СССР без перестройка

[Бобо]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това явление, миграция на младите в чужбина, пораждащо по-малка раждаемост и по-голяма смъртност, го има във всички страни от бившия социалистически лагер /лагер щото беше затворен за лагерниците да не бягат/. При соца всъщност раждаемостта пада силно - Бобо е плейснал една графика от годините на соца, ама е забравил да постави до нея годините от Освобождението до 1944, ако я беше сложил там, щеше да се види как в годините на соца, въпреки затворените граници, раждаемостта пада силно в сравнение с предходните години, които за разлика от соца са били с отворени граници. Но тогава младите българи са отивали в Европа, получавали са образование и са се връщали пак в България да се реализират, а сега не е така.

При соца някъде до началото на 80-те години селското и градско население е фифти-фифти, тоест България е аграрна страна, заради ТКЗС-тата, което удържа селяните по селата в комбинация с изискване на "гражданство" за да работиш на друго място, дар от крепостното право. После, след 1989, процесът на изкуствено задържана урбанизация се отприщва, в съчетание с излизане на млада работна ръка.

Раждаемостта е в пряка зависимост от еманципацията на жените в едно общество.Не търси другаде проблема.Другите фактори са маловажни.

Апропо-nik1 ме е доказал спримера от Гърция!..Гъркините НЕ работят!Турция е същия пример!

Но-в приоритетите на всяка държава е да поддържа един що годе приемлив прираст.Тука се дъним яко след 89-та.Верно е,че факторите са в голяма част външни,но липсва и всякаква политика по въпроса!

[nik1]

Цитирай

Раждаемостта е в пряка зависимост от еманципацията на жените в едно общество.Не търси другаде проблема.Другите фактори са маловажни.

Апропо-nik1 ме е доказал спримера от Гърция!..Гъркините НЕ работят!Турция е същия пример!

 

Факторът е един и същ:  ако направиш от дребния собственик на земя или дребен бизмесмен  - зависим наемник, него и семейството му (съпругата му)-вкарвайки ги в заводите, фермите, канцелариите и офисите - еманципираш повече и и жените...

 

Подобнио процеси са протекли във всички развити страни  - по естествени причинини..Също се случва и в Гърция и Турция, където процентът на работещите жени нараства през последните години

 

При нас, в Източна Европа процесите на обезземляме на дребните стопани, индустриализацията, урбанозацията... и еманципацията на жените и бяха форсирани при режимите на държавния капитализъм (командно-аднинистративната система).

Това важи особено за България, която е преобладаващо аграрна страна в първата половина на века, със 75 процента селко население!

 

[nik1]

Преди 6 часа, Skubi said:

Въпросът е, че интересува ли го мейнстрита или не? Или само това, че от 1 трилион да забогатее на 2 трилиона? Никога в историята на ЗЕМЯТА е нямало такова голямо разединение между най-бедните, най-богатите....

Виж хората /неуро нормалните де/ обикновенно като ги питаш плануват с 1-2 деца. По случайност ако се роди трето, приемат го. Но това което е било в миналият век когато средно е имало по-4-5 деца в семействата го няма....

И когато почнат семейният живот, добре ако им се роди 1. И го гледат, преглезват до безкрайност...Защо ли? По рано с една заплата се е издържало цяло семейство. А сега двама възрастни немогат издържа 1 дете....

Сигурно има съфорумианци които могат да кажат, как им се променя живота когато им се роди бебе...Макар и големите облекчения от страна на обществото. 

Обикновенно в минус минава, ако не финансово но в свободно време сигурно. СМСМ

Това в което сме е доказателството на пълната недъгавост /за осигуряване поне на репродукцията на населението/ на режимите в Европа и не само комунистическите...СМСМ

 

Могат да ни спасят колониалните англосаксонци (както винаги  - те спасяват света), които все още не са разглезени колкото социтата и християндемократите от Европа..:)

В САЩ няма отпуск по майчинство и жените все още раждат... в България двете години им идват малко на хората.. Ако може държавата да ни гледа децата, ще е най- добре..

Латиносите са от бялата раса, така че спокойно, не скачай

[Б. Киров]

Бобо, Ник ти е отговорил.

Ще те върна малко към поста, в който цитира американски автор, публикуван в Foreign Policy през 2011 г.  както частично го е цитирал друг български автор, за да подкрепи своя теза. По принцип, когато се цитират откъси избирателно, много лесно се изкривява същността на идеята на оригиналния автор, ето защо поствам тук моя превод на въпросната статия, с която, подчертавам, съм напълно несъгласен като теза и мога да се обоснова. Но статията е великолепно написана и интересна и заслужава внимание:

Everything You Think You Know About the Collapse of the Soviet Union Is Wrong

*And why it matters today in a new age of revolution.

June 20, 2011, 1:58 AM

Leon Aron is the director of Russian studies at the American Enterprise Institute and the author, most recently, of Roads to the Temple: Truth, Memory, Ideas, and Ideals in the Making of the Russian Revolution, 1987-1991.

Всяка революция е изненада. Все пак, най-новата руска революция трябва да се брои сред най-големите изненади. В годините, които доведоха до 1991 г., на практика нито един експерт, учен, официално лице или политик не предвиждаше предстоящия колапс на Съветския съюз, а с него и падането на еднопартийната диктатура, държавната икономика и контролът на Кремъл над неговата вътрешна и Източноевропейски империи. Нито пък някой от съветските дисиденти, го предвиждаше, ако съдим по мемоарите им, самите те по-късно бъдещи революционери. Когато през март 1985 г. Михаил Горбачов стана генерален секретар на комунистическата партия, никой от неговите съвременници не очакваше революционна криза. Въпреки че имаше разногласия относно размера и дълбочината на проблемите на съветската система, никой не ги смяташе за животозастрашаващи за системата, поне по онова време.

Откъде тогава дойде това толкова странно универсално късогледство? Неуспехът на западните експерти да предвидят разпадането на Съветския съюз може отчасти да се дължи на нещо като исторически ревизионизъм - наречете го анти-анти-комунизъм - който има тенденция да преувеличава стабилността и легитимността на съветския режим. Но други, които едва ли биха могли да се смятат за меки по отношение на комунизма, бяха също толкова озадачени от неговата смърт. Един от архитектите на американската стратегия по време на Студената война, Джордж Кенан, пише, че при прегледа на цялата „история на международните отношения в съвременната епоха“ той намира за „трудно да се мисли за някакво по-странно и поразително събитие и на пръв поглед необяснимо, отколкото внезапното и пълно разпадане и изчезване ... на великата сила, известна последователно като Руската империя и след това на Съветския съюз". Ричард Пайпс, може би водещият американски историк на Русия, както и съветник на американския президент Роналд Рейгън, нарече революцията "неочаквана". Колекция от есета за смъртта на Съветския съюз в специален брой от 1993 г. на консервативното списание "National Interest" е озаглавена "Странната смърт на съветския комунизъм".

Ако беше толкова лесно да се разбере, този колективен пропуск в преценката на всички социолози и историци, можеше той просто да бъде приписан на техни странности и капризи, и след това да бъде забравен. Но дори и днес, след 20-годишното му разпускане, предположението, че Съветският съюз можеше да продължи да съществува в онази си форма, или най-много, че в крайна сметка щеше да започне дълъг, продължителен разпад, изглежда съвсем рационално заключение.

Наистина Съветският съюз през 1985 г. притежаваше много от природните и човешки ресурси, които имаше и 10 години преди това. Разбира се, стандартът на живот беше много по-нисък, отколкото в повечето страни в Източна Европа, да не говорим за Запада. Недостигът на хранителни стоки, дългите опашки в магазините и острия дефицит бяха ендемични. Но Съветският съюз бе преживял много по-големи бедствия и се бе справял с тях, без да пожертва и йота от контрола над държавата върху обществото и икономиката, а още по-малко да го изпусне изцяло.

Нито един ключов параметър на икономическите резултати преди 1985 г. не сочи към бързо развиваща се катастрофа. От 1981 г. до 1985 г. ръстът на БВП на страната, макар и да се забавя в сравнение с 60-те и 70-те години, е средно 1,9% годишно. Същата характернаа, но едва ли катастрофална, тенденция продължи през 1989 г. Бюджетните дефицити, които след Френската революция се смятат за видни предвестници на идващата революционна криза, се равняват на по-малко от 2% от БВП през 1985 г. в СССР. Въпреки че дефицитът бързо нараства, разликата остава под 9% през 1989 г. - размер, който повечето икономисти смятат за доста управляем.

Рязкото понижение на цените на петрола, от 66 долара за барел през 1980 г. до 20 долара за барел през 1986 г. (по цени от 2000 г.), определено беше тежък удар за съветските финанси. Въпреки това, коригиран спрямо инфлацията, петролът беше по-скъп на световните пазари през 1985 г., отколкото през 1972 г., и само с една трета по-нисък, отколкото през 70-те години. В същото време, през 1985 г. доходите на СССР нараснаха с повече от 2%, а корекциите на инфлацията продължиха да нарастват през следващите пет години до 1990 г. средно с над 7%.

Да, стагнацията беше очевидна и тревожна. Но професорът на Уеслианския университет Питър Рътланд отбеляза, че „хроничните заболявания не са непременно фатални.” Дори водещият изследовател на икономическите причини на революциите Андерс Ослунд отбелязва, че от 1985 до 1987 г. ситуацията в СССР „не беше въобще драматична. "

От гледна точка на режима политическите обстоятелства бяха още по-малко драматични. След 20 години безмилостно потискане на политическата опозиция, почти всички изтъкнати дисиденти бяха хвърлени в затвора, заточени (както Андрей Сахаров от 1980 г.), принудени да емигрират или починали в лагери и затвори.

Нямаше и други признаци на предреволюционна криза, включително и другата традиционно определяна като причина за провала на една държава - външен натиск. Напротив, предишното десетилетие бе преценено като „реализиране на всички основни съветски военни и дипломатически решения“, както е написал американският историк и дипломат Стивън Сестанович. Разбира се, Афганистан все повече изглеждаше като дълга война, но за 5-милионна съветска военна сила загубите там бяха незначителни. Наистина, макар огромната финансова тежест за поддържане на тази война да се превърна в основен проблем в дебатите след 1987 г., цената на самата афганистанска война едва ли беше смазваща: оценена на 4 милиарда до 5 милиарда долара през 1985 г., тя беше незначителна част на съветския БВП.

Нито Америка бе катализиращата сила. Доктрината на Рейгън за възпиране, и доколкото е възможно, преодоляване на настъплението на Съветския съюз в Третия свят наистина оказа значителен натиск върху разширяването на империята в места като Афганистан, Ангола, Никарагуа и Етиопия. Но и съветските трудности там също не бяха фатални.

Като потенциално много скъпа конкуренция, предложената от Рейгън Стратегическа отбранителна инициатива наистина беше от решаващо значение - но тя далеч не предвещаваше военно поражение, като се има предвид, че Кремъл знаеше много добре, че ефективното разполагане на базирани в космоса защити трае десетилетия. Също така, въпреки че мирното антикомунистическо въстание на полските работници от 1980 беше много тревожно развитие за съветските лидери, подчертавайки несигурността на тяхната европейска империя, до 1985 г. „Солидарност“ изглеждаше изтощена. Съветският съюз като че ли се бе приспособил към кървавите “умиротворявания” в Източна Европа на всеки 12 години - Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г., Полша през 1980 г. - без особено внимание към световното мнение.

С други думи, това е Съветски съюз в разгара на глобалната си сила и влияние, както от собствената си гледна точка, така и с оглед на останалия свят. "Ние сме склонни да забравяме," написа по-късно историкът Адам Улам, "че през 1985 г. нямаше правителство на голяма държава да изглежда толкова твърдо на власт, като това на СССР."

Разбира се, имаше много структурни причини - икономически, политически, социални - които се изтъкват като аргумент защо Съветският съюз трябваше да се срине, както го е направи, но те не успяват да обяснят напълно как се е случило това. Как, в периода между 1985 и 1989 г., в отсъствието на рязко влошаване на икономическите, политическите, демографските и други структурни условия, държавата и нейната икономическа система изведнъж започват да се възприемат като срамни, нелегитимни и непоносими от достатъчно мъже и жени, дотолкова че да станат обречени?

Както днешните модерни виртуални революции, последната руска революция започна с колеблива либерализация “от горе” - и нейната обосновка се простираше далеч отвъд необходимостта да се коригира икономиката или да направи международната среда по-благоприятна. Ядрото на започнатото от Горбачов бе безспорно идеалистично: той искаше да изгради по-морален Съветски съюз.

Защото макар икономическото му усъвършенстване да е било негово знаме, няма никакво съмнение, че Горбачов и неговите поддръжници насочиха вниманието си към изправяне на морални, а не икономически, грешки. Повечето от онова, което те казаха публично в първите дни на перестройката, сега изглежда не повече от израз на тяхната мъка за духовния упадък и разяждащите ефекти на сталинското минало. Това беше началото на отчаяно търсене на отговори на големите въпроси, с които започва всяка голяма революция: Какво е добър, достоен живот? Какво представлява справедлив социален и икономически ред? Какво е достойна и легитимна държава? Какви трябва да са отношенията на такава държава с гражданското общество?

"В страната се оформя нова морална атмосфера", заяви Горбачов пред Централния комитет на срещата през януари 1987 г., където обяви, че гласността - откритост - и демократизация, е в основата на неговата перестройка или преструктуриране на съветското общество.

"Преоценката на ценностите и тяхното творческо преосмисляне е в ход." По-късно, той си припомня чувството, че "вече не можехме да продължим така, и трябваше радикално да променим живота си, да се откъснем от миналите злоупотреби", това е неговата “морална позиция”.

В интервю от 1989 г. "кръстникът на гласността" Александър Яковлев припомни, че след завръщането си в Съветския съюз през 1983 г. след 10 години като посланик в Канада, той усеща, че моментът е повратен, когато хората му заявяват: "Достатъчно! Вече не можем да живеем по този начин. Всичко трябва да се направи по нов начин. Ние трябва да преосмислим нашите концепции, нашите подходи, нашите възгледи за миналото и нашето бъдеще ... Разбрахме, че е просто невъзможно да се живее, както сме живели преди - неприемливо, унизително."

За министър-председателя на Горбачов, Николай Рижков "моралното [нравствено] състояние на обществото" през 1985 г. бе неговата "най-ужасяваща" черта:[Ние] крадяхме от себе си, вземахме и давахме подкупи, лъжехме в докладите, във вестниците, от високите подиуми, бяхме се овъргаляли целите в нашите лъжи, закачахме си медали един на друг. И всичко това - отгоре надолу и отдолу нагоре."

Друг член на първия екип от либерализаторите на Горбачов, външният министър Едуард Шеварднадзе, беше също толкова болезнено отвратен от вездесъщото беззаконие и корупция. Той си спомня как казал на Горбачов през зимата на 1984-1985 г .: „Всичко е гнило. Трябва да се промени. "

През 50-те години на миналия век, предшественикът на Горбачов Никита Хрушчов вижда от първа ръка колко несигурна е сградата на къщата, която Сталин е построил върху основа на ужас и лъжи.

Очакванията за „съществени промени бяха във въздуха“, припомни си друг свидетел, и те създадоха значителен избирателен потенциал за радикални реформи. Наистина очакванията, които посрещнаха идването на власт на Горбачов, бяха толкова силни и нарастващи, че оформяха неговата реална политика. Внезапно самите идеи станаха материален, структурен фактор в разгръщащата се революция.

Достоверността на официалната идеология, която според думите на Яковлев държеше цялата съветска политическа и икономическа система заедно „като обръчи от стомана“, бързо отслабваше. Новите възприятия допринесоха за промяна в отношението към режима и „промяна в ценностите“. Постепенно легитимността на политическите договорености започна да се поставя под въпрос. В случая в сила влезе безсмъртната „теорема на Томас” на Робърт К. Мертон - „Ако хората определят ситуациите като реални, те стават реални в последствията си” - действителното влошаване на съветската икономика стана следствие и след фундаментална промяна в начина, по който ефективността на режима се възприемаше и оценяваше.

През 1987 г., един съветски журналист нарича ставащото около него „радикален прелом в съзнанието“. Ние знаем, че той е бил прав, защото революцията в Русия е първата голяма революция, чийто курс е отразен в проучвания на общественото мнение още от началото й. Още в края на 1989 г. първото представително национално проучване на общественото мнение установи огромна подкрепа за конкурентни избори и легализация на партии, различни от съветската комунистическа партия - след четири поколения под еднопартийна диктатура и с независими партии, все още незаконни. До средата на 1990 г. повече от половината от анкетираните се съгласиха, че "силна икономика" е по-вероятна, ако "правителството позволява на хората да правят каквото желаят".

Шест месеца по-късно едно изследване в цялата Руска федерация показа, че 56 процента от анкетираните искат бързо или постепенно преминаване към пазарна икономика. Измина още една година, а делът на про-пазарните анкетирани се увеличи до 64%.

Онези, които внушиха този забележителен „пробив в съзнанието“, не се различаваха от онези, които извършиха другите класически революции на съвременността: писатели, журналисти, артисти. Както отбелязва Алексис де Токвил, такива мъже и жени „помагат да се създаде общото съзнание за неудовлетвореност, оформат общественото мнение, което ... създава ефективно търсене на революционна промяна. Изведнъж „цялото политическо образование“ на нацията става „работа“ на неговите хора на перото. "

Така беше и в Съветска Русия. Опашките на вестникарските павилиони - понякога тълпи, които се образуваха в шест сутринта, с ежедневен вестник, продаван в целия си тираж за два часа - и растящите абонаменти за водещите либерални вестници и списания свидетелстват за опустошителната сила на най-известните есеисти на гласността, или в думите на Самуел Джонсън, „учителите на истината”: икономистът Николай Шмельов; политическите философи Игор Клямкин и Александър Ципко; блестящи есеисти като Василий Селюнин, Юрий Черниченко, Игор Виноградов и Алес Адамович; журналистите Егор Яковлев, Лен Карпински, Федор Бурацки и още поне две дузини.

За тях бе важно моралното възкресение. Това означаваше не просто преразглеждане на съветските политически и икономически системи, не само възпитание на социални норми, а революция на индивидуално ниво: промяна в личния характер на руския човек. Както Михаил Антонов обяви в едно есе от 1987 г. "Какво се случва с нас?" в списание "Октябрь", "хората трябваше да бъдат спасени - не от външни опасности, а повечето от самите себе си, от последствията от деморализиращи процеси, които убиват най-благородните човешки качества". Като направи възникващата либерализация съдбовна, необратима - не краткотрайното „размразяване“ на Хрушчов, а промяна на целия климат в обществото. И какво би гарантирало тази необратимост? Преди всичко, появата на свободен човек, който би бил "имунизиран от повторенията на духовното робство".

Обхватът на това разсъждение - да се спасят хората, трябваше да спаси перестройката, но перестройката можеше да бъде спасена само ако тя можеше да промени човека „отвътре” - а точно това не изглеждаше да тревожи никого. Това, което имаше значение, беше да се върнат хората към гражданството от оковите на “крепостничество” и “робството”.

“Достатъчно!”, - заяви Борис Василиев, автор на популярин роман за периода на Втората световна война, който беше и филмиран. - Достатъчно лъжа, достатъчно слугинство, достатъчно страхливост. Нека си припомним най-накрая, че всички ние сме граждани. Горди граждани на горда нация! "

Като споменава причините за Френската революция, де Токвил отбеляза, че режимите, свалени с революции, са по-малко репресивни от предшестващите ги. Защо? Защото де Токвил предполага, че хората „могат да понесат все по-малко страдание“, тяхната „чувствителност се задълбочава“.

Както обикновено, Токвил беше открил нещо изключително важно. От бащите-основатели до якобинците и болшевиките, революционерите са започвали борбата си винаги с едно и също знаме: издигане на човешкото достойнство.

В съвременния свят икономическият прогрес не е заместител на гордостта и самоуважението на гражданството. Ако не помним това добре, ще продължаваме да бъдем изненадани от „цветните революции” в постсъветския свят, арабската пролет и, рано или късно, неизбежния демократичен катаклизъм в Китай - точно както бяхме в съветска Русия.

https://foreignpolicy.com/2011/06/20/everything-you-think-you-know-about-the-collapse-of-the-soviet-union-is-wrong/

[Skubi]

Преди 6 минути, nik1 said:

Могат да ни спасят колониалните англосаксонци (както винаги  - те спасяват света), които все още не са разглезени колкото социтата и християндемократите от Европа..:)

В САЩ няма отпуск по майчинство и жените все още раждат... в България двете години им идват малко на хората.. Ако може държавата да ни гледа децата, ще е най- добре..

Латиносите са от бялата раса, така че спокойно, не скачай

Питай ги тези бели които емигрират на север около Денвер и другите градове защо напущат масово южните щати? Според урбан легенд 15000 напущат годишно....

[nik1]

Преди 13 минути, Skubi said:

Питай ги тези бели които емигрират на север около Денвер и другите градове защо напущат масово южните щати? Според урбан легенд 15000 напущат годишно....

Денвър или Детройт?

Белите (не само белите, а и черните емигригрират) от местата които се гетовизират  - към  по-нормални места..

На юг е зле икономически , там e родното място white trash-a и red-neck-a

На Денвър не знам какви са проблемите, Детройт е едно гето,... в което дори липсват нормални комунални услуги и част от хората си носят вода за в къщи... с кофи...

[Бобо]

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Бобо, Ник ти е отговорил.

Ще те върна малко към поста, в който цитира американски автор, публикуван в Foreign Policy през 2011 г.  както частично го е цитирал друг български автор, за да подкрепи своя теза. По принцип, когато се цитират откъси избирателно, много лесно се изкривява същността на идеята на оригиналния автор, ето защо поствам тук моя превод на въпросната статия, с която, подчертавам, съм напълно несъгласен като теза и мога да се обоснова. Но статията е великолепно написана и интересна и заслужава внимание:

Everything You Think You Know About the Collapse of the Soviet Union Is Wrong

*And why it matters today in a new age of revolution.

June 20, 2011, 1:58 AM

Leon Aron is the director of Russian studies at the American Enterprise Institute and the author, most recently, of Roads to the Temple: Truth, Memory, Ideas, and Ideals in the Making of the Russian Revolution, 1987-1991.

Всяка революция е изненада. Все пак, най-новата руска революция трябва да се брои сред най-големите изненади. В годините, които доведоха до 1991 г., на практика нито един експерт, учен, официално лице или политик не предвиждаше предстоящия колапс на Съветския съюз, а с него и падането на еднопартийната диктатура, държавната икономика и контролът на Кремъл над неговата вътрешна и Източноевропейски империи. Нито пък някой от съветските дисиденти, го предвиждаше, ако съдим по мемоарите им, самите те по-късно бъдещи революционери. Когато през март 1985 г. Михаил Горбачов стана генерален секретар на комунистическата партия, никой от неговите съвременници не очакваше революционна криза. Въпреки че имаше разногласия относно размера и дълбочината на проблемите на съветската система, никой не ги смяташе за животозастрашаващи за системата, поне по онова време.

Откъде тогава дойде това толкова странно универсално късогледство? Неуспехът на западните експерти да предвидят разпадането на Съветския съюз може отчасти да се дължи на нещо като исторически ревизионизъм - наречете го анти-анти-комунизъм - който има тенденция да преувеличава стабилността и легитимността на съветския режим. Но други, които едва ли биха могли да се смятат за меки по отношение на комунизма, бяха също толкова озадачени от неговата смърт. Един от архитектите на американската стратегия по време на Студената война, Джордж Кенан, пише, че при прегледа на цялата „история на международните отношения в съвременната епоха“ той намира за „трудно да се мисли за някакво по-странно и поразително събитие и на пръв поглед необяснимо, отколкото внезапното и пълно разпадане и изчезване ... на великата сила, известна последователно като Руската империя и след това на Съветския съюз". Ричард Пайпс, може би водещият американски историк на Русия, както и съветник на американския президент Роналд Рейгън, нарече революцията "неочаквана". Колекция от есета за смъртта на Съветския съюз в специален брой от 1993 г. на консервативното списание "National Interest" е озаглавена "Странната смърт на съветския комунизъм".

Ако беше толкова лесно да се разбере, този колективен пропуск в преценката на всички социолози и историци, можеше той просто да бъде приписан на техни странности и капризи, и след това да бъде забравен. Но дори и днес, след 20-годишното му разпускане, предположението, че Съветският съюз можеше да продължи да съществува в онази си форма, или най-много, че в крайна сметка щеше да започне дълъг, продължителен разпад, изглежда съвсем рационално заключение.

Наистина Съветският съюз през 1985 г. притежаваше много от природните и човешки ресурси, които имаше и 10 години преди това. Разбира се, стандартът на живот беше много по-нисък, отколкото в повечето страни в Източна Европа, да не говорим за Запада. Недостигът на хранителни стоки, дългите опашки в магазините и острия дефицит бяха ендемични. Но Съветският съюз бе преживял много по-големи бедствия и се бе справял с тях, без да пожертва и йота от контрола над държавата върху обществото и икономиката, а още по-малко да го изпусне изцяло.

Нито един ключов параметър на икономическите резултати преди 1985 г. не сочи към бързо развиваща се катастрофа. От 1981 г. до 1985 г. ръстът на БВП на страната, макар и да се забавя в сравнение с 60-те и 70-те години, е средно 1,9% годишно. Същата характернаа, но едва ли катастрофална, тенденция продължи през 1989 г. Бюджетните дефицити, които след Френската революция се смятат за видни предвестници на идващата революционна криза, се равняват на по-малко от 2% от БВП през 1985 г. в СССР. Въпреки че дефицитът бързо нараства, разликата остава под 9% през 1989 г. - размер, който повечето икономисти смятат за доста управляем.

Рязкото понижение на цените на петрола, от 66 долара за барел през 1980 г. до 20 долара за барел през 1986 г. (по цени от 2000 г.), определено беше тежък удар за съветските финанси. Въпреки това, коригиран спрямо инфлацията, петролът беше по-скъп на световните пазари през 1985 г., отколкото през 1972 г., и само с една трета по-нисък, отколкото през 70-те години. В същото време, през 1985 г. доходите на СССР нараснаха с повече от 2%, а корекциите на инфлацията продължиха да нарастват през следващите пет години до 1990 г. средно с над 7%.

Да, стагнацията беше очевидна и тревожна. Но професорът на Уеслианския университет Питър Рътланд отбеляза, че „хроничните заболявания не са непременно фатални.” Дори водещият изследовател на икономическите причини на революциите Андерс Ослунд отбелязва, че от 1985 до 1987 г. ситуацията в СССР „не беше въобще драматична. "

От гледна точка на режима политическите обстоятелства бяха още по-малко драматични. След 20 години безмилостно потискане на политическата опозиция, почти всички изтъкнати дисиденти бяха хвърлени в затвора, заточени (както Андрей Сахаров от 1980 г.), принудени да емигрират или починали в лагери и затвори.

Нямаше и други признаци на предреволюционна криза, включително и другата традиционно определяна като причина за провала на една държава - външен натиск. Напротив, предишното десетилетие бе преценено като „реализиране на всички основни съветски военни и дипломатически решения“, както е написал американският историк и дипломат Стивън Сестанович. Разбира се, Афганистан все повече изглеждаше като дълга война, но за 5-милионна съветска военна сила загубите там бяха незначителни. Наистина, макар огромната финансова тежест за поддържане на тази война да се превърна в основен проблем в дебатите след 1987 г., цената на самата афганистанска война едва ли беше смазваща: оценена на 4 милиарда до 5 милиарда долара през 1985 г., тя беше незначителна част на съветския БВП.

Нито Америка бе катализиращата сила. Доктрината на Рейгън за възпиране, и доколкото е възможно, преодоляване на настъплението на Съветския съюз в Третия свят наистина оказа значителен натиск върху разширяването на империята в места като Афганистан, Ангола, Никарагуа и Етиопия. Но и съветските трудности там също не бяха фатални.

Като потенциално много скъпа конкуренция, предложената от Рейгън Стратегическа отбранителна инициатива наистина беше от решаващо значение - но тя далеч не предвещаваше военно поражение, като се има предвид, че Кремъл знаеше много добре, че ефективното разполагане на базирани в космоса защити трае десетилетия. Също така, въпреки че мирното антикомунистическо въстание на полските работници от 1980 беше много тревожно развитие за съветските лидери, подчертавайки несигурността на тяхната европейска империя, до 1985 г. „Солидарност“ изглеждаше изтощена. Съветският съюз като че ли се бе приспособил към кървавите “умиротворявания” в Източна Европа на всеки 12 години - Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г., Полша през 1980 г. - без особено внимание към световното мнение.

С други думи, това е Съветски съюз в разгара на глобалната си сила и влияние, както от собствената си гледна точка, така и с оглед на останалия свят. "Ние сме склонни да забравяме," написа по-късно историкът Адам Улам, "че през 1985 г. нямаше правителство на голяма държава да изглежда толкова твърдо на власт, като това на СССР."

Разбира се, имаше много структурни причини - икономически, политически, социални - които се изтъкват като аргумент защо Съветският съюз трябваше да се срине, както го е направи, но те не успяват да обяснят напълно как се е случило това. Как, в периода между 1985 и 1989 г., в отсъствието на рязко влошаване на икономическите, политическите, демографските и други структурни условия, държавата и нейната икономическа система изведнъж започват да се възприемат като срамни, нелегитимни и непоносими от достатъчно мъже и жени, дотолкова че да станат обречени?

Както днешните модерни виртуални революции, последната руска революция започна с колеблива либерализация “от горе” - и нейната обосновка се простираше далеч отвъд необходимостта да се коригира икономиката или да направи международната среда по-благоприятна. Ядрото на започнатото от Горбачов бе безспорно идеалистично: той искаше да изгради по-морален Съветски съюз.

Защото макар икономическото му усъвършенстване да е било негово знаме, няма никакво съмнение, че Горбачов и неговите поддръжници насочиха вниманието си към изправяне на морални, а не икономически, грешки. Повечето от онова, което те казаха публично в първите дни на перестройката, сега изглежда не повече от израз на тяхната мъка за духовния упадък и разяждащите ефекти на сталинското минало. Това беше началото на отчаяно търсене на отговори на големите въпроси, с които започва всяка голяма революция: Какво е добър, достоен живот? Какво представлява справедлив социален и икономически ред? Какво е достойна и легитимна държава? Какви трябва да са отношенията на такава държава с гражданското общество?

"В страната се оформя нова морална атмосфера", заяви Горбачов пред Централния комитет на срещата през януари 1987 г., където обяви, че гласността - откритост - и демократизация, е в основата на неговата перестройка или преструктуриране на съветското общество.

"Преоценката на ценностите и тяхното творческо преосмисляне е в ход." По-късно, той си припомня чувството, че "вече не можехме да продължим така, и трябваше радикално да променим живота си, да се откъснем от миналите злоупотреби", това е неговата “морална позиция”.

В интервю от 1989 г. "кръстникът на гласността" Александър Яковлев припомни, че след завръщането си в Съветския съюз през 1983 г. след 10 години като посланик в Канада, той усеща, че моментът е повратен, когато хората му заявяват: "Достатъчно! Вече не можем да живеем по този начин. Всичко трябва да се направи по нов начин. Ние трябва да преосмислим нашите концепции, нашите подходи, нашите възгледи за миналото и нашето бъдеще ... Разбрахме, че е просто невъзможно да се живее, както сме живели преди - неприемливо, унизително."

За министър-председателя на Горбачов, Николай Рижков "моралното [нравствено] състояние на обществото" през 1985 г. бе неговата "най-ужасяваща" черта:[Ние] крадяхме от себе си, вземахме и давахме подкупи, лъжехме в докладите, във вестниците, от високите подиуми, бяхме се овъргаляли целите в нашите лъжи, закачахме си медали един на друг. И всичко това - отгоре надолу и отдолу нагоре."

Друг член на първия екип от либерализаторите на Горбачов, външният министър Едуард Шеварднадзе, беше също толкова болезнено отвратен от вездесъщото беззаконие и корупция. Той си спомня как казал на Горбачов през зимата на 1984-1985 г .: „Всичко е гнило. Трябва да се промени. "

През 50-те години на миналия век, предшественикът на Горбачов Никита Хрушчов вижда от първа ръка колко несигурна е сградата на къщата, която Сталин е построил върху основа на ужас и лъжи.

Очакванията за „съществени промени бяха във въздуха“, припомни си друг свидетел, и те създадоха значителен избирателен потенциал за радикални реформи. Наистина очакванията, които посрещнаха идването на власт на Горбачов, бяха толкова силни и нарастващи, че оформяха неговата реална политика. Внезапно самите идеи станаха материален, структурен фактор в разгръщащата се революция.

Достоверността на официалната идеология, която според думите на Яковлев държеше цялата съветска политическа и икономическа система заедно „като обръчи от стомана“, бързо отслабваше. Новите възприятия допринесоха за промяна в отношението към режима и „промяна в ценностите“. Постепенно легитимността на политическите договорености започна да се поставя под въпрос. В случая в сила влезе безсмъртната „теорема на Томас” на Робърт К. Мертон - „Ако хората определят ситуациите като реални, те стават реални в последствията си” - действителното влошаване на съветската икономика стана следствие и след фундаментална промяна в начина, по който ефективността на режима се възприемаше и оценяваше.

През 1987 г., един съветски журналист нарича ставащото около него „радикален прелом в съзнанието“. Ние знаем, че той е бил прав, защото революцията в Русия е първата голяма революция, чийто курс е отразен в проучвания на общественото мнение още от началото й. Още в края на 1989 г. първото представително национално проучване на общественото мнение установи огромна подкрепа за конкурентни избори и легализация на партии, различни от съветската комунистическа партия - след четири поколения под еднопартийна диктатура и с независими партии, все още незаконни. До средата на 1990 г. повече от половината от анкетираните се съгласиха, че "силна икономика" е по-вероятна, ако "правителството позволява на хората да правят каквото желаят".

Шест месеца по-късно едно изследване в цялата Руска федерация показа, че 56 процента от анкетираните искат бързо или постепенно преминаване към пазарна икономика. Измина още една година, а делът на про-пазарните анкетирани се увеличи до 64%.

Онези, които внушиха този забележителен „пробив в съзнанието“, не се различаваха от онези, които извършиха другите класически революции на съвременността: писатели, журналисти, артисти. Както отбелязва Алексис де Токвил, такива мъже и жени „помагат да се създаде общото съзнание за неудовлетвореност, оформат общественото мнение, което ... създава ефективно търсене на революционна промяна. Изведнъж „цялото политическо образование“ на нацията става „работа“ на неговите хора на перото. "

Така беше и в Съветска Русия. Опашките на вестникарските павилиони - понякога тълпи, които се образуваха в шест сутринта, с ежедневен вестник, продаван в целия си тираж за два часа - и растящите абонаменти за водещите либерални вестници и списания свидетелстват за опустошителната сила на най-известните есеисти на гласността, или в думите на Самуел Джонсън, „учителите на истината”: икономистът Николай Шмельов; политическите философи Игор Клямкин и Александър Ципко; блестящи есеисти като Василий Селюнин, Юрий Черниченко, Игор Виноградов и Алес Адамович; журналистите Егор Яковлев, Лен Карпински, Федор Бурацки и още поне две дузини.

За тях бе важно моралното възкресение. Това означаваше не просто преразглеждане на съветските политически и икономически системи, не само възпитание на социални норми, а революция на индивидуално ниво: промяна в личния характер на руския човек. Както Михаил Антонов обяви в едно есе от 1987 г. "Какво се случва с нас?" в списание "Октябрь", "хората трябваше да бъдат спасени - не от външни опасности, а повечето от самите себе си, от последствията от деморализиращи процеси, които убиват най-благородните човешки качества". Като направи възникващата либерализация съдбовна, необратима - не краткотрайното „размразяване“ на Хрушчов, а промяна на целия климат в обществото. И какво би гарантирало тази необратимост? Преди всичко, появата на свободен човек, който би бил "имунизиран от повторенията на духовното робство".

Обхватът на това разсъждение - да се спасят хората, трябваше да спаси перестройката, но перестройката можеше да бъде спасена само ако тя можеше да промени човека „отвътре” - а точно това не изглеждаше да тревожи никого. Това, което имаше значение, беше да се върнат хората към гражданството от оковите на “крепостничество” и “робството”.

“Достатъчно!”, - заяви Борис Василиев, автор на популярин роман за периода на Втората световна война, който беше и филмиран. - Достатъчно лъжа, достатъчно слугинство, достатъчно страхливост. Нека си припомним най-накрая, че всички ние сме граждани. Горди граждани на горда нация! "

Като споменава причините за Френската революция, де Токвил отбеляза, че режимите, свалени с революции, са по-малко репресивни от предшестващите ги. Защо? Защото де Токвил предполага, че хората „могат да понесат все по-малко страдание“, тяхната „чувствителност се задълбочава“.

Както обикновено, Токвил беше открил нещо изключително важно. От бащите-основатели до якобинците и болшевиките, революционерите са започвали борбата си винаги с едно и също знаме: издигане на човешкото достойнство.

В съвременния свят икономическият прогрес не е заместител на гордостта и самоуважението на гражданството. Ако не помним това добре, ще продължаваме да бъдем изненадани от „цветните революции” в постсъветския свят, арабската пролет и, рано или късно, неизбежния демократичен катаклизъм в Китай - точно както бяхме в съветска Русия.

https://foreignpolicy.com/2011/06/20/everything-you-think-you-know-about-the-collapse-of-the-soviet-union-is-wrong/

 

Просто обществата в социалистическите  системите изкувствено идеализираха западното общество.Те нямаха реална оценка за него,затова и сега са доста разочаровани...Е,за централноевропейските бивши соц държави едва ли важи-там играят и други-чисто географско -исторически фактори..

Чудно ми е ,какво щеше да стане ако финансовата криза от началото на века, беше се случила в условията на двуполюсния свят отпради перестройката...Според мен,просто щяха да я тушират с всички възможни средства,и нямаше да има същия мащаб...

[Skubi]

Преди 2 минути, nik1 said:

Денвър или Детройт?

Белите (не само белите, а и черните емигригрират) от местата които се гетовизират  - към  по-нормални места..

На юг е зле икономически , там e родното място white trash-a и red-neck-a

На Денвър не знам какви са проблемите, Детройт е едно гето,... в което дори липсват нормални комунални услуги и част от хората си носят вода за в къщи... с кофи...

В Денвер, и щатът Колорадо...Последните окопи....

[Б. Киров]

Преди 44 минути, Б. Киров said:

По принцип, когато се цитират откъси избирателно, много лесно се изкривява същността на идеята на оригиналния автор, ето защо поствам тук моя превод на въпросната статия, с която, подчертавам, съм напълно несъгласен като теза и мога да се обоснова.

 

Моето виждане по така изложената теза на автора е по-различно. Вземам за изходна точка Голямата депресия в САЩ, започнала с финансовата криза от 1929. Със задълбочаването на икономическата криза, нещата в политически план също започват да излизат от контрол - огромната безработица и бедност пораждат стихийни бунтове и левичарското движение набира огромна мощ, както и ултрадесните идеи за фашизъм, може би малцина знаят, но в САЩ по онова време е имало много силни пропоненти на фашизма и съвсем реални планове за фашистки преврат и курс, Форд е един от най-големите почитатели на нацизма и Хитлер, подобни процеси текат успоредно и във Великобритания. С идването на Ф.Д. Рузвелт и неговия Нов курс нещата влизат под контрол, но не по пътя на идейните спорове, а по пътя на реални икономически политики, в този смисъл, според мен, ВСВ и участието на САЩ в нея донякъде тушират крайно левите, крайно десните и националистите и обединяват нацията под идеалите на демокрацията. Но движещата сила не е парата на свирката на локомотива /идейните течения/, а машината на икономическия локомотив, който измъква САЩ от залитане във въпросните крайности. Горбачов и компания не осъзнаха това и по време на реална икономическа криза, която авторът на горецитираната статия, според мен, подценява дълбоко, тръгнаха да работят по идейната перестройка на обществото, докато всичко под краката им се рушеше.

[nik1]

Преди 12 минути, Skubi said:

В Денвер, и щатът Колорадо...Последните окопи....

Не знам за Денвър

Латиносите са най-  оправни , като китайците са -  заселват се там където има работа и живот - в големите градове..

Гетата и гетовизираните градчета са "черни" , (там белите избягват да влизат)

..И "бели" ако може така да се нарекат селищата с бели, където няма работа.. и нищо..

 

[Б. Киров]

Преди 34 минути, Бобо said:

Чудно ми е ,какво щеше да стане ако финансовата криза от началото на века, беше се случила в условията на двуполюсния свят отпради перестройката...Според мен,просто щяха да я тушират с всички възможни средства,и нямаше да има същия мащаб...

Ами Запада има няколко големи кризи след Голямата депресия и по един или друг начин ги тушира, това може да се проследи конкретно. Всъщност от познатите в новото време икономически кризи на капитализма, мнозина автори твърдят, че справянето с последната е било най-ефективно /да чукнем на дърво/ и че бързото реагиране на правителствата в САЩ и ЕС е предотвратило нещо подобно на Голямата депресия.

Само искам да уточня, че в двуполюсния свят, полюсът на СССР и неговия блок не беше изолиран от пазара и икономиката, ерго парите, колкото и да се внушава такава идея. Двуполюсен беше светът идейно, политически и военно, но не и пазарно. Ето защо в социалистическия полюс, където също действаха законите на пазара и парите, икономическата криза започна в началото на 80-те и достигна върха си през 90-те, когато системата се разпадна политически.

[Skubi]

Преди 33 минути, Бобо said:

Просто обществата в социалистическите  системите изкувствено идеализираха западното общество.Те нямаха реална оценка за него,затова и сега са доста разочаровани...Е,за централноевропейските бивши соц държави едва ли важи-там играят и други-чисто географско -исторически фактори..

Чудно ми е ,какво щеше да стане ако финансовата криза от началото на века, беше се случила в условията на двуполюсния свят отпради перестройката...Според мен,просто щяха да я тушират с всички възможни средства,и нямаше да има същия мащаб...

Добре, че споменаха Китай. И там много, много не се знае какво върви зад паравана на партията. На вид всичко е на ред....И те са по-опасни защото ако рухнат...

Разпадането на съюза /поне морално/ почна някъде след 56 година. Защото тогава тези които имаха илюзии във връзка с Хрушчов и реформите му, загубиха илюзии. Да не забрявяме, че дотогава имаше авторитет пред запабната интелигенция. Но след 56 године повечето изтрезняха като видяха истинското лице на братушките... 

[Skubi]

Преди 6 минути, Б. Киров said:

Ами Запада има няколко големи кризи след Голямата депресия и по един или друг начин ги тушира, това може да се проследи конкретно. Всъщност от познатите в новото време икономически кризи на капитализма, мнозина автори твърдят, че справянето с последната е било най-ефективно /да чукнем на дърво/ и че бързото реагиране на правителствата в САЩ и ЕС е предотвратило нещо подобно на Голямата депресия.

Само искам да уточня, че в двуполюсния свят, полюсът на СССР и неговия блок не беше изолиран от пазара и икономиката, ерго парите, колкото и да се внушава такава идея. Двуполюсен беше светът идейно, политически и военно, но не и пазарно. Ето защо в социалистическия полюс, където също действаха законите на пазара и парите, икономическата криза започна в началото на 80-те и достигна върха си през 90-те, когато системата се разпадна политически.

Представи си. Проектирах печатни платки с интегралните схеми на Тексас Инструмент или Сигнетикс. Но само такива можеше да се употребяват които имаха съветски еквивалент /поне по каталог/. От долари правихме рубли.... Велики времена....

[Б. Киров]

През 1988 година влязох в Изчислителния център на 4-ти км в София и човекът, който ме разведе из него гордо ми посочи няколко зали с изчислителни машини, които имали революционна мощ и обслужвали Плановия комитет на националната икономика; през 1990 си купих едно малко компютърче Епъл с първия Уиндоус на него, то имаше по-голяма изчислителна мощ на процесора.

[Бобо]

Вие, сега ме убеждавате,че капитализма е по-продуктивен от социализма ли?

Аз не съм на друго мнение!

Но на каква цена?И дали всичко това си струва в исторически аспект?

Сега ще ви разкажа пак един виц,който ,разбира се има звеученето на притча.

 

 

Покрай селския туризъм,селото на бай Иван,който бил на достолепна възраст-лятно време доста се оживявало,въпреки,че от стотината къщи, през зимата светели само десетина прозореца.

Та,нашия бай Иван,седейки си всеки ден на пейката пред тях,много се чудел, що разни младежи рано сутрин тичат насам натам. Един ден не издържал-спрял един млад мъж и го попитал:

-А,бе,момче-що тъй тичаш насам -натам сяка сутрин?

-За здраве,дядо.Който тича,по -малко боледува,по-добре му работи кръвоносната система,и живее по-дълго..-отговорил той  и продължил..

Хм,промърморил си дядото...Тя ,тая работа не е така...Ако беше тъй-нямаше заека да живее 10 години,  а желвата 100?!?

 

Та-мисълта ми е-докога ще издържи запада?

[Skubi]

Преди 23 минути, Б. Киров said:

През 1988 година влязох в Изчислителния център на 4-ти км в София и човекът, който ме разведе из него гордо ми посочи няколко зали с изчислителни машини, които имали революционна мощ и обслужвали Плановия комитет на националната икономика; през 1990 си купих едно малко компютърче Епъл с първия Уиндоус на него, то имаше по-голяма изчислителна мощ на процесора.

Целият копютерен капацитет на наса при кацането на луната сега би се събрал в един айфон, даже ще остане свободно място...Ами нали сега беше новина, когато се съвзе лунохода на Марс или къде, че се разбягаха при наса да намерят някой който разбира на фортран, или какъв език беше, че да може да комуникира с машинката....

[Skubi]

Преди 2 минути, Бобо said:

Та-мисълта ми е-докога ще издържи запада?

Незнам, но ние по-рано ще клекнеме....

[Бобо]

Преди 51 минути, Skubi said:

Незнам, но ние по-рано ще клекнеме....

Е,ние вече сме "запада",но не разполагаме с неговите "стимуланти", а и много,много не ги искаме!

 

[vvarbanov]

Преди 4 часа, Бобо said:

Просто обществата в социалистическите  системите изкувствено идеализираха западното общество.Те нямаха реална оценка за него,затова и сега са доста разочаровани...

Какво да идеализират, като имаше желязна завеса.На първо място тотална цензура.По телевизията ,вестниците, книгите и радиото нямаше нищо хубаво за запада.Ако някой дръзнеше да каже добра дума, това се преследваше от закона.Разочарованието дойде сега.Народа мислеше, че живее по добре от запада.Сега направи сравнение и на индивидите с комплекс за малоценност им се възпалиха мозъците.Точно те прегърнаха русофилството и смятат капитализма виновен за всичко.

"Сравнението със западните демокрации не е в наша полза.То предизвиква в психически неустойчивите индивиди Ресентимент (фр. ressentiment /rəsɑ̃timɑ̃/ <негодувание, злопамятност, озлобление») — чувство на враждебност към този, който субекта счита причина за своите неудачи («врага»), бессилна завист, тягостно съзнание за безмислието,....Чувството на слабост или неполноценност а също завист по отношению на «врага» води към формирането на ценностна система която отрича системата от ценности на «врага»

Субекта създава образа на «врага», за да се избави от чувството за вина от собствените неуспехи.

Ресентимента се явявя по сложно понятие, от завист или неприязън. Феномена на ресентимента е сублимация на чувството за непълноценност в особена система на морал.

Ресентимента пренасочва болката, която придружава усещането за собствената ни малоценност /неуспех/ към външна изкупителна жертва. Егото създава илюзията за враг, който може да бъде "обвиняван" за собствената ни малоценност /неуспех/."

Преди 2 часа, Бобо said:

Вие, сега ме убеждавате,че капитализма е по-продуктивен от социализма ли?

Аз не съм на друго мнение!

Но на каква цена?И дали всичко това си струва в исторически аспект?

А на каква цена строихме социализма?Струваше ли си?

Редактирано Март 15, 2019 от vvarbanov

[vvarbanov]

Носталгия за Съветския съюз или съветската носталгията  е морално-психологически феномен в Русия и бившите съветски републики, на лицата, родени в Съветския съюз или  живеещото в чужбина  съветско поколение.Носталгията по Съветския съюз може да се изрази в носталгия по политиката на Съветския съюз, обществото, начина на живот,култура или просто на естетиката на съветската епоха.Това се дължи основно на неудовлетвореността, която  Русия,България и др., преживява след разпадането на Съветския съюз.Жизнения стандарт в последствие падна и  доведе до ренесанс на патриотизма и национализма."Социалистическият патриотизъм" се отнася до форма на граждански патриотизъм, насърчаван от марксистко -ленинските движения."Социалистическия патриотизъм" насърчава хората, които живеят в рамките на марксистко-ленинските страни да изпитват "безгранична любов" към социалистическата родина, ангажимент за революционното преобразуване на обществото и  каузата на комунизма."Социалистическото национално съзнание" е любов към СССР и гордост от постиженията на социализма, вярвайки ,че САЩ са  непоправимо зло за природата, приписвайки им  огромна конспиративна власт, насочена към пълно доминираше на земното кълбо и  държейки Съединените щати, отговорни за всички злини в света.До смъртта си през 1991 г., Съветския съюз и другите комунистически страни виждаха в капитализма най великия враг на комунизма, и го идентифицираха със САЩ като лидер на капиталистическите държави. Те спонсорираха антиамериканизъм сред своите съмишленици и спътници.

От няколко години ползвам интернет и ми направо впечатление силно изразената русофилия и патриотизъм в някои хора.Както и голямата негативна нагласа към Турция,САЩ и Европейския съюз.Струва ми се ,че тия пристрастия се обясняват с носталгията която изпитват хората и когнитивния дисонанс в който изпадат в следствие на действителноста и информацията която получават.Когнитивният дисонанс е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите  знания,убеждения, нагласи и новопостъпила от околната среда информация която им противоречи. Теорията за когнитивния дисонанс е изградена върху допускането, че човек е мотивиран да поддържа съгласуваност или консонанс между двойки релевантни когниции, като понятието когниция се отнася до всяко познание или убеждение за себе си, за поведението или средата.Възможно обяснение на този феномен идва и от теорията за  Аз-концепцията според която индивидът поддържа позитивна представа за себе си и информация, която противоречи на тази представа, бива отхвърляна или адаптирана, за да послужи за подсилване на позитивното себевъзприятие. Всеки човек в състояние на дисонанс изпитва психологичен дискомфорт за това  се стреми към консонанс.

Дисонансът може да бъде отслабен чрез промяна на една от дисонантните когниции, чрез намаляване на значението на дисонанса или чрез прибавяне на нова информация, която да подкрепя една от несъответстващите когниции или която по някакъв начин "примирява" двата дисонантни елемента.  В следствие на пропагандата, че Русия е най силната държава,оръжията и са най мощни,животът там е прекрасен,хората благоденстват,Путин е най великият лидер,който се бори за мир и въобще всичко е най хубаво  е руско, една част от българите които са повярвали на тия внушения, а и заради носталгията започват да  изпитват дисонанс заради различната действителност. Дисонанс се усеща, когато хората се сблъскват с информация, която е в противоречие с техните вярвания.Ако дисонанса не се намали чрез промяна на убежденията, той може да се възстанови в   съзвучие чрез погрешно схващане, отхвърляне или опровержение на информацията,  търсейки подкрепа от други хора, които споделят убежденията му, или  опитвайки се да убеди другите.При съществуването на дисонанс индивидът става психологически неустойчив, лесно се дразни, нервира и търси начин да излезе от това състояние. Най лесно човек може да намали дисонанса като промени една от дисонантните когниции като се откаже от когницията “Русия е най велика  ” в полза на “Америка е по силна”Това обаче е много трудно заради позитивната представа за себе си “че е прав”която индивидът изпитва.За това той търси информация която да подкрепи една от несъществуващите когниции.Руската пропаганда осигурява голямо количество такава лъжлива информация “Русия има най силната и добре въоръжена армия”.Или като казва ,че това няма значение защото “В Америка бият негрите”Това не трябва да се бърка с логическата уловка (Whataboutism )

Whataboutism («какнасчётизм») — ироничен термин, въведен за описването на пропагандната тактика, основана на логическа уловка(И ти също) . Популярното списание The Economist описва използването на тази уловка на Съветския съюз в отношенията си със западния свят по време на студената война. Тази тактика приема Съветския съюз в отговор на критиката този отговор започва с възражението (А какво ще кажете..) («What about…»), после се споменава някакво сходно събитие което в някаква степен прилича на събитие в западния свят, което оправдавало предмета на критиката по пътя на използване на логическа уловка.

[laplandetza]

Аз пък Върбанов , ще ти кажа друго. В момента Русия е една <креатура> , пълен смях . Тя не излъчва алтернативи и , по мое мнение САЩ и световната олигархична мрежа носят вина да я има путиновата Русия. В последното десетилетие Китай е факторът срещу САЩ в крепежа , до когато е удобно на великана Путин.

За разумните хора няма носталгия, прости са нещата , онзи <строй> предлагаше надежди за <друг Свят> , а сега това е изгубено......................, но скоро ........... иде Заличителят !

[vvarbanov]

Преди 5 часа, laplandetza said:

Аз пък Върбанов , ще ти кажа друго. В момента Русия е една <креатура> , пълен смях . Тя не излъчва алтернативи и , по мое мнение САЩ и световната олигархична мрежа носят вина да я има путиновата Русия. В последното десетилетие Китай е факторът срещу САЩ в крепежа , до когато е удобно на великана Путин.

За разумните хора няма носталгия, прости са нещата , онзи <строй> предлагаше надежди за <друг Свят> , а сега това е изгубено......................, но скоро ........... иде Заличителят !

Никой не носи вина за путинова Русия!Така както САЩ не са виновни за Либия и Ирак.

Такава е парадигмата на народа в държавата.Не може да убиеш авторитарния вожд или да премахнеш диктатурата и да насадиш насила демокрация. Хората са свикнали със стария режим, веднага правят кастинг и си избират нов диктатор.Няма как да изкараш едно племе от пещерите като умре стария вожд друг като него заема мястото му.

Тия тука ,които се изявяват като русофили, са продукт единствено на пропагандата.Те не са носталгици. От начало беше много удобно на нашите управляващи докато крадат да казват. "Нали искахте демокрация, ето ви я".И възпалените мозъци започнаха да мечтаят за твърдата ръка(като Сталин), на някой мачо с "железни топки".Така лесно путинясаха и сега се надяват да ги освободят, като вместо златния резерв, искат да подарят на Русия една газова тръба.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Skubi said:

Целият копютерен капацитет на наса при кацането на луната сега би се събрал в един айфон, даже ще остане свободно място...Ами нали сега беше новина, когато се съвзе лунохода на Марс или къде, че се разбягаха при наса да намерят някой който разбира на фортран, или какъв език беше, че да може да комуникира с машинката.... 

Това е така, но говорим за развитие във времето на технология, а когато по едно и също време на две различни места имаме разминаване в технологичното развитие примерно с 10-20 години нещата са много сериозни. Такова разминаване технологично се получава през 80-те години между СССР и страните от соц блока от една страна и САЩ и Запада от друга, специално в областта на изчислителната техника и персоналните компютри. СССР по една или друга причина не развиват персоналния компютър по това време, за разлика от САЩ, който го конвертира от военната област в цивилната. Същото е и с големите изчислителни машини за ведомства и военните – руснаците в началото на 80 години копират архитектурата на АйБиЕм изчислителните машини и започват да ги клонират под различни имена в руски вариант; американците са в абсолютно предимствена позиция, защото разработват през това време иновативни архитектури на нови машини, докато руснаците плагиатстват техни остарели модели и се въртят в затворен кръг.

Точно с такива допотопни модели е работел Изчислителния център в София през 80-те – цели гардероби струващи стотици хиляди левове, опериращи със скорост 30 000 операции в секунда,

https://ru.wikipedia.org/wiki/Минск_(компьютер)

http://www.computer-museum.ru/histussr/9.htm

докато по това време всеки счетоводител на малка фирма в САЩ може да има за 1500-2000 долара персонален компютър с производителност на процесора над 1000000 операции в секунда; да не говорим за големите корпорации.

Затова пиша, че СССР и соцлагера през 80-те пропускат Третата индустриална революция, информационната, а това във финансово и икономическо отношение се оказва критично важно за оцеляването на системата, според мен.

Тук има много добра статия на руски за съревнованието в областта на изчислителната техника между САЩ и СССР, аналитична е.

https://statehistory.ru/3932/Istoriya-razvitiya-sovetskikh-EVM-do-1980-go-goda/

[Skubi]

Преди 11 часа, nik1 said:

Могат да ни спасят колониалните англосаксонци (както винаги  - те спасяват света), които все още не са разглезени колкото социтата и християндемократите от Европа..:)

В САЩ няма отпуск по майчинство и жените все още раждат... в България двете години им идват малко на хората.. Ако може държавата да ни гледа децата, ще е най- добре..

Латиносите са от бялата раса, така че спокойно, не скачай

Приятелят си направи екскурзия с кола в Флорида преди около 10-15 години. Някъде от средата на полуострова вече не говореха нито английски нито испано-английски. Даже и милиционирите бяха чисто латиноси....

Сякаш да тръгнеш от Видин към Бургас например и някъде от Плевна надолу само на турски или цигански да ти говорят даже и на бензиностанцията и ресторатна и ако питаш говорите ли на български да казват но ефенди, вen konuşmuyorum вulgar, малко ще си помислиш....

[Skubi]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Това е така, но говорим за развитие във времето на технология, а когато по едно и също време на две различни места имаме разминаване в технологичното развитие примерно с 10-20 години нещата са много сериозни. Такова разминаване технологично се получава през 80-те години между СССР и страните от соц блока от една страна и САЩ и Запада от друга, специално в областта на изчислителната техника и персоналните компютри. СССР по една или друга причина не развиват персоналния компютър по това време, за разлика от САЩ, който го конвертира от военната област в цивилната. Същото е и с големите изчислителни машини за ведомства и военните – руснаците в началото на 80 години копират архитектурата на АйБиЕм изчислителните машини и започват да ги клонират под различни имена в руски вариант; американците са в абсолютно предимствена позиция, защото разработват през това време иновативни архитектури на нови машини, докато руснаците плагиатстват техни остарели модели и се въртят в затворен кръг.

 

Точно с такива допотопни модели е работел Изчислителния център в София през 80-те – цели гардероби струващи стотици хиляди левове, опериращи със скорост 30 000 операции в секунда,

https://ru.wikipedia.org/wiki/Минск_(компьютер)

http://www.computer-museum.ru/histussr/9.htm

 

докато по това време всеки счетоводител на малка фирма в САЩ може да има за 1500-2000 долара персонален компютър с производителност на процесора над 1000000 операции в секунда; да не говорим за големите корпорации.

 

Затова пиша, че СССР и соцлагера през 80-те пропускат Третата индустриална революция, информационната, а това във финансово и икономическо отношение се оказва критично важно за оцеляването на системата, според мен.

 

Тук има много добра статия на руски за съревнованието в областта на изчислителната техника между САЩ и СССР, аналитична е.

https://statehistory.ru/3932/Istoriya-razvitiya-sovetskikh-EVM-do-1980-go-goda/

 

 

Сталин обяви кибернетиката за абсолютно вредна работа и това беше ЕДНАТА причина. Другата беше вече последствие на липсата на специалисти в този отрасъл...

Бях на фронта на тези събития. Затова казвам, ние инжинирите в тази отрасъл много по-рано схванахме какво иде от които да било други професии или лидери в соца...

Виждахме, ледникът, сблъскването разширяващата се дупка на социалистическият Титаник докато горе офицерите и капитана даваше команди за пълна пара а оркестърът свиреше громко за народното веселение....