като последния той е принуден да разглежда като резултата или йероглифа на онзи другия."

 

• законите на познанието, на мисленето и на опита са чисто обективни, благодарение на тях всичко е
• интелектът е условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях

 

Авторът казва, че законът на мисленето е чисто обективен и благодарение на него всичко Е, но после този човек осъзнава, че ОБРАТНО, а именно че интелекта е условието за всички онези закони и за онова, което следва от тях.

 

Това, което не успявам да разгранича са законите на мисленето и интелекта. Струва ми се, че той на практика казва едно и също нещо по смисъл, но слага думата ОБРАТНО сякаш не казва едно и също нещо. А той на практика казва едно и също нещо, с друми думи казва:

• всичко съществува благодарение на законите на мисленето и съзнанието

и 

• интелекта е условие за всичко друго да съществува като явление в него.

Не виждам как тези две уж обратни и различни твърдения са различни. Той казва едно и също. Къде греша аз или/и той?

 

Едното се нарича обективен идеализъм, а другото - субективен идеализъм! В първият случай интелектът или законите на познанието ,на мисленето и на опита са пред-човешки, не са приоритет-в-индивидуалитет на човешкото, на човека! Кант нарича това "ноумен" или - "нещото за себе си", "нещо-в-себе-си" ! Докато при вторият нещата по-скоро произтичат от нас или поне се възприемат пречупени през нашата призма, поради което и Шопенхауер уточнява, че иде реч за, забележете: "НЕГОВИЯТ интелект" и "НЕГОВОТО съществуване" като условие за наличие на познание, на мислене и на опит! Тук вече имаме, пак по Кант, тъй нареченият "феномен" или: "нещото за нас" - а не - каквото е то по природа! Това малко кореспондира с темата за "яйцето или кокошката", която е профанизация на големия фолософски въпрос за първенството на знанието, на съзнанието или на битието! Шопенхауер, как мнозина други, поставя като необходимо условие за случването на реалността човешкия фактор, човешкото око, ако щете, кое да я отчете и посредством щото: да я и легитимира! Крайният субективен идеализъм в лицето на солипсизма пък би могъл рече, че няма друга реалност, освен - нашата, моята, тази, която прожектира Аза в огледалната стая на собсвтеното си съществувание! Общото е, че битието отстъпва като първична роля, като изначално условие за наличието на знание, на познание и на съзнание у човека и, наопаки: самото познание и знание в съзнание на човека ... поражда наличието на битие, и дори - на битието (като такова)! 

Естествено, че тук можем да вкусим и една еманципация на човешкото от божественото съзнание и едно преместване на субектността от Бога вътре Човека! 

Редактирано 19, 2022 от Слов

[Guest]

Цитирай

ТОМ 4 "Парерга и паралипомена" Глава 3 стр.49

"Тогава най-сетне той схваща, че изяснилият му се най-сетне идеален характер на пространството, на времето и на причинността оставят място за един съвсем различен порядък на нещата от онзи на природата, като последния той е принуден да разглежда като резултата или йероглифа на онзи другия."

Това изречение задава насоката на търсения в математиката доста след Шопенхауер, от края на 19 век нататък, когато се залавят да я поставят или пре-дефинират на основите на логиката и теорията на множествата. От тях се дефинират пространствата, времето влиза в тях, възможните операции в тях (причинността по Шопенхауер) и съответно възможните светове на мислене в тях. Това не е принципно ново, защото фантазията на литераторите отдавна го използва, всъщност още от началото на литературата, но вече е поставено на строга логическа основа. По същото време, в литературата след 19 век фентъзито навлиза като солиден жанр и така заема мястото на митовете в общественото съзнание.

Законите на мислимия свят не могат да бъдат нещо отделно от самото мислене, защото са негов продукт. Какво изразяват те е друг въпрос, но тяхното създаване е резултат на взаимодействие между зададените "основания на собственото си съществуване" като мислещо същество и въздействията извън него. Според мен това е израз на задаването на "външно" и "вътрешно", важно е къде е границата между тях и в какво се състои тази граница.

Това не е лесно да се разбере и ще дам пример. "Резултата или йероглифа на онзи другия" на Шопенхауер е дало основа на една интересна илюстрация. Изрязваме от картон един шаблон от думи и после го обдухваме със бояджийски спрей. Тогава появилите се думи на външна повърхност са резултат на интеракцията на струята боя с шаблона, но това е само техническия поглед на нещата. Шаблонът (или йероглифът по Шопенхауер)  не е произволен, той е зададен със своя собствена логика. Тогава повърхността е нашето съзнание, думите върху нея са нашите мисли, включително изразяващи закони. Спреят е ноумена, за него няма как да знаем нещо. Остава само да определим какво е шаблона, той явно е в нашата способност да мислим и Кант го задава че е a priori, тоест преди опита, което е безспорно, защото и спрея, и шаблона са преди резултата. Само че това отговаря на въпроса "Къде е шаблона?", а не на въпроса "Какво е шаблона?". Той ще определи къде е обективната реалност, защото тогава ще стане ясна логиката за изготвянето на шаблона. Като например че искам да сложа името си на колата.

В математиката този въпрос е важен, защото има и т. нар. "интуитивно направление", което не смята че логистичното дефиниране е единствено вярно.

 

[Petleshkov]

Спрея в страната на шопа, лайната по стената в страната на Шопенхауер.Сега разбираш ли Шопенхауер?

[Guest]

On 25.02.2022 г. at 19:26, Втори след княза said:

Метафората с шаблона и спрея  не ми създаде ясен образ. Може ли да опитате метафора с някакви понятия. Например дума, възприемане, осъзнаване. 

Понятията са съставни, състоящи се от други понятия, като тези връзки често са неявни и трудни за проследяване. В резултат думите които използуваме са само етикети обозначаващи пакет, чието съдържание познаваме в различна степен. Естествено това повлиява и често предопределя възприемането и осъзнаването им от конкретен човек с дадена подготовка и познания в областта на употреба на думата. Затова често се налага да съставим и използуваме речник свързан с употребата на думата, в конкретна област, група хора и даже конкретен човек, за да знаем какъв смисъл се влага след осъзнаването на думата в неговото съзнание. Речникът задава значението на "шаблона" по приведения по-горе пример, "йероглифа" по Шопенхауер, "структурата" по Кант. Това лесно се наблюдава при обучението на децата, защото там е в явен вид, колкото повече порастват това става все по-неявно, например при студентите се изяснява едва когато отидат на изпит. Все пак, след ученето (или общо казано "опита" по Кант) в един момент ни "просветва", структурата се подрежда в ума ни, така вече смисълът е осъзнат. Този смисъл не е явно свързан с източника на знанието, затова за един външен наблюдател този източник е "ноумен", скрит от него, защото сам по себе си не е свързан с него, той не може да знае кой, как и къде е учил студента, и най-вече какво е той сам по себе си.

[Guest]

Преди 5 минути, Втори след княза said:

Наистина, не приемам изцяло терминологията на Кант, но тя е преводима и може да се разбере и обсъжда чрез приблизително отразяващи я общоприети думи. Шопенхауер също. Обаче разказът за шаблон и спрей не са нито истина, нито ноумен. Те са художествена метафора. 

Виждам, че напредвате в изясняването на думите. Желая ви по-нататъшен успех в това, в него емоциите не помагат, само спокойния размисъл. Аз повече време не мога да отделя.

[deaf]

Понятието Ти си длъжен на Кант е non sens и малоумно.

[Guest]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Спорна работа или каквото ви ангажира.  

Ако пръскате със спрей, отнасям се с особено доброжелателно отношение!

Илюстрацията със спрея е представена и в тази видео лекция.  Има много лекции в Интернет, те могат да се слушат и докато се работи, например боядисва, готви, чисти и т. н. Животът е кратък,знанието безкрайно. Тази лекция е на руски, "шаблон" на руски е "трафарет".

Най-добрата лекция по Кант която намерих е друга, но тя е 9 часа и 36 минути, също на руски.