България приема Соболевия пакт.

[nik1]

Преди 21 минути, Du6ko said:

В Русия е забранена през 1993 година но НАС  кървавата КПСС продължава да ни преследва денем и нощем и не ни дава да спим !

Ти си спиш като къпан, не лъжи като циганин..

 

 

 

Цитирай

Ник по - подробно за савецките бази в Бургас и Варна

Така пише в книгите..

Предложенията направени от Соболев в София са за договор за взаимна по­мощ. Съветската страна обещава запазване на независимостта и политическия режим в страната и съдействие за защита на българските интереси в Западна и Източна Тракия, в замяна на което България трябва да предостави на СССР военни бази в Бургас и Варна.^[5]

Редактирано Март 27, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 6 часа, Du6ko said:

То всеки иска вила на брега на топло море , но логистиката за Егейско - Бяло море е много сложна и скъпа за Русия и не си струва силите и средствата. Те си имат Бяло море при Архангелск . Исканията им са били много по - скромни и прости - Цариград , който е почти на Черно море , отсреща Крим и Севастопол. Босфора го свьрзва с Черно. Вторият Рим е много по изгоден от Солун . Солун е бил изгоден за нашите приятели Австро Унгария и Германия и за това те нас там не ни пускат в Солун .

Много пустословставаш.. Всичко е написано черно на бяло

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PL-Petrrov_BG_1941.pdf

 

Българската карта в играта на Хитлер и Сталин

След катастрофата в Първата световна война България вече не представлява значителна военна сила и затова временно остава в периферията на големите геополитически игри на великите сили. От 1939 обаче събитията вземат друг обрат. С подписването на пакта Молотов-Рибентроп и началото на Втората световна война стратегическата роля на малките европейски държави нараства.През 1939-1940 Европейското статукво установено с Версайските мирни договори, се срива като картонена кула. Най-напред Германия и СССР се договарят тайно да си поделят почти цяла Източна Европа. След това Хитлер напада Полша. През пролетта на 1940 германците провеждат голяма офанзива и на запад. Прегазвайки Белгия и Холандия, те унизяват своя вечен противник Франция. Англичаните, които са се притекли на помощ на последната, са изтикани обратно в океана.В тази обстановка Балканите се оказват единственият ъгъл на Европа, където оцеляват няколко сравнително независими държави.През лятото на 1940 Румъния попада под германски контрол, Албания е окупирана от Италия още през 1939, а Гърция е твърдо в английския лагер. Така борбата между Германия и СССР за надмощие на Балканите се съсредоточава върху Югославия, България и отчасти върху Турция. Москва и Берлин на практика действат необезпокоявани от други съперници, защото по това време Франция е смазана, Англия е в глуха защита, а САЩ нямат никакво влияние в Европа.В пакта “Молотов-Рибентроп” не се казва нищо за България. Въпреки това нашата страна се оказва от изключителна важност както за Германия, така и за СССР. В Москва се надяват да установят стабилно присъствие на Балканите, за да осигурят югозападния си фланг. Там България е разглеждана като част от линията, свързваща съветското Чреноморие с района на Босфора и Дарданелите. За Германия пък, Балканите са тил в предстоящото нападение срещу СССР. Затова, въпреки официалните договорни отношения, между Москва и Берлин съществува зле прикрит антагонизъм по отношение на България.През лятото на 1940 на дневен ред излиза връщането на Южна Добруджа на България. То става под германска диктовка, което предизвиква основателната ревност на Съветския съюз. На 13 август във в-к “Известия” се появява редакционна статия, в която се заявява, че българските претенции за Южна Добруджа са “справедливи и политически обосновани”. От съветска страна дори има неофициални дипломатически намеци, че Москва няма нищо против да България да получи и Северна Добруджа. През есента на 1940 германско-съветската борба за България навлиза в най-острата си фаза. Двете страни се опитват да влияят върху българското обществено мнение с разнообразни исторически, политически и икономически аргументи. Германците извеждат на преден план сантименталния рефрен за “старата бойна дружба” между Вермахта и българската армия, изкована в годините на Първата световна война. Самият Фюрер подчертава, че “братството по оръжие” не може да се забрави. Още по-осезателен аргумент е германската подкрепа за някои български искания за териториална ревизия. Към това трябва да се прибави и огромната икономическа зависимост на нашата страна от Третия Райх. Повече от половината от българския външнотърговски стокооборот е именно с Германия.

Съветското влияние също не е за пренебрегване. Москва играе на струната за “общата славянска солидарност”. СССР е представен като правоприемник на царска Русия, която през 1878 дава свобода на българите. От Кремъл деликатно избягват да се препоръчват в София като “болшевики”, “комунисти” и “революционери”, а наблягат на спомена за величието на Русия. Освен това съветската дипломация си позволява да отиде доста по-далеч от германците в обещанията за териториално разширениена България. На 13 ноември 1940 съветският външен министър Молотов е на посещение в Берлин и разговаря с Хитлер. Това е поредният рунд от стратегическото надхитряне между СССР и Германия. Молотов опипва почвата с питане, как би реагирала германската страна, ако Москва предостави на България гаранции, подобни на тези, които Берлин вече е дал на Румъния. Хитлер се опитва да премълчи позицията си по въпроса, но следва повторно настойчиво питане, придружено от уверението, че СССР няма да се меси във вътрешните работи на България. Фюрерът отбелязва, че в такъв случай възниква въпросът, дали самата България е поискала такива гаранции. Вместо да му отговори, Молотов добавя че Москва е готова да осигури на България и излаз на Егейско море.Така на срещата от 13 ноември 1940 СССР не получава германското съгласие България да влезе в съветската сфера на влияние. В разговорите Молотов-Хитлер обаче се обсъжда един много по-фундаментален въпрос – присъединяването на СССР към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Няколко дни по-късно Молотов излага пред немския посланик Шуленбург условията, при които Москва е готова да подпише пакта. Най-впечатляващото искане е “зоната на юг от Батуми и Баку в направление към Персийския залив да бъде призната за център на териториалните стремления на СССР”.

За нас обаче особено интересни са съветските искания, свързани с Балканите. А те са резюмирани така: “В течение на близките месеци сигурността на СССР откъм Проливите да бъде гарантирана със сключването на пакт за взаимопомощ между СССР и България, която географски се намира в зоната на сигурност на черноморските граници на СССР, а също така построяването на бази за сухопътните и военноморските сили на СССР в района Босфора и Дарданелите при условие на дългосрочна аренда”.

Освен това Москва иска между Германия, Италия и СССР да бъде сключен секретен протокол, с който да се признае, че “България географски е разположена в зоната на сигурност на черноморските граници на СССР”, поради което сключването на съветско-български договор за взаимопомощ е “политическа необходимост”.Това е връхната точка на съветските амбиции на Балканите

Сталин иска разделянето на сфери на влияние, започнало с пакта “Молотов-Рибентроп”, да бъде продължено и в региона на Югоизточна Европа. Хитлер обаче се чувства по-силен и вече не е склонен да дели. Още в средата на октомври 1940 България настойчиво е подканена да се присъедини към Тристранния пакт. Цар Борис III отказва, но чувства, че няма да може още дълго да запази българския неутралитет.На 25 ноември 1940 Москва хвърля в играта последния си коз. В София идва лично главният секретар на съветското Външно министерство Аркадий Соболев, който носи конкретно предложение за сключване на двустранно съглашение между СССР и България. То е изложено на среща с царя. Какво предлага Москва? На първо място –подкрепа за осъществяване на “българските национални стремления не само в Западна, но и в Източна Тракия”. В случай на заплаха от нападение срещу България, СССР ще и окаже “всякаква помощ, в това число и въоръжена”. Това условие може би е изплашило най-много царя. Защото не е ясно, кога точно Сталин би преценил, че има “заплаха за нападение”, стоварвайки войските си в българските черноморски пристанища”.Като добавка към политическите и военните клаузи на проектодоговора, СССР предлага и всякаква помощ в пари, продоволствие и материали под формата на заем за България. Цар Борис III учтиво благодари на Соболев за проявените дружески чувства към България, но отклонява предложението. Монархът обаче е изплашен не на шега от аспирациите на Москва. Тревогата му би била още по-голяма ако е знаел, че собственият му посланик в Москва Иван Стаменов е съветски шпионин, а в София действа дълбоко законспирираният комунистически агент генерал Владимир Заимов, който също предава секретни сведения на Кремъл.Докато Соболев е в София, в Москва се разиграват любопитни събития. Сталин вика при себе си лидера на българските комунисти Георги Димитров и му излага същността на съветското предложение, което Соболев е занесъл в София. На Димитров е поставена задачата БКП да разгласи този факт сред българската общественост и да разпалва антигермански настроения. Така, на 28 ноември, в цялата страна започва масова акция на Комунистическата партия за популяризиране на съветската инициатива. Разпространяват се листовки, в които се указва какви точно територии са обещани на България. Тъкмо това обаче се оказва лъжицата, която пресолява манджата

Сталин нарежда на Димитров разпространението на тази информация да се прекрати, защото води до големи дипломатически усложнения.Хитлер също е силно възбуден от агресивното поведение на СССР спрямо България. В разговор с посланик Първан Драганов той описва цветисто какви биха били резултатите от приемането на съветската оферта: “терористични порядки, разстрели и депортация”, които в крайна сметка ще превърнат България в “болшевизирана пустиня” подобно на балтийските републики. През декември 1940 българския цар вече няма почти никакво поле за маневри. Мусолини е затънал във военната си авантюра в Гърция и германците трябва да му се притекат на помощ, минавайки през България. Военният министър генерал-лейтенант Теодоси Даскалов и началникът на Щаба на войските генерал-лейтенант Никола Хаджипетков са скептично настроени за крайния успех на Хитлер, но от друга страна на Дунава вече се съсредоточава половинмилионна германска армия. По това време фюрерът е подписал директива No18, която предвижда България да бъде нападната, ако откаже да се присъедини към Тристранния пакт.На 15 януари 1941 германският пълномощен министър в София заплашва, че протакането на присъединяването към Пакта може да има тежки последици за България. Пет дни по-късно на заседание на Министерския съвет окончателно е решено присъединяването ни към Пакта. Договорено е, че България ще пропусне германските войски, но няма да бъде окупирана и няма да участва в нападението срещу Югославия и Гърция.Така борбата между Сталин и Хитлер за контрол над България завършва. За няколко месеца нашата страна е център на дипломатическо ухажване, напомнящо онова от лятото на 1915. Само че сега България няма особено голям избор. За Царя и правителството обвързването с Германия е рисковано, а със СССР – направо гибелно. Нещата се свеждат до мрачната историческа алтернатива, известна като избор между две злини. България разумно се спира на по-малката. Въпреки това, в края на Втората световна война, страната ни е сполетяна и от по-голямата

[nik1]

Преди 8 часа, Amazonski said:

Някакви чукари?

С една забележка:

Не чукари, а Западна Тракия

Предложението е изкушително, с оглед на неосъществения икономически излаз на Бяло море, който е записан в чл.48 от Ньойския договор

http://news.bnt.bg/bg/a/dblgoto-sboguvane-s-belomorieto

Съветската дипломация не трябва да се подценява.

Да, в 1940 България има подписани договори за приятелство със всички балкански страни (подписани в различно време),  Обявила е строг  неутралитет след избухването на ВСВ (16.091939), и може на много хора изглежда че предложението за подкрепа/осъществяване на българската ревизионистична политика е неадекватно .

Не е точно така, не съвсем

С подписването на Солунската спогодба от 31.07.1938 България се е отказва от военните клаузи на Ньойския договор, и от постановленията на Лозанската конференция (1922-23) за Западна Тракия.

Политиката влиза/"заработва" в мирен ревизионизъм -следствие от това е връщането на Южна Добруджа по силата на Крайовската спогодба

ПС

Решаването на въпроситес икономивеският излаз на Бяло Море през Западна Тракия и връщането на Южна Добруджа се поставят и ..от У. Чърчил на сътветно на Гърция  и Румъния

С оглед на британските интереси, България трябва да е да остане неутрална спрямо Гърция и Румъния

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Kokerov_Fatalnijat_Izbor.pdf

Цитирай

 

Чърчил подчертава ключовото положение на България за изпълнение на английските гаранции към Гърция и Румъния, и настоява да се направи всичко възможно за спечелването й като гарантираните страни платят съответната цена: Румъния -Добруджа, Гърция -излаз на Бяло море през Западна Тракия.

 

 

 

 

Редактирано Март 27, 2019 от nik1

[Frujin Assen]

Тъй, а сега пак да ви подкарам.

Още в темата за оцеляването на СССР ви го казах- това което обсъждате не е алтернативна история, а Бог знае какво.

Нека помислим, какво би накарало цар Борис ІІІ да изостави съюза си с Хитлер и да се предовери на Сталин.

1 Традиционното русофилство на българския народ (колкото и да не им се иска на днешните десни (оставяме настрани платените и/или корумпирани "десни") българския народ е бил, е, и ще бъде русофилски).

2 Хитлер играе против България, тоест подкрепя много по силно Югославия и така ни лишава от шансове да си върнем Македония

3 Хитлер се повежда по акъла на Мусолини, че след като България не участва във войната с Гърция не бива да получи нищо от нейната територия.

4 Хитлер не смята за нужно да натиска Румъния да ни връща Добружа.

5 Хитлер гледа благосклонно на турските апетити към български земи.

6 Защо Хитлер върши това? В тази алтернатива Германия има по голямо влияние над Югославия и Турция поне в този момент.

При една така направо враждебна германска политика е нормално цар Борис ІІІ да потърси други съюзници. И тук идва Соболевата акция- Сталин решава, че това е удобен начин да вземе България за себе си. От своя страна цар Борис ІІІ е уплашен от зараждащата се прогерманска коалиция Югославия, Румъния, Турция която е враждебно настроена към България. Поради това се счита, че съветски бази във Варна и особено в Бургас биха били гаранция, че Турция и Румъния биха били по умерени в апетитите си. Политическата ситуация в България е кошмарна, нито англичаните, нито германците се съобразяват с нас и поради това за цялото общество подобна стъпка изглежда приемлива, макар и твърде опасна.

Про правителствената пропаганда раздухва жарта и обявява, че България отвсякъде обкръжена от врагове няма друг шанс да оцелее, освен отново да повика на помощ своята освободителка. Съветските войски са посрещнати като освободители, а със СССР са сключени ред договори за доставка на въоражение и търговски договори. От своя страна Хитлер е бесен и обявява българите за продажни предатели които ще си платят скъпо.

В тази ситуация Гърция е обвинявана, че по акъла на Великобритания разпалва война на балканите и е справедливо беломорието да бъде върнато на България, за да бъде спасено местното население от ужасите на войната. СССР ни подкрепя и громи буржуазните подпалвачи на войни в Лондон. Приятелството между Хитлер и Сталин дава надежди, че голямата война ще ни отмине, а разгрома на Гърция, че под съветски натиск ще ни върнат беломорието както обещава Сталин.

Когато започва войната между Германия и СССР това е много тежък удар върху българското общество. България е окупирана за кратко време, без да успее да окаже съществена съпротива. Германофилството се разраства. В страната започва гражданска война подобна на югославската. Практически България има три правителства, едно в Лондон, друго в Москва и трето прогерманско в София. Убити са много хора и има много разрушения.

След 9 септември 1944.

Съветската армия пристига в България като освободителка от германската окупация с боеве и позициите и са много по стабилни. Както и в РИ (Реалната История) започва гонене на фашисти, но този път с много повече жертви на терора. Беломорието е окупирано от съветски войски, а след референдум за включване в СССР Българската ССР получава беломорието и цяла добружа. (Тук може да се поспекулира дали можеше или не в такава ситуация да получим беломорието).

От 1945 България става съветска република с всички произтичащи последствия. Разбира се, никакво масово преселение на милиони руснаци нямаше да има. България и без това беше най верния сателит на СССР, така че, едва ли щеше да има особена разлика в икономическата, политическата и културната ни история.

Това което е най спорно е, дали България наистина би станала съветска република. На мен ми се струва, че даже и да бяхме станали, то статута ни би бил по специален, тъй като Литва, Латвия и Естония са възприемани като интегрална част от Русия. Даже Полша, която също е била част от империята не е направена съветска република. Ако трябва да сме честни, то нищо не пречеше на Сталин да проведе референдуми за присъединяване към СССР във всички източноевропейски държави.

Редактирано Март 28, 2019 от Frujin Assen

[nik1]

Цитирай

Както е известно още след примирието от 1918 г. цялата Западна Тракия е поставена под контрола съвместно осъществяван от Обединеното кралство, Франция и Италия чрез нейните военни контингенти.

http://news.bnt.bg/bg/a/dblgoto-sboguvane-s-belomorieto

Е то дилемата е друга... През 1919 г Гърция окупира Западна Тракия, и започва прочистването на българския и турския елемент, а България така и не получава икономически излаз на Бяло Море.

 

Моя грешка - на 20 май 1920 гръцките войски окупират Западна Тракия

Редактирано Март 27, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Победените винаги плащат всички разходи с огромни лихви и репарации на победителите, това е неизменно във всяка война, както е неизменен и изборът на "елитите" на България да се съюзяват с потенциални губещи.

[nik1]

ПС

Скопие, Битоля, Солун не е България

Одрин и Източна Тракия не България

Западна Тракия е българска територия, това е България

 

а това е сградата на българската митница..... днес

 

 

Редактирано Март 27, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 8 часа, Du6ko said:

МИЛИОНИ жертви , войници и цивилни юго славяни умират

Посмали малко..(посмали, манго)

Милион - милион и  шестстоин хиляди  са жертвите в Югославия през ВСВ според статистиките, преобладаващата част са сърби.

https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslavia

https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_casualties

Не се знае колко от тях са загинали в гражданската война между комунисти/леви и михайловичисти/роялисти и националисти ..Има мнения че жертвите в гражданската война са преобладаващи..

Да, вероятно, ще ми че кажеш че хърватите-усташи са убили 400 000 сърби, останалите са убити от българи, италианци, унгарци и германци,..  Това е пропагандната теза от титово време...Как да се признае че е имало гражданска война, нали уж всички са се сражавали дружно срещу окупаторите..

Убитите сърби от хърватите-усташи, и убитите хървати от сърби-националисти също са жертви на гражданска война..

ПС

Малко им е на сърбите, мен ако питаш..
Вие русофилистиците си ги обичате много сърбите, аз не ги обичам, защото дебългаризираха милион - милион и половина българи..

Редактирано Март 28, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 11 часа, Frujin Assen said:

Тъй, а сега пак да ви подкарам.

Още в темата за оцеляването на СССР ви го казах- това което обсъждате не е алтернативна история, а Бог знае какво.

Нека помислим, какво би накарало цар Борис ІІІ да изостави съюза си с Хитлер и да се предовери на Сталин. 

1 Традиционното русофилство на българския народ (колкото и да не им се иска на днешните десни (оставяме настрани платените и/или корумпирани "десни") българския народ е бил, е, и ще бъде русофилски).

2 Хитлер играе против България, тоест подкрепя много по силно Югославия и така ни лишава от шансове да си върнем Македония

3 Хитлер се повежда по акъла на Мусолини, че след като България не участва във войната с Гърция не бива да получи нищо от нейната територия.

4 Хитлер не смята за нужно да натиска Румъния да ни връща Добружа.

5 Хитлер гледа благосклонно на турските апетити към български земи.

6 Защо Хитлер върши това? В тази алтернатива Германия има по голямо влияние над Югославия и Турция поне в този момент.

При една така направо враждебна германска политика е нормално цар Борис ІІІ да потърси други съюзници. И тук идва Соболевата акция- Сталин решава, че това е удобен начин да вземе България за себе си. От своя страна цар Борис ІІІ е уплашен от зараждащата се прогерманска коалиция Югославия, Румъния, Турция която е враждебно настроена към България. Поради това се счита, че съветски бази във Варна и особено в Бургас биха били гаранция, че Турция и Румъния биха били по умерени в апетитите си. Политическата ситуация в България е кошмарна, нито англичаните, нито германците се съобразяват с нас и поради това за цялото общество подобна стъпка изглежда приемлива, макар и твърде опасна.

Про правителствената пропаганда раздухва жарта и обявява, че България отвсякъде обкръжена от врагове няма друг шанс да оцелее, освен отново да повика на помощ своята освободителка. Съветските войски са посрещнати като освободители, а със СССР са сключени ред договори за доставка на въоражение и търговски договори. От своя страна Хитлер е бесен и обявява българите за продажни предатели които ще си платят скъпо.

В тази ситуация Гърция е обвинявана, че по акъла на Великобритания разпалва война на балканите и е справедливо беломорието да бъде върнато на България, за да бъде спасено местното население от ужасите на войната. СССР ни подкрепя и громи буржуазните подпалвачи на войни в Лондон. Приятелството между Хитлер и Сталин дава надежди, че голямата война ще ни отмине, а разгрома на Гърция, че под съветски натиск ще ни върнат беломорието както обещава Сталин.

Когато започва войната между Германия и СССР това е много тежък удар върху българското общество. България е окупирана за кратко време, без да успее да окаже съществена съпротива. Германофилството се разраства. В страната започва гражданска война подобна на югославската. Практически България има три правителства, едно в Лондон, друго в Москва и трето прогерманско в София. Убити са много хора и има много разрушения.

След 9 септември 1944.

Съветската армия пристига в България като освободителка от германската окупация с боеве и позициите и са много по стабилни. Както и в РИ (Реалната История) започва гонене на фашисти, но този път с много повече жертви на терора. Беломорието е окупирано от съветски войски, а след референдум за включване в СССР Българската ССР получава беломорието и цяла добружа. (Тук може да се поспекулира дали можеше или не в такава ситуация да получим беломорието).

От 1945 България става съветска република с всички произтичащи последствия. Разбира се, никакво масово преселение на милиони руснаци нямаше да има. България и без това беше най верния сателит на СССР, така че, едва ли щеше да има особена разлика в икономическата, политическата и културната ни история.

Това което е най спорно е, дали България наистина би станала съветска република. На мен ми се струва, че даже и да бяхме станали, то статута ни би бил по специален, тъй като Литва, Латвия и Естония са възприемани като интегрална част от Русия. Даже Полша, която също е била част от империята не е направена съветска република. Ако трябва да сме честни, то нищо не пречеше на Сталин да проведе референдуми за присъединяване към СССР във всички източноевропейски държави.

Алтернативна история не значи писане на нелепости.

Хитлер и германската дипломация нямат нужда  да правят България жертва и противник.. На тях им трябват съюзници срещу страните, които имат поддържката (и в сферата) на БВ, Франция и СССР..

ПС

Не знаеш какво пишеш за русофилството..

Доколкото българският народ е русофилски, той  е такъв само на емоционално /"сърдечно"/ ниво..

Не е прокремълски или промосковски настроен..Винаги предателите са били малко (това са комунистите по онова време, и по-късно), макар и да са имали голяма поддържка отвън и голяма тежест в политиката. Днес това са т.н  "русофили".. 

Това не са хората които ценят руската култура, литература или наука (много хора ги ценим), а са хората, които използват престижа и парите на Кремъл и Москва за лични политически и користни цели, почти винаги в ущръб на България и на българските интереси

За тях още преди повече от 100 години Симен Радев пише

“За забелязване е, че когато се касае за руския престиж в България, нашите русофили са много по-непримирими, нежели самото руско правителство. Това се дължи , разбира се, главно на факта, че те са тук , в България паразити на руския престиж , с който тъй много злоупотребиха за свои користни цели, щото отвратиха самата Русия. Но често пъти тяхната цинична защита на руските интереси се дължи на невежество”.

 

 

 

 

Редактирано Март 28, 2019 от nik1

[Frujin Assen]

Единствената реална причина Борис ІІІ да приеме соболевия акт е, ако Хитлер се държи враждебно към България. А той може да се държи така, само ако я жертва за други, по силни съюзници- примерно Югославия и Турция.

Другия вариант е, не само той, а и цялата българска политическа класа да получават факсове от космоса. Което е още по голяма нелепица.

Хиляда пъти ви го казах- като говорим за "алтернативна история" трябва да имаме предвид, че това е литературен жанр с претенции за научна достоверност. Съответно, като се каже "България приема соболевия акт" трябва да се измисли достоверна причина защо това става така. Ако не може да измислим, просто го приемаме като даденост (с Борис ІІІ са се свързали извънземните и са му казали да направи това) и се започва научно съобразена белетристика какво би се получило в така една измислена вселена.

А не да се философства на тема "Защо това не бе възможно да се случи".

[nik1]

Указанията за подфорума мисля, и сам можеш да ги прочетеш...

 

 

 

[Skubi]

 

On 26.03.2019 г. at 13:37, resavsky said:

Така наречения Собелев пакт.Следва да уточня веднага че предложенията които носи съветският дипломат Аркадий Соболев в София и до днес не са много ясни като най общо се казва че искането е за попадане в "съветската зона на влияние"  плюс съветски военни бази по нашето Черноморие.В замяна на България се обещава териториално разширение за сметка на Гърция и Турция

Да преведем. Обещават територии за сметка на неутралната Турция и Гърция, почти съюзник....Защо не предлага северна Добружа или Македония?

Защо им са базите в 1940 година?

За да не попаднат в ръцете на немците. Където могат да правят ремонт, даже да произвеждат бойни съдове....

В 1941 година немците решават да прехвърлят долу посочените подводници. Но заради неутралитета на Турците през Босфора не може. Затова полуразглобени по Дунав ги занасят и сглобяват в Констанца. През врмето на войната три потъват а останалите три в близост на турските брегове се самопотопяват. 

 

[resavsky]

За Северна Добруджа не си прав.Те искат да ни я дадат още с Крайовската спогодба.

[nik1]

Преди 26 минути, Skubi said:

 

Да преведем. Обещават територии за сметка на неутралната Турция и Гърция, почти съюзник....Защо не предлага северна Добружа или Македония?

Защо им са базите в 1940 година?

За да не попаднат в ръцете на немците. Където могат да правят ремонт, даже да произвеждат бойни съдове....

В 1941 година немците решават да прехвърлят долу посочените подводници. Но заради неутралитета на Турците през Босфора не може. Затова полуразглобени по Дунав ги занасят и сглобяват в Констанца. През врмето на войната три потъват а останалите три в близост на турските брегове се самопотопяват. 

 

 

Една вметка: Кемалистка Турция по това време ни е почти съюзник...и приятел.. Гърция - не толкова

СССР предлага подкрепа за  връщане на земите в Западна Тракия, която е в пределите на Гърция..

 

Редактирано Март 28, 2019 от nik1

[Frujin Assen]

Преди 10 минути, nik1 said:

 

Една вметка: Кемалистка Турция по това време ни е почти съюзник...и приятел.. Гърция - не толкова

 

 

Ма наистина ли!

Сигурно затова Иван Попов командващ генералния щаб в мемоарите си пише, че по това време (1939) в Турция се вихри националистическа истерия и в пресата постоянно се обяснява как е необходимо на първо време бургаско и кърджалийско да станат част от Турция. Сигурно и затова през 30 те по границата с Турция се строят укрепления и там постоянно се ротират прикриващи дивизии. Сигурно и затова България държи германски танкови части да прикрият българо-турската граница.

[nik1]

Just now, Frujin Assen said:

Ма наистина ли!

Сигурно затова Иван Попов командващ генералния щаб в мемоарите си пише, че по това време (1939) в Турция се вихри националистическа истерия и в пресата постоянно се обяснява как е необходимо на първо време бургаско и кърджалийско да станат част от Турция.

Нещо не ти вярвам..Искам да го видя с очите си..

 

Цитирай

Сигурно и затова през 30 те по границата с Турция се строят укрепления и там постоянно се ротират прикриващи дивизии. Сигурно и затова България държи германски танкови части да прикрият българо-турската граница. 

Къде, и  колко, и каква численост..

 

 

[Б. Киров]

Преди 48 минути, Frujin Assen said:

Ма наистина ли!

Сигурно затова Иван Попов командващ генералния щаб в мемоарите си пише, че по това време (1939) в Турция се вихри националистическа истерия и в пресата постоянно се обяснява как е необходимо на първо време бургаско и кърджалийско да станат част от Турция. Сигурно и затова през 30 те по границата с Турция се строят укрепления и там постоянно се ротират прикриващи дивизии. Сигурно и затова България държи германски танкови части да прикрият българо-турската граница.

Обратното е било, турците през цялото време треперят Германия и български части да не тръгнат към Истанбул, една съвсем реална перспектива при близо 500 хил. българска армия и 26 германски дивизии дислоцирани на Балканите, защо, според теб, танкови части ще прикриват граница, танковите части са ударен юмрук за атака.

Една статия по този въпрос, хвърляща доста светлина за неутралитета на Турция, плановете на Великобритания и отчасти за ролята на България в кроежите на Чърчил, цитирам я тук цялата, постнах само малък откъс от нея в темата за съветската армия в България в другия раздел, но тези две теми са свързани, според мен /тази не е за алтернативния раздел, тя е за нова история/:

The Bid to Break Turkish Neutrality in WWII

That Winston Churchill tried to entice Turkey into the war is common knowledge. His secret motivation for doing so is much less well known.

By Greg Wagman

В Първата световна война Централните сили са победени от Антантата, поради което през октомври 1939 г. Турция вече се е ориентирала към съюз с Великобритания и Франция. Четири дни след падането на Париж, турският президент Исмет Иньоню смята, че страната му отново може да бъде на грешната страна. За да коригира ситуацията, той подписа германско-турския договор за приятелство, като определи условията за неутралитет в Турция.

Докато големите световни сили си оспорват хегемонията в продължение на пет години, Inönü тактично се противопоставя на поканите на двата воюващи алианса страната му да влезе в конфликта.

Британският премиер Уинстън Чърчил проявява особено агресивен интерес да привлече Турция към съюзническия лагер. Защо Чърчил хвърли толкова много дипломатически и икономически усилия за турците? След като войната приключи, министър-председателят извади безброй причини да замъгли истинските си мотиви защо е проявявал голям интересе към Турция, но разсекретените документи на военния кабинет разказват една различна от неговата история. Истината, която Чърчил имаше нужда от подкрепата на Турция, пряко или непряко, за планираната от него инвазия на Балканите.

Военно неприготвени за война

На пръв поглед, Ismet Inönü може да не изглежда като най-проницателния и най-умният лидер от времето на Втората световна война. Онези, които го бяха срещали лично, описваха президента на Турция като дребен на ръст, жилав човек, говорещ с приглушен глас. Този малък физически мъж се беше нагърбил да носи огромно бреме. Първият президент на младата турска република, издигнатият в култ Мустафа Кемал Ататюрк, почина само 10 месеца преди избухването на Втората световна война. Смъртта му предопредели като негов наследник Исмет Иньоню, главен лейтенант на Ататюрк, да оглави младата република в момент на международна несигурност.

Въпреки че никой не можеше да предвиди обхвата на настъпващата война, Иньоню беше добър избор за президент. Той говореше свободно немски, английски и френски и беше служил в турската армия в продължение на 17 години, започвайки от лейтенант и стигайки до генерал. Като успешен командир, той е издигнат до съветник на военното министерство и след това министър-председател през 1923 г.

На 11 юни 1940 г. Исмет Иньоню пое кормилото на държавата като президент. Опитът му го съветваше, че турските военни не са в състояние да участват в голяма война и това най-вероятно е основната му мотивация за оттеглянето на Турция в неутралитет. Веднага след като Хитлер нападна Съветския съюз, Иньоню последователно започна да говори, че Германия никога няма да спечели войната. Но като заклет прагматик той държеше Турция в неутралитет.

Скоро след обявяването на неутралитет от страна на Турция, както лагерът на Оста, така и на лагерът на Съюзниците  направиха своите първи стъпки за привличане на Турция към съответните страни. От самото начало Уинстън Чърчил оглавяваше усилията на Съюзниците за завоюването на турската лоялност. Още през есента на 1941 г. държавният секретар на САЩ Cordell Hull увери британския посланик лорд Халифакс, че на британците ще бъде позволено да поемат водещата роля в преговорите с Анкара. Съюзническите военни доставки на Турция започнаха незабавно, но Чърчил стриктно контролираше потока от военно оборудване, за да гарантира, че той ще бъде достатъчен само за отбранителни цели. В случай на ясни сигнали за отпадане на германската военна мощ, Чърчил предвиждаше много по-голяма помощ за Турция като най-добрия начин да я насърчи да се присъедини към лагера на съюзническите държави.

Увертюрата на Чърчил към Турция

През януари 1943 г. Чърчил и президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт се срещнаха в Казабланка и очертаха бъдещето на голямата стратегия на Съюзниците. Американският и британският екип имаха противоречия през цялата седмица на тази среща, но основното беше британската „средиземноморска стратегия“. Британската визия призоваше за инвазия в Италия, подкрепена от по-агресивни опити да се привлече Турция във войната. Чърчил внушаваше, че това най-добре може да се постигне чрез лична среща с турското ръководство на турска територия.

Тази среща се състоя в Адана, Турция, през последните два дни на януари 1943 г. В първия ден от срещата, маршал Февзи Чакмак, турският началник на Генералния щаб, очерта обема на необходимото му оборудване за да подготви армията за участие във войната. Огромните количества оборудване включваха 2300 танка, 2600 оръдия и 120 000 тона авиационно гориво. Cakmak също поиска камиони, друг автомобилен транспорт и локомотиви. Докато британската делегация си водеше бележки, маршал Чакмак шокира британците с искането му за доставка от 500 изтребители.

На срещата си с президента Иньоню, Чърчил се съгласи да увеличи доставките на Съюзниците за Турция. В замяна, Иньоню не обеща нищо повече от преразглеждане на турския неутралитет. Когато Чърчил попита за възможността за установяване на бази на Съюзниците в Турция, Иньоню отново не даде гаранции. Докато силите на Оста се намират в България, аргументира се той, те могат да застрашат Истанбул, икономическият център на Турция. Докато тази заплаха не бъде отстранена или не бъде получена повече военна помощ, турците ще останат неутрални. Забележително е, че два дни след Конференцията в Адана, Чърчил телефонира на президента Рузвелт да му докладва, че посещението му в Турция е „голям успех“.

Без да споделя това с американските си съюзници, Чърчил имаше много добра и много тайна причина да изразходва толкова много дипломатически и икономически ресурси, за да привлече Турция във войната.

“Нашият интерес е насочен към Балканите”

Дори когато военните плановици на съюзническите сили вече шлифоваха окончателните детайли за нахлуването на Съюзниците в Сицилия, британските плановици работеха по друха схема в следващия ход. В Казабланка западните съюзници се съгласиха да превземат Сицилия, нодебатът за стратегията след това беше толкова разгорешен, че те не успяха да договорят други цели. Без съмнение американският началник на генералния щаб генерал Джордж Маршал се надяваше, че след падането на Сицилия вниманието на съюзниците ще се върне обратно към освобождението на Франция. Но още на Коледа 1942 г., един месец преди Казабланка, британският военен кабинет изготвяше съвсем други планове.

В началото на декември 1942 г. военният британски кабинет отпечати таен доклад, озаглавен "Офанзивна стратегия в Средиземноморието", който заключаваше, че след успешна операция в Италия, "следващата ни цел трябва да бъде насочена срещу Балканите". По-малко от седмица след издаването на доклада, Британският обединен планиращ щаб нареди на секция „Бъдещо планиране“ да „проучи и докладва“ за възможността за балканска инвазия.Чърчил наблюдаваше докладите на военния му кабинет. От самото начало той напълно подкрепяше бъдещите операции на Балканите. По време на срещата си с президента Иньоню в Адана, Чърчил връчи на турския си колега паметна записка, озаглавена "Сутрешни мисли". Бележките в тази записка намекваха, че Иньоню трябва да се изправи пред "възможността Турция да стане пълноправен войн ...".

Копие от тези бележки на Чърчил обаче се озова във Вашингтон, и те силно разтревожиха Рузвелт и американски военни плановици. Британският посланик, лорд Халифакс, тактично обясни на Рузвелт, че меморандумът представлява само частно мнение на Чърчил и не е написан със съгласието на военния кабинет.

Сега, когато вече имаме достъп до разсекретени документи на военния кабинет, със сигурност може да се каже, че лорд Халифакс може и да не е бил напълно информиран и готов за това свое изявление. По времето, когато бяха написани „сутрешните мисли“ на Чърчил, премиерът вече е бил напълно запознат с директивите на военния кабинет, които призовават за предварително планиране за нахлуване по адриатическото крайбрежие на Балканите. След успешното завладяване на Сицилия и последващата инвазия в италианския Ботуш по-нататъшното планиране на британците се ускори. Американците не бяха запознати с този процес на планиране.

План за контрол над Егейско море

Докато американските и британските сили се сражаваха в планините на Италия, вниманието на Чърчил се насочи към островите в Егейско море. Някои историци твърдят, че това е просто още един случай на плодотворното стратегическо въображение на министър-председателя. Но наистина ли беше така, или Чърчил имаше нещо друго предвид, когато си представяше овладяването на Егейските острови? Това, което знаем със сигурност, е, че Чърчил и Рузвелт са разменили поредица от телефонни разговори, в които се обсъждали превземането на Родос и други германски гарнизони в Егейско море.

Въпреки постоянните и все по-твърди послания на премиера, Рузвелт твърдо отказваше да отклони всякакви сили от кампанията в Италия. Докато Чърчил увещава Рузвелт за операции в Егейско море, той му припомня един доклад на военния кабинет от 5 декември 1942 г. Докладът препоръчва нападение на Балканите, но предупреждава, че това няма да е възможно, ако Турция не влезе във войната, а Италия не излезе от войната".

До октомври 1943 г., точно когато Чърчил и Рузвелт спорят за операции в Егейско море, американските военни плановици стават все по-подозрителни, че британците са замислили  инвазия на Балканите. Всъщност, на 8 октомври 1943 г., Рузвелт намеква за това, когато говори по телефона с Чърчил: "Както виждам, - казва му той, не става въпрос просто за превземането на Родос, а това трябва да даде сигнал за германците, че възнамеряваме да отидем по-далеч ... Стратегически, ако вземем Егейските острови, аз се питам къде по-далече можем да стигнем от това ...? "

Чърчил трескаво му звъни веднага след този разговор, за да го успокоява, обещавайки на Рузвелт, че не иска пълномащабно нахлуване, а само операции на командоси. Но тези увещания означават за Рузвелт твърде малко, твърде късно идват те от Чърчил. Рузвелт и военните му съветници са се досетили за намеренията на Чърчил, но те биха били още по-обезпокоени, ако знаеха колко е напреднал в детаили британският план за инвазия на Балканите.

Създаване на „Адриатическо предмостие”

Чърчил може и да е казал на Рузвелт, че не желае сухопътно настъпление, но в Лондон Обединения щаб за планиране е разработил с подробности плана за такова настъпление още от 1942 г. През май 1943 г. британските плановици са завършили предварителното разузнаване за нахлуване по крайбрежието на Югославия, но единствените възможни сухопътни бази, от които можеше да се извърши тази инвазията, бяха в Турция. Започвайки атака от Босфора, британските войски щяха да преминат, за да освободят Гърция и след това да се преместят на север. Без необходимата турска подкрепа този план беше временно отменен.

До есента на 1943 г. обаче напредъкът на съюзническите сили в Италия отвори пристанищата през петата на италианския ботуш. Плановете за нахлуване в Югославия бяха извадени и отново преразгледани. На 8 ноември 1943 г. военният кабинет извади за обсъждане най-подробния си план за създаване на предмостие в Албания, озаглавен „Адриатическо предмостие“. Този път атаката нямаше да дойде от Босфора, а от другата страна на Адриатическо море. Основната цел на инвазията бше да свали вече нестабилното прогерманско правителство в България и след това да насърчи ефекта на доминото на Балканите.

Най-големия проблем беше да се намери подходящо място за предстоящото предмостие. Плажовете по крайбрежието на Югославия не бяха счетени за подходящи за стоварване на достатъчно голяма сила, но заливът Durazzo в Албания можеше да се поеме около 2000 тона корабно карго на ден. По-важното бе, че плажът на Дурацо осигуряваше достъп до най-необходимите летища. До залива имаше площадка за кацане, а по-големите летища в Тирана и Валона щяха да бъдат на близко разстояние. Докато тези аеродроми още не бяха в оперативни, въздушното прикритие от Foggia в Италия беше счетено за достатъчно.

Имаше и друго ключово предимство за избор на Албания над Югославия. Докладът заключаваше, че "природата на страната и комуникациите [в Югославия] ще направят германската задача да унищожи предмостието по-лесна, отколкото в Албания." Освен това, предмостието в Албания можеше да застраши българите повече или да се разщири на юг, за да освободи гърците. В Югославия всяка десантна сила ще трябва да разчита на помощ от партизаните, които са със съмнително качество.

Тактическите подробности на операцията призоваваха за разделяне на две дивизии в първата вълна от десанта. Северната дивизия ще бъде разположена на север от пътния възел в Тирана и ще осигури пристанището и площадката за кацане при Дурацо. Втората дивизия, която щеше да се приземи на юг от пътя, веднага щеше да удари вътрешността, за да превземе Тирана. След като плажната ивица бъде защитена, за резерв беше предвидена трета дивизияот от състава на Специалните сили. Въздушна и морска подкрепа трябваше да се предоставят от Италия.

Докладът на британския съвместен комитет за планиране признаваше, че необходимите кораби за десанта за операцията ще трябва да бъдат изтеглени от операцията Оверлорд, което вероятно ще забави инвазията в Нормандия до три месеца. Американците обаче едва ли биха харесали каквито и да било допълнителни забавяния.

Въпреки опасенията на военния кабинет, богатата награда от изкусителни перспективи за британските интереси правеха от този план Балканите да изглеждат като нива с узряла реколта за прибиране. Първо, британците знаеха, че българското правителство се колебае на ръба на смяна на страните. Сателитите на Оста в целия регион биха могли да попаднат в ефект на доминото, като падащите плочки една слуд друга щяха да бъдат България, Румъния, Унгария и Хърватия. Овладяването на Балканите също така би скъсило германската работна ръка, която ставаше по този начин все по-малобройна и щеше да лиши германската военна икономика от критични ресурси като хром, петрол, мед и боксит. Хромовата руда бе от особено значение за германските военни усилия, тъй като е съществен компонент за производството на стомана. С изчерпване на местните си запаси от хромни руди, Германия разчиташе единствено на два основни източника - Балканите и Турция.

Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз всички протестираха срещу двойната игра на Турция в подхранването на военната индустрия на врага. Турски дипломати уверяваха лично съюзниците, че тайно отлагат доставките на хром за германците. Дали това беше наистина вярно, обаче е спорно. Това, което несъмнено бе вярно е, че Турция извличаше полза от търговията си с нацистка Германия.

В замяна на хром германците доставяха на Турция повече военно оборудване.

Конференцията в Техеран погреба схемите на Чърчил

Въпреки липсата на сътрудничество от страна на Турция, Чърчил отказаше да се откаже от нахлуването на Балканите. Чърчил реши да отнесе случая си към съветския премиер Йосиф Сталин на конференцията в Техеран през ноември 1943 г. През седмицата преди срещата той написа меморандум, призоваващ британците да „превземат пристанище или пристанища и да създадат предмостие на далматинското крайбрежие…“  Преди този меморандум да бъде изпратен по телеграфа във Вашингтон, фелдмаршал Алън Брук, началник на британския имперски щаб, посъветва премиера да избягва всяко позоваване на Балканите за да не аларвмира американците преди срещата в Техеран. Чърчил реши да не праща съобщението по телеграфа, но лично поиска да повдигне въпроса на конференцията.

През ноември 1943 г. Рузвелт, Чърчил и Сталин се срещнаха лице в лице за първи път. Още в първия ден на Техеранската конференция, 28 ноември, Чърчил призова цялата си харизма, за да спечели Сталин с неговия план за Балканите, който, според неговите думи, щял да облекчи натиска върху Източния фронт. Рузвелт не очакваше британският премиер да има противоречия с него и първоначално беше изненадан. Сталин отдавна подозираше, че англичаните могат да се опитат да пресекат Адриатическо море, област, на която Сталин вече гледаше като на своя сфера на влияние.

Сега бе ред на Сталин да изненада Чърчил. Съветският диктатор категорично настоя съюзниците да се придържат към подготовката си за Оверлорд, успоредно с друга диверсионна атака през Южна Франция. В Средиземно море, включително и в Италия, той не желаеше да се предприемат офанзивни действия. След това Сталин насочи вниманието си към Турция, проекта на Чърчил за домашен любимец, и изрази мнението си, че Турция е загубена кауза. Сега, когато войната започна да се обръща срещу Оста, той не виждаше смисъл да продължава да глези Анкара с внимание.

Увеличаване на съюзническия натиск върху неутралитета на Турция

Към декември 1943 г. нашествието на Балканите вече не беше сериозен вариант. Без кораби за десант заделени от Оверлорд нямаше начин да се стовари десантната пробивна сила. А без влизането на Турция във войната, инвазията не би могла да започне и от Босфора. За да стане още по-лошо, не само че Чърчил се сблъска с опозицията на Сталин и Рузвелт, той сега се сблъска и с вътрешна опозиция от страна на началник щаба Алън Брук. Брук правилно анализира доклада от военния кабинет и отбеляза, че всяко установяване на адриатическо предмостие ще отнеме около осем дивизии.

Като изгуби надеждата си за по-нататъшно развитие на британска военна активност в Средиземноморието, Чърчил внезапно прекрати ухажването си на Турция. Военната и икономическата помощ беше сведена до тънка струйка, а грубият език започна да заменя преди дипломатичния тон към Анкара. Когато турският генерален щаб попита защо не са изпълнени изцяло заявките им за оборудване, един британски генерал нетактично се подигра, че тези доставки щели да задръстят допотопната железопътна мрежа на Турция. След това британците поискаха да разберат защо Турция все още не се е присъединила към съюзниците, на което турците отговориха, че 26-те дивизии на Оста са в състояние да атакуват Истанбул от бази в България.

Скоро след конференцията британците изпратиха шифрована телеграма до Вашингтон, че турците „настояват, че първоначалните им изисквания за военно оборудване не могат да бъдат намалявани нито количествено, нито качествено, и трябва да бъдат приети безусловно, преди да бъдат обсъдени правата ни по договора.” Това беше сламката, която счупи гърба на камилата. В недвусмислен тон американските и британските дипломати казаха на Турция да прекрати незабавно търговията си с Германия. Британският посланик в Анкара беше инструктиран да докладва, че ако Турция не сътрудничи на съюзническите искания, помощта ще бъде прекъсната и западните съюзници ще запазят мълчание, ако Сталин предяви следвоенни претенции за територията около Дарданелите.

В началото на 1944 г. президентът Иньоню трябва да е осъзнал, че неговата двойна игра ще трябва да приключи. Той никога не се съмняваше, че Германия ще загуби войната, но сега бе изправен пред нарастващата мощ на своя съветски съсед. На 14 април 1944 г. турското Народно събрание окончателно прекрати износа на стоки за Германия. Анкара прекъсна всички дипломатически отношения с Берлин четири месеца по-късно. Съюзниците дадоха на Турция ултиматум да обяви война на Германия до 1 март 1945 г., ако турците искат място в бъдещите ООН. Само дни преди изтичането на ултиматума, Турция най-накрая влезе във войната на страната на Съюзниците. Това беше просто един символичен знак на добра воля.

Балканските разочарования на Чърчил

След като успехът на операцията Оверлорд стана очевиден, Чърчил направи всичко по силите си, за да се дистанцира от плановете за инвазия на Балканите. В мемоарите си бившият премиер цензурира и променя ключови доказателства, за да изглежда, че той винаги е бил силен поддръжник на инвазията в Нормандия. Истината е, че Чърчил отдавна е изразявал частни резерви относно нахлуването във Франция. Той мрачно отбеляза на един свой съветник през април 1944 г. „Тази битка [в Нормандия] ни беше наложена от руснаците и от военното командване на САЩ.“

В следвоенните си публикации Чърчил горчиво твърди, че ако само Рузвелт му е бил позволил да превземе Dodecanese islands, Турция би могла да бъде въвлечена във войната. Това е съвсем малко вероятно, тъй като официалната британска политика е била островите да бъдат върнати на Гърция, а не в Турция. Това, което Чърчил никога не би могъл да признае в мемоарите си, е, че той тайно се нуждаел от подкрепата на Турция, за да започне британска инвазия на Балканите.

https://warfarehistorynetwork.com/daily/wwii/the-bid-to-break-turkish-neutrality-in-wwii/

 

[nik1]

Благодарско за страхотния превод и за материала, Киров!

Теодосиев да не се стиска, а да ти купи една бутилка ирландско заради приноса ти за форума :)!

--------------------

Относно внушенията на някой съфорумци, че Кемал и кемалистите  провеждат реваншистка политка спрямо България..Това е правене на гаргара с науката..

Редактирано Март 28, 2019 от nik1

[Frujin Assen]

Как беше... Като им пееш Пенке ле, кой ли те слуша...

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано Март 28, 2019 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Само ми е интересно, защо сте упорити както овни?

Трябва ли да ви показвам от какво РЕАЛНО се се страхувала българския генерален щаб? Можете ли да обясните, защо се строи укрепена линия само срещу Турция, защо се държи прикриваща армия срещу Турция в мирно време?

В българския генерален щаб идиоти ли са, че се страхуват от "приятелска" Турция. Нужно ли е да копирам от книгата, как българите се опират като магаре на мост и отказват да влязат в пакта, докато германците не изпратят войски на българо-турската граница?

Защо танкове? Ако не знаете, по това време България няма танкови части. А също ако не знаете част от отбраната е контраатаката- коята става най добре с танкови части. Каквито България няма. Та затова.

 

[Frujin Assen]

Людмил Петров Организация, въоражаване и комплектуване на българската армия през ВСВ 1939-1944

 

 

 

 

Извинявам се за селфитата с ръката ми, иначе не можех да снимам страниците на фокус.

Редактирано Март 28, 2019 от Frujin Assen

[resavsky]

Една поправка :България има танкови части още от 1936 година.А заплахата от Турция /реална или мнима/ е  един от аргументите с които цар Борис отказва да изпрати войски на Източния фронт.Доколко реална е била турската заплаха ми е  трудно да преценя.Но определени опасения в тази насока е имало.

[Frujin Assen]

Преди 2 минути, resavsky said:

Една поправка :България има танкови части още от 1936 година.А заплахата от Турция /реална или мнима/ е  един от аргументите с които цар Борис отказва да изпрати войски на Източния фронт.Доколко реална е била турската заплаха ми е  трудно да преценя.Но определени опасения в тази насока е имало.

Ресавски, напиши си домашното!

През 1935 са доставени 12 италиански леки бойни коли Ансалдо Фиат за които съвсем скоро става ясно, че са напълно безполезни като бойни машини. Впоследствие са доставени още 8 английски бойни коли Викерс. Освен, че към 1939 вече се считат за остарели за тях у нас няма нито боеприпаси, нито резервни части- а Великобритания не гори от желание да ни ги продава. Едва с доставката на 26 бойни коли Шкода от Германия в периода февруари- април 1940 България има някакви танкове.

[nik1]

Преди 52 минути, Frujin Assen said:

Само ми е интересно, защо сте упорити както овни?

 

 

Това че не разбираш, какво е се е променило или станало в юли 1938  (въпреки че съм го написал в  един пост в тази тема,за това събитие пише  и в материла ти)... за мен показва... че  нямаш престава за политиката на България, в периода, и на съседите и ...Мисля че дори не разбираш елементарното нещо, че отношенията не са константа..И изглежда си представяш че в 1939-40 е същото положение като 1934 , 36 или 38 -ма..Всъщност ти го представяш както е било през 1396, май?

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=121809

https://logos.uni-plovdiv.net/documents/35514/508268/Bulgaro-turski_otnoshenia.pdf/62024a35-6364-48d9-bb99-0b26cb4fd0f6

http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/6_2007/stat_8.html

ПС

Ще се самоцитирам

Цитирай

 

С подписването на Солунската спогодба от 31.07.1938 България се е отказва от военните клаузи на Ньойския договор, и от постановленията на Лозанската конференция (1922-23) за Западна Тракия.

Политиката влиза/"заработва" в мирен ревизионизъм -следствие от това е връщането на Южна Добруджа по силата на Крайовската спогодба

 

 

Редактирано Март 28, 2019 от nik1

[nik1]

Ще се самоцитирам още

Цитирай

Куриозното че е части от границата на България с Турция в Тракия са уредени в Лозанския договор, макар и да България да не страна по този договор.

И други цитати, не от мен

 

Цитирай

Договорът, е подписан на 24 юли 1923 г. в град Лозана, Швейцария. В резултат на него Османската империя се разпада и Турция остава в сегашните си граници, като се отказва от владенията си в Близкия изток и Северна Африка, както и от редица острови в Егейско море. Лозанският договор определя и българо-турската граница по долината на река Марица, без обаче България да е страна по него.

 

На 31.07. 1938 при подписването на Солунската спогодба (то е успех на британската политика и дипломация, попдписва се под влиянието и натиска на британската дипломация) ,  България се отказва от постановленията на Лозанския договор за Западна Тракия, и от военните клаузи на Ньойския договор

Съобразено е британските интереси, които са да не  станем реваншистка страна, и да не попаднем под германско влияние и станем германски съюзници, както Унгария да кажем.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Kokerov_Fatalnijat_Izbor.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Salonika_Agreement

 

Цитирай

The agreement removed the arms restrictions placed on Bulgaria after World War I by the Treaty of Neuilly-sur-Seine, and allowed her to occupy the demilitarised zone bordering Greece.^[4] The demilitarised zones along the Turkish borders with Bulgaria and Greece, a result of the Treaty of Lausanne, were also abandoned.^[5]

Bulgarian re-armament

Bulgaria had long protested the restrictions placed on armaments at Neuilly, but she, unlike Austria, Germany and Hungary, had a good track record of abiding by them. In the 1930s she began to evade them, buying military equipment from Germany, but being refused orders placed in Britain.^[7] The Bulgarians argued, and in this they had the support of the United States, that the League of Nations, which was designed to protect weak and disarmed states, was not powerful enough to protect Bulgaria. In November 1937, when the pace of re-armament had picked up, a British memorandum advised a "blind eye" policy towards it, and placing pressure on the Entente and France to do the same, in order to prevent Bulgaria from falling under the influence of the Italo-German axis.^[7] The British memo specified that Bulgaria was set to violate all the pertinent articles of the treaty:

The relevant articles of the treaty are #78, which prohibits fortification of any further places in Bulgaria, #81, which prohibits the importation of arms, munitions, and war materials of all kinds, #82, prohibiting the manufacture and importation into Bulgaria of armoured cars, tanks and any similar machines suitable for use in war, #86, which prohibits the construction or acquisition of any submarine, even for commercial purposes and #89, which prohibits the inclusion in the armed forces of Bulgaria of any military or naval air forces.^[8]

Although initially Turkey was strongly opposed to Bulgaria's accelerated re-armament in 1934—especially on account of the weakness of the Greek army—by the time of the Salonika agreement, it was accepted as a fait accompli.^[9]

 

Преставете си ако утре Турция са се откаже от Лозанския договор, до какво напрежение  ще доведе това на Балканите..

https://clubz.bg/61564-erdogan_lozanskiqt_dogovor_ne_se_prilaga

 

Редактирано Март 28, 2019 от nik1