Духовни обекти в България

[Лора]

Много обичам България и непрекъснатата носталгия, която никога не ме напуска по нея...ме кара малкото дни, които прекарвам всяка година там, да пътувам и опознавам.Има безброй прекрасни места, както исторически, така и духовни, и в тази тема искам да споделя някои от тях, които особено са ме впечатлили.

Кръстова гора

Между многото знайни светини по нашите земи има едно светилище, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите. Името му е Кръстова гора. Оцеляла през вековете под названието Кръстов, тази светиня пази спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското робство.

Поколение след поколение се предава от уста на уста, че тук в Родопа планина, мястото на побития някога кръст на върха над село Борово, мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания.

Кръстова гора се извисява на 1545 м. над морското равнище. Поляната е дълга 500м. и е широка 300м. В този район учените търсят прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул. Според други безспорното лечебно въздействие на Кръстов се дължи на гама – излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите. Според един магистър по богословие, тук някога е била мандрата на Бачковския манастир. Според този епископ монасите от Кръстова гора вероятно са успели да измолят от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир.

Има и други версии. Според една от тях иконата е била тайно изнесена от Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По – късно когато същата тази опасност надвиснала и над Троицкия манастир, предвидливи монаси успели да заровят иконата с вградените в нея частици от Кръста Христов в подножието на самия връх.

От тогава са минали много години, но легендата още е жива. Християни и насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстов ден, палят свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите бащи и деди. Десетилетия вече на най – високата част на поляната се извисява символът на нашата вяра – кръстът. След предаването на множество легенди и сказания за святото място, скоро започват да пристигат и първите поклонници – болни, търсещи изцеление. Сред хилядите поклонници е и княгиня Евдокия, дошла с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести.

В края на осемдесетте години по инициатива на местните хора се открива подписка за набиране на средства, нужни за изграждане на нов православен храм на Кръстова гора. Съградената четвърт век преди това от местните църква “Света Троица”, се оказва малка, за да побере хилядите поклонници. Десетилетия наред всяка петъчна вечер тук се отслужва всенощно бдение навън сред природата. През есента на 1995 год. новият храм е вече готов.

Белинташ

Сред живописните склонове на Родопите, на 30 км южно от Асеновград, се намира скалният феномен Белинташ, обвеян от мистика и легенди Величественият силует на Белинташ се извисява над колоритните родопски села Мостово, Сини връх и Врата, далеч от пренаселените ни градове и добре утъпканите туристически пътеки. От южната му страна се откроява ясен, сякаш изваян в скалата човешки профил, който според преданията, пази уникалното природно явление от иманяри и недоброжелателни посетители. Горната площадка на стрелналата се в небесата каменна грамада, е равна и гладка, с дължина 300 м. На нея са издълбани поредица от улеи, ниши и стъпала, както и дълбоки щерни /резервоари/ с почти съвършена окръжност. Според някои изследователи на района тези творения на човешката ръка представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години. Други стигат още по-далеч в твърденията си, че в дълбока древност Белинташ е бил площадка за кацане на космически летателни апарати, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните пилоти. Археолозите обаче са единодушни, че става дума за древно светилище на богът Сабазий, почитан от тракийското племе беси, обитавало някога тези земи. В подкрепа на тази теза е намерената в подножието на скалата сребърна оброчна плочка на божеството. Тя изобразява седналия на трон Сабазий на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа. По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци. Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. По българските земи напоследък бяха разкрити и други светилища, които могат да имат същите претенции. Тук, сред мистичните възвишения на Родопа планина, са били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици "белинташ" означава камък на познанието. За тази загадъчна скала краеведът Никола Боев, автор на книгата "Блясъкът на Белинташ" разказва:

"Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори. Белинташ е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето. Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ. Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвремената наука технологии, които са служели за водните обреди. Голямата щерна, с диаметър 2,10 м. и 2,45 м. дълбочина, съдържа около 7 кубика вода."

Древните са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания. На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години. Учените обаче все още не са разгадали напълно тайната на древното светилище, чиито каменно чело, неподвластно на времето и човешката суета, отправя нови и нови предизвикателства пред съвременната наука.

Рупите

Местността Рупите, Петричко отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа – “Леля Ванга” (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.). До там можем да стигнем с кола, като пътувайки от гр. Сандански за Кулата, при с. Ново Делчево завием вдясно по пътя за гр. Петрич и след като преминем по мост р. Струма се отклоним вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизаме при отклонението и краткото разстояние изминаваме пеша. С влак пътуваме до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичаме р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сме в Рупите.

Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила: “- Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.” През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга. Цялата местност е облагородена и представлява едно прекрасно кътче на десния бряг на р. Струма, което има реални предпоставки в бъдеще да прерасне в манастир. Непосредствено до комплекса извира топла минерална вода с температура 78 0С и дебит 35 л/сек. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до гр. Петрич. Останалата част образува гьолове, в които могат да се видят търсещи избавление от различни болести хора.

Представата ни за Рупите би била непълна, ако не споменем издигащото се на запад като отвесна стена възвишение Кожух (Кожух планина). Това е хребетът, за който говори Леля Ванга. Според нея Кожух е ключът към разгадаването на древното ни минало. Всъщност Кожух планина е част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е на мястото, където сега е черквата “Св. Петка”. Според леля Ванга, там дето е кратерът някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Името “Кожух” произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина. Състои се от три връхчета, от които средното е най-високо и е белязано с триангулачен знак. Изкачването може да стане директно от черквата на леля Ванга за около час. Пътеки почти няма, но като ориентир може да се използва стълбът за високо напрежение, издигащ се на седловината вляво от вр. Кожух. Покоряването му никак не е лесно, поради големия наклон и липсата на очертана пътека и е по силите само на опитни туристи. Правят впечатление вулканичните скали, скалните пирамиди в основата на “планината”, както и един "обесен" камък като този в Рила. Гледката от върха е приказна, като от него се вижда както цялото Петричко поле, така и обкръжаващите го планини. Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната. От запад (откъм с. Рупите), обаче, възвишението е с полегати склонове и изкачването му не представлява проблем.

В югозападното подножие на Кожух се намират останки от Античния град Петра, основан през последната четвърт на ІV в. пр. н. е. В района на Кожух са експерименталната база за микроводорасли и орнитологическата станция “Рупите”.

Съчетаването на поклонението в черквата на леля Ванга с изкачването на връх Кожух прави тази отдалечена екскурзия много по-пълноценна. Ако не се пътува с кола е целесъобразно да се преспи в Мелник, Сандански или най-добре на х. “Беласица” над гр. Петрич. Посетете Кожух планина!

Рупите – вчера, днес…а утре?

Районът на Рупите е разположен в Югозападна България и притежава ярка специфичност, която го отличава от останалите области в страната. Местността представлява кратер на изгаснал вулкан, а обликът є се оформя от вулканичния хълм Кожух, термалните извори и хълма Пчелина.

Рупите са част от Струмския сеизмичен район, известен като един от най-активните в страната. Надморската височина е малка. Липсват големи селища, промишлени предприятия и пътни връзки с голямо натоварване. Климатът, както по цялата Струмска долина на юг от Кресненското дефиле, е континентално-средиземноморски. Зимите са меки, а летата – прочути със своите високи температури. Валежите са малко, предимно през есенно-зимния период.

Рупите са прочути с термалните си извори. Те притежават високи лечебни свойства, които привличат голям брой посетители. Дебитът им е 35 л/сек., а температурата – 71 градуса.

Тези уникални природни условия от край време са привличали хората, които тук са установявали своите селища. Вулканичният хълм Кожух е бил културен и религиозен център на района. Намерени са следи от хилядолетно човешко присъствие. Керамични фрагменти от времето на еолита са най-ранните находки. Те оформят представата за хармонично съжителство на хората с природата, традиционни култове към слънцето и преклонение пред земните и небесни сили.

В края на бронзовата епоха траките завладяват района. По време на техния разцвет (4 в. пр. н. е.) на Кожух възниква голям и оживен град.

През Средновековието в близост е основан манастирът “Св. Пантелеймон”. На негово място сега е запазен малък параклис.

Археологичните останки от Кожух и прилежащите земи са под защита на закона.

Алувиалните почви покрай реките Струма и Струмешница, съчетани със специфичния климат, определят развитието на естествена влаголюбива горска растителност – върби, тополи, елша и източен чинар. В района са разпространени топлолюбиви широколистни съобщества с участието на средиземноморски представители. Особено интересни са храстовите и тревните съобщества, в които тях участват редица редки и застрашени от изчезване видове. В миналото естествено разпространени са били дъбовите гори с участието на цер и благун. Сега повечето от тях са унищожени и обликът на района е силно променен.

В Червена книга на България са включени 13 вида растения от района, а 8 от тях се срещат на Кожух. Най-характерни са едрият змиярник (Dracunculus vulgaris Schot.), чието единствено находище в България е тук, вебиевият бадем (Amygdalus webbii Spach.) и широколистният мразовец (Colchicum bivonae Guss.). На хълма Пчелина е установено единственото в страната находище на катерливата ефедра (Ephedra campylopоda C. A. Ker.)

Специфичните климат и растителност определят наличието на изключително богата фауна с представители както на топлолюбиви видове, характерни за южната част на страната, така и на видове със северен произход. Много от тях са редки или застрашени от изчезване. Тук се среща малкият речен кефал (Leuciscus borysthenicus) – вид с локално разпространение. От земноводните интерес представлява балканската чесновница (Pelobates syriacus balcanica). В района са установени почти всички видове змии, разпространени у нас. Рупите е едно от малкото места в България, където могат да се наблюдават двата вида сухоземни и двата вида сладководни костенурки – една от тях е рядката каспийска блатна костенурка (Mauremis caspica).

В района на Рупите се срещат 201 вида птици, в това число редица средиземноморски, които рядко могат да се наблюдават другаде у нас. Тук минава Via Aristotelis – един от двата основни миграционни пътя през територията на страната.

Районът на Рупите е забележителен и с това, че тук близо една до друга се намират две защитени територии – Природната забележителност (ПЗ) Кожух и Защитената местност (ЗМ) Рупите.

ПЗ Кожух е обявена със заповед № 1746/1962 г. и разширена през 1975, а през 1996 г. е класифицирана като Корине сайт № 32 за България. Защитената територия обхваща вулканичния хълм с цел запазване на неговия уникален пейзаж и редките и застрашени видове растения и животни, които го обитават. Всъщност за защита е трудно да се говори, след като наложените забрани на практика не се спазват. Овце и кози се пасат целогодишно, въпреки ограничението за първите и пълната забрана за вторите. Бракониерството също не е рядко срещано. Предизвикан от небрежност пожар преди няколко години увреди екземпляри от редкия вебиев бадем. Както беше споменато по-горе, всички археологически останки на Кожух са под защита. За такива обаче едва ли вече може да се говори, тъй като те до голяма степен са унищожени от иманярите.

ЗМ Рупите е обявена със заповед № 385/1980 г. и опазва единствената заливна крайречна гора в българския участък на река Струма, съставена главно от бяла топола. За съжаление и тук думата “опазва” не е точно на място, защото се извършват множество нарушения, които сериозно увреждат гората и постепенно ще доведат до нейното унищожаване. Най-сериозното от тях е незаконната сеч, заради която неправителствени природозащитни организации няколкократно са информирали отговорните инстанции. Обликът на гората се променя съществено заради залесяванията с хибридна топола – вид, напълно нехарактерен за България. Към това се прибавя и бързото развитие на източноазиатския храст аморфа (Amorpha fruticosa), който отнема пространство на бялата топола и пречи на нейното естествено възобновяване.

В гората навлизат и пасат стада добитък.

Изградените покрай р. Струма диги и вдълбаването на речното корито спират нейното разливане и оводняването на гората, което води до съхнене на дърветата.

Всички описани дотук проблеми могат да се решат чрез ефективен контрол и чрез изготвяне и прилагане на планове за управление на двете защитени територии, които ще регламентират бъдещото им развитие.

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ започна проект “Да запазим защитените територии Рупите и Кожух” с основни цели запознаване на обществеността с природното богатство на района, подкрепа на природозащитния статут на двете територии и подобряване на тяхното управление.

В началото на месец септември (1.–15. 09. 1999 г.) в местността Рупите се проведе международен младежки екологичен лагер, част от споменатия проект. Участваха доброволци от различни страни – Япония, Франция, Белгия, Швейцария и България.

За двете седмици престой беше извършена значителна практическа работа. Тя се изразяваше в почистване на отпадъците в района и подновяване на маркировката по границите на защитената местност и природната забележителност. Бяха изработени и монтирани информационни табели, указващи дейностите, които не са разрешени в границите на защитените територии.

Лагерът беше проведен със съдействието на Държавно Лесничейство – гр. Петрич и ДФ “Калабак `99” гр. Петрич.

През януари 2000 г. в гр. Благоевград ще се проведе работна среща на всички заинтересовани страни за запознаване с биологичното разнообразие на двете защитени територии, обсъждане на екологичните проблеми на района и търсене на начини за тяхното решаване. На срещата ще бъде обсъдена концепция за разработване на планове за управление на ПЗ Кожух и ЗМ Рупите съобразно Закона за защитените територии. В процес на подготовка е и информационна дипляна.

Рупите станаха балкански Ерусалим

През 1999 година възрастен мирянин предрече, че местността Рупите ще се превърне много скоро в българския Ерусалим. Думите му в последните години се оправдават напълно. Мястото е магнетично и привлича хиляди хора не само от страната, но и от чужбина. Всеки ден се нижат върволици от богомолци, които искат да се поклонят на гроба на пророчицата Ванга и да запалят свещ за здраве и късмет в храма "Света Петка", вдигнат приживе от светицата. Заради нея цялата околност се смята за свята от населението в Петричкия регион. Дълги години Ванга гадаела бъдещето на хората и им помагала в схлупена къщурка край църквата. Оттогава силна енергия се излъчва на това място, твърдят миряни. "Все повече пристигат и чужденци - от Испания, Франция, Англия, Русия, Германия, Финландия, Норвегия. А с македонци и гърци е пълно", уточнява управителят на комплекса Серафим Иванов. Заради хилядите посетители фондация "Ванга" построи манастирски комплекс, предвижда се създаването на огромна ботаническа градина, парк и езеро до храма "Света Петка".

Рупите - духът на Ванга още е там

За Рупите е писано и говорено много. За личността на пророчицата Ванга - също. Въпреки това обаче и мястото, и сляпата жена са обвити в мистерия. Преди много години там е съществувало древно селище, затрупано от изригналия вулкан Кожух. Според Ванга хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Ванга се е преместила да живее там заедно със семейството си от Струмица. Години наред тя се е зареждала от това място и е приемала посетители. "Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна", казвала пророчицата за Рупите. През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", която се е превърнала в място за поклонение за хиляди болни и страдащи. Иконите са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, образите на светците обаче са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Съвсем не по християнски е погребана и самата пророчица - гробът й се намира до църквата.

Чудесата, които все още стават в този край, продължават и след смъртта на Ванга. Бабата на нямо дете сънувала сляпата пророчица. Тя й заръчала да постави детето на трона й в църквата, за да оздравее. Бабата завела момченцето в Рупите, изпълнила заръката и то наистина възвърнало говора си, свидетелства щастливата жена пред камерата на Стилиян Иванов.

по viavita.net

Ще се допълва...

[Лора]

Мадарският конник

Мадарският конник се намира на 16 километра източно от град Шумен, в комплекс с древно тракийско светилище. Релефьт е на височина 23 метра от подножието на скалата - Представлява композиция от Конник, Куче и животно оприличавано на Лъв. Изпълнен е като барелеф. Според някои изследователи на скалата има следи и от птица, вероятно Орел.

В настоящият анализ ще направим прочит на композицията характерен за анализите, завещани от прабългарските посветени, наричани често шамани и в официалната религиозна практика колобри. Ще направим частично разпечатване на знанието по астрономия, астрология и космогония.

Характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и конникът имат повече тържествено - ритуално движение отколкото динамичното напрежение характерно за изобразя­ването на бойни и ловни сцени в тракийското и световно изкуство. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната) държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение при което е характерно напрегнатата, свита лакетна става и здраво стискащата десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът не е с тракийски, а с български произход е наличието на стреме. В Европа и Балканите то е пренесено от българите. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но наистина много прилича на чаша.

Същественото тук е фактът, че конникът не държи юздите на коня. Както би трябвало да бъде ако сцената е ловна. В спокойно стъпилият и вдигнал ляв крак кон има много важен характерен за българите белег - оплетената конска опашка.Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по - късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействуващи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и канът са имали право да означат себе си като държавни служи­тели на върховната (небесна) власт.

След конника непосредствено до него се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза не се включва активно във внушението за ловна сцена, при която кучето е съпричаст­но към побеждаването на звяра и трябва да има подчертано агресивна поза.

На преден план с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано най - често на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Независимо от неговият вид обаче има нещо по- смущаващо - състоянието, в което то е изобразено. Казваме състояние, защото животното не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и те­чаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката на покореното животно е високо вдигната, свободно извита към конника. Това не е опашка на мъртъв хищник, не внушава и страдание на умиращо животно.

Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна - с чисто битов, житейски характер. Дори когато се внушават идеите за велик вожд, непобедим войн и ловец, древните художници са намирали достатъчно изразни средства да ни покажат страданието и борбената същност на победеното от човека животно - Самата поза в спокойна, типична за легнало покорно, а не за убито жи­вотно - и предните и задните лапи са в позиция на лежане, а не на смъртна агония.

Казаното до тук подкрепя нашето по-различно от официалното стано­вище не само, защото е езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То изцяло ще се базира на някой от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените шамани на бог Танг-Ра - богът на българите. Знанието на първият монотеистичен народ на Пета коренна раса (българският) не може да умре така лесно. Танг-Ра е безсмъртен и Единствен хилядолетия преди Йехова.

В митологията на прабългарите ще вложим жалоните на този прочит. И първият от тях е, че народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живе­ещият човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Рогът е винтообразен, дълъг и бойно насочен напред.Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра ги изпраща където е нужно за да се премине от хаотичния стаден живот към ред и организа­ция на обществото. Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на козия рог - най-висшата. Тя се получава само в материал­ните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра в Египет и на Танг-Ра при българите. Лъвът в тази езотерична композиция, е космичната осмица /8/. Той е проявяващата се сила на Неподвижния кръст*.

Българският народ, като Козирог във второ посвещение на космичните воини слезли в материята е подчинен на седмицата /7/, на Сатурн. Единството между Козирог (посветен войн) и Лъв (войн пази­тел на тайните) се изразява чрез Еднорога слязял в материалните све­тове с личен ритъм 7/8. Като отношение това е ритъмът на Конницата - седем осми, неравноделният такт на небесната конница. Целостта на това единство се изразява чрез единството на Човек и Кон. В Слънчевата система този процес се наблюдава и ръководи от съзвездие Голямо куче, Сириус. Затова то е радостно и не напада, а тържествува заедно със своя господар. Сириус приветствува овладяната от българите ** земна структура.

Конникьт изобразен в Мадара е този небесен войн изпратен от Бога за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите носени едновременно от Човека и коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият Цар и войн носи атрибута на дълга и служението възседнал формата на осъществяването - държавата. Няма религия, която да не е стигала до свой религиозен представител оли­цетворяващ този символ – кон и човек в единство с божествен произход. Дори християнството има своя Свети Георги Победоносец.

Кучето, което определено внушава радостно скачане около господаря си, в езотеричен смисъл олицетворява съзвездие Голямо Куче - главен митологичен символ и жертвено животно при българите. По-точно то­ва е звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни братя. Голямо Куче е едно от 56-те съзвездия известни на прабългарите далеч преди посве­теният пророк на Индия (РАМА) да оповести новият цикъл и да даде но­вите имена, но само на дванадесетте съзвездия отбелязващи пътя на нашата Слънчева система.

Покореното животно в краката на конника не е Лъв, а Барс (едно от свещените зодиакални съзвездия на прабългарите) и езотерично съответствува в композицията на Алфа от съзвездие Лъв. Барс( Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие. Всички митологични сцени, отразяващи бой с лъвове имат тази скрита информация.Тук звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат изключителна връзка за битието на цялото човечество.

Що се отнася въпросът до птицата, ние се придържаме само към мнението, че трябва да бъде не орел, а сокол. Това е най – висшата, Трета степен, в българския шаманизъм. Първа степен е Гарван (Врана), втората е Орел, а Третата е Сокол. Степента Гарван символизира посветените в живота на материалния свят - тези, които са произлезли от земните хора и означава човек получил посвещение за духовен живот. Враната е предвестникът на Орела и първото животно в Йерархията на посветените синове на бог Танг Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най висшето съзнание, затова първата степен Гарван се получава само след знак "свише". То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Враната е посветен тръгнал към горните светове, Орелът е междинната степен (астрална). Затова дори в приказките Орелът носещ човека към горния свят, когато иска храна казва “Га-а-а-а”, затова Ной ще пусне първо черният гарван да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл. Степента Орел е междинната, но вече определено духовна душа - това е астралният войн, небесният преносител и водач на душите. Християнството също ще изобрази този момент в сакралните си канонизации над царския ред в олтара. Най-висшата степен на посветеност е Соколът - степен давана само на определени избраници, какъвто например е Аспарух. Това знание определено изисква птицата да бъде Сокол, а присъствието й означава, че властта е от най- висш космически порядък.

В случая се фиксира Горният свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство – еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление.

Чашата е един от най-старите символи в митологтията на българите. Съзвездие Чаша съответствува на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч пре­ди тях и българският колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров -ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен (земен) цикъл на времето започва от тук - от Балканите.

Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо ще влияят на каменната структура. И защото...така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и славяни и траки, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги поко­ри с тайнството на своя Бог. И стават триединен народ под егидата на Единния бог.

Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Тя гласи: Това е мястото, на което Небесният народ (Самани) е слязъл във форма (Рупа), за да даде на земните хора тайните на Небесните закони. Ти (Аспарух) се завръщаш, когато Човечеството е усвоило тайнствата на Барса (Лъв) и е покорило гордата му природа в себе си. Сириус те приветствува, защото времето се е изпълнило. Създай държава, в която Двамата Небесни ще дадат на Земния промя­ната на времето и цикъла. Чашата на служението е изпита и наро­дът ти може да получи своята заслужена почивка.

Поетично е, но не можем да го изкажем по друг начин. Все пак нека се вгледаме в този покорен от копието (владичество в служението) Барс с жива покорно вдигната опашка и скачащото радостно куче, за да схванем онова дълбоко езотерично внушение оставено ни от древните праотци, които са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ обходил света и завър­нал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващият нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес потомствените ни шамани. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии.

ноември 2000 г.

Спас Мавров

* * *

Астрологическата символика на Мадарския конник