какво е теглото на човек в центъра на земята

[Doris]

  On 7.04.2019 г. at 14:53, Шпага said:

Да, но това не се ли отнася само до отправната система на Земята?

Имам предвид, че в безброй други системи ускорението на същия обект не е нула, откъдето следва, че и теглото на този обект във въпросния център /на Земята/ също не би трябвало да е нула  

Expand  

Да, хората от "Кухата Земя" могат да си направят "Изкуствена гравитация", подобна на тази  в проектите  за големи космически кораби и спътници

Има само едно ограничение за избора на отправна система - опората, спрямо която отчитаме теглото да е неподвижна в нея.

Редактирано Април 7, 2019 от Doris

[Gravity]

  On 7.04.2019 г. at 14:53, Шпага said:

Да, но това не се ли отнася само до отправната система на Земята?

Имам предвид, че в безброй други системи ускорението на същия обект не е нула, откъдето следва, че и теглото на този обект във въпросния център /на Земята/ също не би трябвало да е нула  

Expand  

Ако ускорението е нула в една отправна система, то е нула и във всяка друга. Разбира се става дума за инерциални системи, само там е изпълнено F=ma.

[scaner]

  On 7.04.2019 г. at 14:53, Шпага said:

Да, но това не се ли отнася само до отправната система на Земята?

Expand  

Отнася се за всички инерциални системи. Изобщо, физиката както я е формулирал Нютон и както се изучава в учиище (формулите по-горе) е формулирана за инерциални системи. В неинерциалните формулите са други. А "тегло" се дефинира в смисъла на посочените формули и условията при които важат.  Пък и "тегло" се формулира за отправната система в която обекта е неподвижен, други отправни системи нямат значение.

Малко са хората в този форум дето ще тръгнат да си кълчат мозъка с философстване за такива прости въпроси в неинерциални системи, а и защо да го правят?

[Шпага]

  On 7.04.2019 г. at 18:36, scaner said:

Отнася се за всички инерциални системи. Изобщо, физиката както я е формулирал Нютон и както се изучава в учиище (формулите по-горе) е формулирана за инерциални системи. В неинерциалните формулите са други. А "тегло" се дефинира в смисъла на посочените формули и условията при които важат.  Пък и "тегло" се формулира за отправната система в която обекта е неподвижен, други отправни системи нямат значение.

Малко са хората в този форум дето ще тръгнат да си кълчат мозъка с философстване за такива прости въпроси в неинерциални системи, а и защо да го правят?

Expand  

Исках да разбера какво е обяснението на въпроса от гледна точка на Общата теория на относителността, като имах предвид именно НЕинерциалните системи. Мислех си, може би погрешно, че след като обект в центъра на Земята ще е с тегло нула, то цялата Земя в системата на Слънцето също би трябвало да е с тегло нула.

И освен това, ако човечецът в центъра на Земята е с тегло нула, но в някоя неинерциална система е с такова тегло,  заради което е сплескан като кюфте това би било абсурдно. Откъдето следва, че и в неинерциалните системи също трябва да е с тегло нула.

Уви, такива неразбории ми се рееха из главата, но сега горе долу се ориентирах.

А що се отнася до това, което съм оцветила в червено, приемам го като шега, защото ще ми е доста неприятно, ако е било подигравка.

[scaner]

  On 8.04.2019 г. at 5:50, Шпага said:

И освен това, ако човечецът в центъра на Земята е с тегло нула, но в някоя неинерциална система е с такова тегло,  заради което е сплескан като кюфте това би било абсурдно.

Expand  

Естествено че е абсурдно, и затова не е верно.

Какво значение има наблюдението на ситуацията човек-кантар в центъра на земята (или другаде), направено в някаква друга отправна система (независимо инерциална или не)? Ще се промени ли натиска, който човекът упражнява върху кантара само от това, че някой в някаква измислена неинерциална система го наблюдава и описва ситуацията? Езотериците казват, че зависи, може и да се промени, физиците са силно скептични за такива промени :)

Теглото е натискът който човекът упражнява върху кантара който го измерва, т.е. имаме определено взаимодействие в отправната система, в която кантарът е неподвижен. В нашият промер тази система може да се счита за инерциална. Ако самият кантар е в неинерциална система - например в ускоряваща се ракета, то тогава теглото ще бъде друго, поради допълнителната сила с която кантарът оказва натиск върху човека в резултат на ускорението което му придава. И в тази система измереното тегло ще бъде функция на това ускорение. Но няма никакво значение кой от каква друга изкелиферчена неинерциална система правел наблюдението, резултатът трябва да е същият.

  Цитирай

А що се отнася до това, което съм оцветила в червено, приемам го като шега, защото ще ми е доста неприятно, ако е било подигравка.

Expand  

Точно оцветеното си е самата истина, въпросите са прости ако първо се дефинира що е "тегло" и как се мери, и е излишно да се усложняват по този начин. Закачката е с къпченето и философстването.

[Doris]

 

Струва ми се, че има противоречие между:

  On 7.04.2019 г. at 18:36, scaner said:

Отнася се за всички инерциални системи. Изобщо, физиката както я е формулирал Нютон и както се изучава в учиище (формулите по-горе) е формулирана за инерциални системи. В неинерциалните формулите са други. А "тегло" се дефинира в смисъла на посочените формули и условията при които важат.

......

Expand  

 

и

  On 8.04.2019 г. at 7:25, scaner said:

Ако самият кантар е в неинерциална система - например в ускоряваща се ракета, то тогава теглото ще бъде друго, поради допълнителната сила с която кантарът оказва натиск върху човека в резултат на ускорението което му придава.

Expand  

В крайна сметка - излезе, че тегло се дефинира и в неинерциални системи.

 

[scaner]

  On 8.04.2019 г. at 9:09, Doris said:

Струва ми се, че има противоречие между:

Expand  

Не виждам противоречие. Това че се "отнася за всички инерциални системи" не означава че не се отнася за неинерциални. Както съм казал, там просто формулите са други.

Но това на което наблегнах, пак да го повторя: теглото зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система, в която кантарът е неподвижен, а не зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система на независим наблюдател, както се пита във въпроса на Шпага. В такава система ще се промени не само поведението на "тежащият", а и поведението на кантара, но така, че натискът отчетен от него остава непроменен.

[Шпага]

  On 8.04.2019 г. at 9:20, scaner said:

... теглото зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система, в която кантарът е неподвижен, а не зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система на независим наблюдател...

Expand  

Колко "жалко", че не можем да твърдим същото и за показанията на часовниците или за дължините на обектите. Ще ме попилеете тук, ако кажа:

"Показанието на часовника зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система, в която часовникът е неподвижен."

Или:

"Дължината на влака зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система, в която влакът е неподвижен."

Явно според ОТО теглото е някак привилегировано с тази негова неизменност в различните инерциални/неинерциални системи

[scaner]

  On 8.04.2019 г. at 11:44, Шпага said:

Колко "жалко", че не можем да твърдим същото и за показанията на часовниците или за дължините на обектите.

Expand  

Защото говорим за различни ефекти. Времето и дължината се определят от еталони, присъщи за всяка отправна система, тези еталони са неподвижни в отправната система, докато кантарът който мери теглото е един единствен, и всяка отправна система е принудена да се съобразява с него, независимо че той не е неподвижен в нея. От там идва и различното поведение на измерената величина.

 

[Шпага]

  On 8.04.2019 г. at 12:02, scaner said:

Защото говорим за различни ефекти. Времето и дължината се определят от еталони, присъщи за всяка отправна система, тези еталони са неподвижни в отправната система, докато кантарът който мери теглото е един единствен, и всяка отправна система е принудена да се съобразява с него, независимо че той не е неподвижен в нея. От там идва и различното поведение на измерената величина.

 

Expand  

Сканер, да си представим, че единият от прословутите близнаци се отдалечава от Земята, а подът на кабината му всъщност представлява неподвижен в неговата система кантар. Е, по време на пътуването човекът постепенно дебелее, поради обездвижване и изобилни хран. запаси. Така на кораба минава, да речем, година. И въпросът е:

Показанията на кантара в космическия кораб ще бъдат ли едни и същи и в двете системи - тази на земния и тази на пътуващия и надлежно измерен близнак? Според мен няма да са едни и същи. Т. е. в системата на земния близнак брат му ще е по-лек, отколкото в кораба, където се мери на неподвижния там кантар.

[scaner]

  On 9.04.2019 г. at 10:02, Шпага said:

Сканер, да си представим, че единият от прословутите близнаци се отдалечава от Земята, а подът на кабината му всъщност представлява неподвижен в неговата система кантар. Е, по време на пътуването човекът постепенно дебелее, поради обездвижване и изобилни хран. запаси. Така на кораба минава, да речем, година. И въпросът е:

Expand  

Ама това е вече съвсем различен пример.

  Цитирай

Показанията на кантара в космическия кораб ще бъдат ли едни и същи и в двете системи - тази на земния и тази на пътуващия и надлежно измерен близнак? Според мен няма да са едни и същи. Т. е. в системата на земния близнак брат му ще е по-лек, отколкото в кораба, където се мери на неподвижния там кантар.

Expand  

Всяко еднократно измерване е абсолютно. Ти измерваш крака на масата си с рулетката, и получаваш число - 1 метър. Това число се показва на скалата на уреда, на дисплея на измервателният уред ако има такъв, на документа отпечатан от уреда ако може да печати, на резката на рулетката в твоят случай, и всеки, независимо в каква отправна система е, може да го види, и то ще не ще, ще бъде еднакво за всички защото е едно. Случаят с кантарът е абсолютно същият (независимо дали с времето става дебелеене или отслабване, кантарът във всеки момент ще дава единствена величина във всички отправни системи).

Меренето на дължини (и времената при близнаците) може да бъде и по друг начин: единият близнак мери със своят еталон, другият мери и той със своят. И получават различни величини за дължината. Всяко от измерванията е абсолютно (всяка стойност получена от конкретният близнак е истина, и никой не може да я оспорва), но величината която се измерва е относителна (дължина, интервал време) поради методиката на измерване. Ако всеки можеше да мери теглото на обекта със свой кантар, същото щеше да е и с теглото. Но то е дефинирано за кантар при определени условия, т.е. единствен, самата технология на мерене на тегло изключва използването на няколко кантара едновременно (от различни "близнаци"). Просто защото всеки натиск, оказван от един кантар върху човека (т.е. процесът на измерване) ще се отрази и върху останалите кантари и от там обратно върху него, фалшифицирайки измерваната величина (тя няма вече да е свойство на измерваният обект, а и на допълнително нерегламентирано външно въздействие, зависещо от конкретната конфигурация кантари в пространството).

Схвана ли разликата?