Завръщане от звездите на Станислав Лем е сбъднало се пророчество за съвременния свят

[SAlexandrov]

Завръщане от звездите на Станислав Лем е сбъднало се пророчество за съвременния свят

"Завръщане от звездите" на Станислав Лем - корица. Издателство: Библиотека "Галактика". 

1 май 2019 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Какъв е смисълът да харчим луди пари и да рискуваме живота на астронавтите само поради абсурдния стремеж да достигнем до космоса? Какво изобщо представлява устремът ни към звездите: търсене на отговори на безсмислени въпроси, които така или иначе само малцина си задават? 

"Завръщане от звездите" е роман, написан от полския писател Станислав Лем. Той представлява удивително пророчество за едно бъдеще, най-лошите аспекти от което вече са станали реалност. Даже бих казал, че са се сбъднали твърде рано - все още не сме разгърнали потенциала на технологичната цивилизация. Лем е истински пророк сред научнофантастичните писатели. Ако останалите фантасти са проспали революцията в информационните технологии, ако те са предсказвали как някой ден астронавти ще се разхождат в тежки скафандри сред пустите пейзажи на луните на Юпитер, докато жителите на Земята все още разговарят един с друг посредством стационарни телефони с шайби, то Лем пръв се сеща за възможността голямо количество информация да бъде записано на миниатюрен носител. Романът "Завръщане от звездите" е предсказал появата на електронните книги и таблетите, само където те са наречени с друго име - оптони. 

Книгата е достъпна за четене на страниците на Читанка напълно безплатно. Предупреждавам, че в тази статия има спойлери, така че ако не сте се запознали с романа и не искате да си разваляте впечатлението от него предварително, време е да спрете да четете от този момент нататък. 

Хел Брег е астронавт от междузвездна експедиция до звездата Фомалхаут. Поради "парадокса на близнаците" на борда на кораба му са минали едва няколко години, докато на Земята е изминало повече от столетие. След завръщането си Брег заварва една чужда родна планета, населена с непозната цивилизация с непривични навици. Оказва се, че всички земни жители без най-възрастните са били подложени на процедура, наречена бетризация, при която мозъкът на всеки е бил третиран по специален начин, който е щадящ за интелектуалните му способности, но се отстраняват изцяло агресивните инстинкти. Човек е неспособен да убива - не защото го е страх, а защото просто не се сеща за това. 

Резултатът от масовото прилагане на процедурата в цял свят е създаването на едно общество, в което войните и насилствените престъпления са изкоренени завинаги. Но скоро след завръщането си Брег и колегите му-астронавти откриват нещо зловещо - мозъчните манипулации не са довели само до унищожаването на агресията и убийствата - унищожили са "човека в човека". Премахнати са всички крайни емоции. Няма вече страсти, няма престъпления от любов, просто защото няма любов, за която човек е способен да убие. Унищожен е "адът на страстите, но заедно с това е престанал да съществува и раят". 

Най-шокиращото за Брег е, че никой в новия свят не се интересува от това, което е свършил като астронавт, от жертвите му по време да дългогодишната експедиция. Абсолютен хит в обществото е книгата "Проблематика на звездите полети" от някой си Старк. В нея той излага не емоционални, а напълно логични аргументи за безсмислието на космонавтиката. Няма рационална причина, заключава авторът, да се поемат рискове да се лети в космоса. Космическите експедиции така или иначе не са довели до откритието на извънземни цивилизации, а научните им приноси са твърде скромни. Но и да бъдат открити чуждоземци, какъв би бил смисълът - те са твърде далече от нас, дори и да пътуваме със скоростта на светлината. Ако зададем въпрос на извънземните, ще минат столетия, преди да бъде получен отговорът. За това време цивилизацията отдавна ще се е променила, ще е напреднала и въпросът няма да е актуален! 

Четейки тези разсъждения, няма как да не направя аналогия спрямо реалния свят, в който живеем. Днес ние, жителите на западната цивилизация (към която се числим и ние), сме бетризирани. Не оперативно - такъв метод не е измислен, макар че не е и било нужно. Чрез социалните мрежи и атмосферата на политическа коректност, която непрекъснато ни се налага, се изкоренява всякаква възможност за градивен диалог. Хората избягват да изказват противоположни мнения, защото ги е страх дали покрай сблъсъка на идеи някой няма да се обиди. Не е само това - ние сме създали свят, в който отвращението към риска е издигнато в култ. Родители се страхуват да ваксинират децата си, защото усложненията (изчислени на едва няколко на фона на стотици хиляди успешни ваксинации) се считат за неприемливи. 

Днес, когато отбелязваме половин век от стъпването на Луната, не сме в състояние отново да изпратим хора там. Не защото технологично не е възможно. Напротив, притежаваме всички необходими технологии и ресурси. А защото никой не иска да приеме факта, че ако желаем да усвоим Слънчевата система, хора ще умират. Неизбежно е. Днес ръководството на НАСА се чуди дали до края на това десетилетие ще съумее да изстреля човек в ниска околоземна орбита (не говорим за Луната!), тъй като дефектите, които неизбежно се проявяват при изпитанията на новите пилотирани космически кораби, прибавят неприемлив риск. 

Моралисти, които никога не излизат навън и ядат и пият пред телевизорите си, цъкат с език и обвиняват в безумие планинарите, загинали по време на екстремно качване на някой връх. Защото, нали, ако са си стояли вкъщи, e нямало да загинат. 

Наистина, какъв е смисълът да поемаме рискове? Хел Брег, героят на книгата на Станислав Лем, получава своя отговор: 

 — Контакт на галактични цивилизации? Кой ти е говорил за това? Никой от нас, нито от класиците, нито Меркие, нито Симониади, нито Радж Нгамиели, никой, нито една експедиция не е разчитала на контакт и затова цялото това дрънкане за пътешествуващите в безкрая живи изкопаеми, за вечно закъсняващата галактична поща е опровержение на тези, които никой не е поставял на разискване. Какво могат да ни дадат звездите? А каква е била ползата от експедицията на Амундсен? Или на Андре? Никаква. Единствената явна полза се състои в това, че е била доказана възможността: че е постижимо. Или по-точно казано — че за дадената епоха това е най-трудното от всичко, което може да се постигне. Не знам дали ние сме направили дори това, Брег. Наистина не знам. Но ние бяхме там.

Аз мълчах.

Турбер вече не гледаше към мен. Опря длани на ръба на бюрото.

— И какво ти е доказал Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А защо Бант и Егорин са преминали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели със сигурност, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво всъщност казва Старк? Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие. Всеки има своя Старк, Брег. Всяка епоха го е имала. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, ако нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да изучаваме дори пустотата, за да оправдаем своя полет. Геонидес или някой друг щеше да ни каже какви ценни измерения и изследвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не казвам, че звездите са само претекст. Дори и полюсът не е бил само претекст. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил нужен на Мелъри и Ървин повече от въздуха.

Ето това е смисълът от космическите полети.

Всяка една цивилизация е имала нужда от своите предизвикателства. Предизвикателства, които да я тласкат да върви напред. За първобитните племена предизвикателството е било да излезеш от пещерата, да накладеш огън и да останеш през нощта около него, независимо че наоколо са бродили диви зверове. По-късно цивилизовани и не чак толкова цивилизовани народи са се изправили пред ново предизвикателство - да търсят обработваеми земи. В устрема си тези народи са се сблъсквали в кървави битки помежду си, а накрая по-силните побеждавали. Вече, когато Европа е била изцяло населена, възникнало ново предизвикателство - необходимостта от търсене на земи и пътища отвъд познатите на европейската култура. Тогава мореплаването е разбуждало романтизма и мечтите на младите хора. 

Днес ние сме част от глобална общност, в която международните проекти са по-скоро правило, отколкото изключение. И за един глобален свят имаме нужда от още по-мащабно предизвикателство. Космосът представлява последната граница. Окончателното предизвикателство, което трябва да преодолеем. За щастие той е твърде обширен, за да тества пределите ни за хилядолетия напред. 

Няма спор - ние трябва да приемем това предизвикателство. От античността до наши дни едно не се е променило - без предизвикателства цивилизациите търпят регрес, а накрая бавно и постепенно отмират. 

Няма причина да смятаме, че днешната технологична цивилизация ще е по-различна от останалите. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2749-2019-lem-return-stars-review

[laplandetza]

От повече от 15 тина години съм на мнение , ако хората желаят напредък , който не се забавя, трябва радикално преустройство, тотална замяна на световната система, ликвидиране на посткапитал.общество, ликвидиране на финансови взаимоотношения , построяване на Глобална Социал.Иконом.Система  насочена към Наука, Добиване на знание и технологии, социал.инжинерство ,заедно с постбиолог.такова, разбира се щадящо , с избягване на големи трагедии,страдания.Подготовка накомплексна нова цивилизация с неделимост на изкуствен и постбиолог. интелект.

[БатеВаньо]

Преди 4 часа, laplandetza said:

От повече от 15 тина години съм на мнение , ако хората желаят напредък , който не се забавя, трябва радикално преустройство, тотална замяна на световната система, ликвидиране на посткапитал.общество, ликвидиране на финансови взаимоотношения , построяване на Глобална Социал.Иконом.Система  насочена към Наука, Добиване на знание и технологии, социал.инжинерство ,заедно с постбиолог.такова, разбира се щадящо , с избягване на големи трагедии,страдания.Подготовка накомплексна нова цивилизация с неделимост на изкуствен и постбиолог. интелект.

Вариант на следващите няколко столетия го събра в 3 изречения. 

Аз също смятам, че фантастите са почти пророци. Има достатъчно доказателства за това твърдение. Всеки, който е чел фантастика, като малък е способен да види отделни елементи от днешното ежедневие, материализирани от книгите. 

Романите са един вид извор на идеи + стремеж на хора, любопитни, заинтересовани и с възможности за осъществяването им. 

Вярвам дори, че в далечно бъдеще, ще има събития подобни на сагата StarWars. 

Редактирано Май 1, 2019 от БатеВаньо

[Exhemus]

Преди 6 часа, SAlexandrov said:

Четейки тези разсъждения, няма как да не направя аналогия спрямо реалния свят, в който живеем. Днес ние, жителите на западната цивилизация (към която се числим и ние), сме бетризирани. Не оперативно - такъв метод не е измислен, макар че не е и било нужно. Чрез социалните мрежи и атмосферата на политическа коректност, която непрекъснато ни се налага, се изкоренява всякаква възможност за градивен диалог. Хората избягват да изказват противоположни мнения, защото ги е страх дали покрай сблъсъка на идеи някой няма да се обиди. Не е само това - ние сме създали свят, в който отвращението към риска е издигнато в култ. Родители се страхуват да ваксинират децата си, защото усложненията (изчислени на едва няколко на фона на стотици хиляди успешни ваксинации) се считат за неприемливи. 

Бетризиране е имало и в по-стари общества и резултатът е бил тяхното изчезване. Бетризирането прилича на загуба на пасионарност по Гумильов.

Преди 6 часа, SAlexandrov said:

Космосът представлява последната граница. Окончателното предизвикателство, което трябва да преодолеем. За щастие той е твърде обширен, за да тества пределите ни за хилядолетия напред. 

Ами ако тая граница е непреодолима? Ами ако ние самите имаме граници на развитието като биологичен вид?  Известно е, че мозъкът на човека не се е развивал от хилядолетия. ДНК е достигнала своя предел на пърформанс.  

   От друга страна времевия лаг в междузвездните транспорт и комуникации е отчайващ.

Бъдещият Хомо космикус  може би наистина има нужда от бетризиране.  Животът хилядолетия в един тесен космически кораб изисква желязна дисциплина и нула психически отклонения за целия многохилядолетен етап на пътуването. Не.  Това е мислимо само за роботи!

Някои от нас са се смирили, че са смъртни, но таят предразсъдък, че човешкият вид е по принцип безсмъртен. Само трябва да намери сили да се справи с предизвикателствата. Дали ще ги разколебае  намереното от еволюционистите, че един биологичен вид има среден живот 35000 години?  Ей го Лапландеца вече се точи да облагородява обществото, а какво ще постигне - дивергенция на рода хомо сапиенс на две - учени и говорещи животни. Т.е. ще съкрати отредените годинки на рода хомо сапиенс.    После от рода на учените ще се намери някой Лапландец, който ще направи същото и т.н.  А Дарвин си поглажда брадата -  Уж не щат да ми спазват закона, но излиза, че му се подчиняват още по-безпрекословно  

Преди 5 часа, laplandetza said:

От повече от 15 тина години съм на мнение , ако хората желаят напредък , който не се забавя, трябва радикално преустройство, тотална замяна на световната система, ликвидиране на посткапитал.общество, ликвидиране на финансови взаимоотношения , построяване на Глобална Социал.Иконом.Система  насочена към Наука, Добиване на знание и технологии, социал.инжинерство ,заедно с постбиолог.такова, разбира се щадящо , с избягване на големи трагедии,страдания.Подготовка накомплексна нова цивилизация с неделимост на изкуствен и постбиолог. интелект.

Напълно съм съгласен с теб! Но само ако аз съм Генерален секретар на Системата...   Досегашният опит с глобално социално инженерство показва, че добрите намерения винаги са се обръщали в своята противоположност.  

    По този повод има един стар виц: - Една баба отишла в приемния ден при Тодор Живков да го пита: - Това комунизмът учените ли са го измислили или комунистите? Почесал се Тошо. Да каже учените - никак няма да е политкоректно. И рекъл - комунистите! - И аз така си мислех - казала бабата - щото ако бяха учените, първо щяха да го експериментират върху животни.

    Предполагам, вече си определил кои ще са учените и кои ще са животните?  

 

 

[Бобо]

Преди 3 минути, Exhemus said:

 

Напълно съм съгласен с теб! Но само ако аз съм Генерален секретар на Системата...   Досегашният опит с глобално социално инженерство показва, че добрите намерения винаги са се обръщали в своята противоположност.  

    По този повод има един стар виц: - Една баба отишла в приемния ден при Тодор Живков да го пита: - Това комунизмът учените ли са го измислили или комунистите? Почесал се Тошо. Да каже учените - никак няма да е политкоректно. И рекъл - комунистите! - И аз така си мислех - казала бабата - щото ако бяха учените, първо щяха да го експериментират върху животни.

    Предполагам, вече си определил кои ще са учените и кои ще са животните?  

 

 

Е,те вече други са го определили ....А генерален секретар може и да бъдеш,ако си достатъчно финансово подплатен....за поколения напред,и от поколения назад....,ама зазвуча като конспиративна теория....

[Amazonski]

Преди 1 час, Exhemus said:

Ами ако тая граница е непреодолима? Ами ако ние самите имаме граници на развитието като биологичен вид?  Известно е, че мозъкът на човека не се е развивал от хилядолетия. ДНК е достигнала своя предел на пърформанс.  

Еволюцията на сапенсите отдавна не е биологична а социална и технологична. Върви се в посока на специализация и екипност. Стига да има мотивация пречките са преодолими. Човешкия мозъка е прекрасен инструмент. Ако нещо не му достига, ще го разширим.

Имаш ли си представа, колко трябва да го чакаме да еволюира пилота на Боинг 787, за да може да управлява сам самолета? И да прави милиони аеродинамични и термоданимачини изчисления в секунда? Няколко сторин милиона години? И главата му ще е с размера на добруджанска диня - рекордьор и ще е с такива рефлекси, че ще може да изреже ноктите на улична котка. 

Разбира се разширенията са външни, но в бъдеще интерфейса между мозъка и разширенията могат и да са по-директно свързани. Докато прекрасният логически механизъм е налице и чуствата които дават мотивация си ги има, ресурси могат да се надграждат безкрайно. 

Ами че тя дори природата го прави същото! На лондонските таксиджии, които трябва да помнят всяка улица, част от мозъка отговарящ за паметта физически нараства с времето. Много хубава статия имаше в Нешънал Джеографик на времето.

Редактирано Май 1, 2019 от Amazonski

[Skubi]

Нашето предизвикателство не е в космоса, защото само пари и решение и луната ще бъде колонизирана. И така на татък....

Но тази ракета на която пътуваме в космоса от час на час почна да се променя и хабер си нямаме какво да правиме. И ако правиме имали ефект...

Кой знае?

[nik1]

On 1.05.2019 г. at 15:07, SAlexandrov said:

Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие.

И да прави Кинти...

 

Дали ще се приеме че е бетразиране, "самодоместикация" или просто еволюционен  чип,.... това ми изглежда да е "съдбата" или по скоро "пътя" на Хомо Сапиенс като вид

Мечтателите, чудаците и отривателите и т. н, са  в разположени в "краищата" на гаусовата крива,

 

Хипотезата за самодоместикация казва че хората еволюционно сме придобили ред специфични особености, каквито са придобили (или развили) домашните  животни

 

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&ei=jF3tXLe9G-OKk74PsJ6lmAk&q=self-domestication+of+peoples&oq=self-domestication+of+peoples&gs_l=psy-ab.12..0i8i30l2.25520.32412..33924...0.0..0.129.574.0j5......0....1..gws-wiz.......0i8i7i30j0i8i13i30.UYJAwZxnuTw

https://www.sciencedaily.com/releases/2018/02/180215110041.htm

 

 

Една смарт хипотеза ни разглежда  като мпдерни ловци и събирачи - които събират..Кинти

И с тези Кинти ХС  ходим в "гората" (магазина) където пак "събираме" (слагаме нещата от щанда - в кошницата си)

т,е хората следваме "еволюционния  си чип" ,... въпреки пластовете и  пластове култура и знание

 

Апропо, игрите на модерните  деца (преди компютъра) са почти същите като австралийските аборигени (ловци и събирачи. Л-С)

Дори големината на отборите съвпада (8-10-12 човека),....а това  е броя на активните възрастни в бандата

 Л-С не живеят в племена, а в мобилни самостоятелни банди с средна големина от около 25 човека (усреденото число  за всички познати изследани Л-С с е 27)-  те са са самостоятелни общества, в които дори има ниски нива на роднинска  свързаност

https://www.ucl.ac.uk/news/2015/may/unique-social-structure-hunter-gatherers-explained

т.е бандите/ "отборите" се избират по лични предпочитания, симпатии и джругарство и възможности за вписване и полезност