40 години от полета на Георги Иванов

[SAlexandrov]

България продължава да е космическа държава след четири десетилетия от полета на Георги Иванов

На снимката - Георги Иванов (вляво) и Николай Рукавишников в космическия си кораб "Союз 33"

10 април 2019 г. 07:30 ч.

Светослав Александров. Днес е важна дата за България - на този ден през 1979 година излита космическият кораб "Союз 33" с двучленен екипаж, състоящ се от командир Николай Рукавишников и Георги Иванов, който е първият български космонавт. Мисията на двамата: да се скачат с орбиталната космическа станция "Салют 6". Сигурен съм, че днес полетът ще бъде преповторен и препотретен от всички сериозни български медии, които ще отразят за неуспеха на кораба да се скачи със станцията, за провала на научната мисия и за стръмното, но успешно балистично спускане, благодарение на което Иванов и Рукавишников се спасяват. И има защо полетът да бъде отразен отново - това е героизъм, пред който няма как да не се преклоним. 

Днес България вече няма пилотирани полети - нашата пилотирана космонавтика приключва с изстрелването на втория ни космонавт Александър Александров до "Мир", като този път всички планирани експерименти са успешни. Въпреки това аз ще използвам факта да напомня, че България се още има успехи в космоса и това продължава до ден днешен. 

Благодарение на програмата "Интеркосмос" ние ставаме космическа държава дълго време преди полета на Иванов - на 30-ти ноември 1972 година, когато излита спътникът "Интеркосмос-8" с прибора "П-2" - това е първият космически инструмент, разработен изцяло от български учени. С изстрелването му България става 18-тата държава, провела експеримент в космоса. От този момент насетне започва славно участие на български изследователи в различни космически проекти. България дейно работи по няколко междупланетни програми - наши изследователи помагат в реализацията на роботизираните мисии "Вега", които през 1984 г. се отправят да изучават Венера и Халеевата комета. Българи помагат и при разработката на "Фобос 2", като участват в създаването на камерите, заснели първите детайлни снимки на марсианската луна Фобос. 

Участието в междупланетните изследвания продължава до ден днешен. През 2016 година от космодрума Байконур в Казахстан излита съвместната мисия между Европа и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". На борда ѝ досега, в орбита около Марс, продължава да работи приборът "Люлин-МО", разработен от специалисти в ИКИТ на БАН. А пък догодина предстои излитането на втората мисия от програма "ЕкзоМарс", която ще се състои от руска спускаема платформа "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". На борда на платформата ще е монтиран инструментът "Люлин-МЛ", който може да се превърне в първата българска машина, достигнала до самата повърхност на Червената планета. 

Развитието на частната космонавтика не подминава и България. Освен изстрелването на BulgariaSat-1, което е проведено на 23-ти юли 2017 година, през 2018 година е изстрелян спътникът EnduroSat One, създаден от българската компания EnduroSat. Това е първият наш спътник, създаден по стандарта CubeSat, който доведе до истинска революция в спътникостроенето през последните две десетилетия. 

Всичко това показва, че българското участие в космически инициативи съвсем не е залязло!

И все пак подозирам, че мнозина биха задали въпроса : кога най-сетне ще имаме трети български космонавт? И докато изглежда, че държавата ни вероятно няма да се ангажира, аз не смятам, че тази врата е закрита. Това може да стане по две линии - едната е по линията на Европейската космическа агенция (ЕКА). Към настоящия момент ние сме европейска кооперираща държава, но в бъдеще, когато станем пълноправен член, родни кандидат-астронавти ще могат да участват в Европейския астронавтски корпус. 

Втората възможност е българин да полети на частен космически кораб - при това не е задължително да е като изследовател, а като турист. Така например Унгария има не само космонавта Берталан Фаркаш от програма "Интеркосмос", но и Чарлз Симони, който е летял до МКС на свои разноски. Нека да напомня, че понастоящем се работи по нови частни космически кораби като "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и "Крю Драгън" на СпейсЕкс, които позволяват позволяват провеждането на космически пътешествия за много по-ниска цена. Възможно е в близко бъдеще да полети нов нашенец в космоса на борда на такъв кораб. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2716-2019-40-years-ivanov-anniversary

[Last roman]

силно казано е, че в моментра сме космическа държава, но да, имаме някакво, макар и минимално присъствие.

 

[Skubi]

Преди 1 час, Last roman said:

силно казано е, че в моментра сме космическа държава, но да, имаме някакво, макар и минимално присъствие.

 

Ами когато мишката яхнала слонът и минават през мост в гората. Всичко трепери. И мишката казва: Чуваш ли каква сила тропаме!

Но в проектирането на микро кубчетата има каво да търсим...Сериозно. Надявам се.