Борис І на бойното поле

[Warlord]

В съвременната историческа наука образът на Борис І се е утвърдил като провалил се воин, но добър дипломат, който след всяка загубена битка сядал "на по чашка" с врага и така уреждал нещата, че в крайна сметка държавата му не губела нищо! Но възможно ли е такова нещо всъщност? Това не се подлага на критика от историците днес защото така е изложено и от средновековните автори. А когато става въпрос за Борис погледът на историците обикновено попада върху Покръстването, Кирил и Методий, Владимир Расате. По-малко внимание се обръща на ранния период от неговото управление изпълнен с поредица от войни, които предрешават бъдещето на цяла Централна Европа. Нека да видим накратко какво всъщност се случва:

Само година след като Борис става кан на България той влошава традиционно добрите отношения с могъщото Немско кралство. Причината е сключването на съюз с великоморавския княз Ростислав, който води ожесточена борба против немската агресия в западните славянски земи. В отговор на това Немците отново нападат Великоморавия, а срещу България насочват своя васал хърватския княз Терпимир. Последва сблъсък между хърватските и българските войски, който обаче не излъчва победител. И двете страни не губят, но и не печелят нищо. След взаимна размяна на дарове е сключен мир и конфликта приключва без особени последствия и за едните и за другите. На другия фронт обаче нещата се развиват много по-неприятно за Българо-Великоморавския съюз. Немският крал Людовик разгромява княз Ростислав и насочва погледа си към България. Последвалите събития не са много ясни, но изглежда България претърпява голямо поражение. От писанията на Теофилакт Охридски (ХІ в.) използвал загубен старобългарски летопис до нас достигат обезпокояващи думи: "...и тогава облаци от франки връхлетели цялата българска земя...". Тези събития водят до прегрупиране на силите и създаване на нови военнополитически блокове в Европа. България е принудена да сключи съюз с Немското кралство открито насочен срещу Великоморавия. Византийската империя обаче не е безразлична към тези конфликти и също се намесва във войната на страната на Великоморавия. Целта и е да отслаби България и да пресече пътя на Немското кралство за влияние в Източна Европа. Византийската дипломация веднага започва да изгражда огромна антибългарска коалиция привличайки сърбите и хърватите на своя страна. За да осуети тези действия Борис решава да нападне първи. Българската армия нахлува в Сърбия и... според сведенията й е нанесено поражение от смешните сръбски дружини, които на всичкото отгоре пленяват наследникът Расате заедно с още 12 велики боляри!!! При това положение Борис е принуден да отправи молба за мир. А сърбите, които го държат в ръцете си вместо да диктуват мира охотно се съгласяват да върнат всички пленници и след размяна на подаръци приятелски изпращат Борис до границата. Той не им дава никакво обезщетение и България не губи никакви територии. Как става това? Според мен е невъзможно, особено ако се има в предвид и всеизвестната алчност и наглост на сърбите. Вероятно събитията са отразени неточно от по-късни автори и то съвсем целенасочено.

През 863 г. българските и немските войски водят съвместни военни действия срещу отцепникът Карломан, син на Людовик и срещу княз Ростислав. Въпреки неблагоприятното си положение Великоморавия успява да утвърди независимостта си и подкрепена от Византия да води по-успешно борбата срещу немците. На следващата година византийците узнават за намеренията на Борис да приеме християнството от западната църква чрез Немското кралство и нападат България по суша и по море. Немското кралство не успява да изпрати помощ тъй като силите му са ангажирани във войната с Великоморавия. Според летописците малко преди войната с византийците в продължение на 40 дни българската земя е разтърсвана от хронични земетресения, които й нанасят големи поражения, а и през последната година настъпва необикновенно голяма суша, която унищожава посевите и в крайна сметка Борис отново понася тежко поражение и се съгласява да приеме християнството от Византия. Добре, само че след поредната загубена война България отново не губи нищо. И не само че не губи нищо, но дори и печели - при преговорите за мир Византия се съгласява да отстъпи на Борис територии в Тракия, включително и излаз на Бяло море.

Как стават всички тези фокуси? Аз имам отговор, поне за себе си. Пълен абсурд е за една държава да загуби война и да не изплати никакви репарации на победителя, особено пък и да не загуби никаква територия - за средновековието това е напълно невъзможно. И как въпреки всичките поражения, земетресения и суши България вместо да бъде докарана до икономическа и политическа катастрофа продължава да се издига и да набира мощ. Симеон поема управлението на една стабилна, укрепнала и силна държава готова за Златен век. От Крум до Симеон има един постоянен възход, който не е прекъсвал. Борис не прави изключение, той не е бил некадърен воин и е печелел войните както са ги печелели и предишните канове. Само че средновековните летописци писали за него премълчават някои факти, като победите на Борис, а други направо си измислят - гладът, земетресенията, постоянните загуби. Целта на по-късните византийски(а и български автори) е да изтъкнат колко зле вървяло всичко и какви нещастия търпяли българите преди да се покръстят. А след като приели християнството от добрите византийци всичко се оправило и потръгнало добре. Българските летописци пък напълно игнорират ранния период от управлението му заклеймявайки го като пълен провал и възхваляват късния - след 865 г. Те премълчават и начинът по-който е наложено християнството - със страшно клане над аристокрацията, за да не опетняват името на Борис с тези грехове и той да може да бъде канонизиран за светец.

[Р. Теодосиев]

Това е вярно, че винаги стане ли въпрос за Борис то веднага е свързван с покръстването.

Държавата която Борис взел да упровлява е била с огромни територия, разнородно население и се нождаел от тази вяра..., но дали това е така?

Добре щом в ранните му години не е бил добър пълководец как тогава в късните години на управление на Симеон Борис се бие на северния фронт, а Симеон на южния тогава Борис е описван като добър да не кажа по добър от Симеон(тука може да се поспори даже много...) и е водел големи войни.С годините е станал по силен или какво синътму го е научил ?

През 856 г. Византия признала Българските завоевания на Бълканския полуостров по мирния договор коибили сключели.

Това за земетресението което било 40 дни и аз съм го чел и за сушата...според мен може и да е вярно.

Болярите разбурили народа срещо него.Той обил 50 от тях които се бунтували най много, а другите оставил живи.Даже незнам дали съм сигорен дали затова става въпрос обил всичките до 9 коляно...Жени деца братовчеди цели родове...

[Warlord]

Добре щом в ранните му години не е бил добър пълководец как тогава в късните години на управление на Симеон Борис се бие на северния фронт, а Симеон на южния тогава Борис е описван като добър да не кажа по добър от Симеон(тука може да се поспори даже много...) и е водел големи войни.С годините е станал по силен или какво синътму го е научил ?

Незнам къде си го чел това, но не е вярно. В момента, в който Симеон става владетел той поема еднолично цялата власт и над войската и над църквата и вътрешната политика. Дори е имало моменти, в които се е биел сам едновременно на три фронта - срещу сърби, маджари и византийци, но въпреки това е побеждавал.

А за баща му Борис І точно това се опитвам да обясня с тази тема, че не е бил слаб като пълководец, а напротив - печелел е войните, които е водел. Просто нашите историци се опитваха (и все още продължават) да идеализират и символизират образът му, отнемайки някои щрихи от него и добавяйки свои измислени. Същото са се опитали да направят и средновековните автори. Просто изворите и особено заключенията правени преди 1989, а и сега за нашата история трябва да се разглеждат по-критично.

Редактирано Декември 31, 2005 от Warlord

[Warlord]

Болярите разбурили народа срещо него.Той обил 50 от тях които се бунтували най много, а другите оставил живи.Даже незнам дали съм сигорен дали затова става въпрос обил всичките до 9 коляно...Жени деца братовчеди цели родове...

←

Естествено болярите се разбунтували срещу него. 52-ма от общо 100 болярина са вдигнали оръжие срещу кана, но той естествено е очаквал това и добре е планирал своя контраудар с помощта на неговите доверени. 52-мата бунтовници са екзекутирани заедно с целите им родове, включително жените и децата. Само обикновения народ, който е бил привлечен от тях за въстанието е бил пуснат на свобода. Това е било наистина страшно клане. С реки от кръв "модерният" тогава Христос измества древният Тангра и за България започва нова ера в нейната история.

Смяната на религията е било нещо нечувано дотогава. Борис обаче е мислел доста по-мащабно и е бил доста над религията и обичаите, той е мислел само за бъдещето и доброто на държавата и е успял във всички отношения - да сплоти славяните и прабългарите и да ги превърне в един народ, предпазвайки държавата от бъдещо разпадане. Също така и въвеждайки единна писменост за тях (някои допускат, че самият Борис е поръчал на Кирил и Методий да му напишат нова азбука). А с християнизирането на България той вече я извадил от своята езическа изолираност в християнската Европа. Той подготвя държавата и за нейният Златен век. Въобще може да се каже, че той е най-успешният владетел на България.

[Р. Теодосиев]

Навсякъде пише ТРЯБВА, БИЛО НЕОБХОДИМО, УПРАВДАНИЕ да се приеме една обща религия....кое и как е било не мога да си отговоря.

Дали Борис не го е искал за да събере народа в един общ знаменател или за да отвърди госпотвото си над хората или просто да сме на едно ниво с другите Европеици да не ни наричат повече "варвари'?

[Warlord]

Ами поради всички причини, които изброяваш. Борис тогава се е оказал владетел на една огромна империя, разширявана многократно от предците му завладявайки много чужди земи и народи. Населението е било с различен етнически произход, различен език и различна религия. Просто актът на християнизацията успява да спаси от бъдещо разпадане тази мулти етническа държава. Също така и при преговорите и търговията се преодолява изолацията, тъй като езическа България е попаднала в християнския свят и е била длъжна да живее по неговите правила, ако иска да оцелее.

[П. Теодосиев]

Не бях се замислял защо не се казва нищо за ранното управление на Борис 1, а направо се хвърля на Покръстването.За тези загубени битки и без да губи никакви земи или репарации наистина е много странно.Може и в документи да се пише , че сме били победители и т.н. , но да се крият.Няма как винаги падаща държава да стане толкова силна.Явно Симеон е имало от къде да се учи.Борис за мен е велика личност , но е нямало начин да стана такъв без сила и кръв.Всеки който се препречи е трябвало да бъде наказан, за да не продължават други.Явно е виждал хубаво бъдеще за страната ни приемане на нова вяра и писменост би било доста добро начало , а и цяла Европа ще гледа по друг начин на нас след това.Щом по късно Калоян е обявен за Император,Крал и Цар говори за себеси.

След като Расате сяда на трона а Борис отива в Манастир нали той е срещу Българското покръстване и прави неща , който не се нравят на Борис и той излиза от монашеството си и изкарва очите на синъси(мисля ,че така беше).Е той явно е имал доста подчинени , който са били в замака и знаелеи какво прави синът му.

[Warlord]

Абе и образът на Расате е леко оформен като за литературна творба. В никой извор не се споменава за опит за връщането на езичеството. Има податки за това, че е искал да развали съюза с Византия и отново да се насочи към Немското кралство, както и че го е давал малко немарливо в началото. Борис все още е имал много доверени хора и го е свалил след като е видял, че не следва политическата линия поставена от него. Борис вече е решил каква ще бъде България и накъде ще върви. Дори на Преславския събор (893) Борис заплашва Симеон, че ако отстъпи от неговата политическа линия ще го сполети съдбата на брат му. Естествено тези думи са били повече насочени срещу останалите присъстващи и аристокрацията, които вече са били доста сплашени след кланетата на Борис над 52-та рода и свалянето на Расате. Така, че през цялото управление на Симеон не е имало вътрешни междуособици.

[П. Теодосиев]

Аха ясно.Обстойно този период ще се разгледа в списанието след два три броя.Това много ще ни затрудни откъде да намерим достоверната информация а и в историческите издания не се споменава в ранното царуване на Борис 1. Надявам се ще продължи този диалог относно истината за действията на княза в началото на управлението му.И малко по подробно разкритие на войните, който води.

Ако можеш да намериш подобна информация ще е много добре дошло.Като започним училище ще разпитам тук там и ще вида какво мога да намеря аз по въпроса.Но сега съм с вързани раце и разполагам с ограничена информация.

Много прехвърлено е това , че след "загубена" битка се оговаря и прибира в замъка.Трябва да има повече подробности.

П.С.

Сега сме доста заети започнахме трети брой и доста работа ни чака.Надяваме се за два дена да го свършим ,че да ни остане малко време за съчиняване на тестове.

[Warlord]

Ами трябва просто да се направи обстоен и по-внимателен критичен анализ на наличните документи даващи сведения за времето но Борис І. Значи за войните от ранния период на управлението му са доста по-оскъдни данните и в първият ми пост в темата съм очертал общия ход на събитията и последиците. Трудно е да се подготви по-подробен материал по този въпрос. А това е засега, което аз мога да направя.

п.п. Успех с третия брой.

[П. Теодосиев]

Ясно.Както казах в момента нищо немога да намеря допълнително.Като започним училище за питъм учителят си по история и мисля , че ако има някаде данни и подробна информация той ще я знае или поне ще потърси.Аз и да намеря солиден матерял малко вероятно да го покажа във форума.Ще се сложи във съответния брой в който ще се обсъжда въпросния период.

П.С.

Мерси!

[Р. Теодосиев]

Когато се учи външна политика и политология много се набляга на борисовата политика.

Тя е описана подробно в многотомната българска история до която аз така и не можах да се добера.

[T.Jonchev]

Не зная намерили ли сте информация за управлението на Борис I до покръстването, но в случай че не сте, ето няколко заглавия:

1.История на България, изд. БАН, т.2 (т.нар. многотомна история)

2.В.Златарски, История на българската държава през Средните векове, т.1, ч.2, София 1927 (първото издание) или София 1970 (второто)

3.В.Гюзелев, Княз Борис I, София 1969

4.П.Панайотов, Българско Средновековие, ВТ 2000

По тази тема пише и Божидар Димитров в "12 мита...", но според мен тази книга разчиствайки едни заблуди, въвежда други и не е препоръчителна.

Мисля, че неоспоримите качества на Борис като владетел (аз също смятам, че той е най-значимият от българските) не изключват да е търпял и поражения. Дори най-блестящите пълководци не са застраховани срещу това.

[Frujin Assen]

Матанов пише, че освен, че Борис победил сърбите, смазал и хърватите. Това го пишел Константин Багренородни, който го бил научил от хърватски принц беглец в Цариград.

[T.Jonchev]

В нито едно от трите произведения на Константин VII не съм срещал подобна информация. Впрочем точно Константин VII пише, че българските войски били разбити от сърбите, при което е пленен Владимир заедно с 12 велики боили.

[Warlord]

Точно върху това се опитвам да ви накарам да се замислите и да прецените дали е възможно.

[T.Jonchev]

Warlord, в IX в. държавата на сърбите е малка и без особени възможности, а сръбската алчност и арогантност (ярко изявени спрямо България в края на XIX и началото на ХХ век) мисля, че още не е налице или поне не е регистрирана. Като имам предвид всички твои постове в този форум, които четох, убеден съм, че отлично знаеш това.

Същевременно не е никак невъзможно такава държава да спечели сражение срещу армията на една много по-голяма и силна страна като България - в историята има многобройни примери.

[Warlord]

Същевременно не е никак невъзможно такава държава да спечели сражение срещу армията на една много по-голяма и силна страна като България - в историята има многобройни примери.

←

Възможно е, но според мен е по-малко вероятно и се опитвам да направя ревизия на това виждане доколкото е възможно.

[T.Jonchev]

Аз мисля, че няма как да се ревизира оценката за разултатите от българската външна политика между 852 и 862г., без наличие на достатъчно подкрепящ изворов материал. Не можем просто да смятаме, че чуждите източници лъжат винаги, когато съобщават за български поражения или политически неудачи - най-малкото защото ще трябва да ги подозираме и когато пишат за български победи. Сигурен съм, че добре разбираш това.

[Galahad]

В случая проблема е, че Константин Багренородни доста странно описва сръбския успех. Първо обстойно обяснява, че това, което дал жупана на Борис не било данък (защото сръбските владетели се намирали в "робска" зависимост само към виз. василевс и към никой друг, а подарък). И възниква въпроса защо трябва толкова обстойно да се пояснява, че това е подарък, а не данък, ако е било нещо толкова очевидно. Освен това синовете на жупана трябвало да придружат Борис при завръщането му като гаранция, че няма да бъде устроена засада. С по-малко увъртане е можело да се каже, че били дадени като заложници. Това прави доста странен сръбския успех - не само че Митимир пуска пленения Расате, ами в добавка дава собствените си синове Бран и Стефан да съпровождат бълг. войска.

Ами то дори след битката при Велбъжд няма такова нещо - Дечански да даде Душан да съпроводи остатъчните бълг. войски за да не попаднат в засада. Макар ситуацията да е в най-добрия случай за сърбите аналогична - макар да не било тежко поражение за България, за Сърбия било голям успех, защото съвместното българо-византийско настъпление заплашвало с унищожение сръбското кралство. Още повече, че Дечански е трябвало да е доста сговорчив, за да може да наложи племеника си на бълг. трон, който е бил първороден, но не и багренороден.

[Frujin Assen]

Браво Галахаде,е това е приказка.

Аз имам да добавя че съм чел/по въпроса с теб имахме дискусия на едно друго място/ че българите имали много успешна офанзива срещу далмация.

[Warlord]

И аз съм съгласен с горните мнения. Но точно това се опитвам да изясня с тази тема - как така Борис напада, разбиват го, пленяват сина му и сума ти боляри - сърбите го държат в ръцете си и могат да му наложат какви ли не искания, но те веднага се съгласяват на мир без никаква промяна в тяхна полза, връщат заложниците, че чак и го изпращат до границата. Това изглежда най-малкото странно - за това изразявам съмнения относно точността на информацията в изворите, а не защото в случая казват, че България е загубила тази битка.

И пак да задам въпроса - Как така Борис през цялото си управление постоянно губи войни, земетресения и суши опустошават държавата му, но тя не губи нищо, никаква територия, та дори накрая след последната война византия му прави териториални отстъпки по южната граница, въпреки, че уж тя е спечелила войната. Та питам - как стават тия фокуси? На това искам да ми отговорите!

[Galahad]

Ами Борис е преди всичко добър дипломат. То всички Борисовци са такива. Каква ни е ползата от успехите на бойното поле през Балк. войни и І СВ, като на масата на преговорите все губим? То и това си е номер - да се оттеглиш навреме преди да загубиш всичко.

Но където Порфирогент увърта много, обикновено нещо не е така. Напр. за брака на Петър - Юстиниан ІІ се е бил сродил с хазарския хаган, а ако не е грешка на летописеца, май поне се е договорил да даде дъщеря си и на Тервел. И почва Роман Лакапин бил прост и не се съобразявал с царските обичаи останали от св. Константин... нищо че Христофор бил третия по ред император ... а то каква е работата - по време на брачната церемония по искане на българите приветствали на първо масто Роман, на второ тъста на Петър Христофор и едва на трето Константин. Христофор бил трети, ама го приветствали като втори.

Но проблемите с вярата за Борис били сериозни.

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ:

1. България била империя, намираща се между 2 християнски империи, но като езическа страна на нея се гледало с недоверие.

2. Славянските племена извън пределите на страната, често били обходени от христ. мисионери и не били особено радостни да се подчинят на някой езически хан.

ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ:

1. Различията във вярата пречели на сплотяването на отделните племена и етноси в един народ.

2. При разширението на България на юг в пределите на държавата попаднали християни, които макар славяни и прабългари като християни се чувствали по близо до християнска Византия, отколкото до езическа България. Често пъти християнската партия се превръщала в провизантийска.

Всичко това рефлектирало на военните походи на Борис. Християните вътре в страната не били много привързани към езическия си господар, тези извън страната оказвали решителна съпротива пак по същата причина.

[Frujin Assen]

Сега ,за загоре.

Борис в една по ранна война го губи/мир не е сключен/,ама ромиете се изкарват толкова добри и хрисими хорица че се отказали от своето/това което са завоювали/.

[emilia_n]

Може би трябва да се обърне внимание и на апокривната книжнина.