Университети, човешки капитал, икономически растеж

[Б. Киров]

Преди 19 минути, Skubi said:

Най-последното което ги интересува инвеститорите, че какви университети има....

Да бе, повярвах ти: прочети малко за връзката между Станфорд и Силициевата долина, тогава пак го повтори това заключение. То там инвеститорите са университета.

Stanford University is particularly noted for its entrepreneurship and is one of the most successful universities in attracting funding for start-ups.^{[44][45][46][47][48]}Stanford alumni have founded a large number of companies, which combined produce more than $2.7 trillion in annual revenue and have created 5.4 million jobs as of 2011, roughly equivalent to the 10th largest economy in the world (as of 2011).^[49][50][51] Stanford is the alma mater of 30 living billionaires and 17 astronauts, and is also one of the leading producers of members of the United States Congress.^[52][53]

https://en.wikipedia.org/wiki/Stanford_University

[nik1]

Преди 34 минути, Б. Киров said:

Според мен е проблем и това обяснява спада на преки чуждестранни инвестиции към България. Последният конкретен пример е дилемата на Фолксваген дали да открият завод в България. Пропорцията между технически/точни науки към хуманитарни е изкривена в полза на хуманитарните. В България учат толкова чужди студенти, колкото български учат в чужбина, предимно са гърци, турци и македонци, като преобладаващият им брой е в технически вузове и медицина - празните места в тези университети се попълват от чужденци, става въпрос за около 13 000 студенти. 

Не е баш така..  Това че пропорциите са в полза на хуманитарните, съвсем не значи че инженерите (инженерните специалисти) в България са дефицитни като наличности на пазара на труда..

Това са погрешни силогизми, който се тиражират в медиите, от много време..  но никой не си е направил труда да оцени колко инженери не работят по специалността си, защото пазарът който търси такива кадри е свит и ограничен...

Аз не съм правил изследвания - но от личен опит и първо лице знам, че от всички мои практиктанти, на който са бил ментор  (това са много млади хора завършващи бакалавърскии програми в ТУ, и техническия фактултет на УХТ) никой не работи като инженер, всъщност само един Имам и една колежка от най-ранните практиканти, тя ми беше първата

Положението при практикантите,  на които са били ментори мои колеги -  е сходно

Някой от тях се насочиха към магистратура и университетска  дейност, но това е друго

Апопо - аз самия не мога да си намеря работа като инженер в България,  Търся такава от половин година, и не се ограничвам регионално!..Конкуренцията при предлагането е голяма, което значи че предлагането е повече от търсенето..

 

 

Редактирано Април 30, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 11 минути, Б. Киров said:

Да бе, повярвах ти: прочети малко за връзката между Станфорд и Силициевата долина, тогава пак го повтори това заключение. То там инвеститорите са университета.

Това е на друг континент....Или по-точно друга планета.....на слънчеви години от нашата/Източно-Европейска/ реалност..... 

[Б. Киров]

Преди 5 минути, nik1 said:

Не е баш така..  Това че пропорциите са в полза на хуманитарните, съвсем не значи че инженерите (инженерните специалисти) в България са дефицитни като наличности на пазара на труда..

Това са погрешни силогизми, който се тиражират в медиите, от много време..  но никой не си е направил труда да оцени колко инжерени не работят по специалността си, защото пазарът който търси такива кадри е свит и ограничен...

Аз не съм правил изследвания - но от личен опит и първо лице знам, че от всички мои практиктанти, на който са бил ментор  (това са много млади хора завършващи бакалавърскии програми в ТУ, и техническия фактултет на УХТ) никой не работи като инженер..Всъщност имам само една колежка от най-ранните практиканти,

Положението при практикантите,  на които са били ментори мои колеги -  е сходно

Някой от тях се насочиха към магистратура и университетска  дейност, но това е друго

Апорпо - аз самия не мога да си намеря работа като инженер в България,  Търся такава от половин година, и не се ограничвам регионално!..Конкуренцията при предлагането е голяма, което значи че предлагането е повече от търсенето

 

 

Няма противоречие с това, което пиша във втория си постинг - университетите са функция на икономиката и произвеждат /защото дипломираните студенти са тяхната продукция/ толкова, колкото се търси на пазара на труда. Проблемът е в пазара на труда, а не в университетите, но това, според мен, не означава, че в България не съществува проблем.

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Skubi said:

Това е на друг континент....Или по-точно друга планета.....на слънчеви години от нашата/Източно-Европейска/ реалност..... 

Не е, щом пазаруваш на пазара с евро, което се конвертира в долар и обратно и т.н. вече всички сме в една игра с еднакви правила.

[Skubi]

Преди 9 минути, Б. Киров said:

Не е, щом пазаруваш на пазара с евро, което се конвертира в долар и обратно и т.н. вече всички сме в една игра с еднакви правила.

OK.

Тогава ми избери един поне от първите 1000 който може да ми произведе качественна диплома ала РБ. https://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings/2019?utm_medium=SMPost&utm_campaign=QSWUR19&utm_source=Facebook

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Няма противоречие с това, което пиша във втория си постинг - университетите са функция на икономиката и произвеждат /защото дипломираните студенти са тяхната продукция/ толкова, колкото се търси на пазара на труда. Проблемът е в пазара на труда, а не в университетите, но това, според мен, не означава, че в България не съществува проблем.

Има много проблеми от конюнктурен, и от пазарен характер , или по-скоро от смесен такъв.. Чисто конюнтурен е проблема при ИТ специалностите

Казах само, че проблема за мен не в това че има превес на хуманитарните специалности пред инженерните..

Със сигурност - седемте - десетте  хиляди (или повече) инженери с нестроителен профил, който на година се произвеждат в България са предостатъчни и/или излишни за пазара, при условия че делът на производството в БНП намалява..

Да, можем да дискутираме и това колко  от местата за средни специалисти, служители и административен персонал, в индустрията са заети от инженери!..

А това че работадателите имат думата в медиите и изобщо (понеже целият разговор и парадигми се въртят върху т.н. незаети места, търсене на инженери), не значи че казват нещо конктретно за дискусията ни.

Редактирано Април 30, 2019 от nik1

[Малоум 2]

Има корелация:

Днешният виц: Ако УНСС фалира, с него ще фалират и половината заведения в Студентски град.

...

[laplandetza]

Преди 11 минути, Малоум 2 said:

Има корелация:

Днешният виц: Ако УНСС фалира, с него ще фалират и половината заведения в Студентски град.

...

Ахахах, добра мисъл.

Относно предлагане на работа....... преди няколко години работих за една организация , оценявах кадри , не от професионалните им качества, всичко друго останало.Работни места има , НО подходящите кандидати според критериите не стигаха. 

[Малоум 2]

Преди 9 минути, laplandetza said:

Ахахах, добра мисъл.

Относно предлагане на работа....... преди няколко години работих за една организация , оценявах кадри , не от професионалните им качества, всичко друго останало.Работни места има , НО подходящите кандидати според критериите не стигаха. 

А бе, работни места има, ама няма кой да плаща. Трябват компетентни да изпишат "длъжностна характеристика" и конкретна заплата да стои там, да се следи, както изпълнението на работата, така и изплащането на заплатата... Само при представянето на това - да е допустимо, въобще работодателят да говори за "имам работно място".

Ако ги няма тия "прости" неща - няма работно място (и така ще се окаже при проучване, че няма работни места. Има места за "роби"!)

...

Редактирано Май 1, 2019 от Малоум 2

[Б. Киров]

Като стана въпрос за връзка между икономика и университети, това е което липсва най-много в България. Според мен се дължи на инерцията от соц.модела университетите да са на държавна ясла с топли места, пристанище за "синодални старци", както и БАН - претенции големи, работа малко, зацикляне в кръг като коне с капаци - едни лекции се четат на няколко поколения студенти, без в тях да се промени и запетая.

Станфорд е феноменален случай на връзка между образование, университет и предприемачество, но не е единствен, в САЩ и ЕС това е масова практика, за съжаление непозната за България. Ето само някои примери изтеглени на прима виста:

https://www.crunchbase.com/hub/harvard-university-alumni-founded-companies#section-leaderboard

https://www.crunchbase.com/hub/boazii-university-alumni-founded-companies

https://www.crunchbase.com/hub/american-university-alumni-founded-companies

https://www.quora.com/What-are-some-successful-companies-founded-by-Columbia-University-alumni

https://www.oxford-royale.co.uk/articles/14-exciting-local-oxford-companies-started-universitys-graduates.html

... и още безброй примери. Университетите имат свои болници, отбори, които печелят, свои лаборатории, които също печелят и т.н. И най-важното, създават общности от бивши възпитаници, които са щедри дарители, защото законите ги освобождават от данъци върху такива дарения. Но това е дълга, и много интересна, тема, а конкретно за Станфорд:

Възпитаниците на Станфорд създават около 3 трилиона долара икономически продукт всяка година

Джейми Бекет

Джейми Бекет е директор на връзките между обществеността и възпитаниците в School of Engineering в Станфордския университет

 

 

Проучване на двама професори от Станфорд установява, че компании, основани от университетските възпитаници, генерират трилиони годишни приходи и са създали 5.4 милиона работни места.

Станфордският университет отдавна е известен като един от водещите световни центрове за иновации и инкубатор за предприемачи, които са създали - и продължават да оформят - Силиконовата долина. Сега, за първи път, едно проучване поставя в перспектива самия мащаб на икономическото въздействие на университета, не само в Силиконовата долина и Калифорния, но и по целия свят.

Изследването показва, че компаниите, сформирани от станфордските предприемачи, генерират световни приходи от 2,7 трилиона долара годишно и са създали 5,4 милиона работни места от 30-те години на миналия век.

Проучването озаглавено "Икономическо въздействие на Станфордския университет чрез иновации и предприемачество" описва резултатите от широкомащабно, систематично изследване на възпитаниците на Станфорд и преподавателите и е проведено през 2011 г. от Чарлс Если, асистент в Станфордското инженерно училище и Уилям Ф. Милър, професор по обществено и частно управление в Stanford Graduate School of Business и професор по компютърни науки.

Въз основа на резултатите от това проучване, двамата смятат, че възпитаниците и преподавателите в Станфорд са създали 39 900 компании от 30-те години на миналия век, които, ако се съберат колективно в независима нация, ще представляват 10-та по големина икономика в света.

"Историята на Станфорд е история на пионерски иновации в научните изследвания, трансфер на открития към по-широката общественост и образование на бъдещите лидери и предприемачи", каза ректорът на Станфорд, Джон Лен Хенеси. "Както показва това проучване, нашите преподаватели, студенти и възпитаници са имали - и ще продължат да имат - огромно въздействие върху световната икономика и подобряване на живота на хората."

Компаниите, основани от възпитаниците на Станфорд, включват технологични гиганти като Google, Hewlett-Packard и Cisco Systems, компании, които са гръбнакът на Силиконовата долина, както и непрекъснат поток от стартиращи компании, които захранват регионалния иновационен пазар и допринасят за стабилната икономика на Калифорния.

"Хората, научните изследвания и идеите на Станфорд Инженеринг са били катализатор за някои от най-известните компании в света," казват Джеймс Д. Плъмър, декан на инженерния факултет Фредерик Емонс и професорът по Electrical Engineering Джон Флук.

 "Въпреки, че Станфорд е най-известен със своя принос към Силиконовата долина, влиянието на университета се простира отвъд високите технологии, за да включи и автомобилния производител Tesla Motors, финансовите компании като Charles Schwab и широко признатите потребителски марки като Gap, Nike, Netflix и Trader Joe's.

"Станфорд е изворът на някои от най-мощните компании на нашето време", каза Рулоф Бота, партньор в Sequoia Capital, който финансира проучването.

„Това беше наша привилегия - да си партнираме с възпитаници като Лари и Сергей, Larry & Sergey, Jerry & David, Sandy & Len, James, Jen-Hsun, Reid и Trip, и ние ще продължим да търсим Станфорд, за да генерираме следващото поколение легендарни основатели на водещи фирми."

В допълнение към количественото определяне на икономическото въздействие на Станфорд, докладът разглежда ролята на Станфорд в насърчаването на предприемачеството и описва как университетът създава екосистема, която насърчава творчеството и предприемачеството в училищата и различните колежи.Той също така разглежда върху нарастването на социалните иновации в университета, като оценява, че освен 39 900 бизнес организации, завършилите и преподавателите са създали повече от 30 000 организации с нестопанска цел. Сред най-известните от тях са Kiva, организация за микрофинансиране, както и The Special Olympics and Acumen Fund, която подпомага предприемачите в развиващите се икономики.

"Мултидисциплинарното обучение, управленските знания и лидерските умения са от голямо значение за все по-голямото разнообразие от организации, които се стремят да решават системни глобални проблеми като предоставянето на здравни грижи, обществено образование и устойчиво развитие", каза Гарт Салонер, професор и декан на Висшето училище по бизнес.

Други ключови резултати от проучването включват:

- 29% от респондентите съобщават, че са предприемачи, които са основали организация (бизнес или с нестопанска цел)

- 32% от възпитаниците са описали себе си като инвеститор,  служител или член на борда в стартиращ бизнес в някакъв момент от кариерата си

- 25% от респондентите преподаватели (някои от които също са възпитаници) са съобщили, че са били основатели или служители на фирма в някакъв момент от кариерата си

- Сред респондентите в проучването, които са станали предприемачи през последното десетилетие, 55% съобщават, че са избрали да учат в Станфорд, заради неговата предприемаческа атмосфера.

- Репутацията на университета като епицентър на иновациите привлича хората от цял свят, които се интересуват от проучване на идеи и които в много случаи остават в региона.

- Една четвърт от предприемачите, завършили след 1990 г., формират своите компании в рамките на 20 мили от университета. (Сред инженерните възпитаници, чиито фирми са базирани в Силиконовата долина, този брой нараства до 31%.)

- Тридесет и девет процента от всички възпитаници основават фирми, разположени на 60 мили от Станфорд - около един час път с кола.

В щата Калифорния се намират около 18 000 фирми, създадени от възпитаниците на Станфорд, които генерират годишни продажби в световен мащаб от около 1,27 трилиона долара и работят над 3 милиона души.

 

https://news.stanford.edu/news/2012/october/innovation-economic-impact-102412.html

 

 

 

 

 

[Skubi]

Преди 10 часа, Skubi said:

OK.

Тогава ми избери един поне от първите 1000 който може да ми произведе качественна диплома ала РБ. https://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings/2019?utm_medium=SMPost&utm_campaign=QSWUR19&utm_source=Facebook

Нито един. 

Видях чехски, литвански, полски, чилийски набързо като превъртях търсейки наше више заведение. Но конкретно от статията знам, че унгарците имат 6 в този списък.

Боли.

Хайде сънувайте по-нататък за Станфорд и другите.....

Редактирано Май 1, 2019 от Skubi

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Skubi said:

Нито един. 

Видях чехски, литвански, полски, чилийски набързо като превъртях търсейки наше веше заведение. Но конкретно от статията знам, че унгарците 6 имат в този списък.

Боли.

Хайде сънувайте по-нататък за Станфорд и другите.....

В различни класации, СУ "Климент Охридски" се закачва в първите 1000, като през последните години слиза надолу, в някои от класациите вече е изпаднал, но си прав, че това не е повод за гордост.

[dora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Няма противоречие с това, което пиша във втория си постинг - университетите са функция на икономиката и произвеждат /защото дипломираните студенти са тяхната продукция/ толкова, колкото се търси на пазара на труда.

Съгласна съм теоритично, но не и съвсем на практика. Университетите се превърнаха в търговски дружества (в лошия смисъл на думата) и предлагат не това, което се търси на пазара на труда, а това, което искат да учат студентите. Или по-скоро да не учат, но да са го записали и да вземат диплома по това накрая.

България със сигурност няма нужда от толкова адвокати и нотариуси, колкото произвеждаше висшето образование по мое време (нещо, за което родителите подтикваха децата си, че да станели богати после). Нито от толкова хора, учили бизнес администрация или маркетинг (защото "маркетинг" през деветдесетте звучеше много по-"така", включително защото никой не знаеше какво точно представлява) и накрая работещи като сервитьорки. Нещо такова ми се струва, че се случи после и с психологията - всяка посредствена фръцла - с диплома за психоложка.

Чудно защо никой не иска да учи физика и математика - ами защото трябва да се полагат усилия. То не че и в хуманитарните специалности не трябва, ако се преподават както трябва, но те просто не се. И това не е отсега. (Защото знам какво е цял семестър да четеш по хуманитарна специалност в западен университет по дванадесет часа на ден - след лекции, и пак да не стигат, та да трябва да четеш още по-бързо и по-ефективно....Както и да знаеш какво да четеш задълбочено и какво само за информация...)

С което не казвам, че няма и хора, които наистина учат по специалността си, поне в рамките на това, което им предлага българското образование. Нито че няма хора, които се опитват да придобият и познания чрез специализации в чужбина. А и днес има много повече откъде да се чете, за тези, които искат да четат, от по мое време, когато в библиотеките на университета имаше само книги с изтръгнати важни глави, и основно такива или от съветски, или от маргинални, или от безкрайно морално остарели като научност на текста автори. Това тогава беше основата на хуманитарното образование и е нелепо да се хвалим какво добро образование сме имали преди - нищо такова нямаше. Това, което може би имахме - и все оше има, е тук-таме талантливи хора ВЪПРЕКИ образованието, но непоказателни за качеството му, точно по причина, че талантливи въпреки него. Но такива талантливи хора има навсякъде по света, само че някъде ги и обучават....

И друго - конкуренция и качество има там, където за дадена специалност на година се приемат двадесет човека и точка. Не там, където само в един университет могат да учат стотици, ако учат изобщо... а "университетите" са що-годе толкова на брой, колкото са и студентите в държавата... (тук иронизирам).

Извинявам се, че пиша с малко неприятен тон, но за мен тоталната девалвацция на образованието, и особено висшето, е  много, много важен проблем.

(И да добавя, напълно се солидаризирам с това, което написахте за четенето на едни и същи лекции на поколения студенти, без в тях да е променена и запетайка. Това показва нивото на научност в университетите - нула научни изследвания, писане на цитаторски статии или предъвкващи един и същи материал от десетилетия книги само за целите на акредитацията. Ако някой може да ме опровергае, че нещо се е променило и  последното ми твърдение вече не отговаря на истината, то нека го направи  - ще го приема с облекчение...)

Редактирано Май 1, 2019 от dora

[nik1]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

А бе, работни места има, ама няма кой да плаща. Трябват компетентни да изпишат "длъжностна характеристика" и конкретна заплата да стои там, да се следи, както изпълнението на работата, така и изплащането на заплатата... Само при представянето на това - да е допустимо, въобще работодателят да говори за "имам работно място".

Ако ги няма тия "прости" неща - няма работно място (и така ще се окаже при проучване, че няма работни места. Има места за "роби"!)

...

Вече се дават длъжностни характеристики, но има и "врътки" ....някак по балкански,

Врътката е че заплащането и длъжността (заплащането е съобразено с длъжността по НКП)...... е  някак несъответващо на записаното

Един вид... иска се възмиожно най-много , а се дава малко,

Да илюстирам с един пример - длъжностната характеристика е от мой личен опит (не казвам че заплащането и условията не са ме  удовлетворявали, напротив)

 

Цитирай

 

ДЛЪЖНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА

 За длъжността

СПЕЦИАЛИСТ, КАЧЕСТВО

Код по НКП: 2421 6017

 

I. Основни длъжностни задължения

 

1. Ръководи, организира, осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен контрол, контрол по спазване на управление на документи и записи, производствен контрол, управление на несъответстващ продукт, преглед на запитвания, оферти и договори.

2. Съхранява оригинали на документите от СПК - ригиналът на НПК, оперативните документи, които се дават като приложение към процедурите по производство, доклади и отчети по вътрешни одити, проведени проучвания, анализи.

3. Контролира за правилното съставяне и състояние на записите.

4. Съставя документи по договаряне с клиенти; документи по избор на доставчици, договаряне и извършване на закупуването; документи предавани на клиенти; документи по вътрешни одити; документ и по обучение на персонала.

5. Следи за поява на рекламации в производството, както и за предприетите спрямо тях коригиращи и превантивни действия.

6. Преглежда оферти от доставчици и подготвя документи за закупуване на технически средства и средства за измерване, чието решение за закупуване се взема от управителя на фирмата.

7. Координира и документира дейностите, свързани с прегледа от ръководството.

8. Осигурява запознаване на заинтересованите лица с всеки детайл от производствения поцес, особеностите и рисковете които се крият.

9. Подготвя програма за прегледи от ръководството, за което може да привлече и външни специалисти.

 

 

II. Основни отговорности, присъщи на дейността.

 

1. Отговаря за състоянието на производствената дисциплина и недопускане на условия за разхищения и злоупотреби.

2. Отговаря за достоверността на документите по СПК.

3. Отговаря за спазване на сроковете за изпълнение на взети поръчки от клиенти.

 

III. Организационни връзки и взаимооотношения.

 

1. Длъжността е пряко подчинена на Управителя на предприятето.

2. При изпълнение на длъжността се осъществяват организацион ни връзки и взаимоотношения с всички отговорни лица в производството, с всички отдели по производство и контрол и техните служители.

3. Осъществява контакти с представители на контролни органи и институции, доставчици, клиенти.

 

IV. Необходима компетентност за изпълнение на длъжността.

 

1. Трябва да е запознат с:

оперативните документи;

редът и условията при осъществяване на вътрешен контрол;

компютърни системи за производствена дейност;

основни положения за трудова дисциплина;

психология на персонала.

 

 

V. Изисквания за заемане на длъжността.

 

 

1.Образование:......

2.Друга квалификация:.....

3.Професионален опит: ......

 

 

 

 

"Специалист по качество"...., е това си е длъжностна характеристика за "Менаджер  по качество" ..А това са и различни базови заплати..

-------------

Или....дава се длъжностна характеристика на "технически сътрудник" по НКП (и заплата съобразена с тази длъжност, която дори не изисква висше образование),,...с изисквания за квалифициран инженер!

Аз съм писал  такива, разбира се.... заплатите не съм ги давал и определял аз..

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 1 час, dora said:

 

(И да добавя, напълно се солидаризирам с това, което написахте за четенето на едни и същи лекции на поколения студенти, без в тях да е променена и запетайка. Това показва нивото на научност в университетите - нула научни изследвания, писане на цитаторски статии или предъвкващи един и същи материал от десетилетия книги само за целите на акредитацията. Ако някой може да ме опровергае, че нещо се е променило и  последното ми твърдение вече не отговаря на истината, то нека го направи  - ще го приема с облекчение...)

При нас това беше 1 семестър философия и 1 семестър научен социализъм /2 семестера руски ми го осребриха, защото говорех по-добре по-руски от преподавателя/, където идваше един и от А4 листа ама жълтокафяви като тютюн с чупещисе краища като на вафли, без интонация без да погледне, прочиташе дадено количество страници и после казваше това или това ще питам на изпита. И излизаше.....

И сега навярно има такива. Казва се гробища на кадри.....

[nik1]

Една бележка към блилянтните по принпцип "език" и писане и граматика на Дора

Правилното е теоретичен, теоретична, защото думата е заемка от руски

https://kaksepishe.com/tag/теоритично/

 

ПС

Сори, имам професиопнални изкривявания

Иначе - в университета сме минавали разни "теоретични основи ...", та затова думата я знам...

 

 

[dora]

Преди 14 минути, Skubi said:

При нас това беше 1 семестър философия и 1 семестър научен социализъм /2 семестера руски ми го осребриха, защото говорех по-добре по-руски от преподавателя/, където идваше един и от А4 листа ама жълтокафяви като тютюн с чупещисе краища като на вафли, без интонация без да погледне, прочиташе дадено количество страници и после казваше това или това ще питам на изпита. И излизаше.....

И сега навярно има такива. Казва се гробища на кадри.....

 Той е знаел, че ви преподава проформа нещо, което са го задължили да ви преподава, и по което реално нямате никакъв интерес. Вероятно и той не е имал никакъв интерес, защото е бил от някоя философска катедра с напълно различен профил, но все пак някой е трябвало тези глупости да ви ги чете...

Когато обаче в цяла катедра преобладаващо се преподава проформа (кой квото разбрал - разбрал, ако не е разбрал, майната му), изпитва се що-годе проформа (е, ако преподавателят се заинати, може и да те скъса, но най-вероятно няма да го направи, за да не му се налага да се занимава с такива неприятни глупости, като те изпитва отново) и наука не се прави изобщо, или статии се пишат проформа, това вече не е образование изобщо.

Редактирано Май 1, 2019 от dora

[dora]

Преди 3 минути, nik1 said:

Една бележка към блилянтните по принпцип "език" и писане и граматика на Дора

Правилното е теоретичен, теоретична, защото думата е заемка от руски

https://kaksepishe.com/tag/теоритично/

 

ПС

Сори, имам професиопнални изкривявания

Иначе - в университета сме минавали разни "теоретични основи ...", та затова думата я знам...

 

 

Да, благодаря

[Skubi]

Преди 1 минута, dora said:

 Той е знаел, че ви преподава проформа нещо, което са го задължили да ви преподава, и по което реално нямате никакъв интерес.

Когато обаче в цяла катедра преобладаващо се преподава проформа (кой квото разбрал - разбрал, ако не е разбрал, майната му), изпитва се що-годе проформа (е, ако преподавателят се заинати, може и да те скъса, но най-вероятно няма да го направи, за да не му се налага да те изпитва отново) и наука не се прави изобщо, или статии се пишат проформа, това вече не е образование изобщо.

Eeeeeй това е било гробището за кадри.....

Ако проверишр поровиш малко може и да изкочи, кой за алкохолизъм, кой за сексуално провинение, кой за изпадане от главният поток на Партията, но навярно тези хора при Сталин са ги застрелвали, но по-късно са ги командирвали на такива места/да вегетират до пенсия/, защото иначе би трябвало да се обоснове защо е изпъден от даденото място.....СМСМ

[dora]

Преди 6 минути, Skubi said:

Eeeeeй това е било гробището за кадри.....

Ако проверишр поровиш малко може и да изкочи, кой за алкохолизъм, кой за сексуално провинение, кой за изпадане от главният поток на Партията, но навярно тези хора при Сталин са ги застрелвали, но по-късно са ги командирвали на такива места/да вегетират до пенсия/, защото иначе би трябвало да се обоснове защо е изпъден от даденото място.....СМСМ

Ами не, нямаше низвергнати някакви хора, имаше хора от Държавна сигурност (както разбрах по-късно) с по-високи титли, и кадърни хора не от Държавна сигурност, които цял живот са само асистенти, най-много малко преди пенсия да ги направят главни асистенти (от тях, между другото, в личен контакт съм научила най-много)... Вероятно защото професорството е минавало задължително през сътрудничеството... Вижте колко тъжно е това.

Редактирано Май 1, 2019 от dora

[nik1]

Преди 20 минути, Skubi said:

Eeeeeй това е било гробището за кадри.....

Ако проверишр поровиш малко може и да изкочи, кой за алкохолизъм, кой за сексуално провинение, кой за изпадане от главният поток на Партията, но навярно тези хора при Сталин са ги застрелвали, но по-късно са ги командирвали на такива места/да вегетират до пенсия/, защото иначе би трябвало да се обоснове защо е изпъден от даденото място.....СМСМ

Може и обратното да е...Мястото се дава на пострествени  учени и проподаватели (или случайни такива) като награда за вярност и заслуги към партията..(съответната)

 

В БАН много академици и член-кореспонденти са, или бяха от този тип.. Александър Лилов (философ?)  беше такъв типичен пример до смъртта си. Член-коресондент от 1985-та, а по ново време, мисля и академик..

 

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 часа, dora said:

Съгласна съм теоритично, но не и съвсем на практика. Университетите се превърнаха в търговски дружества (в лошия смисъл на думата) и предлагат не това, което се търси на пазара на труда, а това, което искат да учат студентите. Или по-скоро да не учат, но да са го записали и да вземат диплома по това накрая.

България със сигурност няма нужда от толкова адвокати и нотариуси, колкото произвеждаше висшето образование по мое време (нещо, за което родителите подтикваха децата си, че да станели богати после). Нито от толкова хора, учили бизнес администрация или маркетинг (защото "маркетинг" през деветдесетте звучеше много по-"така", включително защото никой не знаеше какво точно представлява) и накрая работещи като сервитьорки. Нещо такова ми се струва, че се случи после и с психологията - всяка посредствена фръцла - с диплома за психоложка.

Чудно защо никой не иска да учи физика и математика - ами защото трябва да се полагат усилия. То не че и в хуманитарните специалности не трябва, ако се преподават както трябва, но те просто не се. И това не е отсега. (Защото знам какво е цял семестър да четеш по хуманитарна специалност в западен университет по дванадесет часа на ден - след лекции, и пак да не стигат, та да трябва да четеш още по-бързо и по-ефективно....Както и да знаеш какво да четеш задълбочено и какво само за информация...)

С което не казвам, че няма и хора, които наистина учат по специалността си, поне в рамките на това, което им предлага българското образование. Нито че няма хора, които се опитват да придобият и познания чрез специализации в чужбина. А и днес има много повече откъде да се чете, за тези, които искат да четат, от по мое време, когато в библиотеките на университета имаше само книги с изтръгнати важни глави, и основно такива или от съветски, или от маргинални, или от безкрайно морално остарели като научност на текста автори. Това тогава беше основата на хуманитарното образование и е нелепо да се хвалим какво добро образование сме имали преди - нищо такова нямаше. Това, което може би имахме - и все оше има, е тук-таме талантливи хора ВЪПРЕКИ образованието, но непоказателни за качеството му, точно по причина, че талантливи въпреки него. Но такива талантливи хора има навсякъде по света, само че някъде ги и обучават....

И друго - конкуренция и качество има там, където за дадена специалност на година се приемат двадесет човека и точка. Не там, където само в един университет могат да учат стотици, ако учат изобщо... а "университетите" са що-годе толкова на брой, колкото са и студентите в държавата... (тук иронизирам).

Извинявам се, че пиша с малко неприятен тон, но за мен тоталната девалвацция на образованието, и особено висшето, е  много, много важен проблем.

(И да добавя, напълно се солидаризирам с това, което написахте за четенето на едни и същи лекции на поколения студенти, без в тях да е променена и запетайка. Това показва нивото на научност в университетите - нула научни изследвания, писане на цитаторски статии или предъвкващи един и същи материал от десетилетия книги само за целите на акредитацията. Ако някой може да ме опровергае, че нещо се е променило и  последното ми твърдение вече не отговаря на истината, то нека го направи  - ще го приема с облекчение...)

Ето конкретни цифри от НСИ за завършилите висше образование през миналата година:

Условно съм обозначил с червено всички хуманитарни и социални науки, със синьо всички точни и инженерни, като тук съм прибавил и приложните, като сигурност, транспорт и т.н. Цифрите говорят сами по себе си: от общо 54 480 получили квалификация, 33 184 са "хуманитари" и 21 296 са точни и приложни науки. Ножицата се разтваря все по-широко, процентът вече е над 50 в полза на "хуманитарите" като специалност "бизнес администрация" чупи рекорда с над 15 000 - "много вожд малко индианец" - бизнес-администраторите са почти една трета от всички завършващи, пита се в задачата какво ще администрират, като бизнесите ставата все по-ограничени.

Ако продължим пак с актуална статистика:

Това е регионално разпределение - от 54 университета само в София и Пловдив са 30, останалите 20 са в други области, като Югоизточния /където е Бургас/ има 3, а Северозападния /най-бедния/ има едно университетче с по-малко от 1000 преподаватели /775/ ; от цитираните данни за регионалните ползи за БВП, които във Великобритания показват 4 процента ръст, може да се очаква и нещо подобно в България при създаване на колежи или университети в най-бедните региони. Ефектът специално за Северозападния район може да го изправи на крака, още повече, че точно там е концентрирано най-много ромско етническо население.

Това са парите, които са инвестирани - частни и държавни - за висше образование през 2018. Като се има предвид, че държавните са 0.7 процента от БВП, което е някъде около 0.8 млрд.лв., останалите 0.4 млрд. лв. са частни разходи. Това е твърде малко, всъщност най-малко и по абсолютна стойност и като процент в ЕС, а и сравнение с повечето държави в света. Високо качество на образование с малко пари е утопия, няма как да стане, въпросът е как да се промени в положителна посока този тренд, защото той си остава постоянен близо две десетилетия и, според мен, е една от основните, ако не и главна причина за посредственото и слабо българско университетско ниво.

[dora]

Благодарности за цялата тема, Б. Киров!

[nik1]

Всичко това може би могло да се погледне и по страничен и друг начин, ...и да се опише с израза "свърпредлагане на висшисти" , като при едната "катерогия" е "свръх-свръх"

За това се пише и говори в медиите и официалните/специализираните форуми

https://m.24chasa.bg/novini/article/4291083

"Изводът" е представен  под снимката на автоработниците/автоработника и седанът с отворен капак

https://www.mediapool.bg/nad-polovinata-visshisti-rabotyat-neshto-za-koeto-ne-se-iska-diploma-ot-universitet-news273060.html

Проблемът /явлението  го има и в Франция (поне за там съм чел), и вероятно в други западни страни...

Редактирано Май 1, 2019 от nik1