Сталин не отменя НЕП

[resavsky]

А между другото покрай кулаците пропускаме и репресиите спрямо една друга група от населението - така наречените непмани.Това са най общо казано градски жители натрупали някакъв капитал в периода на НЕПа.Разправата с тях е но по малко жестока отколкото с кулаците.

[новорегистриран2]

А всичкия научен, производствен и човешки (различните специалисти) потенциал би ли съществувал, ако НЕП беше останал? Да не забравяме и отраслите, към които са насочени ресурсите на СССР... Дали щяха да се развият при НЕП? И най-вече... болшевиките се стремят към колкото се може по-бърза модернизация на обществото, а с развитие само на селското стопанство не може да се развие нищо...

[resavsky]

НЕПа не включва само селското стопанство разбира се.Много сериозно се развива и търговката и промишлеността също има положителен тласък.Какво би станало е трудно да се прецени .Все пак дори при НЕП ръководната роля на държавата е безусловна.

[новорегистриран2]

Преди 10 минути, resavsky said:

НЕПа не включва само селското стопанство разбира се.Много сериозно се развива и търговката и промишлеността също има положителен тласък.Какво би станало е трудно да се прецени .Все пак дори при НЕП ръководната роля на държавата е безусловна.

То и при монархията държавата играе ключова роля, но няма създаден научен или промишлен потенциал, който да е съизмерим дори с една Австрия... Та от там следва, че ако НЕП беше запазен щяхме да имаме една огромна Гърция със силно развито селско стопанство, търговия и лека промишленост. Зашото за да се произвежда нещо, трябва да му се осигури потреблението. А селското население,  по презумция не потребява колкото градското

[Amazonski]

Преди 1 час, resavsky said:

А между другото покрай кулаците пропускаме и репресиите спрямо една друга група от населението - така наречените непмани.Това са най общо казано градски жители натрупали някакъв капитал в периода на НЕПа.Разправата с тях е но по малко жестока отколкото с кулаците.

В някой случаи по-жестока. Защото често не знаеш кога ще те застигне. Хората са нагъсто в градовете. Понякога са събирали случайни хора, за да попълнят походните колони към Сибир и да задоволят жаждата за планов терор на болшевиките. Все пак терора според тях е бил единственият начин да се задържат на власт.

Интересни времена са били. Дядото на приятел московчанин му е разказвал, че ако те хванат на улицата и завлачат нанякъде, трябва да крещищ и да се съпротивляваш. Така имало шанс, ако не търсят специално теб а просто попълват бройки за разстрел, или за колоните, да те оставят на мира и да намерят по-послушна жертва. Жените се хващали за уличните сълбове, като са ги влачели, такива неща...

А който има здрави нерви, може да прочете за острова на човекоядците:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Назинская_трагедия

https://en.wikipedia.org/wiki/Nazino_affair

 

[nik1]

Преди 49 минути, новорегистриран2 said:

А всичкия научен, производствен и човешки (различните специалисти) потенциал би ли съществувал, ако НЕП беше останал? Да не забравяме и отраслите, към които са насочени ресурсите на СССР... Дали щяха да се развият при НЕП? И най-вече... болшевиките се стремят към колкото се може по-бърза модернизация на обществото, а с развитие само на селското стопанство не може да се развие нищо...

Е то в днешен Китай прилагат НЕП  /това е модела "пазарна, и смесена икономика"/

Киров мисля го отбелязъл в тази тема.  И в други теми.

 

Редактирано Март 20, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 4 минути, nik1 said:

Е то в днешен Китай прилагат НЕП  /това е модела "пазарна, и смесена икономика"/

Киров мисля го отбелязъл в тази тема.  И в други теми.

 

Ако бяха продължили сътрудничеството немците с руснаците/то и така доста беше интензивно/, щяха да покорят света....Но запада пак с късмета си, преди да колиничи Англия, Хитлер отвори втори фронт.....

[Б. Киров]

Да си довърша с превода на статията, последната част "а какво можеше да бъде" съм я публикувал почти цялата на руски, така че няма да я превеждам, много ми дойде за днес, но ето, според мен една от най-важните части, озаглавена "Бюрокрация и пазар", да не забравяме, че годината, когато я пишат авторите е 1989 и те използват евфемизмът "бюрокрация" вместо "номенклатура", номенклатурата още си беше на власт, и т.н.

Малко за авторите:

Никола́й Петро́вич Шмелёв (18 июня 1936, Москва — 6 января 2014, Москва) — советский и российский экономист, кандидат экономических наук (1961), доктор экономических наук (1969), профессор (1977), член-корреспондент РАН (1994), академик РАН (26.05.2000; секция международных отношений), директор Института Европы РАН (1999—2014), академик Академии экономических наук и предпринимательства и Академии менеджмента.В историю вошёл как первый в СССР академик — критик экономики развитого социализма[1].

Владимир Викторович Попов — доктор экономических наук, профессор РАНХиГС, почетный профессор Российской экономической школы.

Бюрокрация и пазар

"Историята ни пришпорваше!" - аргументирал се е В. Куйбишев, архитектът на първите петгодишни планове, който страстно се бори за ускоряване на развитието на тежката индустрия като председател на Висшия икономически съвет и Госплан през 1926-1935 година. Това предчувствие на война, постоянното чувство за външна заплаха надвиснала като дамоклиев меч проникват отдолу нагоре цялото обществено съзнание.

Вероятно е безполезно да се спори за това, колко разумни са били прогнозите за неизбежната война в тези години. Но не бива да се заблуждаваме: през 1929 година това още не е актуален въпрос - Хитлер още не е на власт. Заплахата от война е само претекст,  който задейства напълно естествена реакция в човешките души. И дори ако такава заплаха наистина не съществуваше, вероятно биха я измислили, както са я измислили например през 60-те години в Китай, който никой не е заплашвал. Крахът на НЕП се оправдава единствено с необходимостта от бърза индустриализация в навечерието на настъпващата война, но в действителност тя е причинена от съвсем различни мотиви. В тези години не са вземани решения за принудително доставяне на зърно чрез неикономически методи, за изоставяне на пазарните методи, за ликвидиране на валутния пазар и т.н., защото някой предвижда необходимостта от създаване на втора металургична база в Урал, например, без която не бихме оцелели в една бъдеща война. Промяната на самоиздържащата се пазарна икономика към командно-административна се обяснява не с външни, а по вътрешни причини. Зад разпадането на НЕП стояха влиятелни социални сили именно в страната, а не извън нейните граници. И основната такава сила беше бюрократичният апарат, тесен, но непрекъснато разширяващ се властови пласт на висши чиновници-съратници.

Една много ефективна и динамична социалистическа пазарна икономика, пълна с жизненост и енергия, която счупи всички рекорди по отношение на темповете на растеж, се оказа почти беззащитна срещу експанзията на регулацията на ведомствата и чиновниците. Административната система не падна от небето като сняг по главата, а и не беше само плод на злото намерение на индивиди. Съзряваше в дълбините на политическата надстройка, която увенчаваше пазарната икономика на НЕП, като логична последица от развитието на бюрократичния апарат при липса на ефективен контрол отдолу. Пазарната икономика от 20-те години, разкриваща такива способности за растеж, които никога не са възниквали в административната система дори и в най-добрите периоди от нейната история, икономика, която доказва на света възможността за бърз икономически напредък в общество, изградено на колективистични принципи - това беше социалистически тип икономика, която изначално е враждебна към бюрократичната машина. И тя бе победена от тази машина, която не среща достатъчно съпротива на пътя си.

Скоро след революцията стана ясно, че прислойката на длъжностните лица-чиновници /номенклатура/ има свои собствени далечни интереси, включително икономически, които са различни от интересите на работническата класа и селяните и често дори пряко се противопоставят на тях. Апаратът, призован само да изпълни волята на трудещите се, всъщност започна да живее според собствените си закони, показвайки нарастващо желание за узурпация на властта, за подчинение на себе си на целия политически и икономически живот на страната. По време на периода на "военен комунизъм" този иманентно присъщ стремеж на апарата за нарастване и разширяване на неговото влияние беше до известна степен ограничен от непрекъснато съществуващата опасност от военно поражение, изпълнено с опасност ца бюрокрацията да загуби цялата си власт напълно. Апаратът беше принуден някак си да се въздържа, понякога да се отклонява от принципите на бюрократичната регулация в интерес на делото, да жертва настоящите си по-малки интереси в името на запазването на основното. След победата в гражданската война апаратът, който като цяло не беше доволен от НЕП, който ограничи бюрократичните му сили, все пак го приемаше като обективна необходимост, тъй като антоновските и кронщатските бунтовници ясно показаха какво може да направи упоритото придържане към методите за командно управление. Но по-нататък, през периода на НЕП, апаратът непрекъснато се засилваше и разширяваше влиянието си. Крахът на НЕП по същество е победа на апарата над народната държава, над властта на работниците и селяните, бюрократично прераждане, за което Ленин предупреждаваше много преди това.

Преди революцията, в теоретичните конструкти на класиците на марксизма, бъдещето на държавния апарат е било определено отчетливо ясно: работническата класа, която взема властта, разбива буржоазната държавна машина, заменяйки я с нов административен апарат. "Две прости мерки трябва да гарантират нов апарат срещу бюрократично израждане. Пълна пряка изборност, позволяваща заместването по всяко време на всички длъжностни лица без изключение, и намаляването на техните заплати до обичайните заплати на работника ”, написа Ленин два месеца преди революцията, и „тези прости и сами по своята същност демократични мероприятия, обединяващи интересите на работниците и повечето селяни, ще служат като мост от капитализма към социализма. ” Тези мерки, наред с повишаването на културата на населението до ниво, което би позволило на всички да участват в управлението, трябваше, според Ленин, да служат като основа за отпадане на всякаква бюрокрация.

Животът обаче се оказа по-труден. Простите мерки не работеха. В полуграмотната селска страна въвеждането на всеобщ избор на всички длъжностни лица от горе до долу не могат да бъдат гаранция срещу бюрократизацията. Големите и малки чиновници, чиято заплата всъщност беше установена след революцията на равнището на средната работна заплата, намериха многобройни начини да увеличат реалните си доходи, използвайки официалната си позиция. Също така не беше лесно да се справим с политическата култура на населението, способността и навика й за участие в обществените дела, способността на обикновените хора да виждат връзката между специфичните ежедневни заплати и общата политическа ситуация, между правителствената политика и нейните отдалечени последствия. Да се създаде такава култура в страна със слабо развитие на елементарни демократични умения и навици (където само първите истински свободни избори се проведоха през 1917 г.) изискваше цяла историческа епоха. И без такава политическа цивилизация демокрацията се превръща в измислица, изродена пародия на самата нея.

Ленин призовава за борба срещу „бюрократичните извращения на съветската власт” още през април 1918 г., т.е. по-малко от шест месеца след възникването на такава власт. След прехода към НЕП тази тема заема все повече ленинистки произведения - безпокойството и тревогата му от бюрократизирането на власта нарастват буквално ден след ден. "Много често, пише Ленин, апаратът работи "не за нас, а срещу нас". „Всички ние бяхме удавени в зловонното бюрократично блато на „ комисариатите “, заявява той.„ Голям авторитет, интелигентност, ръка са необходими за ежедневната борба с това. Комисариати - л...а; укази - л...а. Търсете хора, проверете работата - това е всичко. " Опасността от бюрокрацията се смята от Ленин за смъртен враг за социализма: „Без апарат бихме умрели отдавна, но без систематична и упорита борба за усъвършенстване на апарата, ние ще загинем, преди да създадем основата на социализма. ”

В една от последните си творби, «О кооперации», Ленин посочва две основни задачи, всяка от които представлява една ера. Първата е трансформиране на апарата, а втората е кооперацията. Като се има предвид успехът в тези две посоки, пише той, ние вече ще имаме два крака на социалистическа почва. Последната му работа, „По-малко, но по-добро”, отново е посветена на преструктурирането на държавния апарат. Но това не беше направено нито преди, нито след смъртта на Ленин.

Политическата надстройка като цяло очевидно не съответстваше на пазарната икономическа основа. Еднопартийната система със строг контрол над съветските, профсъюзните и други организации, медиите, съдилищата, и църквата не предоставяше свободно изразяване на воля за мнозинството от населението, но даде на бюрокрацията лостовете, от които тя се нуждаеше.

Първо, преките производители бяха лишени от правото самостоятелно да определят цените, а след това и правото самостоятелно да определят обема и обхвата на производството. Всъщност това означаваше, че в процеса на разпадането на НЕП производителите бяха лишени от правата си на собственост - правото на собственост върху използване и разпореждане със средствата за производство. Собствеността от колективна и частна се превърна във ведомствено-бюрократична, а реалната икономическа мощ премина към партийните органи, народните комисариати, отдели, които започнаха да се разполагат с плановете и средствата от индустрията, региона и предприятието.

Именно този въпрос за властта беше основният въпрос за преходния период. Диархията на периода на НЕП, т.е. политическата власт на апарата и икономическата сила на преките производители (тръстове, синдикати, кооперативи, отделни фермери), завърши с победата на апарата. Разпадането на самия НЕП не е било грешка на отделните лидери или дори грешка на мнозинството. Това беше преврат, „революция отгоре“, постигната от тесен бюрократичен слой срещу мнозинството от населението, срещу преките производители - работниците, селяните, интелектуалците.

А по-голямата част от населението изобщо не се заблуждаваше за истинските им интереси. Това абсолютно мнозинство категорично се противопостави на "великия прелом".

Десетките милиони селяни в по-голямата си част не приеха колективизация. Те само след насилие й се подчиниха. Как би могъл един селянин, който е получил земя през 1917-1918 г., освободен от наряда си през 1921 г. и да е издигнал фермата си за 8 години НЕП по такъв начин, че да произведе средно за пълно тримесечие повече от производството му през цялата 1913 г. - как би могъл да се примири този селянин с факта, че той е ограбен от всичко - земята, добитъка и оборудването? Възможно ли е да се каже, че селото приема колективизацията, ако от половината до две трети от дворовете заклаха добитъка си, дори конете, за да не ги пуснат в колективните стопанства? Накрая, може би около две хиляди селски въстания само през януари - март 1930 г. - това доказателство ли е, че селянинът се примирява с колективното стопанство? А препратките към факта, че в руското селячество колективните настроения са силни, в този случай просто са без значение. Едно е кооперативна общност, а съвсем друго колхозът от началото на 30-те години на този век. „Патриархалният“ руски селянин се бе ползвал с лична свобода повече от половин век преди времето на революцията; повече от една трета от стопанствата на европейска Русия вече бяха извън общинските стопанства, а тези, които бяха останали в нея, имаха собственото си разпределение на земята, едър рогат добитък и инвентар. Всичко това беше позволено от предреволюционната система за използване на земята, но всичко това изчезна за една нощ с образуването на колективни стопанства и действителното приковаване на селяните към земята. Само един луд можеше да приеме доброволно такова нещо без съпротива. Селяните в по-голямата си част не го приеха - дори и не пълна; информацията за тези събития ни позволява да считаме този извод за исторически факт.Съпротивата на селяните срещу тази колективизация всъщност постави страната на ръба на гражданската война: хиляди потиснати селски въстания, повече от милиони въдворени, и ужасният глад от 1933 г. увенчават колективизацията - това струва на селото атаката на номенклатурата срещу него. Колективизацията изобщо не беше дело на работническата класа, а на бюрокрацията. Работниците не получиха нищо от колективизацията, с изключение на доставките по купони и мобилизирането им в "заградителни наряди" срещу селяните.

Или за това как икономическата система бе децентрализирана по време на войната - изключителен случай в световната история! - когато номенклатурата разхлаби хватката си върху контрола. Причината е проста: толкова скъпата на сърцето на бюрократа номенклатурчик, но крайно неефективната строга централизация не позволяваше бързото увеличаване на производството на въоръжение.Но, мисля, няма нужда да се умножават примерите, за да се направи едно просто заключение: вътрешният извор на формирането и развитието на административно-командната система бе желанието на бюрокрацията да установи режим на неограничена власт, да разшири тази власт по всякакъв начин, дори ако противоречи на елементарните изисквания на икономическата целесъобразност и жизнените интереси на трудещите се. Само в критични ситуации, които застрашават самото съществуване на системата, бюрокрацията, преодоляваща самата себе си, разкрива желание да жертва малка част от своята власт - не толкова в интерес на общонародното дело, колкото понякога изглежда отвън, а за дългосрочна консолидация на своето господство.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, resavsky said:

Няма друг такъв случай в историята на човечеството сам да обезглавиш селското си стопанство.Какво ли би станало с Америка ако в средата на 19 век на някой президент в Америка му беше хрумнало да национализира всички големи и средни ферми в страната.Да прати най способните фермери на заточение и да разграби имуществото им.Между другото да се твърди че кулашката класа е имала някакви политически амбиции е просто смешно.Политическия живот в Русия до 1914 година е съсредоточен в големите градове а неграмотността в селата гони 90 процента.

 

Затова писах навремето цяла тема "Кой е Джон Голт? от романа на Айн Ранд", ама съфорумците не я взеха насериозно.

[nik1]

Преди 24 минути, Skubi said:

Ако бяха продължили сътрудничеството немците с руснаците/то и така доста беше интензивно/, щяха да покорят света....Но запада пак с късмета си, преди да колиничи Англия, Хитлер отвори втори фронт.....

Хитлер е анти-комунист, и национал-социализмът е капиталистическа доктрина. В тази логика... рано или късно, Хитлер и Сталин, Германия и СССР щяха да се изправят като опоненти и врагове  - в студена или в гореща война..

---------------

За това което пишеш - Ако Хитлер беше победил Великобритания, то СССР, с най-голяма вероятност щеще да завладее  цял Иран (Персия) и "перлата в Короната" -Индия..

След разделянето на британското наследство, биха останали  Герния, Япиония и СССР срещу САЩ, Канада и Австралия .

Австралкия щеще да падне, на Японците; и тогава САЩ и Канада (и Америките) оставаха  сами в своя си ъгъл (континент)..

Това според мен щеще да е оконателаната подредба ;

От една страна САЩ, Канада (Панамерика), от друга страна- Гермяно -Японо-СССР (Европа и Азия, част от Африка)

---

Интерсна е алтернативата СССР сами срещу Германия

Лендлизът включва техника, материлаи и консумативи без които СССР не би могла да воюва пълноценно и офанзивно - механизирани средства, стругове, машини и оборудване, каучук (койтро ССР не произвежда) , и най-вече нефт, авиациоенен бензин и ..метална мед (от нея се правят обвивките на куршумите, 80-процента от медта, използвана в СССР през войната е е Лендлиз, отделно от това се внасят и готови патрони от САЩ

 

Дори САЩ остават без мед, за проектът на обогатяване на урана с калотрони , армията на САЩ използва 1000 тона сребро за калотроните, вместо метална мед ..Среброто им дават назаем банките от ФЕД

 

[новорегистриран2]

Преди 53 минути, nik1 said:

Е то в днешен Китай прилагат НЕП  /това е модела "пазарна, и смесена икономика"/

Киров мисля го отбелязъл в тази тема.  И в други теми.

 

Да де, ама Китай не се стреми да разпространи революцията по целия свят докато СССР го правеше. И НЕП е насочен към възраждането на стопанството. За повече от това идва сталинската индустриализация. А и да не забравяме, че НЕП е ликвидиран окончателно чак след войната.

----

По времето на НЕП липсва сегашния излишък от капитал в развитите страни, който да послужи за индустриализацията на СССР и създаването на съветски ВПК. Това е голямата разлика с китайския модел. Затова са и комунистическите зверства спрямо собственото население - единствения наличен капитал е човешкия. Работа на болшевиките е да го материализират...

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

А всичкия научен, производствен и човешки (различните специалисти) потенциал би ли съществувал, ако НЕП беше останал? Да не забравяме и отраслите, към които са насочени ресурсите на СССР... Дали щяха да се развият при НЕП? И най-вече... болшевиките се стремят към колкото се може по-бърза модернизация на обществото, а с развитие само на селското стопанство не може да се развие нищо...

Китай донякъде е отговор на този въпрос, но и първата статия на руски икономисти, които са ползвали научен анализ-екстраполация на данни с приложената схема също дава отговор:

Извършваме и сравнения с Япония и със сценарий, в който Русия ще продължи с двойната писта /Държавно-частна/ на „нова икономическа политика“, проведена преди „Голям обрат“ на Сталин през 1928 г. И двата сценария водят до по-голямо благосъстояние за съветските граждани.

Извършваме и сравнения с Япония и със сценарий, в който Русия ще продължи с двойната писта /Държавно-частна/ на „нова икономическа политика“, проведена преди „Голям обрат“ на Сталин през 1928 г. И двата сценария водят до по-голямо благосъстояние за съветските граждани.

Нищо не пречи да се опитаме сами да направим опит за такъв анализ на базата на наличните данни.

 

 

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Хитлер е анти-комунист, и национал-социализмът е капиталистическа доктрина. В тази логика... рано или късно, Хитлер и Сталин, Германия и СССР щяха да се изправят като опоненти и врагове  - в студена или в гореща война..

 

 

ПС

Националсоциализмът като идеология е цъкаща и ходеща бомба, направена от окултистки кукувци , какъвто е и самия Хитлер.

Слагането в центъра, на разбирането и виждането че "германите са висшата раса"- ги обрича на война , завоевания, и доказване на тази теза

Заедно с евреите,  идва "редът" и на непълноценните  славяни от Полша и Централна Европа..Страните им са покорени и завоювани от Хитлер

Да, но и Украйна и Русия са славянски страни, следвателно страните (и СССР като смесено расов с непълноцени хора ) трябва да се завоюват и покорят..

Колко ли време щеще да му трябва на Хитлер или на кръжока кукувци, да се сети,че съюзните му хървати  и българите са славяни

След евреите и славяните, вероятно щеще да дойде "редът" на някой друг етнос?

[новорегистриран2]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Китай донякъде е отговор на този въпрос, но и първата статия на руски икономисти, които са ползвали научен анализ-екстраполация на данни с приложената схема също дава отговор:

Извършваме и сравнения с Япония и със сценарий, в който Русия ще продължи с двойната писта /Държавно-частна/ на „нова икономическа политика“, проведена преди „Голям обрат“ на Сталин през 1928 г. И двата сценария водят до по-голямо благосъстояние за съветските граждани.

Извършваме и сравнения с Япония и със сценарий, в който Русия ще продължи с двойната писта /Държавно-частна/ на „нова икономическа политика“, проведена преди „Голям обрат“ на Сталин през 1928 г. И двата сценария водят до по-голямо благосъстояние за съветските граждани.

Нищо не пречи да се опитаме сами да направим опит за такъв анализ на базата на наличните данни.

 

 

Самото сравняване на колониална империя, чиято метрополия са няколко острова с обща площ по-малка от УССР, с континентална свръх държава е неуместно. Отделно, че японците имат едър индустриален капитал, докато руснаците го нямат нито по царско време, нито днес. Единствено се появяват някакви селяни-колаци и търговци, плюс държавата, която няма нищо. Т.е. имаме една голяма съвременна Гърция...

Както е известно комунистите обещават светкавична модернизация на обществото. С развитие на селското стопанство и търговията трудно биха постигнали каквато и да била модернизация... А болшевиките се стремят към световна революция, а не към развитието на нова олигархия. От там идва пришпорването на ленинските планове и към юни 1941 СССР е третата индустриална сила в света.

Отново ще напомня през 1920-те и 30-те го няма излишъка от инвестиционен капитал, който го има днес. Така че всякакви сравнения със съвременен Китай не са правилни. Отделно, че от 1929 света е в икономическа депресия и именно селското стопанство, като икономически сектор, е засегнато най-много. Т.е., ако комунистите не бяха започна индустриализацията и масовото преселение към градовете, то последствията за съветската икономика щяха да са още по-тежки.

П.П. Ако комунистите влагаха повече мисъл в действията си и ги беше грижа за хората, то те наистина биха постигнали успех срещу капитализЪма. Но практиката показва, че съветския комунизъм се провали на 22.06.1941.

[nik1]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Т.е. имаме една голяма съвременна Гърция...

"Срещу" една голяма съвременна Северна Корея с много ресурси, или съвременен СССР..

СССР в крайна сметка, според мен, загуби в съревнованието срещу капитализма

Въпросът не се свежда само до наличието на ресурси

https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1676690&title=Крахът на тоталитарната икономика

 

Апропо: според мен Гърция не е много добър пример за сравнение. Страната като цяло е бедна на минерални и други ресурси. (Горите са почти изчерпвани ,или са неподходящи и  промишления дърводобив е малък). Обработваемата зема  е малко и е раздробена (релефът  е планински и хълмист)

 

Цитирай

Но практиката показва, че съветския комунизъм се провали на 22.06.1941. 

Мисля че тогава се видя, и доказа на практика, че командно -адмистративната система може да е конкурент (или опонент) на капитализма..

Тази система продължи да бъде конкурент (и опонент) на капитализма още 40 години..

Редактирано Март 21, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

докато руснаците го нямат нито по царско време, нито днес. Единствено се появяват някакви селяни-колаци и търговци, плюс държавата, която няма нищо. Т.е. имаме една голяма съвременна Гърция...

Както е известно комунистите обещават светкавична модернизация на обществото. С развитие на селското стопанство и търговията трудно биха постигнали каквато и да била модернизация... А болшевиките се стремят към световна революция, а не към развитието на нова олигархия. От там идва пришпорването на ленинските планове и към юни 1941 СССР е третата индустриална сила в света.

Като офтопик за Гърция, вижте данните на индустриалното развитие на Гърция след войната до 80-те години, темповете й на растеж, индустриалния й растеж, пък тогава я давайте за пример, Гърция е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа през тези години, дискутирали сме го с цифри в друга тема, нещата там са конкретни.

И сега по същество: Защо предпоставяте тезата, че НЕП не предвижда индустриализация и не разчита на нея?

НЕП въобще не изключва индустриализацията, а е по-добрата й алтернатива. Имало е всички условия за форсирана индустриализация, каквато се провежда и през трите сталински петилетки, но не на тази убийствена цена със съсипване на селото и репресиране на хората с насилствено интерниране в концлагери.

Насилственото закрепостяване на селяните в колхози и строежа на фабрики и заводи успява да премести едва 14 процента от селата в градовете, същото можеше да се случи по естествен път с вдигане на заплатите в градските заводи и фабрики и мотивирането на малоимотните селяни да се преместят доброволно там като работници.

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1467-8292.1940.tb00612.x

Защо смятате, че НЕП не е предвиждал алтернативен и по-добър вариант на ускорена индустриализация и доброволна колективизация на базата на коопериране и уедряване на селското стопанство?

Ето ви един математически модел на канадския икономист Робърт Алън, направен от него през 1997 сравняващ показателите при сталиновата индустриализация съчетана с колективизация и моделирано развитие в условията на НЕП с различни коефициенти на капиталови разходи в тежката промишленост, имайки предвид, че коефициентът на капиталови разходи е при сталиновите петилетки е бил 0.16 реално, а при НЕП 0.07 тоест повече от два пъти по-нисък, при хипотетично вдигане на този коефициент до равнището на това при сталиновите петилетки, общите крайни резултати на модела НЕП са много по-добри от реално постигнатите при Сталин, при това без цената на човешки жертви и страдание, които отвратиха хората от тази система.

http://antisgkm.narod.ru/Allen0_9.htm#1

Резултатите на Алън напълно съвпадат с модела на руските икономисти, които съм цитирал в темата; НЕП е бил човешката алтернатива на индустриализацията.

 

[новорегистриран2]

Преди 12 минути, nik1 said:

"Срещу" една голяма съвременна Северна Корея с много ресурси, или съвременен СССР..

СССР в крайна сметка, според мен, загуби в съревнованието срещу капитализма

Въпросът не се свежда само до наличието на ресурси

https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1676690&title=Крахът на тоталитарната икономика

Е те точно това и искат комунистите - военизирано общество и икономика, които да доведат революцията при капиталистите. С аграрната си икономика най-много пак да стигнат до Варшава. Да не забравяме този разговор. Няма как да се постигнат такива резултати с НЕП! Моментът за световната революция е докато трае световната депресия, а не после, когато ще има нов период на растеж. Сталинската индустриализация е насочена към изграждането на ВПК и ВС, които да водят война с целия свят на момента, а не да чакат 50 или 100 години.

Цитирай

Мисля че тогава се видя, и доказа на практика, че командно -адмистративната система може да е конкурент (или опонент) на капитализма..

Тази система продължи да бъде конкурент (и опонент) на капитализма още 40 години..

Тука идва мястото за геополитиката и геоикономиката. Сталин не успя да осигури жизнено важния достъп до топлите морета и цялата система забуксува... Всичко, което трябваше да направят капиталистите е да изчакат 4 десетилетия. И така капиталистическото обкръжение (по Сталин) победи, още преди изобщо конфронтацията да е започнала. 

И затова последните остатъци от НЕП са премахнати след войната, защото започва подготовката за още поголям сблъсък - с баш капиталистите. Но ядренето оръжие променя всичко...

[новорегистриран2]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

Като офтопик за Гърция, вижте данните на индустриалното развитие на Гърция след войната до 80-те години, темповете й на растеж, индустриалия растеж, пък тогава я давайте за пример, Гърция е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа през тези години, дискутирали сме го с цифри в друга тема, нещата там са конкретни.

 

Да спомням си, беше интересна дискусия... НО не случайно съм посочил съвременна, т.е. днешна Гърция. В днешна Гърция промишленост почти няма.

Цитирай

И сега по същество: Защо предпоставяте тезата, че НЕП не предвижда индустриализация и не разчита на нея?

НЕП въобще не изключва индустриализацията, а е по-добрата й алтернатива. Имало е всички условия за форсирана индустриализация, каквато се провежда и през трите сталински петилетки, но не на тази убийствена цена със съсипване на селото и репресиране на хората с насилствено интерниране в концлагери.

Насилственото закрепостяване на селяните в колхози и строежа на фабрики и заводи успява да премести едва 14 процента от селата в градовете, същото можеше да се случи по естествен път с вдигане на заплатите в градските заводи и фабрики и мотивирането на малоимотните селяни да се преместят доброволно там като работници.

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1467-8292.1940.tb00612.x

Защо смятате, че НЕП не е предвиждал алтернативен и по-добър вариант на ускорена индустриализация и доброволна колективизация на базата на коопериране и уедряване на селското стопанство?

Ето ви един математически модел на канадския икономист Робърт Алън, направен от него през 1997 сравняващ показателите при сталиновата индустриализация съчетана с колективизация и моделирано развитие в условията на НЕП с различни коефициенти на капиталови разходи в тежката промишленост, имайки предвид, че коефициентът на капиталови разходи е при сталиновите петилетки е бил 0.16 реално, а при НЕП 0.07 тоест повече от два пъти по-нисък, при хипотетично вдигане на този коефициент до равнището на това при сталиновите петилетки, общите крайни резултати на модела НЕП са много по-добри от реално постигнатите при Сталин, при това без цената на човешки жертви и страдание, които отвратиха хората от тази система.

http://antisgkm.narod.ru/Allen0_9.htm#1

Резултатите на Алън напълно съвпадат с модела на руските икономисти, които съм цитирал в темата; НЕП е бил човешката алтератива на индустиализацията.

Явно дискусията върви в грешната посока, затова нека поставя следните въпроси: Каква е целта на сталинската индустриализация? Къде са насочени държавните инвестиции? Колко частника биха инвестирали във ВПК?

Сталинската индустриализация е проведена, за да се създаде ВПК, а не за да градят капитализъм от нов тип. ВПК се създава, за да захранва армията, която трябва да марширува из капиталистическите столици като освободителка на масите, а не като защитничка на колаците. Огромната част от научния потенциал на СССР е съсредоточен пак във военната област, а всичко останало е второстепенно... Ако Сталин и ко. искаха да вдигат жизнения стандарт щяха да инвестират в други сектори. Та от там изчисленията как би било при НЕП са нищо повече от илюзорни... На комунистите не им пука за обикновения човек, те имат свят да завладяват - ето това е истината! Без сталинската индустриализация, само с развитието на НЕП, комунягите най-много да деградираха до обикновени олигарси, както се случи накрая. И понеже сталин си познава материала проведе голямата чистка. Но така или иначе на 22.06.1941 комунистическата утопия рухна, както пише Суворов.

[nik1]

Just now, новорегистриран2 said:

Тука идва мястото за геополитиката и геоикономиката. Сталин не успя да осигури жизнено важния достъп до топлите морета и цялата система забуксува... Всичко, което трябваше да направят капиталистите е да изчакат 4 десетилетия. И така капиталистическото обкръжение (по Сталин) победи, още преди изобщо конфронтацията да е започнала. 

И затова последните остатъци от НЕП са премахнати след войната, защото започва подготовката за още поголям сблъсък - с баш капиталистите. Но ядренето оръжие променя всичко...

Защо и как е жизнено важен достъпа на Сталин до "топлите морета" според Вас?

Кои топли морета?

 

Според мен, намеренията на Сталин могат да бъдат синтезирани по-следния начин (аз ги виждам така)

1) разшениение на Запад (докъдето може)

 

2) завладяване на Персия т.е. завладаване на разработените персийските петролни полета (в 1941 година в СССР има само едно нефтено находище - това в Каспийско море, и СССР изпитва недостиг на нефт за индустрията и армията)

това намерение косвено прозира по време на операция на ЧА при съвместното британо-съветско завладяване на Иран през август-септември 1941

а) операция е добре планирана военно

б) тя е светкавична, без пиллее на русурси, и жертви от страна на СССР

в) в окупираните територии се създават просъветски държави и управления

г) след окупацията, ресурсите от окупираната от СССР част на Иран се иззмемват от СССР

 

3) евентуално разширение /след завладяването Персия/ на експазията към Индийкия субконтиент.

 

 

 

 

[nik1]

Преди 20 минути, новорегистриран2 said:

 която трябва да марширува из капиталистическите столици като освободителка на масите,

На Сталин му пука за масите по-малко,... отколкото му пука за кучето-пазач в дачата му ...

 

Нещата които иска Сталин са

- уголемяване на империята , и/или създане на контролирани сателити

- военно и , и икономическо усилване на империята

- затвърждане на на еднолината му власт

Сталин не е революционер или визионер, той е опортнист..
Системата има  много прилики с феодално-царската, някои автори пишат че Сталин я възражда

 

 

[Б. Киров]

Преди 42 минути, новорегистриран2 said:

Да спомням си, беше интересна дискусия... НО не случайно съм посочил съвременна, т.е. днешна Гърция. В днешна Гърция промишленост почти няма.

Явно дискусията върви в грешната посока, затова нека поставя следните въпроси: Каква е целта на сталинската индустриализация? Къде са насочени държавните инвестиции? Колко частника биха инвестирали във ВПК?

Сталинската индустриализация е проведена, за да се създаде ВПК, а не за да градят капитализъм от нов тип. ВПК се създава, за да захранва армията, която трябва да марширува из капиталистическите столици като освободителка на масите, а не като защитничка на колаците. Огромната част от научния потенциал на СССР е съсредоточен пак във военната област, а всичко останало е второстепенно... Ако Сталин и ко. искаха да вдигат жизнения стандарт щяха да инвестират в други сектори. Та от там изчисленията как би било при НЕП са нищо повече от илюзорни... На комунистите не им пука за обикновения човек, те имат свят да завладяват - ето това е истината! Без сталинската индустриализация, само с развитието на НЕП, комунягите най-много да деградираха до обикновени олигарси, както се случи накрая. И понеже сталин си познава материала проведе голямата чистка. Но така или иначе на 22.06.1941 комунистическата утопия рухна, както пише Суворов.

Това вече е друга гледна точка към темата. сега за инвестициите във ВПК и тежката индустрия - да уточним, и през 1928 г. тези сектори са си в държавни ръце и ги контролира партийната бюрокрация, всички тръстове и синдикати са държавна собственост. Така че с икономически лостове като бюджетно дотиране, данъчни облекчения и преференции целият този комплекс е могъл да се развива по волята на партийната бюрокрация, ако е имала такава воля, към тежката индустрия и ВПК, можели са рязко да вдигнат капиталовложенията в този сектор, но с икономически механизми, а не с терор и убийства.

Малко сравнения в тази посока:

    Production figures show the NEP was success

    By Lenin’s death in 1924 marked recovery on all major industry

    Grain – 1921 37.6 million tonnes in 1924 51.4 million tonnes

    Factory output – 1921 2004 million roubles in 1924 4660 million roubles

    Average monthly wage – 1921 10.2 roubles in 1924 20.8 roubles

    Showed mixture of capitalist agriculture and state controlled industry could create economic growth

Never before and never after Russian/Soviet economy           demonstrated such high growth rates (about 20% a year even after the recovery ended in 1925)

Растежът, осигуряващ им военна мощ, са го имали, имали са в ръцете си и икономическите и политически лостове да пренасочат капиталовите инвестиции в тежката индустрия:

Кулаците и средните селяни са били около 30 процента от общата селска маса, но в техните стопанства се е произвеждала достатъчно продукция, която да осигурява добро жизнено равнище, тази продукция при добра ценова политика в съчетание с данъци, е можела да осигури добър жизнен стандарт, докато се развие и кооперативното земеделие от по-бедното селячество, което е набирало сили естествено, най-бедните, както писах, са щели да мигрират към градовете като работници.

Няма друга причина, според мен, да се проведе насилствената колективизация и индустриализация с крепостен труд /концлагеристи и заковани с жителство по градовете работници, както и колхозници по селата също без право на движение/, освен безмерната алчност на едно ядро от номенклатурата за безпределна вътрешна власт - дали е бил Сталин или е щял да бъде Троцки или някой друг "силен човек", това са варианти, номенклтурата щеше да избере така или иначе свой "вожд", но причината за форсирания модел на одържавяване е вътрешна - цялата власт на бюрократите, после идват апетитите навън за присъединяване на нови територии.

[Б. Киров]

На практика насилствената колективизация не само че не подобрява нещата в съветското село, а ги влошава. Същото важи и за външната търговия. Същото важи и за вътрешната консумация, това е много видимо от статистическите данни:

Сталин и компания сами си ликвидират най-ценния източник на валута - селското стопанство с варварското разкулачване и одържавяване на колхозите, на практика до войната селското стопанство не може да се възстанови и да достигне нивото на 1928. Това което печелят е концлагеристи и крепостни като почти безплатна работна ръка и заличаването на дълговете към кулаците, заедно със заграбване на имуществото им - тези дългове са били милиони златни рубли, между другото.

Но в дългосрочна перспектива държавата им губи много.

[resavsky]

Пак трябва да уточня че така наречените кулаци в огромната си част не са били някакви свръхбогати земеделци /по подобие на тези в момента у нас/.Ако в Русия през 1928 година имаше 10 милиона богати земеделски производители /горе долу толкова са репресираните кулаци/никаква колективизация нямаше да се прави.

[nik1]

Преди 8 минути, Б. Киров said:

На практика насилствената колективизация не само че не подобрява нещата в съветското село, а ги влошава. Същото важи и за външната търговия. Същото важи и за вътрешната консумация, това е много видимо от статистическите данни:

 

Цитирай

 

Never before and never after Russian/Soviet economy           demonstrated such high growth rates (about 20% a year even after the recovery ended in 1925)

Растежът, осигуряващ им военна мощ, са го имали, имали са в ръцете си и икономическите и политически лостове да пренасочат капиталовите инвестиции в тежката индустрия: 

 

 

от това не може да напише по-добре!

Редактирано Март 21, 2019 от nik1

[Б. Киров]

В областта на индустрията се лишават от чуждестранен капитал, който вече са били привлекли до 1928:

Concessions in 1926-27: 117 agreements, 18000 employees, 1% of industrial output •  Concessions provided more than 60% of output in lead and silver mining; almost 85% in the extraction of manganese ore; 30% in the extraction of gold •  Immigrant workers •  Thousands of workers from the West offered assistance, knowledge, and experience to the young Soviet republic •  From 1920 to 1925, a total of 20,000 immigrants from the US and Canada arrived in the USSR •  STO decree “On American Industrial Immigration”. In 1921-25 industrial production increased more than threefold  • Reached 1913 levels •  Agricultural production grew twofold  • Exceeded the 1913 level by 18 percent •  In 1921-28 the average rate of growth the national income was 18% •  In 1928 national income per capita was 10% higher than in 1913 (better record than in the US that did not experience wars on its territory)

В областта на вътрешното потребление започват да помпат инфлация с печатане на пари без покритие, което занижава реалните заплати:

Gosbank began to pump money into circulation •  1.3-1.4 billion rubles in 1926-27, 2.8 billion in 1930, 8.4 billion in 1933, 11.2 billion in 1937 •  The rise in prices on the open market; state prices remained stable; this caused acute “goods famine” •  Rationing system introduced in 1928 •  First bread, then - basic foodstuff, then - manufactured goods •  By 1934, 50 million people were receiving rationed supplies from centralized and local funds •

И какво правят, за да тушират тази голяма инфлация, планово вдигат цените до високи тавани със скрити данъци, като например:

Какво става с "хляба за народа" - Държавата го купува от колхоза за 7-8 рубли на тон, държавното изкупно предприятие си слага 7-8 рубли печалба и го продава на мелничните комбинати за 100 рубли, защото в него се начислява данък оборот 85 рубли, така зърното във вид на хляб идва по 100 рубли на тон.

Инфлацията между НЕП и войната е огромна, тя пада върху покупателната сила на рублата, ерго върху тази на работника и селянина: