Може ли учен да вярва във Възкресението?

[Шпага]

On ‎13‎.‎5‎.‎2019‎ г. at 23:51, scaner said:

Бях решил да не участвам повече в тази тема, защото се превърна на развален телефон, но ще направя последно изключение...

Благодаря за изключението.

On ‎13‎.‎5‎.‎2019‎ г. at 23:51, scaner said:

Ами ето, аз пък мога да отвърна с контра цитат, доста по-пресен от този на Айнщайн, и то от авторитет от същата величина:
Стивън Хокинг: "Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен."

Сканер, най-простото обяснение не винаги е и вярното обяснение. Или с други думи, любимият ти Бръснач на Окам в случая не върши работа.

Фактът, че Хокинг казва  "Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог" съвсем не означава, че той е сигурен, че няма Бог. Иначе би го казал директно: "Сигурен съм, че няма Бог" и точка Нали?

Всъщност, единствената неоспорима истина по този хилядолетен въпрос е, че и до ден-днешен никой не може да даде категоричен, аргументиран, подкрепен с доказателства отговор. И навярно винаги - докато на света има хора - ще бъде така. Ако някога хората бъдат заменени от роботи, или се превърнат в роботи, тогава да, отговорът би бил категоричен, недвусмислен, а вече и верен: "Няма го Бог... отиде си заедно със своето най-велико творение".

 

[Gravity]

Преди 20 часа, Doris said:

Мисля, че е съвсем уместно да се цитират учени,  които  са показали отношение към религията, защото темата е "Може ли учен да вярва във Възкресението". 

И как точно е свързан цитата на Айнщайн, атеист от еврейски произход, със вярата във въскресението на Христос?

[Gravity]

Преди 23 минути, Шпага said:

Благодаря за изключението.

Сканер, най-простото обяснение не винаги е и вярното обяснение. Или с други думи, любимият ти Бръснач на Окам в случая не върши работа.

Фактът, че Хокинг казва  "Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог" съвсем не означава, че той е сигурен, че няма Бог. Иначе би го казал директно: "Сигурен съм, че няма Бог" и точка Нали?

Всъщност, единствената неоспорима истина по този хилядолетен въпрос е, че и до ден-днешен никой не може да даде категоричен, аргументиран, подкрепен с доказателства отговор. И навярно винаги - докато на света има хора - ще бъде така. Ако някога хората бъдат заменени от роботи, или се превърнат в роботи, тогава да, отговорът би бил категоричен, недвусмислен, а вече и верен: "Няма го Бог... отиде си заедно със своето най-велико творение".

Шпага, истината е, че няма никакви аргументи за съществуването на бог (или каквито и да е било свръхестествени неща). Не само категорични и подкрепени с доказателства, а дори и само такиви, които биха ни накрали да се замислим, че може бе има свръхестествени неща.

 

[Gravity]

Цитирай

Princeton, 3. 1. 1954

Dear Mr Gutkind,

Inspired by Brouwer's repeated suggestion, I read a great deal in your book, and thank you very much for lending it to me. What struck me was this: with regard to the factual attitude to life and to the human community we have a great deal in common. Your personal ideal with its striving for freedom from ego-oriented desires, for making life beautiful and noble, with an emphasis on the purely human element. This unites us as having an "unAmerican attitude."

Still, without Brouwer's suggestion I would never have gotten myself to engage intensively with your book because it is written in a language inaccessible to me. The word God is for me nothing more than the expression and product of human weakness, the Bible a collection of honorable, but still purely primitive, legends which are nevertheless pretty childish. No interpretation, no matter how subtle, can change this for me. For me the Jewish religion like all other religions is an incarnation of the most childish superstition. And the Jewish people to whom I gladly belong, and whose thinking I have a deep affinity for, have no different quality for me than all other people. As far as my experience goes, they are also no better than other human groups, although they are protected from the worst cancers by a lack of power. Otherwise I cannot see anything "chosen" about them.

In general I find it painful that you claim a privileged position and try to defend it by two walls of pride, an external one as a man and an internal one as a Jew. As a man you claim, so to speak, a dispensation from causality otherwise accepted, as a Jew the privilege of monotheism. But a limited causality is no longer a causality at all, as our wonderful Spinoza recognized with all incision, probably as the first one. And the animistic interpretations of the religions of nature are in principle not annulled by monopolization. With such walls we can only attain a certain self-deception, but our moral efforts are not furthered by them. On the contrary.

Now that I have quite openly stated our differences in intellectual convictions it is still clear to me that we are quite close to each other in essential things, i.e; in our evaluations of human behavior. What separates us are only intellectual "props" and "rationalization" in Freud's language. Therefore I think that we would understand each other quite well if we talked about concrete things.

With friendly thanks and best wishes,

Yours,

A. Einstein

 

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, най-простото обяснение не винаги е и вярното обяснение. Или с други думи, любимият ти Бръснач на Окам в случая не върши работа.

Не става дума дали най-простото обяснение е вярно или невярно - за това има други средства, чрез които се установява.

Тръгването от най-простото обяснение е смисълът на принципът на Окам - подхождай без предразсъдъци. Предразсъдъците са нагласи, за които нямаш рационална основа. В този смисъл, тръгването напред с рогата "има Бог" е предразсъдък и е контрапродуктивно в науката.

Атеизмът от тази гледна точка е естествения подход към науката. Атеизмът, преразказан чрез бръзначът на Окам, твърди:  Бог не е причина, докато не се окаже причина. Сигурността на Хокинг идва от дълбокото му познаване на науката, в която такава причина няма място.

[scaner]

Преди 21 часа, Doris said:

Има доста учени, при това атеисти, които смятат, че Ноевият ковчег е съществувал, даже го търсят. Също има хипотези за съществуването на Потопа. Някои го свързват с миналото на Черно море. Защо е така - ами защото библеистиката показва недвусмислено, че Библията съдържа сведения за реални събития и места от древността. Така че няма никаква пречка някой да се занимава с генетика, физика и т.н. и същевременно да е убеден, че събитията, описани в Библията са се случили наистина и дори няма нужда да е вярващ.

Говорим за различни неща.

Библията е сборник от разкази, които могат да се кажат верни в един или друг исторически контекст, но не могат да дадат кохерентна картина в причинно-следствената връзка, в кочто са изложени - чрез присъствието на Бог. Може да е имало потоп, може да е имало човек Ной, може и да е построил кораб на връх на планина. Но цялостната история се дъни.

Примерът ми с генетиката - пречупено през притчата за Ной, всички (сухоземни) животински видове, включая човека, трябва да имат в миналото си период на изключително ниско генно многообразие, и то по едно и също време. Фактите опровергават това. Вероятният геоложки потоп е някъде към 10-20 хиляди години назад (по Библията около 4000 години). Човека в генетично отношение е имал проблем около 100000 години назад, скоро четох за изследвания показващи че човешкото генетично разнообразие се основава на около 600 индивида тогава. Другите видове нямат такива минимуми, хептен пък по същото време.  Един генетик, вярващ в християнския Бог, някак трябва да преглътне това противоречие и да го примири със съвестта си, за да продължи да е вярващ.

[laplandetza]

От всичките ми писания , някой трябваше до сега да атакува, защото аз приемам , най вероятно богове съществуват. как така ли, ето как, повечето <учени> приемат огромната вероятност за съществуване на извънземен много по напреднал от нас носител на интелект, или напреднал в сравнение с нашия живот.  Тези са си Богчета от където и да погледнеш нещата. Вероятно няма да са свързани с нас, но в околието си могат да си <инжинерстват> на воля и да се изевяват като Креационисти . Всичко необходимо за Богове, не такива Абсолютни, но Богове!

[Шпага]

Преди 2 часа, Gravity said:

Шпага, истината е, че няма никакви аргументи за съществуването на бог (или каквито и да е било свръхестествени неща). Не само категорични и подкрепени с доказателства, а дори и само такиви, които биха ни накрали да се замислим, че може бе има свръхестествени неща.

Гравити, истината е, че за съществуването на много неща не е имало никакви аргументи в продължение на хилядолетия, обаче впоследствие се е оказало, че те съществуват. Тъй наречените "свръхестествени неща" в доста случаи стават напълно естествени, когато се намери някой, който да ги разбере и обясни.

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

Примерът ми с генетиката - пречупено през притчата за Ной, всички (сухоземни) животински видове, включая човека, трябва да имат в миналото си период на изключително ниско генно многообразие, и то по едно и също време. Фактите опровергават това. Вероятният геоложки потоп е някъде към 10-20 хиляди години назад (по Библията около 4000 години). Човека в генетично отношение е имал проблем около 100000 години назад, скоро четох за изследвания показващи че човешкото генетично разнообразие се основава на около 600 индивида тогава. Другите видове нямат такива минимуми, хептен пък по същото време.  Един генетик, вярващ в християнския Бог, някак трябва да преглътне това противоречие и да го примири със съвестта си, за да продължи да е вярващ.

Сканер, чудя се как е възможно интелигентен човек като теб да се изявява в тази тема като такъв буквалист. Изглежда си заслепен от амбицията да "докажеш", че вярващите са някакви пълни глупаци или психари, за разлика от свръхинтелигентните атеисти 

 

[scaner]

Преди 7 минути, Шпага said:

Сканер, чудя се как е възможно интелигентен човек като теб да се изявява в тази тема като такъв буквалист. Изглежда си заслепен от амбицията да "докажеш", че вярващите са някакви пълни глупаци или психари, за разлика от свръхинтелигентните атеисти 

Възможно е, възможно е. Ако знаех всичко, както се казва, нямаше да съм тук. Ама щом все пак съм тук, продължава да ми е интересно как могат да се примиряват такива взаимоизключващи се идеи в един мироглед... Аз, да си призная, не го мога това, пък и не ми се налага. Затова и ми е интересно.

[Gravity]

Преди 24 минути, Шпага said:

Гравити, истината е, че за съществуването на много неща не е имало никакви аргументи в продължение на хилядолетия, обаче впоследствие се е оказало, че те съществуват. Тъй наречените "свръхестествени неща" в доста случаи стават напълно естествени, когато се намери някой, който да ги разбере и обясни.

Например?

[fixxxsers]

Интересна дискусия, колкото и да буксува на едно място :) Да кажа няколко думи и аз, марак, че Gravity и scaner ми взеха повечето от устата :)

Проф. Джон Ленокс в книгат си "Погреба ла ли е науката Бога" се опитва да покаже, че хората на науката са също вярващи ( немалка част от тях) и следователно не е нужно да се търси корелация м/ду вяра и наука. Доста се закача с Докинс и т.н. Но в същото време цитира две изследвания - първото от 1916, а следващото 80 г по- късно- нещо като анкета между учени от Американската академия на науките. От 1916 учените запитани дали вярват в Бог били 40%, а 1996 - 38%. Следователно в ерата на науката и технологиите почти никакво движение в това отношение! Според мен това е абсолютно нормално, но по- интересното е ( пак според мен), че при най- изявените учени 90% са невярващи, този процент достига дори 95% при биолозите ( съвсем есествено ). Т.е. връзка си има и още как!

 Но...започваме разсъжденията някъде от въздуха, а за да разберем кое как, защо и т.н. ми се струва ( всъщност съм убеден), че трябва да търсим корените на вярата, а те са някаде дълбоко в еволюционното ни минало и може да звучи парадоксално, но вероятно са в основата на нашата доминация като вид. Ние сме такива каквито сме и заради вярванията си, страхове, измислици, фантазии - те са проекции от нашите мозъци, които се опитва да  ни предпазят от евентуални опасности, изграждайки си модели... за да изграждаш абстрактни модели трябва да можеш да вярваш, а това понякога ( причините не ми се изреждат ) може да бъде изкривено и до вярата в Бог.

  Прекланям се пред Майкъл Шърмър и неговия труд "Вярващия мозък", който разглежда точно вярата, защо и как е възникнала и т.н. Изградил е много елегантна теория, толкова опростена, че чак е гениалана ( и нека отново някои не възникнат, но това е просто теория, защото зад нея има много наука, изследвания ).

Той дава два примера:

"Наричам този процес "съставяне на модел", това е тенденцията да намираме смислени модели както сред смисления, така и сред безсмисления шум. Когато преминаваме през този процес, допускаме два вида грешки. Грешка от типа I или фалшиво позитивна, е когато вярваме, че моделът е истински, а той не е. Вторият вид грешка е фалшиво негативна. Грешката от вид II е да не повярваме, че моделът е истински, когато той е. И така нека направим един експеримент. Вие сте хоминид от преди три милиона години, който се разхожда из равнините на Африка. Името ви е Луси, нали? И чувате шум в тревата. Дали това е опасен хищник или е от вятъра? Следващото ви решение, може да е най-важното в живота ви. Добре, ако решите, че шумът в тревата е от опасен хищник и се окаже, че е от вятъра, вие сте допуснали грешка при разпознаването, грешка вид I, фалшиво позитивна. Но няма щети. Просто си продължавате. Вие сте по-предпазливи. Вие сте по-бдителни. От друга страна, ако повярвате, че шумът в тревата е от вятъра, а се окаже, че е от опасен хищник, вие се превръщате в негов обяд. Вие току-що печелите наградата Дарвин. Вие сте извън генетичното разнообразие. 

И проблемът тук е, че съставянето на модела ще се случи всеки път, когато цената от допускане на грешка вид I е по-малка от цената за допускане на грешка от втория вид. Това е единственото уравнение в цялата ми презентация. Ние имаме проблем за откриване на модела, което означава, че оценяването на разликите между двата вида грешки е много проблематично, особено в ситуации на живот и смърт, когато трябва да "цепим секундата". Така че зададената позиция е да вярваме, че всичи модели са реални. "Всеки шум в храстите е от опасни хищници и не е следствие на вятъра." Така мисля, че сме се развили... съществува естествен подбор в склонността на нашия мотор на вярването, в мисловните ни процеси за търсене на модели, така че винаги да намираме смислени модели и да ги запълваме с този вид хищнически или съзнателни средства..."

 

[Шпага]

Преди 54 минути, fixxxsers said:

... ... ...

  Прекланям се пред Майкъл Шърмър и неговия труд "Вярващия мозък", който разглежда точно вярата, защо и как е възникнала и т.н. Изградил е много елегантна теория, толкова опростена, че чак е гениалана ( и нека отново някои не възникнат, но това е просто теория, защото зад нея има много наука, изследвания ).

Той дава два примера:

"Наричам този процес "съставяне на модел", това е тенденцията да намираме смислени модели както сред смисления, така и сред безсмисления шум. Когато преминаваме през този процес, допускаме два вида грешки. Грешка от типа I или фалшиво позитивна, е когато вярваме, че моделът е истински, а той не е. Вторият вид грешка е фалшиво негативна. Грешката от вид II е да не повярваме, че моделът е истински, когато той е. И така нека направим един експеримент. Вие сте хоминид от преди три милиона години, който се разхожда из равнините на Африка. Името ви е Луси, нали? И чувате шум в тревата. Дали това е опасен хищник или е от вятъра? Следващото ви решение, може да е най-важното в живота ви. Добре, ако решите, че шумът в тревата е от опасен хищник и се окаже, че е от вятъра, вие сте допуснали грешка при разпознаването, грешка вид I, фалшиво позитивна. Но няма щети. Просто си продължавате. Вие сте по-предпазливи. Вие сте по-бдителни. От друга страна, ако повярвате, че шумът в тревата е от вятъра, а се окаже, че е от опасен хищник, вие се превръщате в негов обяд. Вие току-що печелите наградата Дарвин. Вие сте извън генетичното разнообразие. 

 

И проблемът тук е, че съставянето на модела ще се случи всеки път, когато цената от допускане на грешка вид I е по-малка от цената за допускане на грешка от втория вид. Това е единственото уравнение в цялата ми презентация. Ние имаме проблем за откриване на модела, което означава, че оценяването на разликите между двата вида грешки е много проблематично, особено в ситуации на живот и смърт, когато трябва да "цепим секундата". Така че зададената позиция е да вярваме, че всичи модели са реални. "Всеки шум в храстите е от опасни хищници и не е следствие на вятъра." Така мисля, че сме се развили... съществува естествен подбор в склонността на нашия мотор на вярването, в мисловните ни процеси за търсене на модели, така че винаги да намираме смислени модели и да ги запълваме с този вид хищнически или съзнателни средства..."

Ако в горните пасажи заменим Луси с някой заек или кошута, пак бихме могли да кажем абсолютно същото. Явно "в основата на нашата доминация като вид" е вградено нещо много по-различно от тази примитивна вяра в собствените ни страхове. Може би дори е точно обратното -- станали сме доминиращ вид именно защото сме поемали рискове, вярвайки, че... ами да речем, че Господ ни пази... макар и не винаги.

[scaner]

Преди 10 минути, Шпага said:

Ако в горните пасажи заменим Луси с някой заек или кошута, пак бихме могли да кажем абсолютно същото. Явно "в основата на нашата доминация като вид" е вградено нещо много по-различно от тази примитивна вяра в собствените ни страхове.

Естествено че е по-различно. Агресивността с късмета първи да развием съществен интелект.

[fixxxsers]

Преди 5 минути, Шпага said:

Ако в горните пасажи заменим Луси с някой заек или кошута, пак бихме могли да кажем абсолютно същото. Явно "в основата на нашата доминация като вид" е вградено нещо много по-различно от тази примитивна вяра в собствените ни страхове. Може би дори е точно обратното -- станали сме доминиращ вид именно защото сме поемали рискове, вярвайки, че... ами да речем, че Господ ни пази... макар и не винаги.

Разбира се! Ние имаме общ предшественик и вероятно "зачатъка на вярванията" са много по стари от Homo sapiens, затова абстрактно мислене има и при животните. При нас вече нещата са се развили на друго ниво ( да го кажем така ), макар че наскоро имаше наблюдения, които подсказват нещо близко до нашите разбирания, което се случва при шимпанзета.

[самотния вълк]

Всички тези размисли защо у хората е възникнала нуждата да вярва в бог са много интересни, но, по същество изключват бог от уравнението. Може да си развиваме различни теории кога се е появила нуждата от религия, защо се е появила тази нужда и т.н., но тези хипотези по никакъв начин не доказват съществуване на бог, а точно обратното - зачертават го като реално съществуващ факт и се съсредоточават върху причините, довели до неговото измисляне. Ако бог е реално съществуващ, то всички теории защо имаме нужда да вярваме в него, стават безпредметни. 

[deaf]

Преди 8 минути, самотния вълк said:

Всички тези размисли защо у хората е възникнала нуждата да вярва в бог са много интересни, но, по същество изключват бог от уравнението. Може да си развиваме различни теории кога се е появила нуждата от религия, защо се е появила тази нужда и т.н., но тези хипотези по никакъв начин не доказват съществуване на бог, а точно обратното - зачертават го като реално съществуващ факт и се съсредоточават върху причините, довели до неговото измисляне. Ако бог е реално съществуващ, то всички теории защо имаме нужда да вярваме в него, стават безпредметни. 

Бог в дивашкият,просташки и примитивен смисъл не съществува. Но е възможно да съществува Висш интелект който да НАСОЧВА човека и света. (Отварям скоба,тази мисъл че някакъв Висш интелект ни води за ръка е изключително смазваща за човешката психика и затова НЕ трябва да се фокусираме върху нея.)

Някои искат доказателства за наличието на Бог. Пак ще кажа - Любовта не е ли (божие) чудо?! Защо човек се влюбва в точно определен друг човек. Щото ми се струва,че не човека избира в кого да се влюби.

[fixxxsers]

Преди 16 минути, deaf said:

Някои искат доказателства за наличието на Бог. Пак ще кажа - Любовта не е ли (божие) чудо?! Защо човек се влюбва в точно определен друг човек. Щото ми се струва,че не човека избира в кого да се влюби. 

Мога да ти го обясня, но няма да ти хареса.

Наистина ти се струва.

[fixxxsers]

Преди 34 минути, самотния вълк said:

Всички тези размисли защо у хората е възникнала нуждата да вярва в бог са много интересни, но, по същество изключват бог от уравнението. Може да си развиваме различни теории кога се е появила нуждата от религия, защо се е появила тази нужда и т.н., но тези хипотези по никакъв начин не доказват съществуване на бог, а точно обратното - зачертават го като реално съществуващ факт и се съсредоточават върху причините, довели до неговото измисляне. Ако бог е реално съществуващ, то всички теории защо имаме нужда да вярваме в него, стават безпредметни

Включи Бог в уравнението ...и изключи науката.

[самотния вълк]

Преди 4 минути, fixxxsers said:

Включи Бог в уравнението ...и изключи науката.

Сега като го прочетох, май съм се изразил двузначно. Идеята ми беше, че, ако бог е реално съществуващ, то няма да имаме нужда от теории защо вярваме в него. Щеше да е ясно. Не вярват, просто знаят.

Всъщност за връзката между наука и религия Дж. Фрейзър още през 19 век излага интересна хипотеза - магия религия наука, като естественото развитие на човешката мисъл

[laplandetza]

Колегата Фиксерс предположи как се е зародил Бог в главите на хората.Искам да припомня мое виждане и такова на други тук, преди години писахме, свръхестественото в човешкото битие, по късно богове и вяра ги е имало в човекоподобните предци на човека. Свръхестествено има и при висши животни сега, при човек.маймуни, китове, слонове, някои птици.Имат си <ритуали> особено човекоподобните и някои китове.

Отново ще попитам, какво от това ако има Бог, дори подобен на този в религиите, трябвали да му вярваме, трябвали да се подчиняваме, трябва ли да се съобразим с него, трябва ли в нас да има Вяра свързана с него.Защо нито един религиозен човек, по точно Вярващ в съществуването на религиозен Бог, не е намерил сили , дързост, да попита в себе си Шефа,               ..... Защо да следвам Твоята воля.........Защо ни създаде, като подчинени.......Какво искаш от нас....................Къде ни водиш.............

[scaner]

Преди 17 часа, fixxxsers said:

Прекланям се пред Майкъл Шърмър и неговия труд "Вярващия мозък", който разглежда точно вярата, защо и как е възникнала и т.н. Изградил е много елегантна теория, толкова опростена, че чак е гениалана ( и нека отново някои не възникнат, но това е просто теория, защото зад нея има много наука, изследвания ).

Благодаря за насоката към тази книга. Първият поглед към началото и съдържанието подсказват, че ще е полезна. Ще инвестирам достатъчно време за нея.

Тъкмо привърших "Мисленето" на Даниел Канеман, и тази по удивителен начин се съчетава с изводите и постановките в последната.

[Doris]

On 15.05.2019 г. at 12:36, Gravity said:

И как точно е свързан цитата на Айнщайн, атеист от еврейски произход, със вярата във въскресението на Христос?

С това, че Айнщайн твърди, че религия и наука са съвместими в човешкото битие и съзнание и не си противоречат, а се допълват.

Не знам колко пъти вече да повтарям, не става въпрос за това има или няма Бог, а за това може ли научна и религиозна дейност и идеи да се съвместяват. И понеже в днешно време науката е сфера на рационалното опознаване на света, а религията е от идеологическата сфера, то това е възможно.

Научният атеизъм, част от научния комунизъм само се назовава научен, реално той също е идеология и като идеология се противопоставя на религията с всички идеолого-пропагадни черти, например да се твърди, че вярващ лекар би убил човек...  .Както забеляза Дедо Либен - и с открояващ се прозелитизъм.

Впрочем, мнозина изследователи на историята на науката определят Айнщайн като агностик, а не като атеист.

Преди 18 часа, fixxxsers said:

Разбира се! Ние имаме общ предшественик и вероятно "зачатъка на вярванията" са много по стари от Homo sapiens, затова абстрактно мислене има и при животните. При нас вече нещата са се развили на друго ниво ( да го кажем така ), макар че наскоро имаше наблюдения, които подсказват нещо близко до нашите разбирания, което се случва при шимпанзета.

Мнозина животни проявяват забележителна интелигентност, също при по-висшите видове има очарователни индивидуалности, характери, чувства , отношения.  Мисля, че това, което отличава човека от животните е културата, духовността - в един момент от своето развитие човекът  освен преките рационално-необходими деятелности за оцеляване , започва да върши ирационални неща, да създава култура -  рисува по стените на пещерите, погребва ритуално своите мъртви,  прави идоли от глина  и кост, въобще, първите сигурни  прояви на съзнанието са някакъв вид проторелигия.

 

Преди 23 часа, scaner said:

Не става дума дали най-простото обяснение е вярно или невярно - за това има други средства, чрез които се установява.

Тръгването от най-простото обяснение е смисълът на принципът на Окам - подхождай без предразсъдъци. Предразсъдъците са нагласи, за които нямаш рационална основа. В този смисъл, тръгването напред с рогата "има Бог" е предразсъдък и е контрапродуктивно в науката.

Атеизмът от тази гледна точка е естествения подход към науката. Атеизмът, преразказан чрез бръзначът на Окам, твърди:  Бог не е причина, докато не се окаже причина. Сигурността на Хокинг идва от дълбокото му познаване на науката, в която такава причина няма място.

 

И като Хокинг е бил толкова сигурен защо обръща толкова голямо внимание на Бога и го обсъжда надълго и нашироко в книгите си? Ако есмятал, че "Бог не е причина, докато не се окаже причина" всичко би било просто и ясно. Но Хокинг търси, търси и накрая, признавам намери заместител на Бога и това се оказа Мултивселената. Има една съществена подробност обаче - Мултивселената е само хипотеза.

Преди 22 часа, scaner said:

Говорим за различни неща.

Библията е сборник от разкази, които могат да се кажат верни в един или друг исторически контекст, но не могат да дадат кохерентна картина в причинно-следствената връзка, в кочто са изложени - чрез присъствието на Бог. Може да е имало потоп, може да е имало човек Ной, може и да е построил кораб на връх на планина. Но цялостната история се дъни.

Примерът ми с генетиката - пречупено през притчата за Ной, всички (сухоземни) животински видове, включая човека, трябва да имат в миналото си период на изключително ниско генно многообразие, и то по едно и също време. Фактите опровергават това. Вероятният геоложки потоп е някъде към 10-20 хиляди години назад (по Библията около 4000 години). Човека в генетично отношение е имал проблем около 100000 години назад, скоро четох за изследвания показващи че човешкото генетично разнообразие се основава на около 600 индивида тогава. Другите видове нямат такива минимуми, хептен пък по същото време.  Един генетик, вярващ в християнския Бог, някак трябва да преглътне това противоречие и да го примири със съвестта си, за да продължи да е вярващ.

Е, Библията си обяснява всичко чрез Бог. Но дори и вярващите в голямата си част не възприемат буквално историите от Стария завет. Конкретно потопът се счита че не е бил глобален, а локален - в региона на Тигър и Ефрат и Черно море. така че генетиката няма връзка.

 

Редактирано Май 16, 2019 от Doris

[makebulgar]

Научния атеизъм не е идеология и няма нищо общо с комунизма. Колкото и да се върти и суче фактите са си факти  Айнщайн е бил атеист, Хокинг е атеист и много други. Не агностици, а атеисти отхвърлящи съществуването на богове. Всички останали заврътулки относно някое мнение на Айнщайн, Хокинг или друг учен атеист по въпроса за вярата не ги прави нито религиозни нито тайно подкрепящи вярята. 

И това че тоя или ония виждали реални истории в Библията по никакъв начин не доказват останалата част от Библията с легендите и въображаемите богове които говорят на върха на планината и дават скрижали. 

[fixxxsers]

Преди 1 час, scaner said:

Тъкмо привърших "Мисленето" на Даниел Канеман, и тази по удивителен начин се съчетава с изводите и постановките в последната.

Също страхотна книга!

Цитирай

Отново ще попитам, какво от това ако има Бог, дори подобен на този в религиите, трябвали да му вярваме, трябвали да се подчиняваме, трябва ли да се съобразим с него, трябва ли в нас да има Вяра свързана с него.Защо нито един религиозен човек, по точно Вярващ в съществуването на религиозен Бог, не е намерил сили , дързост, да попита в себе си Шефа,               ..... Защо да следвам Твоята воля.........Защо ни създаде, като подчинени.......Какво искаш от нас....................Къде ни водиш.............

Така е. Сигурен съм, че много хора си задават подобни въпроси.