Университети, човешки капитал, икономически растеж

[Atom]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

В различни класации, СУ "Климент Охридски" се закачва в първите 1000, като през последните години слиза надолу, в някои от класациите вече е изпаднал, но си прав, че това не е повод за гордост.

На този етап от развитието ни трудно може да се очаква нещо по-различно.   Мен ако питаш топ-1000 даже е прилично (това, че СУ слиза надолу обаче не е). В тези класации основната тежест от която се определя мястото в класирането се пада на "научната продукция" на институциите.  С други думи научната дейност - изследвания, публикации, участие в научни конференции и др. подобни събития трябва да е основна, а не второстепенна или съпътстваща дейност за да има шанс една институция да попадне  в подобни класации.  

Например в Швеция според World Higher Education Database (WHED) има 39 институции които предлагат висше образование.  В топ 1000 на  QS World University Rankings попадат 8 от тях. Това не означава, че останалите 31 са по-лоши от СУ, защото не са класирани, а СУ е класиран. Повечето от останалите 31 учебни заведения са първокласни институции, но просто не се занимават активно с научни изследвания и са по-скоро "академии по нещо си" или "приложни университети" които предлагат супер качествено  образование ориентирано към практиката, а не към теоретични и научно ориентирани специалности.   

Дори обаче програмите им да са  научно ориентирани, а и в самите институции науката да е водеща, те пак няма да се класират ако са специализирани само в една или две области.  Колкото и да е добра една институция в  определена област, ако ще да е топ, на топа в света в  своята си област, тя пак няма да попадне в топ 1000 ако не развива широк набор от различни области на познанието.  Така например Stockholm School of Economics (SSE) предлага супер качествено образование по икономика. Това е едно от най-добрите места  в Европа и топ 50 в света (37 място в световната класация в област икономика). Това е водеща научна институция която произвежда научна продукция със световно качество и въпреки това не може да се класира в основната (обща) класация, а само в конкретната област - икономика.  Karolinska Institutet пък е световен лидер (абсолютен No1)  в стоматологията и No-6 в света в областта на медицината. Научната продукция на института е водеща, но въпреки това пак не попада в топ 1000 на генералната класация.

С други думи няма как да очакваме, че УНСС, МУ, ИУ Варна или УАСГ могат да попаднат в топ 1000 на която и да е класация, тъй като това са тясно специализирани висши училища. Същото се отнася и до АУБГ, който на практика е liberal art college, а акцентът на последните е образованието и обучението, докато науката е на по-заден план.

Това, че повечето т.н. "университети" не са класирани в топ 1000 не е проблем. Проблемът е, че не е ясно какво точно представляват и какво точно искат да бъдат.  Например има един куп икономически или бизнес ориентирани университети, колежи и т.н.  Повечето от тях в момента нито се занимават научна дейност или да гонят академични постижения в тяхната си област, нито предлагат качествено практично ориентирано образование, което да се търси от бизнеса.  Практически е невъзможно да се съчетаят и двете. Това могат да си го позволят само най-добрите институции - от една страна да произвеждат добри теоретици, с високо интелектуално ниво и един куп други качества, а от друга бизнесът с готовност да приема такива кадри.  Останалите произвеждат кадри които имат много добро практично ориентирано образование, но нямат кой знае какви претенции за висока академичност. Бизнесът обаче е доволен, защото получава практици, които бързо навлизат в конкретната професия.

В момента имаме един университет (СУ) и още 3-4 специализирани висши учебни заведения в които може би си струва да се налеят пари както за финансиране на наука, така и за финансиране на образованието на студентите.  Те имат някакъв шанс да се борят за място в разни класации.  По-голямата част от останалите ВУ би трябвало да се преориентират като университети по приложни науки и да се финансират само за образование. Ако искат да се занимават с наука да си привличат сами парите.  Дали някои от университетите (ПУ, ВТУ, НБУ?) имат шанс да се изравнят поне със СУ и там също да се финансират научните изследвания нямам никаква идея. Възможно е да има някакъв смисъл, но е възможно и положението да е толкова отчайващо, че парите да потънат, а ползите да са никакви.  

Друга възможност е БАН да се ликвидира, а читавите звена и отделни учени да се прехвърлят към 2-3 университета и финансирането да се насочи към тях (без да се намалява). Това обаче няма да се случи, тъй като ще има вой до небесата.

 

 

Редактирано Май 1, 2019 от Atom

[Б. Киров]

Има нещо, поне според мен, много робовладелско или феодално в деленето на хората на "работодатели" и "работници", защото все пак ние живеем поне на хартия в държава даваща право на свободно предприемачество. Ако имам, например, висше образование свързано с компютри и програмиране, а на "пазара на труда" няма работни позиции за моята професия, какво, освен лошата икономическа рамка, би ми пречело да открия старт-ъп фирма, в която например да се опитам да създам електронна платформа за продажба на книги и други продукти, подобна на Амазон. Ами пречат ми хиляди невидими на пръв поглед нишки, като се започне от бюрокрацията, нелоялната конкуренция, липсата на финансиране за венчър капитал, във втория постинг от темата съм ги показал с графики всички основни неща - в ЕС у нас е най-трудно да си осигуриш начален капитал за старт-ъп фирма и имаш най-малки шансове като такава фирма да пробиеш пазара и да растеш.

Ако погледнем тази схема, която извадих от тук

https://m.24chasa.bg/novini/article/4291083

най-големия бизнес като брой работници в България е "ремонт на автомобили и мотоциклети" - 542 000 работещи от близо 2.7 млн., ще рече всеки пети работещ е в автомонтьорския бизнес. Това е така по простата причина, че в България се карат предимно автомобили над 10 години и нагоре, които изискват цяла армия буквално от сервизни работници. От една страна е хубаво - има работа за много хора - от друга е лоша стратегия да ремонтираш отпадъците на европейците, вместо да пренасочиш тези хора в по-добре платена работа за производство на нови автомобили /както е в Чехия и Словакия, например/. А да "оправяш" модерни автомобили вече не е работа за опинци, дошли от гората, там има електроника, много електроника и тя е скъпа - едно недодялано движение на прост човек може да вкара собственика в големи грижи и разходи. Така че, според мен, сбъркан е чипа на икономиката ни.

[nik1]

PS

В Уругвай мисля, че всичките 6 висши учебни заведения са в Монтевидео..В голямо Монтевидео (Метрополитена) живеят около два милиона човека,...Които са към три пети от населението на Уругвай..

...Ние тук като че ли сме в плен на т.н. "възрожденски"  регионален модел , според който всяко градче  (и по-нататък - окръжие или област) трябва да е наравно развито (или поне съпоствавимо, с разлики в проценти, а не в пъти) демографски, икономически и социално с другите..

Такъв донякъде е и модела на ЕС, и този факт подсилва горното

В живота и реалността всъщност се получава, и е малко по-друго..

Дори в Гърция този модел е друг - има модел "Столица (Атина) и   Един голям град (Солун)", ...в България все още има "Многограден" модел -"Столица и няколко развити областни градове (и области)"..

 

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Така че, според мен, сбъркан е чипа на икономиката ни. 

Съгласен.съм .... но според мен икономиката е точно такава, каквото е заложена в По-големия "чип и софтуер на ума на българите"..

Сбъркан ни е чипа изобщо..Искам да кажа

Заради това, че си гледаме еснафлъка и спокойствието, и чакаме някой или "нещо" да ни оправи държавата и всичко в нея,... вместо като франзузите да излезнем сплотени и решителни на улицата..

Ей богу, сега сме като по Живково време - всички говорим  в къщи (сега и по форумите и във фейсбук) против управлението, и за неговите недъзи, ...но нищо не правим!

 

 

On 30.04.2019 г. at 11:39, nik1 said:

 

Капиталите отиват там където има върховенство на закона... Във всичките му показатели, най-вече там където има висока степен на т.н правна сигурност ( Legal certainty )...

Която в България днес практически липсва, а върховенството на закона се поддържа на много ниско ниво за среднодоходна икономика, и за държава от ЕС

Разказано по друг начин - капиталите отиват в страните, имащи и прилагащи англо-саксонското право (което предполага висока степен на Legal certainty главно заради своята простота, архаичност и консервативност), и разбира се, подържащи ниски данъчни нива..

И в по-малка в страните като Чили и Уругвай,  чиято правна система гарантира висока степен на Legal certainty (чилийската и уругвайската правни система и право са прости, архаично и консервативни), а управлението в двете страни цялостно поддържа високата степен на върховенство на закона.

---------------------------

Аз лично не вярвам в каквото и да е развитие на България, докато спада към типа "завладени държави" (България е завладяна  е с помощта на регулаторите, агенциите, комисиите, прокуратурата и т.н.)..

Дори и качеството на университетите и на университетското образование да се подобрят с "магическа пръчка" (смятам че те са в корелации и причинно-следствени връзки с това за което пиша по-горе. Заради това използвам метафората "магическа пръчка") ..вече по-добре образованите млади ще имат ...един добре начертан път - това е емиграция и реализация в "бяла" страна.

Т.е. какво от това че образованието  ще е добро (чисто хипотетично), ако в България няма да остават и няма да има достатъчно добре образовани граждани (специалисти)?

...

Какво става ако младите започнат да излизат от университетите с fluent английски,  френски или немски? Мисля че единственото, което задържа младите  образовани специалисти в България е незнаенето или недостатъчното знаене на език..

 

 

За каква правна предвидимост и правна сигурност говорим, и не ли някак нормално първо да се попитаме "кой е тоя луд, който ще дойде да си прави стартъпчето в БГ"?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7424847

Ами ако утре някой от властимащите си хареса бизнеса му, и се опита да го открадне , или превземе, или унищожи (като "Дунарит" и "Емко" и много други "малки" и "големи" случаи преди него)

А каква е степента за защита на собствеността  у нас?

https://ime.bg/bg/articles/slaba-zashtita-na-sobstvenostta-spyva-razvitieto-na-bylgariya-1/

 

 

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[dora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Ами пречат ми хиляди невидими на пръв поглед нишки, като се започне от бюрокрацията, нелоялната конкуренция, липсата на финансиране за венчър капитал, във втория постинг от темата съм ги показал с графики всички основни неща - в ЕС у нас е най-трудно да си осигуриш начален капитал за старт-ъп фирма и имаш най-малки шансове като такава фирма да пробиеш пазара и да растеш.

Според мен пропускате и нещо друго - предприемачески умения.

Много от добрите специалисти просто не умеят или не са обучени да продават труда си.

Или просто продажбите не са им силата. И това е нормално - затова има хора, заети с разработването на конкретния продукт, и хора, които да се занимават с маркетинг, продажби и пласмент на същия. Не всеки е роден за предприемач, особено когато ще му се наложи да дели времето почти 50/50, а в началото дори 80/20, за да се занимава с пласмент (за сметка на времето за разработка). И като добавим и административните неща (воденето на счетоводство и т.н.), то е нормално хората, на които това не им идва отръки, да не предпочитат да го правят.

И това не е изненадващо.

Но е и вярно, че предприемачески умения се възпитават. Но това става от ранно детство  - самостоятелност, инициативност, екстравертност, оптимизъм (да знаеш, че ще стане, а не да си мислиш, че ти си такъв балък, че никога няма да стане - характерното пораженческо мислене), социална интелигентност (като цяло това изисква друг вид култура. Ние някак си биваме възпитавани в пасивност, неуметност, недоверчивост, песимизъм/фатализъм, темерутщина).

Вижте тази статия: https://clubz.bg/node/82183?fbclid=IwAR0HPe2TglvsVNCZfiRKLBRSrj-QsEEI-2QxPhc_VDf7Z9EFy7zmLMBSfWI

И тази:

https://www.quora.com/What-is-the-best-personality-suitable-for-an-entrepreneur

Редактирано Май 1, 2019 от dora

[nik1]

Какъв ще е пазарът на труда през 2032 г.

Спад на заетостта в търговията, ръст – в образованието и здравеопазването. Но продавач ще си остане професия №1

iconomist / 29 March 2019 16:00 >

Как ще изглежда пазарът на труда у нас в средносрочна и дългосрочна перспектива, до 2032 г., при допускането, че конвергенцията успее и тогава страната ни достигне средното икономическо ниво на Европейския съюз. Прогнозата прави научен екип начело с доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева по проект на социалното министерство за повишаване ефективността на политиките по заетостта, финансиран с европари.

 

Според изследването процесът на конвергенция предполага преструктуриране както на частния, така и на публичния сектор. А това означава преодоляване на технологичното изоставане и залагане и следване на стратегически решения в образованието, здравеопазването и пазара на труда.

Иначе структурните несоътветствия на пазара на труда могат да се окажат сериозна спирачка срещу догонването. Очертава се траен недостиг на кадри със средно образование, чиито места ще заемат висшисти или хора с основно образование.

Ще продължава свръхпредлагането на висшисти, както и неконкурентното заплащане на труда, което води до изтичането му зад граница. Тенденцията за недозаетост на хората с висше образование ще продължи както в ЕС, така и у нас.

Заетите българи през 2032 г. ще са 2,9 млн. души – с 3,4% по-малко от сега. Д-р Ганева очаква сериозен спад на заетите в търговията, а също и в хотелиерството и ресторантьорството. Целият сектор търговия и ремонт на автомобили ще се свие с 27%. Но това не означава, че продавачите в магазини, заедно със сервитьорите и барманите, няма да останат най-разпространената професия.

Чувствително обаче ще се увеличат работещите в образованието и в медицината – главно учители и медицински сестри. Сега у нас в сферата на образованието се трудят 5,4% от заетите, докато този дял средно за ЕС е 7,6 (във Великобритания – 10,3%, в Швеция – 11,6%).

Сектор здравеопазване и социална работа в България поглъща 5,1% от работната сила, докато в ЕС-28 – 11% (13,3% във Великобритания и 15,6% в Швеция). За 10 г. – между 2022 и 2032 г., учителите и преподавателите ще се увеличат с 18 000 души, а медицинските кадри – с 11 000 души.

Ще се засилва ролята на преработващата промишленост и за 15-годишния период заетостта в нея ще се увеличи с над 7 на сто и през 2032 г. в нея ще работят 481 000 души. Същият ще е растежът и в строителството, където след 14 г. ще се трудят 251 000 души. Не се очакват сериозни промени в заетостта на софтуерните и компютърните специалисти.

http://iconomist.bg/96866-Какъв-ще-е-пазарът-на-труда-през-2032-г.

 

[Skubi]

Преди 12 минути, nik1 said:

 

http://iconomist.bg/96866-Какъв-ще-е-пазарът-на-труда-през-2032-г.

 

Незнам какъв е този икономист......И от къде черпи акъл, но мисля, че е като мен стара клечка.....Затова би трябвало да се посъветва с дъщеря или синът си, или поне да им приема пощата.....Моите вече редица работи поръчват чрез е-бай и други сайтове....Доколкото чета пресата/онлине/, от леки коли до домашни машини всички можеш да си поръчаш по нета. За Тесла сигурно знам, че плануват продажба чрез нета....

Не ми се чете цялата статия, но откъде ще вземи 2.900 000 заети българи от 5-6 000 000 остаряло общо население?

[dora]

Преди 29 минути, nik1 said:

Какъв ще е пазарът на труда през 2032 г.

За мен е абсолютно смайващ броят на заетите в областта на "защита и сигурност"....

[nik1]

Това е цялото изследване:

https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq za pazara na truda tekusto systoqnie i prognozi/LMforecasts_Analysis.pdf

[dora]

Във връзка с разговора в темата относно разминаването между квалификация и пазар на труда, вижте следното изследване:

http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---ifp_skills/documents/presentation/wcms_554348.pdf

В графиката за разминаването между квалификация и работно място се вижда, че в България повече хора са по-квалифицирани от работата, която изпълняват, отколкото хората, които са по-ниско квалифицирани от работата, която изпълняват:

 

И още едно изследване, за влиянието на технологиите върху пазара на труда:

https://hcss.nl/sites/default/files/files/reports/SC_The_European_labor_market_and_technology_employment%2C_inequality%2C_and_productivity.pdf

[nik1]

Преди 28 минути, Skubi said:

Не ми се чете цялата статия, но откъде ще вземи 2.900 000 заети българи от 5-6 000 000 остаряло общо население?

https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq za pazara na truda tekusto systoqnie i prognozi/LMforecasts_Analysis.pdf

Цитирай

Заетост: Заети лица на възраст 15 –64 години. Заетите лица могат да бъдат наети (на трудов или граждански договор), самонаети, работодатели (управляващи собствени предприятия) и неплатени семейни работници. Заетите лица могат да бъдат на позиции, които отговарят на притежаваната от тях квалификация или на такива, за които се изисква по-висока или по-ниска от притежаваната от лицата квалификаци

Излиза, че е смятано "всичко"

 

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 4 минути, nik1 said:

https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq za pazara na truda tekusto systoqnie i prognozi/LMforecasts_Analysis.pdf

 

 

Не ми се чете статистики които не аз съм манипулирал.....Само прелистих началото. Запушват ти ума с разни хил. и % но конкретно, годпода България в 2030 година ще напроява 5 или 6 милиона жители от които и после разните %....Засега най-смъртоностното място е балканът където значителна част от младите не си правят бизнисът там.

Но само тихичко. В един аспект имат истина тези прогнози, ако в активното население смятат с значително количество млади работоспособни мигранти. Тоес упостошаващите се села, градове биват заселени с ако ще безплатно раздаване на земи, квартири....

От тази гледна точко тези статии, доклади скрито подготвят за приемането на тези планове.....

"Зo 30 гeдини - eт 2001 дe 2030 г., нocĸлĸниĸтe в Бългopия щĸ нoмoлĸĸ c 1 450 000 дyши, пpĸдвиждo дĸмeгpoфcao пpeгнeзo eт oнoлизo "Tepизeнт 2030: Дĸмeгpoфcaи тĸндĸнции в Бългopия", изгeтвĸн eт ĸacпĸpтитĸ пe дĸмeгpoфия дeц. Гĸepги Бъpдopeв и дeц. д-p Boдĸждo Илиĸвo. Ceй бĸшĸ пpĸдcтoвĸн днĸc eт yчĸнитĸ в Boциeнoлния пpĸcaлyб нo БCM. Pпepĸд дĸмeгpoфcaoтo пpeгнeзo пpĸз 2030 г. 42 пpeцĸнтo eт нocĸлĸниĸтe в cтpoнoтo щĸ бъдĸ cъcpĸдeтeчĸнe в шĸcт гpoдo - Peфия, Xлeвдив, Hopнo, Бypгoc, Πycĸ и Pтopo Зoгepo. Xpeгнeзиpo cĸ cъщe пpĸз 2030 г. 20 пpeцĸнтo eт нocĸлĸнитĸ мĸcтo y нoc дo бъдoт бĸз нocĸлĸниĸ и дo бъдoт eбĸзлюдĸни, o пpĸз 2001 г. co били ĸдвo 2 пpeцĸнтo. Зopoди пpeцĸcитĸ нo нoмoлĸниĸ нo нocĸлĸниĸтe пpeгнeзoтo нo yчĸнитĸ aъм 2030 г. ĸ 60 пpeцĸнтo eт тĸpитepиятo нo cтpoнoтo дo cĸ пpĸвъpнĸ в "дĸмeгpoфcao пycтиня".

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/7107556 © www.24chasa.bg

"При най-лошия вариант към 2040 година българите ще се стопят до 5.86 милиона.

Ако се вземат някакви мерки ще сме 6.52 милиона, а при най-добрия вариант ще наброяваме 6.75 милиона души.

Проф. Христова уточни, че до 2040 година, независимо дали говорим за най-неблагоприятния или най-благоприятния вариант, със сигурност възрастните хора ще се повече."

Прочети още на:

 https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/13/naselenieto-se-topi-byrzo-do-2040-a-bylgarite-5-86-miliona.393455

[nik1]

Преди 12 минути, Skubi said:

Не ми се чете статистики които не аз съм манипулирал.....Само прелистих началото. Запушват ти ума с разни хил. и % но конкретно, годпода България в 2030 година ще напроява 5 или 6 милиона жители от които и после разните %....Засега най-смъртоностното място е балканът където значителна част от младите не си правят бизнисът там.

Но само тихичко. В един аспект имат истина тези прогнози, ако в активното население смятат с значително количество млади работоспособни мигранти. Тоес упостошаващите се села, градове биват заселени с ако ще безплатно раздаване на земи, квартири....

От тази гледна точко тези статии, доклади скрито подготвят за приемането на тези планове.....

"Зo 30 гeдини - eт 2001 дe 2030 г., нocĸлĸниĸтe в Бългopия щĸ нoмoлĸĸ c 1 450 000 дyши, пpĸдвиждo дĸмeгpoфcao пpeгнeзo eт oнoлизo "Tepизeнт 2030: Дĸмeгpoфcaи тĸндĸнции в Бългopия", изгeтвĸн eт ĸacпĸpтитĸ пe дĸмeгpoфия дeц. Гĸepги Бъpдopeв и дeц. д-p Boдĸждo Илиĸвo. Ceй бĸшĸ пpĸдcтoвĸн днĸc eт yчĸнитĸ в Boциeнoлния пpĸcaлyб нo БCM. Pпepĸд дĸмeгpoфcaoтo пpeгнeзo пpĸз 2030 г. 42 пpeцĸнтo eт нocĸлĸниĸтe в cтpoнoтo щĸ бъдĸ cъcpĸдeтeчĸнe в шĸcт гpoдo - Peфия, Xлeвдив, Hopнo, Бypгoc, Πycĸ и Pтopo Зoгepo. Xpeгнeзиpo cĸ cъщe пpĸз 2030 г. 20 пpeцĸнтo eт нocĸлĸнитĸ мĸcтo y нoc дo бъдoт бĸз нocĸлĸниĸ и дo бъдoт eбĸзлюдĸни, o пpĸз 2001 г. co били ĸдвo 2 пpeцĸнтo. Зopoди пpeцĸcитĸ нo нoмoлĸниĸ нo нocĸлĸниĸтe пpeгнeзoтo нo yчĸнитĸ aъм 2030 г. ĸ 60 пpeцĸнтo eт тĸpитepиятo нo cтpoнoтo дo cĸ пpĸвъpнĸ в "дĸмeгpoфcao пycтиня".

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/7107556 © www.24chasa.bg

"При най-лошия вариант към 2040 година българите ще се стопят до 5.86 милиона.

Ако се вземат някакви мерки ще сме 6.52 милиона, а при най-добрия вариант ще наброяваме 6.75 милиона души.

Проф. Христова уточни, че до 2040 година, независимо дали говорим за най-неблагоприятния или най-благоприятния вариант, със сигурност възрастните хора ще се повече."

Прочети още на:

 https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/13/naselenieto-se-topi-byrzo-do-2040-a-bylgarite-5-86-miliona.393455

Виж страница 11 и 12  (ако искаш) , както си прочел статията от 24 часа....защото нямам намерение да  преразквам две страници, или да споря с теб..

Ако  не искаш - добре приемаме че е на твоето - смятали да вкарват арапи и , мюсюлмани

 

[Skubi]

Преди 31 минути, nik1 said:

Виж страница 11 и 12  (ако искаш) , както си прочел статията от 24 часа....защото нямам намерение да  преразквам две страници, или да споря с теб..

Ако  не искаш - добре приемаме че е на твоето - смятали да вкарват арапи и , мюсюлмани

 

Ами другияч как. Населението/българското/ намалява с милиони, а заетостта я дава почти същата като сега...стр. 11. 

Редактирано Май 1, 2019 от Skubi

[nik1]

On 29.04.2019 г. at 11:47, Б. Киров said:

Съществуват множество научни изследвания за корелацията между висшето образование, качеството на човешкия капитал и икономическия растеж. В тази тема ще представя две такива изследвания: първото е свързано с ролята на университетите за регионалния икономически растеж в националните икономики; второто се опитва да определи ролята на висшето образование за националния икономически растеж, измерено с ръст на БВП

1. THE ECONOMIC IMPACT OF UNIVERSITIES: EVIDENCE FROM ACROSS THE GLOBE

 

Anna Valero John Van Reenen

 

Working Paper 22501 http://www.nber.org/papers/w22501

 

NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH

1050 Massachusetts Avenue Cambridge, MA 02138

August 2016

 

 

 

 

Ние разработваме нов набор от данни, използвайки изходните материали на ЮНЕСКО за местоположението на близо 15 000 университета в около 1500 региона в 78 страни, някои от които датират от 11-ти век. Ние оценяваме моделите на фиксираните ефекти на поднационално ниво между 1950 и 2010 г. и откриваме, че увеличаването на броя на университетите е положително свързано с бъдещия растеж на БВП на глава от населението (и тази връзка е стабилна и за контролиране на множество наблюдавани, както като ненаблюдавани регионални тенденции). Нашите оценки предполагат, че удвояването на броя на университетите на глава от населението е свързано с 4% по-висок БВП на глава от населението в регионален мащаб. Освен това изглежда, че съществуват положителни ефекти от университетите за географски близки съседни региони. Ние показваме, че връзката между растежа и университетите не е просто продиктувана от преките разходи на университета, неговия персонал и студенти. Част от ефекта на университетите върху растежа се осъществява чрез увеличаване на предлагането на човешки капитал и по-големи иновации. Ние откриваме, че в рамките на страните по-високото историческо присъствие на университетите се свързва с по-силни продемократични нагласи.

 

Силата на нашата статия е изчерпателността на набора от данни по отношение на покритието регионални и времеви периоди.

 

Първо описваме пълната Световна база данни за висшето образование (WHED) във всички страни, с някои ключови световни тенденции и корелации. Световна база данни за висше образование WHED е онлайн база данни, публикувана от Международната асоциация на университетите в сътрудничество с ЮНЕСКО.

 

Като цяло тези резултати показват, че средно удвояването на университетите в даден регион е свързано с 4% до 5% по-висок БВП на човек в регионален мащаб.

 

Великобритания през 2010 г. имаше 171 университета в 10-те региона. Като експеримент добавяме един университети за всеки регион, общо увеличение от 10 университета (6%) на ниво държава. Използване на подобни стъпки, както в нашата хипотетична теза по-горе (но като се вземе предвид действителният брой на университети във всеки регион на Обединеното кралство през 2010 г.), изчисляваме, че общото увеличение на БВП на глава от населението (или БВП, при условие че населението е постоянно) е 0,7% .Прилага се към БВП на Великобритания през 2010 г. (1,614 млрд. паунда разходи според ONS31) и екстраполираме до допълнителни £ 11.3 милиарда годишно растеж. Приблизително сближаването на годишните разходи, свързани с университета, може да се направи въз основа на университета финансови данни: през 2009-2010 г. средните разходи за институция във Великобритания са били около 160 млн. паунда. Умножавайки това от 10-те университета в нашия експеримент, подразбиращите се годишни разходи за допълнителни университети са £ 1,6 млрд., или 0,1% от БВП. Така че в този пример ползите от увеличаването на университетите е пет пъти по-голямо от разходите (0.5% срещу 0.1% разходи). Отбелязваме, че разходите за създаване на университети и методите на университетското финансиране са различни в различните страни така че не можем да обобщим този резултат в други страни, нито да направим изявления за оптималното

 

 

 

Общите разходи за 2009/10 г. във Великобритания бяха близо 26 милиарда британски лири в 164 институции, изброени в HESA, което означава около 160 милиона британски лири на институция. Разходите на университета включват разходи за персонал, други оперативни разходи, амортизация, лихви и други финансови разходи. Проверихме дали тази цифра е относително стабилна във времето, като установихме, че до 2013—2014 г. средните разходи са били 180 милиона лири. При този по-висок размер, косвените разходи за нашето разширяване нарастват до 0,11% от БВП. Имайте предвид, че броят на институциите, присъстващи през 2010 г., е 173. По-голямата част от институциите в WHED (156) съответстват на тези, изброени в HESA, но има малък брой несъответствия поради разликите в класификациите на някои институти или колегии между двете обяви. За нашите цели това няма значение, тъй като просто използваме данните от HESA, за да изчислим средните разходи на един типичен университет.

 

 

Изследването, малка част от което цитирам е много голямо като обем, над 100 страници по 1800 знака, но обобщеният му резултат е в това - регионално удвояването на броя на университетите означава от 4 до 5 процента увеличаване на БВП в съответния регион, като тук основно въздействието е от: качество на човешкия капитал, научни и технологични иновации, пряк икономически ефект от увеличено потребление и не на последно място повишаване на демократизацията и гражданския контрол върху институциите.

Базата обаче в конкретния пример е Великобритания. Ако механично прехвърлиме тези валидни за там резултати върху България, ще се появят несъответствия, за които ще пиша по-натам в темата, породени предимно от качеството на университетсткото образование и структурата на икономиката и политическата система. Чисто количествено България изглежда много добре по отношение на брой университети на брой на населението:

САЩ –                                   1 на 100 399 души

Великобритания                  1 на 235 000

Китай                                     1 на 627 000

Германия                              1 на 176 000

България                              1 на 129 000

Турция                                  1 на 444 000                          

Гърция                                  1 на 131 000

Полша                                   1 на 93 000

Румъния                                1 на 184 000

Сингапур                              1 на 130 000

По-натам ще се върна в темата към несъответствието между количество/брой на университети и ефект върху икономически растеж във връзка с това, в сравнение с цитирания за Великобритания

Второто изследване разглежда в по-широк контекст връзката между висше образование и растеж на национален БВП, за разлика от първото, което екстраполира тази връзка в регионален мащаб вътре в нацията:

The relationship between graduates and economic growth across countries

AUGUST 2013

Authors: Dawn Holland, Iana Liadze, Cinzia Rienzo and David Wilkinson,

National Institute of Economic and Social Research

 

Такива данни наскоро бяха събрани за много от напреднали икономики чрез проекта EUKLEMS. Ние използваме тези данни за 15 страни за периода от 1982 до 2005 година.

Основните ни заключения са:

- БВП на час заетост се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна процентна промяна е във Финландия (2,7%); Япония (2,5%) и Великобритания (2,4%). Тези страни са имали най-ниско ниво на БВП на час за заетост през 1982 г., докато през разглеждания период Нидерландия и САЩ са имали най-висок БВП на час за заетост.

- Делът на заетостта с висше образование също се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна промяна е в Австралия (5,0%), следвана от Обединеното кралство (4,9%). И двете страни имат относително нисък дял на заетост с висше образование през 1982 г. на 6,0%, в сравнение с 22,1% в САЩ и 18,7% във Финландия. Голямото увеличение затвори разликата, но САЩ и Финландия все още имат по-високи дялове на заетост с висше образование, отколкото Австралия и Великобритания през 2005 г.

- Анализът на цифрите за растежа показа, че натрупването на умения на завършилите служители допринася за приблизително 20% от растежа на БВП в Обединеното кралство от 1982-2005 г. Този подход ограничава оценката на въздействието върху повишаването на производителността, пряко натрупано на завършилите, и пропуска всички външни фактори за ВО, което може да повиши производителността на останалата част от икономиката. Иконометричният анализ разглежда тези въпроси.

- Нашият иконометричен анализ показва, че 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на дългосрочната производителност с 0,2-0,5%. Тъй като британският дял на работната сила с университетско образование се е увеличил с 57% между 1994 г. и 2005 г., нашите оценки показват, че това ще увеличи дългосрочната производителност на Обединеното кралство с 11-28%. Това означава, че най-малко една трета от 34-процентното увеличение на производителността на труда между 1994 и 2005 г. може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила.

Множество страни, обхванати от това проучване, съдържат 90% от 100-те най-добри университета в света. Това предполага, че възвръщаемостта на ВО в тази подгрупа страни може да бъде по-висока средно, отколкото в много други страни. Barrell et al (2010) установиха силна корелация между броя на тези институти на милион от населението и производителността. Графика 1 показва броя на елитните университети във всяка страна в нашата извадка на милион от населението. САЩ, най-голямата страна в извадката, имат 47.
Ние използваме версията на Times Higher Education Supplement за световните университетски класации за 2012-2013 г., която използва комбинация от изследвания, цитати и преподаване, за да класира най-добрите 100 университета в света.

www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings

След Съединените щати, Великобритания е най-предпочитаната дестинация за чуждестранни студенти. През учебната 2010/2011 година близо 300 000 чуждестранни студенти извън ЕС, главно от Китай и Индия, бяха готови да платят по-високи международни ставки за обучение за обучение в Обединеното кралство. В допълнение, 130 000 студенти извън ЕС, които не са от Великобритания, са записани на пълен или задочно обучение на висше учебно заведение във Великобритания. Общо международните студенти съставляват около 17% от студентското население. Неотдавнашният доклад на Комисията за растеж на LSE, „Инвестиране за благоденствие“, подчертава значението на поддържането на финансиране за научни изследвания и отворена работа среда, в която университетите могат да се конкурират за най-добрите умове - както по отношение на студентите, така и по отношение на преподавателите. В доклада се подчертава, че „знанията и разбирането, създадени в университетите, играят централна роля в изграждането на гъвкава и приспособима икономика“. Центровете на ВО се възползват от икономиката чрез своята роля в процеса на развитие на образованието и уменията, както и чрез предоставяне на центрове за изследвания, които развиват иновации за повишаване на производителността. Те също така действат като все по-важен източник на приходи от износ, тъй като ВО се превръща в глобализирана индустрия с огромен потенциал за растеж.

Предпочитаната мярка за производителността на труда е БВП на час заетост (Фигура 3). Според тази мярка разликите в темповете на растеж са по-изразени в различните страни.
 Изтъкват се опитът на Италия и Испания, тъй като и в двете страни БВП на час заетост престава да нараства от средата на 90-те години. Между 1982 и 2005 г. скоростта на промяната в продукцията на един час заетост за Обединеното кралство е сред трите най-високи в нашата извадка от страни.

Преминаването към сравняване на БВП на един час на заетост или средно ниво на производителност на труда (ALP) Лидерът на производителността от 1982 г. до 2000 г. Холандия бе изпреварен от САЩ от 2001 г. насам.· Въпреки че Нидерландия е изпреварила всички страни в извадката (с изключение на САЩ) през този период от време, няколко страни значително са намалили разликата в ALP между тях и Нидерландия: Белгия, Франция и Германия стеснили разликите в ALP, като по този начин· 2005 ALP в Белгия и Франция е около 99% от нидерландското ниво, докато германската ALP е 89% от нидерландското ниво.

Мерки за човешкия капитал: следващата фигур дава някои статистически данни за дела на заетостта с висше образование в 15-те страни от 1982 до 2005 г. Първата показва, че между 1982 и 2005 г. делът на работниците с висше образование нараства във всички страни, въпреки че темпът на нарастване и началното ниво варират значително в различните страни.

 

 

 

Това се вижда по-добре от таблица 2, която показва дела на работниците с висше образование през 1982 и 2005 г. и съответния среден годишен темп на прираст на тези показатели.
 През 1982 г. Дания е страната с най-нисък дял на служители с висше образование (3,2%), въпреки че през анализирания период средната годишна процентна промяна е сред най-високите (4,0%).·През 2005 г. Дания и Германия са единствените две държави с по-малко от 10% от работниците с висше образование.·

 

През 1982 г. Съединените щати и Финландия имат най-висок дял на работната сила с висше образование.· Те остават страните с най-висок дял на висше образование през 2005 г., въпреки че темповете на растеж на тези дялове в други страни са значително по-високи. Австралия има най-високата (5,0%) средна годишна процентна промяна в дела на работниците с висше образование, следвана от Обединеното кралство (4,9%).

 

Измерване на премиите за заплати и производителност на завършилите висше образование
Очакваната икономическа възвръщаемост на индивида от образованието може да бъде ясно идентифицирана чрез сравнение на средната заплата на лицата с различни нива на образование. Базата данни на EUKLEMS ни позволява да изчисляваме средните заплати за работниците с различни нива на образование. Работната сила е разделена на тези с „ниска квалификация“, която се дефинира като начално образование, „средни умения“, което включва средно образование и някои видове професионално образование и „високи умения“, което се определя като университетско образование. Докато дефинициите не са строго сравними в страните с по-ниски нива на образователни постижения, на по-високо ниво (високи умения) съществува висока степен на съпоставимост. Те могат също така да предоставят информация за връщането на образованието в рамките на страната и развитието на тези възвращаемости с течение на времето.

Фигурата илюстрира средната заплата на завършилите висше образование и тези със средно образование в сравнение с нискоквалифицираните работници през периода на извадката 1982-2005.
 В рамките на извадката от държави, завършилите средно са платени 70-180 на сто повече от работниците без формална образователна квалификация.· Съществува също така значителна премия за заплатите спрямо тези със средно образование под висше образование.·Средната заплата на завършилите ВО в нашата извадка е най-висока в Германия, следвана от Обединеното кралство. Премиите за заплати са относително стабилни в повечето страни в хода на нашия извадков период, въпреки че се наблюдава тенденция премиите за заплати на завършващите да се увеличават в САЩ и в по-малка степен в Германия и Канада, докато те са склонни да в Италия, Франция и Австрия.
САЩ, Италия и Канада показват най-големи различия в премията за заплати за висококвалифицирани работници, докато Австралия, Швеция и Финландия са най-ниски.·

Макар да е ясно, че лицата с висше образование са склонни да имат значително по-висока работна заплата от тези без такова, от гледна точка на политиката е по-голям интерес това как това отразява цялостния производствен капацитет и конкурентоспособността на икономиката като цяло. Ако на някои лица се плаща по-висока заплата, без да имат по-висок производствен капацитет, когато делът на тези лица се увеличава, ще има загуба на конкурентоспособност и неблагоприятни ефекти на макроикономическо ниво. Въпреки това, според пазарните принципи, трябва да има силна корелация между разликите в заплатите и разликите в производителността.

За петнадесетте страни в нашата извадка най-бързият средногодишен темп на растеж на БВП между 1982 и 2005 г. е бил в Австралия (3,3%), следван от САЩ (3,2%), Великобритания и Испания (и двете - 3,1%).·
 Въпреки това, както е показано на фигурата, само около половината от австралийския растеж на продукцията (1.6 процентни пункта) отразява средния растеж на производителността на труда, а остатъкът от разширяване на отработените часове.·
 За разлика от тях средната производителност на труда (ALP) нараства средно с 2.8% годишно във Финландия, следвана от Япония и Обединеното кралство (2.6%).·

В този раздел ние използваме техники за отчитане на растежа, за да разделим растежа на производителността на труда на приноса от задълбочаване на капитала, приноса от натрупването на умения и остатъчния компонент, общия растеж на факторната производителност. И накрая, разделяме приноса от натрупването на умения в приноса на всяка от трите квалификационни групи. Подходът за счетоводно отчитане на растежа обикновено разделя периода на извадката, за да се прецени дали приносът на различните компоненти се е изместил във времето. Също така е типично да се вземат предвид времеви периоди, съответстващи на един бизнес цикъл. Тук разделяме полугодишния период на извадката, за да разгледаме поотделно 1982-1993 и 1994-2005.

Връзката между завършилите и икономическия растеж в отделните страни  

Фигурата показва, че през целия период от 1982-2005 г. приносът на растежа на съвкупните умения към растежа на производството във всички страни е значително по-малък от приноса на растежа на капитала на отработен час (задълбочаване на капитала). Приносът на уменията също е по-малък от приноса на растежа на ОФП в десет от петнадесетте страни.· От петте останали Австралия, Белгия и Италия имат съпоставими вноски, направени от ОФП и растежа на уменията.· Ръстът на ОФП беше отрицателен в Испания и Швеция. В Испания това вероятно отразява относително неефективното използване на капитала и трудовите ресурси, тъй като мярката TFP е силно повлияна от ефективността, с която се комбинират съществуващите ресурси (Hulten, 2001). Подобно на други страни, задълбочаването на капитала в Обединеното кралство е основният фактор, допринасящ за растежа, докато ОФП и уменията заедно са малко над 40%.·

Въз основа на този набор от проучвания на чувствителността можем да припишем между 14-20% от растежа на БВП в Обединеното кралство през този период до натрупването на умения на завършилите.·Това е приблизително в съответствие с другите страни в извадката.·

Като се има предвид двойната роля на университетите, които осигуряват центрове на образование, както и научни изследвания, това може да подценява общите макроикономически ефекти от разширената система на висшето образование. Той също така няма да успее да улови други външни фактори от ВО, като например подобрени техники за управление, които повишават производителността на всички нива на квалификация.

В повечето страни има висока корелация между дела на заетостта с висшето образование и научноизследователската и развойна дейност,

Дългосрочен коефициент от 0,2 до 0,5 на дял от заетостта във висшето образование в дългосрочен план означава увеличение от 0.2 до 0.5% на продукцията на час на наето лице, когато процентът на заетост във висшето образование се увеличава с един процент.

Този анализ показва, че например 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на производителността с 0.2-0.5% в дългосрочен план.
През периода 1994-2005 г. делът на работната сила с висше образование във Великобритания се е увеличил от 12-18,9%, или е нараснал до 57%. През същия период средната производителност на труда в Обединеното кралство се е увеличило с около 34%, което предполага, че поне 1/3 от това може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила. От друга страна, при отчитането на растежа беше установено, че прекият принос на уменията на дипломираните специалисти представлява близо 20% от растежа на производителността на труда през периода на извадката. Това предполага, че в действителност съществуват външни фактори за образованието, които имат по-големи макроикономически ползи над и над това, което може директно да се наблюдава чрез премии за заплати. Ако секторът на висшето образование във Великобритания се разшири към размера в САЩ, това може да се очаква да повиши нивото на производителност във Великобритания с 15-30 на сто в дългосрочен план.

 

Второто изследване в резюме отчита, че повишаването на работната сила с ВО повишава средната производителност на човешкия капитал с над 30 % и допринася за увеличаването на БВП с около 0.5 % годишно, без да се отчитат страничните ефекти като повишено заплащане и потребление и приносите в иновации и научни изследвания и патенти.

Конкретно как изглеждат нещата за България ще се опитам да развия в следващия постинг.
 

 

 

Ето и едно БГ- изследване от въпросния учен Ралица Сименова-Ганева (да похвалим и СУ:)

Влияние на човешкия капитал върху икономическия растеж(България, 1949-2005 г.)

 

http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/thesis_May_19_2006.pdf

https://www.researchgate.net/publication/271520777_Vlianie_na_coveskia_kapital_vrhu_ikonomiceskia_rastezBlgaria_1949-2005_g

 

Спирам да пиша в темата,  стана ми безинтересно..

А и досега ти правих "сечено" тук, :)

Ще си пусна отделна тема (когато ми дойде музата и/или събера материали ) за "Икономически растеж (или благосъстояние  и богатство) и Върховенство на закона"

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Спирам да пиша в темата,  стана ми безинтересно..

А и досега ти правих "сечено" тук, :)

Ще си пусна отделна тема (когато ми дойде музата и/или събера материали ) за "Икономически растеж (или благосъстояние  и богатство) и Върховенство на закона"

"сеченето" е продуктивен начин на мислене, когато е рационално, така че нямам проблем с него :)

Бих участвал в такава тема, даже започвам с леко колегиално "сечене" - моята "контратеза" е, че върховенството на закона не е определящ и решаващ фактор при движението на световния капитал, той е важен, но не Граал и ключ за всичко. Доказателство: към 2025-2030 Китай и Азия като цяло ще бъдат хит за AUM (assets under menagemant), това е проиграно и изчислено от акулите в бранша още вчера, между другото Брекзита на британците, според мен, е мотивиран основно от техния крупен капитал да спечели повече от Елдорадото в Китай и Азия:

In a white paper, Casey Quirk says China’s fund management industry will account for about the same amount of net new flows as all other global markets put together between now and 2030. By then, the Chinese market should represent more than $17trn (€14.2trn) in assets under management – up from $2.8trn in 2017. The annual growth rate should average 15% through to 2025, moderating to 12% from 2025-30.

For foreign fund managers it is not just the sheer size or the rapid growth that makes China such an interesting market. It is also a market with 30-40% profit margins, according to Shanghai-based Z-Ben Advisors. Profitability is set to rise from $4.4bn in 2017 to $32bn by 2027. 

https://www.ipe.com/reports/special-reports/top-400-asset-managers/china-tomorrows-largest-investment-market/10025007.article

https://www.cnbc.com/2017/10/30/global-assets-under-management-to-double-by-2025-as-the-world-population-ages-study-says.html

Представяш ли си какво влудяващо число е 30-40 % маргин на печалба за хората от Уолстрийт и Сити, това е неудържимо; "какво тук значи..." каквото и да е било друго, за да ги удържи да не инвестират там. А "там" в Азия, специално в Китай не се славят с върховенство на закона, ето последната класация в тази област:

подчертал съм основните кандидати за всмукване на трилиони долари западно богатство, което търси бързи и големи печалби: почти всички, без Сингапур, Австралия, Япония и Нова Зеландия са с нисък рейтинг на върховенство на закона, по-нисък от този на България. И какво от това?! Парите вече тичат към тях.

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

"сеченето" е продуктивен начин на мислене, когато е рационално, така че нямам проблем с него :)

Бих участвал в такава тема, даже започвам с леко колегиално "сечене" - моята "контратеза" е, че върховенството на закона не е определящ и решаващ фактор при движението на световния капитал, той е важен, но не Граал и ключ за всичко. Доказателство: към 2025-2030 Китай и Азия като цяло ще бъдат хит за AUM (assets under menagemant), това е проиграно и изчислено от акулите в бранша още вчера, между другото Брекзита на британците, според мен, е мотивиран основно от техния крупен капитал да спечели повече от Елдорадото в Китай и Азия:

In a white paper, Casey Quirk says China’s fund management industry will account for about the same amount of net new flows as all other global markets put together between now and 2030. By then, the Chinese market should represent more than $17trn (€14.2trn) in assets under management – up from $2.8trn in 2017. The annual growth rate should average 15% through to 2025, moderating to 12% from 2025-30.

For foreign fund managers it is not just the sheer size or the rapid growth that makes China such an interesting market. It is also a market with 30-40% profit margins, according to Shanghai-based Z-Ben Advisors. Profitability is set to rise from $4.4bn in 2017 to $32bn by 2027. 

https://www.ipe.com/reports/special-reports/top-400-asset-managers/china-tomorrows-largest-investment-market/10025007.article

https://www.cnbc.com/2017/10/30/global-assets-under-management-to-double-by-2025-as-the-world-population-ages-study-says.html

Представяш ли си какво влудяващо число е 30-40 % маргин на печалба за хората от Уолстрийт и Сити, това е неудържимо; "какво тук значи..." каквото и да е било друго, за да ги удържи да не инвестират там. А "там" в Азия, специално в Китай не се славят с върховенство на закона, ето последната класация в тази област:

подчертал съм основните кандидати за всмукване на трилиони долари западно богатство, което търси бързи и големи печалби: почти всички, без Сингапур, Австралия, Япония и Нова Зеландия са с нисък рейтинг на върховенство на закона, по-нисък от този на България. И какво от това?! Парите вече тичат към тях.

Този отговор в реплика на това какво съм написал в тази тема ли е , ....или за това какво смятам да напиша (което даже не съм го измислил):)

 

В тази тема пиша само за legal certainty (а не върховенство на закона изобщо), 

А ако пропониралираш че компаниите не търсят  legal certainty в Индия, Китай, Индонензия и Турция, то голямо сори....:)

Явно съм те изнервил дотам, че желанието ти да ми "отвърнеш" надделява  над аналитичния ти ум   Не се гордея с това

 

Напротив приятелю, компаниите я търсят и инвестират, когато я намерят ,а това че  има потоци към  Индия, ,Китай, Турция, Тайланд,  Виетнам  и другите подчертани от теб страни страни - значи я намират!

https://www.thehindubusinessline.com/economy/to-invest-in-india-us-firms-want-stability-legal-certainty/article8495197.ece

ПС

Да не се сменят законите през ден  е част от legal certainty-то.

Когато те се променят, щом на някой местен големец, близък до властта го засъбри някъде или някъде зад кулисите партиите са се разбрали-недоразбрали, а на  следващия ден се откажат от догорката и закона бъде изтеглен  (каквато е практиката   в България от годими) - legal certainty-то отива по дяволите...

Legal certainty-то в тази си част, от друга страна се вписва в режимите (и парламентите) на Турция,  Китай и Виетнам..

Всичко е върпос на детайлизация, не съм подготвен да навлезна в подробности

Що се касае е до Индия.. Там действа старото, проверено и "стабилно" английско договорно и имуществено право (което е нещо плюс)

https://en.wikipedia.org/wiki/Indian_contract_law

https://en.wikipedia.org/wiki/Transfer_of_Property_Act_1882

И данъчен  закон от 1961..

 

Редактирано Май 1, 2019 от nik1

[dora]

Само вметка, без да се разпростирам, за да не отплесваме темата.

Всяка компания, преди да влезе на даден пазар, или да открие свои филиали там, прави SWOT анализ.

Като той включва и икономически, и политически, и демографски, и социални, и културни фактори. И дори това какви езици се говорят, тоест доколко като отиде в държавата, ще може да се разбере с тях на някакъв език, различен от техния.

https://brainmass.com/business/wto-and-gatt/swot-analysis-of-different-countries-179939

Например по стечение на обстоятелствата знам за стратегически избор на няколко компании да изберат Холандия пред Германия за европейски офис, защото в Холандия се говорят повече езици - не само от самите холандци, но и от огромното разнообразие от експати (проверяват в националната статистика граждани на колко дъжави живеят в Холандия и какъв процент съставляват). Както и наличието на добър университет за японистика (проверяват в коя държава доколко се говори японски. защото когато назначават персонал, искат той да познава тяхната култура.). Да не говорим, че една от тях беше проверявала и градската среда - доколко в градовете има квартали, които приличат на японските жилищни квартали, за да може съпругите на директорите да не изпитват културен шок, оставени с децата вкъщи.... Това е малко екстремен пример, но го давам, защото е показателен.

Друг е въпросът за кои държави и доколко, правейки анализа, компаниите могат да разчитат на достоверна статистика. Напр. нашата статистика не хваща огромния сив сектор, поради което от официалните данни редовно излиза, че заплатите са по-ниски, отколкото са (или отколкото се очакват от работниците) и компаниите понякога се подлъгват, че ще намерят евтина работна ръка. Което беше така през 90те, но сега не е точно така.

Същото е и за образованието. По старата приказка, като се знам какъв съм инженер, и ме е страх да отида на лекар - понякога компаниите се оплакват, че са очаквали да намерят много по-квалифициран персонал, отколкото са намерили в действителност, и че това, че работниците имат формална квалификация висше образование, не означава, че не трябва да бъдат обучавани от нулата. От холандски предприемачи чувам и че срещат проблеми с  незнаенето на чужди езици и неразбирането на процедурите, тоест че управлвнието трябва непрекъснато да е опосредствано с превод (хора, които уж говорят езика, не разбират какво им се обяснява в действителност), и става нещо като развален телефон. Оплакването общо взето звучи така: Всяка седмица им го обяснявам отново, за да може следващата седмица пак да ми се обадят по телефона да питат, защото не са го разбрали......

(Това горе не е най-удачният линк, но в момента просто нямам време да търся по-подходящ, за което се извинявам.)

Редактирано Май 2, 2019 от dora

[Skubi]

Преди 1 час, dora said:

Само вметка, без да се разпростирам, за да не отплесваме темата.

Всяка компания, преди да влезе на даден пазар, или да открие свои филиали там, прави SWOT анализ.

Като той включва и икономически, и политически, и демографски, и социални, и културни фактори. И дори това какви езици се говорят, тоест доколко като отиде в държавата, ще може да се разбере с тях на някакъв език, различен от техния.

https://brainmass.com/business/wto-and-gatt/swot-analysis-of-different-countries-179939

(Това горе не е най-удачният линк, но в момента просто нямам време да търся по-подходящ, за което се извинявам.)

КИЯ словакия.

Стои човекът до лентата където в началото влиза пресованата пласмаса и накрая излиза комплетен панел готов да се постави в колата. Моят човек коплектира радиоуредбата. Спира пред него панелът. Над линията виси ЛЦД монитор където до всички данни за даденото пърче един голям зелен или червен бутон на екрана. Почва един лазерен лъч да чертае линия между две точки където трябва да постави хифито. До него контейнър с боксове в които ими разни типове хифи. До подходящият бокс свети зелена лампичка. Работникът с ръчен сканер прочита линейният код закъчен на радиото и поглежда горе. На екрана едно голямо ОК. Изважда хифито и го поставя там където лазерът показва. Лъчът моментално се прехвърля там където са винтовете и мига докато не извади подходящите винтове които се появвяват в една кутийка като лекарствата на болни. Когато затегни болтовете с ръчният сканер регистрира панела и на надписът ОК?на мониторът  натиска зеленият правоъгълник. Панелът постъпва към следващото работно място.....

Говорене? Няма. 

Почивка? На час 10 минути с тоалетна.

Луцент унгария

Приемат те, независимо каква диплома имаш /ее инжинер е по-изгодно, но и педагог да си не е проблем/, важното е флуентли инглиш да говориш. От първият ден си на вътрешно обучение, поне половин година. Първо местно, после Хилверсън. След половин година те назначават на работата за която са те наели и обучавали досега и от там работиш и поне веднъж тренинг, но обикновенно повече пъти на година. По талатнливите, усърдните ги "командироват" първо в Хилверсун, но има които до Денвер, БелЛабс стигнаха /и или остават ако фирмата иска зелената карта е готова/....Така Недко отиде в Англия, Йиржи в Денвер, Бенце в БелЛаб и тнт...

 

 

[dora]

Това, което описвате, Скуби, може да работи в техническия сектор (където степента на роботизация по някое време вероятно ще направи и работника излишен), но не работи, където на работещите не се възлагат никакви лични отговорности извън точното изпълняване на процедури, които няма как да сбъркат, защото не им се налага да разсъждават по тях.

Но не всички сектори са такива. Един от моите пример е от сектор "Клинични изпитвания" (Clinical trials) - тестване на процедури и лекарствени средства (или други вещества за човешка консумация), при които трябва да се спазва до най-малката подробност много точна - и доста сложна - процедура, която трябва да бъде извършвана от човека по серия протоколи, но и той трябва отлично да разбира всяка точка от всеки един от тях, както и какво да прави, когато нещо се отклонява. Както и какво в никакъв случай да не се прави. Там една грешка означава. че цялото изпитване отива по дяволите и трябва да се прави отначало.

А се предполага, че там работят висококвалифицирани специалисти....

Хората се оплакват, че дори и преводът не помага, защото като наемат преводач, той не разбира какво превежда.... (това и относно качеството на превода, област, в която специалистите наистина се броят на пръсти - защото пак, заради безработицата в дадени сектори, много абсолютно неподготвени хора решиха, че понеже поназнайват език, могат да работят с превод...).

Проблемът с квалификацията - и най-вече с недостига й (и пак се върнахме в руслото на темата) е изключително важен.

Специалистът не трябва само да има тапия за висше образование, той трябва да може да работи с това, което е научил, както и да чете, разбира и следва документация на (поне един) чужд език. Понякога и на два - и това се счита за подразбиращо се, защото в централата на компанията всички го могат и не си представят как е възможно някой с образование, поне формално наречено като тяхното (че дори с магистърска степен) да не е квалифициран на тяхното ниво.

Както и да не владее стандартните за сектора работни процедури  - институционално и всякак...

Някои ще кажат - ами за толкова пари, толкова качество.

Но и това не е така. Заплатите не са ниски спрямо официалната статистика на стандарта на живот - официалния, по който фирмите си правят анализи, преди да дойдат в България.

За това, че в официалната статистика пише, че заплатите са по-ниски, защото всичко живо се осигурява на минимална работна заплата и държавата не знае колко реално получават хората, не са виновни инвеститорите. Ние сами си скапваме положението.

Редактирано Май 2, 2019 от dora

[Skubi]

Преди 2 часа, dora said:

Това, което описвате, Скуби, може да работи в техническия сектор (където степента на роботизация по някое време вероятно ще направи и работника излишен), но не работи, където на работещите не се възлагат никакви лични отговорности извън точното изпълняване на процедури, които няма как да сбъркат, защото не им се налага да разсъждават по тях.

Но не всички сектори са такива. Един от моите пример е от сектор "Клинични изпитвания" (Clinical trials) - тестване на процедури и лекарствени средства (или други вещества за човешка консумация), при които трябва да се спазва до най-малката подробност много точна - и доста сложна - процедура, която трябва да бъде извършвана от човека по серия протоколи, но и той трябва отлично да разбира всяка точка от всеки един от тях, както и какво да прави, когато нещо се отклонява. Както и какво в никакъв случай да не се прави. Там една грешка означава. че цялото изпитване отива по дяволите и трябва да се прави отначало.

 

За което писах в КИЯ е най-масовото капиталовложение на дивият исток. Опел, Мерцедес, Рено, Фауве, Ауди.....

Второто беше ЕМЕА регионал суппорт център Източна Европа, Средният Исток, Африка и след затварянето на Бахрейн добавиха и Азия за пускане в експлоатация и отстраняване на техническите проблеми на продуктите на фирмата. 

За индустрията на производсво на лекарства нямам опит, но клинични изпитания обикновенно производителите правят с такива лаборатории, болници които предимно са били ауторизирали от тях и обикновенно са с по-тесни връзки към тях. Но не е изключено някои по-опасни или замърсяващи продукти да бъдат в източна европа изпитавани, където законите, преписанията не са толкова строги. И случайно да има негативни ефекти или аварии, това да не влиае върху имиджът на фирмата....

Познавайки обстоятелствата, на запад всичко источно европейско се приема с подозрение.....СМСМ

[dora]

On 2.05.2019 г. at 14:32, Skubi said:

За което писах в КИЯ е най-масовото капиталовложение на дивият исток. Опел, Мерцедес, Рено, Фауве, Ауди.....

Второто беше ЕМЕА регионал суппорт център Източна Европа, Средният Исток, Африка и след затварянето на Бахрейн добавиха и Азия за пускане в експлоатация и отстраняване на техническите проблеми на продуктите на фирмата. 

За индустрията на производсво на лекарства нямам опит, но клинични изпитания обикновенно производителите правят с такива лаборатории, болници които предимно са били ауторизирали от тях и обикновенно са с по-тесни връзки към тях. Но не е изключено някои по-опасни или замърсяващи продукти да бъдат в източна европа изпитавани, където законите, преписанията не са толкова строги. И случайно да има негативни ефекти или аварии, това да не влиае върху имиджът на фирмата....

Познавайки обстоятелствата, на запад всичко источно европейско се приема с подозрение.....СМСМ

Това не касае опасни продукти, клинични изпитвания се правят на абсолютно всичко, което се прилага в медицината и фармацевтиката. И изобщо не е задължително то да бъде тествано върху хора. Примерно интересува ви как се държи даден механичен имплант, примерно пейсмейкър, когато бъде подложен на ядрено-магнитен резонанс. Напр. доколко му се повишава температурата, и изобщо какво се случва с него заради материалите, от които е направен. И дали не му се скапва нещо електрониката. Или си отглеждате някакви микроорганизми и проверявате как им действа определено вещество. Или създавате нова ваксина, биете я на еди колко си мишки (или прасета), след което ги излагате на дадения вирус, от който тя следва да ги пази и гледате пази ли ги.

Или примерно правят тестове за херметичност и устойчивост на налягането на  течностите (примерно на кръвното налягане) върху нещо си, което ще се поставя в човешки съд. Като това не означава, че нещото бива поставяно на доброволци хора и оставено да се счупи от кръвното им налягане, та да се види как влияе налягането :)) Това се проверява при симулиране на тези условия.

Точно както се правят тестове с автомобили, какво ще се случи с тях при катастрофа, или примерно най-тривиалните потребителски продукти се изпускат от различна височина под различен ъгъл върху различни повърхности, за да се види кога ще се счупят, или как им се отразява водното налягане (ако ще трябва да са херметически затворени за течности). (Примерно, ако имате фотоапарат, той също е тестван така).

Е, ако протоколът при някое от тези изследване не е спазен, защото екипът не разбира инструкциите или не следва протокола (абе, тука пише, че требе да го фърлиме от пет метра върху неква плоскос, ама каква е таа плоскос, не разбирам...  Е, ние ще го фърлиме от три, щото петметровата стълба се строши, а и таа плоскос сега кой ще ти търси сега, на пода ще го фърлиме), то какво изследване е това?!

(Тeкстът в скоби е условно-шегаджийски, за илюстрация на принципа. Това като пояснение, няма да отплесвам темата).

Редактирано Май 8, 2019 от dora

[Skubi]

Преди 2 часа, dora said:

Това не касае опасни продукти, клинични изпитвания се правят на абсолютно всичко, което се прилага в медицината и фармацевтиката. И изобщо не е задължително то да бъде тествано върху хора. Примерно интересува ви как се държи даден механичен имплант, примерно пейсмейкър, когато бъде подложен на ядрено-магнитен резонанс. Напр. доколко му се повишава температурата, и изобщо какво се случва с него заради материалите, от които е направен. И дали не му се скапва нещо електрониката. Или си отглеждате някакви микроорганизми и проверявате как им действа определено вещество. Или създавате нова ваксина, биете я на еди колко си мишки (или прасета), след което ги излагате на дадения вирус, от който тя следва да ги пази и гледате пази ли ги.

Или примерно правят тестове за херметичност и устойчивост на налягането на  течностите (примерно на кръвното налягане) върху нещо си, което ще се поставя в човешки съд. Като това не означава, че нещото бива поставяно на доброволци хора и оставено да се счупи от кръвното им налягане, та да се види как влияе налягането :)) Това се проверява при симулиране на тези условия.

Точно както се правят тестове с автомобили, какво ще се случи с тях при катастрофа, или примерно най-тривиалните потребителски продукти се изпускат от различна височина под различен ъгъл върху различни повърхности, за да се види кога ще се счупят, или как им се отразява водното налягане (ако ще трябва да са херметически затворени за течности). (Примерно, ако имате фотоапарат, той също е тестван така).

Е, ако протоколът при някое от тези изследване не е спазен, защото екипът не разбира инструкциите или не следва протокола (абе, тука пише, че требе да го фърлиме от пет метра върху неква плоскос, ама каква е таа плоскос, не разбирам...  Е, ние ще го фърлиме от три, щото петметровата стълба се строши, а и таа плоскос сега кой ще ти търси сега, на пода ще го фърлиме), то какво изследване е това?!

(Тeкстът в скоби е условно-шегаджийски, за илюстрация на принципа. Това като пояснение, няма да отплесвам темата).

Туй последното точно така щеше да стане. Но не стана. Договорихме се с лабораторията, че макар и БДС-а да не ни трошат мострата ами да приемат резултатите на бундеспост и други лаболатории. Приеха ги. Еееер получиха и малко армаганче. Ксерокс машинка с тонърче.

[Б. Киров]

Главната причина за ниското качество на висшето образование в България е липсата на адекватни финансови средства за него. Заплатите на преподавателите са скандално ниски, а над 70 процента от държавния бюджет отива за тях. 37 от 52 университета са държавни. Останалите 15 се финансират от такси и дарения. Цялата бюджетна организация на българското висше образование може да се характеризира с думата „мизерия” или съществуване на екзистенц минимум по-разгърнато.

„От 01.01.2019 г., след подписване на анекс към Колективния трудов договор, основните работни заплати на академичния състав в Университета са увеличени средно с 13%, като най- голямо е увеличението на заплатите на асистентите – от 700 на 820 лв, най-малко - при професорите и доцентите – съответно от 1010 на 1100 лв. и от 890 на 980 лв.”

https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/osnovnite_rabotni_zaplati_na_akademichniya_s_stav_v_sofijskiya_universitet_sa_uvelicheni_sredno_s_13_procenta_ot_1_yanuari_2019_g

Не би могло от професор с основна заплата 1100 лева и асистент с 820 да се очаква голямо качество на научна и преподавателска работа.

Как е в Европа и САЩ – университетите се издържат предимно от частни дарения, защото законодателството поощрява дарителите максимално. За сравнение, оперативния бюджет само на Оксфорд е 2.2 млрд. британски лири или 5 млрд. лева, това е 6.5 пъти повече от целия държавен бюджет за висше образование на държавата България, Оксфорд поддържа 50 000 работни места /250 % повече от цялото българско висше образование/, генерира 2.3 млрд. паунда за местната регионална икономика /повече отколкото е целия му оперативен бюджет/, над 5 млрд. лири за британската икономика /два пъти повече приходи, отколкото разходи в национален мащаб/ и 7 млрд. лири глобално /три пъти повече приходи отколкото разходи/.

Как стоят нешата при американските университети – те са корпорации за правене на пари и наука, като инвестират парите в наука и науката в парите. Основният им източник на богатство са частните дарения, но това не са точно „дарения”, а печеливши инвестиции, освободени от данъци:

Общо частните дарения за американските университети надхвърлят 500 млрд. долара, като целият федерален бюджет на САЩ за образование /в това число висше/ е 68 млрд. долара, тоест даренията надвишават държавния бюджет за образование 8 пъти.

https://en.wikipedia.org/wiki/2018_United_States_federal_budget

При такава финансова организация и поощряване на частната инициатива, американските университети оперират като самостоятелни финансови единици на пазара и се държат като печеливши корпоративни предпирятия, чиято цел е да увеличават активите си. Така например изглежда финансовия отчет на Харвард за 2018:

А така изглеждат обобщената картина на активите на десетте най-големи американски университети:

https://www.bloomberg.com/quicktake/university-endowments

Всички те, освен университети за преподаване и правене на фундаментална и приложна наука, са и финансови корпорации с активи, които могат да се сравняват с бюджетите на отделна държава, тези активи се управляват от професионални финансови мениджъри и се инвестират в различни инструменти с цел печалба и развитие. Американските и британски университети упражняват стопанска дейност, чиито резултати надхвърлят с пъти годишните им разходи:

Това са първите 10 по големина на дарените средства университети в САЩ, всички те са частни и разполагат с активи, които сумарно са по-големи от БВП на средно голяма европейска икономика от калибъра на Белгия.

 

При годишни оперативни разходи от 2.2 млрд. лири британският Оксфорд е реализирал приходи от 5 млрд. лири в британската икономика и 7 млрд. глобално, тоести приходите му надхвърлят разходите повече от 3 пъти.

Американският Харвард е инвестирал в оперативния си бюджет 1.8 млрд. долара от дарения, но е получил от управление на натрупания си фонд голям 42.8 млрд. долара годишни приходи над 4 млрд., отделно от предприемаческата си дейност, само от менажиране на натрупаните дарителски фондове с доходност 10 процента годишно.

https://www.wsj.com/articles/for-u-s-universities-the-rich-get-richer-faster-1429156904

В България законодателството не стимулира даренията и даренията за университетите са символични. Тук имаме 5 процента приспадане от облагаемия доход за физически лица при дарения, срещу 50 процента в САЩ. Няма никакви реални стимули за дарения към университетите и затова големи такива няма. В миналото е имало дарителски фондове, които са национализирани след 1944:

"Такива фондове е имало към БАН, към Софийски университет и т.н. Фондът за образование, за който споменах, е бил през 20-те години вторият по обем фонд след държавния пенсионен фонд. Можете да си представите за какъв огромен ресурс става дума. От него са се изплащали стипендии, издавали са се трудове, подкрепяли са се учители и т.н., а Министерството на просвещението е имало грижата да изпълнява волята на дарителя.

Трябва да уточня, че в момента в България даряват фондации, компании и индивидуални дарители. На първо място като обем инвестирани средства са компаниите – над 50-55 %, следвани от фондациите. Реално хората даряват около 4 % от общия обем дарения. Разбира се, трябва да се има предвид, че ние ползваме данни на Национална агенция за приходите, която ни дава информация за ползваните данъчни облекчения. Т.е. ние ползваме статистиката за компаниите и за физическите лица. Има обаче и много дарения, за които не се ползват данъчни облекчения. Така че най-вероятно този процент е малко по-висок, но не много. За сравнение в държавите, в които филантропията е развита и е начин на живот, например в САЩ и Великобритания, 70 % от общия обем дарения са от физически лица, тоест от индивидуални дарители."

https://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5/

[dora]

Благодаря отново за чудесния постинг, Б. Киров.

Но не мисля, че въпросът е само финасов. Имаме петдесетина години, в които пред което и да било научно усилие е поставена идеологична граница. Това означава, най-общо казано, деморализация и петдесетгодишно изоставане, както и придобиване на порочни навици и превръщането им в норма (някои от тях споменахме и двамата). Както и, вследствие на незнанието (поне доскоро) на чужди езици на достатъчно добро ниво, допълнително изоставане поради невъзможност да се четат научни публикации на чужди езици.

Както и много други неща. Само с повишаване на заплатите на преподавателите няма да се наваксат тези дупки в квалификацията, както и системните проблеми в образованието в резултат от тежкото историческо наследство.