Какавидите от Джон Уиндъм

[SAlexandrov]

Какавидите от Джон Уиндъм разкрива едно вероятно и плашещо постапокалиптично бъдеще

Корицата на изданието от 1982 г. 

15 април 2019 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. Лабрадор. Уокнак. Оградата. Злите земи. Също както днес младите хора "живеят" във фантастичните светове от "Властелинът на пръстените" и "Игра на тронове", така и аз навремето се бях потопил в местностите от плашещия свят на "Какавидите" от Джон Уиндъм. Поне за мен някои неща не са се променили - като тийнейджър "Какавидите" ми беше любима книга и я препрочитах от корица до корица многократно. Наскоро отново я препрочетох, за да установя за себе си, че след повече от десетилетие и половина тя си остава обичана. Ако не сте я чели, отново предупреждавам - в тази статия има "спойлери"

"Какавидите" е от жанра на постапокалиптичната фантастика - т.е. произведенията от този тип разглеждат какво ще се случи с хората след събитие, довело до колапса на цивилизацията. Уиндъм е истински майстор на жанра, като може би най-известната му книга е "Денят на трифидите", в която Земята бива завладяна от агресивни растения след като космическо събитие ослепява човеците. Това е също книга, която препоръчвам, а продължението й "Нощта на трифидите" е написано от Саймън Кларк и издадено през 2001 година - вероятно едно от най-добрите продължения на литературна поредица, създадено от друг автор. 

Но да се върнем на "Какавидите". Действието в книгата се развива хиляда или две хиляди години след апокалиптично събитие, наречено Изпитанието. Никой не знае какво представлява то, но по описанието в книгата се предполага, че става въпрос за ядрен катаклизъм. Огромни части от континентите на нашата планета са унищожени и са превърнати в черни овъглени пепелища. Обитаемите региони са малко, а живите организми са податливи на мутации и са силно изменчиви. 

Едно от малкото места, където живеят хора, визуално сходни с хората от днешната епоха, е канадската провинция на Лабрадор. Имената на селищата в "Какавидите" са взаимствани от реални географски местности - Уокнак е аналог на съвременното градче Уобъш. Райго, столицата на общността,  произлиза от Риголет, остров Нюф е всъщност Нюфаундленд. Като изключим наименованията, познанието на героите от "Какавидите" за технологичната цивилизация е ограничено. В постапокалиптичното бъдеще са унищожени всички книги - останала е само Библията и някои устно разказвани легенди за хора, които могат да разговарят един с друг от дълго разстояние и да летят. 

Управлението на Лабрадор е в ръцете на религиозни фундаменталисти, които базират вярванията си на апокрифната книга "Покаянията" на Никълсън, който е живял няколко поколения след Изпитанието. Никълсън дава определение на понятието за истински човек : едно тяло, една глава, две ръце, два крака, всяка ръка и всеки крак да са с пет пръста. В общността от "Какавидите" формално могат да бъдат толерирани само хората, които отговарят на това описание, но реално фундаменталистите са готови да заклеймят всяко едно отклонение от нормата, независимо дали е описано на хартия или не. В този свят на множество изменения всички, които не отговарят на общоприетите представи, не се приемат за истински хора - те са Осквернения на Божието подобие, непритежаващи душа. Мутантите биват стерилизирани и отлъчвани от цивилизацията, а впоследствие принудително преселвани в тайствената Ограда - място, силно засегнато от радиацията. 

Дейвид Строрм, главният герой, е 10-годишно дете, син на най-влиятелния човек от областта Уокнак - Джоузеф Строрм, непоправим фанатик и яростен борец срещу всяко отклонение от Божието подобие. Дейвид се съмнява в това, което му преподават в училище и в поученията на майка му и баща му. На няколко пъти в живота си той се сблъсква с преломни за  него събития. Това са срещата с момичето с шестте пръста Соуфи Уендър, която бива укривана от нейните родители, запознанството с Оградния жител Гордън, брат на баща му и негов чичо, и самоубийството на леля Хериът, която ражда дете-Осквернение. Причината, поради която тези събития са толкова стряскащи за Дейвид, е че самият той притежава невидимо отклонение - може да комуникира по телепатичен начин с няколко души в областта. Ако всички те бъдат разкрити, няма спор, че ще ги отлъчат като Осквернения. 

На телепатията е обърнато доста голямо внимание в книгата, което, според някои критици, разваля достоверността и съсипва сюжета. Лично аз не смятам така - макар и да има известен консенсус в научната общност, че телепатията е псевдонаука, няма никакъв проблем идеята да присъства в художествената литература. Но пък съм категорично убеден, че това е основната причина, поради която "Какавидите" е едно от топ произведенията в постапокалиптичния жанр, които не са екранизирани. Макар че съвременното кино е напреднало достатъчно, че да съумее да пресъздаде предаването на "мисловни образи" по супер як начин, считам, че евентуален филм би бил същинско Осквернение и няма да е истинско подобие на романа на Уиндъм Но кой знае, може и да греша. 

Съгласен съм обаче, че качеството на последните глави на "Какавидите" е силно влошено от набиващите се на очи инфодъмпове. Уиндъм решава проблема със спасяването на телепатите след тяхното разкриване по най-елементарния начин: с деус екс макина, а именно чрез магическо избавление, осигурено от съществуващата технологична раса на Зеландия, където вирее най-голямата колония от телепати. 

В края на книгата тонът на героинята-зеландка е дразнещ, моралните ѝ уроци - съмнителни, но пък има и някои добри попадения. Опасявам се, че анализът, който Уиндъм прави чрез думите на героинята, е точен: "Силата на богове е била в ръцете на деца, знаем това; но безумни ли са били тези деца, всичките ли са били безумни?" Днес ние разполагаме с достъп до високи технологии. Не само не знаем как най-добре да си служим с тях, но дори не разбираме научните принципи, които са довели до тяхната поява. Струва ми се, че като ниво на мислене ние сме много по-близки до фанатиците от Лабрадор, колкото до това, което се очаква от една истински нравствено извисена цивилизация. 

Макар че не са се сбъднали предсказанията на фантастите-апокалиптици, мисля си, че в известен смисъл Изпитанието е вече в начален етап. Дори и без да сме застрашени непосредствено от ядрен армагедон, нашето невежество, напук на наличните технологии, ни води по пътя към регреса. И уви, до голяма степен причината за това е в липсата на консенсус и съгласие по важните въпроси. Не знам дали е поради недостиг на думи. Но неумението да се поставим на мястото на отсрещния човек, да влезем в неговите обувки, да го приемем за също толкова достоен, колкото сме и ние - това е нещото, което ни убива. Социалните мрежи ни помагат само донякъде - ние можем да комуникираме от разстояние и да обменяме мисли. Но масово продължаваме да сме грешни, ужасни хора, които се държат с другите по ужасен начин. Нараняваме отсрещния, без изобщо да се интересуваме от това. Неслучайно думата "телепатия" произхожда от две гръцки понятия: τῆλε, означава далечен, а πάθος - чувство, възприятие, страст, опит. В рамките на нашето съвремие ние сме овладели технологии, които ни позволяват да достигнем само първото от двете.

Но за съжаление сме твърде далече от второто... Дано не се налага да минем през всичките етапи на истинско Изпитание, за да го осъзнаем. Ако такова ни връхлети с цялата си сила, ще е вече много късно за нас... 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2727-2019-chrysalids-wyndham-review

[vvarbanov]

Малко фантастика се пускаше през соца.За това успявах да прочета всичко що излиза.Някои разкази ги публикуваха в сп. Космос, май и в други имаше.Руснаците имаха много по вече, че и превеждаха.Купувах и от руската книжарница ,ама не е същото.

Какавидите няколко пъти съм ги препрочитал, като няма нова фантастика няма как, четеш старата.По добре да чете човек няколко пъти хубава книга, отколкото нова, но калпава.Ако трябва да ги класирам на първо място разбира се е Клифърд Саймък, сетне братя Стругацки, Кир Буличов,.......Артър Кларк кой го знае къде назад остава.Сега не чета вече и съм ги позабравил.

[Amazonski]

"Какавидите", освен фантастика е и много добра приключенска повест. 

[JImBeam]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

.Някои разкази ги публикуваха в сп. Космос,

Като дете в сп.Космос прочетох  първото за мене НФ произведение  - Лед и пламък на Бредбъри  и толкова  изтрещях че после една седмица преживявах всичко прочетено и ни ядях ни спях, чак нашите се побъркаха и ме водиха на лекар. После с големи кандърми баща ми се съгласи пак да ме абонира.

Редактирано Април 15, 2019 от JImBeam

[Skubi]

Нетрябва тук атом или катаклизма..... сега сме ние.....Утре ВИЕ!