Атентатът в църквата Света Неделя в София

[Frujin Assen]

По желание на Върбанов създавам тема за атентата в Света Неделя.

 

Редактирано Април 17, 2019 от ISTORIK

[Бобо]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

По желание на Върбанов създавам тема за атентата в Света Неделя.

 

http://focus-news.net/opinion/2015/04/16/32558/akad-georgi-markov-poukata-ot-atentata-v-tsarkvata-sv-nedelya-e-che-ne-mozhem-da-opravdavame-nito-cherveniya-nito-beliya-teror.html

[laplandetza]

Много време мина от тогава, никаква поука не са си взели..........толкова се бавят.... дали ще повторят на събрание в нечии <сараи> , < централи>  конгреси, откриване на <нови фабрики> ,малки спретнати къщурки , двуетажни яхти ,ресторантяче Олимп, Орион обеди и вечери и пр.

[vvarbanov]

Преди 1 час, Бобо said:

http://focus-news.net/opinion/2015/04/16/32558/akad-georgi-markov-poukata-ot-atentata-v-tsarkvata-sv-nedelya-e-che-ne-mozhem-da-opravdavame-nito-cherveniya-nito-beliya-teror.html

 Тук секретния сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, акад. Георги Марков лансира тезата, че терористите и полицията трябвало да плеснат с ръце и да се прегърнат.

[resavsky]

Всичко тръгва от напълно излишното и безсмислено Септемврийско въстания.Оттам идва насилието и озлоблението и от двете страни.Септемврийското  въстание между другото е платено  с чужди пари.Ако някой ви каже че в началото на август 1923 г. е имало революционна ситуация може да му се изсмеете.

[Frujin Assen]

Ситуацията към 1923 не е била чак толкова проста. И страната изобщо не е била стабилна. Стамболийски тръгва към открит курс на диктатура, като мачка опозицията. Съдени са представителите на буржоазната опозиция, а в Търново и бити. С комунистите също не се церемони и на местно ниво има много арести и побои над комунисти. След преврата българските комунисти са настроени да гледат сеир- как БЗНС и Блока се борят за власт и в удобен за тях момент да се включат. От Москва обаче ги натискат да действат. Та революционна ситуация е имало, но не такава каквато си представят в Москва.

[resavsky]

Никаква революционна ситуация не е имало.Напротив след 15 юни 1923 година ситуацията в страната твърде бързо се нормализира.БКП си е нормална парламентарна партия /и втора или трета политическа сила в сраната/и е много далеч от революционна организация и от всякакви идеи за въоръжени бунтове.Трябва жестока критика от Москва и изпращането на емисари /и много пари/ за да се оцени на конференция в началото на август 1923 година ситуацията като "революционна" и се вземе решение за въоръжено въстание.Между впрочем колко е революционна ситуацията ще се види един месец по късно.Това решение за бунт  е в следствие желанието на Коминтерна за цялостна дестабилизация ситуацията в Европа.Иначе комунистите твърде хитро дигат въстанието в крепостите на БЗНС в Северозападна България най много пострадали от свалянето на Стамболийски.Тоест вадят горещите кестени с чужди ръце.Напук на всички плакати след 1944 година за развети червени знамена по време на бунта основните знамена на бунта са оранжеви а повече от 50 процента от въстаниците  са бивши членове на Оранжевата гвардия на Стамболийски.Но така или иначе всичко приключва за седмица но стабилизацията в страната пропада.

[resavsky]

Иначе БКП безспорно печели от свалянето на Ал.Стамболийски от власт.БЗНС понася страховит удар във всяко едно отношение /кадрово,организационно и т.н./ и никога не възстановява водещите си позиции в политиката в България.БКП след 9 юни си запазва структурите и част от крайните земеделци се преориентират именно към комунистите като единствената реална алтернатива на управляващия Сговор.Само да напомня че на изборите през април 1923 година при целия натиск и фалшификации от страна на Стамболийски БКП получава почти 20 процента от гласовете/реално вероятно са и повече/.Резултат който във времето може само да се подобри.Затова че сериозна част от ръководството са приемали че това въоръжено въстание е безумие с оглед възходящото развитие на партията.

  П.П. Трябва дебело да се подчертае че през цялото време на управлението си Стамболийски е разглеждал комунистите като противник а не като съюзник.Транспортната стачка е достатъчно ясен пример.

[Frujin Assen]

БКП не е във възход, а в явен спад. Комунистите, както и БЗНС имат огромен взривен ръст през 1919-1920 заради поражението във ВСВ. Оттам насетне след успокояването на ситуацията те започват да губят влияние. В този смисъл през 1923 ситуацията май наистина е била "сега или никога". Защото е било ясно, че буржуазните партии и военните няма да сдадат властта без бой (всички сме чели бай Ганьо прави избори). Още повече, ако страната се успокои това е щяло да унищожи всички останали шансове.

Кой е бил прав не е било ясно. Димитров и Коларов не са били идиоти и са виждали този спад. От друга страна оставането в страни си е имало и силни и слаби страни. Нещо което винаги забравяме е, че пророци е нямало и никой не е знаел бъдещето което ние знаем.

[laplandetza]

Моят прадядо е участвал, непряко в атентата и лично v бунтовете. Имам разкази , непреки, той не е живял дълго. Сложни са били нещата, общо взето идеята която той е споделял е да се дестабилизира държавата , да е готова за едни решаващи действия с подкрепа от СССР. Както е известно,Германия пак става сила и няма възможност, забавят се нещата, до 44 та.

[Кимон Георгиев]

Как може да се твърди, че нещата у нас започвали бързо да се "нормализират", при положение, че между зверското убийство на Александър Стамболийски и атентата в църквата "Света Неделя" има над 250 политически убийства. Това е за период по-малък от две години. Между другото, един уважаван професор от мен - Валери Колев доказа, че по време на юнското въстание БКП уж официално "запазва неутралитет", но фактически на места (в Лом и Видин) участва в "шпиц командите" срещу земеделците.
Както и да е, връщаме се на периода между 9-ти юни 1923-та и 16-ти април 1925-та. Говорим за чудовищен, дяволски период, в който ВМРО и Военният съюз използват удобно момента за да се разправят с БЗНС и БКП. Специално БЗНС е направо обезглавена след тези събития. Между другото най-рано (още преди Стамболийски) е убит Александър Димитров - Брадата, отново от главорезите на ВМРО. Причакан е на някакъв мост на десетки километри от град Кюстендил и му режат гърлото. Носил е и голяма сума пари в себе си, за строеж на мелница.
Никола Генадиев от "Ново единство" е убит в краят на октомври 1923-та. Надали е случаен факта, че се сприятелява със Стамболийски в затвора и желае "сливане" на партиите. Но най-големият му "грях" е, че публично критикува "превратаджиите". Ако не се лъжа... след юнските събития защитава като юрист безплатно над 250 души от БКП и БЗНС, които са заплашени от смърт. Убит е по личното нареждане на генерал Иван Вълков.
В началото на ноември е убит и Спас Дупаринов, министър на правосъдието от БЗНС. Убит е докато пътува с влак. Вълков казва пред съда "Петър Станев го бута от влака и го убива..."
Сега, Септемврийското въстание е ясно, че е "хрумване" на Комунистическият интернационал и по-специално на "другарят" Йосиф Висарионович Сталин. Ясно е и че от БКП не са особено съгласни, понеже след преврата срещу Стамболийски се надяват, че ще вземат властта, понеже са втора политическа сила. Но как един народ ще се вдигне на бунт, ако у нас няма условия за да се случи това нещо !? Условия има... Както казва професор Николай Поппетров: "Стамболийски олицетворява селската маса. Погледнете кои въстават, и през юни, и през септември... Ами това са селяните преди всичко ! Защо ? Защото има нагласа за това, правителството на Александър Цанков идва по незаконен начин."
На 14-ти юни 1924-та на "Московска" е убит Петко Д. Петков отново от БЗНС, който настоява, да се направи разследване и да се установяват убийците на Стамболийски. Дори от трибуната на НС казва: "Убийците му стоят на министерската маса !"
От БКП пък поета Христо Ясенов е репресиран, вкаран е в затвора. После е пуснат предсрочно, заради протест на интелектуалци. Става неудобен, понеже е член на Комитета за подпомагане на жертвите от въстанията през юни и септември. Долу-горе по същото време БКП дава друга жертва - Михаил Дашин, журналист и бивш кмет на Самоков. Димитър Хаджидимов е третата жертва от БКП, убит е от Владо Черноземски от ВМРО. Никола Кузинчев е четвъртата жертва. Вълчо Иванов - секретаря на БКП е петата, убит е по нареждане на генерал Иван Вълков. Шестата жертва - Тодор Страшимиров, многократно заплашван от генерал Иван Вълков. Седмата - депутата Георги Харалампиев.
ВМРО по това време пък се разправя с проблемите си вътре в организацията, в резултат на което Тодор Александров е убит, а две седмици по-късно се извършва и прословутото "Горноджумайско клане" в Благоевград, където Ванче Михайлов и хората му получава протекция от Военният съюз (генерал Иван Вълков и генерал Иван Русев), в резултат на което е избито "лявото крило на ВМРО" - 193-ма души. ВМРО продължава да затъва в собствените си интриги - Владимир Ковачев също е застрелян... и пак от свои хора - Мирчо Керкедиков. Петър Чаулев пък е убит от Димчо Стефанов.
Да не забравяме и кой е арестуван на 23-ти януари 1925-та, това е Гео Милев заради "Септември". По същото време Георги Шейтанов (популярният анархист) убива Никола Милев ("Демократически сговор"). След два месеца... и самият Шейтанов ще бъде убит. БКП решава да затрие пък друг от "Демократически сговор" - Констатин Георгиев.

 

Гражданска война ! Извършени са в рамките на година и половина общо 258 политически убийства от които само 3 са доказано извършени от БКП - на прокурора Йоаким Димчев, на Никола Кузинчев (обвинен в подривна дейност срещу партията) и на генерал Георгиев от "Демократически сговор".
Останалите са извършени или от главорезите на ВМРО, или от глутницата на Александър Цанков (генерал Вълков, генерал Русев и "Трета секция")