Богати тогава и сега

[nik1]

Германия и германската култура не са типичните иноваторски, а са такива които копират и взаимстват, и организират и развиват добре индустриите си (и това което са заели).

Германците могат да направят една перфектна кола, или танк, или каквото се сетим, но

-почти всичко в колата, или танка не е немска иновация, или изобретение.

-почти всико, свързано с ораниозацията на проиводтвото не е мнемско изобретение или иновация

Дизелът, патентован от Р. Дизел, така и не тръгва цели 5 години след като е патентован, защото Р.Дизел не сеща да го захрани с тежки фракции на петрола (или с друго течно гориво с подобни свойства и вискозитет- като олио) , а се мъчи да го запали с това с което има в Германия- въглищен прах. Да, но въглищния прах взривява и самия двигател
Освен това, нека да кажем че двигателят с вътрешно горене е познат и патенотован 100 години преди двигателя на Дизел,и през тези години, много и различни иноватори, учени и нженери работят по двигателите с вътрешно горене.

Цитирай

 

Various scientists and engineers contributed to the development of internal combustion engines. In 1791, John Barber developed the gas turbine. In 1794 Thomas Mead patented a gas engine. Also in 1794, Robert Street patented an internal combustion engine, which was also the first to use liquid fuel, and built an engine around that time. In 1798, John Stevens built the first American internal combustion engine. In 1807, French engineers Nicéphore (who went on to invent photography) and Claude Niépce ran a prototype internal combustion engine, using controlled dust explosions, the Pyréolophore. This engine powered a boat on the Saône river, France. The same year, the Swiss engineer François Isaac de Rivaz built an internal combustion engine ignited by an electric spark. In 1823, Samuel Brown patented the first internal combustion engine to be applied industrially.

In 1854 in the UK, the Italian inventors Eugenio Barsanti and Felice Matteucci tried to patent "Obtaining motive power by the explosion of gases", although the application did not progress to the granted stage.^[3] In 1860, Belgian Jean Joseph Etienne Lenoir produced a gas-fired internal combustion engine. In 1864, Nikolaus Otto patented the first atmospheric gas engine. In 1872, American George Brayton invented the first commercial liquid-fuelled internal combustion engine. In 1876, Nikolaus Otto, working with Gottlieb Daimler and Wilhelm Maybach, patented the compressed charge, four-cycle engine. In 1879, Karl Benz patented a reliable two-stroke gasoline engine. Later, in 1886, Karl Benz began the first commercial production of motor vehicles with the internal combustion engine. In 1892, Rudolf Diesel developed the first compressed charge, compression ignition engine. In 1926, Robert Goddard launched the first liquid-fueled rocket. In 1939, the Heinkel He 178 became the world's first jet aircraft.

 

 

Иновативни култури и страни са скандинавските (тук се включва и Холандия, макар че тя езиково е по-близо до немския) и англо-саксонските,

Скандинавците и англосаксонците имат т.н. спокойна култура, с ниска степен на избягване на несигурността, а германската култура е с висока степен на избягване на несигурността ( т.н тревожна)

Това не значи че германските иновации са нула, а че решаващо преобладаващият процент иновации и нововъедения са направени от англосаксонците и скандинавците. Сега вече скандинавците излизат напред, а Янките и Англичаните, си неглижираха от инженерното образование, и като че ли изостават.

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&ei=l6N2XObYN7HpsAekzJqQAg&q=Scandinavian+innovation&oq=Sakdinawian+innovaton&gs_l=psy-ab.12...0.0..1385951...0.0..0.0.0.......0......gws-wiz.6r39phAiOrQ

 

 

 

Има и още две теми във форума, но  намерих само тази намерих

 

 

 

Цитирай

 

Открития и култура

 

Бих искал да обобщя теорията за културните измерения спрямо изключително важни аспекти от социално-икономическия живот

- Откривателството

- Прогреса

 

Поне две са културните измерения, които определят в дали едно общество ще направи революционни открития в някоя област, които ще доведат до неговия прогрес. От една страна това е спокойствието-тревожността в обществото, тъй като спокойните общества са отворени към промени, не се страхуват от новостите, имат откривателски дух. От друга страна това е равновластието, което позволява едно откритие да бъде приложено на практика и така да доведе до ефект. На трето място, това е разбира се, принудата, какъвто е случаят с Португалия, която, макар и тревожна култура, е принудена да търси земи в Атлантика, тъй като на изток просто няма възможност да се разшири.

Но, говорейки за влиянието на културата върху изследваните явления, е редно да се разгледат случаите, при които тя се проявява в най-чист вид – а именно, когато принудата е сведена до минимум.

 

Сега към същината на темата. Стресът в тревожните общества обяснява тяхната неспособност да създават коренно нови, напълно нови революционни продукти. Тревожността се свързва винаги с подозрителност и страх от новото, придържане към утвърдени и доказано сигурни поведенчески модели, начини на производство и живот.

 

Така, индустриалната революция е както знаем британско явление, т.е плод на една спокойна, и равновластна култура. Няколко века преди това Китай също преживява своя собствена индустриална революция – открива хартията, барута, доменните пещи. В голяма степен, това се дължи на спокойната китайска култура. Но за разлика от Англия, китайската администрация не разрешава свободното разпространение на тези открития във всекидневието и икономическата практика. Китайските упревници виждат заплаха за властта си, и на бързо индустриалната революция е потушена.

 

Великобритания обаче, освен че е населена със спокойни хора, има и равновластна култура. След като се появяват първите индустриални изобрететия, аристокрацията и кралят не се опитват да ги обсебят или цензурират. В резултат на което Британия преживява изцяло първата индустриална и икономическа революция. Всъщност, от гледна точка на съвремието, почти всичко, което имаме днес, се дължи на тези две черти на английската култура – спокойствие и равновластие.

 

Поради тази причина почти всички революционни изобретения са направени в спокойни култури – първо в Англия, а след това в Америка. Като революционно изобретение например е заместването на животинската тяга с парна машина. След което това изобретение е подобрено – парната машина се замества с бензинов двигател в Германия. Но това е само едно подобрение – един двигател се замества с друг, по-добър. Самата концепция, революционната идея, се появява в Англия, не в Германия.

 

Към тези революционни открития може да се добавят – самолетът, телеграфът, електричеството, грамофонът, телевизията, фотокопирането, компютърът, интернетът. Всичко това се свързва с Англия, и по-късно – със САЩ.

 

Тревожите и стресирани култури, като немската, френската, японската имат способността да взаимстват нововъведенията, и то само след като са се убедили, че те наистина са полезни и безопасни. Те ги усъвъшенстват и в редица отношения задминават откривателите им. Японците не измислят нито телевизията, нито автомобилите, но днес те са водещи лидери в производството и усъвършенстването на чуждите концепции. Това се дължи на няколко особености:

 

- Тъй като стресираните тревожни култури, като японската, немската, френската, нямат стремеж към откривателство и изобретяване на революционно нови технологии, такива се появяват първо в спокойните – Англия, Китай, по-късно и САЩ. Бързо тези изобретения се прилагат на практика и водят до икономически напредък, т.е индустриална и техническа революция, като тази в Англия. Спокойната култура рязко дръпва напред заради новата технология, но това засилва още повече тревожността в тревожните народи, че изостават, че пропускат нещо важно. Затова след известен период от време, когато се убедят, че откритието наистина води до добри резултати е не вреди, тревожните култури трескаво се заемат да наваксат пропуснатото – и в този трескав стремеж усъвършенстват откритието и често задминават спокойния откривател.

 

- Едно е да откриеш нещо, някоя концепция, съвсем друго е да организираш неговото масово производство. За изобретяването се иска отворен и спокоен ум, а за организацията на труда се иска ред, дисциплина, правила. Спокойните народи имат отворения и откривателски ум, но им липсва стремежът към ред, планиране, предвиждане, нормиране, който е типичен за тревожните култури – именно това са механизмите за намаляване на тревожността. Затова спокойните народи измислят гениалните новости, но често изпитват трудности при организирането на качествено масово производство.

 

- Наред с това, стресираните култури, като немска, италианска, япоска, имат особен култ към точните инженерни науки, защото там няма двусмислие и несигурност. Затова често те са по-добри в усъвършенстването на нововъведението.

 

Поради тези културни особености, след първоначалните си успехи и икономически бум през 18 век, Великобритания е задмината по растеж от тревожна Германия. По същия начин през 80-те Япония задминава САЩ.

Виждаме отново процеса, при който стресираните култури, опитвайки се да догонят спокойните изобретатели, ги задминават, подтиквани от собствената си тревожност да не пропуснат нещо, вече утвърдено като гарантиращо успех и прогрес.

 

 

 

[Frujin Assen]

А какво да кажем за Рьонген, Макс Планк, даже самият Айнщайн е плод на немската школа. От италианците се сещам за Маркони. Германия през втората половина на 19 век и първата на 20 по иновации е ако не на първо място в света, най малко не отстъпва на Великобритания и САЩ.

През средновековието Италия и Германия са на първите места по високи технологии (например венецианските огледала). Англия дръпва напред доста късно, едва през 16-17 век във връзка с великите географски открития.

Китайците били копирали? Дълго време китайската технология е най съвършената в света. Техните джонки стигат до Мадагаскар и европейците изваждат голям късмет, че не се сблъскват с тях. 

[nik1]

Преди 16 часа, Frujin Assen said:

А какво да кажем за Рьонген, Макс Планк, даже самият Айнщайн е плод на немската школа. От италианците се сещам за Маркони. Германия през втората половина на 19 век и първата на 20 по иновации е ако не на първо място в света, най малко не отстъпва на Великобритания и САЩ.

През средновековието Италия и Германия са на първите места по високи технологии (например венецианските огледала). Англия дръпва напред доста късно, едва през 16-17 век във връзка с великите географски открития.

Китайците били копирали? Дълго време китайската технология е най съвършената в света. Техните джонки стигат до Мадагаскар и европейците изваждат голям късмет, че не се сблъскват с тях. 

Рьонген, Макс Планк,и всички останали германски учени не са иноватори.  Научните открития в химия, физика и  медицина са плод анализ и наблюдение, и изискват стандартно мислене и строго придържане към  "коловози" и рамки,

Иновациите и ревоюционните изобретения изискват нестандартно мислене, и минаване на "напряко през коловозите".(Да помислиш как нещо може да се работи по друг по-добър наичн - трябва да излезнеш от коловозите)

 

 

Високи технологии, и високо високотехнолгична индустрия - разбира се, германската е такава, спор няма

Просто правя разграниченията

 

Аз дори не се сещам за германски иновации (евреите като ум и софтуер са специфични) .. в Германия дори не е прието (или е забранено с табели) да се "ходи по тревата" , а задължително се ходи по означените пътеки (това е е безсмислено за американци и скандинавци, които сядат в градинката, на тревата)

 

Помислете малко - ако германската култура беше иновативна, поне едно революционно изобретение от сфертата на въоръженията щеще да бъде германско ( Германия е високотехнологична и техническа нация,  не говорим за Албания)...

Аз не се сещам такива, от динамита и пушките с нарезни цеви, или многозарядните пушки, бездимния барут, през картечниците, до подводниците - почти всичките са аглосаксонски и скандинавски изобретения и иновации

Барутът и арбалетът са китайски джажи,.... Ракията също ! Технологията на дестилация идва във Византия чрез арабите, имащи контакти с Китай, В Китай правят и пият ракия още  по времето на Тан

 

Цитирай

Китайците били копирали?

 

Китайската култура е иновативна (тя също е с ниска степен на избягване на несигурността) но не развива потенциала си, поради неравновластието и политическите (политико-икономически причини)

[Atom]

Според мен към двете категории  -  наука и иновации хората подхождат по съвсем различен начин.

Когато говорим за наука, човек трябва да има нагласата "аз знам, че не знам". Т.е. нищо не е сигурно, нищо не е доказано  и всичко подлежи на преразглеждане. От там нататък е лесно - имаш някаква нова идея и като се придържаш към научния метод или я доказваш или не.

При иновациите нагласата е "аз знам, че мога".  Т.е. не търсиш ново знание (нямаш идея да опровергаваш досегашното), а на базата на това което знаеш можеш да намираш някакво ново приложение. Тук няма лесни неща и предписан метод, а всичко е плод на въображението.

Не знам доколко един индивид може да превключва от единия начин на мислене към другия и обратно и дали един човек може да бъде едновременно добър учен и също толкова добър иноватор. Съмнявам се и мисля, че това ще са единици.

В тази връзка това което казва Ник за избягването на несигурността за мен е ключово.  Ако човек се придържа само към сигурното той трудно ще стане иноватор.  За науката най-вероятно също е пречка, но там човек може да се обучи. Не знам дали човек който избягва несигурността може да направи лесно епохално откритие в науката и да преобърне досегашни представи, но плавни и постепенни научни пробиви са напълно възможни.

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

Според мен към двете категории  -  наука и иновации хората подхождат по съвсем различен начин.

Когато говорим за наука, човек трябва да има нагласата "аз знам, че не знам". Т.е. нищо не е сигурно, нищо не е доказано  и всичко подлежи на преразглеждане. От там нататък е лесно - имаш някаква нова идея и като се придържаш към научния метод или я доказваш или не.

При иновациите нагласата е "аз знам, че мога".  Т.е. не търсиш ново знание (нямаш идея да опровергаваш досегашното), а на базата на това което знаеш можеш да намираш някакво ново приложение. Тук няма лесни неща и предписан метод, а всичко е плод на въображението.

Не знам доколко един индивид може да превключва от единия начин на мислене към другия и обратно и дали един човек може да бъде едновременно добър учен и също толкова добър иноватор. Съмнявам се и мисля, че това ще са единици.

В тази връзка това което казва Ник за избягването на несигурността за мен е ключово.  Ако човек се придържа само към сигурното той трудно ще стане иноватор.  За науката най-вероятно също е пречка, но там човек може да се обучи. Не знам дали човек който избягва несигурността може да направи лесно епохално откритие в науката и да преобърне досегашни представи, но плавни и постепенни научни пробиви са напълно възможни.

"аз знам, че не знам". Придържащият се към коловозите учен може да достигне и го нагласата "аз  знам, че знам" , бидейки последователен и упорит в овладяването на знанията, т., вървейки в коловозите.  В общия случай за самата наука това обуславя и означава плавно развитие, Революционните  пробиви  се правят от единици (дали ще наречем гении, или хора за които въображението е по-важно от знанието).

Апропо и в тази връзка - и в революционата наука днес имаме пълна доминация на САЩ.

САЩ не са кой знае колко по-богати от Германия, нали така? Институтът Макс Планк има 22 000 човека персонал, от които 5000 са учени,  но го няма на картата на ревлюционните научни пробиви, или на подуима за получаване на Нобеловите награди..

-----------------

Цитирай

При иновациите нагласата е "аз знам, че мога".  Т.е. не търсиш ново знание (нямаш идея да опровергаваш досегашното), а на базата на това което знаеш можеш да намираш някакво ново приложение. Тук няма лесни неща и предписан метод, а всичко е плод на въображението.

Така е.

Мотивите на иноваторите са много интересни за изследване.

Общо взето между тях преобладават такива личности които искат да допринесат за благото на "делото" , "каузата", или на "хората", това са вдъхновени хора ...Така че може би този анализ и синтез , който се прави не е съвсем пълен, а трябва да се включи и друга културна особеност или черта . Американците са склонни да помагат на нуждаещите се, те са един вид героична култура, и това ясно се вижда във филмите им и киното им!

 

================

Инвенторката на съвременния дезодорант (този който съдържа химикали против отделяне на пот, защото потта е тази, която при разграждане от бактериите предизвиква неприятната миризма!) е една обикновена тинейджърка, която има виждания да става актриса , и става такава (Американците са родени актьори, както се казва)

Една Мърфи се казва девойката

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=Edna+Murphey

https://www.smithsonianmag.com/history/how-advertisers-convinced-americans-they-smelled-bad-12552404/

Murphey had tried her dad’s liquid antiperspirant in her armpits, discovered that it thwarted wetness and smell, named the antiperspirant Odorono (Odor? Oh No!) and decided to start a company.
 

Всъщност продуктът го е ползвал баща и (той е лекар), тя го предлага на пазара (спесява си и прави компания).. Тя е инвенторката на съвременния  пазарен маркетинг и реклама на дезодорантите.

Редактирано 28, 2019 от nik1

[nik1]

Това е като урок по американска култура (народопсихология)

http://www.bgvoice.com/articles/view/izgubeni_v_bulgariya/239/

Цитирай

Четирима чужденци, които хем познават, хем и не познават толкова добре българския бит, но любопитни да научат повече за него; забавно говорещи български, но решени да го учат; чужди на българските традиции, но достатъчно авантюристични, за да опитат всичко; и най-важното - позитивни и добронамерени, каквито обикновено са чужденците в България. И каквито невинаги са българите в страната. Това са американците Кори, Анна, Кей и Джен - главните действащи лица в риалити формата "Изгубени в България" по Нова телевизия. Това лято те пропътуваха 19,000 километра из цялата страна, докато снимаха епизодите. Анна и Кори спаха под звездите, караха „Лада" и доиха крави, телета и овце. Ядоха компот и вариха ракия, ловиха риба и се трудиха на полето. Живяха като роми във Филиповци. Жениха се като помаци в Рибново. Бяха посветени в тайните на Бялото братство. Танцуваха паневритмия и кючек. Някои от преживяванията им вече бяха видени от всички. Други тепърва предстои да бъдат излъчени. Кей ги режисира, а Джен им бе продуцент.

И четиримата попадат в България покрай Корпуса на мира, където са доброволци. Без да знаят и дума български, без да са наясно какво точно ги чака в тази далечна държава, те се наемат да живеят и работят в нея, водени от все по-рядко срещаната в наше време филантропия. Днес, след като имат зад гърба си по няколко години стаж в България, признават, че тя ще им липсва.

 

Анна О'Нийл:

 

"Ние, американците, обикновено не разбираме от нищо, но опитваме от всичко. Наричаме го experience. Българите разбирате от всичко, но не обичате да експериментирате. Наричате го традиция."