Индия е загубила 264 бойни самолета в катастрофи за последните 15 г.

[makebulgar]

Преди 9 часа, Du6ko said:

Въпреки че 2 те страни имат огромно население - тази част на границата която е Между Индия, Пакистан , Китай , регион Тибет и недалече от Афганистан е на места много рядко населена ! 

Именно в това е грешката на всички грешящи анализатори на този конфликт, че не разбират къде е същостта на проблема. Именно в населението на областта е, която не е много рядко населена, а там живеят над 13 милиона души! И те основно са мюсолмани. Индийците искат териториите, ама населението като не ги иска ще имат проблем.

[vvarbanov]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

Китай има едно много по-мощно от атомни ракети оръжие, което напълно блокира преки действия на САЩ срещу него - американски дълг на стойност над 3 трлн. долара, с което е в състояние да срине американската икономика, ако реши да го пусне в действие; в същото време Китай никога не би задействал това "оръжие", защото по този начин би унищожил и своята икономика, затова някои говорят за "Кимерика"; което не значи, че двете свръхдържави не влизат в остро икономическо съперничество.

Тия 3 трлн.$ в американски ценни книжа ли са?И какъв ще е сценарият ако ги пусне в действие?

Редактирано Март 2, 2019 от vvarbanov

[Б. Киров]

Да, американски ценни книжа в по-голямата си част, американски държавен дълг. Сценарият е рязка девалвация на долара и срив на фондовите борси, което, разбира се, ще засегне и китайските акции и инвестиционни възможности.

[bulgaroid]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Китай има едно много по-мощно от атомни ракети оръжие, което напълно блокира преки действия на САЩ срещу него - американски дълг на стойност над 3 трлн. долара, с което е в състояние да срине американската икономика, ако реши да го пусне в действие; в същото време Китай никога не би задействал това "оръжие", защото по този начин би унищожил и своята икономика, затова някои говорят за "Кимерика"; което не значи, че двете свръхдържави не влизат в остро икономическо съперничество.

Щом не може да ги използва значи не е оръжие. Играта се води на две нива, икономическо, демек кои ще влезе в криза пръв и евентуално военно ако първото не помогне. Затова и Япония изведнъж рязко увеличи военния бюджет, а Тръмп им ходи на гости на виетнамците, хем да ги привлече, хем да привлече и Корея на своя страна. С виетнамците му се получи, с Корея засега не,ще видим!Затова Индия получава самолети и техника по преференциални цени, и изведнъж Иран се оказа на една страна на барикадата и за пръв път има търкания с Китай. Затова Бирма има търкания с Китай, и в Малайзия хвърчат оставки на султани и министри, и още много друго.Китай също не спи ама съюзници има доста по-малко,ще видим скоро ще е интересно,дано не прекалено интересно.

[bulgaroid]

Преди 5 часа, vvarbanov said:

Тия 3 трлн.$ в американски ценни книжа ли са?И какъв ще е сценарият ако ги пусне в действие?

Ами световна криза. Участват всички,без изключения.

[vvarbanov]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Да, американски ценни книжа в по-голямата си част, американски държавен дълг. Сценарият е рязка девалвация на долара и срив на фондовите борси, което, разбира се, ще засегне и китайските акции и инвестиционни възможности.

Няма място за притеснения.Това е ставало вече много пъти.При девалвация на долара, американските стоки стават евтини и износът се увеличава.Безработицата намалява, БВП се повишава, това води до поскъпване на долара и последващо намаляване на износа,........и така.Тази цикличност е нормална за кап. икономиката.Казват, че Китай нарочно държи курсът на юана нисък  ,така  стоките им стават конкурентни и поддържат висок експорта.

 При ипотечната криза през 2 007 доларът поевтиня и след няколко години пак се вдигна.Аз съм го запомнил от 1990г насам ,от 1,30 лв до 1,95 лв. за долар, сетне отново пада.

 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Няма място за притеснения.Това е ставало вече много пъти.При девалвация на долара, американските стоки стават евтини и износът се увеличава.Безработицата намалява, БВП се повишава, това води до поскъпване на долара и последващо намаляване на износа,........и така.Тази цикличност е нормална за кап. икономиката.Казват, че Китай нарочно държи курсът на юана нисък  ,така  стоките им стават конкурентни и поддържат висок експорта.

 При ипотечната криза през 2 007 доларът поевтиня и след няколко години пак се вдигна.Аз съм го запомнил от 1990г насам ,от 1,30 лв до 1,95 лв. за долар, сетне отново пада.

 

Дублиран пост, затова го изтрих

[Б. Киров]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

Няма място за притеснения.Това е ставало вече много пъти.При девалвация на долара, американските стоки стават евтини и износът се увеличава.Безработицата намалява, БВП се повишава, това води до поскъпване на долара и последващо намаляване на износа,........и така.Тази цикличност е нормална за кап. икономиката.Казват, че Китай нарочно държи курсът на юана нисък  ,така  стоките им стават конкурентни и поддържат висок експорта.

 При ипотечната криза през 2 007 доларът поевтиня и след няколко години пак се вдигна.Аз съм го запомнил от 1990г насам ,от 1,30 лв до 1,95 лв. за долар, сетне отново пада.

 

Съгласен съм, вероятно това е най-вероятната развръзка и на тази поредна криза от 2008, тоест на благополучното за световната икономика излизане от нея и нов ръст на икономиката. Такъв сценарий виждат повечето професионални анализатори на пазарите, това е преобладаващото мнение. Рей Далио, например, прогнозирайки този ход на нещата, все пак, предупреждава за един опасен потенциално момент след 2-3 години, когато предстоят плащанията на консолидирания дълг на САЩ, емитирането на около 1 трлн. държавни ценни книжа за тази цел и евентуалното покачване на лихвите, той казва в редица свои изявления, че това ще бъде критично важен момент, за да не се подхлъзнат САЩ и целият свят към дълбока рецесия, популизъм и война.

Макар че не е към темата пряко, изкушавам се тук да постна една доста дълга статия от непрофесионален и обвързан пряко с медиите автор, той е блогър, пишещ единствено от свое име, затова има напълно независим и неконвенционален поглед, но според мен поставя интересни гледни точки:

The Beginning of the End of the Dollar

Richard (Rick) Mills, AheadoftheHerd.com,

His articles have been published on over 400 websites, including: WallStreetJournal, USAToday, NationalPost, Lewrockwell, MontrealGazette, VancouverSun, CBSnews, HuffingtonPost, Beforeitsnews, Londonthenews, Wealthwire, CalgaryHerald, Forbes, Dallasnews, SGTreport, Vantagewire, Indiatimes, Ninemsn, Ibtimes, Businessweek, HongKongHerald, Moneytalks, SeekingAlpha, BusinessInsider, Investing.com, MSN.com and the Association of Mining Analysts.

Може ли наследството на Тръмп да е нещо, което малцина някога са предричали: Началото на края на долара?

На икономическия фронт обаче изглежда, че Тръмп прави всички правилни неща. Dow беше на най-високото си ниво от 26,616.71 през януари, малко повече от година след встъпването в длъжност на Trump. Американският долар е силен, безработицата е на най-ниското си ниво от 20 години, фондовата борса е във възход и Федералният резерв смята, че нещата се развиват толкова добре, че е готов да премине по-високи лихвени проценти. Защо доларът в САЩ се е справил добре? Предимно поради голямото търсене на американски държавни ценни книжа.

През май чуждестранните инвеститори закупиха около 26 млрд. долара държавни ценни книжа, водени от страха от търговска война и нерешителния резултат от изборите в Италия. Те бяха привлечени и от по-високите доходности на облигациите, които достигнаха седемгодишен връх през май. Двете държави най-големи държатели на американски съкровищни бонове, Китай и Япония, увеличиха покупките си. Германия е купила американски ценни книжа с 12 млрд. долара повече през миналия месец в сравнение с предходния. Въпреки това Русия продаде 84% от държавните ценни книжа с дълг на САЩ между март и май 2018, оставяйки само 14,9 млрд. долара в резервната си сметка, за сравнение Русия имаше американски ценни книжа за 102 млрд. долара през декември 2017 г. (виж графиката по-долу). Разпродажбата е отговор на тежките санкции, наложени от САЩ на най-близките сътрудници на руския президент Путин и фирмата Русал, който произвежда 7% от алуминия в света.

Дъмпингът на американските държавни ценни книжа от Русия предизвика едва ли вълнение сред официалните лица и политиците на САЩ, които знаят, че тази страна притежава само една десета от държавните ценни книжа, притежавани от Китай, която има най-много в сравнение с всяка друга държава, 1,2 трилиона долара. Но това повдига въпроса, какво ще се случи, ако Китай започне да продава държавни ценни книжа на САЩ? Търговската война с Китай не върви добре и доказателствата показват, че Китай не се нуждае от САЩ толкова, колкото САЩ си мислят. Китай затопли отношенията си с Русия чрез енергийни сделки и купува ирански петрол, въпреки санкциите на САЩ. Неговата инициатива „Един пояс, Един път“ е от ключово значение за китайския план за упражняване на китайска хегемония и създаване на търговски блок, без да е необходимо да търгува с бившите си врагове - САЩ и Европа. В крайна сметка Китай може да спре да купува въобще съкровищни бонове на САЩ.

Как това ще се отрази на щатския долар? И още по-важно, как САЩ ще финансират дълга си в размер на 21,476 трилиона долара, ако движението срещу T-bill се разпространи и пазарът за тях пресъхне?

Тук ще проследим произхода на долара и неговата следвоенна хегемония като световна резервна валута, до сегашното му болезнено състояние. Дали американският долар заслужава да бъде резервната валута или по думите на бившия френски финансов министър и бъдещия президент Валери Жискар д'Естен, трябва ли той да продължи да се радва на „прекомерната си привилегия“?

Ние не мислим така. Тази статия ще обясни защо.

Раждането на долара като резервна валута

През юли 1944 г., когато съюзническите войски напредваха в Нормандия, за да освободят Париж, делегати от 44 държави се срещнаха в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, и се съгласиха да „обвържат“ валутите си с щатския долар, единствената достатъчно силна валута, за да отговори на нарастващите изисквания за международни валутни сделки.

На заключителния банкет събралите се делегати станаха и изпяха „'For He's a Jolly Good Fellow/Защото Той е весел приятел“. Въпросният "приятел" е Джон Мейнард Кейнс, лидер на британската делегация и интелектуален вдъхновител на Робърт Кътнър, авторът на решенията взети на конференцията.

Това, което направи долара толкова привлекателен, че да се използва като международна валута, световната резервна валута, беше всеки долар да се основава на 1/35 унция златото (35,20 долара за тройунция), а златото да се съхранява в Държавното съкровище на САЩ.

Не беше научен един много стар урок, който дсе повтаря отново и отново през цялата парична история: когато правителството, всяко едно правителство, се окаже под финансов натиск, то не може да устои на отпечатването на пари и така девалвирайки валутата си, да плати своите дългове.

Лондонски златен пул

САЩ започнаха да изнасят все по-големи и по-големи количества долари в чужбина, за да финансират нарастващите си търговски дефицити. Прекомерното количество на американските долари, държани в чужбина, започна да застрашава златните резерви на САЩ - не забравяйте, че американските долари трябва да могат да бъдат изплатени в злато - и световното търсене на злато се покачваше. В края на 50-те години златните резерви на САЩ започнаха да намаляват бързо.

1958 година бе първата година, в която чуждестранните централни банки упражниха правата си за конвертируемост в значителни суми и върнаха доларите си за злато, като поискаха това да се повтори с още 9% от доларовите им запаси през 1960 г. През октомври 1960 г. паническото изкупуване доведе до повишаване на цената на златото до над 40 долара за унция. Федералният резерв на САЩ направи нощно спешно заседание. Според съставения план, Банката на Англия трябваше незабавно да наводни пазара на злато с достатъчно доставки, за да намали и стабилизира цената на златото. Така САЩ съвършено ясно показваха, че спирането на изтичането на неговите златни резерви и обезценяването на неговата валута спрямо златото са огромен приоритет.

След това САЩ, Английската централна банка и централните банки на Западна Германия, Франция, Швейцария, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург създадоха консорциум за продажби на злато, за да предотвратят покачването на пазарната цена на златото над 35,20 долара за тройунция.Този консорциум е известен като Лондонският златен пул. Банките-членки трябваше да предоставят всяка една от тях своя златна квота в централния лондонски златен пул; Федералният резерв на Съединените щати щеше да съпостави техните събрани вноски унция по унция с количеството на доларите емитирани от него. Това означаваше, че доларът сега щеше бъде подкрепен не само от златото във Форт Нокс/мариканския трезор/, но и от златото на всички останали членове на пула.

В началото на 1962 г. Банката на Англия, агентът за покупка / продажба на консорциума, чрез Лондонската борса за злато, купуваше злато на дъното и продаваше на върха, за да ограничи лимитира цената му. До 1968 г. близо 80% от новодобивното злато преминаваше през Лондонската борса за злато, Лондон е водещият световен пазар на злато. Лондонскиат Gold Fix беше ежедневен сутрешен ритуал от септември 1919 г. - Gold Fix в15:00 ч. беше въведен през 1968 г., за да съвпадне с откриването на американските пазари.

Въпреки кубинската ракетна криза и нарастващото напрежение между Москва и САЩ, цените на златото останаха доста стабилни; Лондонският Златен Пул бе успешен.

Край на златния стандарт

С инцидента в залива Тонкин в края на 1964 г. и ускоряването на войната във Виетнам през 1965 г. военните разходи на САЩ експлодираха. Това се усложни от разходите на президента Линдън Б. Джонсън за неговата програма  Great Society която разчиташе на увеличаване на данъците.

До 1965 г. Лондонският Златен Пул продаваше повече злато, като потискаше покачването, сато купуваше все по-малко. Великобритания обезцени лирата стерлинги в края на 1967 година.

Нарастващата финансова тежест в началото на 1968 г. на Виетнамската война - заради офанзивата Тет и съгласието на президента Джонсън с предложеното от генерал Уестморланд увеличаване на войските - доведе до нов натиск върху долара.

Тъй като Джонсън се отказва да повиши данъците, за да плати за по-рано предприетите социални реформи и за войната във Виетнам, САЩ вече се сблъскват със значителен дефицит на платежния баланс.

За малко повече от месец Лондон продава близо 20 пъти повече от обичайното си количество злато, над 1000 тона. Франция отпадна от пула, за да изпрати доларите си обратно в САЩ - за да ги замени за злато, а не за държавен щатски дълг.

Търсенето на злато рязко скочи. Лондон продаваше по 100 тона злато за един ден, 20 пъти повече от средното. Консорциумът заяви, че "Лондонският Златен Пул потвърждава решимостта си да подкрепи пула при фиксирана цена от $ 35 за унция".

Председателят на Федералния резерв Уилям Маккеси-Мартин заяви, че САЩ ще защитят 35 долара за унция каквото и да им струва това". Няколко самолета натоварени със злато бяха спешно изпратени от Лондон за САЩ. Търсенето на злато продължи да ескалира, въпреки че лондонския Gold Pool продава 175 тона само за един ден, а на следващия ден продава допълнителни 225 тона.

Това прекърши гръбнака на Лондонския Златен Пул. Членовете му бяха изтощени от източването на златните резерви на своите страни, за да плащат повече за война на САЩ във Виетнам и политиките на САЩ за социални реформи. По искане на членовете на Лондонския Златен Пул, кралицата на Англия обяви петък, 15 март, за празник на банките. Пазарът на злато в Лондон остава затворен за две седмици и лондонският Gold Pool е разпуснат.

Джонсън бе принуден да отмени решението си да изпрати стотици хиляди американски войски, за да смаже съпротивата на Виетнам - вместо това той започна мирни преговори.

На света бе обявена „"two-tiered“ цена за златото  - официалната цена от 35,20 щ.д. ще остане за сделките на централните банки, свободният пазар може да намери своята цена.

Лихвените проценти на ФЕД, които на 25 октомври 1967 г. бяха паднали до 2,00%, се повишиха до 5,13% на 15 март 1968 г., в деня, в който златният лондонски пул се срина.

Тъй като дефлационните мерки на Федералния резерв влязоха в сила, процентът на краткосрочната лихва определяна от него се повиши до 10,50% през лятото на 1969 г. Дългосрочният лихвен процент също се повиши, но в по-малка степен. На 6 септември 1967 г. доходността за 10-годишните облигации на правителството на САЩ падна до 5.20, но все още доста над нивото от около 4%, преобладаващо през първата половина на 1960-те ...

На 29 декември 1969 г. доходността на дългосрочните държавни облигации достигна 8.05%. Тъй като лихвените проценти, както дългосрочни, така и краткосрочни, бяха на такива високи нива, най-накрая търсенето на злато прекъсна, а цената на долара към златото падна до около 35 долара за унция до 1970 г. За момента обменният стандарт долар-злато бе спасен.

През февруари 1970 г. цената на златото на Лондонската борса беше средно $ 34.99. На 15 август 1971 г. президентът на САЩ Никсън сложи край на конвертируемостта на долара в злато. След като златото най-накрая беше демонетизирано, Федералният резерв и централните банки в света вече нямаха нужда да защитават своите златни резерви и фиксирана доларова цена на златото. Ерата на Бретън Уудс приключи.

Разбирайки, че САЩ и останалата част от света ще се нуждаят от много петрол и че Саудитска Арабия иска да продава своя петрол на най-голямата икономика в света  /САЩ/, Никсън и Саудитска Арабия постигнаха споразумение в 1973, кспоред което саудитския петрол може да бъде закупуван само в щатски долари. Това предизвика незабавно и силно глобално търсене на доларите.

"В средата на 70-те години американската система за глобална икономическа хегемония претърпя драматична промяна. Ценовият шок на петрола от 1973-1974 и 1979 г. внезапно създаде огромно търсене на плаващия долар. Всички имролтиращи петрол страни, от Германия до Япония и Аржентина, бяха изправени пред проблема как да придобият експортни долари, за да платят скъпите си сметки за внос на петрол.

Повишаването на цената на петрола заля ОПЕК с долари, които далеч надхвърлиха вътрешните нужди от инвестиции, и следователно бяха категоризирани като "излишни петродолари". По-голямата част от тези петролни долари се върнаха в лондонските и нюйоркски банки, където започна нов процес на парично рециклиране на петродоларите.

През 1974 г. помощникът на американския държавен секретар на финансите Джак Ф. Бенет и Дейвид Мълфорд от базираната в Лондон Eurobond firm на White Weld & Co започнаха работа по механизма за справяне с излишъка от петродолари на ОПЕК. Кисинджър, Bennett и Mulford помогнаха за организирането на тайната финансова договореност с Monetary Agency (SAMA) на Саудитска Арабия, която трансформира високите цени на петро-доларите от 1973-1974 г. в пряка полза на банките на Федералния резерв на САЩ и на Bank of England.

Въпреки финансовите неочаквано високи печалби от банковите и петролните конгломерати на САЩ / Великобритания, които „управляваха рециклирането на петродоларовите потоци“, повечето американци смятат петролните шокове от 1973-74 г. за особено болезнен период на висока инфлация и дълги опашки на всяка бензиностанция. В Третия свят тези високи цени на петрола създадоха огромни заеми от Международния валутен фонд - дълговете трябваше да бъдат изплащани изцяло в долари. До 1975 г. всички членове на ОПЕК се съгласиха да продадват петрола си само в щатски долари, като по този начин въведоха периода на американската "петродоларна" хегемония, което продължава и до днес.

Какво е "прекомерна привилегия"?

През 60-те години френският политик Valéry d'Estaing се оплаква, че Съединените щати и неговите износители се радват на „прекомерна привилегия“ поради статута на долара като световна резервна валута. В това имаше резон.

Тъй като доларът е и е световната валута, САЩ могат да заемат по-евтино, отколкото биха могли по друг начин (с по-ниски лихвени проценти), американските банки и компании могат удобно да правят трансгранични бизнес, използвайки собствена валута, а когато има геополитическо напрежение в света централните банки и инвеститорите купуват американските държавни ценни книжа, поддържайки долара силен и САЩ изолирани от конфликта. Правителство, което заема в чужда валута, може да фалира; не такъв случая, когато едно правителство заема от чужбина в собствената си валута.

Доларът е най-важната разчетна единица за международната търговия, основен посредник за размяна при международни транзакции и резерва валута за централните банки. Федералният резерв е кредитор от последна инстанция, както при финансовата криза от 2008—2009 г., и доларът е най-често срещаната валута за задгранични заеми от правителствата и бизнеса.

Уолстрийт генерира значителен доход от продажбата на банкови услуги в щатски долари на останалия свят и САЩ управлява най-важните системи за сетълмент в света, позволявайки му да наблюдава и ограничава средствата, използвани за незаконни дейности.

Бари Айхенгрийн, автор на "Прекомерната привилегия: Възходът и падането на долара и бъдещето на международната валутна система", определя три уникални атрибута на долара, които няма никоя друга валута. Както е цитирано от DW, атрибутите са:

Размер: Поради размера на САЩ и неговата икономика, има повече налични долари в сравнение с други валути.

Стабилност: Ценните книжа на САЩ исторически са оценени като сигурен финансов инструмент, подкрепян от правителството на САЩ, което плаща сметките си навреме.

Ликвидност: американските държавните ценни книжа могат лесно да бъдат закупени и продадени, без да губят голяма част от стойността си, като се има предвид постоянната сила на долара. Пазарът на държавни ценни книжа на САЩ се счита за най-ликвидния финансов пазар в света.

Как доларът губи привилегията си

Докато присъстващите на конференцията от Бретън Уудс през 1944 г. предвиждаха долара да се радва на тези предимства завинаги, реалността е, че зелените пари отслабват от известно време.

От времето на създаването на Федералния резерв през 1913 г. доларът загуби 95% от стойността си. (Виж графиката по-долу).

Преди повече от сто години един долар струваше един долар; през 2013 г. той е оценен на 5 цента, останалата му стойност е подкопана от инфлацията.

Освен това има американски дълг, който в момента е от над 21 трилиона долара и нараства ежедневно. През 2011 г. Standard & Poor's понижи суверенния дълг на САЩ от AAA до нисък A. Какво се случи с американските държавни ценни книжа след този удар върху егото на американските централни банкери? То излетя нагоре. Както съобщава Financial Times:

"Реакцията на новината, че САЩ не са „безрисков“ кредит, е бърза - парите започнаха да се вливат в американските държавни ценни книжа. Доходността на облигациите падна и скоро пазарът на акции в САЩ също се възстанови. В годините след това активите на САЩ се покачиха, докато Европа и нововъзникващите икономики стагнираха."

Защо? Защото американският долар все още се ползваше с прекомерни привилегии.

Но както някога пееше Боб Дилън, „времевата се променят“. Джефри Сакс, който пише за Project Syndicate, твърди, че "доларът удари далеч над тежестта на Америка в световната икономика", която произвеждайки едва 22% от световния продукт, но тежи с 50% или повече от трансграничното фактуриране, резервите, разплащанията, ликвидността и финансирането.

Поради финансовото и монетарно лошо управление на САЩ, както беше описано по-горе, финансовата система на Бретън Уудс, създадена през 1944 г., се срина. Рухването на златния долар доведе до висока инфлация в САЩ и Европа, след което последва инфлацията в началото на 80-те години. Сакс твърди, че сътресението на долара е ключов фактор за мотивирането на Европа да създаде свой паричен съюз, което доведе до стартирането на еврото през 1999 година.

Същото се отнася и за неправилното управление на американската дългова криза от 1997 г., което доведе до желанието на Китай да интернационализира китайския юан. Финансовата криза от 2008–2009 г., започнала в САЩ чрез провала на ипотечните кредити, е друг червен сигнал за останалия свят, който предупреждава за отдръпване от долара и насочване към други валути, отбелязва Сакс.

"Американското парично управление се препъна лошо през годините, а лошото управление на Тръмп може да ускори края на доминирането на долара".

Програмата за количествено облекчаване, при която активите на Фед скочиха от 900 милиарда долара до 4,5 трилиона долара между 2019 и 2015 (чрез изкупуване на държавни ценни книжа, платени чрез печатане на пари), направи евтино за правителството на САЩ да продължи да взема заеми и да харчи с лихвени проценти близки до нула.

Други страни, обаче, които вече не следват монетарната политика на САЩ, провеждат стабилна фискална политика; а не решават кризите си просто с печатане на пари. Страните започнаха да диверсифицират валутните си резерви и да намалят зависимостта си от долара. Според МВФ валутните резерви в щатски долари са спаднали от 72% от световните валутни резерви в чужди валути през 2001 г. до 62% днес.

Разбира се, нищо от това не е от значение за двамата основни купувачи на държавни ценни книжа на САЩ, Китай и Япония (след това Ирландия и Бразилия) - виж таблицата по-долу - които доскоро продължаваха да купуват. T-bills все още са най-добрата защита срещу финансови, политически и военни сътресения (като търговски войни), защото все още няма други добри алтернативи. Еврото не е стабилно поради проблеми в Европейския съюз, юанът все още не е готов и японската йена продължава да губи стойност, отбелязва DW. Доларът все още представлява 85% от всички валутни сделки, въпреки че прави 25% от световната икономика.

Търговски войни: САЩ губят, Китай печели

Така от години американският долар губи своята прекомерна привилегия. Едва сега загубата на статут се засилва от управлението на Съединените щати под администрацията на Тръмп, занимаваща се с вредни търговски спорове, които всъщност ще отслабят долара, сочат данните.

Започвайки през март 2018, Тръмп чрез Министерството на търговията на САЩ облага с вносни мита върху стомана и алуминий, имплицитно насочени към Китай за свръхпроизводство на тези метали, което води до спад в цените и влошаване на стоманодобивните предприятия в САЩ. Както всички знаем, търговските напрежения между двете икономически суперсили нарастват.

Последният кръг включва повече тарифи за предложени $ 200 милиарда китайски стоки плюс още за 267 милиарда долара. Понастоящем са наложени тарифи от 25%  за стоки от 50 милиарда долара произведени в Китай, идващи в САЩ.

От своя страна Китай е обещал да отвърне на удара, като подложи американския внос на стойност 110 млрд. долара на тарифи 85%.

Джефри Сакс от Project Syndicate твърди, че комбинацията от търговската битка на Тръмп с Китай и настояването му за повторно налагане на санкции срещу Иран, въпреки подписаното от президента Обама ядрено споразумение, ще отслаби ролята на долара и ролята на Ню Йорк като глобален финансов център, точно както Brexit е подкопал финансовия център Лондон - и ще се превърне в "най-последователните и зле замислени действия от международната икономическа политика на Тръмп." Търговската война е огромен и почти хаотичен опит на администрацията на Тръмп да спре икономическото издигане на Китай, като се опитва да задуши износа на страната и достъпа до западните технологии. Но докато американските тарифи и нетарифните търговски бариери могат да влошат растежа на Китай в краткосрочен план, те няма да променят решително неговата дългосрочна възходяща траектория. По-вероятно те ще подкрепят решимостта на Китай да избяга от продължаващата частична зависимост от финансите и търговията на САЩ и да накарат китайските власти да удвоят военните си разходи, големите инвестиции в най-модерните технологии и създаването на юанова глобална платежна система като алтернатива на доларовата система.

И не само Китай се дистанцира от САЩ, тъй като те стават все по-протекционистки и изолационистки. Европейският съюз търси начини да заобиколи американските санкции срещу Иран, като работи около доларовите платежни системи - всъщност създава свой собствен SWIFT (Тръмп заяви през май, че "всяка нация, която помага на Иран в търсенето на ядрени оръжия, може да бъде силно санкционирани “ и подписа изпълнителни заповеди за повторно налагане на санкции на всяка чуждестранна компания, която продължава да прави бизнес с Иран.

"Абсурдно е, че Европа плаща 80 процента от своя енергиен внос - на стойност 300 милиарда евро годишно в щатски долари, когато само два процента от вноса на енергия идват от САЩ. Абсурдно е, че европейските компании купуват европейските самолети в долари вместо в евро." заяви скоро Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер

Преди SWIFT единственият начин за прехвърляне на пари в чужбина между банките беше чрез телекс.

"Въпрос на колко време е световния бизнес и правителства да се насочат към Шанхай, а не към Уолстрийт, за продават своите облигации и акции за юани? - пита Сакс.

„Файненшъл таймс“ изтъкна, че има ограничения за прекомерната привилегия на долара, а именно, че парите, които в момента се движат в американските държавни ценни книжа, преминават в по-дългосрочни облигации (т.е., 10 години или повече), което помага да се намалят доходите на по-късите облигации. Това "изравняване на кривата на доходността" затруднява банките да печелят пари и "предизвиква нарастваща загриженост за силата на икономиката", отбелязва FT, добавяйки, че по-високите доходности в американски държавни ценни книжа вдигат стойността на долара, което го прави по-трудно за американските износители. В исторически план, изравняването на кривата на доходността сигнализира за началото на рецесия.

И да се върнем към търговската война с Китай - докато Пекин се опита да успокои чуждестранни компании като Exxon Mobil, който планира да похарчи 10 млрд. долара за терминал за втечнен природен газ в провинция Гуандун, поради опасения от загуба на чуждестранни инвестиции, другата страна на монетата е, че с продължаването на търговската война с Китай, САЩ вероятно ще изпитат повече болка.

Защо? Както твърди Bloomberg, това е така, защото досега тарифите за внос са избегнали потребителските стоки, но това ще се промени, ако планираните (общо) 467 млрд. долара за тарифите влязат в сила.

"Тъй като обхватът на тарифите се простира до повечето китайски износ, маргиналните странични ефекти вероятно ще се повишат за САЩ, а маргиналните щети за Китай вероятно ще намалеят", казват цитираните от Bloomberg икономисти на Deutsche Bank AG Zhiwei Zhang и Yi Xiong. Според тях в списъка с 200 милиарда долара има потребителски стоки на стойност 78 милиарда долара, а в списъка от $ 50 милиарда - самоза $ 3,7 милиарда.

Тези тарифи за внос не се различават от GST, които плащаме в Канада. Те са данък, който трябва да бъде платен от дружеството, който се предава директно на потребителите. Толкова за Тръмп, който уж помагаше на обикновените Джо и Джейн, докато водеше кампанията си.

Всъщност цените на някои от най-важните неща ежедневни стоки за американците вървят нагоре. Кой го е грижа, ако икономиката расте с 4%, ако шестте ви опаковки на бира Милър ще отхапе по-голяма хапка от вашата заплата? Цената на Coca-Cola и други газирани напитки се покачва поради по-високата цена на алуминия за производство на консерви. Други продукти, включително бира, мебели, лодки, мотоциклети и кемпери, ще струват повече.Като цяло потребителските цени са се увеличили с 2,9% през последните 12 месеца до юни.

Фирмите също бележат минуси от търговската война на Тръмп. Макар че обосновката беше да се намали общия търговски дефицит и по-специално търговският дефицит с Китай - и да се върнат работни места в Съединените щати - нищо от това не се случи.

Ford, Apple и Intel са сред големите американски фирми, които са срещу Тръмп заради маневрирането с техните системи за управление на веригата за доставки чрез тарифи, които правят чуждестранните части по-скъпи. Форд, например, отмени плановете си за внос на кросоувър на Focus Active в САЩ от Китай. Когато Тръмп пишеше, че колата "сега може да бъде направена в САЩ", Форд реагира, че не му е изгодно да ги произвежда в Щатите.

Apple имаше подобен отговор, когато Тръмп предложи на технологичният гигант да изгради американски заводи, Apple се оплакаха, че ще бъдат ударени с тарифите, защото въпреки че частите им са произведени в Америка, но се сглобават в Китай.

"Тежестта на предложените тарифи ще падне много по-силно върху Съединените щати, отколкото върху Китай", заяви компанията в писмо до търговския представител на САЩ Робърт Лайтхизер.

Всъщност търговският дефицит при Тръмп се влошава. През юли той се увеличи с най-много от три години с Китай и достигна рекордните 36,8 млрд. долара. Увеличаващото се несъответствие с Китай се дължи отчасти на спада на износа за Китай с 1%, причинен от рязкото намаляване на американския износ на самолети и соя, които са обект на китайски контриращи мита. Увеличаващия се търговски дефицит със сигурност ще се отрази на растежа през третото тримесечие; Припомняме, че Тръмп с радост говори за американския БВП, който е нараснал с 4,1% през второто тримесечие, но това се дължи на увеличаването на потребителските разходи, предизвикано от намаляването на данъците през миналия декември и бумът на износ на соя за Китай.

Колкото до това дали Китай ще се поддаде на по-дълбоки претенции, повдигнати от Вашингтон, включително премахване на субсидиите за държавни предприятия, като по този начин се изравнят конкурентните условия с американските компании, това изглежда малко вероятно. Китайски служители посочиха, че поне 20% от повече от 100 искания от САЩ, представени през май, не са отворени за преговори.

Защо Китай не се нуждае от САЩ

В основата на неуспеха на администрацията на Тръмп да доведе китайците на масата на преговорите е фактът, че Китай всъщност не се нуждае от Съединените щати толкова, колкото Америка смята, че че Китай се нуждае. Тръмп и съмишленици си мислят, че всичко, от което САЩ се нуждаят, е да продължи да вдига тарифите и китайският президент Xi Jinping ще се подчини на волята им. Реалността е съвсем различна. Дългосрочната цел на Китай не е да се обвърже по-тясно със САЩ, а по-скоро да стане по-независим икономически. Виждаме това чрез инициативата „Един пояс, Едно път“.

Един пояс, един Път

Обещаващ над трилион долара в инфраструктурните разходи в 60 страни, включително 260-километрова железопътна линия, обхващаща осем държави, електроцентрали в Пакистан и пристанище, собственост на Китай в Гърция, за да му даде артерия за стоки, идващи към Европа, Пътят е "голямата повратна точка" на Китай. Както беше описан от Индепендент през 2017 г.:

"Това е световната търговия според разбирането на Китай. Xi се стреми да използва китайското богатство и индустриално ноу-хау, за да създаде нов вид глобализация, която ще се освободи от правилата на застаряващите доминирани от Запада институции. Целта е да се преработи глобалният икономически ред, да се привлекат по-тясно страните и компаниите в орбитата на Китай."

Проектите по същество служат на икономическите интереси на Китай. Със забавянето на растежа у дома, Китай произвежда повече стомана, цимент и машини, отколкото страната се нуждае. Така Xi търси като пазар за тях останалата част от света, особено развиващите се страни, за да запази икономическия си двигател.

С други думи, One Belt, One Road е средство за създаване на търговски блок, който може да функционира независимо от традиционните китайски западни търговски партньори.

"Поясът" се отнася до мрежа от сухопътни и железопътни маршрути и тръбопроводи за нефт и природен газ, които се предвижда да се движат по основните евразийски сухопътни мостове - Китай - Монголия - Русия, Китай - Централна и Западна Азия, Китай - Индокитайски полуостров, Китай - Пакистан, Бангладеш-Китай-Индия-Мианмар. Те ще се простират от Xi'an в централен Китай през Централна Азия, достигайки до Москва, Ротердам и Венеция.

"Пътят" е мрежа от пристанища и други крайбрежни инфраструктурни проекти от Южна и Югоизточна Азия до Източна Африка и северното Средиземно море.

"Мрежа от нови търговски маршрути" Юг-Юг ", свързващи Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, ще революционизира глобалната икономика. Търговията и капиталовите потоци между нововъзникващите райони на света могат да се увеличат десетократно през следващите четиридесет години. По същия начин, по който търговията между развитите нации избухна през 50-те и 60-те години на 20-ти век, очакваме 21-ви век да види ръст на търговията с турбокомпресорна мощ между развиващите се страни". /HSBC Global Research/

"Във всички търговски коридори, в които участва Китай, се очаква силен растеж. Толкова силен в действителност, че не е преувеличено да се подчертае това като появата на нов световен търговски ред до 2030 г. Китай действително ще изпълнява централната търговска роля в света каквато имат САЩ и ЕС днес." /The Super-Cycle Report, Standard Chartered Research 2010/

China Global Investment Tracker е изчерпателен набор от данни, покриващ над 1 трилион долара в енергетиката, минното дело, недвижимите имоти и високотехнологичната глобална инвестиционна и строителна дейност./имам цяла тема за това/

Статия, публикувана от Ню Йорк Таймс, "Светът според Китай" на Грегор Айш, Джош Келър и К. К. Ребека Лай казва, че Китай е изместил САЩ и Европа като водеща финансова сила в големи части на развиващия се свят. Тук Китай има най-голямо влияние, въз основа на своя дял от чуждестранни инвестиции от 2005 г. насам.

Докато китайските компании някога се бореха да спечелят поръчки на конкурентен световен пазар, това започва да се променя, благодарение, по ирония, на китайски изравнителни мита, които правят местните стоки по-евтини от американските им конкурентни  стоки. Когато китайските граждани купуват китайски стоки, правителството е щастливо - точно обратния ефект на това, което Тръмп е възнамерявал да направи с тарифите си.

В реалния живот е малко вероятно тарифите на Тръмп да нанесат достатъчно болка на Китай, за да принуди Xi да направи отстъпки. Неговият огромен вътрешен пазар става все по-важен за китайския растеж. Но освен това цялата икономическа стратегия на Пекин е предназначена да замени критично важните чуждестранни технологии и продукти с местни алтернативи, които може да контролира. Просто комунистическата партия предпочита китайците да купуват телефони Xiaomi и автомобили Geely, а не iPhone и Buicks.

Това е точно това, което развива като план гледаната с големи страхове в САЩ програма "Произведено в Китай 2025". Планът е да се разработят нови, високотехнологични индустрии, които да се конкурират и евентуално да заместят чуждестранни конкуренти в Китай и в чужбина. В този смисъл, това е официална политика за ограничаване на задграничното участие в икономиката.Търговската война, следователно, идва като "маскирана благодат" за самия Китай, както я нарича China Daily. Търговските санкции на Тръмп предоставиха на Пекин друго извинение, за да си реформира пазара без обвинеия за несвободен пазар, да подкрепи местните компании и да тормози и изключва чуждестранния бизнес - всичко, което китайските лидери са склонни да направят и без това, сега им се поднася наготово". - /Блумбърг/

Това може да се види в "Техническата пътна карта" Произведено в Китай 2025 г. ", по-известна като" Зелената книга". Книгата е пълна с амбициозни цели, "така че, ако бъдат изпълнени, на практика ще бъдат блокирани чуждестранни компании от много индустриални сегменти в Китай и ще се застрашат пазарите за бизнеса по целия свят", се казва в друга статия:

"Зелената книга дефинира цели за десетки индустрии, които правят доставки за 10-те ключови сектора, чийто приоритет е Made in China 2025, включващ биотехнологии, модерно железопътно оборудване и селскостопанска техника. Този план предвижда китайските компании да вземат 56% дял от световния пазар и 80% от вътрешния пазар за интегрални схеми до 2030 г. До 2025 г. се предвиждат контролиране на 90% от вътрешния пазар за екологични  превозни средства, включително хибридни и чисто електрически автомобили, домашно мобилно комуникационно оборудване, ключови части на промишлени роботи, нова енергия, оборудване за възобновяема енергия и оборудване за съхранение на енергия.

Отчасти заради целите, чуждестранните компании в индустрията, включително тези за медицинските изделия и модерната селскостопанска техника - и двете приоритетни отрасли в плана „Направено в Китай 2025“ - може би вече губят бизнес в Китай." - Блумбърг

Виж по-долу таблица към индустрии е насочен този план.

Китайско-руско сътрудничество

В друг пример за обръщането на изток на Китай, страната наскоро се обърна към Русия, за да помогне за решаването на проблема със соята. Соята се използва в храни за животни, а китайските граждани консумират много свинско и говеждо месо. Понастоящем Китай внася соя, главно от Бразилия и САЩ, но доставките са спаднали значително от САЩ, тъй като са наложени мита върху вноса на американска соя.

Съвместно предприятие между китайски и руски компании ще инвестира 100 милиона долара за три години, за да построи соева мелница и пристанище за зърно в Русия, и да отдава 247 000 акра земеделска земя за отглеждане на пшеница, царевица и соя. Страната също така изгражда ново пристанище на североизток, което ще превозва зърно, добито в Русия от китайски компании, като част от One Belt, One Road.

През последните няколко години Русия и Китай се обединяват и по други начини. През 2014 г. руският държавен "Газпром" подписа споразумение с Китай за около 456 млрд. долара. Година по-рано "Роснефт" се съгласи да удвои доставките на петрол за Китай в сделка на стойност 270 млрд. долара, а през 2009 г. руският петролен гигант "Роснефт" осигури споразумение за  25 млрд. долара с Пекин.

2014 беше и годината, в която Китай наистина започна да се отдалечава от долара. Китай се договори с Бразилия за 29 млрд. долара валутна суап, за да насърчи китайския юан като резервна валута, а китайските и руските централни банки подписаха споразумение за суап на юан-руска рубла, за да се удвои търговията между двете страни. Сделката в размер на 150 млрд. долара, едно от 38-те споразумения, подписани в Москва, е начин Русия да се отдалечи от доминираните в американски долари сделки.

Китай и Русия са съюзници от 50-те години на миналия век, когато се съгласиха да се защитят един друг срещу нападение от Япония или нейните съюзници (Китай подкрепи Северен Виетнам и Северна Корея), така че продължаващото сътрудничество не е изненадващо. През 2001 г. Владимир Путин и тогавашният китайски президент Цзян Цзъмин подписаха 20-годишно споразумение за "увеличаване на доверието между техните военни". Двете страни редовно участват в съвместни маневри, включително съвместни военноморски учения за противодействие на американското влияние в Азиатско-тихоокеанския регион. Икономическите връзки също се засилват. На Нова година започна да функционира втори китайско-руски петролопровод, който удвои сумата на руския суров петрол, транспортиран до Китай.

Миналото лято Xi Jinping и Владимир Путин се срещнаха в Русия, за да подпишат споразумение, според което две руски банки и една китайска банка създадоха инвестиционен фонд от 10 милиарда долара, който ще финансира проекти за инфраструктура и развитие и фонд за иновации от 850 милиона долара. Руските банки са обект на санкции в САЩ, така че сделката позволява на Русия да има достъп до незападен капитал и да извършва транзакции в юани или рубли.

Последното доказателство за китайско-руските бизнес връзки е свързано с нов фючърсен договор за суров петрол, с цена в юани и конвертируем в злато. Подписаният в Шанхай договор ще позволи на износителите на петрол като Русия и Иран да избягват американските санкции срещу тях, като търгуват с нефт в юани, вместо в щатски долари.

В началото на март Руската държавна космическа корпорация, Роскосмос и Китайската национална космическа администрация се съгласиха да си сътрудничат в проучването на луната и космическото пространство и да създадат Съвместен център за данни за лунни проекти. Това може да включва руска мисия за пускане на космически кораб през 2022 г. и китайска лунна мисия през 2023 г., се казва в изявление.

Китайската агресия

Разбира се, не бива да забравяме, че пътят на Китай да претендира за глобално икономическо господство идва с увеличената му военна агресивност, особено в Южнокитайско море, което Китай твърди, че е негова собствена зона.

"Големият завой" на Обама към Азия, който щеше да се реализира чрез увеличаване на търговията с Транс Тихоокеанско партньорство (ТПП) и увеличаване на регионалния военен профил на САЩ, беше пълен провал. САЩ не успяха да попречат на Китай да анексира 80% от Южнокитайско море, да защитят свободата на корабоплаването през морския търговски коридор с тодишен трафик на стойност 5 трилиона долара или да спрат Северна Корея от провеждането на ядрени опити. Приемайки властта, Тръмп накара САЩ да излезе от Тrans Pacific Partnership  и започна опасна война на думи с Ким Чон-ун от Северна Корея, който обаче успешно изпита първата си межконтинентална балистична ракета, способна да удари американския континент. Китай е близък съюзник на Северна Корея.

Междувременно Китай продължава да разширява военните си сили. В началото на март се съобщава, че Китай планира да увеличи военните разходи с 8,1% през 2018 г., в сравнение с 7% увеличение през 2017 г. Маневри в Южнокитайско море показват, че Пекин е готов да показва мускулите си в регион, който вижда като стратегически и икономически важен.

Защо Южнокитайско море? Китай е енергийно гладен и областите край бреговете на филипинската провинция Палаван са богати на петрол. Въпреки че през 2016 г. претенцията му бе отхвърлена от ООН, Китай поддържа, че има контрол над целия басейн на Южно китайско море, включително ключови морски пътища. Териториалните претенции на Китай над водите се оспорват от неговите съседи - Филипините, Виетнам, Малайзия, Индонезия и Бруней. Нарастващата доминираща позиция на Китай включва изграждането на военни бази на нови, рекултивирани острови, построени от малки скални разкрития, издаващи се от повърхността на океана.

Съединените щати отговориха, като изпратиха американски военни кораби, отказвайки да се регистрират с въздушни и морски "зони за идентификация", създадени от китайците. Съществува и конфликт между Китай и Япония в Източнокитайското море. Въпросът е за спорните острови (Senkaku на японците, Diaoyu на Китай) и риболовните права и природните ресурси, които тези острови ще доставят на своя собственик. В Среднокитайско море имаме Китай срещу Тайван, който Китай е заявил като своя собствена територия, откакто бившият китайски президент Чан Кай-ши и неговите последователи от Хоминдан избягаха на острова през 1949 г. Xi Jinping на 19-ия конгрес на комунистическата партия заяви, че Китай трябва да поеме контрола над Тайван най-късно до 2050 г., или още през 2020 г., според статия в South China Morning Post.

Заключение

Администрацията на Тръмп смята, че може да върне Китай в ъгъла, като го удря със стотици милиарди тарифи, но реалността е, че Китай има опции. Той може да се преориентира в Европа (Китай е най-големият търговски партньор на Германия) или може да продължи да прави това, което прави, като издълбава огромна сфера на влияние в Изтока чрез връзките си с Русия и 60-те страни чрез Един Пояс, един Път, а може би и комбинация от двете.

Като правят това /тарифите/, Съединените щати ще открият също, че прекомерната привилегия на американския долар ще продължи да намалява. Това поставя някои интересни въпроси. Ако Китай воюва с икономиката на САЩ и може би дори във военно отношение, ако нещата излязат от контрол в Южнокитайско море (или дори в Северна Корея), защо ще купува техните съкровищни бонове? Ако Китай забави или спре да купува облигации на САЩ, как ще може Вашингтон да финансира дълга си от 21 трилиона долара?

Не е вероятно, казвате?

Ами вероятно е, защото през март Китай продаде щатски държавни ценни книжа на стойност 2,5 милиарда долара. И това не беше единствената страна, която направи това, отбелязва Питър Шиф в блог поста си като цитира Financial Times:

"Китай, най-големият чуждестранен притежател на държавните ценни книжа на САЩ, се присъедини към други страни в продажбата на дългосрочен държавен дълг на САЩ с матуритет над една година, като е бил нетен купувач през януари и февруари, според данни от Министерството на финансите на САЩ. Япония, вторият по големина притежател, продаде 8 млрд. долара, като добави към продажбите през януари и февруари съответно още 2,1 млрд. долара и 14 млрд. долара. Най-големите продажби идват от Каймановите острови, където се намират много инвестиционни фондове, които са продали 26,6 млрд. долара."

Както Schiff заявява:

"Ако Китай започне агресивно да дъмпира целия дълг на пазара, лихвените проценти вероятно ще скочат и доларът ще се срине. Това не е добра новина, когато правителството на САЩ се опитва да продаде повече от трилион долара от нови държавни ценни книжа за финансиране на масовия разход на средства заедно с данъчните намаления, приети от републиканския конгрес по-рано тази година… Американското правителство зависи до голяма степен от трима основни купувачи, които да финансират дълга му - Китай, Япония и Федералния резерв. Ако китайците и японците излязат от американския дългов пазар - и със сигурност изглежда, че те са - как Тръмп ще финансира раздутото си правителство?"

Ние минаваме през това упражнение почти всяка година. Правителството не разполага с достатъчно пари, за да финансира разходите си, затова моли Конгреса да повиши тавана на дълга. След много вдигания на ръце и седмици на остър дебат политиците, предпазливи да не бъдат принудени да затварят правителството, се отдръпнаха. Повече държавни ценни книжа се продават, за да плащат за по-високия дълг и топката просто продължава да се търкаля.

Но какво ще стане, ако САЩ не могат да намерят купувачи за дълга си? Ами ако трябваше внезапно да повишат данъците? Призивът на революцията ще се върне във въздуха и американските военни, зависещи от финансиране от правителствени договори, получени от обществени контракти одобрени от Конгреса, ще се увиснат във въздуха. След няколко седмици стотиците чуждестранни бази ще се сгънат като евтини палатки.

Може ли това да се случи?

Може би не веднага, но краят на американския долар е като снежна топка на върха на хълма и започва да се търкаля, ставайки все по-голям и по-бърз по пътя. Вече виждаме, че се предприемат действия за диверсификация на долара. Това се случва в Европа, която се опитва да създаде своя собствена SWIFT система за междубанкови преводи, и това се случва с цялото сътрудничество между Русия и Китай, които подписват споразумения, деноминирани в собствените им валути, като по този начин заобикалят щатския долар.

Помислете върху това. Китай може да плати за цялата си инициатива „Пояс и път“ от сметката си в щатски долари, която съдържа около трилион долара. След като това бъде направено и заработи, защо ще им трябват американски долари, за да купуват стоки от САЩ? Те могат да получат онова, от което се нуждаят, от Русия, Иран или от когото и да е друг, с който САЩ не искат да правят бизнес, и от страните, които се регистрират в One Belt One Road.

Русия на практика няма резерви в щатски долари. Продадоха ги всичките. Не е ли това индикация, че светът се отклонява от американския долар и от валутните транзакции между страните?

Китай би бил повече от щастлив да види, че доларът на САЩ губи статуса си на резервната валута и всички ще търгуват в собствената си валута и ще позволят на МВФ да определи лихвите.

Юанът се присъедини към клуба за специални права на тираж Special Drawing Rights(SDR) през 2015 г., така че структурата вече е създадена, за да се случи това. И Китай работи постепенно, за да направи юана по-международен, като отвори финансовите си пазари, според гуверньора на Народна банка на Китай Джоу Сяочуан:

"В процеса на интернационализация на юана взехме достатъчно мерки, които отсега нататък ще позволят юанът да бъде използван в търговията и инвестициите. Освен това юанът е включен в кошницата за валута на СПТ. Ключовите процедури вече са изпълнени ключовите процедури вече са извършени… Що се отнася до бъдещата роля на правителството или централната банка в интернационализацията на юана, според мен, все още е възможно да се направи нещо за установяване на комуникация между вътрешните и международните капиталови пазари “.

Никоя валута не трае вечно. Британският паунд стерлинги бе върхът на валутите за по-голямата част от 19-ти век и началото на 20-ти век, но в крайна сметка бе изместен от долара. Зелените пари се радват на прекомерни привилегии за повече от 100 години, ако считате началото на това от създаването на Федералния резерв през 1913 г.Нека си го кажем, Америка не може да спечели търговска война точно сега. Тези войни водят до огромни дефицити, неизмеримо голям дълг и разчитат на отпечатването на пари и щедростта на други страни, за да закупят дълга ни под формата на американски държавни ценни книжа. Правителството почти изцяло е задължено на чуждестранните субекти, за да може да функционира. Това не е начин да управлявате една държава.

Обмислили ли сте какво може да означава краят на американския долар за глобалната икономика?

Ако не, може би трябва.

https://www.streetwisereports.com/article/2018/09/18/the-beginning-of-the-end-of-the-dollar.html