Кимерийците не трябва да са табу за българските историци (и за македонските им колеги).

[tantin]

Преди 2 часа, miroki said:

Разбирам те. И аз не смятам, че до тогава има роля България. Предполагам това е и причина да бъде записан и канонизиран като словенски език, а не български.

Прочетох почти цялата друга тема, за която ти благодаря. В нея също виждам, че се стига до този извод.

-Словенски език, канонизиран като богослужебен. За да се чете словото божие. Нищо, че пише, че е същия като българския.

-Склавини - племената.

Това са двете групи. Езиково-религиозна и племенна. Които е по-добре да не смесваме.

Е тези които са ги смесили, хем са част от религиозната група, хем имат славно минало на воини и хем им е изтрито срамното име на роби. А в същото време имат за азбука не българската, а славянска азбука. Което не е повод за срам, че имат нечия чужда азбука, а своя, славянска. Това се опитах да напиша, вчера, но се изморих.

Спирам и аз.

Ти много добре правиш анализа. Дали се е тръгнало от племето и от там измислили думата "склавини" или пък се е тръгнало от "роб" и от там кръстили племето.. Няма значение кое първо и кое второ. После са прехвърлили наименованието  към другите племена.. После се променила политическата конюнктура и склавините вече не са нито роби, нито едно племе, ама славяни се запазило и модифицирало...

Създаването на "славянската" азбука пък не води до кой знае какво голямо разпространение и успех на тая азбука през първите 50 години. Делото на великите братя е на път да се затрие.

И тогава Борисовата България удря голямо рамо на учениците и на азбуката.

Това е втория политическо-конюнктурен момент. Като в търговията има търсене и предлагане.. Уцелват пазарната ниша. Азбуката се продава като топъл хляб. Разпространителите и защитниците на новата азбука става Българската сържава. Съответно и азбуката става вече "бъкгарска".

Че дори и езика на който се пише с тая новата азбука почват да го наричат "български"..

Това е трети политическо-конюнктурен момент.. И така се е стигнало до изкривяване на понятията..  Не че били некоректно..

Когато са "българизирали" азбуката, те просто са я взели за всеобща употреба, при това в новия модифициран ВАРИАНТ НА КИРИЛИЦА.

В следващите векове на територията на Българското царство славянски и български стават синоними и вероятно дори и гърците ползват тези 2 понятия като синоними. Това е четвърти политическо-конюнктурен момент но отнесен за гърците.

В Рим вероятно имат друга политическо -конюнктурна ситуация.

За Рим най-вероятно езика е моравски, а азбуката да е моравска или нещо подобно.

На базата на изкривени понятия не можем да правим изводи и заключения със задна дата. Трябва добре да си даваме сметка за "изкривяването" и наслагванията в резултат на политическите конюнктури.

Редактирано Юни 15, 2020 от tantin

[Conan]

Преди 12 часа, Atom said:

В такъв случай и по тази логика македонците съвсем основателно носят името "македонци" . Колко време прадедите на днешните македонски историчари са били в географската област Македония?  

Кимерийците са древни и готини, но македонците също са древни и още по-готини. Ако аз съм македонски историк и използвам подобна "методология" за какво ми е да се замислям за "кимерийците".  Я виж колко добре го е формулирал Димитър Миладинов - "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род" Кеф ти пеласги, кеф ти македонци,  българи и славяни.

 

редактиране

Етнически групи на Италия (както са определени от днешните граници) през 400 г. пр. Хр. Абе italiotes не са чак толкова готини но.... 

 

[Atom]

Преди 4 часа, tantin said:

В Рим вероятно имат друга политическо -конюнктурна ситуация.

За Рим най-вероятно езика е моравски, а азбуката да е моравска или нещо подобно.

За Рим са си просто "склавски". Ето две извадки от писмо на папа Йоан VIII до княз Светополк:

 

Цялото писмо е доста дълго и може да се прочете тук: http://promacedonia.org/libi/2/gal/2_173.html
(Започва в края на страницата).

От латинския текст се вижда, че писмото изнамерено от Константин философ е "Litteras Sclaviniscas", а езикът за който става въпрос в писмото е "Sclavinica lingua"

Редактирано Юни 15, 2020 от Atom

[tantin]

Преди 1 час, Atom said:

 

От латинския текст се вижда, че писмото изнамерено от Константин философ е "Litteras Sclaviniscas", а езикът за който става въпрос в писмото е "Sclavinica lingua"

Най-вероятно "lingua sclavinica" по времето на Кирил Философ е с конкретно значение: езика на поробените народи. Това почти същото ако кажем "африкански език" . Африкански език няма, има езици на африканските народи. 

По една или друга причина обаче африканските езици са родствени. Образуват няколко големи групи.

По подобие на Африканските езици: славянските езици са родствени и при това много по-близки и взаимно разбираеми от африканските..

Ако използваме " африканския език" би било некоректно, но ако използваме "африканските езици" - съвсем прилично, всеки би разбрал какво имаме в предеид.

Ако кажем "славянските езици" - знаем коя или кои групи се отнасят към тях. А ако се каже " склавинският език" и това се отнесе към 8- 9 век ? Предполага се че близостта между тия езици към оня момент е била по-тясна, въпреки че едва ли... Щото интеграция на прабългари, тракийци , илири и други със сигурност дава отпeчатък върху всяко едно място и така се заформят многото им диалекти и наречия.

Редактирано Юни 15, 2020 от tantin

[Atom]

Преди 31 минути, tantin said:

Най-вероятно "lingua sclavinica" по времето на Кирил Философ е с конкретно значение: езика на поробените народи.

Тази хипотеза е с нулева вероятност.  Робското значение на думата за първи път се появява в Германия в 10-ти век, в Италия някъде през 11-ти, а във Византия през 12-ти.  В класическия латински няма подобна дума, както и в класическия гръцки и в ранните  византийски текстове. 

Виж етимологията на склавус със значение роб. https://en.wiktionary.org/wiki/sclavus 

sclavus:  From Late Latin Sclavus (“Slav”), from Byzantine Greek Σκλάβος (Sklábos), from Proto-Slavic *slověninъ, because Slavs were often forced into slavery in the Middle Ages.

Т.е. късно-латинската дума sclavus (с малко "s" и значение роб) произлиза от латинската дума Sclavus  (с голямо S  и със значение славянин), която произлиза от гръцката дума Σκλάβος (славянин), която от своя страна се извежда от славянската дума.

Това е отбелязвано в този форум сигурно 300 пъти, но ползата е никаква.  

Редактирано Юни 15, 2020 от Atom

[Atom]

И още нещо. В едно от писмата на Йаан VIII до Светополк, моравският владетел е посочен в латинския текст като дук на Моравия, в следващото е славен комит (glorioso comiti), а в едно от последните  писма на папата, но този път до Методий, моравският владетел вече е славен принц (glorioso principi Sphentopulcho).. В българския превод кой знае защо не се прави разлика в тези титли, а преводът за всичко е княз или няма превод. Всички титли се отнасят до Моравия.

Един от следващите папи - Стефан V също пише на Светополк, но по това време той вече е крал и то не на Моравия, а крал на Склавите (в писмото Zventopolco regi Sclavorum).  Българският превод този път е направо уникален - "до славния крал Светополк". Къде го виждат този славен крал нямам никаква представа. -  http://promacedonia.org/libi/2/gal/2_291.html  (писмото започва към края на страницата)

Както и да е. Латинските термини за титлата - regi Sclavorum, езика - Sclavinica lingua и писмото - "Litteras Sclaviniscas" могат да се преведат на съвременен български език само като Крал на славяните, славянски език и съответно славянско писмо. Идеята, че от папската канцелария може да излезе писмо до "Краля на робите" е меко казано неразумна. 

 

Редактирано Юни 15, 2020 от Atom

[tantin]

Преди 1 час, Atom said:

Идеята, че от папската канцелария може да излезе писмо до "Краля на робите" е меко казано неразумна. 

Напълно съм съгласен с теб и благодаря за щателната проверка откъм Рим.  Идеята за "робските" славяни я отхвърляме изцяло.. Но идеята за политическата конюнктура при използване на понятието я запазваме..

Много е вероятно първоначалното племе на склавините да е било малка славянска общност с най-близък контакт спрамо гърците.   "Склавини, слави и склави"  навлиза като политически-конюнктурно понятие  и се закрепва към цялата славяно-говоряща общност.  Отпосле това понятие се налага и спрямо азбуката.    Схема:

племе -> език - > общност -> азбука  - > писменост

 

Много е добро уточнението за "склавус със значение роб" . Това показва колко е тънка времевата граница "Преди и След"  Появява се съответния конюнктурен момент и термина за роб е изцяло подменен със "Слейв"  .  Сега ползваме "Слейвъри"  , а преди 10-ти век не е имало нито един "слейв"  ... Имало е разни роби, дето били назовавани другоятче..  (Още един добър  пример за "политическа конюнктура"..)   (После към 17-18 век роб става синоним с една друга думичка за черно, да не я споменаваме.)  Днешната политическа конюнктура стигна дори до там че ни забранява да ползваме най-древното наимонование за чернокож човек.

Редактирано Юни 15, 2020 от tantin

[Atom]

Преди 6 часа, tantin said:

Много е вероятно първоначалното племе на склавините да е било малка славянска общност с най-близък контакт спрамо гърците.   "Склавини, слави и склави"  навлиза като политически-конюнктурно понятие  и се закрепва към цялата славяно-говоряща общност.  Отпосле това понятие се налага и спрямо азбуката.    Схема:

племе -> език - > общност -> азбука  - > писменост

Да, има такава възможност това да е било племенно име на малка общност, а гърците да са го заимствали за обозначение и на други хора със сходен бит и език. Пример за подобно нещо е думата "гърци". Това е малка елиноезична общност в Италия, а римляните заимстват тяхното име и го прилагат за всички елиноезични. Така в очите на римляните всички те стават "гърци". Славяноезичните съответно са заимствали това име от латинския и днес за нас гърците са "гърци", а не елини или нещо друго.

Другата възможност е славянската дума първоизточник  въобще да не е била етноним, а езиков определетил.  Пример за подобно нещо е немската "дойч".  Тя произлиза от прагерманската дума *þiudiskaz и е прилагателно със значение "народен". Тя има един куп когнати. В староанглийски думата се произнася като þēodisc, в старовисоконемски като diutisc и т.н.   Употребата и  обаче е свързана само като определител на езика, а не като етноним. Т.е. староанглийският е народен език - þēodisc, в опозиция на латинския, немският е народен език - diutisc в опозиция на латински, славянски и т.н.

Именно тази дума заимстват италийците и започват да я използват по отношение на северните си съседи. Така днес в италианския език немците са Tedeschi. Виж и Theodiscus

Да се върнем към славяните. Фиксираните в гръцките източници думи - склавени, склавини, стлавени, стлавини, както и думите фиксирани в славянските текстове словѣне и словене имат пресечна точка думите *словьнъ и *словѣнъ.  Това са прилагателни имена образувани от О-формата на слово.  Днес прилагателното име се среща в сложни прилагателни като злословен, многословен и т.н. Освен това прилагателно думата има и още едно, но образувано от ес-формата - словесен.   По същия начин думата чудо има прилагателни и от двете форми - чуден и чудесен,  както и дърво - дървен и дървесен.

За какво може да се е използвало това прилагателно? - за определител на езика.  Аз съм словьнъ,  словѣнъ или словесьнъ, а ти си ням - немец. Т.е. това е най-обикновено прилагателно използвано за езика, а гърците са го заели и са го превърнали в съществително-екзоним за обозначаване на новите варвари, които са се появили на границите им.  Що се отнася до славянското съществително словѣнинъ, то най-вероятно е възникнало при двуезични проповедници, които мислят на гръцки и са адаптирали гръцкото съществително към славянския език.

 

[sir]

Хич не ми се влиза отново в тези славянски алабализми, но тази тема отдавна оттече в канала, а и мисля, че досега не съм задавал този въпрос: има ли някой лингвист, който да поддържа такава версия за произхода на етнонима славяни?

[Atom]

Преди 1 час, sir said:

Хич не ми се влиза отново в тези славянски алабализми, но тази тема отдавна оттече в канала, а и мисля, че досега не съм задавал този въпрос: има ли някой лингвист, който да поддържа такава версия за произхода на етнонима славяни?

Коя версия?  Общо взето повечето приемат, че името "словянин" е с произход от "малката изначална прародина" и славяните си го носят от тогава.  От там нататък почти всеки лингвист си има собствена хипотеза - от име на река, от глагола слути, от съществителното слово и т.н.

Относно гръцката и латинската думи почти всички съвременни лингвисти извеждат латинската от гръцката, а последната от славянската, но без да се задълбават за произхода на славянската форма. Това все пак не са слависти, а специалисти по латински и гръцки. Просто не виждат смислена собствено-гръцка или собствено-латинска етимология, както и смислена етимология за заемка от друг език (например готски).

Аз честно казано не виждам поради каква причина славяните трябва да имат общ етноним още от времето на "малката изначална прародина".  Според мен няма никакви предпоставки за това и е много по-достоверно  "кръстниците" на славяните да са гърците. Т.е. през 6 век това е или име на някакво локално племе, случайно послужило като първоизточник за гръцката дума или е една от няколкото думи които служат за собствено-славянски езиков определител, която пак по случайност е станала първоизточник за гръцката дума.

[sir]

Преди 6 часа, Atom said:

Фиксираните в гръцките източници думи - склавени, склавини, стлавени, стлавини, както и думите фиксирани в славянските текстове словѣне и словене имат пресечна точка думите *словьнъ и *словѣнъ.  Това са прилагателни имена образувани от О-формата на слово.  Днес прилагателното име се среща в сложни прилагателни като злословен, многословен и т.н. Освен това прилагателно думата има и още едно, но образувано от ес-формата - словесен.   По същия начин думата чудо има прилагателни и от двете форми - чуден и чудесен,  както и дърво - дървен и дървесен.

^^ Тази версия.

[Atom]

Преди 17 минути, sir said:

^^ Тази версия.

Не, както писах вече всички изхождат от предпоставката, че името е  "словѣнинъ" и е с произход от изначалната малка прародина. Т.е. имаме древен етноним. 

 

Редактирано Юни 16, 2020 от Atom

[sir]

Преди 9 минути, Atom said:

Не, както писах вече всички изхождат от предпоставката, че името е  "словѣнинъ" и е с произход от изначалната малка прародина. Т.е. древно. 

 

Ясно, мерси. Просто ми беше интересно дали има случайно и някой профешънъл, който да застъпва подобна хипотеза.

[Atom]

Преди 1 час, sir said:

Ясно, мерси. Просто ми беше интересно дали има случайно и някой профешънъл, който да застъпва подобна хипотеза.

И на мен ми е интересно какви забележки може да има от професионалисти. За сега съм я споделял само с любители. Трудно се приема заради това, че при нея славяните нямат свой етноним.  От гледна точка на самата лингвистика - фонетика, семантика и т.н. не съм срещал сериозна критика. При всички положения това за което може да се критикува тази хипотеза го има в по-голяма степен при конкурентните. Лично за мен тук има много по-малко въпроси, отколкото при която и да е алтернатива. 

[sir]

Преди 22 минути, Atom said:

И на мен ми е интересно какви забележки може да има от професионалисти. За сега съм я споделял само с любители. Трудно се приема заради това, че при нея славяните нямат свой етноним.  От гледна точка на самата лингвистика - фонетика, семантика и т.н. не съм срещал сериозна критика. При всички положения това за което може да се критикува тази хипотеза го има в по-голяма степен при конкурентните. Лично за мен тук има много по-малко въпроси, отколкото при която и да е алтернатива. 

Ами може би трябва да пробваш да я споделиш и да видиш какво ще ти кажат. Но основният проблем според мен е ясен - нито има дума *словьнъ в старобългарския, нито пък има изобщо някакви записи с малък ер на етнонима словени или на производни от него думи. За сметка на това има словѣньскъ.

[Atom]

Преди 6 минути, sir said:

Но основният проблем според мен е ясен - нито има дума *словьнъ в старобългарския, нито пък има изобщо някакви записи с малък ер на етнонима словени или на производни от него думи. За сметка на това има словѣньскъ.

Да, това е така.  Подходът ми е хронологичен. Започвам с най-старите думи - гръцките. Те нямат собствено-гръцка етимология и почти всички лингвисти изказват хипотеза, че произлизат от славянска дума. Думата словѣнинъ има два проблема. Първо нямаме гръцка форма склавининос. Решението за това е, че думата е заета от славянската дума за множествено число, а гръцката дума за ед. число е създадена вторично. Другият проблем е, че нямаме засвидетелствана гръцка форма която да потвърждава звукът Ят. Ят се предава на гръцки по различен начин, но най-често с ЕА. Т.е. би трябвало някъде да е фиксирана гръцка форма от рода на склавеани или стловеани. Такава  няма. Всички гръцки форми обаче без проблем се вписват със словьнъ. Няма проблем с ед. число на думата, а що се отнася до звука "ь", той редовно се предава на гръцки с "е" или "и" и точно такива са гръцките форми които са фиксирани в текстовете.

Освен това в руски текстове има преписи в които има несъответствие. Например в един  московски сборник от 14-ти век се съдържа  препис на "За буквите".  По това време Ят си стои в руските текстове, докато изписването на ь вече е разколебано. В преписа обаче словенин и словене са предадени с Е, а това към този момент може да стане само ако  думата преди това се е произнасяла или с Е или с ер малък, но не и с Ят. 

Има западноруски (днес може да се каже украински) текстове, където думата пак е изписана с Е - словЕнски. В тези диалекти обаче Ят дава И, а не Е

Другият проблем е със самата етимология на словѣнинъ. Има N хипотези. Думата не може да е древна и да произлиза от слово, тъй като слово е дума с ес-основа. Т.е. очаква се думата да е нещо от рода на словесѣнинъ. При словьнъ този проблем отпада, тъй като за разлика от етнонима могат да се използват множество прилагателни с които се определя езика. Така старата форма е словесьнъ, а когато О-формите стават възможни словьнъ и словѣнъ. Разните реки също са без доказателство. При слути куца семантиката и т.н.  Словесьнъ и словьнъ са без никаква забележка. Дори и да ги няма фиксирани в старобългарските текстове, то те се вписват перфектно в старобългарската граматика. 

Да, хипотезата си има своите въпроси и слабости. Когато се постави обаче въпроса - "ОК, тази има косури, но коя е по-добрата?" няма отговор. Причината е, че всяка една взета по отделно (а именно така трябва да се разглеждат) поставя повече въпроси, отколкото отговори. То е и логично - ако имаше една твърдa и безпроблемна хипотеза нямаше да има нужда от още N.

[sir]

Добре, да приемем, че всичко това е така. Ето ти някои контролни въпроси:

Казваш, че ят се предава на гръцки с EA. Това принципно е така, вкл. впрочем и в нашите каменни надписи, само че от кога датират най-ранните гръцки думи с EA, за които е категорично доказано, че предават славянски понятия? Ако е от 6 век, добре. Но ако не, то откъде си сигурен как точно е звучал ят, когато гърците са се запознали със славяните? 

За рефлексите на ят из разните диалекти нямам никаква представа, но сигурен ли си дали не става дума например за заемки в тези западноруски текстове? Защото ако се окаже, че има и други такива думи в тези диалекти, с уж неправилен рефлекс на ят, то тогава явно трябва да се търси друго обяснение. А най-логичното обяснение е заемки от друг диалект. Всеки лингвист първо за това ще се замисли преди да постулира, че не било ят, а малък ер.

За останалото нямам възражения. Всички налични етимологии издишат в едно или друго отношение.

[Atom]

On 17.06.2020 г. at 0:20, sir said:

Казваш, че ят се предава на гръцки с EA. Това принципно е така, вкл. впрочем и в нашите каменни надписи, само че от кога датират най-ранните гръцки думи с EA, за които е категорично доказано, че предават славянски понятия? Ако е от 6 век, добре. Но ако не, то откъде си сигурен как точно е звучал ят, когато гърците са се запознали със славяните? 

В нищо не сме сигурни. Според Дуриданов има два факта, които говорят за широк изговор на Ят. Единият е факта, че на двете букви от кирилицата ѣ и йотираното А  т.е. "ia" - в глаголицата отговаря само една буква, а вторият факт са архаичните топоними от Гърция (според него от 7-8 век). За пример дава  Лiаска от Лѣска и Рiaховоn от Орѣхово. http://macedonia.kroraina.com/id_gram/gal/dur_gram_061.html  (виж §53)

Както и да е. Ето едно филмче: 

Идеята на този тип етноними (които не са с географски произход - от името на река, хълм, местност и т.н.) е, че в началото са имали някакво широко общо  и най-обикновено значение и едва по-късно се "фиксират" като етноним. Т.е. в началото това е просто някаква дума, в следващия момент освен с общото значение започва да се използва е като самоидентификатор на някаква група от хора и едва накрая се "фиксира" като етноним.

В случая не търсим етимологията на Словянин, а съществува ли дума или думи които от една страна да имат обикновено значение, а от друга да могат да служат като самоидентификатор. Е, прилагателните създадени от думата "слово" - словесьнъ, словьнъ, словленъ, словѣнъ, словенъ и т.н. спокойно могат да играят тази роля. В славянският език имаме понятието народ, но и понятието език (със значение пак "народ"). Т.е. допустимо е да предположим, че в началото тези две думи са се различавали по съдържание и най-вероятно Език си и било точно език, т.е. езикова общност. При това положение за една описателна езиковата самоидентификация  спокойно могат да се използват (и то едновременно)  всички тези прилагателни, а защо не и други, напр. производни на думата език. 

Що се отнася до самата дума "словѣнинъ" то при това положение няма смисъл да и търсим древна етимология. Тя може да е възникнала късно под влиянието на двуезични гръцки мисионери. За тях думата склавенос не е прилагателно, а съществително име - етноним и няма друго значение освен това. Възприемайки го като такова те са адаптирали начина си на мислене на славянска почва и се е пръкнал Словянин.

Между другото прилагателно словьнъ го има в ранния корпус, но в съставно прилагателно - богословьнъ - http://promacedonia.org/cejtlin/gal/cejtlin_097.html

п.п. Съвременната дума "славяни"  е точно такава адаптация на латинската дума Slavi на западно-руска почва. Фонетично тя няма как да се появи като самостоятелно развитие и еволюция в нито един славянски език. Т.е. тя също е плод на двуезични автори.

Редактирано Юни 18, 2020 от Atom

[sir]

Не си ми отговорил на втория въпрос, но не е и толкова важно - така или иначе няма да седна да го проверявам. Мисълта ми беше, че нещо такова биха били вероятните възражения на реалните лингвисти по тази хипотеза.

Ако някой ден я представиш на някого да я тества и получиш резултати, може да продължим.

[Atom]

 

Преди 1 час, sir said:

Не си ми отговорил на втория въпрос, но не е и толкова важно - така или иначе няма да седна да го проверявам. Мисълта ми беше, че нещо такова биха били вероятните възражения на реалните лингвисти по тази хипотеза.

Извинявай за пропуска.  Уикипедия не е много добър източник, но в случая се цитира съвременник на Петър I. Предполагам, че цитатът е точен:

Цитирай

В текстах XVII века ять иногда смешивается с Е в безударном положении, но никогда — под ударением. Безоговорочное сохранение ятя после петровской реформы азбуки 1708 года указывает, что выговор букв Е и Ѣ тогда ещё оставался различимым.

Современник и ровесник Петра, Фёдор Поликарпов, пишет, что Ѣ «издает глас» «ье и прочая по своему свойству». Далее он отмечает, что буква была введена для обозначения «тончайшего от письмя <буквы> е произношения» и что она обозначает дифтонг «ие»: «тако е последи положено, а i под ним мало отделено и связано сицевым образом: ie»

Ето картинка от граматиката на Зизаний:

Тук даже има ударение и то точно на Е. При другите автори е същото. Но ето и по-стар текст:

От червените букви нататък започва произведението на Черноризец Храбър. Вижда се, че словене е изписано с Е, а не с Ят.

Възможно е да става въпрос за заемки. Но това е при различни автори и би трябвало да се посочи от къде идват тези заемки за всяка една от тези работи поотделно. 

Както и да е. Не твърдя, че моята теза е вярна, а че въпросите при нея са много по-малко. При конкуренцията първо трябва да се избере една от всичките възможни етимологии на словянин и след това да се отговори на един куп забележки - като руските текстове които цитирах по-горе, някои проблеми при западно-славянските езици, проблемите с гръцките форми склави и стлави и т.н. Всяко едно от тези неща би трябвало да получи някакво задоволително обяснение.

Ако имаш някой познат лингвист дай да го питаме. Щях да питам автора на клипа, който постнах, но предпочитам да е българин и затова се отказах.

Редактирано Юни 18, 2020 от Atom

[sir]

Ясно, мерси за информацията.

А познати лингвисти нямам, не съм и сигурен дали изобщо у нас има такива (лингвисти-слависти, а не филолози).. 

[Conan]

On 18.06.2020 г. at 23:58, sir said:

Ясно, мерси за информацията.

А познати лингвисти нямам, не съм и сигурен дали изобщо у нас има такива (лингвисти-слависти, а не филолози).. 

И аз познати кимеролози нямам, или историци, археолози специалисти за царството Кимерийски боспор, и причерноморските степи, и съм сигурен че у нас няма такива.

[Conan]

Попадна ми и нещо от Амиан Марцелин. " От север и пустинни пространства ... пътуваха посолствата на боспорския народ и другинейзвестни до сега народи, с молба, че въвеждането на годишния дан им е позволено да живеят спокойно в рамките на родната им земя, като плащат почит почти всяка година. Това се отнася до готското господство, и последвалата хунска инвазия.

[sir]

Преди 1 час, Conan said:

И аз познати кимеролози нямам, или историци, археолози специалисти за царството Кимерийски боспор, и причерноморските степи, и съм сигурен че у нас няма такива.

Със сигурност няма. То у нас има ли изобщо поне един историк, археолог или лингвист от световна величина в която и да било област.

[Conan]

On 9.05.2020 г. at 19:37, Евристей said:

+ + +

Точно ! Има и една огромна страница от историята на Кимерийски Босфор , която е ...широко осветена , тоест попада под прожекторите на античните хронисти заради ...Митридатовите войни !

А там ни вопъл ни стон за никакви кимерийци

Митридат VI Евпатор  срещу Републиката  Res Pvblica Romana  или Врагът на римския народ

Възползвайки се от колосалните по своите размери граждански войни в Рим , Митридат   успява да обедини голяма част от елинистическа Мала Азия  , Колхида и ...Кимерийски Босфор и започва настъпление срещу опразнените от легионите римски територии в полуострова. 

Трагедията - Азиатска вечерня  : 80 хиляди избити по негова заповед цивилни римляни ! Включително жени и деца . Наистина в по голямата си част това са азиатци (малоазийци)  с римско гражданство и Митридат цели да тушира про-римските настроения в Мала Азия

Силно надценена личност - успехите му се дължат на ожесточената гражданска война в Рим между оптиматите на Сула и популарите на Гай Марий.  Ситуацията е направо гротескна -  Сула смазва въстанията в Гърция разбива Митридат , но няма време да го довърши - бърза за Рим където популарите на Марий и Цина върлуват и екзекутират привържениците му. От другата страна Гай Марий е на същото …"дередже" . Разбива Югурта в Африка , но няма време да го ликвидира напълно , защото бърза за Рим да спасява ..неговите популари от терора на оптиматите.

През тези промeждуци Митридат Евпатор създава империя като се представя хем за потомък на Александър Велики хем на Дарий I .

Както й да е ...стабилизиран , Рим в лицето на Гней Помпей набързо вижда сметката на "гениалния" понтийски военачалник , който бяга ….къде ? При синовете си в Кимерийски Босфор !

А то семейството му е едно …..любящо та любящо

Първо - майка му не го обича - нейният фаворит е по-малкия й син Митридат Хрестос - добрия , а Евпатор трябва да се омете след смъртта на баща си за да избегне майчините "ласки"  

Второ - след като е разгромен от римляните , Митридат бяга при синовете си , които управляват …..точно Босфор !

 

 

Ама там няма ……древни кимерийци ….или ако има то те самите (управляващият им елит) не знаят , че са такива

Управляващите Босфор Митридатови синове - Махар не го подкрепя и се отдръпва (принуден) от него , а по-малкият  Фарнак II открито тръгва срещу баща си и застава на страната на римляните . Принуждава баща си да се самоубие и предава главата му на римляните .

Натам вече в "играта" Кимерийски Босфор се включва не кой и да е , а ….самият Юлий Цезар  опердашвайки Фарнак II  с  безсмъртното :   Veni, vidi, vici  , но...... ни вопъл ни стон за ...кимерийци

Та Митридат VI Евпатор кимериец ли е ? Синът му Махар кимериец ли е ? Фарнак II ?  Самият Юлий надушил ли е ….кимерийци ?

 

 

РИМСКАЯ ИСТОРИЯ
Борьба Фарнака с римлянами

Дион Кассий Коккейан, XLII, 45. (2)...[Фарнак] был сын Митридата[1] и владел Боспором Киммерийским, как сказано [выше]; задумав возвратить себе все отцовское царство