Университети, човешки капитал, икономически растеж

[Skubi]

Знам аз, знам, че на всеки мексикански селяндур и източноевропейски професор за америка мечтае, но защо не се огледаме между тези, които по големина, ГДП /е това е по тежко когато сме последни/, политическа съдба са по-близо да нас? Те как са решили или не този проблем.

Оставете ги тези американски елитни кампуси. Там никога не е имало държавни/поне за елитите/, още от момента на основаването им. Частна инициатива са били и ще бъдат. 

Макар и да се казва софийският св.Климент Охридски, таксата на входа не той е събирал. 

Това би трябвало да се възтанови.

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Skubi said:

Знам аз, знам, че на всеки мексикански селяндур и източноевропейски професор за америка мечтае, но защо не се огледаме между тези, които по големина, ГДП /е това е по тежко когато сме последни/, политическа съдба са по-близо да нас? Те как са решили или не този проблем.

Оставете ги тези американски елитни кампуси. Там никога не е имало държавни/поне за елитите/, още от момента на основаването им. Частна инициатива са били и ще бъдат. 

Макар и да се казва софийският св.Климент Охридски, таксата на входа не той е събирал. 

Това би трябвало да се възтанови.

Сравняваме Атинския университет, еквивалент на СУ "Климент Охридски" в Гърция:

Академичен персонал 1964 души; Административен персонал - 1316
Студентите са 105000 от които годишно завършващи се около 50 000

Университетът е включен в списъка USNWR на 279-о място в света и на 1-во в Гърция, на 501-600-то място в годишния списък The Times Higher Education, в QS World University Rankings, той е включен в категория 651-700 с много висока изследователска продукция. Shanghai Ranking (Академично класиране на световните университети) го класира през 2018 г. на 301-400 в световен мащаб. През 2018 г. той е включен в класацията на CWTS Leiden на 232-то място в световен мащаб с голям обем публикациии в областта на биомедицината и здравеопазването.

Като се има предвид само общият брой на активните студенти  и разделянето му на броя на административните служители, се стига до оценка, че 50 студенти отговарят на един административен служител в Атинския университет. Съответната средна стойност на гръцките университети е 30: 1. Британските университети отчитат средно по-нисък дял на студентите към административен персонал от около 12,5. САЩ отчитат още по-ниско съотношение от не повече от 11 студенти на член на персонала.

По данни на Финансовия отдел на Университета за периода 2009-2013 г. намалението на общия бюджет (редовни + публични инвестиции) стигна 52% (от 77,582,062.26 € през 2009 г. на 37,512,589.8 € през 2013 г.). Трябва да се отбележи, че намалението между 2013-2014 г. е още по-голямо (14 млн. Евро е общият бюджет). Първоначалната прогноза за 2014-2015 г. се отнася до сума от около 11 млн. Евро. Тези средства са предназначени за покриване на основните оперативни нужди на университета (сигурност, почистване, поддръжка и подмяна на офис оборудване, лаборатории, клиники, комунални услуги, петрол, разходи за благосъстояние на студентите, общи и лабораторни консумативи, доставка на мастила и копирни документи, чужд език) и учебни помагала и др. Изчислено е, че само разходите за комунални услуги на университета годишно възлизат на около. 9 милиона евро.

Атинският университет е твърдо ориентирана към популяризиране на изследванията и върховите постижения. Затова Университетът подкрепя със своите катедри и преподаватели подготовката на значителен брой докторски дисертации. През академичната 2012-2013 г. в университета има 14 708 докторанти. Трябва да се изясни обаче, че 68% от тях са докторанти от Медицинското училище (10.044), факт, който се обяснява с мащаба, обхвата на обектите и инфраструктурата (лаборатории, клиники и др.).

Изследователски проекти -ELKE

Предпоставка за провеждане на систематична изследователска политика от Атинския университет е наличието на необходимите ресурси за посрещане на нуждите на научните изследвания. В университета работи Специалната сметка за научни изследвания (ELKE) за предоставяне и управление на средства, идващи от различни източници и предназначена за покриване на разходите, необходими за нуждите на проекти, предприети от преподаватели и университета (като отделни звена или като цяло). Тези проекти се изпълняват или съответните служби се предоставят на преподавателите, а останалата част от персонала на университета, както и други учени и студенти участват в тази работа в различна степен. Дейността на ELKE се отнася главно за научни изследвания и образование, и по-общо за развитието и модернизирането на университета. Администрирането на ELKE се управлява от Комитета за образование, изследвания и управление и от Службата на секретаря, прикрепен към и подпомагащ последния и управляващ фондовете на ELKE. Атинският университет осъществява голям брой работи или като концесионер, или под формата на сътрудничество, или съвместно изпълнение на произведение за трети страни. Той също така е предприел изпълнението на цели проекти за развитие, изследвания и услуги за трети страни. Показателно е, че в периода 2008-2014 г. Атинският университет е изпълнявал проекти:

- в размер на 125.000.000 € в рамките на оперативните програми на Националната стратегическа референтна рамка (ESPA)

-  96.500.000 € по финансиране от Европейската комисия

-  63.500.000 € от финансиране от специалната сметка за научни изследвания

-  42 500 000 евро, финансирани от трета страна, като дарения, финансови помощи и др.,

-  98 600 000 евро за предоставяне на услуги в различни сектори и институции, предоставяни от Атинския университет.

- 95 700 000 евро Програмни проекти, финансирани от проекти на Европейската комисия, финансирани от други предприятия.

Или общо за 6 години Атинският университет е заработил по проекти над 480 млн. евро, което прави по 80 млн. евро годишно

https://en.wikipedia.org/wiki/National_and_Kapodistrian_University_of_Athens

Средната заплата на преподавател в АУ е 2000 евро месечно

https://www.glassdoor.com/Salaries/greece-professor-salary-SRCH_IL.0,6_IN100_KO7,16.htm

Средната заплата в Атина е 759 евро месечно

https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Athens

Обобщено, АУ е почти нефинансиран от държавния бюджет, който е силно рестриктивен, поради дългове, но се самоиздържа от такси - има два пъти повече дипломиращи се студенти и многократно повече докторанти от СУ, заработва годишно по 80 млн. евро от външни източници и грантове

Как изглежда бюджета на СУ за 2018:

Тук всичко е изложено като на длан, но да го опростя:

Щат                                                      3141

Академичен                                      1768

Учащи                                                25 743

 

Приходи:                                35 млн. лв.

Обучение                               19 млн.

Такси канд.                            0.65

Др. Образ. Д-ти                     3.41

Продажба ст.и у-ги:              3.969

Дарения от Б-я                       0.1

Дарения от чужбина             4.79

Разходи:                                 116 млн. лв.

Заплати:                                 46

Др. Възн.                                9.63

Издръжка                               16.36

Данъци, такси                       3

Стипендии                             14.5

Осн.ремонти                          9.38

Прид.мат.акт.                       7.518

Прид.немт.акт                       1.052

Остатък от пр.пер:                5.025

Трансфери/ще рече държавни субсидии/:                             70 млн.

Ако се взрем/взрете по-внимателно в приходната част, ще открието големите разлики с Атинския университет, те са фундаментални:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/v_treshni_aktove_na_su/byudzhet_i_finansi/byudzhet_2018_g/razpredelenie_na_byudzheta_na_su_po_zvena_s_glasno_chl_90_al_2_ot_zvo

[Б. Киров]

Преди 22 часа, dora said:

Благодаря отново за чудесния постинг, Б. Киров.

Но не мисля, че въпросът е само финасов. Имаме петдесетина години, в които пред което и да било научно усилие е поставена идеологична граница. Това означава, най-общо казано, деморализация и петдесетгодишно изоставане, както и придобиване на порочни навици и превръщането им в норма (някои от тях споменахме и двамата). Както и, вследствие на незнанието (поне доскоро) на чужди езици на достатъчно добро ниво, допълнително изоставане поради невъзможност да се четат научни публикации на чужди езици.

Както и много други неща. Само с повишаване на заплатите на преподавателите няма да се наваксат тези дупки в квалификацията, както и системните проблеми в образованието в резултат от тежкото историческо наследство.

Безспорно въпросът не е само финансов, съгласен съм с това, което пишете, но ми прави впечатление, че общата рамка, в която работят българските университети, особено държавните е някак си погрешно очертана, така че да не стимулира активност и автономия от ръководството им. Като правило схемата е да разчитат на сравнително малките държавни субсидии, защото спечелените със собствена инициатива и дейност средства дори не покриват заплатите на преподаватели и технически персонал /които са малки/ - обикновено заплатите и техническата поддръжка надвишават с 20-30 процента заработените от самия университет средства. Прегледах годишните отчети на няколко, това е правило. А не е така на други места - американските, австралийските, канадските, новозеландските и западноевропейските университети, дори когато са на държавна и обществена издръжка, заработват значително повече средства от научни програми, сътрудничество с бизнеса и привличат допълнително спонсори и дарения, които им позволяват да си платят разходите и да натрупват фондове.

По принцип този модел на преразпределение през държавния бюджет действа на всички нива в държавните фирми - като се почне от БДЖ, мините и др. и е извор на злоупотреби, мързел и посредственост - раздути щатове, нищонеправене и безвремие "ден да мине друг да дойде и утре е ден". Това е наследство от предишната система, но изглежда има дълбоки корени в националния манталитет и затова е толкова жилава и неизкоренима традиция. Колективна безотговорност.

[dora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Безспорно въпросът не е само финансов, съгласен съм с това, което пишете, но ми прави впечатление, че общата рамка, в която работят българските университети, особено държавните е някак си погрешно очертана, така че да не стимулира активност и автономия от ръководството им. Като правило схемата е да разчитат на сравнително малките държавни субсидии, защото спечелените със собствена инициатива и дейност средства дори не покриват заплатите на преподаватели и технически персонал /които са малки/ - обикновено заплатите и техническата поддръжка надвишават с 20-30 процента заработените от самия университет средства. Прегледах годишните отчети на няколко, това е правило. А не е така на други места - американските, австралийските, канадските, новозеландските и западноевропейските университети, дори когато са на държавна и обществена издръжка, заработват значително повече средства от научни програми, сътрудничество с бизнеса и привличат допълнително спонсори и дарения, които им позволяват да си платят разходите и да натрупват фондове.

По принцип този модел на преразпределение през държавния бюджет действа на всички нива в държавните фирми - като се почне от БДЖ, мините и др. и е извор на злоупотреби, мързел и посредственост - раздути щатове, нищонеправене и безвремие "ден да мине друг да дойде и утре е ден". Това е наследство от предишната система, но изглежда има дълбоки корени в националния манталитет и затова е толкова жилава и неизкоренима традиция. Колективна безотговорност.

Абсолютно съгласна.

Въпросът, както изобщо с всяко управление на каквото и да било, има два аспекта.

Единият е измеримият посредством различни параметри. Напр. размер на заплащането, процент на субсидията, профил на финансирането, брой студенти, брой преподаватели, разпределение на времето на преподавателите в различни дейности и каквото друго измеримо се сетите (не изреждам всички възможни варианти).

За измеримите параметри съм съгласна с вашия анализ напълно.

Другият, неизмерим посредством различни параметри фактор, са човешките ресурси, културата, характерните практики (порочни или не), системният фактор. И въпросът е какво да правим с него...

Защото, дори да вземем само системния фактор, не можем да отречем, че със срива на по-долните образивателни нива, до университетско ниво достигат хора, на които липсват базисни умения и обща грамотност, като в едно от тези базисни умения включвам способност за критично мислене и способност за полагане на каквито и да било целенасочени усилия, под формата на четене, учене, мислене.

И както отчаяно казва един семеен приятел, шеф на катедра: "Дора, ако трябва да приемаме само грамотни студенти, ще трябва да закрием университета". А става дума за СУ....

Под грамотни разбйрайте студенти, които могат да пишат без грешки, знаят къде се слага пълен член, такива неща. Говорим за такъв срив, който никой университет не би могъл да поправи. Дори преподавателският състав да е изграден от нобелови лауреати...

Редактирано Май 10, 2019 от dora

[Б. Киров]

Преди години един познат от катедра Българска литература в същия университет се беше явил анонимно на кандидат-студентски изпит с развита от него тема /за майтап/ и проверяващите му писали двойка, човекът беше доцент и преподаваше поне от 20 години – неведоми са пътищата на българската академична мисъл. Той сам го разправяше като куриоз. Друг имаше навика да ни кара като студенти да му разработваме работни картотеки-фишове с информация по време на летните бригади в библиотеката, от които фишове после пишеше обемистите си нАучни трудове. Това е реален разказ, не се майтапя, макар че звучи така.

[dora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Преди години един познат от катедра Българска литература в същия университет се беше явил анонимно на кандидат-студентски изпит с развита от него тема /за майтап/ и проверяващите му писали двойка, човекът беше доцент и преподаваше поне от 20 години – неведоми са пътищата на българската академична мисъл. Той сам го разправяше като куриоз. Друг имаше навика да ни кара като студенти да му разработваме работни картотеки-фишове с информация по време на летните бригади в библиотеката, от които фишове после пишеше обемистите си нАучни трудове. Това е реален разказ, не се майтапя, макар че звучи така.

Затова когато завършвах, макар че имах необходимия успех, реших да не пиша дипломна работа, а да се явя на държавен изпит (заедно с не толкова добрите студенти). Защото и при нас имапе практика (макар и не чак толкова честа) всичко по-интересно, до което са стигнали студенти, да се присвоява от преподавателите за техни собствени публикации. Естествено, името на студента не се споменаваше никъде - как бе, неккъф си досаден пубер. Не го направих от ревност за великите си умозаключения, а защото просто не исках да съучастничествам в порочна практика.

Редактирано Май 10, 2019 от dora

[Б. Киров]

Преди 10 часа, dora said:

Затова когато завършвах, макар че имах необходимия успех, реших да не пиша дипломна работа, а да се явя на държавен изпит (заедно с не толкова добрите студенти). Защото и при нас имапе практика (макар и не чак толкова честа) всичко по-интересно, до което са стигнали студенти, да се присвоява от преподавателите за техни собствени публикации. Естествено, името на студента не се споменаваше никъде - как бе, неккъф си досаден пубер. Не го направих от ревност за великите си умозаключения, а защото просто не исках да съучастничествам в порочна практика.

+++

Между другото, явлението с използването на научни шерпи, според мен не е нещо уникално за България, мой познат, който е работил в германски университет, се оплакваше от същото нещо - шефът му в катедрата си е присвоил негова разработка в свой научен труд, оставяйки го анонимен, човекът след това заминава в Канада и впоследствие в САЩ, където сега работи в Гугъл, но според него подобни неща се случват и там.

Според мен водещото в образованието е системата, а не националните особености на хората - страни като Северна и Южна Корея са ярка илюстрация за това, но в по-широк контекст, дори и САЩ, които сега имат смазващо превъзходство като качество и количество в сферата на университетите, в крайна сметка са изградили всичко това за някакви си 150 години. Ако още повече разширим сферата на сравненията, в областта на изобразителното изкуство, например, преди два века американските художници са били просто жалки аматьори и епигони на европейското изкуство, но днес нещата са коренно различни.

[deaf]

Не трябва ли да се оценява едно ВУЗ по "продукта" излязъл от него и навлязъл в живота? Представете си,че летец на граждански самолет,който е завършил висшето си образование в Софийският университет,катастрофира с управляваният от него самолет,поради ужасяваща некомпетентност от негова страна. Софийският университет не трябва ли да носи поне мъничко отговорност за този свой бивш студент-летец?

[Skubi]

Преди 27 минути, deaf said:

Не трябва ли да се оценява едно ВУЗ по "продукта" излязъл от него и навлязъл в живота? Представете си,че летец на граждански самолет,който е завършил висшето си образование в Софийският университет,катастрофира с управляваният от него самолет,поради ужасяваща некомпетентност от негова страна. Софийският университет не трябва ли да носи поне мъничко отговорност за този свой бивш студент-летец?

Не. СМСМ

[Skubi]

Преди 1 час, Б. Киров said:

+++

Между другото, явлението с използването на научни шерпи, според мен не е нещо уникално за България, мой познат, който е работил в германски университет, се оплакваше от същото нещо - шефът му в катедрата си е присвоил негова разработка в свой научен труд, оставяйки го анонимен, човекът след това заминава в Канада и впоследствие в САЩ, където сега работи в Гугъл, но според него подобни неща се случват и там.

Според мен водещото в образованието е системата, а не националните особености на хората - страни като Северна и Южна Корея са ярка илюстрация за това, но в по-широк контекст, дори и САЩ, които сега имат смазващо превъзходство като качество и количество в сферата на университетите, в крайна сметка са изградили всичко това за някакви си 150 години. Ако още повече разширим сферата на сравненията, в областта на изобразителното изкуство, например, преди два века американските художници са били просто жалки аматьори и епигони на европейското изкуство, но днес нещата са коренно различни.

Щат не щат годините от 1919 до 1945 години /фашизъм, царство без цар, диктатура етц/са златният век на унгарците. Тогава им се излюпват повечето научните им лидери наградени после с нобелови награди. Макар и стараната икономически да е разорена, да имат около 3-5 милиона вътрешна миграция/много преселници живеят във въгони покрай някоя жп гара/ полагат извънредно големи усилия в образоването. И то почват от основните учители, чак до вишето. Тогава един назначен професор например е можел да издържа семейство с неработеща жена, 1-2 постоянен слугини персионал. 

Но.

Затова всеки педагог е бил длъжен 1-2 пъти годишно да публикува в научно списание лекция, превод, или друг собствен труд свързан с педагогията и-или науката която преподава, тренира....Зарплатите им позволявали това. Да се занимават с науката а не да карат такси или пекат пици за преживяването си....

[Skubi]

Защо ли писах това? Горе ми се вижда от страна на Дора, Б.Киров нещо като обида или незнам какво. Неразбирам когато големи хора говорят във връзка с професията си /било то балет или атомна техника/ казват, че смирение, примирение трябва да се държи човек спрямо изкуството, науката, итнт. Даже и народната песен казва, че този който иска да стане добър гайдажия и пъкъла трябва да обходи. Никоя професия не почва така, че ха АЗ веднага съм майстор в нея.

Можеби само гените. 

Защо не да използват трудът на студентите даденият професор? Защо трябва да сече дърва или камък Микеланджело за да издяла Давид? Не е ли работа на камено цепещите а одялването на едро работа на чираците?

Ако даденият професор е етичен, в увода ще спомени благодарност към колегите, студентите сътрудничили в работата. Или ако студентът е публикувал своите трудове, тогава е задължително да го стпомене в литературата...

СМСМ

[dora]

Преди 1 час, Skubi said:

Защо не да използват трудът на студентите даденият професор?

Защото без споменаване чия идея е това, това е плагиатство.

Когато се пише какъвто и да било академичен текст, отдолу се посочват надлежно източниците на всички твърдения, използвани в него, които не са на автора  - тоест пише се библиография.

Както от студентите се изисква да не представят чужди идеи като свои и да пишат библиография за всичко, което са си позволили да цитират, така и за всеки друг, който пише каквото и да било в академичната сфера.

[Б. Киров]

Проблемът с качеството на висшето образование в България не е само и единствено с малкото държавно финансиране и ниски заплати на преподавателите. Всъщност ако погледнем в отчетите на СУ например, заплатите по щат се водят ниски /1200 лв. за професор/, но реалните възнаграждения, ако се сумират с допълнителните надхвърлят 2500 лв. по публикуваната отчетност, а за България при това ниво на средни заплати те са относително нормални.

Големият проблем, според мен, е неспособността и нежеланието на българските държавни университети да се самофинансират, така че да могат да влагат за наука самостоятелно по-големи собствени фондове. Средно на студент в СУ се падат по 5000 лв., докато в Пекинския университет тази сума надхвърля 45 000 долара, не правя сравнение с американските университети, там дори в държавните сумите са над 100 000 долара на студент.

С оперативен бюджет около 60 млн. евро, от които 42 млн. са държавни дотации, а останалите 18 млн. собствени приходи, СУ не може да предложи много повече от минималното за собственото си оцеляване на ръба. Жалка сума е например 750 000 лв. годишен приход от университетското издателство, което има голяма и модерна собствена печатница и може да взема външни поръчки, отговорно твърдя, че само това перо в имуществото на СУ може да дава годишни печалби над 10 млн. лева, което е половината от щатните заплати на преподавателите. И т.н

Наука и високо ниво на образование се прави с много пари, от това няма къде да се избяга, колкото и да им се иска на някои.

В цитирания от мен пример с Атинския университет се вижда какво е станало, когато държавната субсидия от 75 млн. евро за няколко години е била редуцирана до 14 млн. – университетът е компенсирал със собствени доходи над 80 млн. евро и е оцелял, запазвайки нивото на престижа си по класации. Слава Богу, такава криза засега /!!/ с държавния бюджет в България няма и малките субсидии редовно изплащат заплатите на служителите в университета, но какво правим, ако все пак се случи, което е много вероятно при начина, по който се развива българската икономика? „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се” са формулирали такъв проблем Илф и Петроф.

Държавният Пекински университет е решил още преди 20 години въпроса с приходите си, като е основал холдинг регистриран в Хонгконг с 65 процента участие на акционерен капитал от университета, който всяка година му осигурява необходимите печалби за изплащане на заплати на преподавателския състав, независимо от голямата държавна субсидия – средната заплата на професор там е над 1500 долара плюс осигуряване на жилище, което е най големия разход за Пекин. Холдингът е конгломерат от строителни, търговски и фирми за високи технологии в ай-ти сектора, една от най-успешните като процент на печалба китайски корпорации с хиляди служители.

Американските държавни университети също имат свои независими от федералното и щатско субсидиране източници на доходи, които им дават големи средства за инвестиции в наука и изследвания:

Това са приходите за 2017 на Portland State University

Portland State University

Doctrina urbi serviat (Latin)

Let knowledge serve the city

Type    Public

Established      1946

Endowment    $73 million (2017)[1]

Academic staff 1,764

Administrative staff 678

Students          28,241

Undergraduates          22,613

Postgraduates  5,628

World Rank‎: ‎659

Quality of Education Rank‎: ‎378+

National Rank‎: ‎186

https://en.wikipedia.org/wiki/Portland_State_University

Забележете, по брой на преподаватели и студенти той е сравним със СУ, но бюджетът му надхврля 10 пъти този на СУ по приходи, като заработените собствени от него приходи надхвърлят повече от 5 пъти целия бюджет на СУ заедно с държаваната дотация; административния непреподавателски състав е два пъти по-малък от този на СУ

Това са оперативните разходи на същия университет за 2017 - те са с 60 млн. долара по-малко от приходите, като разходите за заплати се покриват със собствени средства, а държавната субсидия отива за други разходи.

Това е характерната картина са повечето държавни университети не само в САЩ, но и в Западна Европа - университетите сами със собствени средства са в състояние за покрият разходите си за заплати. В Китай елитните държавни университети от първата десетка също влизат в тази схема, Пекинския, например, покрива сам 50 процента от оперативните си разходи със собствени средства, останалите 50 процента са държавни дотации. При българските държавни университети съотношението е 30 процента собствени приходи и 70 процента държавна дотация, тоест огледално обърната на световната тенденция, като в абсолютни суми и двата процента са в пъти по-малки от тези в държавите с добре развито висше образование.

 

[Atom]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Големият проблем, според мен, е неспособността и нежеланието на българските държавни университети да се самофинансират, така че да могат да влагат за наука самостоятелно по-големи собствени фондове.

Безспорно българските университети са неспособни да изкарват или да привличат пари. Въпросът обаче отдавна не опира само до липса на желание.  За да се изкарват пари от наука или да се привличат пари за наука е необходимо преди това да се инвестират една камара пари - в оборудване, хора и т.н. Получава се нещо като яйцето и кокошката. 

При финансирането на научни проекти се търсят изследователи с потенциал, а потенциалът се доказва с публикации и вече свършена работа по други (по-стари проекти).  С други думи преди да започнат изследователите да правят пари, трябва да се инвестира в изследователи  или да се привличат вече изградени изследователи, които пак струват пари.

Ето за пример топ институциите в Европа, подредени по научен принос в дисциплината икономика - https://ideas.repec.org/top/top.europe.html  За  Европа са видими 3567 институции които се занимават с икономически изследвания. Тук са класирани първите 12,5% (до 445 място) и сред тях няма нита една българска институция. Най-високо класираната гръцка институция е Athens University of Economics and Business (гръцкото УНСС) и е на 98-мо място в Европа. Ако погледнеш обаче хората които правят изследванията в този университет ще видиш, че професорите имат докторантури от най-добрите американски и европейски университети. Ето лист с професорите   https://www.dept.aueb.gr/en/econ_depen  Разгледах сивитата на първите 4-5 човека   Двама имат PhD от LSE (6-сто място в света по Economics & Econometrics на QS World University Rankings), 1 човек има PhD от Cambridge (10-място в същата класация), 2-ма от Northwestern University (12-то място), а нататък най-вероятно е в същия дух.   Личният състав в почти всички институции класирани в първите 100 има сходни характеристики.

Т.е. за да има българска институция в топ 100 (в Европа, не в света) например в научната дисциплина икономика, то българските изследователи трябва да имат същото или сходно образование както конкурентите им, да посещават същите конференции и други научни събития, да публикуват в същите списания и т.н., а всичко това струва пари. Същото се отнася до която и да е друга научна дисциплина. 

 

[Skubi]

74

[62]

Academia de Studii Economice din Bucureşti Bucureşti, Romania

 

106

[94]

Institutul National de Cercetari Economice (INCE), Academia Romana Bucureşti, Romania

 

137

[137]

Center for Economic Research and Graduate Education and Economics Institute (CERGE-EI) Praha, Czech Republic

 

Румънците и гърците надпреварили.....После идат вече и редица чехи и други, но това с румънските......Знаят нещо тези в Букурещ....

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Atom said:

Безспорно българските университети са неспособни да изкарват или да привличат пари. Въпросът обаче отдавна не опира само до липса на желание.  За да се изкарват пари от наука или да се привличат пари за наука е необходимо преди това да се инвестират една камара пари - в оборудване, хора и т.н. Получава се нещо като яйцето и кокошката. 

При финансирането на научни проекти се търсят изследователи с потенциал, а потенциалът се доказва с публикации и вече свършена работа по други (по-стари проекти).  С други думи преди да започнат изследователите да правят пари, трябва да се инвестира в изследователи  или да се привличат вече изградени изследователи, които пак струват пари.

Ето за пример топ институциите в Европа, подредени по научен принос в дисциплината икономика - https://ideas.repec.org/top/top.europe.html  За  Европа са видими 3567 институции които се занимават с икономически изследвания. Тук са класирани първите 12,5% (до 445 място) и сред тях няма нита една българска институция. Най-високо класираната гръцка институция е Athens University of Economics and Business (гръцкото УНСС) и е на 98-мо място в Европа. Ако погледнеш обаче хората които правят изследванията в този университет ще видиш, че професорите имат докторантури от най-добрите американски и европейски университети. Ето лист с професорите   https://www.dept.aueb.gr/en/econ_depen  Разгледах сивитата на първите 4-5 човека   Двама имат PhD от LSE (6-сто място в света по Economics & Econometrics на QS World University Rankings), 1 човек има PhD от Cambridge (10-място в същата класация), 2-ма от Northwestern University (12-то място), а нататък най-вероятно е в същия дух.   Личният състав в почти всички институции класирани в първите 100 има сходни характеристики.

Т.е. за да има българска институция в топ 100 (в Европа, не в света) например в научната дисциплина икономика, то българските изследователи трябва да имат същото или сходно образование както конкурентите им, да посещават същите конференции и други научни събития, да публикуват в същите списания и т.н., а всичко това струва пари. Същото се отнася до която и да е друга научна дисциплина. 

 

Съгласен съм, но според мен, най-напред е необходимо да се откажем от народничеството и популизма във висшето образование, от типа на това държавния чиновник и политика да казват "аз давам". Вгледай се в перата "такси за обучение" и "стипендии" в приходно-разходния ордер на СУ - приходи от такси 19 млн. лв., разходи за стипендии 14 млн. лв. Разликата от 5 млн. лв. я покриват чуждите студенти с такси над 3000 евро за година, иначе всички останали учат "безплатно" - всеки взема стипендия, учил не учил, плаща годишно 500 лв., взема стипендия 700. Е това си е андрешковщина в чист вид. Таксите в НБУ са три пъти по-високи. Няма безплатни обяди само едно безкрайно прехвърляне на парите от един джоб в друг - държавата ги взема веднъж в нейния джоб, после ги "дава" обратно и така оборот да става. Обаче безплатното не струва много. А и няма безплатни обеди на този свят. Според мен.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/uvelichava_se_razmer_t_na_studentskite_stipendii_za_uspeh_prez_uchebnata_2017_2018_godina

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/studenti/taksi_i_studentsko_kreditirane/godishni_taksi_za_uchebnata_2018_2019_g

[Atom]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм, но според мен, най-напред е необходимо да се откажем от народничеството и популизма във висшето образование, от типа на това държавния чиновник и политика да казват "аз давам". Вгледай се в перата "такси за обучение" и "стипендии" в приходно-разходния ордер на СУ - приходи от такси 19 млн. лв., разходи за стипендии 14 млн. лв. Разликата от 5 млн. лв. я покриват чуждите студенти с такси над 3000 евро за година, иначе всички останали учат "безплатно" - всеки взема стипендия, учил не учил, плаща годишно 500 лв., взема стипендия 700. Е това си е андрешковщина в чист вид. Таксите в НБУ са три пъти по-високи. Няма безплатни обяди само едно безкрайно прехвърляне на парите от един джоб в друг - държавата ги взема веднъж в нейния джоб, после ги "дава" обратно и така оборот да става. Обаче безплатното не струва много. А и няма безплатни обеди на този свят. Според мен.

Въпросът с таксите е много сложен. Ние не сме изолирана икономика. Нашите ВУЗ се конкурират за студенти в рамките на ЕС, а в Европа като цяло таксите са мижави или ги няма изобщо. В Дания и Швеция например няма  такси, във Франция и Германия са символични (само малка административна такса), в Холандия са поносими и т.н. 

И в момента една немалка част от кандидат студентите избират да учат в чужбина заради по-доброто качество на образованието. Ако таксите в България се "нормализират" всичко читаво ще предпочете да учи навън. Качеството на българското образование няма как да се вдигне от днес за утре и ако се загуби предимството на "евтинията"  няма да има никакъв смисъл да се учи в България.  

Според мен може на първо време да се помисли за спиране или ограничение на финансирането на магистърската степен. В момента ако изключим т.н. "магистър след средно образование" (право, медицина) останалите магистратури са лукс и няма смисъл всички да се финансират от държавата. 

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Atom said:

Въпросът с таксите е много сложен. Ние не сме изолирана икономика. Нашите ВУЗ се конкурират за студенти в рамките на ЕС, а в Европа като цяло таксите са мижави или ги няма изобщо. В Дания и Швеция например няма  такси, във Франция и Германия са символични (само малка административна такса), в Холандия са поносими и т.н. 

И в момента една немалка част от кандидат студентите избират да учат в чужбина заради по-доброто качество на образованието. Ако таксите в България се "нормализират" всичко читаво ще предпочете да учи навън. Качеството на българското образование няма как да се вдигне от днес за утре и ако се загуби предимството на "евтинията"  няма да има никакъв смисъл да се учи в България.  

Според мен може на първо време да се помисли за спиране или ограничение на финансирането на магистърската степен. В момента ако изключим т.н. "магистър след средно образование" (право, медицина) останалите магистратури са лукс и няма смисъл всички да се финансират от държавата. 

 

Има резон в това, което пишеш, по принцип е така, но конкретно всяка държава в ЕС, според мен, решава проблема с таксите за висшето образование от гледна точка на своите интереси. Германия, Финландия и някои скандинавски страни са приели такава политика, заради демографската криза и идеята да привлекат квалифицирана и образована работна ръка към своята работна сила. От друга страна, животът в тези страни не е евтин, в Германия или Финландия, например ще са нужни около 1000 евро месечно, за да си покрива един студент разходите по пребиваването.

Гърция събира такси за висше образование, дори в държавно спонсорираните университети:

Athens University of Economics and Business

Athens University of Economics and Business was founded in 1920 in Athens, Greece. Its buildings are housed on Patision Street.It provides education both at the undergraduate and postgraduate level. It is the oldest university in Greece in the fields of Economics and Business, its roots tracing to the establishment of a Merchant Academy in Athens.It offers eight undergraduate degrees, 28 master’s degrees and an equivalent number of doctoral programs.They include courses offered in English, mainly for international students who are under the Erasmus program. A total of approximately 60 courses are offered in English

Tuition fee:

€ 9,700 for local students

€ 11,200 for international students and a fee of € 200-400 Foreign language courses for the year.

Courses:

Business Administration, Marketing and Communication, Accounting and Finance, Management Science and Technology, Economics, International and European Economic Studies, Informatics and Statistics

Ranking: The University is rated 6th in Greece and 741st in the world ranking

https://worldscholarshipforum.com/15-cheapest-universities-in-athens-ranking-courses-tuition-fees-scholarship-opportunities-student-visa/

Държавните китайски университети също събират такси, за да се издържат:

Peking University – one of China’s top-ranked universities – charges an average application fee of 1,128 yuan (£129). Tuition fees are 23,230 yuan (£2,670) per year. As a Chinese undergraduate degree takes four years to complete, a student at Peking should expect to spend 92,927 yuan (£10,686) in total on tuition.

Nanjing Tech University is the most affordable in China in terms of tuition fees (25,130 yuan, or about £2,866 a year) and the average undergraduate student would graduate having spent 100,524 yuan (£11,464) after four years of study. 

https://www.timeshighereducation.com/student/advice/cost-studying-university-china

Англосаксонските страни, Британската общност и САЩ събират високи такси, както в частните така и в публичните университети, принципът е, че когато човек си плаща нещо /образование в случая/, той може и да изисква качество от продавача /университета/ - студентите редовно оценяват по точкова система преподавателите и могат да искат да ги отзоват, ако преценят, че не получават това което очакват срещу това което са платили. Това по начало е светоглед.

В конкретния случай със СУ, лично за мен е парадокс, с едната ръка да вземаш такси за 19 млн., а с другата да връщаш стипендии /и то на всички без изключение/ за 14.5 млн. При положение, че в университета учат над 1000 чужди студенти, от които поне половината са чужденци не от ЕС и тези хора се облагат с такси 3000 евро за година и 3000 евро за езикови курсове, от тях само се вземат 6 млн., които влизат в цитираните 19, следователно другите пари се връщат и университета е на 0 от цялото упражнение с такси и стипендии. Изглежда ми деморализиращо.

Освен  всичко, ако образованието е на ниско ниво, то не би могло и при заплащане от страна на университета /какъвто реално е случая със СУ/ да привлече студенти изискващи високо качество на образование, те ще отидат в друга страна от ЕС, където таксата е 0, но имат перспектива.

Между другото, цените за началното платено училище в България са в пъти по-високи от висшето образование, независимо дали е частно-платено или държавно безплатно:

http://www.danybon.com/chastno-obrazovanie/taksi-chastni-uchilista-2017/

Един студент в частен университет плаща 6 пъти по-малко от родителите на едно дете в частно училище: според мен, това е така, защото тези родители, точно те, планират детето им да не учи в "евтин" български университет, тези които остават тук за такива хора са "втора ръка хора", разбирай без достатъчно пари, следователно не заслужават добро ниво на образование.

 

 

[Б. Киров]

On 1.05.2019 г. at 14:25, Atom said:

В момента имаме един университет (СУ) и още 3-4 специализирани висши учебни заведения в които може би си струва да се налеят пари както за финансиране на наука, така и за финансиране на образованието на студентите.  Те имат някакъв шанс да се борят за място в разни класации.  По-голямата част от останалите ВУ би трябвало да се преориентират като университети по приложни науки и да се финансират само за образование. Ако искат да се занимават с наука да си привличат сами парите.  Дали някои от университетите (ПУ, ВТУ, НБУ?) имат шанс да се изравнят поне със СУ и там също да се финансират научните изследвания нямам никаква идея. Възможно е да има някакъв смисъл, но е възможно и положението да е толкова отчайващо, че парите да потънат, а ползите да са никакви.  

Друга възможност е БАН да се ликвидира, а читавите звена и отделни учени да се прехвърлят към 2-3 университета и финансирането да се насочи към тях (без да се намалява). Това обаче няма да се случи, тъй като ще има вой до небесата.

Не е необходимо да откриваме калелото отново, това което може без особени проблеми реално да се реформира, е да приложим държавно финансираната система на Финландия, например, като се концентрира по строго спазвани критерии финансови потоци в реално значимите институции, а те са няколко. Увеличаването с 1 процент на средствата за образование и наука и пренасочването му към наука и университети, при запазване на сегашното финансиране на началното и средното образование, ще позволи на няколкото перспективни университета и институти в България бързо да вдигнат нивото си. Във Финландия например Университета в Хелзинки, който е съпоставим като брой студенти и преподаватели със СУ получава 25 процента от цялото държавно субсидиране в обем от около 500 млн. евро, но го прави като изпълнява определени критерии, останалите 41 университета си поделят другите 75 процента:

Това по-долу е финландската система за научни изследвания и съответно нивата на финансиране, в тази система се разпределят около 2 млрд. евро всяка година. Академията е само една административна шапка от няколко комисии, която определя към кои научни звена да се насочат парите:

Рамка за научни изследвания

Финландската система за научни изследвания е сравнително децентрализирана, като основните й изследвания се провеждат в 16-те университета, 26 политехнически и 18 държавни научноизследователски института.
Рамката на финландската система за иновации и изследвания се състои от четири оперативни нива.

Ниво 1 се състои от финландското правителство, подкрепено от Съвета за научни изследвания и иновации. Този консултативен орган е отговорен за стратегическото развитие и координацията на финландската политика в областта на науката и технологиите и националната иновационна система като цяло.

Ниво 2 се състои от министерствата.

Агенциите за финансиране на R&D съставляват ниво 3, сред които са Финландската академия и Tekes, финландската агенция за финансиране на технологиите и иновациите. На това ниво се определят изследователските приоритети, се вземат решения за финансиране (с изключение на разпределението между министерствата) и се улеснява сътрудничеството.

На ниво 4 съществуват организации, които провеждат научни изследвания: университети, публични изследователски институти, частни изследователски организации и бизнес предприятия.

http://sciencenordic.com/about/research-finland

 

[Skubi]

Ха сега де пък Финландия.... Защо не Бахрейн или Абу Даби или къде се дават безплатно всичко от ток, гас, през училище до више и здравеопазване на подъниците и от туй нагоре месечно 20 000 долара?

15

Finnország

46 017

 Къде е Филандия с толкова долара на глава?

 

73

Bulgária

8 064

Спрямо България която е 5-6 пъти по-бедна? Защо не си мерим пишките с такива които са близо на нашите размери.

ОК чети мечтай за америка, англия, финландия сънувай с тях. Но както Аристотел каза всички самостоятелен свят си сънуваме но когато се събудим трябва в общ да действаме....

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(nominal)_per_capita

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Skubi said:

Спрямо България която е 5-6 пъти по-бедна? Защо не си мерим пишките с такива които са близо на нашите размери.

24      Finland     46,430

60      Bulgaria     23,156

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(PPP)_per_capita

Трябва да си ги мерим, ако искаме да не останем без пишки.

Край на моето участие в този тема.

[Skubi]

Bulgaria

Student performance (PISA 2015)

• In science literacy, the main topic of PISA 2015, 15-year-olds in Bulgaria score 446 points compared to an average of 493 points in OECD countries. Girls perform better than boys with a statistically significant difference of 15 points (OECD average: 3.5 points higher for boys).
• On average, 15-year-olds score 441 points in mathematics compared to an average of 490 points in OECD countries. Girls perform better than boys with a non statistically significant difference of 2 points (OECD average: 8 points higher for boys).
• In Bulgaria, the average performance in reading of 15-year-olds is 432 points, compared to an average of 493 points in OECD countries. Girls perform better than boys with a statistically significant difference of 47 points (OECD average: 27 points higher for girls).

 

Romania

Student performance (PISA 2015)

• In science literacy, the main topic of PISA 2015, 15-year-olds in Romania score 435 points compared to an average of 493 points in OECD countries. Girls perform better than boys with a statistically significant difference of 6 points (OECD average: 3.5 points higher for boys).
• On average, 15-year-olds score 444 points in mathematics compared to an average of 490 points in OECD countries. Girls perform better than boys with a non statistically significant difference of 1 points (OECD average: 8 points higher for boys).
• In Romania, the average performance in reading of 15-year-olds is 434 points, compared to an average of 493 points in OECD countries. Girls perform better than boys with a statistically significant difference of 18 points (OECD average: 27 points higher for girls).

[Skubi]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

24      Finland     46,430

60      Bulgaria     23,156

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(PPP)_per_capita

Трябва да си ги мерим, ако искаме да не останем без пишки.

Край на моето участие в този тема.

Ако съм Те обидил с комента, ЕКСЮЗ. Извинявам се. Но смятам, че винаги трябва да останем на реални основи, спрямо възможностите ни. СМСМ

[nik1]

То успехът във каквото и да е, на нацията, зависи от образованието и човешкия капитал..

Малко фън ..

Въпрос: Защо женския национален отбор на САЩ по футбол (USWNT) е номер 1 в ранглистата на ФИФА (най-ниското му място е номер 2)?

Нека да кажем че в САЩ футболът и футболистите са слабо платени (сравнено с плащането в Европа, и с това в популярните спортове в САЩ), защото европейският футбол там не е не радва на такава почит, внимание  и интерес от публиката  и спосорите..

Също така - физически погледнато жените скандинавки, холандки (най-високите в света нации за жените зедно), анличанки, канадки, австралийки и германки (нации които имат развит футбол за жени) по средни показатели не отстъпват, а някои от тях превъзжождат физически  американските жени..

Същото  се отнася и за футболист(к)ите и отборите на тези страни- скандинавките, холандките, англичанките, канадките, австралийките и германките  притежават  забележителни (видими) физически качества

Отговорът е вероятно прост

Защото футболът е, както се казва и знае "проста игра но за интелигентни хора", а всичките играчи от USWNT... са с академични дипломи от PSU (Penn State) нагоре

(Алекс Морган  е от Бъркли, а симпатичната, поне за мен, Кели О' Хара e от Станфорд)

 

 

One Nation. One Team. 23 Stories

 

 

 

-------------------------------

Нека да разгледаме и България

1944 с окупацията на България от чуждата сила се случва  обратното на това, за което говорим

Криминалните и необразованите елементи взимат властта и избиват, вкарват в концлагери и затвори ,и ограбват икономически тези хора , които могат да им бъдат опоненти- вкл и най-вече образования елит и средна класа,

Които образования елит и средна класа,) в това време в немалка степен според мен са меритократични

(Времената на първично натрупване на капитали по всякакви начини са останали в 10 и 20 те години на 20 век... В 30-те години започва да се качва БВП -то, защото тогава страната започва да се индустриализира, и защото икономиката се обвързва  с Германия, така че може според мен да се говори за развитие на напълно меритократична средна класа

Това на психологично ниво е може да свързано и с омразата и завистта на неупелия и необразвания към успелия и образования, при народи с по-тежко историческо наследство, тя може да е патологична

 

Тези елементи правят нещо също толкова страшно като физическата саморазправа - създават система и модел на зависимост и клиентилизъм срещу послушание (това копира средновековния модел, ревитализиран в страната окупаторка)

-----

Днес този модел друг ли, е или е стария?

Мисля че в  немалка степен икономическия модел на "партията-държаваномеклатура/олигархия"  е запазен,  защото собствеността от номенклатурно владение и управление се трансформира в олигархичмна на собственост.

 

Олигарсите произлизат  от номеклатурата, ако не пряко роднински , то системно и моделно са свързани  с номеклатурата и службите, притежаващи еднолично контрола върху активите и собствеността и управлението им

Там, където не е трансфорнирана , а си отнала държабна (БДЖ, голямата част от енергетиката- тя си запазва недостъците на номенклатурмата -чиновниците и партиите които я управляват, се държат като икономически субекти със свои интереси

(интервссното е че част от българите вярват ч

На народопсихологично ниво нещата според мен не могат да се променат драстично и бързо, доколкото  на фактическо (реално икономическо) ниво моделът "гражданин клиент" не е промемен, или преодолян в една по-голяма голяма степен..

 

 

Как стои въпроса с университетите?

Много добре разбирам че униввеситетите получават мналко пари и за да могат да се издържат и равиват те трябва да играят и по лошите "правила' и практики 

- да се държат като клиенти понякога (както БАН го прави)

-да гонят  количество вместо на качество (с най-голяма степен средстава зависят и се определят от броя на студентите)

 

 

Къде останаха дарителите и дарителския дух и морал?

Бяха вкарани с лагерите и затворите и унищожени,..... днешните олигарси дарявавят само на църквата, за да си  платят за греховете

[nik1]

То успехът във каквото и да е, на нацията, зависи от образованието и човешкия капитал..

Малко фън ..

Въпрос: Защо женския национален отбор на САЩ по футбол (USWNT) е номер 1 в ранглистата на ФИФА (най-ниското му място е номер 2)?

Нека да кажем че в САЩ футболът и футболистите са слабо платени (сравнено с плащането в Европа, и с това в популярните спортове в САЩ), защото европейският футбол там не е не радва на такава почит, внимание  и интерес от публиката  и спосорите..

Също така - физически погледнато жените скандинавки, холандки (най-високите в света нации за жените зедно), анличанки, канадки, австралийки и германки (нации които имат развит футбол за жени) по средни показатели не отстъпват, а някои от тях превъзжождат физически  американските жени..

Същото  се отнася и за футболист(к)ите и отборите на тези страни- скандинавките, холандките, англичанките, канадките, австралийките и германките  притежават  забележителни (видими) физически качества

Отговорът е вероятно прост

Защото футболът е, както се казва и знае "проста игра но за интелигентни хора", а всичките играчи от USWNT... са с академични дипломи от PSU (Penn State) нагоре

(Алекс Морган  е от Бъркли, а симпатичната, поне за мен, Кели О' Хара e от Станфорд)

 

 

One Nation. One Team. 23 Stories

 

 

 

-------------------------------

Нека да разгледаме и България

1944 с окупацията на България от чуждата сила се случва  обратното на това, за което говорим

Криминалните и необразованите елементи взимат властта и избиват, вкарват в концлагери и затвори ,и ограбват икономически тези хора , които могат да им бъдат опоненти- вкл и най-вече образования елит и средна класа,

Които образования елит и средна класа,) в това време в немалка степен според мен са меритократични

(Времената на първично натрупване на капитали по всякакви начини са останали в 10 и 20 те години на 20 век... В 30-те години започва да се качва БВП -то, защото тогава страната започва да се индустриализира, и защото икономиката се обвързва  с Германия, така че може според мен да се говори за развитие на напълно меритократична средна класа

Това на психологично ниво е може да свързано и с омразата и завистта на неупелия и необразвания към успелия и образования, при народи с по-тежко историческо наследство, тя може да е патологична

 

Тези елементи правят нещо също толкова страшно като физическата саморазправа - създават система и модел на зависимост и клиентилизъм срещу послушание (това копира средновековния модел, ревитализиран в страната окупаторка)

-----

Днес този модел друг ли, е или е стария?

Мисля че в  немалка степен икономическия модел на "партията-държаваномеклатура/олигархия"  е запазен,  защото собствеността от номенклатурно владение и управление се трансформира в олигархична на собственост (частта от нея която можела да се транформира така)

 

Олигарсите произлизат  от номенклатурата, ако не пряко  , то косвено - "системно" и по други начини са свързани с номеклатурата и службите, притежаващи еднолично контрола върху активите и собствеността и управлението им

Там, където собсвеността не е трансфорнирана , а е останала държавна (БДЖ, голямата част от енергетиката- тя си запазва недостъците на номенклатурната - чиновниците и партиите които я управляват, се държат като икономически субекти със свои интереси

 

На народопсихологично ниво нещата според мен не могат да се променат драстично и бързо, доколкото  на фактическо (реално икономическо) ниво моделът "гражданин клиент" не е промемен, или преодолян в една по-голяма голяма степен..

Това е с  условности - чуждия капитал и инвестииции, както и българския  инвестиран в продукти и услуги за износ - създадоха и създават създават  "своя" меритократична  и пазарна среда и култура, и сътветно "класа" от меритократични, и веротно по-добре образовани и независими хора

 

Как стои въпроса с университетите?

Много добре разбирам, че униввеситетите получават малко средства и за да могат да се издържат и развиват те трябва да играят и по лошите "правила" и практики 

- да се държат като клиенти понякога (както БАН го прави)

-да гонят  количество вместо на качество (с най-голяма тежест средствата им зависят и се определят от броя на студентите)

 

 

Къде останаха дарителите и дарителския дух и морал?

Бяха вкарани с лагерите и затворите и унищожени,..... днешните дарители даряват само на църквата, за да си  платят за греховете си

Редактирано Май 16, 2019 от nik1